№ 104
гр. гр. Добрич, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на петнадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20213200500346 по описа за 2021 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на М. Б. В.
от гр.В., чрез упълномощения адвокат, срещу решение №1/12.02.2021г. по гр.д.№402/2020г.
на Балчишкия районен съд в частта, в която по отношение на държавата е прогласен за
недействителен договорът, сключен с нотариален акт №149 т.8 д.№1181/2015г. на СВп, с
който Б. Д. В. от гр.В. продал на М. Б. В. 1/4 идеална част от поземлен имот с
идентификатор ***, находящ се в гр.Б., местност „М.“, с площ 9 899 кв.м. и 1/4 идеална част
от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр.Б., местност „М.“ с площ 3 101 кв.м.
В жалбата се възразява срещу приетото от първоинстанционния съд, че презумпцията за
знание у купувача М.В. за данъчните задължения на продавача Б.В. не е оборена. Според
въззивницата, в случая не следва да се прилага цитираната в обжалваното решение съдебна
практика, съгласно която знанието на упълномощителя не е необходимо да се доказва, щом
като действа чрез упълномощен представител, който знае за увреждането. Въз основа на
подробен анализ на доказателствата по делото се поддържа становище за категорично
доказано незнание на купувачката М.В. за данъчните задължения на нейния баща –
продавач, съответно незнание, че сключеният помежду им договор за покупко-продажба
уврежда кредитора - държавата. Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение в
1
обжалваната част, със съответно отхвърляне на предявения иск.
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.
Конституираният на осн.чл.265 ал.2 от ГПК като въззивник Б. Д. В. от гр.В. не е изразил
становище по жалбата.
В писмен отговор въззиваемият публичен изпълнител при ТД на НАП – В. оспорва жалбата
и моли за потвърждаване на решението на районния съд в атакуваната му част.
След като обсъди оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства, въззивният
съд намира за установено следното:
Решение №1/12.02.2021г. по гр.д.№402/2020г. на Балчишкия районен съд е постановено по
предявените от публичния изпълнител при ТД на НАП – В. срещу Б. Д. В. Т.И.А. – В. и М.
Б. В. искове да бъде обявен за недействителен по отношение на държавата договорът,
сключен на 16.11.2015г. с нотариален акт №168 т.5 рег.№4231 д.№725/2015г. на нотариус с
рег.№109 и район на действие БРС, с който Б. Д. В. и Т.И.А. – В. продали на М. Б. В. за цена
от 1 312.72 лева, както следва: 1. 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор ***,
находящ се в гр.Б., местност „М.“, с площ 9 899 кв.м. и 2. 1/2 идеална част от поземлен имот
с идентификатор ***, находящ се в гр.Б., местност „М.“, с площ 3 101 кв.м.
Недействителността се претендира на осн.чл.216 ал.3 от ДОПК във вр. с чл.135 ал.1 от ЗЗД с
твърдения, че договорът, сключен при наличието на непогасени публични задължения за
данъци и осигуровки на първия ответник Б. Д. В., уврежда държавата като негов кредитор и
ответниците, двама съпрузи и тяхната дъщеря, са знаели за увреждането.
Ответниците са оспорвали исковете с възражения, че при сключване на договора не са
знаели първият от тях да има публични задължения, ревизионен акт за установяване на
такива не бил издаван, а държавата не била кредитор с публични вземания от ответницата
Т.И.А. – В., за да е увредена от извършеното от тази ответница прехвърляне.
Първоинстанционното решение не е предмет на въззивно обжалване в частта, в която
районният съд е отхвърлил искове за обявяване договора между Б. Д. В. и М. Б. В. за
недействителен за горницата над 1/4 до 1/2 идеална част от прехвърленото право на
собственост върху имотите, както и в частта, в която по отношение на ответницата Т.И.А. –
В. производството е прекратено.
В обжалваната част първоинстанционното решение е допустимо и правилно.
Ответниците Б. Д. В. и Т.И.А. – В. са съпрузи, а ответницата М. Б. В. е тяхна дъщеря.
На 16.11.2015г. с нотариален акт №168 т.5 рег.№4231 д.№725/2015г. на нотариус с рег.№109
и район на действие БРС тримата сключили договор, с който за цена от 1 312.72 лева
първите двама продали на третата 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор ***,
2
находящ се в гр.Б., местност „М.“, с площ 9 899 кв.м. и 1/2 идеална част от поземлен имот с
идентификатор ***, находящ се в гр.Б., местност „М.“, с площ 3 101 кв.м. За купувачката М.
Б. В. договорът бил сключен от Б. Д. В., действал и като нейн представител въз основа на
пълномощно с нотариално удостоверяване от 12.11.2015г. на подписа на
упълномощителката и на съдържанието.
Към датата на сключване на договора за покупко-продажба първият ответник и продавач Б.
Д. В. имал непогасени публични задължения за данъци и осигуровки по подадени от него
данъчни декларации за предходни данъчни периоди. Това е установено от представените по
делото писмени доказателства и във въззивната жалба не се оспорва.
Следователно държавата е кредитор за публичните задължения на ответника, който с
извършената от него продажба на по 1/4 от горепосочените имоти я е лишил от възможност
или най-малко поставил в сериозно затруднение да удовлетвори вземанията си. Така,
сключеният между двамата ответници договор съставлява действие на ответника Б. Д. В.,
което уврежда държавата, като негов кредитор. Ответникът Б. Д. В. е знаел, че има
непогасени публични задължения /по подадени от него декларации/, което означава, че е
знаел, че, като се разпореди с имота си, ще затрудни кредитора – държавата да се
удовлетвори, т.е. ще я увреди.
Следователно предпоставките по чл.216 ал.3 от ДОПК във вр. с чл.135 ал.1 изр. първо от
ЗЗД са осъществени, като срещу така приетото в обжалваното решение във въззивната
жалба не се съдържат оплаквания.
Спорът понастоящем се свежда до това дали купувачката по договора, ответницата М. Б. В.
също е знаела за увреждането – изискуемо по чл.135 ал.1 изр.второ от ЗЗД условие за
обявяване за недействителен по отношение на кредитора на извършения от длъжника
възмезден договор.
Както се посочи ответницата М. Б. В. е дъщеря на ответника Б. Д. В. и по правилото на
чл.135 ал.2 от ЗЗД знанието й за увреждането на държавата като кредитор на нейния баща и
праводател по сключения помежду им договор се предполага. В подкрепа на обратното
ответницата сочи, че при сключване на договора била само на деветнадесет години,
студентска и живееща в друг град, отделно от родителите си, което според нея изключва тя
да е знаела за публичните задължения на баща си. Но презумпцията на закона за знанието на
дъщерята за задълженията на баща й се основава на самия факт на родствената им връзка,
поради което в тежест на ответницата е безусловно и несъмнено да докаже, че са се
осъществили такива обстоятелства, поради които тя, макар да е дъщеря на длъжника, не е
знаела задълженията му. В случая посочените от ответницата обстоятелства биха могли да
наведат на известно съмнение в знанието й за задълженията на баща й, но съмнението не е
достатъчно. Все пак, ответницата е била достатъчно голяма да знае проблемите на най-
близките си, а връзката на споделяне и доверие в семейството не прекъсва за няколко месеца
3
при заминаване за придобиване на висше образование в друг град. Според разпитаната по
делото свидетелка, съпругата и дъщерята не знаели за задълженията на ответника, което
/защото не може да се констатира лично/ означава единствено, че на свидетелката не е
споделяно за данъчните задължения на ответника, но не и, че семейството му, в частност
дъщерята наистина не е знаела за тях. Не е обосновано на свидетелката да е известно какво
не знае дъщерята за проблемите на баща си – макар свидетелката да е само семейна
приятелка от друго населено място, а дъщерята – отскоро учаща в друго населено място, но
част от семейството – да не знае тези проблеми. Такъв извод не следва и от високия жизнен
стандарт и скъпите подаръци, осигурявани от ответника на семейството му, паралелно на
непогасените му публични задължения. Що се отнася до твърдяното прехвърляне на имота
за осуетяване на бъдещи претенции на сина на ответника и за влагане от ответницата М. Б.
В. на дарените й по повод абитуриентския бал парични средства, то е относимо към
мотивите за сключване на договора. Те биха могли да имат значение в хипотезата на чл.135
ал.3 от ЗЗД за доказване на липсата на намерение за увреждане на кредитора, но не доказват
липсата на знание у дъщерята за задълженията на баща й и липса на знание за увреждането
на кредитора му, което е релевантно в осъществената в случая хипотеза на чл.135 ал.1 във
вр. с ал.2 от ЗЗД.
От изложеното следва, че въззивната жалба е неоснователна. Правилно е прието от
първоинстанционния съд, че са налице всички предпоставки по чл.135 ал.1 във вр. с ал.2 от
ЗЗД и сключеният между ответниците Б. Д. В. и М. Б. В. договор за покупко-продажба на по
1/4 идеална част от описаните имоти следва да бъде обявен за недействителен по отношение
на държавата, защото я уврежда в качеството й на кредитор на първия ответник за публични
задължения и, защото при сключване на договора ответниците са знаели за увреждането.
Решението в обжалваната му част, в която предявеният иск е удовлетворен, следва да се
потвърди.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1/12.02.2021г. по гр.д.№402/2020г. на Балчишкия районен съд
в обжалваната част, в която по иска, предявен от публичния изпълнител, по отношение на
държавата е прогласен за недействителен договорът, сключен с нотариален акт №149 т.VII
д.№1181/2015г. на СВп, с който Б. Д. В. продал на М. Б. В. 1/4 идеална част от поземлен
имот с идентификатор ***, находящ се в гр.Б., местност „М.“, с площ 9 899 кв.м. и 1/4
идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр.Б., местност „М.“ с
площ 3 101 кв.м.
На осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението е окончателно.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5