№ 14969
гр. София, 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20231110121640 по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно съединени установителни искове по чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, по чл.422, ал.1
ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и два иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че е сключил с
ответниците М. М. В. с ЕГН **********, И. М. Н. с ЕГН ********** и М. Д.
Н. с ЕГН ********** договор за продажба на топлинна енергия, по силата на
който се е задължил и е доставял топлинна енергия в жилището им в с адрес в
гр.София, Слатина, ул.Владимир Башев, бл.239, ет.4, ап.10 през 4624,87 лв. -
за периода май 2018 - април 2021 г. и 44,30 лв. - възнаграждение за услугата
"дялово разпределение" за периода август 2019 - април 2021 г.. Последните са
се задължили да плащат цената й и възнаграждение за услугата „дялово
разпределение“, не са платили, изпаднали са в забава са задължени за главните
вземания заедно с обезщетения за забава. Сочи, че трето лице помагач –
ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД, е сключило договори с ищеца и с етажната
собственост в сградата, в която се намира процесният топлоснабден обект. И
това дружество се е задължило към тях да установява показателите за
потребената топлинна енергия в индивидуалните измервателни уреди в
жилището на ответниците и да води топлинно счетоводство. Твърди още, че е
подал заявление по чл.410 от ГПК, но ответниците са възразили по реда на
чл.414 ГПК, и това обуславя интереса му да предяви настоящите искове за
установяване на вземанията си – 4624,87 лв. - за периода май 2018 - април
2021 г. и 44,30 лв. - възнаграждение за услугата "дялово разпределение" за
периода август 2019 - април 2021 г. за главници и 536,98 лв.– обезщетение за
забава за периода 15.9.22019 - 3.5.2022 г. Моли и за осъждането на
ответниците за направените разноски по настоящото и по заповедното дело.
Ответниците М. М. В. с ЕГН **********, И. М. Н. с ЕГН ********** и
М. Д. Н. с ЕГН ********** оспорват исковете по основание и размер.
Позовават се на погасителна давност за част от претенциите на ищеца –
предхождащите с три години подаването на заявлението по чл.410 от ГПК.
1
Молят за отхвърляне на исковете.
Трето лице помагач – ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД – не взема отношение
по исковете.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид
следното:
Относно иска по чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.3, вр. ал.3 ГПК, вр. чл.79, ал.1
ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията (КЕВР)
Според чл.153, ал.1 ЗЕ Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3 ЗЕ.
Ето защо, искът е обусловен от доказване от страна на ищеца на
твърденията, че с ответника са обвързани от договор за продажба на топлинна
енергия, реално доставеното количество и цената му, както и от страна на
ответника – на възраженията му, че не е собственик или ползвател на процесния
топлоснабден имот през исковия период.
Ответникът не оспорва твърденията на ищеца. Възразява единствено, че е
погасила задълженията си. Затова съдът на осн. чл.146, ал.1, т.4 ГПК обяви за
безспорни и ненуждаещи се от доказване твърденията на ищеца и указа на
ответника тежестта му да докаже твърденията си за погасяване на процесните
задължения. По делото се събраха доказателства за частично погасяване на
задълженията.
Не се спори по делото и е видно от приетото платежно нареждане и от
приетата съдебно-счетоводна експертиза, че на 27..5.2022 г. (след подаване на
исковата молба) ответниците са платили на ищеца сумата от 2844,97 лв., която е
използвана от последния за погасяване на задължения извън исковия период – за
последващи периоди. По делото не се събраха доказателства погасяването да е
извършено за по-обременителни задължения от исковите (което е в тежест на
2
ищеца), поради което съдът приема, че при осчетоводяването на плащането
ищецът не е спазил коректно реда по чл.76 ЗЗД.
С Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. №
3/2017 г., ОСГТК, е дадено задължително тълкуване на разпоредбата по чл.76
ЗЗД. Мотивите на същото са относими за начина, по който следва да се
процедира при погасяване на задълженията, когато платената сума не е
достатъчна да покрие целия дълг: Условията и поредността за погасяване на
задълженията по чл. 76, ал. 1 и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако липсва
уговорка между страните, която да определя други условия и ред за
прихващане на изпълнението. При предложено от длъжника и прието от
кредитора изпълнение по условия и ред, различни от определените в договора
или от закона, нормите на чл. 76 ЗЗД не се прилагат…… Когато длъжникът
има няколко главни задължения, всяко от които или някое от тях са
лихвоносни, и изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, длъжникът
може да заяви кое задължение погасява по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Ако
предложеното изпълнение погасява изцяло посоченото от длъжника
задължение, включително с дължимите лихви към този дълг, изборът
обвързва кредитора. В този случай кредиторът не може едностранно да се
позове на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и да прихване изпълнението с лихви, акцесорни
към друг дълг, различен от този, по който длъжникът е направил плащането.
При плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или някои от задълженията
и ако длъжникът не е заявил кое задължение погасява, правилата на чл. 76, ал.
1, изр. 2 и изр. 3 ЗЗД и на чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява
се изцяло най-обременителното задължение, а след него следващото по
обременителност задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са
еднакво обременителни, погасява се изцяло най-старото, а след него
следващото по възникване задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако
задълженията са еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се
погасяват съразмерно - всяко от тях в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
В процесния случа, страните нямат уговорки, които да се отклоняват от
реда на погасяване, който е предвиден в посочената разпоредба, задълженията
по настоящото дело са еднакво обременителни (защото са предмет на съдебен
спор), еднородни и са възникнали през различни периоди, по делото не се
събраха доказателства ищецът да е погасил с платената от ищеца сума по-
обременителни за ответниците задължения в сравнение с разглежданите по
3
настоящото дело, поради което следва да се приеме, че погасяването им
следва да е съразмерно от най-старото към най-новото исково задължение.
В резултат на този механизъм съдът изчисли по реда на чл.235, вр.
чл.162 ГПК че с извършеното плащане ответниците са погасили частично
задълженията си, както следва:
Със сумата от 2523,89 лв. - задължението си по чл.150, ал.1, вр. чл.153,
ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за периода май 2018 – април 2020 г. и е останал
задължен за сумата от 2100,98 лв., която е дължима за периода май 2020 –
април 2021 г., в която част искът е основателен а в погасената част следва да се
отхвърли;
Със сумата от 291,98 лв. – задължението по чл.86, ал.1 ЗЗД, вр. чл.153,
ал.1 ЗЕ и е останал задължен за сумата от 245,00 лв., в която част искът е
основателен а в погасената част следва да се отхвърли;
Със сумата от 23,93 лв. – по чл.79, ал.1 ЗЗД за периода август 2019 – юли
2020 г. и е останал задължен за сумата от 20,37 лв. за периода август 2020 –
април 2021 г. в която част искът е основателен а в погасената част следва да се
отхвърли;
Със сумата от 5,17 лв. - по чл.86, ал.1 ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за периода
31.5.2019 – 14.9.2020 г. и е останал задължен за сумата от 4,30 лв. за периода
15.9.2020 – 3.5.2022 г., в която част искът е основателен а в погасената част
следва да се отхвърли;
Относно направените по делото разноски от страните:
Ответниците на осн. чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК са задължени да платят
на ищеца направените по делото разноски съразмерно на уважените части от
исковете – 45,45 % от 1104,31 лв. за разноските по настоящото дело и 154,31
лв. - по заповедното, т.е. 501,90, съответно - 70,13 лв.
Ищецът дължи на осн. чл.78, ал.3 от ГПК направените от ответниците
разноски съразмерно на отхвърлените части от исковете - 55,55 % от 300,00
лв., т.е. 166,65 лв.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, че
ответниците М. М. В. с ЕГН **********, И. М. Н. с ЕГН ********** и М. Д.
Н. с ЕГН ********** с с адрес в гр.София, Слатина, ул.Владимир Башев,
бл.239, ет.4, ап.10 са задължени да платят на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23, разделно –
4
по 1/3, от следните суми:
- на осн. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – 2100,98
лв., представляваща цената на топлинната енергия по договор за продажба на
топлинна енергия на собственика на топлоснабдения обект с адрес в
гр.София, Слатина, ул.Владимир Башев, бл.239, ет.4, ап.10 за периода май
2020 - април 2021 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК, по ч.гр.д. №27025/22 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в -
25.5.2022г. до изплащането на сумата;
- на осн. чл.79, ал. ЗЗД,– 20,37 лв. - възнаграждение за услугата
„дялово разпределение“ във връзка с договора за продажба на топлинна
енергия на собственика на топлоснабдения обект с адрес с адрес в гр.София,
Слатина, ул.Владимир Башев, бл.239, ет.4, ап.10 за периода май 2020 - април
2021 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК, по ч.гр.д. №27025/22 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в - 25.5.2022г. до
изплащането на сумата;
-на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 245,00 лв. - обезщетение за забава за плащане
на сумата по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за периода
15.09.2020 - 3.5.2022 г.,
-на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД - 4,30 лв. - обезщетение за забава за плащане на
сумата по чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 15.09.2020 - 3.5.2022 г.,
ОТХВЪРЛЯ частично исковете, както следва:
по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1
ЗЗД – само за разликата от уважената част до пълния предявен размер от
4624,87 лв. и за периода май 2018 – април 2020 г.,
по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – само за разликтата от
уважената част до пълния предявен размер от 44,30 лв. и за периода август
2019 – юли 2020 г.
по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ – само за
разликата от уважената част до пълния предявен размер от 536,98 лв. и
по по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – само за
разликата от уважената част до пълния предявен размер от 9,47 лв. и за
периода 31.5.2019 – 14.9.2020 г.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК ответниците М. М. В. с
ЕГН **********, И. М. Н. с ЕГН ********** и М. Д. Н. с ЕГН **********, да
платят на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК *********
разделно – по 1/3, от следните суми: 1104,31 лв. , представляваща
обезщетение за направените от ищеца разноски по настоящото исково дело и
154,31 лв. – по заповедното ч.гр.д. №27025/22 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в,
съразмерно на уважените части от исковете
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД с ЕИК *********, да плати на ответниците М. М. В. с ЕГН
**********, И. М. Н. с ЕГН ********** и М. Д. Н. с ЕГН **********, с
посочените данни, разделно – по 1/3, от сумата от 195,09 лв.,
представляваща обезщетение за направените по делото разноски, съразмерно
на отхвърлените части от исковете.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната
на ищеца ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД.
Указва възможността на ищеца да поиска връщане на недължимо
платената по сметка на СРС държавна такса за разглеждане на исковете,
представляваща разлика между дължимия размер на държавната – 104,31 лв.,
5
и недължимо платения размер от 530,68 лв. (т.е. 426,37 лв.).
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК
- с въззивна жал пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
В случай, че към жалбата не се представи документ за внесена
държавна такса по сметка на СГС, жалбата ще бъде върната!
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им
адреси чрез процесуалните им представители.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6