Решение по дело №339/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 124, ал. 1 Закона за държавния служител (ЗДСл).

Делото е образувано по жалба на С. С. С. от [населено място], подадена чрез пълномощник, срещу Заповед №118/25.04.2025 г., издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката, на длъжност „[длъжност]“ в Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – гр.Кърджали, считано от 25.04.2025 г.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспорената заповед, поради немотивираност, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Жалбоподателката сочи, че в оспорения акт не са изложени фактически основания, обосноваващи наличието на несъвместимост с изпълняваната служба. Сочи също, че по отношение на нея не е било налице нито едно от основанията за несъвместимост по чл.7, ал.2, т.2 от ЗДСл, към датата на прекратяване на служебното й правоотношение, респ. не е била длъжна да уведомява органа по назначаването за такива обстоятелства. Жалбоподателката твърди също, че страда от заболяване, попадащо в обхвата на Наредба № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях имат особена закрила, съгласно чл.333, ал.1 от Кодекса на труда, поради което, преди да издаде процесната заповед, органът е следвало да изиска предварително разрешение от Инспекцията по труда, което в случая не било сторено. Иска отмяна на оспорената заповед. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба по изложените в същата съображения.

Ответникът – Изпълнителен директора на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако същото е над минималния размер, установен в Наредба №1/2004г.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Не се спори по делото, че считано от [дата], жалбоподателката е била назначена на длъжността „[длъжност]”, в [отдел] към Областна дирекция на ДФ „Земеделие”, гр.Кърджали.

Със Заповед №1843/12.08.2024 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, на основание чл.107, ал.1, т.5 ЗДСл, считано от 12.08.2024 г., е било прекратено служебното правоотношение със С., поради обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения.

С Решение № 1448/11.11.2024 г. постановено по адм.д. № 364/2024 г. по описа на Административен съд – Кърджали, във връзка с подадена от С. С. жалба, горната заповед е отменена, като незаконосъобразна. Горното решение на КАС е оставено в сила с окончателно Решение № 2707/17.03.2025 г., постановено по адм.д. № 30/2025 г. на ВАС.

Във връзка с горните съдебни решения и подадено от С. С. заявление с вх.№02-090-6500/2974 от 25.03.2025 г. за заемане на предишната длъжност, със Заповед № 117/25.04.2025 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, на основание чл.122, ал.1 от ЗДСл, жалбоподателката е била възстановена и допусната до работа на заеманата длъжност: „[длъжност]”, в [отдел] към Областна дирекция на ДФ „Земеделие”- Кърджали.

Със Заповед №118/25.04.2025 г., издадена от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, предмет на настоящия спор, на основание чл. 107, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 27, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 и чл. 108 от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателката, считано от 25.04.2025 г. В заповедта е прието, че държавният служител не е изпълнил задължението си за уведомяване на органа по назначаването за несъвместимост с изпълняваната служба, в срока по чл.27 от ЗДСл. Заповедта е получена от жалбоподателката на 07.05.2025 г., видно от приложено известие за доставяне.

Според приложеното по делото Експертно решение № [номер] от зас.№[номер] от [дата] на ТЕЛК – *** състав към МБАЛ Д-р „Атанас Дафовски” АД – [населено място], постановено по повод преосвидетелстване, на С. С. е определен процент трайно намалена работоспособност/ТНР/ - *** %, ***, с дата на инвалидизиране – [дата]. С посочена водеща диагноза, с код [номер].

По делото са приети като доказателство и справки за актуално състояние на Сдружение „***“ и Сдружение „***“, представи ведно с писменото становище на процесуалния представител на ответника, видно от които С. С. С. е вписана, наред с още няколко физически лица, като управляващ горните сдружения.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в установения от закона срок и от лице с правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка за законосъобразност по чл. 168 от АПК, съдът констатира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган - изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, който по силата на чл. 10, т. 9 от Устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие“, се явява и орган по назначаване на държавните служители в ДФЗ.

В случая служебното правоотношение с жалбоподателката е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 4 от ЗДСл, според който органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато държавният служител не спази задължението си за уведомяване по чл. 27 от ЗДСл.

Съгласно чл.27 от ЗДСл, когато по време на осъществяване на служебното правоотношение за държавния служител възникне някое от основанията за недопустимост по чл. 7, ал. 2 от този закон, той е длъжен в 7-дневен срок от настъпване на това основание да уведоми органа по назначаването за несъвместимостта с изпълняваната служба.

Видно от съдържанието на процесната заповед, като причина за прекратяването на служебното правоотношение е посочено неизпълнение на задължението за уведомяване на органа по назначаване, за несъвместимост с изпълняваната служба в срока по чл. 27 от ЗДСл. В процесната заповед е визирана разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от ЗДСл, според която не може да бъде назначавано за държавен служител лице, което е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация. В нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК обаче, в оспорената заповед не е посочено въз основа на кои факти и обстоятелства органът е приел, че за държавния служител е налице несъвместимост с изпълняваната служба, която служителят е следвало да декларира. В акта за прекратяване на служебното правоотношение не са изложени никакви конкретни факти, въз основа на които е прието наличие на някое от основанията по чл. 7, ал. 2, т. 2 от ЗДСл, пораждащо задължение за уведомяване по чл. 27 от закона. Излагането на фактически основания в административния акт е от съществено значение, тъй като само по този начин адресатът на акта може да упражни ефективно правото си на защита, като обори фактическите основания, послужили за издаване на заповедта. Липсата на конкретни фактически основания кое точно обстоятелство по чл. 7, ал. 2, т. 2 от ЗДСл е възникнало, за да се породи задължение за уведомяване на органа по назначаването по чл. 27 от закона, неизпълнението на което задължение поражда основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 107, ал. 1, т. 4 от ЗДСл, препятства и съда да осъществи ефективен контрол за законосъобразност.

По изложените съображения, процесната заповед е издадена при неспазване на установената от закона форма, поради липса на конкретни фактически основания за издаването й – отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.

Следва да се отбележи също, че в рамките на съдебната проверка по чл. 168 от АПК, съдът проверява законосъобразността на акта, съобразно посочените в него фактически и правни основания, но не може да допълва мотивите на издадения административен акт.

По отношение на оплакването на жалбоподателката за неспазване на изискванията на чл. 333, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, съдът намира същото за неоснователно. В случая е безспорно, че към момента на издаване на оспорената заповед С. С. е физическо лице с трайно увреждане /*** % ТНР/, установено по съответния ред с експертно решение на ТЕЛК /ЕР № [номер] от [дата]/, както и че заболяването й е такова по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 3 от Наредба №5 за болестите, при които работниците са под особена закрила, съгласно чл.333, ал.1 от КТ. С оглед тълкуването, дадено в Решение от 09.03.2017 г. по дело № С-405/15 на СЕС, особената закрила по чл. 333, ал. 1 от КТ е приложима и спрямо държавните служители. Същата обаче се прилага при изчерпателно посочените в разпоредбата случаи на прекратяване на трудови/служебни правоотношения, а именно: при закриване на част от предприятието; съкращаване на щата; намаляване обема на работа; липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата; промяна на изискванията за изпълнение на длъжността и дисциплинарно уволнение. В случая, прекратяването на служебното правоотношение на жалбоподателката е свързано с неизпълнение на задължението за уведомяване на органа по назначаване за несъвместимост с изпълняваната служба, което правопрекратяващо основание не е сред хипотезите, попадащи в обхвата на въпросната закрила. С оглед горното, не е налице твърдяното нарушение на процесуалните правила.

Основателни са възраженията на жалбаподателката за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради липсата на материалноправните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение. Както се посочи по-горе, в разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗДСл изчерпателно са изброени обстоятелствата, които пораждат несъвместимостта, като законово ограничение за назначаване или изпълняване на държавна служба. Освен посочената по-горе липса на мотиви относно конкретната хипотеза, приета от органа за осъществена, видно от представените от ответната страна справки за актуално състояние на Сдружение „***“ и Сдружение „***“, жалбоподателката има качеството на представляващ и управляващ посочените сдружения, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. В нормата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от ЗДСл обаче, не е предвидена забрана за участие на държавен служител в сдружение с нестопанска цел, поради което за жалбоподателка не е била налице несъвместимост по посочената разпоредба, респ. за нея не е възникнало задължението по чл.27 от ЗДСл., за уведомяване органа по назначаване.

Предвид горното, тъй като не се установи наличието на хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 4 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя, съдът приема, че оспореният акт е незаконосъобразен и поради противоречието му с материалния закон - отменително основание по чл.146, т.4 от АПК.

По изложените съображения, съдът намира, че оспорената заповед за прекратяване на служебно правоотношение е незаконосъобразна, като издадена при неспазване на установената от закона форма, поради липса на конкретни фактически основания за издаването й, както и в противоречие с материалния закона – отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т. 4 от АПК, поради което следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора, предвид своевременно направеното искане и на основание чл.143, ал.1 АПК, на жалбоподателката следва да се присъдят и деловодни разноски в размер на 1 200 лв. с ДДС, произтичащи от договореното и изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения ДПЗС от 09.05.2025 г. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като горният размер е в рамките на минимума, предвиден в чл.8, ал.3 от Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, вр. с §2а от ДР на горната наредба.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед №118/25.04.2025 г., издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с която на основание чл.107, ал.1, т.4, във вр. с чл.27, вр. с чл.7, ал.2, т.2 и чл. 108 от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение със С. С. С., като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, с административен адрес: [населено място] ***, [улица], да заплати на С. С. С. от [населено място], [улица], [адрес], с [ЕГН], деловодни разноски в размер на 1200 лв.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на РБ, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.