№ 2303
гр. София, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110204727 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г. В. Г., с адрес гр. ***, чрез адв. Х., против наказателно
постановление № 21-4332-026451/21.12.2021 г., издадено от Началник Група към СДВР,
Отдел „Пътна полиция” СДВР, за извършени нарушения на разпоредбите на чл. 20, ал. 2
ЗДвП и чл. 174, ал. 3 ЗДвП. На основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 200 /двеста/ лв. за нарушението по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, и глоба в размер на
2 000/две хиляди/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и
четири/ месеца - за нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
В жалбата са изложени подробни доводи в насока материалноправната и
процесуалноправна незаконосъобразност на наказателното постановление, и се прави
искане да бъде отменено.
За проведеното на 14.06.2022 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител, а жалбоподателят Г.
се явява лично и с адв. Х..
В дадения ход по същество адв. Х. поддържа съображенията, обективирани в жалбата,
и пледира в насока отмяната на НП. Претендира присъждане в полза на доверителя му на
направените разноски за адвокатско възнаграждение, за които представя списък.
Жалбоподателят Г. излага становището си за случилото се и също моли НП да бъде
отменено.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е основателна.
1
От фактическа страна се установи:
На 14.12.2021 г. около 13:00 ч. в гр. София жалбоподателят Г.Г. управлявал собствения
си лек автомобил „***“ с ДК № ****. До него на предната дясна седалка се намирала
съпругата му М.Г., а на задната седалка - майка й Р.М..
Управляваният от Г. автомобил се движел по бул. „И.Г.“, с посока от бул. „Цар Борис
III“ към бул. „К. В.“. Пътната настилка била влажна, а трафикът в участъка - интензивен.
Приближавайки светофарната уредба, намираща се в близост до бензиностанция „***“,
автомобилът на Г. преминал през неравност, в следствие на което предната му дясна гума се
спукала, жалбоподателят изгубил управлението над автомобила и последният с предната си
част се ударил в задната лява част на товарен автомобил „***“ с ДК № ***, управляван от
свид. З.Х., който бил спрял на червен сигнал на светофара. Вследствие на удара,
управляваният от свид. Х. товарен автомобил отскочил напред и на свой ред ударил в
задната част намиращия се пред него автомобил, който на свой ред - този пред него,
съответно още един, като всички били спрели и изчаквали подаването на зелен сигнал на
светофарната уредба.
На мястото на станалата верижна катастрофа пристигнали полицейски екипи и екип на
Спешна медицинска помощ, като на свидетелките М.Г. и Р.М. била оказана медицинска
помощ на място и били откарани съответно в „Пирогов“ и „ВМА“ поради претърпените в
следствие на удара травматични увреждания.
Жалбоподателят Г., както и водачите на другите автомобили-участници в пътно-
транспортното произшествие, останали на място, и попълнили представени им от служители
на ОПП СДВР декларации, в които описали възприетите обстоятелства по настъпване на
ПТП. На местопроизшествието пристигнал и екип на ОПП СДВР в състав свидетелите П.Д.
и Р.С., които огледали щетите по автомобилите, и въз основа извършения оглед и дадените
от водачите обяснения, преценили, че вина за настъпване на ПТП има жалбоподателят Г..
Изготвени били скица и протоколи за ПТП, в които били описани констатираните по
автомобилите-участници материални щети.
Освен това всички водачи били изпробвани за употреба на алкохол с техническо
средство Дрегер Алкотест 7410+. При опита да даде проба, в 13:15 ч. жалбоподателят Г. не
могъл поради затруднения с дишането. Предвид това свид. Д. му съставил АУАН Серия GА
№ 530840/14.12.2021 г. за нарушения на разпоредбите на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 174, ал. 3
ЗДвП, а след приключване на другите действия на място, в 17:15 ч. свид. С. му издал талон
за медицинско изследване № 107105/14.12.2021 г., в който като основание за издаването
посочил, че лицето отказва да даде проба и физическото му състояние не позволява
извършване на проверка с техническо средство. Поради технически пропуск, С. не посочил
лечебно заведение, в което да бъде проведено изследването.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, Началник Група към
СДВР, ОПП СДВР издал срещу Г. атакуваното наказателно постановление, в което правните
квалификации и обстоятелствата по твърдените да са извършени нарушения били описани
по аналогичен с АУАН начин. На основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП му била наложена
глоба в размер на 200 /двеста/ лв. за нарушението по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, и глоба в размер на
2 000 /две хиляди/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и
четири/ месеца - за нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетелите П.Д., Р.С., З.Х., М.Г. и Р.М.; писмени -
протоколи за ПТП; скица на ПТП; писмени декларации и сведения от участниците в ПТП;
фишове за спешна медицинска помощ; талон за изследване; справка-картон на водач;
докладна записка до Началника на 03 РУ-СДВР; докладна записка до Началника на ОПП-
СДВР; заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.; заповед № 8121к-1380/23.10.2019 г.; списък на
2
направените разноски.
По отношение времето и мястото на настъпване на ПТП и реализираните в резултат от
същото материални щети, показанията на разпитаните свидетели са еднопосочни и
кореспондират с писмените доказателства /протоколи за ПТП/, предвид което съдебният
състав ги кредитира, намирайки тези елементи от фактическата обстановка за безспорно
изяснени.
Компетентността на свид. Д. по съставяне на АУАН и тази на наказващия орган по
издаване на НП, следват по силата на заеманите длъжностни качества и предоставените им
във връзка с тях правомощия съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. и заповед №
8121к-1380/23.10.2019 г.
Показанията на разпитаните свидетели са информативни и относно пътната
обстановка, метеорологичните условия и състоянието на пътната настилка в района на
местопроизшествието /че била влажна/, както и относно причините за настъпване на ПТП, а
именно изгубване на управлението на МПС от страна на жалбоподателя Г. в следствие
спукване на предната дясна гума на автомобила му. Доказателствена информация относно
последното обстоятелство се съдържа в изложеното от свидетелките Г.а и М., като въпреки
личните им отношения с жалбоподателя, съдът не намери основания да не кредитира
показанията им, доколкото възпроизвеждат по сходен начин възприятията им, като
същевременно добросъвестно декларират, че не са възприели определени обстоятелства.
Относно обстоятелството, че Г. не е отказал да бъде изпрабван с дрегер за наличие на
алкохол, а направил няколко неуспешни опита да даде проба, съдът се довери на
показанията на свидетелите С. и Х., които независимо един от друг описват по идентичен
начин ситуацията.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, от компетентни органи и са
връчени надлежно на санкционираното лице. Процесуални нарушения в процедурата по
съставянето и връчването им не са допуснати, предвид което съдът прецени, че не са налице
формални основания за отмяна на наказателното постановление поради процесуална
незаконосъобразност.
Ще се отнася до материалноправната законосъобразност на НП обаче, се констатира
следното:
Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, вменена във вина на жалбоподателя Г.,
постановява, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Конкретно, отговорността на жалбоподателя е ангажирана за това, че е реализирал
ПТП поради движение с несъобразена с интензивността на движение и със състоянието на
пътя скорост. Същевременно по делото не се събраха доказателства в съответната насока, а
напротив, посредством показанията на свидетелките Г.а и М. се изясни, че жалбоподателят е
управлявал МПС с нормална /съобразно възприятията им/ скорост. Освен това, посредством
изложеното от тях се установи, че причина за загубата на управление от страна на Г. е
спукването на предната дясна гума на автомобила му, което не се явява обвързано с
евентуално несъобразяване на скоростта му с интензивността на движението или със
състоянието на пътя /доколкото в АУАН и НП не са наведени твърдения за налични по
пътното платно неравности или други препятствия, с които Г. е следвало да се съобрази/.
Последното води до извод за липса на доказателства в насока, че причина за настъпване на
ПТП е движението на управлявания от Г. автомобил с несъобразена с интензивността на
3
движението и със състоянието на пътя скорост, при което според настоящия съдебен състав
нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП от страна на жалбоподателя не е извършено. Предвид това
наказателното постановление по този пункт е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Аналогичен е изводът и досежно вмененото на Г. нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Цитираната разпоредба императивно вменява, че водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и с глоба в размер на 2 000 лв.
В случая се доказа безспорно, предвид отбелязването в талона за медицинско
изследване и показанията на свидетелите С. и Х., че Г. не е отказал да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта, а напротив,
доброволно и на няколко пъти е опитал да даде съответната проба. Предвид това отказ да му
бъде извършена проверка с техническо средство не се констатира. Освен това, видно от
талона за медицинско изследване и от изготвената от свид. С. докладна записка, в талона за
медицинско изследване липсва посочване на лечебно заведение, в което да бъде изпълнено
предписанието за даване на кръвна проба за изследване, предвид което и обстоятелството, че
Г. не се е явил в съответно лечебно заведение, също не би могло да му бъде вменено във
вина. При това следва, че нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП не е извършено, което обуславя
извод за незаконосъобразността на издаденото наказателно постановление и по този му
пункт.
С оглед изложените съображения съдът прецени, че депозираната жалба е основателна
и следва да бъде уважена в цялост.
При съответния изход на делото основателна се явява и претенцията на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на направените разноски за адвокатско
възнаграждение, съгласно изричното право на такова, регламентирано в разпоредбата на чл.
63д ЗАНН. Предвид липсата на възражение за прекомерност, а и доколкото разноските се
претендират в минимално определения съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения размер, възнаграждението за адвокат
следва да бъде присъдено в пълния претендиран размер от 400 /четиристотин/ лв., съобразно
представения списък на направените разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН и чл.
63д ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-026451/21.12.2021 г., издадено от
Началник Група към СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР срещу Г. В. Г. за извършени
нарушения на разпоредбите на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 174, ал. 3 ЗДвП, за които съответно
на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лв., и на
основание чл. 174, ал. 3 ЗДвП - глоба в размер на 2 000/две хиляди/ лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ ДА ЗАПЛАТИ на Г. В.
Г., ЕГН **********, с адрес гр. ***, сума в размер на 400 /четиристотин/ лв. - направени по
4
делото разноски, представляващи възнаграждение за адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5