Р Е Ш
Е Н И Е
София, 05.03.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав,
в открито заседание на двадесет
и втори февруари през две хиляди двадесет
и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска
гр.д.№ 71/2018 г., за да се произнесе взе пред
вид:
Предявен е иск от
Д.В.Г., ЕГН **********,
чрез адв. Г. Х., съдебен адрес:***, против ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, София, бул. ”Витоша” № 2, с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за претърпени вреди вследствие образувано наказателно производство,
след оправдаването на ищцата по повдигнатото й обвинение с влязла в сила
присъда за сумите, както следва: 90 000 лв.
- обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи пропуснати ползи
поради неполучаване на възнаграждения за работа по специалността за времето от
03.01.2013 г. до завеждане на делото, и законната лихва, считано от
постановяване на съдебното решение до окончателното изплащане; 18 406 лв. - обезщетение за претърпени
имуществени вреди, съставляващи разликата между сумата, за която е
продадено на публичен търг единственото й жилище и неговата действителна
пазарна стойност към датата на продажбата, ведно с мораторна лихва върху
обезщетението, считано от датата на продажбата - 29.04.2014 г. до завеждане на
делото и законната лихва, считано от постановяване на съдебното решение до
окончателното изплащане и 30 000 лв.
- неимуществени вреди вследствие образуваното и водено наказателно
производство, след оправдаването на ищцата
по повдигнатото й обвинение с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва,
считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 03.01.2013 г. до окончателното изплащане на сумата и разноските по
делото.
В исковата молба се твърди, че през 2008 г., като
длъжностно лице - старши специалист по общи банкови операции в „Първа
инвестиционна банка" АД, София, ищцата Д.В.Г. е обвинена в извършване на
престъпление по чл. 210, ал.1, т.3 вр. с чл. 209, ал.1 НК за това, че на
27.11.2007 г. в офис „Александър Невски" на „Първа инвестиционна
банка" АД, София, с цел да набави за себе си имотна облага, е осъществила
измама с кредитни карти на две физически лица и с това е причинила на банката
имотна вреда в размер на 12 000 лв.
По образуваното н.о.х.д. № 8315/2010 г. на СРС, 104
наказателен състав и свързаното с него досъдебно производство на СРП с присъда
от 17.12.2012 г., влязла в сила на 03.01.2013 г., Г. била напълно оправдана по
всички повдигнати й обвинения.
В резултат на воденото в продължение на близо пет години
незаконно наказателно преследване ищцата твърди, че е претърпяла сериозни
имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в следното: вследствие на
незаконното обвинение тя останала без работа за продължителен период от време; поради
което не успяла да погаси изтегления от „БАНКА ДСК" АД кредит, който бил
обезпечен с ипотека върху единственото й жилище и по образуваното за
задълженията й изпълнително дело № 174/2012 г. на ЧСИ Б.Б., район на действие
София, № 856 на КЧСИ, то било продадено на публична продан; тотално било
смазано доброто й име, с което се ползвала в банката и в банковите среди и
всички гледали на нея като престъпница, психиката и здравето й били непоправимо
разбити.
В тази връзка ищцата
предявява настоящата претенция срещу Прокуратурата на Република България за
заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди в посочените
по – горе размери, ведно със законните последици – лихва и разноски, в това
число и адвокатско възнаграждение.
Представила е писмени доказателства,
поискала е допускане на гласни такива и назначаване на експертизи, както и
прилагане на н.о.х.д. № № 8315/2010 г. на СРС, 104–ти с-в.
В хода по същество на делото моли съда да уважи иска
изцяло, с всички законни последици. Претендира разноски по списък.
Ответникът ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ оспорва така предявеният
иск изцяло – както по основание, така и по размер, включително и претендираната
лихва.
Твърди, че ищцата не е представила доказателства в
подкрепа на фактическите твърдения в исковата молба, както и за реално
претърпени неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от
обвинението.
Оспорва претендираното обезщетение за неимуществени вреди
и по размер, като го счита за завишен и несъответстващ на твърдяните вреди, на
икономическия стандарт на Република България и на съдебната практика в
аналогични случаи.
Противопоставя се на направеното искане за присъждане на
законна лихва, както оспорва и началния момент от който се дължи.
Счита, че исковата претенция в частта за имуществени
вреди и по двете пера не е недоказана по основание и по размер, като оспорва
претенцията за дължими мораторни и законни лихви върху две суми.
Присъединява се към
искането за прилагане на н.о.х.д. № 8315/2010 г. на СРС, НО, 104 с-в.
В хода по
същество заявява, че предявеният иск следва да се отхвърли изцяло, като
неоснователен и недоказан, а претендираното обзщетение не съответства на
икономическия стандарт в страната и съдебната практика в аналогични случаи.
Алтернативно, ако съдът го намери за доказан по основание, да счете, че
претендираният размер не съответства на понесените от ищцата вреди от
действията на Прокуратурата. Прави възражение по размера на адвокатското
възнаграждение.
Съдът, като взе пред вид представените и приети по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По искане на двете страни в хода на настоящото
производство бе изискано, приложено и прието н.о.х.д. № 8315/2010 г. на СРС, НО, 104 с-в.
По делото не се спори, че
през 2008 г. ищцата Д.В.Г. е привлечена като обвиняема, в качеството си на
длъжностно лице - старши специалист по общи банкови операции в „Първа
инвестиционна банка" АД, София и й е повдигнато обвинение за престъпление чл.
210, ал.1, т.3 вр. с чл. 209, ал.1 НК за това, че на 27.11.2007 г. в офис
„Александър Невски" на „Първа инвестиционна банка" АД, София, с цел
да набави за себе си имотна облага, е осъществила измама с кредитни карти на
две физически лица и с това е причинила на банката имотна вреда в размер на 12
000 лв.
Образувано било н.о.х.д. № 8315/2010 г. на СРС, 104-ти
с-в, по което с присъда от 17.12.2012 г., влязла в сила на 03.01.2013 г., Г.
била напълно оправдана по всички повдигнати й обвинения.
С решение от 10.02.2009
г., постановено по гр.д. №19326/2008 г. на СРС, 77 – ти с-в е признато за
незаконно и е отменено, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, уволнението на
ищцата със заповед № ЗК-0953/12.05.2008 г. на изпълнителните директори на Първа
инвестиционна банка, АД, считано от 12.05.2008 г., тя е възстановена на работа,
на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на длъжността „Старши банков служител
обслужване на клиенти/старши специалист Общи банкови операции“ към отдел
„Клиентско обслужване“ на дирекция „Клонова мрежа“ при Централното управление
на банката, заемана от нея преди уволнението и, на основание чл. 344, ал. 1, т.
3, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ, Банката е осъдена да й заплати сумата
9 648 лв. – обезщетение за оставане
без работа и по – ниско платена такава за периода 12.05.2008 г. – 12.11.2008 г.
По това решение от страна на Банката е налице плащане на сумата 8 683, 20
лв., след удържане на съответния данък в размер964, 80 лв., поради което и
въззивният съд с решение от 12.05.2010 г. по гр.д. № 4415/2009 г. е обезсилил
решението на първата инстанция в частта на присъденото обезщетение. Решението
за отмяна на уволнението е влязло в сила на 20.06.2011 г.
От ищцата по
делото е представено и решение от 16.12.2013 г. по гр.д. № 13510/2012 г. на
СГС, I-16 – ти с-в, с което е признато за установено
съществуващо вземане на Банка ДСК, ЕАД по отношение на Д.Г. и нейния съпруг И.Б.Г.,
произтичащо от Договор за ипотечен кредит от 05.08.2008 г., обезпечен с ипотека
върху недвижим имот – апартамент № 66, находящ се в София, ж.к. **********ет. 3
с площ от 64, 17 кв.м., заедно с прилежащото мазе и съответните ид.ч. от общите
части на сградата и правото на строеж, по изпълнителен лист от 14.12.2011 г.,
издаден по ч.гр.д. № 53966/2011 г. на СРС, 57-ми с-в за сумата 105 815, 64
лв. главница, 12 650, 92 лихви за периода 05.04.2011 г. – 05.12.2011 г.,
включително, законната лихва и разноските.
От приложените
документи по образуваното изп.д. № 20128560400174 на ЧСИ Б.Б., район на
действие София, рег. № 856 на КЧСИ, че собственият на ищцата и нейния съпруг
апартамент, описан по – горе е продаден за погасяване на задълженията й във
връзка с издаден в полза на ДСК изпълнителен лист и на 14.01.2016 г. е извършен
въвод във владение на новия собственик.
По искане на ищцата по
делото бе изслушана и приета съдебно – техническа
експертиза.
Вещото лице следваше да
определи каква е била действителната пазарна стойност към 29.04.2014 г. на
продаденото на публичен търг по изп.д. № 174/2012 год. на ЧСИ Б.Б., семейно
жилище на ищцата в гр. София и каква е разликата между така определената
действителна пазарна цена на имота към посочената дата и цената, на която
имотът е продаден, съгласно приложения към исковата молба Протокол за
разпределение по посоченото изпълнително дело.
Експертът е посочила, че окончателната моментна
справедлива пазарна стойност на обекта, относително постоянна към деня на
оценката, е формирана във функция на средно претеглените стойности на
резултатите получени от приложени два метода, като на метода на пазарните
аналози е присъдена по-голяма тежест - 80%, а на приходния метод - 20%,. Така,
според експертизата, справедливата пазарна стойност на ап. 6, находящ се в гр. София,
ж.к. «**********, определена към м. април, 2014
г., възлиза на 74 960 лв.
Съгласно протокол за изготвено
разпределение от 20.01.2016 г. по посоченото изпълнително дело, описаният имот
е продаден за сумата от 56 553,40 лв. и разликата между експертно
определената пазарна стойност към второ тримесечие на 2014 год. е както следва:
74 960,00 лв. - 56 553,40 лв. = 18 406,60
лв.
В хода на делото съдът
назначи и изслуша и съдебно – счетоводна
експертиза със задача да изчисли размера на неполученото от ищцата трудовото възнаграждение след
уволнението й и периода, за който то не е получавано.
Вещото лице е съобразило констатациите си с отразеното в приложеното
по делото Решение от 10.02.2009 г., постановено по гр.д. №19326/2008 г. на СРС,
77 – ти с-в и е посочило, че брутното месечно
трудово възнаграждение на ищцата е било в размер на 1 608.00 лв., а размерът на
претърпените от нея вреди във връзка с неполучаваните трудови възнаграждения за
периода от 03.01.2013 г. до завеждане на делото - 03.01.2018 г. възлиза на 96
480.00 лв.
По искане на ищцата съдът допусна и разпита двама
свидетели.
Свидетелката Е.Д.И.,
нейна майка.
В
показанията И. заяви, че от момента, в който са
обвинили дъщеря й през 2008 г., до оправдаването й през 2012 г. е била плътно с
нея, не можела да я остави, защото била в много тежко състояние, чувствала се
зле, тъй като била несправедливо обвинена. Останала без работа и не можела
започне работа по специалността, защото била уволнена дисциплинарно и срещу нея
се водело наказателно дело. Чувствала се отчаяна и не можела да си намери
място, защото преди това, като мениджър в банката, всяка година са я
награждавали, даже говорела за самоубийство и повтаряла, че няма за какво да
живее, тотално се променила. Когато ходела в офиса на Първа инвестиционна банка
на ул. *******, където се намира влогът й, колегите й не говорели с нея,
държали се все едно че не я познават. Животът й тотално се сринал. Останала без
работа и не можела да си плаща кредита. Свидетелката направила нов козметичен
салон и двете сега работят там, работела е и като чистачка. От притеснение
направила стеноза на шийните прешлени, мравучкане на ръцете и краката,
схващане, лежала в Пирогов, поставяли й инжекции, носила яка.
Свидетелката В. В. И. е
сестра на ищцата.
И.
каза, че двете със сестра й са много близки. Докато делото се водело сестра й
била сирно объркана и много депресирана, защото била несправедливо обвинена.
Чувствала се зле, защото обожавала работата си, а била несправедливо обвинена,
изпитвала срам от колегите, от семейството, трудно разговаряла с хората. Не
можела да спи нощем, цялото тяло у боляло, била отчаяна, мислела за
самоубийство. Преди наказателното дело тя била изключително весел и учтив
човек, радвала се на живота, не децата си, гордеела се с това, което е
постигнала, обожавала работата си, започнала от най – ниската позиция и
стигнала до образцов кадър в банката. След това животът й се обърнал на 360
градуса. И до ден днешен – години след оправдаването си, тя трудно преживява
факта, че не може да си намери работа по специалността. Сега ищцата работи като
маникюрист.
Изложеното
се доказва от приетите от съда и неоспорени от страните писмени, гласни
доказателства и експертиза.
Други релевантни доказателства по делото не са
представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявени са искове с правно основание чл.2, ал. 1, т.3
от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконни действия
на ответника – образуваното и водено срещу ищцата наказателно дело, след
влизане в сила на оправдателната присъда по него и за претърпени имуществени вреди по две пера: 1/ 90 000 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи пропуснати ползи, поради
неполучаване на възнаграждения за работа по специалността за времето от
03.01.2013 г. до завеждане на делото и 2/18
406, 50 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи разликата между сумата, за която е продадено
на публичен търг единственото й жилище и неговата действителна пазарна стойност
към датата на продажбата, ведно с мораторна лихва върху обезщетението, считано
от датата на продажбата - 29.04.2014 г. до завеждане на делото. Върху сумите се
претендират и законната лихва, считано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда до окончателното изплащане, както и сторените разноски.
Съгласно чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието и
прокуратурата и съда от незаконно: обвинение в извършване на престъпление в
следните хипотези: - ако лицето бъде оправдано, ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено, поради това че деянието не е извършено или че
извършеното деяние не съставлява престъпление, - поради това, че наказателното
производство е образувано след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано.
Безспорно се
доказаха в хода на настоящото дело фактът на привличането на ищцата като
обвиняема през 2008 г. за престъпления по чл. 210, ал.1, т.3 вр. с чл. 209, ал.1 НК.
Безспорно се доказа и че с присъда от 17.12.2012 г., постановена
по било н.о.х.д. № 8315/2010 г. на СРС,
104-ти с-в., влязла в законна сила на 03.01.2013 г., ищцата е оправданя изцяло
по всички повдигнати срещу нея обвинения.
Доказа се, следователно, че за период от пет години – от момента
на образуване на наказателното производство до окончателното му приключване по
отношение на ищцата с влязла в сила присъда, тя е бил обвиняема за
престъпление, което не е извършила и за което се предвижда сериозно наказание.
Предявената
претенция е за доказване на обстоятелството, че така установените действия на
органите на държавното обвинение противоречат на основните принципи на
Европейската конвенция за правата на човека, ратифицирана от българската
държава.
Съдът приема, че
така установените действия на органите на държавното обвинение противоречат на
основните принципи на Европейската конвенция за правата на човека, ратифицирана
от българската държава. В резултат на несправедливото обвинение срещу него, ищцата
Д.Г. е понесла болки и страдания, изразяващи се в стрес, притеснения и отчаяние
от повдигнатото й обвинение, които бяха установени от показанията на разпитаните
по делото свидетели. Променил се животът й, разбило се здравето й, не можела да
си намери работа по специалността. И всичко това – в резултат на действията на
органите на прокуратурата, които са образували по отношение на нея наказателно
производство, повдигнали и поддържали неоснователно обвинение в извършване на
престъпление.
По тези причини и
пред вид изложеното съдът намира, че предявената по делото претенция от страна
на Д.Г. за заплащане на обезщетение за причинени вреди в резултат на повдигане
и поддържане на незаконно обвинение срещу нея, след оправдаването й, се явява
доказана по своето основание. Безспорно е наличието на хипотезата на чл. 2, ал.
1 т. 3 ЗОДОВ, пред вид повдигане на неоснователно обвинение срещу Г. и воденето
срещу него на наказателно производство, което след пет години е завършило с
оправдателна присъда.
Неимуществената
вреда представлява сериозно засягане на личността и достойнството на едно лице
и се изразява в негативни преживявания от негова страна. Обезщетението следва
да бъде съобразено с личността на ищеца, с начина, по който е преживял
случилите се събития и отраженията, които са оказали върху него, включително
върху обкръжаващата го среда, професионалната такава и близките му.
То има за цел да
репарира накърняването на личните права и интереси, а справедливото
обезщетяване на всички неимуществени вреди означава да се определи точен
паричен еквивалент на негативните преживявания и психичното им отражение върху
увреденото лице. В случая, настоящият съдебен състав прие за доказано от
представените писмени и гласни доказателства, че е налице пряка причинна връзка
между причинените неимуществени вреди на ищеца, така, както са описани по –
горе, и действията на органите на Прокуратурата.
При определяне
размера на обезщетението съдът следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД и чл. 4 ЗОДОВ.
Пред вид всички
обстоятелства по делото, времето, през което срещу Г. се е водело наказателното
производство, приключило с оправдателна присъда, и, съобразявайки показанията
на разпитаните свидетели, посочена от ищцовата страна, и представените писмени
доказателства, както и възраженията на ответника относно размера на
претендираното обезщетение, съдът намира, че претърпените неимуществени вреди
следва да бъдат възмездени по справедливост с обезщетение от 30 000 лв. – така,
както са предявени, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата
на влизане в силна на оправдателната присъда по отношение на ищцата – 03.01.2013
г., до окончателно изплащане на сумите.
По претенциите за присъждане на имуществени вреди съдът
намира следното:
Относно претенцията за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи
пропуснати ползи поради неполучаване на възнаграждения за работа по
специалността за времето от 03.01.2013 г. до завеждане на делото, в размер
90 000 лв. със законните последици:
По делото се доказа, че ищцата е била уволнена
дисциплинарно след образуване на наказателното производство срещу нея със
заповед от 12.05.2008 г. на
изпълнителните директори на Първа инвестиционна банка, АД. Това й уволнение,
обаче, е признато за незаконно и отменено от съда с цитираното по – горе
съдебно решение от 10.02.2009 г., постановено по гр.д. №19326/2008 г. на СРС, 77
– ти с-в, влязло в сила на 20.06.2011 г. и, във връзка с незаконното уволнение
и като последица от неговата отмяна, й е изплатено следващото й се обезщетение
за оставане без работа и по – ниско платена такава. Ищцата е възстановена на работа
на длъжността, което е заемала преди уволнението.
По делото от
ищцовата страна не се представиха доказателства досежно твърденията на Г., че,
въпреки положената от нейна страна грижа, причината, поради която й е било
отказвано през процесния период назначаване на работа по специалността е именно
воденото срещу нея и приключило с оправдателна присъда наказателно
производство. В тази насока от страна на свидетелите бяха наведени някои
твърдения, но съдът счита, че свидетелските показания в тази насока
представляват по – скоро възприятия на самите свидетели за съществуваща
ситуация, отколкото обективно отражение на действителността през процесния
период.
По тези
съображения съдът приема, че исковата претенция за присъждане на имуществени
вреди, съставляващи пропуснати ползми, в посочения размер се явява недоказана и
счита, че следва да бъде отхвърлена.
По отношение
претендираната сума 18 406, 50 лв. - обезщетение за претърпени имуществени
вреди, представляващи разликата между сумата, за която е продадено на публичен
търг единственото й жилище и неговата действителна пазарна стойност към датата
на продажбата, ведно с мораторна лихва върху обезщетението, считано от датата
на продажбата - 29.04.2014 г. до завеждане на делото:
Съдът намира, че тази
имуществена претенция е неоснователна. Наистина в хода на делото бе установено,
че през 2014 г. апартаментът, собственост на ищцата и нейния съпруг, е продаден
от съдебен изпълнител по изпълнително дело, образувано във връзка с издаден
изпълнителен лист в полза на Банка ДСК, ЕАД за неизплатени задължения по
договор за ипотечен кредит. Доказа се, че, съобразно заключението на
назначената съдебно – техническа експертиза, разликата действителната пазарна цена на
имота към момента на извършване на публичната продан – 29.04.2014 г. /74 960,00 лв./ и цената, на която имотът
реално е продаден чрез ЧСИ /56 553,40 лв./, възлиза на 18 406,60 лв.
Това
обстоятелство, обаче, само по себе си не е достатъчно, за да формира у съда
извода за основателност на тази претенция, пред вид факта, че липсва пряка
причинна връзка между воденото наказателно производство и изпълнителното такова,
като последното е за задължение, произтичащо от неизпълнение на банков договор
за кредит със страни Банка ДСК – кредитор и множество длъжници, а ищцата е
ипотекарен длъжник.
По тези
съображения съдът намира, че тази искова претенция е неоснователна и, като
такава, следва да бъде отхвърлена. По същите съображения следва да се отхвърли
и претенцията за мораторна лихва за посочения период.
На основание
чл.10, ал. 3 ЗОДОВ, ответникът следва да заплати на ищцовата страна разноски, съразмерно
с уважената част от иска н размер, съответно: 3, 26 лв. д.т., 141 лв. депозити
и 759 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш
И:
OСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, София, бул. Витоша № 2, да заплати на Д.В.Г., ЕГН **********, чрез адв. Г. Х., съдебен адрес:***, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, сумата 30 000 лв. – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в резултат на образуваното срещу нея наказателно
производство през 2008 г., след оправдаването й, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда
– 03.01.2013 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск в частта за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие образувано наказателно производство, след
оправдаването на ищцата по повдигнатото й обвинение с влязла в сила присъда за сумите, 90 000 лв. - пропуснати ползи поради
неполучаване на възнаграждения за работа по специалността за времето от
03.01.2013 г. до завеждане на делото, и законната лихва, считано от
постановяване на съдебното решение до окончателното изплащане и 18 406 лв. - разликата между сумата, за
която е продадено на публичен търг единственото й жилище и неговата
действителна пазарна стойност към датата на продажбата, ведно с мораторна лихва
върху обезщетението, считано от датата на продажбата - 29.04.2014 г. до
завеждане на делото и законната лихва, считано от постановяване на съдебното
решение до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да
заплати на Д.В.Г. разноски, съобразно
уважената част от иска н размер, съответно: 3, 26 лв. д.т., 141 лв. депозити и
759 лв. адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: