№ 1402
гр. Плевен, 24.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря Анета Хр. Йотова
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20254430104481 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.222, ал.3 от КТ.
В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от А. Б. К. с ЕГН
**********, *** против „Мизия – 96” АД, ***, със седалище и адрес на
управление: ***, в която се твърди, че страните били в трудово
правоотношение, прекратено със Заповед № ***, на основание чл. 328, ал.1, т.
10 от КТ, поради настъпило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Твърди, че били налице основанията на чл. 222, ал. 3 от КТ за заплащане на
обезщетение от работодателя в размер на брутното трудово възнаграждение за
срок от 6 месеца, изчислявано на 9000лв., както било посочено и в заповедта
на работодателя за прекратяване на трудовия договор. Твърди още, че
ответника не изпълнил задължението си за плащане на соченото обезщетение,
поради което подала сигнал до Инспекция по труда – Плевен, която след
извършена проверка дала предписание на ответното дружество да изплати
обезщетението в срок до 25.06.2025г., но това не било сторено. Като следствие
от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да бъде
осъден ответника да заплати на ищцата претендираната сума от 9000лв.,
представляваща обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, ведно със законната лихва
1
за забава.
В срока по чл.131 от ГПК ответника е депозирал писмено изявление, в
което излага, че е заплатил дължимата сума в размер на 9000лв. В хода на
производството по делото ангажира становище, че не е станал причина за
образуване на делото. Твърди, че съгласно дадено предписание и сключено
споразумение за разсрочване на задължението, то следвало да бъде платено
до 30.08.2025г., а плащането било извършено на 20.08.2025г. Счита, че не
дължи претендираните разноски за исковото производство.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства прие за установено от фактическа и правна страна
следното :
Безспорно е между страните и се установява от представените преписи
на Допълнително споразумение към трудов договор *** и *** че ищцата
М.Х.Д. е работила при ответника „Мизия 96“ АД по трудово правоотношение
до 31.10.2024г., когато трудовия договор с работодателя е бил прекратен,
поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на
основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ. Безспорно е също, че към сочената дата
прослуженото време при ответника по това правоотношение е било повече от
десет години. Видно е, че и в заповедта за прекратяване на правоотношението,
работодателят е приел, че е дължимо обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ от
шест брутни заплати, изчислявано в размер на 9000лв.
От приложените преписи на съставен от *** Протокол за извършена
проверка № ПР2517399 от 12.05.2025г. и писмо за удължаване на срок за
изпълнение на дадени предписания е видно, че е било констатирано
неизпълнение на възникналото в тежест на работодателя задължение да
заплати на ищцата обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ и дадено предписание за
изпълнение на това задължение в срок до 25.06.2025г. (посочен в т.6 от
Протокола), продължен по молба на задълженото лице до 30.08.2025г.
Безспорно е и се установява от приложения препис на преводно
нареждане от 20.08.2025г., че ответника е заплатил на ищцата процесното
обезщетение на 20.08.2025г.
При съобразяване на тези безспорни между страните и установени от
ангажираните писмени доказателства факти, съдът приема, че са осъществени
всички релевантни юридически факти от състава на нормата по чл.222, ал.3 от
2
КТ, предвиждаща, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след
като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право
на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 6 месеца, ако е придобил при същия работодател 10
години трудов стаж през последните 20 години.
Ето защо и при безспорния размер на брутното трудово възнаграждение,
което служи като база за изчисляване размера на обезщетението по чл.222,
ал.3 от КТ по смисъла на чл.228, ал.1 от КТ, съдът приема, че при
прекратяване на трудовия договор между страните, в полза на ищцата е
възникнало правото да получи обезщетение на соченото основание в общ
размер на 9000лв.
Установи се, че така дължимото обезщетение е било изплатено в хода на
настоящото производство – на 20.08.2025г.
По отношение на спорния между страните въпрос кога е настъпил
падежа на задължението на работодателя да заплати процесното обезщетение
и съответно станал ли е причина за завеждане на делото, съдът съобрази
следното:
В съответствие с разпоредбата на чл. 228, ал. 3 КТ, падежът на
задължението за плащане от работодателя на обезщетението по чл.222, ал.3 от
КТ е не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който
правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е
договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи
обезщетението заедно със законната лихва. В случая, предвид на това, че
трудовия договор между страните е бил прекратен на 31.10.2024г., падежът на
задължението на работодателя за заплащане на обезщетението по чл.222, ал.3
от КТ е настъпил на 30.11.2024г. (последния ден на месеца, следващ месеца,
през който правоотношението е прекратено). Искът е предявен седем месеца
след датата на падеж – 18.07.2025г.
Не са ангажирани доказателства, установяващи, че между страните е
било постигнато споразумение за разсрочено плащане на обезщетението или
за определяне на различен падеж от законоустановения.
3
Развилото се производство по проверка от Дирекция „Инспекция по
труда“ за спазване на трудовото законодателство, приключило с Протокол от
12.05.2025г. с констатирани нарушения и дадени предписания, по никакъв
начин не променя законоустановения падеж на задължението за заплащане на
дължимо обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ. Предоставения срок за
изпълнение на предписанията и продължаването му е от значение единствено
за налагането на санкция от проверяващия орган, до което не се е стигнало,
поради изпълнение на предписаното.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявената искова претенция
по чл.222, ал.3 от КТ следва да се отхвърли като погасена чрез плащане.
Ищцата е претендирала законна лихва върху главницата, считано от
датата на завеждане на исковата молба и тази претенция е основателна, т.к.
ответника е бил в забава към този момент, с оглед посочената по-горе дата на
падеж 30.11.2024г. За периода от датата на предявяване на иска – 18.07.2025г.
до датата на плащането – 20.08.2025г., за който е налице забава, законната
лихва върху главницата се изчислява на 115,86лв. и ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищцата тази сума
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – гр. Плевен
следващата се държавна такса в размер на 360 лева.
Ответникът дължи на ищцата и направените разноски за адвокатско
възнаграждение по правилото на чл.78, ал.1 от ГПК. Неоснователно е
възражението на ответника за наличие на основания по чл.78, ал.2 от ГПК.
Според тази разпоредба, ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
В случая ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, т.к.
не е заплатил дължимото обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ на датата на
падеж, определена според разпоредбата на 228, ал.3 от КТ, а както се посочи
по-горе, за правоотношението между страните е ирелевантно развилото се
производство по проверка от Дирекция „Инспекция по труда“. Ищцата е
заплатила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв. Съдът
обсъди направеното от ответника по реда на чл.78, ал.5 от КТ възражение за
прекомерност на така заплатеното възнаграждение и го намира за
неоснователно. Делото действително не е с фактическа и правна сложност,
4
като с оглед процесуалното поведение на ответника е приключило в едно
заседание и без необходимост от събиране на доказателства. Ищцата обаче е
уговорила с представляващия я адвокат и е заплатила възнаграждение в
минималния размер, посочен в разпоредбата на чл.78, ал.2, т.2 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, който се явява
адекватен.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. Б. К. с ЕГН **********, *** против
„Мизия – 96” АД, ***, иск с правно основание чл. 222 ал.3 от КТ за сумата от
9000 лв., представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение, след като работникът е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, като погасен чрез плащане в хода на делото.
ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД „МИЗИЯ – 96” АД, ***, със
седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на А. Б. К. с ЕГН
**********, ***, сумата от 115,86лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане на главницата от 9000лв. за периода от 18.07.2025г. до
20.08.2025г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „МИЗИЯ – 96” АД с ***, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на А. Б. К. с ЕГН **********, сумата от 1200лв.,
представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „МИЗИЯ – 96” АД, ***, със
седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски
районен съд държавна такса в размер на 360лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5