Р Е
Ш Е Н
И Е
№ / ,гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, седемнадесети състав, в открито съдебно заседание на втори юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: М. Иванова-Даскалова
при
секретаря Оля Йорданова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело
№581/2020г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следв. от АПК във вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС.
Образувано
е по повод постъпила с вх.№2852/24.02.2020г. жалба на „СТАР ГАЗ-Н“
ЕООД -гр. Девня срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№55-ФК/28.01.2020г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в
ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1 и и
чл.187, ал.1 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/–запечатване
на търговски обект – бензиностанция „СТАР ГАЗ-Н“ ЕООД №1, находящ се в гр. Игнатиево, Промишлена зона,
стопанисван от дружеството и забрана на достъпа до него за срок от 7 /седем/ дни.
В жалбата са изложени подробни съображения,
поради които заповедта се счита за издадена в нарушение на материалния закон и
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че
наложената ПАМ е неправилна, а заповедта, с която е наложена – немотивирана и основана
на предположения. Не било доказано извършено нарушение на чл.118, ал.6 от ЗДДС,
респ. на чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от Министъра на финансите
/Наредба № Н-18 от 13.12.2006г./, като дори такова да е налице, същото е за
отминал период от време и не може да представлява основание за налагане на ПАМ
по чл.186, ал.1 от ЗДДС, тъй като това би било в явно несъответствие с
преследваната от закона цел. Аргументира се формално изпълнение на задължението
за мотивиране и липса на конкретни мотиви относно срока за налагане на ПАМ,
което съставлява нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, тъй като лишава както
жалбоподателя, така и съда, от възможност да установи дали актът е постановен в
съответствие с целта на закона – чл.146, т.5 от АПК. Твърди се, че при връчване
на заповед за налагане на ПАМ органът следва да връчи и наказателно
постановление за налагане на административно наказание за същото нарушение, за
да даде възможност на лицето да заплати наложената му имуществена санкция и по
този начин да бъде прекратена ПАМ и да се постигнат целите, визирани в чл.186,
ал.1 във връзка с чл.187, ал.4 от ЗДДС. На посочените основания се претендира
отмяна на заповедта за налагане на ПАМ и присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът - Началник отдел „Оперативни
дейности“–Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП представя
административната преписка по издаване на заповедта. В писмени бележки
упълномощения юрисконсулт оспорва жалбата като неоснователна. Излага
съображенията поради които твърди, че заповедта за налагане на ПАМ е правилна и
законосъобразна. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а
заповедта да бъде потвърдена кота правилна и обоснована. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Като взе предвид становището на страните и
прецени поотделно и в съвкупност доказателствата, въз основа на приложимите правни
норми, Съдът установи от фактическа страна следното:
Административното производство е започнало
по повод извършена на 15.01.2020г. съвместна проверка от органите по приходите
със служители на ГДБОП, РОМНСИБ, МРР към Митница Варна и ДАМТН в търговски
обект – бензиностанция „СТАР ГАЗ-Н“ ЕООД № 1, находящ се в гр. Игнатиево, промишлена зона,
стопанисван от „СТАР ГАЗ-Н“ ЕООД, гр. Девня, във връзка със спазването на
данъчното законодателство. За резултатите от проверката
е съставен протокол за извършена проверка /ПИП/ № 0355511/15.01.2020г. /л.7 –
л.11 от административната преписка/, в който е отразено, че в обекта се
извършва търговия с горива, като има три броя резервоари – един надземен,
трайно прикрепен към земята, и два подземни: 1. Резервоар с обем 5000 литра, 2.
Резервоар с обем 4000 литра и 3. Резервоар с обем 8000 литра. Посочено е, че в
първия резервоар горивото е дизел, във втория резервоар е А-95 – бензин, а в
третия резервоар е LPG – газ. Констатирано е, че на
10.01.2020г. нивото на наличното количество гориво в резервоар № 3 –
пропан-бутан /газ/, е 4944 литра, което е завишено спрямо наличното количество
към 09.01.2020г. в размер на 1959 литра, за което няма доставка нито по
нивомер, нито по документи. Извършена е справка в информационните масиви на
НАП, при която е установено, че има отразена доставка от доставчик „СИНЕРГОН
ПЕТРОЛЕУМ“ ООД към „СТАР ГАЗ-Н“ ЕООД, гр. Девня на 2180 литра пропан-бутан с
УКН на АДД № 0000000005037591 от 07.01.2020г., като същата не е отразена в
системата на НАП по нивомер и документ от получателя „СТАР ГАЗ-Н“ ЕООД, гр.
Девня. По време на проверката и в указания срок в протокола срок /27.01.2020г./
управителят на дружеството не представя документи за гореописаната доставка.
Установено е, че резервоар № 3 е свързан със състава на ЕСФП. Извършено е
проточване на 80,02 литра газ, като след проведен телефонен разговор с отдел
„Селекция“ е установено, че същото по вид и количество гориво /80,02 литра газ/
е отразено в системата на НАП. С оглед горното, приходните органи са достигнали
до извод, че не може да се определи какво е реалното количество на горивото
пропан-бутан в резервоара.
При проверката, освен гореизложеното, е
установена и положителна разлика между разчетната касова наличност от
фискалното устройство /ФУ/ – 1 401,52 лева и фактическата наличност на
парите – 1420,36 лева, в размер на 18,84 лева, за което е съставен опис /л.24
от административната преписка/ от Е. Н. И. – продавач-консултант в обекта,
която е посочила, че разликата се дължи на това, че е пропуснала да впише
сумата, която е в дребни монети. Във връзка с това обстоятелство, в ПИП също е
вписано възражение, че разликата се дължи на пропуск на записване на налични
дребни монети.
Въз основа на констатациите, отразени в ПИП
№ 0355511/15.01.2020г., Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е приел, че
СТАР ГАЗ-Н“ ЕООД, гр. Девня не е спазило реда и начина да предава в НАП по
установената дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на
наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта, което
представлява нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., във
връзка с чл.118, ал.6 от ЗДДС, поради което на основание чл.186, ал.1 и чл.187,
ал.1 от ЗДДС, е издал процесната заповед, с която, на дружеството е наложена
ПАМ – запечатване на търговски обект – бензиностанция „СТАР ГАЗ-Н“ ЕООД № 1,
находящ се в гр. Игнатиево, промишлена зона, стопанисван от
„СТАР ГАЗ-Н“ ЕООД, гр. Девня, и забрана за достъп до него за срок от 7 /седем/
дни. В заповедта са изложени следните мотиви относно продължителността на
срока, за който се налага ПАМ: деянието показва поведение на лицето, насочено
срещу установената фискална дисциплина, част от която е и предаването на данни
по чл.118 от ЗДДС в НАП, и организация в търговския обект, която няма за цел
спазване на данъчното законодателство; съществува възможност от извършване на ново
нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и трудно поправими вреди,
които засягат пряко интересите на държавата поради неотразяването на реално
извършените продажби, водещо до неправилно определяне на дължимите налози.
Посочено е, че целта на определения срок, за който се налага ПАМ, е промяна в
начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е
правилно отразяване на оборота, спазване на отчетността на относимите към ФУ
документи и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният –
недопускане на вреда за фиска.
Впоследствие срещу „СТАР ГАЗ-Н“ ЕООД-Девня е
издаден акт за установяване на административно нарушение № F536183/31.01.2020г. /л.5 – л.6 от
административната преписка/ за допуснато нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006г., във връзка с чл.118, ал.6 от ЗДДС.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните прани изводи:
Жалбата е допустим. Подадена е срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, в срок и от лице с правен интерес и активна
легитимация да оспори Заповедта за налагане на ПАМ, която засяга неблагоприятно
правата и интересите на дружеството.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Заповедта за налагане на ПАМ е издадена от
компетентен орган – Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на
Изпълнителния директор на НАП, в рамките на предоставените му правомощия, при
условията на обвързана компетентност.
Заповедта е издадена в писмена форма, с
посочване в обстоятелствената част на фактическите и правните основания, въз
основа на които е постановена със съответната разпоредителна част, поради което
неоснователни са оплакванията в жалбата в тази насока.
В случая при издаването й административният
орган действа при условията на обвързана компетентност и не се констатира
нарушение на законовите разпоредби,
регламентиращи налагането на този вид принудителна административна мярка.
Заповедта за налагане на ПАМ е издадена във
връзка с установено при осъществяване на дейността в търговския обект,
стопанисван от дружеството неспазване на реда и начина за подаване на данни по чл.118 от ЗДДС в Националната агенция за приходите. При такива нарушения на чл.185, ал.2
от ЗДДС се предвижда налагане на глоба или имуществена санкция, а в чл.186, ал.1
от ЗДДС - и налагане на принудителна административна мярка –
„запечатване на обекта за срок до 30 дни“. Съгласно чл.186, ал.1,
т.1, буква „г“ от ЗДДС принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
подаване на данни по чл.118 в Националната агенция за приходите. В чл.118, ал.6
от ЗДДС е предвидено, че всяко лице по ал.1, извършващо доставки/продажби на
течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи
доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и
данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на
Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне
на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за
търговия с течни горива. Идентично задължение е регламентирано и в
подзаконовата норма на чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., според
която всяко лице по ал.2
/което
извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход/ е
длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които
дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за
измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на
течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо
устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. Според новелата на чл.118, ал.10
от ЗДДС данъчно задължено лице – доставчик/получател по доставка на
течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за
доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както
и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на
датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с
квалифициран електронен подпис. По силата на чл.59а, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. лицата по чл.118, ал. 9
и ал.10 от ЗДДС
подават в НАП данни чрез електронен документ за доставка /ЕДД/ - приложение №
22, или електронен документ за получаване /ЕДП/ - приложение № 23, за
доставката и движението на доставените /получените количества течни горива.
Съгласно чл.187, ал.1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл.186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. В тежест на административния
орган е да докаже обективната съставомерност на нарушението, във връзка с което
е издадена оспорената заповед за налагане на ПАМ.
Процесната заповед за налагане на ПАМ е
издадена с оглед установено нарушение на чл.118, ал.6 от ЗДДС, във вр. с чл.3,
ал.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. от „СТАР ГАЗ-Н“ ЕООД-гр. Девня, за което
е съставен ПИП № 0355511/15.01.2020г., който е приет по делото без оспорване от
страните.
При тази правна уредба и установените по
делото факти от доказателствата се явява доказано извършването на описаното в
протокола и в заповедта за налагане на ПАМ нарушение, а именно: неподаване в
НАП на данни, които дават възможност за определяне на наличните количества
горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. От
приетите по делото писмени доказателства, и по-конкретно от приложените по
административната преписка дневни финансови отчети от фискалната памет на ЕСФП,
съхранявани в обекта /л.12–л.14 от преписката/, и копие на „Z“ отчети от 09.01.2020г. и от
10.01.2020г. /л.25–л.26 от преписката/ се установява, че по време на проверката
-15.10.2020г. е констатирано, че нивото на количеството пропан-бутан в
резервоар №3 в обекта на жалбоподателя на 10.01.2020г. е 4944литра, което е
завишено спрямо наличното количество от същия вид гориво към 09.01.2020г. в
размер на 1959 литра, за което няма доставка нито по нивомер, нито по
документи. Същевременно, след справка в информационните масиви на НАП е
установена отразена доставка от доставчик „СИНЕРГОН ПЕТРОЛЕУМ“ООД към „СТАР
ГАЗ-Н“ ЕООД на 2180 литра пропан-бутан /л.15 от преписката/, за която
дружеството не представя документи. Нито в хода на административното
производство, нито пред настоящата съдебна инстанция, от оспорващия търговец са
представени такива доказателства. Не се твърди, че доставката е отчетена по
нивомер или документално и данните са изпратени към НАП. Т.е. не се оспорва извършването
на нарушението. Нарушението е доказано и посредством извършеното в хода на
проверката контролно проточване на 80,02 литра газ, данните за което е
установено, че са отразени в системата на НАП /л.34 от преписка/. Следователно,
резервоар №3 е свързан със състава на ЕСФП и коректно предава данните в НАП, за
което свидетелства и приложеното на л.43 от административната преписка писмо
изх. № 38/21.01.2020г. от управителя на „Софтсистем“ – дружеството,
осъществяващо сервизна поддръжка на ЕСФП и нивомерната система. Неподаването на
данните в НАП не се твърди на технически проблем, а на неизпълнение на
задълженията по чл.118, ал.6 от ЗДДС, във вр. с чл.3, ал.3 от Наредба №Н-18 от
13.12.2006г. от страна на дружеството. В резултат на изложеното не е налице
възможност за определяне на наличното количество гориво– пропан-бутан в
резервоар №3 в конкретния обект на жалбоподателя.
Констатирането на нарушението е отразено в
нарочен протокол за извършена проверка, който е съставен по установения ред и
форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, и който се ползва с
материална доказателствена сила на основание чл.50, ал.1
от ДОПК за извършените от органа по приходите действия и за
установените по време на проверката факти и обстоятелства и съставлява годно
доказателство за наличие на обстоятелствата по чл.118, ал.6 от ЗДДС. Протоколът
е съставен в присъствието на служител на дружеството, като само по себе си
установяването на нарушението е достатъчно условие за налагане на ПАМ. Изискванията и начинът за установяване на
дистанционна връзка и предаване на данни в НАП са подробно уредени в Приложение
№ 1 към Наредба №Н-18 от 13.12.2006 година. Подробно са изброени и
функционалните изискванията към фискалните устройства, фискалната памет,
изискванията за изобразяване и отпечатване на информацията при работа с фискално
устройство и контролна лента на електронен носител /КЛЕН/. Според IIIб, т. 1, б
„е“ от Приложение № 1 в относимата редакция фискалните устройства предават по
установената дистанционната връзка данни от нивомерната измервателна система за
доставка на горива, коригирани с продадените количества по време на доставката,
и за наличните количества горива /подавани автоматично от нивомерните системи
или ръчно въведени, когато данните не могат да бъдат прочетени от нивомерната
система/.
В случая констатацията, че не се подават
данни в НАП от обекта на „СТАР ГАЗ-Н“ ЕООД-Девня, която е отразена в съставения
ПИП не се опровергава от жалбоподателя с доказателства. Подаването на данни
автоматично от нивомерните системи или ръчно въведени е задължение на търговеца
и той, а не органа по приходите, който е издал акта, има тежестта да докаже
изпълнението му. В случая от доказателствато в преписката обосновано е направен
извода от издателя на заповедта, че жалбоподателят като стопанисващ дадената
бензиностанция не е отразявал в НАП полученото гориво – пропан-бутан, нито
автоматично чрез нивомерните системи, нито чрез ръчно въвеждане в ЕСПФ.
Обоснован е извода, че правилно е установено
наличието на допуснато нарушение на чл.118, ал.6 от ЗДДС, във вр. с чл.3, ал.3
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., което е основание за издаване на процесната
заповед за налагане на ПАМ. Чл.187, ал.1 от ЗДДС предвижда, че при прилагане на
принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 от ЗДДС се забранява и
достъпът до обекта или обектите на лицето. При установения факт на нарушението,
необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е налице.
Целта на ПАМ съгласно разпоредбата на чл.22, ал.1 от ЗАНН е да се предотвратят
и преустановят административните нарушения, както и да се предотвратят и
отстранят вредните последици от нарушенията. При налагане на ПАМ
административният орган действа при условията на обвързана компетентност,
поради което при наличието на горепосоченото обстоятелство /фактът на
извършеното нарушение/ не е налице правна възможност, а задължение за него да
наложи ПАМ.
Издаването на заповед
за налагане на принудителна административна мярка е самостоятелен процес по
издаване на индивидуален административен акт, различен от процеса по
реализиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя. Макар и
уредени в ЗАНН, принудителните административни мерки се различават от
административните наказания. ПАМ се налагат за предотвратяване или прекратяване
на административни нарушения, а не за да бъде наложена санкция за извършването
на тези нарушения. Поради това неоснователно в жалбата се поддържа, че неиздаването
на наказателно постановление е предпоставка за законосъобразността на
наложената административна принуда. Нормата на чл.187, ал.4 от ЗДДС предвижда
прекратяване на мярката от органа, който я е наложил, при заплащане на
наложената за нарушението глоба или имуществена санкция. Анализът на това
нормативно правило за поведение сочи, че издаването на наказателно
постановление за налагане на административно наказание е релевантно за
действието на наложената принудителна мярка, като заплащането на наложената имуществена
санкция представлява правопрекратяващ юридически факт, настъпил след налагането
й. Следователно, издаването на НП и изпълнението на наложената административна
санкция, не са част от материалноправните предпоставки за прилагане на мярката
по чл.186, ал.1 от ЗДДС, която разписва, че ПАМ се прилага независимо от
наложени глоби и имуществени санкции.
ПАМ е наложена съобразно целта на закона за
предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и за
предотвратяване на вредните последици от тях по арг. от чл.22 от ЗАНН.
Принудителната мярка „запечатване на обект“ по чл.186, ал.1 от ЗДДС е с
превантивна цел, която в случая е налице, тъй като към момента на
постановяването й търговецът не е бил преустановил дейността си, т.е.
съществува възможност за извършването и на друго нарушение, свързано с неподаването
на данни към НАП за движението на съответните количества гориво. Срокът на
принудителната административна мярка се определя по целесъобразност от органа,
като в настоящия случай преценката по целесъобразност е упражнена в рамките на
закона – за 7 дни от максимално предвидения в чл.186, ал.1 от ЗДДС срок до 30
дни. Административният орган е обсъдил конкретните факти, тежестта на
нарушението, отчел е поведението на нарушителя, като е направил конкретна
преценка на необходимостта да се предотвратят нежелани последици за фиска и да
се предотврати извършването на нови нарушения. Изложени са мотиви по отношение
продължителността на срока на наложената ПАМ, която има превантивен и
дисциплиниращ ефект, като административният орган е посочил целите, които иска
да бъдат постигнати с налагането на ПАМ – необходимата превенция да не се извършва
ново нарушение. Така посочените мотиви в достатъчна степен обосновават
определянето на продължителността на наложената мярка, поради което не се
констатира твърдяната от жалбоподателя несъразмерност. Срокът на наложената ПАМ
е съразмерен на извършеното нарушение и е съобразен с целта на ПАМ /превенция и
недопускане вреди за фиска предвид значимостта на охраняваните обществени
отношения/, с тежестта на извършеното нарушение /предвид вида на обекта и
осъществяваната в него дейност по доставки/продажби на течни горива, вида на
стоката – акцизна стока /гориво/, и с вида на нарушението – неподаването на
данни към НАП за движението на това гориво/. Неизпълнението на задължението за
подаване в НАП на данни за наличното количество гориво в резервоарите за съхранение
в обектите за търговия с течни горива безспорно засяга държавни интереси,
свързани с отчетността и предаването на изискуемите документи в НАП от
задължените лица, респ. плащането на данъците върху действително реализираните обороти.
Отделно от това са изложени и мотиви относно отчитане на оборота в обекта и
отчетност на извършените продажби, които са във връзка с установената по време
на проверката положителна разлика между разчетната касова наличност от ФУ и
фактическата наличност на парите в размер на 18,84 лева. Изложените в заповедта
мотиви отговарят на изискването на чл.186, ал.3 от ЗДДС за мотивиране на акта и
са достатъчни, за да може да се извърши проверката за законосъобразност на
оспорената заповед на всички основания по чл.146 от АПК, включително за
съответствието на заповедта с целта на закона. Предвид гореизложеното, съдът
намира за неоснователни направените в жалбата оплаквания, че в заповедта липсват
конкретни мотиви относно срока за налагане на ПАМ, което съставлявало нарушение
на чл.59. ал.2, т.4 от АПК, поради липса на възможност да се установи дали
актът е постановен в съответствие с целта на закона – чл.146, т.5 от АПК.
Предвид гореизложеното, обжалваната заповед
е законосъобразна. При издаването й не са допуснати нарушения на процесуални
правила и материалноправни норми, поради което жалбата следва да се отхвърли
като неоснователна.
При този изхода на спора своевременно
направеното искане от пълномощника на ответната страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл.143, ал.4 от АПК и
чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.37 от ЗПП жалбоподателят „СТАР
ГАЗ-Н“ЕООД-гр.Девня следва да бъде осъден да заплати на НАП сумата от 100лева
за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ и фактическата и правната сложност на делото.
Водим от това и на основание чл.172 от АПК,
Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата с вх.№2852/24.02.2020г. на „СТАР ГАЗ-Н“ЕООД-гр.Девня срещу Заповед за
налагане на принудителна административна мярка №55-ФК/28.01.2020г. издадена от
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП.
ОСЪЖДА „СТАР ГАЗ-Н“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Девня, бул. „С.“ №** да заплати на
Националната агенция за приходите сумата в размер на 100/сто/лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния административен съд на РБ по реда на глава ХІІ от АПК.
СЪДИЯ: