Р Е Ш Е Н И Е
№3675 18.12.2019 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
Осемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 3301 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото по делото е по реда на чл.124 от ГПК и е образувано по повод искова молба от Х.Б.А. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат Т., за приемане за установено по отношение на ответника „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ №37, представлявано от Михаела Михайлова Михайлова – Дьорфлер, Жанет Петкова Стойчева и Робърт Дик, че ищецът не му дължи сумата 275,77 лева, представляваща начислена сума за електроенергия за периода от 15.11.2016 година до 17.01.2017 година, и представляваща корекция на сметка, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
Ищецът, чрез процесуалния си представител, излага, че е потребител на ел. енергия, доставяна от ответното дружество с клиентски номер ********** за измервателно точка. С писмо с изх. № от 03.04.2019 година от името на ответното дружество бил уведомен, че на 17.01.2017 година служители на ЕВН Електроразпределние ЕАД са демонтирали и предали за експертиза в БИМ електромер с фабричен номер ********* от ИТН 2648656 и било констатирано, че електромера е манипулиран и не отчита. За това сметката му била коригирана за 63 дни – за периода от 15.11.2016 година до 17.01.2017 година и дължимата сума за това е в размер на 275,77 лева. На това основание била издадена фактура № ********** от 03.04.2019 година.
Ищецът твърди, че не е бил уведомяван за проверката, при която е демонтиран електромера и поради това не е присъствал, не е присъствал и негов представител, което е нарушение на чл. 47 от ПИКЕЕ. Твърди още, че е монтиран във външно заключено табло, до което достъп имат единствено служителите на ЕВН ЕР. Посочва, че не е осъществявал достъп до таблото и до СТЕ. Поради това, че не е присъствал на тези проверки ищецът оспорва верността на констативните протоколи.
Твърди, че няма нужните технически познания да извършва интервенцията, а и не са установени виновни нейни действия или бездействия, рефлектирали върху функционирането на средството за търговско измерване и върху точното отчитане на ползваните количества енергия.
Посочва на следващо място, че клауза в Общите условия, която регламентирана едностранно коригиране на сметката от доставчика, без определяне на периода на корекцията и без отчитане на реално консумираната енергия следва да се счита неравноправна на основание чл. 143, т.6 и т.18 от ЗЗП и нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл.26 от ЗЗД, за което в исковата молба са изложени подробни фактически и правни доводи.
Ищцата излага довод, че електромера е собственост на ЕВН ЕР, поради което поддържането и техническата му изправност е задължение на електроразпределителното дружество.
По приложимия закон от името на ищеца в исковата молба е посочено, че клаузата на чл.28 от ОУ на ответното дружество е нищожна, тъй като е неравноправна по смисъла на чл.146, т.6 и т.18 от ЗЗП, противоречи на принципа на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение, на принципа на защита на интереса на потребителя в търговията с ел. енергия. Поради нищожността на тази клауза тя не обвързва страните и не намира приложение в техните правоотношения . Поради това ищецът счита, че начислената сума е принципно недължима.
При тези фактически твърдения и правни доводи ищецът предявява иска си. Към исковата молба са приложени писмени доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Николов, е дал писмен отговор, в който е оспорил предявения иск.
В писмения отговор по фактите от името на ответната страна са възпроизведени обстоятелствата, посочени в уведомителното писмо от ищеца, чието съдържание е посочено по – горе. Не е спорно и че е извършена посочената корекция на сметка.
На първо място от името на ответника е направено възражение по допустимостта на предявения отрицателен установителен иск, обосновано с твърдения за плащане на сумата от страна на ищеца.
На първо място в писмения отговор на ответника е изложен правен довод, че корекцията на сметка за ел. енергия е извършено на правно основание – чл.48 от ПИКЕЕ и при спазване и на разпоредбата на чл. 51 от ПИКЕЕ.
На следващо място процесуалният представител на ответника излага, че въпросът за това кой е осъществил неправомерното въздействие е ирелевантен, защото в посочените разпоредби не се съдържат изисквания и условия за корекции на сметки при установено виновно поведение на крайния клиент. Твърди, че единственото условия да бъде за упражняване на правото на енергийния доставчик да извърши едностранна корекция е да бъде установено по съответния ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно или неточно измерена електрическа енергия, за да се пристъпи към корекция.
В писмения отговор в подкрепа на тезата си ответникът, чрез процесуалния си представител, се позовава на съдебна практика.
На следващо място процесуалният представител на ответника посочва, че липсата на предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция в ОУ на ЕВН ЕС не е основание да се отрече дължимостта на сумата по направената корекция. В тази насока от името на ответната страна е направено позоваване на Решение № 124 от 18.06.2019 година, постановено по гражданско дело № 2991/2018 година, ГК, III г.о., ВКС. В него е посочено, че дори при липсата на специална уредба този извод за дължимост на сумата от страна на клиента следва от общото правило, че купувача дължи заплащане на доставената стока на основание принципа за недопускане на неоснователно обогатяване.
Поради изложеното отправя искане да бъде постановено решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Ответникът е посочил доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат Т., поддържа предявения иск. В съдебно заседание на 18.11.2019 година е прието по негово искане изменение на иск, като претенцията се счита предявена вместо за установителен иск за осъдителен иск. От името на ищеца е отправено искане за уважаване на предявения иск.
В съдебно заседание
ответникът не се представлява. В писмено становище процесуалният му
представител - юрисконсулт Николов, поддържа становището по иска, дадено в
писмения отговор. Отправя искане за отхвърляне на предявения иск като
неоснователен и недоказан и за присъждане на разноските, направени по водене на
делото. В случай, че предявеният иск бъде уважен и бъдат присъдени разноски,
направени по водене на делото в тежест на представляваното от него дружество,
прави възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение.
По правната квалификация на претенцията настоящият състав приема следното:
Предявеният иск е с материално правно основание чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД, съгласно който е получил нещо без основание е длъжен да го върне.
По този иск ищецът следва да установи предаването на сумата на ответника, ответникът – наличието на основание за това. Предвид твърденията от отговора ответникът следва да установи законосъобразността на извършената корекция на сметка за минал период.
Правила за измерване на количеството електрическа енергия са издадено от Комисията за енергийно и водно регулиране и са обнародвани ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. и действат към настоящия момент. В раздел, IX, чл.49 и сл., са предвидени ред и начини за преизчисляване на количеството електрическа енергия.
Предходната уредба се съдържа в чл.48 и чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ /отм./, които са отменени с Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС на РБ – ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г. и са били действащ материален закон към датата на проверката, поради което следва да бъдат приложени.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че на ищцата, като потребител на електрическа енергия с клиентски номер ********** за измервателно точка № 2648656, е издадена фактурата, описана в исковата молба и приета като писмено доказателство по делото за задължение в размер на 275,77 лева с основание дължима сума в следствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за електромер ********* за периода от 15.11.2016 година до 17.01.2017 година.
В приетия като писмено доказателство протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 1830 от 12.11.2018 година на Български институт по метрология, се установяват пробити два отвора на основата при датчика за регистриране отваряне на основния капак на електромера и допълнително възстановени. Осъществяван е достъп до вътрешността на електромера. Няма индикация за отворен капак на клемен блок. Изваден е куплунгът на датчика за регистриране, отворен капак на клемния блок. Залепена е пластина на датчика за регистриране отваряне на основания капак на електромера. Във вътрешността му към електрическата схема допълнително е присъединено електрическо устройство, непринадлежащо към схемата на електромера. Има изменение на електрическата схема, която не съответства на одобрения тип.
В писмо от ответното дружество до ищцата е посочено, че на 17.01.2017 година електромера е демонтиран и предаден за експертиза в БИМ, в резултат на което е установено, че е манипулиран и не отчита. Поради това е посочено, че ползваната от ищеца електроенергия е неизмерена и съответно незаплатена. Той е уведомена, че на основание чл.48, ал.1 и чл.51, ал.1от ПИКЕЕ ще бъде коригирана сметката за периода от 15.11.2016 година до 17.01.2017 година, за 63 дни и дължимата сума е в размер на 275, 77 лева. За задължението е издадена фактура, която не е спорно между страните, че е платена от ищеца по сметка на ответника.
При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
В чл. 83 от ЗЕ е предвидена възможността да бъдат създадени правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Правилата за измерване на количеството електрическа енергия са обнародвани в ДВ бр.98 от 12.11.2013 година. Те намират приложение в настоящия случай, тъй като проверката на електромера е извършена на 17.01.2017 година. Към датата на извършване на проверката действащи са чл. 48 -51 от ПИКЕЕ. В сила са и действащи Общи условия на ответното дружество за продажба на електрическа енергия от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” EАД, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-013 от 10.05.2008г., за които не е спорно от че са действащи към момента.
В чл. 48, ал.1 от ПИКЕЕ е посочено, че при липса на средство за търговско
измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се установи,
че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън
допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за период от датата на констатиране на
неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на
средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни, както следва: б.
„а“ за битови клиенти: при наличие на
точен измерител количеството преминала електрическа енергия се изчислява като
функция на измерителя, като се отчита класът на точност на средството за
търговско измерване. В чл.51 от
правилата е посочено, че операторът на разпределителната мрежа предоставя на
крайния снабдител и доставчик от последна инстанция информация за дължимата
сума от съответния клиент, вследствие на установеното неизмерване, непълно или
неточно измерване, определена на база коригираните количества електрическа
енергия, действащата цена, по която операторът на разпределителната мрежа
закупува от обществения доставчик електрическа енергия за покриване на
технологичните си разходи и дължимите мрежови цени.
Към този момент възможността за извършване на едностранна корекция на количеството електрическа енергия, доставено на потребителя за минал период, се съдържа и в чл.28, ал.1 и ал. 2 от Общите условия. Съгласно ал.1 ЕВН ЕС въз основа на представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи заедно със справки за начислената енергия изчислява и коригира сметките на клиента за изминал период. В ал.2 е посочено, че в случаите по ал.1 продавачът изготвя справка за дължимите суми и в 7 (седем) дневен срок уведомява клиента за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане.
Разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ ,обаче, предвижда, че крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, които трябва да съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. По тази начин с приемане на тези изменения в ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ вече е налице законово основание за извършване на едностранна корекция в сметката на потребителя. (В този смисъл и задължителната съдебна практика - решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т.д. № 1650/2014 г., I т.о.), както е посочил и ответника в писмения си отговор. Предвидено е обаче задължение за крайният снабдител с електрическа енергия в общите условия да посочи ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка по чл. 98а, ал.2, т.6 ЗЕ. В настоящият случай това законово изискване не е налице, тъй като общите условия не съдържат ред за уведомяване на клиентите при корекция на сметки. При това положение корекцията на сметка е незаконосъобразно извършена и сумата, платена от ищцата въз основа на фактурата, е платена без основание и подлежи на реституция.
Следва да бъде посочено, че в решение № 111 от 17.06.2015 година по търговско дело № 1650/2014 година на ВКС, Първо търговско отделение, е прието, че: „Със задължителната за съдилищата практика на ВКС е отречена възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителя общи условия, след като липсва законова регламентация на това право, като е изразено разбиране, че заради неравноправния им характер подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146, ал.1 З. и чл.26, ал.1 ЗЗД и не обвързват потребителите. Нищожността на посочените уговорки в общите условия е обявена на база на предвидената възможност за едностранна корекция на сметките за електрическа енергия за минал период, която позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и неизползвана от потребителя електрическа енергия, като е допустима корекция, когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя и доставчикът е установил периода на грешното измерване или неизмерване и е отчетена реално консумираната електрическа енергия за миналия период.“ В същото решение е прието и, че „с изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр.54/12г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия.“. В тази насока е и решение № 173 от 16.12.2015 година по търговско дело № 3262/2014 година на ВКС, Второ търговско отделение.
Във връзка с довода, изложен от ответната страна в писмения отговор следва да бъде посочено, че искът не е основан на твърдения за неизпълнение на задължение по договор за покупко – продажба за плащане на цена на реално доставена енергия, поради което и приложение не може да намери разпоредбата на чл. 183 от ЗЗД.
С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да плати на ищцата сумата 275,77 лева, платена от ищеца без основание стойност на допълнително начислена електроенергия за периода от 15.11.2016 година до 17.01.2017 година, по фактура № ********** от 03.04.2019 година за клиентски номер ********** за измервателно точка № 2648656, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 23.04.2019 година до окончателното й плащане.
При това положение и на основание чл.78 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати на ищцата и разноските, направени по водене на делото, които са в размер на 350 лева, от които сумата 50 лева, представляваща платена държавна такса и сумата 300 лева, представляваща възнаграждение за адвокат по договор за правна защита и съдействие.
При този изход от спора следва да бъде отхвърлена претенцията на ответника за осъждане на ищеца да му плати разноски, направени по водене на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235, ал.1 от ГПК вр. чл.55 от ЗЗД, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД град Пловдив ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” №37, представлявано от Михаела Михайлова Михайлова – Дьорфлер, Жанет Петкова Стойчева и Роберт Дик, да плати на Х.Б.А. с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 275,77 лева, платена от ищеца без основание стойност на допълнително начислена електроенергия за периода от 15.11.2016 година до 17.01.2017 година, по фактура № ********** от 03.04.2019 година за клиентски номер ********** за измервателно точка № 2648656, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 23.04.2019 година до окончателното й плащане, както и сумата 350 лева /триста и петдесет лева/, представляваща разноски, направени по водене на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.