Решение по дело №649/2019 на Районен съд - Първомай

Номер на акта: 260078
Дата: 27 октомври 2021 г. (в сила от 25 ноември 2021 г.)
Съдия: София Сотирова Монева
Дело: 20195340100649
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

260078

гр. Първомай, 27.10.2021 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на девети декември две хиляди и двадесета година с

                                                                                    

             Председател: София Монева

 

при участието на секретаря Петя Монева,

след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 649 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във вр. с чл. 228, ал. 1 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) и чл. 92, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 345, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) във вр. с чл. 232, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД.

Ищецът „Т. Б.” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д. К. К.– гражданин на К., роден на *** г., и М. С.– гражданин на Ч. Р., роден на *** г., и по процесуално пълномощие от адв. В.П.Г., вписана в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът Д.И.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван от назначения му особен представител адв. Н.З.И., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, му дължи сумата от 41, 33 лева (четиридесет и един лева и тридесет и три стотинки), представляваща стойност на далекосъобщителни услуги, потребени за периода от 15.06.2018 г. до 14.10.2018 г. по Договор за мобилни услуги от 28.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 04.07.2019 г., до окончателното издължаване, и сумата от 209, 17 лева (двеста и девет лева и седемнадесет стотинки) – неустойка за предсрочно прекратяване на същия договор по вина на ответника, за принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед № 207/08.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 347/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, както и да го осъди да му заплати сумата от 59, 80 лева (петдесет и девет лева и осемдесет стотинки) – представляваща лизингови вноски по Договор за лизинг на мобилно устройство марка N. модел 2 B. от 28.05.2018 г. за периода от месец октомври 2018 г. до месец април 2020 г.

Претендира и присъждане на сторените в настоящото и в заповедното производство съдебноделоводни разноски.

Исковите претенции се обосновават с фактически твърдения, че по силата на сключен между страните Договор за мобилни услуги от 28.05.2018 г. и приложимите към него Общи условия на „Т. Б.” ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги ищецът се задължил да предоставя на ответника за 24 месеца до 28.05.2020 г. далекосъобщителни услуги чрез предпочетен мобилен номер *** по избрана абонаментна програма „Т. ***” при стандартна месечна абонаментна такса от 18, 99 лева, а последният се ангажирал да заплаща на доставчика стойността им въз основа на издавана от него на 15-о число на месеца фактура в указания в нея срок, но не по-късно от 18 дни след датата на съставянето й.

Съгласно подписан между страните във връзка с телефонния абонамент Договор за лизинг от 28.05.2018 г. и представляващите неразделна част от съдържанието му Общи условия, клиентът получил от оператора мобилно устройство марка N. модел 2 B. за 23-месечно ползване срещу цена, която следвало да плати разсрочено на 23 месечни вноски от по 2, 99 лева всяка по съгласуван в лизинговия контракт погасителен план, изискуеми на гореспоменатия падеж, като разполагал и с възможността да придобие собствеността върху вещта чрез изкупуването й от лизингодателя най-малко 10 дни преди края на лизинга и след допълнително заплащане на 2, 99 лева.

На 09.10.2018 г. поради неиздължаване в срок на стойността от 41, 33 лева на мобилните услуги, потребени за периода от 15.06.2018 г. до 14.10.2018 г., на основание т. 75 във вр. с т. 19б, б. в от Общите условия на индивидуалната сделка ищецът я прекратил едностранно посредством автоматично прекъсване на достъпа на абоната до мрежата и начислил в негова тежест предвидената в т. 11 от договора неустойка в размер на 209, 17 лева, формиран от сбора на три стандартни месечни абонаментни такси от 15, 82 лева без ДДС, или общо 47, 46 лева, и сумата от 161, 71 лева, съставляща разликата между стандартната по ценова листа към момента на договорното обвързване цена на апарата и общата му лизингова такава. С оглед преустановяване на мобилното обслужване, съобразно чл. 12, ал. 2 от Общите условия на лизинговото съглашение, дължимите се в съответствие с клаузите му вноски за времето от месец октомври 2018 г. до месец април 2020 г., възлизащи общо на 59, 80 лева, били обявени за предсрочно изискуеми.

Сочи се, че кредиторът пристъпил към принудително удовлетворяване на процесните вземания за цената на ползваните далекосъобщителни услуги и за неустойка по регламента на чл. 410 от ГПК, постановено със Заповед № 207/08.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 347/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 3393/10.07.2020 г., с който ответникът чрез назначения му особен представител застъпва становище за неоснователност на исковете и пледира за тяхното отхвърляне.

В открито съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, като с Молба-становище вх. № 260298/05.10.2020 г. пълномощникът му моли за уважаване на претенциите, а ответникът чрез назначения му особен представител поддържа заявената процесуална позиция.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, и наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Видно от приобщените доказателствени източници по силата на сключен между страните Договор за мобилни услуги по заявка № *** от 28.05.2018 г. (л. 9 – л. 10) и приложимите към него Общи условия (л. 20 – л. 26) на „Т. Б.” ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги (в сила от 10.09.2010 г., изменени на 21.09.2010 г., 29.02.2012 г., 04.06.2012 г., 17.08.2012 г., 18.10.2012 г., 07.12.2012 г., 08.04.2013 г., 18.06.2013 г. и 30.04.2016 г., наричани Общите условия), ищецът се задължил да предоставя на ответника непрекъснати далекосъобщителни услуги чрез предпочетен номер +*** по план „Т. ***” за 24 месеца от 28.05.2018 г. до 28.05.2020 г., след изтичането на които правоотношението се трансформира в безсрочно при параметрите на избраната програма. Клиентът на свой ред трябвало да заплаща на доставчика стандартна месечна абонаментна такса от 18, 99 лева с включен ДДС и цените по ценовата му листа към 28.05.2018 г. (л. 13) – неразделно към контракта Приложение, в рамките на срока, указан в издаваната от последния на 15-о число на месеца фактура, но не по-късно от 18 дни от изготвянето й, а при забава – и неустойка в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.

В общата клауза на т. 23 цените са класифицирани, както следва: а) за първоначално свързване – възмездяваща разходите по свързване с мрежата и дължима еднократно при сключване на индивидуалния договор, б) месечен абонамент, осигуряващ достъп до услугите – предназначена за покриване на разноските за мрежова поддръжка и предплащана ежемесечно в размери според избрания абонаментен план/програма/пакет, в) месечна за ползвани услуги – представляваща стойността на всички потребени такива през дадения месец, и д) за временно спиране по т. 69.

Т. 75 от Общите условия признава на оператора правото при неспазване на което и да е задължение на контрагента си да ограничи незабавно обслужването и да ликвидира едностранно договорната връзка при условията на т. 19б и т. 19в.

В синхрон с поетия от ищеца ангажимент в постигнатата от него Спогодба с Комисията за защита на потребителите от 11.01.2018 г. (л. 18 – л. 19) за лимитиране на договорната им отговорност в индивидуалното съглашение било уговорено при предсрочното му разваляне по вина или инициатива на абоната същият да дължи за всяка СИМ карта: 1) неустойка, равна на стандартното месечно таксуване за времето от прекратяването до края на договорния срок, но не повече от трикратната му величина, плюс част от ползваните отстъпки от абонаментните планове, съответстваща на оставащия период на действие на договора, и 2) съответстваща на този срок част от разликата между цената без абонамент на евентуално закупеното мобилно устройство по ценовата листа на дружеството към датата на сделката и платената в брой или общата лизингова такава.

Съгласно Договор за лизинг по заявка № *** от 28.05.2018 г. (л. 11), в сила от 28.05.2018 г. за 23 месеца, и Общите условия към него (л. 12), предприятието следвало да отстъпи на потребителя към абонамента му за телефонен номер +*** мобилно устройство марка N. модел 2 B. за временно и възмездно ползване срещу цена от 92, 77 лева (с включен ДДС и с отстъпка от 224, 14 лева от стандартната му стойност от 319, 90 лева), платима разсрочено чрез 24 вноски, първата от които от 24, 00 лева при договарянето, а останалите 23 месечни от по 2, 99 лева по инкорпориран в договора погасителен план, които подлежали на фактуриране и престиране в сроковете и по начина, уредени за задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги.

Лизинговите правила регламентират възможността му да придобие собствеността върху вещта чрез подписване най-малко 10 дни преди крайния срок на наемане на договор с лизингодателя за изкупуването й и след довнасяне на 2, 99 лева и настъпване на предпоставките, разписани в Общите условия на договора за лизинг и включващи издължаване на всички изискуеми се към деня на покупката суми, включително и по съответния договор за мобилни услуги. В хипотеза на изричен отказ да закупи апарата или на невръщането му в адекватно състояние – работещ с добър външен вид в оригинална опаковка, придружен от оригинална фактура и гаранционна карта, до месец след периода на ползването, което се изисква при незаявено желание за придобиване, потребителят се обременява с неустойка от 2, 99 лева.

В чл. 12 от Общите условия на договора за лизинг е записано, че при неизправност на лизингополучателя лизингодателят може с писмено уведомление до него да се откаже едностранно от договорно изпълнение и/или да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми и/или да поиска връщане на вещта и чрез продажбата, прехвърлянето или последващото й отдаване на лизинг да удовлетвори вземането си и/или принудително да го събере от издадения като обезпечение запис на заповед. Месечните платежи и другите възнаграждения стават незабавно платими и в случай на прекратяване на договора за мобилни услуги или допусното по него просрочие.

С изявление, поместено в лизинговия договор, ответникът декларирал, че е получил мобилното устройство, годно за употреба, функциониращо изрядно и съответстващо напълно на договорените технически характеристики, както и Общите условия на договора за лизинг, и че се е запознал и се съгласява безусловно с тях. С Декларация-съгласие от 28.05.2018 г. (л. 12) обективирал воля за приемане и на Общите условия за мобилни услуги, като потвърдил, че му е предаден техен екземпляр, подписан от представител на дружеството.

През процесния период ищецът документирал доставките, както следва:

Ø  с Фактура № ***г. (л. 14) за отчетен период 15.06.2018 г. – 14.07.2018 г. на стойност 22, 20 лева (с начислен ДДС), платима до 30.07.2018 г., от която 19, 21 лева за мобилни услуги с начислен ДДС и 2, 99 лева за втора лизингова вноска;

Ø  с Фактура № *** г. (л. 15) за отчетен период 15.07.2018 г. – 14.08.2018 г. на стойност 45, 07 лева (с начислен ДДС), платима до 30.08.2018 г., от която 19, 88 лева за мобилни услуги с начислен ДДС, 2, 99 лева за трета лизингова вноска и 22, 20 лева – задължения от предходен период;

Ø  с Кредитно известие № ***г. (л. 16) за отчетен период 15.08.2018 г. – 14.09.2018 г. на стойност 41, 33 лева (с начислен ДДС), платима до 30.09.2018 г., от която -6, 73 лева (с начислен ДДС) за мобилни услуги, 2, 99 лева за четвърта лизингова вноска и 45, 07 лева – задължения от предходен период.

Във Фактура № ***г. (л. 17) за отчетен период 15.09.2018 г. – 14.10.2018г. на стойност 310, 30 лева (с ДДС), платима до 30.10.2018 г., операторът начислил общо натрупания дотогава дълг от 41, 33 лева, лизингови вноски от 59, 80 лева и неустойка за предсрочно прекратяване на договора за услуги от 209, 17 лева.

Сезиран от кредитора с подадено на 04.07.2019 г. Заявление вх. № 4279/04.07.2019 г. (л. 2 – л. 6 от ч. гр. дело № 347/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай), Районен съд – Първомай издал Заповед № 207/08.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 347/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав (л. 18 от ч. гр. дело № 347/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай), връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, с която му разпоредил да заплати на заявителя сумата от 101, 13 лева – стойност на далекосъобщителни услуги за периода от 15.06.2018 г. до 14.10.2018 г. по Договор за предоставянето им от 28.05.2018 г., за които е издадена Фактура № ***г., ведно със законната лихва, считано от съдебното завеждане на заявлението на 04.07.2019 г. до окончатеното издължаване, сумата от 209, 17 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на цитирания договор, и сумата от 6, 32 лева – лихва за забава върху главницата от 31.10.2018 г. до 12.06.2019 г.

След като на 21.10.2019 г. било известено от заповедния съд по регламента на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за алтернативата да предяви иск за съществуването на въпросните притезания, на 20.11.2019 г. в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК ищцовото дружество депозирало чрез куриерска пратка раглежданата Искова молба вх. № 7507/21.11.2019 г. (л. 2 – л. 4).

При така очертаните фактически положения съдът по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Спорните права произтичат от подписани между страните Договор за мобилни услуги по заявка № *** от 28.05.2018 г. (л. 9 – л. 10) и Договор за лизинг по заявка № *** от 28.05.2018 г. (л. 11), които, бидейки сключени от „Т. Б.” ЕАД в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, се квалифицират от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговски сделки, а втората се нарежда от чл. 286, ал. 2 във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 15 от ТЗ и сред абсолютните такива. Следователно се подчиняват на съответната уредба на ТЗ, важима според чл. 287 от ТЗ и за ответника нетърговец. При празноти чл. 288 от ТЗ препраща към гражданското законодателство и в частност към ЗЗД, чл. 79, ал. 1 от който гласи, че ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът може да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата. Като форма на договорна отговорност, на която е посветен чл. 92, изр. 1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.

Съглашенията безсъмнено попадат в приложното поле и на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), който, както е пояснено в § 13а, т. 9 от ЗПК, въвежда Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (наричана Директивата), по съображения че мобилният оператор се явява „търговец” по разума на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, който в кръга на своята търговска дейност в частния сектор договаря с потребители, а към тази категория субекти § 13, т. 1 от ДР на същия закон причислява физическите лица, ползващи услуги, непредназначени за извършване на търговско или професионално занимание.

В съответствие с чл. 154, ал. 1 от ГПК за успешната си защита ищецът носи тежестта да докаже, че е изправен кредитор по валидни договорни правоотношения с ответника, които са породили за него изискуеми задължения с очертаната в исковата молба индивидуализация. От опонента се очаква да установи пълно обстоятелствата, на които позовава възраженията си.

Оформянето и правните последици на първия от цитираните договори се регулират от специалните текстове на ЗЕС в меродавната му за казуса редакция, обнародвана в ДВ, бр. 28 от 29.03.2018 г., в сила от 29.03.2018 г., по довод че негов предмет са електронни съобщителни услуги, дефинирани в § 1, т. 17, изр. 1 от ДР на ЗЕС като обичайно възмездни и изцяло или предимно обхващащи пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи и такива за радиоразпръскване без свързаните със съдържанието и/или контрола върху него.

Като юридическо лице, осъществяващо по търговски начин електронни съобщения по ЗЕС, през процесния период ищцовото дружество се е легитимирало с особения статут по т. 50 от § 1 на ДР на ЗЕС (в редакцията от ДВ, бр. 28 от 29.03.2018 г.) на „предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги”. Режимът на чл. 228, ал. 1 във вр. с чл. 226, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕС (в редакцията от ДВ, бр. 28 от 29.03.2018 г.) му е позволявал да урежда отношенията си с крайните потребители, профил на каквито § 1, т. 26 във вр. с т. 49 от ДР на ЗЕС (в редакцията от ДВ, бр. 28 от 29.03.2018 г.) придава на юридически или физически лица, които ползват или заявяват ползване на обществена електронна съобщителна услуга, без на свой ред да я доставят, с индивидуални договори при изготвени от него и представляващи неразделна част от тях общи условия. Съгласно чл. 227, ал. 3 от ЗЕС (в редакцията от ДВ, бр. 28 от 29.03.2018 г.) операторът разработва и публикува и ценова листа с цени, ценови пакети или тарифи.

Индивидуалните договори при общи условия е следвало да съдържат най-малко следните реквизити, изброени в чл. 228, ал. 1 от ЗЕС (в редакцията от ДВ, бр. 28 от 29.03.2018 г.): 1. идентификационни данни на крайния потребител; 2. негов телефон (факс, електронен адрес) и адрес; 3. вид и описание на услугите; 4. срок на договора и условия за неговото и на услугите подновяване и прекратяване, включително: а) изисквания за минимално потребление или минимална продължителност за възползване от промоционални условия; б) такси за преносимостта на номера и други идентификатори; в) неустойки и обезщетения, свързани с прекратяване на договора, включително възстановяване на направени разходи по отношение на крайни електронни съобщителни устройства; г) едностранно прекратяване на договора от страна на абоната с едномесечно предизвестие, и 5. цени, ценови пакети или тарифи, условия и срокове на плащане.

Предписва се от чл. 227, ал. 4 и чл. 228, ал. 2 от ЗЕС (в редакцията от ДВ, бр. 28 от 29.03.2018 г.) и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП информацията, както и тази в общите условия, да бъде представена ясно, изчерпателно и лесно достъпно.

Юридическата същност на договора за лизинг е закрепена в чл. 342, ал. 1 от ТЗ, според който с него лизингодателят се задължава да предостави ползването на вещ срещу възнаграждение на лизингополучателя, който, съгласно чл. 342, ал. 3 от ТЗ, може да я придобие по време или след края на договорния срок. Правното положение на първия е приравнено от чл. 344, ал. 1 и чл. 345, ал. 1 от ТЗ на това на наемодателя по чл. 230 от ЗЗД, а на втория – на наемателя по чл. 232 и чл. 233, ал. 2 от ЗЗД, включително със задължението да върне вещта след изтичане срока на договора.

Съобразно чл. 298, ал. 1, изр. 2, т. 1 от ТЗ и чл. 147а, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП, общите условия, с които търговецът с позволението на законодателя в чл. 298, ал. 1, изр. 1 от ТЗ и чл. 228, ал. 1 във вр. с чл. 226, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕС (в редакцията от ДВ, бр. 28 от 29.03.2018 г.) отнапред е уеднаквил контрактуването си с потребителите, ги обвързват само ако са им били предадени при договарянето и са заявили писмено, че ги приемат, удостоверявайки това с парафа си.

Съотнасяйки конкретната фактическа обстановка към законовите постановки със задачата и да следи служебно за нищожността на правопораждащото правоотношение или на негови отделни сегменти поради тяхната неравноправност или колизия с императивни материалноправни норми, призвани да охраняват правния и обществения ред, или с добрите нрави, когато разполага с нужната за целта фактическа и правна осведоменост (в този смисъл Решение № 178/26.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 2945/2013 г., II т. о., Решение № 229/21.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, т. 3 от Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 205/19.01.2018 г. по гр. д. № 896/2017 г., ГК, I г. о., и Решение № 23/07.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 3686/2014 г., I т. о.), съдът заключава, че страните са сключили действителни двустранни, консенсуални и възмездни договори за мобилни услуги и за лизинг. Документите по делото, които материализират частните и общите уговорки, доказват, че са съгласували воля в синхрон с чл. 228, ал. 1 и ал. 2 и чл. 227, ал. 4 от ЗЕС и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП, както и че ищецът предварително е типизирал и двата вида сделки, но с оглед разпоредбите на чл. 298, ал. 1, изр. 2, т. 1 от ТЗ и чл. 147а, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗЗП за ответника са станали задължителни само Общите условия за далекосъобщенията (л. 20 – л. 26), тъй като с нарочна Декларация-съгласие от 28.05.2018 г. (л. 12) е засвидетелствал писмено, че са е бил предварително запознат и снабден с екземпляр от тях, подписан от представител на търговеца, и че ги приема. Утвърдените за лизинга общи параметри (л. 12) не са интегрирани в съдържанието на иначе пълноценно учреденото лизингово правоотношение, по причина че не са били одобрени и получени от клиента по реда на чл. 298, ал. 1, т. 1 от ТЗ и чл. 147а, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗЗП. Единственият външен израз на съгласието му с тях и на потвърждението, че са му били връчени, е декларацията в текста на индивидуалния договор, а доказателственото й значение се отрича от чл. 147а, ал. 5 от ЗЗП.

Договорите са създали за оператора задължения да предоставя на абоната непрекъснати далекосъобщителни услуги чрез мобилен номер +*** по план „Т. ***” за 24 месеца от 28.05.2018 г. до 28.05.2020 г. и ползването на мобилно устройство марка N. модел 2 B. за 23 месеца от 28.05.2018 г. до 28.04.2020 г., а за последния – да заплаща на доставчика, както следва: за телефонното обслужване – стандартна месечна абонаментна такса от 18, 99 лева с включен ДДС и цените по ценовата му листа към 28.05.2018 г. (л. 13) в срока, посочен в ежемесечно съставяната от него на 15-о число на месеца фактура, и за апарата – наемно възнаграждение от 92, 77 лева с включен ДДС разсрочено чрез 24 вноски – първата от 24, 00 лева при сключването и 23 от по 2, 99 лева – на падежа, определен с фактурирането.

Коментираните клаузи детерминират основния договорен предмет и са недвусмислено и разбираемо формулирани, поради което по указанието на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП остават извън обхвата на потребителска закрила.

Доказателствените материали убеждават, че предприятието добросъвестно и точно е изпълнило своите ангажименти. Видно от издадените от него Фактури № № ***г. (л. 14) и *** г. (л. 15), Кредитно известие № ***г. (л. 16) и крайна Фактура № ***г. (л. 17), за времето от 15.06.2018 г. до 14.10.2018 г. е доставяло на ответника описаните в тях мобилни услуги на обща стойност 32, 36 лева с начислен ДДС и му е предал, съгласно чл. 344, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 230, ал. 1 от ЗЗД, технически годно мобилно устройство марка N. модел 2 B., за което говори извънсъдебното признание на лизингополучателя, имплементирано в лизинговия договор.

Налага се извод, че в правната сфера на ищеца е възникнало вземане от 32, 36 лева за цената на мобилните услуги, падежирало на вписаната в крайната фактура дата – 20.05.2017 г., и доколкото до приключване на съдебното дирене не са наведени доказателства за погашението му, негативите от което понася длъжникът, искът следва да се уважи за сумата от 32, 36 лева, ведно със законната лихва, считано от деня на съдебното завеждане на заявлението по чл. 410 от ГПК – 04.07.2019 г., до окончателното издължаване, с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл., през който е действал мораториумът на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (с настоящо заглавие Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците) в първоначалната му формулировка (обн, ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), а за разликата над уважения до пълния предявен размер – да се отхвърли като неоснователен.

Настъпила е и изискуемостта на всички лизингови вноски, но не, както се твърди, предсрочно, тъй като общите условия, които допускат отпадане преимуществото на срока, не са приложими, а предвид прекъсването на фактурирането – в края на месеца, следващ този, за който се отнасят – т. е. най-късно до 31-о число на месец май 2020 г., предхождащо финала на съдебното дирене. За плащането на последните двадесет и три от тях липсват сведения, поради което претенцията за деветнадесетте, дължими се за периода от месец октомври 2018 г. до месец април 2020 г. в размер на 56, 81 лева, следва да се удовлетвори, а за разликата до исковия от 59, 80 лева – да се остави без уважение. При диспозитивното начало в гражданското съдопроизводство би било недопустимо присъждането и на сумата, визирана в чл. 1, ал. 3 от договора за лизинг, защото представлява неустойка за невръщане на устройството и се основава на фактически състав, различен от този на дълга за наемната цена и нерелевиран своевременно с исковата молба. 

Акцесорният иск за неустойка предполага ревизия на валидността на клаузата, която я предвижда, от аспекта на добрите нрави (в този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK) и на специалното им нормативно проявление в Глава шеста от ЗЗП. 

Чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД прогласява за нищожен договорът, който противоречи на добрите нрави, а чл. 146, ал. 1 от ЗЗП – неравноправните клаузи в него, освен ако са индивидуално съгласувани, а по разбирането на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП не са такива, ако са били изготвени предварително и поради това потребителят не е могъл да влияе върху тях, особено когато се отнася за общи условия.

Добрите нрави са правно значими и общоприети неписани правила за справедливост и добросъвестност при осъществяване на гражданските правоотношения в обществен интерес.

Като неравноправна чл. 143 от ЗЗП в приложимата му редакция (обн, ДВ, бр 20 от о6.03.2018 г., в сила от 06.03.2018 г.) окачествява всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните, като наред с тези генерални признаци, възпроизвеждащи чл. 3, §1 от Директива 93/13/ЕИО, по образец от Приложението към нейния чл. 3, §3 текстът на чл. 143 от ЗЗП презентира примерен списък на различни вариации на неравноправност.

Съблюдаването на нравствените принципи се изследва към момента на постигане на съгласието за всеки отделен случай въз основа на установените факти. Нарушаваща нравствеността е уговорената извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции неустойка, преценката за което се ръководи от естеството на обезпеченото задължение (парично или непарично) и неговия размер; наличието на други обзпечителни способи – поръчителство, залог, ипотека и др.; характера на неустойката (компенсаторна или мораторна) и начина на определянето й – като глобална сума или като процент от главницата; базата на начисляването й; съотношението й с прогнозните вреди от неизпълнението, неговите измерения и други (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK). Задължаването на потребителя с необосновано високо обезщетение или неустойка е изведено в т. 5 на чл. 143 от ЗЗП.

В чл. 145, ал. 1 от ЗЗП е указано, че неравноправността се анализира към етапа на обвързването, като се отчитат видът на стоката или услугата, всички обстоятелства по сключването на договора, както и останалите договорки в него или в друг, от който зависи.

При недоказаност на противното, тежестта за което според чл. 146, ал. 4 от ЗЗП пада върху ищеца, следва да се счете, че разискваната уговорка не е следствие от персонално договаряне, и като неотносима към същината на сделката не се обхваща от изключението по чл. 145, ал. 2 от ЗЗП.

Прочитът на маркираните по-горе правни постановки в контекста на данните по делото обслужва становище, че дължимата се от потребителя неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по негова вина или инициатива се отклонява от типичното си призвание.

Като се изходи от спецификата на насрещните престации – а именно мобилни услуги срещу заплащане, включващо фиксиран компонент, наречен в т. 23, б. „б” от Общите условия „месечен абонамент”, е очевидно, че тази неустойка набавя за предприятието имуществена облага, каквато то би получило при нормално развитие на договорната връзка, въпреки че е освободено от нея и не осигурява телекомуникация. При това, така зададено, обезщетението не държи сметка за характера и размера на нарушеното задължение и оттам за прогнозната вредност от неизпълнението, още повече че по т. 75 от Общите условия неспазването на която и да е от обязаностите на абоната – престационни и непрестационни и респективно удовлетворяващи различни интереси на оператора, му дават право да разтрогне правоотношението. Пренебрегва и типа на самата неизправност – времева, количествена или качествена, както и фазата, на която е допусната.

Отделно, в Решението си от 21 април 2016 г. по дело C-377/14, което според чл. 633 от ГПК е задължително за българските съдилища и учреждения при тълкуването на т. 1, б. „д” от Приложението към чл. 3, § 3 от Директивата, възприета в т. 5 от чл. 143 от ЗЗП (в редакцията, обн, ДВ, бр 20 от о6.03.2018 г., в сила от 06.03.2018 г.), Европейският съд (трети състав) напътства, че за да се определи дали неустойката е необосновано висока, следва да се обсъди кумулативното действие на всички неустоечни клаузи в договора, без да е важно дали кредиторът настоява да бъдат изпълнени изцяло.

Ето защо не следва да се подценява, че към величината на неустойката се прибавя част, съответстваща на оставащия към момента на прекратяването договорен срок, от ползваните от клиента отстъпки от стойността на мобилното устройство, когато му е било предоставено такова, и на абонаментния пакет. За отбелязване е, че не е оповестено как се калкулира споменатата пропорционалност на оставащото време. Независимо че са словесно разграничени от неустойката, подлежащите на връщане отстъпки всъщност са едно, макар и факултативно, събираемо във формулата за изчисляването й, тъй като са предварително фиксирана обезвреда от същото неизпълнение.

Несъмнено е, че в разрез с морала неустоечната уговорка генерира за потребителя свръхпрекомерно бреме и предразполага обстановка за неоправдано облагодетелстване на търговеца (в този смисъл Решение № 110/21.07.2016 г. на ВКС по дело № 1226/2015 г., I т. о., Решение № 193/09.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 2659/2014 г, I т. о. и Решение № 219/09.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 203/2015 г., I т. о.), което я разобличава едновременно като накърняваща добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и неравноправна по чл. 143, т. 5 от ЗЗП.

В обобщение, клаузата не произвежда правен ефект, а съгласуването й с Комисията за защита на потребителите в Спогодба от 11.01.2018 г. не я валидира. Казаното е достатъчно да обуслови отхвърляне на иска за неустойка.

По аргумент от чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и чл. 146, ал. 5 от ЗЗП опороченият елемент от сделката не повлича нищожността й в цялост, тъй като, въпреки че не се замества по право от повелителни норми, може да се предположи, че тя би била сключена и изпълнявана и без него. Наличието му не е водещ мотив за волеизявленията на контрагентите, а отсъствието му не дерогира диспозитивно заложените в законодателството инструменти за репариране.

Предвид изхода на спора се обосновават предпоставките на чл. 78, ал. 1 от ГПК за осъждане на ответника да възстанови съразмерно на уважената част от исковете съдебноделоводните разноски на ищеца, претендирани по Списък по чл. 80 от ГПК, изложен в Молба-становище вх. № 260298/05.10.2020 г. (л. 60 – л. 63), и действително сторени, както следва:

Ø  в исковото производство общо 351, 80 лева, от които 75, 00 лева – довнесена държавна такса, 173, 00 лева – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ответника от особен представител, и 103, 80 лева – възнаграждение за квалифицирана процесуална защита на ищеца от адвокат, уговорено и платено глобално за трите иска в размер на 180, 00 лева, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 20.11.2019 г. (л. 5);

Ø  в заповедното производство общо 43, 00 лева, от които 25, 00 лева – внесена държавна такса, и 18, 00 лева – възнаграждение за квалифицирана процесуална защита на заявителя от адвокат, уговорено и платено в размер на 180, 00 лева, съгласно Договор за правна защита и съдействие № 75673/12.06.2019 г. (л. 16 от ч. гр. дело № 347/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай). 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.И.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван от назначения му особен представител адв. Н.З.И., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, дължи на „Т. Б.” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д. К. К.– гражданин на К., роден на *** г., и М. С.– гражданин на Ч. Р., роден на *** г., и по процесуално пълномощие от адв. В.П.Г., вписана в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, сумата от 32, 36 лева (тридесет и два лева и тридесет и шест стотинки), представляваща стойност на далекосъобщителни услуги, потребени за периода от 15.06.2018 г. до 14.10.2018 г. по сключен помежду им Договор за мобилни услуги от 28.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 04.07.2019 г., до окончателното издължаване, с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл., за принудителното изпълнение на което вземане е издадена Заповед № 207/08.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 347/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, като за разликата над уважения до пълния предявен размер от 41, 33 лева (четиридесет и един лева и тридесет и три стотинки) ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Т. Б.” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д. К. К.– гражданин на К., роден на *** г., и М. С.– гражданин на Ч. Р., роден на *** г., и по процесуално пълномощие от адв. В.П.Г., вписана в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, срещу Д.И.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван от назначения му особен представител адв. Н.З.И., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, за признаване на установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 209, 17 лева (двеста и девет лева и седемнадесет стотинки) – неустойка за предсрочно прекратяване на сключения помежду им Договор за мобилни услуги от 28.05.2018 г. по вина на ответника, за принудителното изпълнение на което вземане е издадена Заповед № 207/08.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 347/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, като неоснователен.

ОСЪЖДА Д.И.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван от назначения му особен представител адв. Н.З.И., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, да заплати на „Т. Б.” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д. К. К.– гражданин на К., роден на *** г., и М. С.– гражданин на Ч. Р., роден на *** г., и по процесуално пълномощие от адв. В.П.Г., вписана в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, както следва:

Ø  сумата от 56, 81 лева (петдесет и шест лева и осемдесет и една стотинки) – представляваща лизингови вноски по сключения помежду им Договор за лизинг на мобилно устройство марка N. модел 2 B. от 28.05.2018 г. за периода от месец октомври 2018 г. до месец април 2020 г.,

Ø  сумата от 351, 80 лева (триста петдесет и един лева и осемдесет стотинки) – съдебноделоводни разноски в исковото производство за довнесена държавна такса за разглеждане на исковете и за квалифицирана процесуална защита на страните, съразмерно на уважената им част, и

Ø  сумата от 43, 00 (четиридесет и три) лева – съдебноделоводни разноски по ч. гр. дело № 347/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, за държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и за квалифицирана процесуална защита на заявителя, съразмерно на уважената част от исковете, като за разликата над уважения до пълния предявен размер от 59, 80 лева (петдесет и девет лева и осемдесет стотинки) ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на лизингови вноски като неоснователен.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните чрез процесуалните им пълномощници препис от решението.

ДА СЕ ВЪРНЕ и ДОКЛАДВА на състава досието на ч. гр. дело № 347/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, ведно със заверен препис от решението, СЛЕД влизането му в сила.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

СМ/ЕД