Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, ………….
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори
касационен състав в публично заседание проведено на двадесет и втори април две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Г. СТОЯНОВА
ДИМИТЪР
МИХОВ
при участието на прокурора Силвиян
Иванов и секретаря Добринка Долчинкова, разгледа докладваното от съдия Димитър
Михов КАД № 703/2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63,
ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Дирекция
“Инспекция по труда” гр. Варна, чрез процесуалния представител Д.О. - старши юрисконсулт,
срещу Решение №260004/09.02.2021г., постановено по н.а.х.д. № 113/2020г. на Районен
съд гр. Провадия, с което е отменено наказателно постановление № 03-010612/05.12.2018г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за
извършено нарушение на чл. 126, т.6 от Кодекса на труда КТ/, във връзка с т.12
към Приложение № към чл.7, т.1 от Наредба № 10 за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокар /ДВ, бр.112/2004г./,
във връзка с чл.206б, ал.1 от Наредба № 7 МИЗБУТРМРО /ДВ, бр.88/1999г./ и на
основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.413, ал.1 от КТ, на М.С.М., ЕГН: **********,
в качеството на шофьор лекотоварен автомобил в „Урал 090“ЕООД е наложено
административно наказание глоба в размер на 500.00 /петстотин/ лева. Решението
е оспорено с твърдения за нарушение на закона и допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Направено е искане за неговата отмяна и потвърждаване на процесното
наказателно постановление.
Ответникът М.М. с депозирано
възражение по касационна жалба, оспорва жалбата. Счита обжалваното съдебно решение за
правилно.
Прокурорът от Окръжна прокуратура –
Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд гр. Варна, след
като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания,
доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като
извърши служебно проверка съгласно чл. 218
от АПК, намери за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока
по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на
решението и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Районен съд гр. Провадия е обсъдил становищата на
страните и всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства и въз
основа на тях е приел за установена следната фактическа обстановка:
С обжалваното пред въззивната инстанция наказателно
постановление № 03-010612/05.12.2018г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Варна, жалбоподателят е санкциониран за това, че на
02.11.2018г. в гр. Провадия, в строителен обект – реконструкция, пристройка и
надстройка на жилищна сграда, находяща се в УПИ ХХVІІІ-535, кв29Б по плана
на гр. Провадия, община Провадия, в
качеството си на шофьор лекотоварен автомобил, правоспособен машинист на
стрелкови кран е допуснал неспазване а правилата и нормите на здравословни и
безопасни условия на труд и работна инструкция за безопасна работа с автокран в
частта преди придвижването на автокрана, стрелата да се спуска плавно на
опорната рама и куката да се закрепи здраво за шасито на автомобила, тъй като
при доставка на палет с тухли на строителния обект е извършил предвижване на
автокрана, преди да е прибрал стрелата на опорната рама, при което бута
иззидана стена, вследствие на което същата се срутва върху М.М.А., ЕГН: **********
– „общ работник, строителство на сгради“ в „Пресиянстрой“ ЕООД, което довежда
до летален изход за работника. Пояснено било, че липсата на организация се
изразява в неспазване на утвърдените от работодателя правила за безопасност.
Това обстоятелство било установено след извършена проверка на место, по повод
възникнал инцидент в строителния обект, след извършен оглед на фактическата
обстановка и дадените обяснения от трима свидетели. С оглед установеното от
контролните органи, свидетелят Емил Начев на длъжност инспектор в Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Варна, съставил акт за установяване на административно
нарушение, с който вменил нарушение по смисъла на чл.126, т.6 от КТ, във връзка
с чл.34, ал.1, т.1 и чл.33 от Закона за здравословни и безопасни условия на
труд /ЗЗБУТ/. Въз основа на акта е издадено процесното наказателно
постановление.
За да отмени наказателното постановление районният съд
е приел, че неправилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на въззивника. Позовавайки се на несъответствие между правната
квалификация дадена в акта за установяване на административно нарушение и тази
в наказателното постановление, а именно в АУАН е посочено, че е нарушен
съставът на чл.126, т.6 от КТ, във връзка с чл.34, ал.1, т.1 и чл.33 от ЗЗБУТ,
а в НП като нарушен е посочен чл.126, т.6 от КТ, във връзка с т.12 към
Приложение № към чл.7, т.1 от Наредба № 10 за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари, във връзка с
чл.206б, ал.1 от Наредба № 7 МИЗБУТРМРО съдът е приел, че съществено е
ограничено правото на защита на жалбоподателя и гарантираната му от закона
възможност да научи какво точно нарушение му се вменява и да организира
защитата си.
Настоящият
състав намира съдебното решение за съобразено с материалния закон и
процесуалните правила. Проверката не сочи наличието на нарушения при
постановяване на обжалваното решение, които да съставляват касационно основание
за неговата отмяна. С оглед санкционния характер на производството по ЗАНН, в
тежест на административнонаказващия орган е да проведе законосъобразна
процедура, която да завърши с издаването на законосъобразен акт. В акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното постановление
издадено въз основа на този акт, трябва да бъдат описани всички фактически
елементи от състава на нарушението и да съществува единство, както между
посочените като нарушени законови норми, така и между словесното описание на
нарушението и посочения като нарушен закон. Несъответствието между правната
квалификация дадена в АУАН и тази в НП, както правилно е посочил въззивния съд,
представлява съществено процесуално нарушение на въведените с разпоредбите на
чл.42, ал.1, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН изисквания, доколкото засяга
правото на привлеченото към отговорност лице да разбере кои точно законови
разпоредби е нарушило, респ. нарушава и правото му на защита. Посоченият порок
не може да бъде саниран в съдебна фаза. Административнонаказателното
производство е строго формално и нарушения от рода на процесното са съществени,
като опорочават производството по налагане на административно наказание и водят
до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.
Като е отменил процесното наказателно постановление,
въззивния съд е постановил законосъобразен съдебен акт.
Предвид горното, настоящият състав при извършената
проверка по чл.218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо,
постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационните
основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението,
поради което то следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК
във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори касационен
състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260004 от
09.02.2021г. на Районен съд гр. Провадия, постановено по н.а.х.д. № 113/2020г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: