№ 13179
гр. ***** 05.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Йоанна Н. Станева
при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА
като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Гражданско дело №
20241110125046 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск от С. Т. С. срещу Ц. В. Ц. с правно основание чл. 45, ал. 1
ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 2500 лева, частична претенция от
5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се
в засягане на честта и доброто име на ищеца в обществото, претърпени вследствие на
клеветнически твърдения, изложени в рапорти с вх. № *****г. и вх. № *****г., а именно че
не изпълнява трудовите си задължения в срок; че създава междуличностни конфликти сред
колегите си; че не е компетентен да извършва възложените му трудови задължения, тъй като
не притежава висше инженерно образование по специалност „Отопление и вентилация“;
както и че е психологически непригоден да изпълнява трудовите си задължения, ведно със
законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 30.04.2024г., до
окончателното й изплащане.
Ищецът С. С. твърди, че работи дълги години като цивилен служител към ***** *****,
гр. ***** където заемал длъжността „с.е.“ в сектор „П. и.т.с.“ /по машини и мрежи за
топлоснабдяване, отопление, вентилация и климатизация/ с код за длъжностно ниво „*****“
и код по ***** *****. Сочи, че в края на 2023г. подал вътрешноведомствен сигнал до
Инспектората на М.О. относно неправомерно поведение на прекия му ръководител Ц. Ц.,
изразяващо се в осъществяване на нерегламентирана търговска дейност в сградата на
формированието и поведението на п. Д. С., който дълги години толерирал поведението на
ответника. Получил отговор, че сигналът му не отговаря на изискванията за подаване.
Въпреки това били предприети неформални действия от страна на лице от Инспектората,
който бил разпоредил двамата да преустановят неправомерното си поведение. Твърди, че
анонимността му не била опазена, поради което срещу него започнали репресивни действия
от страна на ръководителите му, изразяващи се в отправени клевети. Сочи, че първото
неправомерно деяние на ответника представлявало написването на рапорт с невярно
съдържание, целящ налагането на неоснователно дисциплинарно наказание. Рапортът бил
регистриран в системата на формированието под вх. № *****г. В рапорта били изложени
следните обстоятелства: че не изпълнява възложената му работа в срок; че не притежава
необходимата образователна квалификация, за да извършва възложената му работа и че
създава междуличностни конфликти сред работния колектив на формированието, които
1
възпрепятстват работния процес. Поддържа, че изложените в рапорта обстоятелства били
неверни. С втория рапорт ответникът се опитал да набеди ищеца, че системно идвал на
работа в неадекватно състояние. След извършена проверка била назначена Комисия, която
не била открила доказателства за твърденията му. Вторият рапорт бил регистриран под вх.
№ *****г. На *****г. Д. С. бил издал заповед, която задължавал ищеца да се яви на преглед
във ***** за оценка на психологическата пригодност на служителя, както и психиатрична
експертиза. Твърди, че прегледът имал изцяло репресивен характер, тъй като не бил част от
ежегодно планираната профилактика на всички служители. Твърди, че ответникът упражнил
и психологически натиск, целящ прекратяване на трудовото му правоотношение чрез
подаване на предизвестие. Сочи, че вербалните и конклудентни действия на ответника го
склонили да подаде предизвестие. Към датата на подаване на исковата молба ищецът не бил
служител на ***** като трябвало и да освободи ползваното от него ведомствено жилище.
Твърди, че с поведението си ответникът му бил причинил неимуществени вреди, изразяващи
се в засягане на честта и доброто му име в обществото и на работното място.
С уточнителна молба от 20.05.2024г. ищецът е посочил, че клеветническите твърдения
на ответника били следните: в ***** било посочено, че не изпълнява трудовите си
задължения в срок; че създава междуличностни конфликти сред колегите си; че не е
компетентен да извършва възложените му трудови задължения, тъй като не притежава
висше инженерно образование по специалност „Отопление и вентилация“; в ***** било
посочено, че е психологически непригоден да изпълнява трудовите си задължения. Искането
към съда е да уважи предявения иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Ц. В. Ц., с който
се оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва, че ищецът е работил като
цивилен служител към ***** *****, гр. ***** където заемал длъжността „с.е.“ в сектор „П.
и.т.с.“ /по машини и мрежи за топлоснабдяване, отопление, вентилация и климатизация/ с
код за длъжностно ниво „*****“ и код по ***** *****, както и че към процесните дати
ответникът заемал длъжността ***** Началник на сектор- „П ИТС“ и старши помощник-
началник сектор „И.К.“ във ***** ***** и бил пряк ръководител на ищеца. Твърди, че *****
***** се подчинявало основно на уставите на въоръжените сили. Сочи, че при изпълнение
на задълженията си бил констатирал, че ищецът нарушава трудовата дисциплина и не
изпълнява трудовите си задължения. Констатациите били отразени в рапорти до
ръководството. Оспорва твърдението, че бил упражнил психологически натиск спрямо
ищеца, целящ прекратяване на трудовото му правоотношение. Сочи, че изпълнявал
задълженията си по закон да докладва за проблеми, свързани с дисциплината и
изпълняването на трудовите задължения от подчинения му, поради което тези доклади
/рапорти/ не можели да се третират като клевети. Процесните рапорти били адресирани до
висшестоящото ръководство и не трябвало да достигат до знанието на ищеца и трудовия
колектив. Поддържа, че проверката била констатирала, че „С. С. най-вероятно проявява
реакция и затруднена адаптация на индивида към нови и/или повишени изисквания в
средата“; „причина за тази реакция може да се окаже конфликт между потребностите и
възможностите му и нормите, порядките и условията във формированието“; „в резултат на
гореизложеното комисията установи, че ц.сл. С. Т. С. проявява агресивно поведение
изразяващо се в словесна агресия“. Излага съображения, че за да е противоправно
подаването на жалба, същата следва да е подадена не с цел да бъдат проверени определени
твърдения, а с цел да се навреди и/или да се накърни обществения интерес. Поддържа, че не
били налице предпоставките за ангажиране на отговорност по чл. 45 ЗЗД. Твърди, че
рапортът от *****г. не бил документ, тъй като липсвали подписи. Искането към съда е да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и разгледа материалите и събраните
по делото релевантни за правния спор доказателства, намира от фактическа страна следното:
2
Между страните не е спорно и с определението от 28.10.2024г., в което е обективиран
проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 30.01.2025г.,
съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че С. Т. С. е
работил като цивилен служител към ***** *****, гр. ***** където е заемал длъжността
„с.е.“ в сектор „П. и.т.с.“ /по машини и мрежи за топлоснабдяване, отопление, вентилация и
климатизация/ с код за длъжностно ниво „*****“ и код по ***** *****, както и че към
процесните дати /януари 2024г./ Ц. В. Ц. е заемал длъжността ***** Началник на сектор- „П
ИТС“ и старши помощник- началник сектор „И.К.“ във ***** ***** и е бил пряк
ръководител на С. Т. С..
Горното обстоятелство се установява и от приетия препис от Трудов договор № *****г.,
с който С. Т. С. е бил назначен във ***** ***** ***** на длъжност „с.е.“ в сектор
„Проектиране на инженерно- технически системи“ с код на длъжностното наименование
***** и код по ***** *****, категория персонал трета за неопределено време на 8-часов
работен ден.
От приетия рапорт с вх. № *****г., подаден от м. Ц. В. Ц., адресиран до Началника на
***** ***** п. Д. С., се установява, че същият е подаден във връзка с „редица нередности в
работата на ц.сл. С. Т. С.“. В рапорта е посочено следното: „1. Към днешна дата
служителят не изпълнява поставените му задачи, а именно: изготвянето на проект за
климатизация на обект във в.ф. *****. Задачата е поставена преди повече от една година,
а до днес не е предоставил нищо от разработките му, в предвид насрочената за
01.03.2024г. комисия за експертни становища /КЕС/, смятам, че същият саботира
работата на в.ф. *****. 2. Последната разработка на проектанта е от 02.11.2022г. за в.ф.
42650. Разработката е заведена като литература в регистратура на в.ф. *****, тъй като
предложеното решение не бе прието на КЕС и предизвика остри спорове между
проектанта и членовете на КЕС. 3. Проектантът притежава диплома в областта на
машиностроенето, а тя не кореспондира с поставените му задачи за проектиране в
областта на специалност „Отопление и вентилация“. Същият няма никакъв опит в
експлоатацията на специални фортификационни съоръжения. Това води до грешни и
некомпетентни решения. 4. С действията си ц.сл. С. не веднъж създава междуличностни
конфликти и затруднения при работата на различни служители във *****. 5. При
контактите си с представители на други военни формирования от състава на *****
лицето се държи грубо и надменно, като търси конфликт и отлагане или забавяне на
поставените му задачи. Във връзка с гореизложеното да се има предвид жалба от ц.сл. Г.
Х.П. от 10.05.2021г. и рапорт от подп. Н.П.Б. от 10.05.2021г. за невъзможност за работа
с ц. сл. С., уронване на престижа на ръководителя, обиди към колеги и неспазване на
етичните норми на поведение; докладна записка от ц.сл. С. от 07.11.2022г., в която
подигравателно оспорва компетентността на инж. Х.И.Д.- инженер с 30 години стаж в
експлоатацията и управлението на специални фортификационни съоръжения и инж.
И.Х.Д.- единствен квалифициран инженер във в.ф. ***** в областта на топлотехниката,
доказал неведнъж знанията си; становище от ц.сл. С. С. от 26.06.2023г., с което отказва
да изпълни поставена задача с „Възлагателно писмо вх. № *****г. на Командира на *****.
Към днешна дата по задачата не се работи поради поредния отказ на проектанта; доклад
от командировка от ц.сл. С. С. от 21.11.23г., който за пореден път хвърля клевети към ц.
сл. Х. Д.- на длъжност „И.К.М.Ч.“ и към мен, като ***** Началник на сектор- „П ИТС;
Прилагам не изведено становище от ц.сл. С. С. от 13.12.2023г., в което една година след
поставяне на задачата за „Климатизиране на помещения в блокове 1 и 3 на в.ф. *****,
лицето за пореден път търси оправдание за бездействието си и забавяне на проекта.
Становището е задържано при мен, тъй като мотивите са неясни и необосновани. С оглед
на гореизложеното и предвид факта, че инж. С. Т. С. няма професионална квалификация в
областта на „Отопление и вентилация“ във връзка с чл. 162, ал. 1, чл. 229, ал. 1 и 3, както
и чл. 232, ал. 4 ЗУТ предлагам да бъде прекратен трудовия договор на ц. сл. С. Т. С.
3
съгласно чл. 328, ал. 1, т. 5 и 6 от Кодекса на труда и да бъде потърсена съдебна
отговорност на лицето съгласно чл. 232, ал. 4 от ЗУТ.“
По делото е приет и доклад за извършена служебна проверка по рапорти с вх. № №
*****г. и № *****г. от *****. на основание за заповед на Началника на ***** ***** с №
*****г. относно назначаване на постоянно действаща комисия за рисково поведение и
психологическо осигуряване, в който е посочено, че Комисията е констатирала, че има
вероятност ц.сл. С. С. да развие и задълбочи агресивно поведение, което да затрудни
изпълнението на функционалните му задължения, както и да влоши работната обстановка,
така и да предизвика психотравмени изживявания за околните като депресивни,
неврологични реакции и други; както и в длъжностното разписание на ***** ***** няма
щатен психолог или специалност с подходящо образование, който да потвърди или отхвърли
заключението на комисията и за това с цел да се избегнат негативните последствия от
евентуално грешно заключение на комисията предлага на началника на ***** ***** на
основание чл. 36, т. 4 от Наредба № Н-3 от 03.02.2020г. за психологичното осигуряване на
М.О., структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, да
насочи ц. сл. С. Т. С. за оценка на психологичната пригодност от страна на специализиран
орган.
Приет е препис от жалба от *****., подадена от С. Т. С. до Инспектората към М.О. с
копие до началника на отбраната а. Е.Е. относно неправомерно поведение от страна на м. Ц.
Ц. и п. Д. С., ръководители във ***** ***** към М.О..
По делото е приета и страница от здравна книжка на С. С., в която е посочено, че на
*****. е изпратен до ***** поликлиника за психиатричен преглед за психологическо
изследване и психиатрична експертиза по разрешение на началник на ***** ***** Д. С..
От писмо с изх. № *****г. по описа на М.О. на Република България, Инспекторат,
адресирано до С. С., се установява, че при извършена проверка е установено, че сигналът е
частично основателен. Посочено е, че заповедта на началника на в.ф. ***** за явяване на
преглед в ***** на *****- ***** била издадена неправомерно и в нарушение на чл. 147 от
Закона за здравето. Уточнено е, че основание за издаване на заповедта били заключенията и
предположението на Постоянно действащата комисия за рисково поведение и
психологическо осигуряване, назначена по изискванията на Наредба Н-3/03.02.2020г., която
била без правомощия за извършване на оценка на психосоциалния климат и превенция на
рисково поведение. Посочено е, че след анализиране на представените документи и
обясненията на служители от формированието, комисията е установила, че началникът на
формированието – п. Д. С., се е запознал с изводите и препоръките от доклада на ЛПЗП
срещу подпис, но въпреки това не бил предприел мерки за изпълнение на препоръките,
направени в доклада- анализ на ЛПЗП- *****. В доклада е посочено, че не са установени
данни за предприети неформални действия от страна на служители на ИМО в резултат на
които да е била разкрита самоличността на С. С., както и че изложените твърдения, предмет
на сигнала, не попадали в обхвата на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или
публично оповестяващи информация за нарушения. Комисията не е могла по безспорен
начин да установи дали е било създавано допълнително напрежение от началника на вф
*****. По отношение на твърдението за безнаказана нерегламентирана стопанска дейност е
посочено, че същото попада в обхвата на функциите на служба „В.П.“, както и че
твърдението за оказан психически тормоз е извън компетентността и правомощията на
ИМО.
Прието е медицинско удостоверение, издадено от АСМП- П., д-р Н.Я. от 23.04.2024г. на
С. С. в уверение на това, че не страда от психически разстройства.
Приета е Заповед на началника на Военно- формирование ***** ***** от *****г. Д. С.,
с която на основание чл. 55, ал. 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република
България и протокол рег. № *****г. на Комисията за предотвратяване на рисково поведение
4
и психологическо осигуряване във ***** ***** е заповядано на цивилен служител С. С. да
представи на *****г. лична амбулаторна карта или здравна книжка на д-р В.Т.- лекар във
***** ***** за даване на направление за преглед на ***** на *****- *****; на *****. в
периода от 08.30 до 11.30 цивилен служител С. да се яви на преглед в ***** на *****- *****;
след приключване на прегледа, резултатите от него да бъдат представени на председателя на
***** във ***** *****- подп. Ч.Д..
От Заповед на началника на ***** ***** от 03.01.2024г. се установява, че е заповядано
на основание чл. 47, прил. 16, т. 1 и т. 3 от Глава шеста от Наредба № Н-3/03.02.2020г. за
психологическо осигуряване в МО и структурите на пряко подчинение на министъра на
отбраната, назначаването на постоянно действаща комисия за превенция на рисково
поведение и психологическо осигуряване на военнослужещите от ***** *****.
Приет е протокол за извършена служебна проверка по рапорт с вх. № *****г., в който е
посочено, че не били установени данни за нарушение на трудовата дисциплина, както и че
предложението от страна на м. Ц. Ц. да бъде потърсена дисциплинарна отговорност на ц. сл.
С. Т. С. съгласно чл. 187, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ не е основателно. Комисията е посочила, че от
събраните материали нямало основание за търсене на дисциплинарна отговорност на
цивилен служител С. Т. С..
От протокол за извършена служебна проверка във ***** ***** от 24.01.2024г. се
установява, че комисията е констатирала данни за нарушаване на трудовата дисциплина от ц.
сл. С. С.- некоректно поведение по отношение на изпълнение на задачите, описани в рапорта
на м. Ц. Ц., както и че не е изпълнил инициативно и добросъвестно задълженията си по чл.
17, т. 2 и т. 14 от Правилника за вътрешния трудов ред на ***** *****; вредните последици
по т. 1 са неефективна работа в четвърти сектор, както и трудовия ред на целия колектив;
данните за вината са рапорт с вх. № *****г. от м. Ц. Ц. като причините за нарушенията били
комплексни и натрупани през времето. Комисията предлага да бъде наложено наказание на
ц. сл. С. „забележка“.
Приет е рапорт с вх. № *****г., изготвен от м. Ц. Ц., адресиран до Началника на *****
*****, в който е посочен, че на *****г. при регулярна проверка на наличността на
служителите в сектор „П ИТС“ констатирал, че в 8,20 ч, след като работата във
формированието била започнала, ц. сл. С. С. лежи на фотьойл и стол във видимо
неадекватно състояние. Това му неадекватно състояние сутрин се повтаряло често в
последните месеци. Посочено е, че има основание да смята, че същият бил изостанал с
поставените му задачи и системното неуплътняване на работното време не му помага да
навакса пропуснатото време и да изпълни поставените задачи. Лежането на работното място
било грубо и нагло погазване на трудовата дисциплина. Предложено е да бъде потърсена
дисциплинарна отговорност на ц. сл. С. С. съгласно чл. 187, ал. 1, т. 1 и 3 КТ.
Св. Н. И. Н. е посочил, че със С. се познава от 2011г., когато бил започнал работа във
*****, в което работел и ищеца. Работил там до края на август 2024г. Сочи, че с ищеца били
в близки взаимоотношения, стаите им били една срещу друга, контактували по отношение
на работата постоянно. Твърди, че имал пълна проектантска правоспособност от Камарата
на инженерите в инвестиционното проектиране, а ищецът нямал и се съветвал с него. Сочи,
че ищецът имал изявена социална дейност, бил инициатор на всички чествания. Твърди, че
познава Ц. Ц. от 2011г., в началото всичко било нормално, но после трудно се говорело с
него. Откакто станал началник, взаимоотношенията с ответника били трудни. С. бил
споделил с него, че бил пуснал сигнал до Инспектората за вендинг машина, от която всички
си купували кафе. После от разговори с колегите бил разбрал, че се искало уволнението на
С.. Сочи, че ищецът пътувал дълги години с началника на формированието, тъй като
живеели заедно, но и там изведнъж спрели контактите. Ръководителите били спрели
контактите си със С., стигнало се дотам, че преди да тръгне за Военна болница ищецът му
бил показал книжка с направление, с което го изпращат на психиатър. Били 2-3 човека,
5
които го убедили да отиде да види за какво става въпрос. Върнал се изключително зле и
няколко дни по-късно си пуснал рапорта. Счита, че бил принуден от всички действия, които
били извършени спрямо него, имайки предвид характера му и това че държи на себе си, а
престижът му бил уронен пред всички, вкл. младите хора в неговия сектор. Твърди, че Ц.
оспорвал негов проект, на официална сбирка бил казал „Цивилните да мълчат- те нямат
думата“. За рапорта бил разбрал от С. и от колегите. С. споделял с него, че бил обиден,
огорчен, че не искали да оценят неговия труд. Видял го огорчен след ходенето във Военна
болница, след което твърдо казал „Аз тук нямам място“. Твърди, че работното място на С.
било на адрес: бул. *****, като бил с работно време като всички останали от 08.00 до 16.30
часа. Сочи, че не си спомня точното название на проекта, имало спорове и мнения дали
трябва да бъде в този вид, предметът бил топлотехника, отопление, вентилация и
климатизация. Това била специалността на С.. Проектът бил класифицирана информация.
Сочи, че м. Ц. бил пряк началник през миналата година по това време. Знаел само за една
проверка от Инспектората, която била във връзка със сигнала на С.. Твърди, че
ръководството на формированието не ги било събрало, за да ги уведоми за рапорта. С. имал
оборудвано работно място с компютър, фотьойл. През работно време имало няколко места,
от които можело да работи- от работното си място, да проучва фирми и да влиза в интернет,
за класифицирана информация се работело на друг компютър, не този на работната маса.
Св. Р. В.а Й., живуща на семейни начала с ищеца, е посочила, че живее заедно със С. от
15 години. Твърди, че причината да напусне С. ***** била, че имало конфликт между него и
началника му. Ставало въпрос, че бил обвиняван в нещо неправомерно и в опита си да се
защити вече се бил задълбочил този проблем и решил, че трябва да напусне. Започнало
декември миналата година до месец март, когато си бил подал молбата. Споделил й, че имал
проблем с Ц. Ц.. По отношение на работата, която трябвало да изпълнява, й бил казал, че
бил възпрепятстван да работи по начин, по който смята, че трябвало да станат нещата. Това
повлияло и на взаимоотношенията му с командира на формированието, с който вече нямали
толкова добри отношения и не пътували вече заедно. Чувствал се напрегнат, притеснен, не
можел да спи, чувала го че на сън говорел, възмущавал се. Имал високо кръвно като няколко
пъти кризите били по-силни. Ситуацията продължила доста дълго, дори след като бил
напуснал. Били коментирали да се разреши конфликта, без да напуска, настоявала да намери
начин да разреши въпроса, тъй като живели във ведомствено жилище и била в изпитателен
срок на нова работа и било посред зима. С. й заявил, че каквото и да ставало щял да
напусне. Не се чувствал комфортно, защото и неговият имидж бил нарушен в работната
среда. Местоработата му била в *****, ***** на *****. От С. разбрала, че бил започнал спор
след като бил подал сигнал за кафе- автомат. След като напуснал формированието не се
налагало да търси лекарска помощ или да му бъде предписвано лечение. Сочи, че й било
известно С. да бил изпратен от поделението за преценка на психическата му пригодност, но
не знае дали е имало резултати, някаква епикриза.
Св. Д. Е. М. сочи, че бил колега със страните по делото във ***** *****. С. работел в
поделението през месец януари 2024г. По това време бил пряк ръководител на С. С., а
секторен бил Ц.. Ц. Ц. бил офицер, а С. С.- цивилно лице. Ц. ръководел четирима човека,
включително и С.. Твърди, че Ц. се държал нормално, както трябвало, спокойно с всички,
със С. по принцип всички имали конфликт, включително и при разглеждане на негови
разработки във връзка с работата. Предлагал технически решения, с които комисията не
била съгласна. Не бил чувал на всеослушание Ц. да се бил обръщал към С. с груби думи или
да го злепоставял. Сочи, че от комисиите имал впечатление, че С. се бил забавял със
сроковете и не се пускали тези разработки на време. Не му било известно през 2024г. Ц. да
бил депозирал рапорти във връзка със С.. Ръководството не ги били запознали за подавани
рапорти или за резултат от извършени проверки от тези рапорти. Не му било известно и не
знаел Ц. да бил оказвал принуда върху С., нито да бил настройвал някого срещу С.. Сочи, че
бил влизал в стаята на С., който работел с колежка, в стаята имало фотьойл, на който бил
6
виждал да стой С.. Твърди, че не му било известно Ц. да бил наказван във връзка с
отношението му към С.. Не бил ровил и не знаел причина, поради което С. бил напуснал
формированието. Не му било известно С. да имал наказание във връзка със забави. В
процеса на работа бил чувал Ц. да се обръща към С. с „дядо Стефчо“. В канцеларията на г-н
Ц. също имало фотьойл. В процеса на работа малко били комуникирали със С.. Бил секретар
на комисията и пред него в срок трябвало да бъдат донесени проекти. Когато началникът му
кажел, тръгвал да събира проектите, той му давал списък какво трябва да дойде и виждал, че
някой го няма, защото не бил готов. Твърди, че основните документи, които трябвало да
спазват били ЗОВС, устав към него и етичен кодекс.
Св. Х.И.Д. твърди, че познава страните, били в служебни отношения. Краят на 2023г.,
началото на 2024г., С. работел по проект с климатизация на един дата център като неговото
становище не съвпадало с неговото. Имали спорове относно това по какъв начин трябвало да
се изпълни проекта. Не можел да каже дали С. се вмествал в сроковете, в които трябвало да
се изпълни проекта, защото били в друг сектор. Твърди, че не бил свидетел Ц. да се държал
обидно, уронващо авторитета, нямал такава информация. Бил на срещи на експертни съвети,
на които С. бил изпадал в напрежение. По коридора се чувало, че имало рапорти, но не се
бил интересувал какви са. Твърди, че доколкото знае С. сам бил пуснал искане да напусне,
не знаел дали имало промяна в отношението на колектива към С. след рапортите, не му
направило впечатление. Твърди, че с доста хора г-н С. имал проблеми през годините, имало
хора, които не желаели да комуникират с него. Коридорна информация било че С. пускал
докладни, записки, становища за колегите си. Сочи, че на един от експертните съвети през
2023г. С. казал, че другите били нещо от рода на „*****“. В друг случай вместо да говори
нормално, С. започнал да говори на висок глас, имало викане и истерия. Само С. бил викал,
другите го успокоявали. С. бил казал на другите, че са „*****“ и че нищо не разбират, не с
тези думи, но в този смисъл. Твърди, че имало проверка от инспектората във връзка с
микроклимата във формированието и била свързана със сигнали, подадени от С. срещу Ц..
Не желае да отговори на въпроса „Имало ли е кафе- автомат във формированието?“. Към
2024г. стажът му във формированието бил около пет години, не бил проектант и не бил
проектирал климатични системи. Бил чувал, че към неговия син С. се бил отнасял по начин,
че не разбира, бил му викал с висок тон, било адресирано към всички присъстващи. В един
момент синът му го успокоявал, че трябвало някакви неща да се променят по проекта и на
него реагирал. Може и да имало друго проектанти, които били повишавали глас, но както С.
не бил чувал.
Ищецът С. С. /при даване на обяснения по реда на чл. 176 ГПК/ е посочил, че му била
дадена заповед, с която да отиде във Военна болница за психическо освидетелстване и
психиатрична експертиза. Отишъл в болницата като лекарят му казал, че трябва да отиде за
две седмици в п.та на Военна болница, взел си книжата и не бил отишъл на психиатър, два
дни по-късно си бил подал молбата за напускане. Твърди, че поделението им било свързано
с националната сигурност на страната и спазвали стриктно принципа по Закона за
класифицираната информация. Нито един колега не можело да знае какво работи другия в
дълбочина независимо че и двамата имали ниво секретно. Специалностите били различни и
нямало нито един колега освен един офицер, който също вече не бил на работа, който да бил
с негова специалност. Сочи, че за проекта, цитиран в първия рапорт, имало назначен
отговорник, ръководител на проекта бил друг офицер, не Ц. Ц., а подп. А.. Ц. В. бил
поискал от всички проектанти, за които отговарял, които били 4-5 човека, черновите, всички
ги дали, той ги задържал месец, месец и нещо, през което време той не можел да работи.
Обърнал се към неговия ръководител на проекта и той му казал „Искай си ги от него“,
поискал ги от Ц. Ц., който му казал, че ще му ги върне „Когато прецени“. След разговор с
ръководителя на проекта, черновите му били върнати. През времето, през което черновите
били при него, един път не го бил извикал да го попита нещо, свързано със специалността
му. По този проект се бил отчитал на м. подп. А., който бил ръководител на проекта, Ц. Ц.
7
нямал отношение към проекта, но като началник трябвало да знае кой по какво работи.
При така приобщената доказателствена съвкупност, съдът намира от правна страна
следното.
Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.
В конкретната хипотеза с исковата молба /и с уточнителна молба от 20.05.2024г./
ищецът инкриминира като клеветнически, респективно противоправни, изявленията на
ответника в ***** от 10.01.2024г., в който било посочено, че не изпълнява трудовите си
задължения в срок; че създава междуличностни конфликти сред колегите си; че не е
компетентен да извършва възложените му трудови задължения, тъй като не притежава
висше инженерно образование по специалност „Отопление и вентилация“; в ***** от
18.01.2024г. било посочено, че бил психологически непригоден да изпълнява трудовите си
задължения. С тези свои твърдения ответникът бил уронил престижа и доброто име на
ищеца и рапортите станали повод за подаване молба за напускане на заеманата от него
длъжност.
По така предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните
обстоятелства: наличието на противоправно вредоносно деяние на ответника, фактът на
претърпените неимуществени вреди, както и размера на вредите, наличието на причинно-
следствена връзка между вредите и деянието.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и че
окачествените от ищеца като неверни /клеветнически/ твърдения са верни.
Съгласно чл. 39, ал. 2, пр. 1 от Конституцията на Република България, правото на
всеки да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно - не може
да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Такова накърняване е
налице в случаите, в които разпространеното мнение е обидно за засегнатото от него лице
или когато не представлява мнение, а твърдение за неверен факт, влияещ върху доброто име
на засегнатото лице – клевета. Съгласно законоустановените определения на чл. 146, ал. 1
НК и чл. 147, ал. 1 НК, обида е налице тогава, когато деецът каже или извърши нещо
унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, а клевета е налице
тогава, когато деецът разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише
престъпление. Извън тези категории деяния, изказването на мнения не е противоправно,
доколкото свободата на мнението и неговото изразяване чрез слово е конституционно
регламентирано в чл. 39, ал. 1 КРБ. В тази група изказвания попадат хипотезите на оценъчни
съждения, чрез които едно лице изказва мнението си по отношение на личността, дейността,
социалния статус, общественото положение и др. на друго лице, без изказването да е
унизително за неговата чест и достойнство. Тези твърдения не могат да бъдат
квалифицирани като обида, тъй като не съдържат в себе си унизителни думи или изрази,
нито като клевета, тъй като не представляват твърдения за факти и не може да се проверява
тяхната достоверност /в този смисъл решение № 62/06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., IV
г. о.; решение № 85/23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г., IV г. о., решение № 204/12.06.2015
г. по гр. д. № 7046/2014 г., IV г. о. и др./.
Между страните не е спорно, а и от приетите рапорт с вх. № *****г. и рапорт с вх. №
*****г. се установява, че ответникът е автор на същите.
Основният спорен въпрос между страните касае противоправността на деянието, в
която насока съдът намира следното.
По отношение на инкриминираните от ищеца с исковата молба и уточнителната
молба изрази, касаещи рапорт с вх. № *****г., а именно че не изпълнява в срок поставените
му задачи и саботира работата на формированието, че с действията си създава
междуличностни конфликти и затруднения при работата на различни служители във *****,
както и че доколкото същият не притежава специалност „Отопление и вентилация“, както и
8
опит в експлоатацията на специални фортификационни съоръжения, което водело до грешни
и некомпетентни решения, съдът намира, че се касае за оценъчни съждения. Посочените
изрази представляват мнение на началника на сектора относно способностите на лице, което
е под неговото ръководство и възможността му да се справя срочно и качествено с
възложената му работа. В частност дали изготвя възложените му проекти в срок и съобразно
необходимото качество при съобразяване на достиженията на техниката и конкретно
възложените параметри на заданието, както и способностите на ищеца да комуникира с
негови колеги в работна среда и съвместно да изпълняват възложените им дейности.
Действително изложените в рапорта съждения съдържат негативна оценка, но това
само по себе си не им придава обиден или клеветнически характер. Оценъчните съждения
не могат да се проверяват за тяхната вярност - те представляват коментар на фактите, а не
възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да
бъдат проверявани само фактическите твърдения, но не и оценката на фактите. Не е
противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено
засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка
обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие. Такива оценки не могат да
ангажират отговорността на автора им за обезщетяване на причинени неимуществени вреди
на адресата, ако не засягат достойнството на личността (т.е. ако не съставляват обида). В
този смисъл и Решение № 165 от 22.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 196/2017 г., III г. о., ГК.
Безспорно в настоящия случай е обстоятелството, че началникът на сектора ответникът Ц. е
изказал мнението си/дал е оценката си по отношение на социалния и обществен статус на
ищеца и неговото поведение в работна среда, както и възможността му да изпълнява
задълженията си съобразно притежаваното от него образование и социални умения за работа
в екип.
По отношение на посоченото в т. 4 от рапорта „създаване на междуличностни
конфликти и затруднения“ следва да се добави, че не са изложени дори параметри на
конкретна ситуация с описание на дата, място, участници, употребени изрази и прочие. Т.е.
липсва каквото и да е конкретност в рапорта от страна на ответника, с оглед на което липсва
твърдения за факти, чиято достоверност да се проверява.
На следващо място, между страните не е спорно, че ищецът е с образование висше-
магистър, специалност „Технология на машиностроенето и металорежещи машини“, с
квалификация машинен инженер, диплома серия Т № *****г. като не се твърди и не се
установява ищецът да притежава образование по специалност „Отопление и вентилация“.
Следва да бъде посочено, обаче, че посочване на притежаваната от ищеца специалност е
единствено свързано с последващото оценъчно съждение, че вследствие на липсата на
съответна квалификация в областта на „Отопление и вентилация“ ищецът предлага грешни
и некомпетентни решения. Тоест безспорно се касае за оценка на трудовата дейност на
ищеца в качеството му на служител на ***** към датата на изготвяне на рапорта.
Неотносимо за предмета на спора е дали ответникът е имал непосредствени наблюдения над
проектите, изготвени от ищеца, респ. дали липсата на придобита конкретна специалност би
могла да доведе до грешни технически разрешения при изготвяне на възложените му
проекти. С оглед категорично установения оценъчен характер на гореописаните изявления е
безпредметно обсъждането на свидетелските показания на св. М., св. Д. и св. Н. в частта
относно изпълнението на трудовите задължения на ищеца.
В допълнение, следва да бъде посочено, че действително от приетия Протокол за
извършена служебна проверка във ***** ***** с изх. рег. № *****г. се установява, че
Комисията след изслушване на страните по делото е констатирала, че са налице данни за
нарушаване на трудовата дисциплина от ц. сл. С. С., изразяваща се в некоректно поведение
по отношение на изпълнение на задачите, описани в рапорта на м. Ц. Ц., както и че С. не е
изпълнил инициативно и добросъвестно задълженията си по чл. 17, т. 2 и т. 14 от
9
Правилника за вътрешния трудов ред на ***** *****. В този смисъл следва да бъде
посочено, че в обхвата на задълженията на ответника в качеството му на началник на сектор
„П ИТС“ е следенето за спазване на трудовата дисциплина, срочното и качествено
изпълнение на трудовите задачи от страна на непосредствено подчинените му лица, както и
своевременното докладване на евентуални проблеми във връзка с дейността на
формированието на съответните ръководители с оглед извършване на преценка и
предприемане на съответни мерки за предотвратяване и преодоляване на възникналите
проблеми. В този смисъл с оглед изложеното от ищеца следва да се посочи, че е логично и
обосновано да се докладва за неизпълнение по текущ проект и преди падежиране на срока
по него /с оглед датата на изготвяне на рапорта и насрочената Комисия за експертни
становища/.
С оглед спецификата на отношенията във *****, организационна структура от
въоръжените сили, при която се спазват стриктни правила за дисциплина и субординация,
следва да бъде посочено, че ответникът не носи отговорност за преценката на органа на
дисциплинарна власт, а единствено за достоверността на изнесената от него информация.
Както беше посочено в процесния рапорт от 10.01.2024г. са изложени единствено оценъчни
съждения, касаещи оценка на началника на сектора по отношение на изпълнение на
трудовите задължения на ищеца, която не е противоправна по гореизложените съображения
и която е била предмет на оценка и анализ от компетентната комисия.
По отношение на инкриминираните твърдения в *****, а именно, че ответникът бил
квалифицирал ищеца като психологически непригоден да изпълнява трудовите си
задължения, съдът намира, че в рапорта липсва твърдения, че ищецът не може да изпълнява
трудовите си задължения. От съдържанието на приетия препис от рапорта се установява по
категоричен начин конкретните изявления в него, а именно че на *****г. при регулярна
проверка на наличността на служителите в сектор „П ИТС“ ответникът е констатирал, че в
8,20 ч, след като работата във формированието била започнала, ц. сл. С. С. лежи на фотьойл
и стол във видимо неадекватно състояние, както и че има основание да смята, че същият
бил изостанал с поставените му задачи и системното неуплътняване на работното време не
му помага да навакса пропуснатото време и да изпълни поставените задачи. Лежането на
работното място било грубо и нагло погазване на трудовата дисциплина. Т.е. не са налице
изложените от ищеца твърдения, че ответникът бил изложил твърдения, че С. не е
психологически пригоден да изпълнява задълженията си, а че нарушава трудовата
дисциплина. Следва да бъде посочено, че изложените в рапорта от 18.01.2024г.
обстоятелства представляват също оценъчно съждение на ответника, който е възприел
поведението на ищеца и е оценил същото като „неадекватно“. По гореизложените мотиви
оценката на ответника не е противоправна и не представлява обида или клевета. В
допълнение следва да бъде посочено, че същата е отново насочена към ангажиране на
дисциплинарна отговорност на ищеца за нарушаване на трудовата дисциплина, а не е
свързана с психологическата му възможност да изпълнява трудовите си задължения /както е
посочено в уточнителната молба/. Това е видно и от приетия Протокол за извършена
служебна проверка по рапорт с вх. № *****г., в който е посочено, че след извършена
проверка не са установени данни за нарушение на трудовата дисциплина, както и че
уплътняването на работното време на служителите е отговорност и задължение на прекия
им началник.
Следва да бъде посочено, че вследствие на Доклад за извършена служебна проверка
по рапорти с вх. №№ *****г. и № *****г. на постоянно действащата комисия за рисково
поведение и психологическо осигуряване е предложено на началника на ***** ***** да
насочи ищеца към оценка на психологичната пригодност от страна на специализиран орган.
Вследствие на описания доклад е била издадена Заповед на началника на в.ф. *****- Д. С., /а
не на ответника Ц./, задължаваща ищецът да се яви във ***** за извършване на експертиза
за психологическа пригодност и психиатрична експертиза.
10
От така събраната доказателствена съвкупност се установява, че ответникът не е
твърдял психологическа непригодност на ищеца в процесния рапорт от 18.01.2024г. да
изпълнява трудовите си задължения, нито е издавал заповед да бъде изпращан ищеца за
изготвяне на психиатрична експертиза, доколкото неговите твърдения в процесния рапорт са
свързани единствено с поведението на ищеца на работното място при извършена сутрешна
проверка на наличността на състава във формированието от началника, както и дали с
поведението си ищецът не е нарушил правилата на трудовата дисциплина. Вследствие на
заключенията и предположенията на постоянната комисия се е достигнало до издаване на
заповед ***** от *****г., издадена от началника на формированието п. Д. С. /л. 64 от
делото/, която Инспектората към М.О. към Република България в писмо от 13.06.2024г. е
посочил, че е неправомерна и постановена в нарушение на чл. 147 от Закона за здравето.
Изрично в цитираното писмо е посочено, че комисията няма правомощия за извършване на
оценка на психосоциалния климат и превенция на рисково поведение, но искането за
извършване на такава оценка, респ. причината за издаване на заповедта от п. С. не е
процесният рапорт, а незаконосъобразното предписание на комисията и последвалата я
заповед на трето за спора лице.
Предвид гореизложеното съдът намира, че изложените в исковата молба и
уточнителната молба твърдения не представляват клевета, а оценъчни съждения, поради
което нямат противоправен характер. Следва да бъде отбелязано, че безспорно се
установява влошаване на отношенията между страните по делото вследствие на подаден
сигнал от страна на ищеца, който е довел до подаване на процесните рапорти, както и до
влошаване на атмосферата на работна среда във *****. Горното обстоятелство, обаче, е
неотносимо към предмета на спора, доколкото изложените в рапортите твърдения касаят
оценката на ответника по отношение на начина по който ищецът изпълнява трудовите си
задължения /срочно и качествено/, както и дали поведението му не нарушава трудовата
дисциплина, т.е. наличието или липсата на извършено дисциплинарно нарушение.
Обстоятелството дали отношението към ищеца от страна на ръководителите във
формированието се е променило вследствие на подадения от него сигнал, респ. дали тази
промяна е довела до невъзможна за ищеца работна среда, мотивирала го да поиска
правоотношението му да бъде прекратено, е извън предмета на спора и не би могло да
обуслови ангажиране на отговорност на ответника по реда на чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
С оглед липсата на първата и основна предпоставка за уважаване на деликтния иск-
противоправно вредоносно деяние, останалите предпоставки не следва да бъдат
разглеждани. Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло, което обуславя
отхвърляне и на иска за присъждане на законна лихва.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ответникът. Същият е
сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева, платено изцяло в брой
съгласно представения договор за правна защита и съдействие, които следва да бъдат
присъдени. В проведеното съдебно заседание на 10.04.2025г. процесуалният представител на
ищеца е релевирал възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, което съдът намира за неоснователно с оглед фактическата и правна
сложност на делото /разгледано в две съдебни заседания, изслушани четирима свидетели и
приети писмени доказателства/, както и цената на предявения иск.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Т. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** ж.к. *****,
11
срещу Ц. В. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** ж.к. *****, осъдителен иск с правно
основание за заплащане на сумата от 2500 лева, частична претенция от 5000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в засягане
на честта и доброто име на ищеца в обществото, претърпени вследствие на клеветнически
твърдения, изложени от ответника в рапорти с вх. № *****г. и вх. № *****г., ведно със
законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 30.04.2024г., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С. Т. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** ж.к. *****, да заплати на Ц.
В. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** ж.к. *****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
от 700 лева, представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12