Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 07.10.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно
заседание на четвърти октомври две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: БЕТИНА
БОШНАКОВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова гр. дело № 4536 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.
258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 6901 от 09.01.2020
г. по гр.д. № 72618/2018 г. по описа на СРС, 170 с-в е отхвърлен като
неоснователен предявеният от А.С.Г., ЕГН ********** срещу ЕТ „Т.Д.И.“, ЕИК ********,
иск по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл.8 от Закона за аренда в земеделието, за признаване
за установено, че ЕТ „Т.Д.И.“, ЕИК ******** дължи на А.С.Г., ЕГН **********,
сумата от 11071,50 лева, представляваща вземане за възнаграждение за ползване
на поземлени имоти по Договор за аренда от 12.09.2013 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 13.07.2018 г. /дата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК/ до окончателното плащане на задължението.
Срещу
постановеното решение е подадена в срока
по чл.259, ал.1 ГПК въззивна
жалба от ищеца А.С.Г. с излагане на доводи, че
решението в обжалвана част е неправилно, необосновано
и незаконосъобразно; постановено в противоречие със събраните доказателства при
допуснати нарушения на процесуалните правила. Неправилен е според въззивника,
изводът на съда, че дължимото възнаграждение по договора за аренда е било
заплатено при сключване на договора. В хода на производството ответникът не е
доказал плащане на дължимата сума за ползване на имотите, поради което
претенцията следва да бъде уважена като основателна и доказана. Позовава се на
допуснати нарушения от първата инстанция при извършване доклад по делото и
разпределяне доказателствената тежест в процеса. В
проведеното на 04.10.2021 г. открито съдебно заседание излага оплаквания, че
ищецът е икономически по-слабата страна в установеното между страните
облигационно правоотношение и съдът следва да отчете това при разрешаване на
спора по същество.
Моли за отмяна на постановеното решение и уважаване на иска. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника ЕТ „Т.Д.И.“, в
който изразява становище за неоснователност на жалбата. Заявява, че постановеното
решение е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено. Заявява становище, че първоинстанционния съд правилно е установил
фактите по спора и е приложил правилно материалния закон, като същевременно не
е допуснал нарушение на процесуалните правила. В проведеното открито съдебно
заседание на 04.10.2021 г. прави възражение срещу оплакването на жалбоподателя,
че ответника е проявил недобросъвестност като икономически по-силна страна в
правоотношението.
Моли за потвърждаване на
решението на СРС, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди
доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от
ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
За да постанови
обжалваното решение районният съд е приел, че страните не спорят и чрез
представения в проведеното заповедно производство /ч.гр.д.№ гр.д. № 46188/2018
г. на СРС, 170-ти състав/ Договор за аренда от 12.09.2013 г. с нотариална
заверка на подписите /рег.№ 5074/, вписан в Службата по вписванията гр. София с
peг. № 2368 от 14.10.2013 г. се установява, че А.С.Г.,
като арендодател е предоставил на арендатора ЕТ „Т.Д.И.“
за временно и възмездно ползване земеделски земи /подробно описани в договора/ находящи се в землището на село Г., община Горна Малина,
област Софийска за срок от пет стопански години, считано от датата на
подписване на договора до 01.10.2018 г. срещу арендно
плащане в размер на 25 лв./декар за стопанска година, чийто общ размер възлиза
на сумата от 11071.50 лв.
СРС е приел, че според договореното в чл.5.2 от договора, в
която част договорът има характер на разписка е установено заплащане на
договореното възнаграждение от арендатора на арендодателя,
поради което е отхвърлил иска за признаване съществуване на парично вземане за
дължимо арендно плащане по договора, като
неоснователен.
Настоящият въззивен състав намира постановеното решение за валидно,
допустимо и правилно. Съдът напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. С оглед доводите в жалбата, съгласно
разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира следното:
По установените от
първата инстанция факти не се спори и същите се възприемат изцяло от настоящата
инстанция.
В съставения в писмена
форма с нотариална заверка на подписите с оглед указанията на чл.3 от Закона за
аренда в земеделието договор страните изрично в чл.5, ал.2 от договора са
удостоверили факта на плащане на арендните плащания
за предоставените за ползване земеделски земи за целия срок на договора – пет
стопански години, като са посочили изрично, че в тази част договора има
характер на разписка. При липса на оспорване истинността на съставения частен
документ, както и при липса на въведени основания за недействителност на
изразената от страните воля, съдът намира че следва да съобрази при разрешаване
на спора силата на това доказателство и съответно да отчете неговото правно
значение. С оглед указанията на чл.180 ГПК изявлението на арендодателя,
че е получил арендните плащания за предоставената на
арендатора за ползване земеделска земя за целия срок на договора е неизгоден за
страната факт, който обвързва съда да приеме за установено, че същият е
настъпил. В проведеното производство не са въведени оплаквания за
недействителност на така удостоверената воля на ищеца, като страна по сделката,
поради което съдът следва да съобрази сключения договор между страните с оглед
указанията на чл.20а ЗЗД.
Съгласно чл. 180 ГПК подписаните от лицето, което ги е издало, частни
документи /диспозитивни и свидетелстващи/ притежават
формална доказателствена сила и съставляват доказателство, че изявленията,
които се съдържат в тях, са направени от това лице. Когато частният
свидетелстващ документ удостоверява неизгодни за издателя си факти, той се
ползва и с материална доказателствена сила, т. е. има доказателствено
значение за стоящите вън от него факти, до които се отнася удостоверителното
изявление. В този случай твърдението, че признатият от издателя факт всъщност
не се е осъществил, представлява оспорване на съдържанието на документа в
съответната част по смисъла на чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК. При дадени изрични
указания от страна на въззивният съд в с.з. на 22.02.2021
г. в проведеното производство не е установено, че признатия от издателя на документа
факт не се е осъществил. Констатациите на експерта по допусната пред настоящата
инстанция ССчЕ не обуславят различен извод, тъй като
страните по договора не са уговорили различен начин на заплащане на дължимото
възнаграждение по договора за аренда от посочения в чл.5, ал.2. В тази връзка,
както е посочил експерта през 2013 г. от страна на ответника са били извършени
по касов път плащания към физически лица на суми в общ размер на 38431.60 лв.,
като в счетоводството на търговеца не се съдържа аналитична справка по имена за
получателите на сумите. Доводът на ищеца, че при липса на отразено плащане от
страна на търговеца – ответник в негова полза е равнозначен извод за липса на
плащане, съдът намира за неоснователен. Доказателствената
тежест за опровергаване на верността на удостовереното обстоятелство за
получаване на цената е на страната, която оспорва верността на направеното от
нея удостоверително изявление, т. е. на страната, която твърди, че признатият
от нея факт в действителност не се е осъществил или в случай за ищеца - арендодател.
Следователно, доколкото обективираното в
документа изявление принадлежи на подписалото го лице, то, съдът намира, че
това изявление е вярно, защото съответства на обективната действителност,
документът е автентичен и с вярно съдържание.
Доводите
на въззивника за нарушение на процесуалните правила от
първата инстанция при извършване на доклад по делото и разпределение на доказателствената тежест в процеса, съдът намира за
неоснователни. При съобразяване указанията на чл.146 ГПК с определение от
12.02.2019 г. СРС е изготвил проект за доклад по делото с необходимото
съдържание, като е включил в доклада съобразно указанията на т.4, че в
производството не се нуждае от доказване обстоятелството, че страните са
сключили договор за аренда, доколкото такъв договор е бил представен от ищеца
при подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Този проект за доклад е бил обявен
на страните като окончателен на 25.03.2019 г. и последните не са изложили
възражения срещу неговото съдържание. На
самостоятелно основание, съдът намира че ищецът като страна по договора е
заявил по ясен и недвусмислен начин волята си да се ползва от сключения договор
за аренда. Претендирайки негови последици, а именно заплащане на възнаграждение
по договора за аренда същият не е заявил свои оплаквания срещу валидността на
договора в цялост и/или по отношение на негови отделни клаузи, не е въвел като
предмет на спора оплаквания досежно верността на
отразената от него воля в съставения писмен документ. Поради това и изложените
от него пред въззивната инстанция след срока за въззивно обжалване доводи за нарушение правилата на
добросъвестност съдът намира за преклудирани от една
страна, а от друга – за неоснователни.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции постановеното
решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По разноските:
При този изход на спора,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, право на разноски има въззиваемата страна. Същата
е представила доказателства за извършването на разноски за заплащане на
адвокатско възнаграждение в размер на 650.00 лв. за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
6901 от 09.01.2020 г. по гр.д. № 72618/2018
г. по описа на СРС, 170 с-в.
ОСЪЖДА А.С.Г., ЕГН **********
да заплати на ЕТ „Т.Д.И.“, ЕИК ********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 650.00
лв.-разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.