Р Е Ш Е Н И Е
№ 467 12. 12. 2019г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 12. 11. 2019г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав :
Съдия : Методи Величков
Секретар : Емилия Павлова,
като разгледа докладваното от
съдия Методи Величков гражданско дело № 384
по описа за 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Предявеният иск е с правно
основание чл. 49, вр. с чл.45 от ЗЗД.
По
съображения изложени в исковата молба и след допълнителна конкретизация, ищцата
Ж.М.А. моли да бъде осъдена ответната Община Перник, да и заплати обезщетение
за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 40 000 (четиридесет
хиляди лева) в резултат на инцидент, настъпил около 1500ч. на 20. 12. 2018 г.,
в гр. Перник, на ул. „***“ , при който е пострадала, ведно с лихва за забава за
период от датата на процесния инцидента – 20. 12. 2018г. до окончателното
плащане на дължимото обезщетение, както и обезщетение за претърпените от нея
имуществени вреди, в резултат на същия инцидент в размер на 1300 лева (хиляда и
триста лева), представляващи разходи за операция и медицински консумативи,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба, до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
Адвокат Г.Й. моли да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ.
Община
Перник оспорва исковете по основание и размер.
Твърди, че на това място са разположени множество търговски обекти, като
собствениците им са длъжни съгласно разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД да
почистват и поддържат тротоарите пред търговските обекти. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, тъй като същата не е
пресичала на обозначено за тази цел място, както и не се е движела по тротоара.
Счита, че с оглед възрастта на пострадалата, тя може да има и съпътстващи
заболявания, като остеопороза, които допълнително утежняват последиците от
падането. Твърди, че след като ищцата живее в близост до мястото, където е
паднала, то е запозната с този маршрут и следва да е наясно със състоянието на
пътното платно. Твърди, че след като там няма обособена пешеходна зона, то с
проявената от нея непредпазливост и неправилно пресичане на пътното платно е
допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Оспорва иска за неимуществени
вреди като завишен по размер. Претендира присъждане на направените по делото
разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищцата.
Пернишкият окръжен съд след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 12, чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за
установено следното :
Съдът намира, че
исковата молба е редовна. Същата е предявена от активнолегитимирана страна,
имаща правен интерес. Налице са положителните процесуални предпоставки за
предявяването й и не са налице данни за отрицателни процесуални предпоставки.
Касае е се за спор, между процесуално правоспособни и дееспособни правни субекти, който е подведомствен на
Пернишкия окръжен съд и същият се явява родово и местно компетентен
да го разгледа.
На 20. 12. 2018г.
Ж.А. и свидетелката С.Г.Ч. били в ***,
който се намира над ул. „Отец Паисий“ /на ул. „Железничарска“/ в гр. Перник.
Около 15.00ч. те излезли пресекли ул. Отец Паисий“ и поели по ул. „***“ –
стръмна улица, която няма изход към ул. „Отец Паисий“, тъй като там имало
поставени метални колчета, за да не преминават автомобили. Тъй като на ул.
„***“ нямало тротоари, двете вървели по самата улица надолу. Било студено,
улицата не била почистена от сняг и лед, като от леда се били образували
коловози и неравности по улицата. Нямало сигнални знаци или обезопасителни
летни да не се преминава от там. Двете жени си гледали в краката докато
вървели, но в резултат на образувалите се ледени неравности, покрити с малко
сняг, при достигане пресечката с ул. „Черешово топче“ ищцата се подхлъзнала и
паднала. Същата започнала да пищи от болки, тъй като изпитвала силни болки и
страдания, а свидетелката Ч. се опитвала да я изправи. Притекла се преминаваща
жена и двете с Ч. успели да изправят А. и да я подпрат на намиращ в близост
контейнер за боклук, без тя да стъпва на левия си крак. Обадили се на приятеля
на дъщерята на ищцата – свидетелят И.Л.В.. Същият дошъл с автомобила си след
десетина минути и видял, че левият й крак се клати неестествено и безконтролно. Левият крак се скъсил и се завъртял принудително „навън“ В. се опитал да я
качи в автомобила си, но не успял. Повикали „Бърза помощ“ и дошла линейка.
Докторът казал, че кракът е счупен и натоварили А. в линейката. Откарали я в болница „Рахила Ангелова“ в гр.
Перник, където била приета по спешност. Там й направили рентгенова снимка, от
която се установило, че левият крак на А. е счупен и същата има контузия на
лява тазобедрена област. Била поставена на директна скелетна екстензия – чрез
механизъм от игла, прокарана през костта на подбедрицата с въженце и тежести за
затегляне на счупения крайник, при което пострадалата търпяла болки и
страдания.
На следващия ден –
21. 12. 2019г., на било проведено оперативно лечение – „кръвна репозиция на
фрактурата с метална остеосинтеза, чрез DHS – плака и комплект винтове“. Посторепативно й бил преписан курс
антибиотици. Постоперативно тя търпяла по - силни болки и страдания от
операцията и превръзките, като с времето те са намалели. По време на болничния
престой е била на легло без да става. Всичките й потребности, включително
физиологични такива били извършвани от нейната дъщеря, като й помагал и
свидетелят В..
Изписана била на
28. 12. 2018г. в добро общо състояние и спокойна оперативна рана. В къщи била
за около два месеца на постелен режим, през който период е приучвана да сяда в
леглото и спуска крака. През това време изключително много се е нуждаела от
чужда помощ в хигиенно и битово отношение и такава й била оказвана от нейната
дъщеря и приятелят на последната. За задоволяване на физиологичните потребности
й бил използван тоалетен стол, но тъй като ищцата изпитвала притеснение, то
отказвала да се храни, за да не се налага да ползва стола. За успокояване на
болките приемала обезболяващи. След втория месец е приучвана да се изправя и да
ходи с проходилка и патерици без да стъпва на оперирания крайник, като също е
имала нужда от чужда помощ. След контролната ренгенография от 05. 03. 2019г. и
данни за почти консолидирана /все още непълно зарастване/ фрактурата от 4-ия
месец, ищцата започнала леко да стъпва на крайника при ходенето с патерици. От
6-ия месец се движела с бастун. Възстановителният период е бил за срок от 6-8
месеца. При прегледа вещото лице д-р М. установил, че счупването е зарастнало
напълно /рентгенография от 11. 10. 2019г. - напълно консолидирана фрактура…..лекостепенна остеопороза/. Сега походката
е възстановена и самостоятелна. Пострадала се оплаква от „напрежение“ в бедрото
с болка при натоварване и промяна на времето, което е възможно като усещане,
тъй като все още има хипотрофия /намален обем на мускулната маса/ на ляво бедро
спрямо дясното. Обиколката на ляво бедро е 53см., а на дясното е 55см.. По
странично – горната част на ляво бедро е налице белег от операцията с дължина
около 15см., което представлява лек козметичен дефект за тази област. Вещото
лице счита, че възстановителния период е нормален за такъв вид счупване и не
вижда съществено влияние от страна на остеопорозата.
Ищцата е закупила
на 21. 12. 2018г. DHS комплект 1 бр. на стойност 1300лв., който е бил
използван за закрепване на фрактурата, при извършената операция.
Горната фактическа
обстановка се установява от свидетелските показания на С.Г.Ч. и И.Л.В., кореспондиращи
помежду си и с останалите доказателства по делото – заключението на съдебно –
медицинската експертиза на вещото лице д-л М. П. М., както и от устните му
обяснения дадени в с.з. на 12. 11. 2019г. епикриза, издадена от травматологично
отделение на МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД
гр. Перник е фактура № ***.
Съдът не кредитира
свидетелките показания на Ч. и В., единствено в частта им, с която твърдят, че
ищцата все още се придвижвала с помощта на патерица, тъй като в с. з. на 08.
10. 2019г., съдът констатира в съдебния протокол, че ищцата използва за
придвижването си бастун, а в с. з. на 12. 11. 2019г. вещото лице д-р М. е дал устни обяснения, че
фрактурата е зарастнала напълно, движенията на ставата, както и на целия долен
крайник са възстановени. Единствено ищцата съобщава за болков синдров, който се
появява при промяна на атмосферните условия и по – тежки физически усилия, но
те няма да бъдат свързани с някакъв функционален дефицит.
Недоказани са и
твърденията в исковата молба, че с оглед получения белег ищцата се притеснявала
да облича рокли и поли и непрекъснато имала чувството, че някой я гледа.
От правна
страна.
Съгласно § 7, ал.1,
т.4 от ПЗР на ЗМСМА, преминават в собственост на общините следните държавни
имоти - общински пътища, улиците,
булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за
обществено ползване. Съгласно чл.2, ал.1, т.2 от Закона за общинската
собственост, общинска собственост са имотите и вещите, предоставени със закон.
Съгласно чл.8, ал.3 от Закона за пътищата - общинските пътища са публична
общинска собственост. Съгласно чл. 11 от Закона за общинската собственост –
имотите и вещи – общинска собственост, се управляват в интерес на населението в
общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин.
Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата и чл. 48, т.2, б. „а“ от ППЗП - изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Съгласно § 1, т.14 от ДР на ЗП „поддържане
на пътищата" е дейност по осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година ….... Съгласно чл. 167, ал.1 от Закона за движение
по пътищата - лицата,
които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират
незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок,
а съгласно чл.167, ал. 2, т.1 от ЗДвП - служби за контрол, определени от
кметовете на общините, контролират в населените места изправността и
състоянието на пътната настилка. Следователно съгласно цитираните правни норми
Община Перник е собственик на ул. „***“ и тя носи отговорност за поддържането й
в изправно състояние, в случая за
нормално и безпрепятствено преминаване по нея – нещо което се установи,
че тя не го е извършила чрез свои служители, нито чрез лицата, на които е
възложила зимно почистване.
Следователно
предявени искове за обезщетения за претърпени неимуществени вреди и имуществени
вреди, са основателни.
По отношение
размера на исковете.
За неимуществените
вреди.
Изхождайки от
разпоредбите на чл.52 от ЗЗД, от тези на раздел ІІ от ПП на ВС на РБ-я № 4 от
23. 12. 1968г., от възрастта на ищцата към момента на получаване на увреждането
– на 72 години, от характера на увреждането - контузия на лява тазобедрена
област с фрактура на левия крак, от неговите последици – едно денонощия
поставяне на директна екстензия с опъване на левия крак и една операция,
принудителен постелен режим за период над 2 месеца, при който тя е била изцяло
зависима от грижите, полагани от нейната дъщеря и свид. В., при което А. е търпяла
неудобства и изпитвала чувство на вина и срам и дори отказвала да се храни,
последващото ограничено придвижване с две патерици, а после с една патерица,
продължителността на оздравителния период 6-8 месеца, от които една седмица
прекарана в болница, търпените болки и страдания от датата на счупването, по
времето когато е била на директна екстензия и след операцията, когато те са
били най - силни, а впоследствие са започнали за затихват по време на
раздвижването, от търпените неудобства през времето от над два месеца, когато е
била на постелен режим, от факта, че и към настоящия момент обемът на
мускулната маса на лявото бедро е леко намален сравнение с тази на здравото
дясно бедро и все още изпитва болки при промяна на времето и при натоварване на
ляв долен крайник, от обстоятелството, че към датата на увреждането минималната
работна заплата за страната ни е била 510лв., която сега е 560лв., от
обстоятелството, че макар и с намален обем на лявото бедро, сега походката е
възстановена и болки се изпитват само при промяна на времето и при физически
натоварвания на левия крайник, съдът намира, че сумата от 20 000лв. би
обезщетила ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди – болки, страдания
и неудобства.
Възраженията на
Община Перник, за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата са
неоснователни. Установи се, че улицата няма тротоари, поради което и с оглед
разпоредбата на чл. 108, ал.2, т.1 от ЗДвП, ищцата е следвало да се движи по
пътното платно, противоположно на посоката на движение на пътните превозни
средства, по възможност най – близо до лявата му граница. По делото се
установи, че ищцата и свидетелката Ч. са се движели по улицата, като по делото
няма доказателства те да са се движели в посоката на движение на ППС, още
повече, че по делото е установено, че цялата улица е била заледена, непочистена
и необработена с пясък, луга или други смеси.
Няма доказателства,
че на отиване в Клуба на пенсионера, двете са минали точно по същата улица.
От свидетелските
показания на Ч. се установи, че двете са си гледали в краката, когато са
ходели.
В исковата молба
няма твърдения, че ищцата и свидетелката са пресичали улица „***“, нито по
делото се събраха доказателства в тази насока, поради което доводите на Община
Перник, че двете пресичали на необозначено за тези цел място, са неотносими към
правния спор.
От устните
обяснения на вещото лице д-р М., дадени в с. з. на 12. 11. 2019г., се установи,
че остеопорозата не е повлияла на оздравителния период.
Следователно
ответната Община следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата 20 000лв.,
ведно със законните лихви за забава, считано от датата на увреждането – 20. 12.
2018г. до окончателното изплащане, като за горницата над тази сума до пълния
претендиран размер от 40 000лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
За имуществените
вреди. Ищцата е направила разходи в размер на 1300лв., за закупуване на DHS комплект 1 бр., който е бил
използван за закрепване на фрактурата, при извършената операция. Следователно
ответната Община следва да бъде осъдена да й заплати сумата 1300лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 12. 06.
2019г. /така, както се претендира с исковата молба/ до окончателното изплащане.
На основание чл.
38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, вр. с чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба №
1от 9. 07. 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, Община
Перник следва да бъде осъдена да заплати на адвокат Г.Й.Й., с ЕГН **********,
сумата 1169лв., представляващо адвокатско възнаграждение, за оказване на
безплатна правна помощ на ищцата пред Пернишкия окръжен съд. При това положение
възражението на Община Перник за прекомерност на адвокатския хонорар се явява
неотносимо.
Община Перник
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 450лв. С
оглед отхвърлената част от иска в размер на 20 000лв. и на основание чл.
78, ал.8 от ГПК вр. с чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на Община Перник сумата 300лв.
юрисконсултско възнаграждение, като съдът намира, че в конкретния казус няма
основание за приложение на чл.25, ал.2 от същата разпоредба.
Тъй като ищцата е
освободена от заплащането на държавна такса пи разноски, то на основание чл.
78, ал.6 от ГПК Община Перник следва да бъде осъдена да заплати по сметка на
Пернишкия окръжен съд сумата 852лв. държавна такса и сумата 200лв. разноски
/възнаграждение за вещото лице/.
Водим от
гореизложеното и същия смисъл, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Община Перник, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1, да заплати Ж.М.А., с ЕГН **********,*** :
-Обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди – болки, страдания и неудобствав, размер
на 20 000 лева (двадесет хиляди лева) в резултат на инцидент, настъпил
около 15.00ч. на 20. 12. 2018 г., в гр. Перник, на
ул. „***“ , при който е пострадала, ведно с лихва за забава за периода от датата на инцидента – 20. 12. 2018г. до
окончателното му
изплащане, като за горницата над 20
000лв. до пълния претендиран размер от 40 000лв. отхвърля иска като
неоснователен,
-Обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди, в
резултат на същия инцидент в размер на 1 300 лева (хиляда и триста лева), представляващи разходи
за операция и медицински консумативи, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба – 12. 06. 2019г., до
окончателното му изплащане.
Осъжда Община Перник, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1, да заплати на адвокат Г.Й.Й., с ЕГН **********, от САК, сумата 1 169лв., /хиляда сто шестдесет и девет
лева/, представляващо адвокатско възнаграждение, за оказване на безплатна
правна помощ на ищцата Ж.М.А., пред Пернишкия окръжен съд.
Осъжда Ж.М.А., с ЕГН **********,*** да
заплати на Община Перник, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1, сумата 300лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Осъжда Община Перник, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1, да заплати по сметка на Пернишкия окръжен съд сумата 852лв. държавна такса и сумата 200лв. разноски
Решението може да
се обжалва пред Софийския апелативен съд, в
двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните.
Съдия
: