Решение по дело №117/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от „Евролес 2001“ ООД – гр. Габрово против Решение № 16 от 06.02.2024 година по АНД № 606/2023 година по описа на Районен съд – Габрово. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № ********** от 23.04.2021 година на Зам.-директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ – Велико Търново, с което на „Евролес 2001“ ООД – гр. Габрово за нарушение на чл. 14а, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии е наложена имуществена санкция по чл. 270 от ЗГ в размер на 100 /сто/ лева.

В касационната жалба се твърди, че постановеното от въззивния съд решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се развиват доводи, че изводът за извършено нарушение почива на обяснения на управителя на дружеството, който не притежава специални знания, а не на надлежна проверка на системата за постоянно видеонаблюдение на обекта и съпътстващата я документация. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение ведно със законните последици. Заявява се претенция за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В открито съдебно заседание касационният жалбоподател „Евролес 2001“ ООД – гр. Габрово не се представлява; в депозирана по делото молба-становище, подадена чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, се заявява, че се поддържа жалбата, както и искането по същество, като се развиват доводи по същество в насока основателност на касационната жалба.

Ответната по жалбата страна Зам.-директор на РДГ – Велико Търново не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание. Депозиран е отговор на касационната жалба и писмено становище от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, в които се заявява становище за неоснователност на жалбата, а по същество се прави искане за оставяне в сила на обжалваното решение. В отговора се прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира касационната жалба за основателна.

Административнонаказателната отговорност на „Евролес 2001“ ООД – гр. Габрово е ангажирана за това, че на 23.10.2020 година, когато е извършена проверка в обект на дружеството, има изградена система за видеонаблюдение на обекта по чл. 206 от ЗГ, която не отговаря на изискванията на чл. 14а, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии – няма устройство, осигуряващо непрекъснато електрическо захранване на системата, поради което с процесното НП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 100 лева на основание чл. 270 от ЗГ.

Посочената в НП норма на чл. 270 от ЗГ е обща и предвижда, че за други нарушения на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му наказанието е глоба от 50 до 500 лева, съответно имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лева, ако не е предвидено по-тежко наказание. За да бъде приложена посочената разпоредба, следва да е налице нарушение на разпоредба, вменяваща задължение/забрана за привлеченото към административнонаказателна отговорност лице.

Съгласно чл. 206, ал. 1, т. 3 от ЗГ собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина, са длъжни да изградят и да поддържат система за постоянно видеонаблюдение на обекта, както и да предоставят достъп до информацията; ал. 2 предвижда, че условията и редът за изпълнение на задълженията по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 148, ал. 11.

В изпълнение на законовата делегация по чл. 148, ал. 11 от ЗГ е приета Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, според разпоредбата на чл. 14а, ал. 1 от която обектите по чл. 206 от ЗГ се оборудват със система за постоянно видеонаблюдение, която отговаря на посочените в нормата изисквания, като това по т. 5 е да е оборудвана с устройство, осигуряващо непрекъснато електрическо захранване на системата.

От прегледа на посочената по-горе нормативна уредба следва, че задължението за изграждане и поддържане на система за постоянно видеонаблюдение на обект, в който постъпва, преработва се или от който се експедира дървесина, която да отговаря на определени изисквания, се съдържа в разпоредбата на чл. 206 от ЗГ, а разпоредбата на чл. 14а, ал. 1 /в частност т. 5/ от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии регламентира техническите изисквания към системата, като сама по себе си тази разпоредба не би могла да бъде нарушена, тъй като не представлява правило за поведение - не вменява задължение/забрана за привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. В случая в процесното НП липсва посочване на правило за поведение, което да е нарушено, за да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството, в частност на основание чл. 270 от ЗГ.

С оглед пълнота и прецизност на изложението, макар да не е било спорно между страните какво е качеството на санкционираното дружество по отношение на проверявания обект по чл. 206 от ЗГ, като задължението по чл. 206, ал. 1, т. 3 от ЗГ е както за собствениците, така и за ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина, следва да се отбележи, че в нито един документ от административнонаказателната преписка не е посочено конкретно качество на дружеството по отношение на обекта по чл. 206 от ЗГ – собственик ли е или ползвател, което качество следва също да бъде надлежно установено, за да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството в случай на надлежно установено административно нарушение. Ако дружеството не притежава качество /собственик или ползвател/, което да вменява в негово задължение изграждането и поддържането на система за постоянно видеонаблюдение на обект, в който постъпва, преработва се или от който се експедира дървесина, то деянието няма да е съставомерно по чл. 206, ал. 1, т. 3 от ЗГ във връзка с чл. 14а, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.

Предвид гореизложеното настоящият състав на Административен съд – Габрово намира обжалваното решение на Районен съд – Габрово за постановено в нарушение на материалния закон, което налага отмяната му, както и отмяна на обжалваното пред Районен съд – Габрово НП с ново решение по същество.

Искането на касационния жалбоподател за присъждане на адвокатско възнаграждение е своевременно направено и основателно с оглед разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 1, вр. чл. 228 от АПК и крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено, като в полза на касатора бъде присъдена сумата от 900 /деветстотин/ лева договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение съгласно представени Договори за правна защита и съдействие пред двете съдебни инстанции /л. 5, гръб от първоинст. дело и л. 24 от настоящото дело/, който размер не е прекомерен предвид чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения и продължителността на производството пред въззивната инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 16 от 06.02.2024 година по АНД № 606/2023 година по описа на Районен съд – Габрово и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ********** от 23.04.2021 година на Зам.-директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ – Велико Търново, с което на „Евролес 2001“ ООД – гр. Габрово за нарушение на чл. 14а, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии е наложена имуществена санкция по чл. 270 от ЗГ в размер на 100 /сто/ лева.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Велико Търново да заплати на „Евролес 2001“ ООД – гр. Габрово с ЕИК ********* сумата от 900 /деветстотин/ лева разноски за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.