№ 121
гр. Сливен , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана К. Димова
като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно
наказателно дело № 20212230200661 по описа за 2021 година
Производството е по повод жалба на С. С. С. с ЕГН ********** против НП на
Началник на РУ към ОДМВР СЛИВЕН, упълномощен с M3 № 8121з-515/14.05.2018 г., с
което на жалбоподателя за нарушение на чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП,чл.100 ал. 1 т.2 от ЗДвП и
чл.103 от ЗДвП е наложено наказание ,съответно по чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДВП / глоба в
размер на 10лв./,по чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДВП /Глоба в размер на 10лв./ и на основание
чл.175 ал.1 т.4 от ЗДВП ,наказание „Глоба“ в размер на 100лв. и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
Жалбоподателят, редовно призован не се явява. Процесуалният му представител
моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно.
В с.з. органа, издал обжалваното наказателно постановление не изпраща свой
представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 23.06.2020 г. около 19.30ч.полицейските служители С. и С. били на работа в
кв.“Речица „ на ул.“Стефан Газибаров“ . Около 19:40 часа продължили движението си по
улица „Горска“ където на кръстовището с двете улици видели МПС „ Мерцедес Е 200“ с
peгистрационен № СН****КА,което се управлявало от жалбоподателя.Водачът бил сам в
МПС. Полицейските служители знаели,че лицето е неправоспособно, тъй като няколко
месеца преди това са му съставили АУАН за управление на МПС без СУМПС. В хода на
установяване на това нарушение жалбоподателят осуетил проверката като избягал от
местонарушението. Полицейските служители включили светлинен и звуков сигнал и го
последвали по ул.“Горска“ в посока ул.“Росица“, но водачът вместо да спре ускорил
скоростта си и стигнал до дом № 5 на ул. „Росица“. Там слязъл от МПС и избягал в посока
ул“Девичково“ където го изгубили от поглед.
1
За случаят била изготвена Докладна записка до Началника на РУ - гр. Сливен ,като
нарушителя е извикан за съставяне на АУАН от актосъставителя С..Последният, въз основа
на Докладната записка е разяснил на жалбоподателя какви нарушения са констатирани и в
присъствието на полицейските служители С. и С. му е съставен АУАН. Жалбоподателят е
отказал да подпише АУАН, което е удостоверено с подписа на свидетеля Б. М. Б..
Въз основа на горепосочените констатации му е съставен АУАН и НП, за
нарушение на чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП,чл.100 ал. 1 т.2 от ЗДвП и чл.103 от ЗДвП като му е е
наложено наказание ,съответно по чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДВП / глоба в размер на 10лв./,
по чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДВП /Глоба в размер на 10лв./ и на основание чл.175 ал.1 т.4 от
ЗДВП ,наказание „Глоба“ в размер на 100лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 3 месеца.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и
поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът направи
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима- подадена в законоустановения срок от лице
имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е неоснователна.
Редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на
противното .
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели М.С. и С. както и
на актосъставителя Д. С.- служители в РУ-Сливен и дава вяра на писмените доказателства
по делото приобщени по съответния процесуален ред .Въз основа на свидетелските
показания на тези свидетели ,съдът приема за безспорно установено ,че водачът на МПС е
именно жалбоподателя, обстоятелство,което се отрича както в жалбата против НП така и в
съдебно заседание. Въпреки това ,съдът счита,че по делото са налице достатъчно гласни и
писмени доказателства/ Докладна записка и АУАН / , въз основа на които да се приеме,че
полицейските служители са видели жалбоподателя да управлява МПС . Всеки един от
полицейските свидетели е категоричен ,че МПС е управлявано от жалбоподателя както и,че
познават добре както него така и баща му и е невъзможно да объркат двете лица, каквато е
защитната теза на жалбоподателя.Въз основа на показанията на свидетелите очевидци на
деянието св.С. и св. С.,съдът приема,че на водача е бил подаден светлинен и звуков сигнал
както и ,че след като е спрял ,същият е избягал.Св. С. дори заявява ,че бягството му е било
видяно от живущо наблизо лице, което също е потвърдило,че това е жалбоподателя .
Съдът не кредитира показанията на бащата на жалбоподателя – св.И. и на св. П. –
негова приятелка ,тъй като на първо място ги счита за заинтересувани от изхода на делото и
на следващо място показанията им противоречат на останалия доказателствен материал.
Макар св. И. да твърди,че не сина му, а той е управлявал в деня на установяване на
нарушението неговите показания остават недоказани,поради което съдът ги приема като
опит за оневиняване на сина му. Не кредитира и показанията на св. П. ,тъй като тя не дава
сведения за случилото се към момента на констатиране на нарушението , а твърди
единствено и само ,че на същия ден е имала среща с бащата на жалбоподателя и ,че го е
чакала на ул.“Росица“. Нейните показания съдът приема като опит за оневиняване на
жалбоподателя ,тъй като по делото не се доказа,че те касаят същия ден и се отнасят за
2
случая предмет на настоящото производство.
Съдът намира за безспорно установено извършването от жалбоподателя
административно нарушение по чл.103 от ЗДП. Посочената разпоредба вменява в
задължение на водачите на МПС да спрат плавно на посоченото място или в най –дясната
лента за движение ,при подаден сигнал за спиране от страна н контролните органи. В
конкретния казус е безспорно установено както подаването на светлинен и звуков сигнал
така и неспазването му от страна на жалбоподателя, който не само ,че не е спрял но е
продължил движението си с цел да избегне административна отговорност и е избягал от
мястото на спиране на МПС като по този начин е поставил в невъзможност полицейските
служители да го заловят на място и да го санкционират.
Съдът намира за безспорно установено извършването от жалбоподателя
административно нарушение по чл.100,ал.1 т. 1 и т.2 от ЗДП, доколкото по делото е
установено, включително чрез приетата като писмено доказателство справка за нарушител/
л.5 от делото / ,че към датата на установяване на нарушението , а именно 23.06.20г.
жалбоподателят е бил неправоспосочен водач. Видно от посочената справка ,същият е
получил СУМПС след датата на извършване на нарушението , а именно на 06.07.20г.От
същата справка е видно ,че водачът е и с отнето СРМПС ,което е станало с НП влязло в сила
на 21.01.20г.
При издаването на АУАН и обжалваното НП не са допуснати процесуални
нарушения,които да доведат до отмяната на НП.
Наложените на жалбоподателя наказания за определени в законоустановения размер
и са напълно съответни с тежестта на нарушението,със степента на вината и с имотното
състояние на жалбоподателя.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0804/25.08.2020 г. на Началника на РУ на МВР-Сливен ,
упълномощен с M3 № 8121з-515/14.05.2018 г., с което на жалбоподателя С. С. С. с ЕГН
**********, за нарушение на чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП,чл.100 ал. 1 т.2 от ЗДвП и чл.103 от
ЗДвП е наложено наказание ,съответно по чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДВП / глоба в размер на
10лв./,по чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДВП /Глоба в размер на 10лв./ и на основание чл.175 ал.1
т.4 от ЗДВП ,наказание „Глоба“ в размер на 100лв. и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 3 месеца като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-гр.
Сливен в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4