РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Перник , 07.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети октомври, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
Прокурор:Бисер Игнатов Ковачки (РП-
Перник)
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно административно наказателно дело № 20201700600182 по описа за
2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. XXI „ВЪЗЗИВНО ПРОИЗВОДСТВО“ от НПК
образувано по подадена въззивна жалба
ОТ: адв.М. В., САК, ***, защитник на обвиняемия П. Х. П. с постоянен адрес: ***
ПРОТИВ: Решение постановено по АНД 1024/2020 г., по описа па РС ПЕРНИК, с
което обвиняемия П. Х. П.- род. на *** в гр.П., Български гражданин, постоянен адрес: ***,
висше образование, работи, женен, неосъждан, л.к. № *** изд. на *** от МВР-Перник, ЕГН
********** е признат за ВИНОВЕН в това, че на 30.11.2018г. в гр.П./в Териториално
поделение на Националния осигурителен институт-П./, съзнателно се ползвал от неистински
документ – Удостоверение -Обр. УП-30 № 478 от 15.11.1993г., издадено от името на
„Газекс-Авто“ЕООД-гр.София за удостоверяване на осигурителен стаж на П. Х. П. заемал
длъжност „шофьор на лекотоварен автомобил“ за периода 10.09.1990г.- 03.11.1993г./Труд
ІІІ-та Категория/, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност - престъпление по чл.316, във вр. с чл.308, ал.1 от НК, но тъй като били
налице изискуемите предпоставки на чл.78а ал.1 от НК, на осн.чл.378 ал.4 т.1 вр. чл.78а ал.1
от НК, във вр. с чл.27 ал.2 и ал.3 от ЗАНН, му е наложил административно наказание
1
“ГЛОБА” в размер на 1050 /хиляда и петдесет/ лева.
С подадената в срока по чл. 319 от НПК въззивна жалба са развити доводи за
нарушение на материалния и процесуалния закон, както и за неправилна преценка на
събрания по делото доказателствен материал. Твърди се, че фактическите положения,
установени въз основа на събрания в наказателното производство доказателствен материал,
относими към елементите на обективната, а и на субективната страна на деянието, както и
начинът на осъществяване на същото, не обуславят несъмнен извод за извършено от
обвиняемия П. престъпление. При повдигнато обвинение за извършено престъплението по
чл.316, във вр. с чл.308 от НК следвало да се докаже съставянето на документ с невярно
съдържание от лице, различно от дееца и използването му от последния със съзнанието, че е
неистински. Именно първото обстоятелство - съставянето на документ с невярно съдържани
от различно от П. лице, не можело да бъде доказано по делото. В самото постановление на
РП Перник било отбелязано, че документът е съставен от неизвестно лице. Не е посочено и
по какви признаци същият се различава от истинския такъв, а това е било от съществено
значение за съставомерността на деянието. Повдигнатото обвинение било с грешна правна
квалификация, тъй като текстовете от чл. 308 до чл.310 от НК касаели документна
подправка, а чл. 311 от НК - лъжливо документиране деяние. Поради това се иска отмяна на
обжалваното решение и постановяване на ново, с което обвиняемият да бъде признат за
невиновен и оправдан по така повдигнатото обвинение.
РП Перник не е изразила становище по жалбата.
В открито съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура гр.Перник е
изразил становище, че жалбата е неоснователна и предлага решението на
първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Същото
било обосновано и почивало на събрания доказателствен материал по делото. По делото
било безспорно установено, че обвиняемият е използвал удостоверение, на което е придаден
вид, че е издадено от дружество „Газекс-Авго“ ЕООД, като към момента на издаването
такова дружество дори не е съществувало. Касаело се за един неистински документ. В тази
насока и обвинението било правилно квалифицирано по 316, във вр. с чл. 308 от НК, а не по
311 от НК, за да имало лъжливо документиране, било необходимо един документ да е
издаден от длъжностни лица, които са упълномощени в тази насока и в него да са отразени
неверни обстоятелства. В случая самият документ нито бил издаден от съответното
длъжностно лице, нито бил подписан от такова. Именно за това счита, че обвинението е
доказано по категоричен начин и предлага да бъде потвърдено решението на РС-Перник.
В открито съдебно заседание в хода на съдебните прения защитникът на обвиняемия
П. П., адв. В. изразява становище, че първоинстанционното решение е неправилно и
незаконосъобразно, като сочи, че налице била грешна правна квалификация на деянието,
като развива съображенията, изложени в подадената въззивна жалба и моли обжалваното
първоинстанционно решение да бъде отменено.
Пернишкият окръжен съд, след като разгледа обжалваното решение с оглед
доводите на страните и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи следното:
По делото са събрани всички доказателства, необходими за всестранното му
изясняване. Въз основа на тях, след направен съвкупен и обстоен анализ, районният съд е
установил точно фактическата обстановка. Направените правни изводи са правилни. В тази
насока следва да се подчертае, че първостепенният съд в пределите на своята
компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, е взел всички мерки за
разкриване на обективната истина. Постановил е решението си по вътрешно убеждение,
основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Изпълнил е задължението си по чл.378, ал.4, т.1 вр. с 305, ал. 3 НПК, като в мотивите си е
посочил установените обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и е изложил
2
правните си изводи. Посочил е и съображенията си по отношение кредитирането на
събрания по делото доказателствен материал, неговата относимост към решаването на
делото по същество и противоречията. Отговорено е на всички релевантни доводи.
При всичко това е установено по несъмнен начин, че обвиняемият П. П. е извършил
престъплението, за което е обвинен при фактическа обстановка, която напълно се възприема
от настоящата инстанция, поради което не се налага нейното преповтаряне.
При така изяснената фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани
и законосъобразни правни изводи относно авторството и правната квалификация на
деянието, както и относно размера на наказанието глоба.
Квалификацията на извършеното от подсъдимия престъпление е точна. В тази
връзка настоящият съдебен състав счита, че няма място за споделяне на довода, че
представеният неистински документ /този, на който е придаден вид да е издаден от
посочения в него автор/, не попада в кръга документи, въз основа на които съответното
длъжностно лице от ТД на НОИ гр. П. се е разпоредило с повереното му имущество. От
фактическа страна по делото се установява, че обвиняемият П. П. със заявление вх. № 2113-
13-1414/2018 г. е представил пред ТД на НОИ гр. П. заедно с останалите необходими
документи и документ – удостоверение обр. УП-30 № 478/15.11.1993 г., издаден от името на
„Газелс-Ауто“ ЕООД, с което удостоверявал наличието на изискуем стаж за отпускане на
пенсия, какъвто в действителност нямал. Въпросното удостоверение било възприето от
свидетелката Ю. И., като при последваща стандартна проверка тя констатирана
неистинността на посочения документ, тъй като в представената трудова книжка липсвало
отбелязване на положения трудов стаж от обвиняемия към Газелс-Ауто“ ЕООД, а
посоченото дружество било регистрирано с Решение от 16.11.1999 г. след периода, който
бил вписан за осигурител стаж на обвиняемия П. П..
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от
НК се изразява в ползване на опорочения документ (в случая удостоверение обр. УП-30 №
478/15.11.1993 г., издаден от името на „Газелс-Ауто“ ЕООД, с което удостоверявал
наличието на изискуем стаж за отпускане на пенсия, какъвто в действителност нямал), който
е бил неистински, като в това понятие се включва неговата употреба или представяне пред
определен орган. Чрез такова представяне съответният орган или лице възприема/узнава за
неговото съществуване, без да е необходимо едновременно с това да осъзнава неговата
неистинност. Достатъчно е документът да може да бъде възприет от лицето, на което е
представен като истински документ, което обективно се е случило с оглед приетата по
делото фактология.
За съставомерността на престъплението по чл.316 от НК не е необходимо
ползваният неистински документ да е официален. Дори само от прочита на разпоредбата на
чл. 316 от НК става ясно, че деецът носи наказателна отговорност за съзнателно ползване на
"неистински или преправен документ, от документ с невярно съдържание и от такъв по
предходния чл. 315 от НК", свързано с обективните и субективни елементи на някое от
престъпленията по чл. 308 - 315 от НК, "когато от него за самото съставяне не може да се
търси наказателна отговорност", т. е. документът следва да отговаря на изискванията за
официален или частен, за манипулирането на какъвто, съобразно изискванията на
съответния престъпен състав, от извършителя се носи наказателна отговорност. И тъй като
умишлено (съзнателно) ползващият се от него деец не може да носи наказателна
отговорност за "съставянето му", то законодателят е въздигнал в престъпление съзнателното
му "ползване". Понятията "истински" или "неистински", "официален" или "частен"
документ, "документ с невярно съдържание", "лъжливо документиране" са изяснени в чл.
93, т. т. 5 и 6 от НК и ППВС № 3/82 г., както и в редица ТР и принципни решения на ВС и
ВКС, например ТР № 41/11.04.1986 г. по н. д. № 33/84 г. на ОСНК на ВС, а ползването на
такива - и в решения № 522/9.11.2010 г. по н. д. № 575/2010 г. - III н. о., решение №
3
351/26.10.2000 г. по н. д. № 260/2000 г. - I н. о. и други на ВКС. В тълкувателното решение
изрично е посочено, че "за съставянето на истински частен документ с невярно
съдържание...... издателят му не може да носи наказателна отговорност по чл. 309 от НК", а
в последно посоченото - че "поради приравняване на отговорността на ползвателя (на
посочените в чл. 316 от НК документи) към тази на създателя им, той ще отговаря при
същите изисквания към умисъла като на създателя". От тази съдебна практика, която
настоящият въззивен състав споделя, става ясно, че отговорност се носи от ползвателя на
частен документ, който е "неистински" или "с преправено съдържание", но не и когато той е
истински частен документ с невярно съдържание.
При тези изводи, Пернишкият окръжен съд не намира основания за отменяне или
изменяне на обжалваното решение в частта, с която обвиняемият П. П. е признат за виновен
по предявеното му обвинение.
При определяне на наказанието, районният съд е отчел обстоятелствата, имащи
значение за постигане на целите на индивидуалната и генералната превенция, като
наложеното наказание е към законовия минимум, а именно глоба в размер на 1000 лева,
съгласно разпоредбата на чл. 78а. от НК. Това наказание според настоящия съдебен състав
не се явява несправедливо.
Изложените съображения налагат извода, че обжалваното решение е обосновано,
законосъобразно, постановено при спазване на процесуалните правила и наложеното
наказание е справедливо, поради което за въззивния съд липсват основания за нейното
изменяне или отменяне.
Водим от всичко изложено и на основание чл. 334‚ т. 6, във вр. с чл. 338, във вр. с
чл.378, ал.5 от НПК‚ съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 332/11.08.2020 год., постановено по АНД №
1024 по описа на Районен съд - Перник за 2020 год.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване и протест по аргумент от чл.
346 от НПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4