Присъда по дело №494/2017 на Окръжен съд - Русе

ПРИСЪДА

№.....................

гр...Русе, 30.10................2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

..........................Русенският.......окръжен съд........................................................наказателна......колегия в публичното

заседание на......тридесети октомври……............................................................................................................................................................................................през

две хиляди и седемнадесета година……….………….…………в открито съдебно заседание в следния състав:

Председател:...............С. Сирманов.....................................................

Членове:.........Юлиян Стаменов……….............................................

^{Съдебни заседатели:}…….Д.Д.……………………..………………...........

......В.Ч................................................................

.......Г.Б.……...................................................................

при секретаря...........Тодорка Недева………………………….............................................................................................и в присъствието на

прокурора...............................П. Петков………………….……………….............................като разгледа докладваното от

........................................................................съдията Сирманов................................................................................................н.о.х.дело № 494 по описа

за....2017.....год., за да се произнесе, съобрази следното:......................................................................................................................

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА под­съ­ди­мия С.К.К., български гражданин, ЕГН **********, р.***г***- Благоевград, с постоянен адрес *** Загора, понастоящем в Затвора гр.Белене, неосъждан, разведен, със средно образование, работи като управител на „Арес 555” ЕООД - Стара Загора, за

ВИНОВЕН в това, че на 21.01.2017г. в Русе, на ГКПП „Дунав мост”, трасе - изход, в съизвършителство с Й.А.Й., направил опит без надлежно разрешение, да пренесе през границата на страната, високорисково наркотично вещество - 50,391 килограма хероин, със съдържание на активно действащ компонент диацетилморфин в границите от 0,1 до 0,5 тегловни процента, на стойност 2015640 лв., като деянието останало недовършено по независещи от волята му причини, поради което и на основание чл.242 ал.2 пр.1, вр. чл.20 ал.2, вр. чл.18 ал.1, вр. и чл.54 от НК, го

ОСЪЖДА на лишаване от свобода за ТРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ, както и да заплати в полза на държавата глоба в размер СТО и ПЕТДЕСЕТ ХИЛЯДИ лв.

ПРИЗНАВА под­съ­ди­мия С.К.К., със снета по-горе самоличност, за

ВИНОВЕН в това, че на 21.01.2017г. от с.Оряховица, Област - Стара Загора до ГКПП Дунав мост, трасе - изход в Русе, в съизвършителство с Й.А.Й., без надлежно разрешение държал с цел разпространение, високорисково наркотично вещество - 50,391 килограма хероин, със съдържание на активно действащ компонент диацетилморфин в границите от 0,1 до 0,5 тегловни процента, на стойност 2015640 лв., като наркотичното  вещество е в особено големи размери, поради което и на основание чл.354„а” ал.2 изр.2 пр.4, вр. ал.1 изр.1 пр.4, вр. чл.20 ал.2 и чл.54 от НК, го

ОСЪЖДА на лишаване от свобода за ДЕСЕТ ГОДИНИ, както и да заплати глоба в полза на държавата в размер ШЕСТДЕСЕТ ХИЛЯДИ лв.

ГРУПИРА на основание чл.23 ал.1 от НК, тези наказания, като определя на подсъдимия С.К.К., със снета по-горе самоличност, ОБЩО наказание, лишаване от свобода за срок от ТРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ.

ПРИСЪЕДИНЯВА на основание чл.23 ал.3 от НК, към така определеното общо наказание и наказанието глоба в полза на държавата в размер СТО и ПЕТДЕСЕТ ХИЛЯДИ лв.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.57 ал.1 т.2 б.„а” от ЗИНЗС, наказанието лишаване от свобода, да бъде изтърпяно от подсъдимия С.К.К., при първоначален СТРОГ режим.

ПРИСПАДА при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, на основание чл.59 ал.1 от НК, времето след 21.01.2017г., когато подсъдимият С.К.К., е бил за­дър­жан под стража

ПРИЗНАВА под­съ­ди­мия С.К.К., със снета по-горе самоличност, за НЕВИНЕН и го оправдава по първоначалното обвинение по чл.242 ал.4 пр.1, вр. ал.2 пр.1, вр. чл.18 ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК.

ПРИЗНАВА под­съ­ди­мия Й.А.Й., български гражданин, ЕГН **********, р.***. в гр.Стара Загора, с постоянен адрес ***, понастоящем в Затвора гр.Белене, неосъждан, неженен, с основно образование, безрабен, за

ВИНОВЕН в това, че на 21.01.2017г. в Русе, на ГКПП „Дунав мост”, трасе - изход, в съизвършителство със С.К.К., направил опит без надлежно разрешение, да пренесе през границата на страната, високорисково наркотично вещество - 50,391 килограма хероин, със съдържание на активно действащ компонент диацетилморфин в границите от 0,1 до 0,5 тегловни процента, на стойност 2015640 лв., като деянието останало недовършено по независещи от волята му причини, поради което и на основание чл.242 ал.2 пр.1, вр. чл.20 ал.2, вр. чл.18 ал.1, вр. и чл.54 от НК, го

ОСЪЖДА на лишаване от свобода за ДЕСЕТ ГОДИНИ, както и да заплати в полза на държавата глоба в размер СТО ХИЛЯДИ лв.

ПРИЗНАВА под­съ­ди­мия Й.А.Й., със снета по-горе самоличност, за

ВИНОВЕН в това, че на 21.01.2017г. от с.Оряховица, Област - Стара Загора до ГКПП Дунав мост, трасе - изход в Русе, в съизвършителство с Й.А.Й., без надлежно разрешение държал с цел разпространение, високорисково наркотично вещество - 50,391 килограма хероин, със съдържание на активно действащ компонент диацетилморфин в границите от 0,1 до 0,5 тегловни процента, на стойност 2015640 лв., като наркотичното  вещество е в особено големи размери, поради което и на основание чл.354„а” ал.2 изр.2 пр.4, вр. ал.1 изр.1 пр.4, вр. чл.20 ал.2 и чл.54 от НК, го

ОСЪЖДА на лишаване от свобода за ОСЕМ ГОДИНИ, както и да заплати глоба в полза на държавата в размер ТРИДЕСЕТ ХИЛЯДИ лв.

ГРУПИРА на основание чл.23 ал.1 от НК, тези наказания, като определя на подсъдимия Й.А.Й., със снета по-горе самоличност, ОБЩО наказание, лишаване от свобода за срок от ДЕСЕТ ГОДИНИ.

ПРИСЪЕДИНЯВА на основание чл.23 ал.3 от НК, към така определеното общо наказание и наказанието глоба в полза на държавата в размер СТО ХИЛЯДИ лв.

ПРИЗНАВА под­съ­ди­мия Й.А.Й., със снета по-горе самоличност, за НЕВИНЕН и го оправдава по първоначалното обвинение по чл.242 ал.4 пр.1, вр. ал.2 пр.1, вр. чл.18 ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.57 ал.1 т.2 б.„а” от ЗИНЗС, наказанието лишаване от свобода, да бъде изтърпяно от подсъдимия Й.А.Й., при първоначален СТРОГ режим.

ПРИСПАДА при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, на основание чл.59 ал.1 от НК, времето след 21.01.2017г., когато подсъдимият Й.А.Й., е бил за­дър­жан под стража.

ОТНЕМА в пол­за на дър­жа­ва­та на ос­но­ва­ние чл.354„а” ал.6 от НК, пред­ме­та на прес­тъп­ле­нието, а именно 50,391 кг. хероин (559,33 гр. представителни проби и 49 831,67 гр. остатък) със съдържание на активно действащ компонент диацетилморфин в границите от 0,1 до 0,5 тегловни процента, предаден на съхранение в Централно митническо управление, Отдел „МРР-НОП” с приемо-предавателни протоколи №№ 46725/17.03.2017г. и 46726/17.03.2017г.

ОТНЕМА в пол­за на дър­жа­ва­та на ос­но­ва­ние чл.242 ал.8 от НК, лек автомобил „Ф.Ф.“ с рег.№ ***, ведно с контактен ключ и документи на автомобила - 2 бр. свидетелство за регистрация (част1 и част 2) с № *********, предадени на съхранение в склад на Митница - Русе с протокол № 1007/24.01.2017г., представляващ превозно средство, послужило за превоз на стоката, предмет на контрабанда.

ОТНЕМА в пол­за на дър­жа­ва­та на ос­но­ва­ние чл.354„а” ал.6, вр. чл.53 ал.1, б.„а” от НК, навигационна система „GАRMIN“, ведно с два броя зарядни за нея, запечатани със слепка на БНТЛ при ОД на МВР - Русе с надпис „Изследвано ВД“ и печат на ОД на МВР - Русе, мобилен телефон „Lenovo“, ведно със зарядно, запечатани със слепка на БНТЛ при ОД МВР - Русе с надпис „Изследвано ВД“, мобилен телефон „САТ“ ведно със зарядно, запечатани със слепка на БНТЛ при ОД МВР - Русе с надпис „Изследвано ВД“, към делото, които принадлежат на подсъдимия С.К.К. и са послужили за извършване на престъплението.

След влизане на присъдата в сила веществените доказателства: черен полиетиленов чувал, запечатан с лепенка с подписи на поемни лица, разследващ митнически инспектор, присъстващи и печат на Митница - Русе, съдържащ празни опаковки от наркотично вещество по протокол за оглед на веществени доказателства и вземане на представителни проби от 31.01.2017г., да се унищожат, като вещи без стойност.

След влизане на присъдата в сила, веществените доказателства - пет банкови карти, запечатани със слепка на Митница - Русе и USB флашпамет „Kingston“ 8GB, запечатана със слепка на БНТЛ при ОД МВР - Русе с надпис „Изследвано ВД“ и печат на ОД на МВР - Русе, да се върнат на подсъдимия С.К.К..

След влизане на присъдата в сила, вещественото доказателство мобилен телефон „Telenor“, модел „М100“, запечатан със слепка на БНТЛ при ОД на МВР - Русе с надпис „Изследвано ВД“ и печат на ОД на МВР - Русе, да се върне на подсъдимия Й.А.Й..

ОСЪЖДА подсъдимите С.К.К. и Й.А.Й., със снета по-горе самоличност, да заплатят в полза на ОД на МВР - Русе 3378.98 лв., представляващи разноски, направени на досъдебното производство и по сметката на Окръжен съд - Русе, още 791,35 лв., представляващи съдебни разноски по делото.

Присъдата под­ле­жи на апе­ла­тив­но об­жал­ва­не и про­тест пред Ве­­­­­­­ликотърновския апе­ла­ти­вен съд в петнаде­сет­д­не­вен срок от днес.

Председател:

Член съдия:

Съдебни заседатели: 1.

2.

3.

Р.нската ок­ръж­на про­ку­ра­ту­ра е об­ви­ни­ла под­съ­ди­ми­я С.К.К., ЕГН **********, български гражданин, роден на ***г***- Б., с постоянен адрес ***- С.З., понастоящем в Затвора гр.Б., не­­о­съждан, разведен, със средно образование, работи като у. на „А.” ЕООД - С.З., в това, че:

1. На 21.01.2017г. в Р., на ГКПП „Дунавмост”, трасе - изход, в съ­извършителство с Й.Й. от с.О., направил опит, без надлежно разрешително, с л.а., марка „Ф.Ф.“ с рег. № ***, да пренесе през границата на страната високорисково нар­ко­тич­но вещество - 50,391 кг. хе­ро­ин, със съдържание на активно дей­стващ компонент диацетилморфин в границите от 0,1 до 0,5 те­г­лов­ни про­цента, на стойност 2015640 лв., ка­то предметът на контрабан­дата е в осо­бено големи размери, случаят е особено тежък и деянието остана­ло не­довършено по независещи от во­лята му причини - пре­­стъпление по чл.242 ал.4 пр.1, вр. ал.2 пр.1, вр. чл.18 ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК, как­то и в това, че

2. На 21.01.2017г. от с.О. до ГКПП „Дунавмост”, тра­се - из­­ход в Р., в съизвършителство с Й.Й. от с.О., без надлежно разрешително, държал с цел разпространение ви­со­корисково наркотично вещество - 50,391 кг. хероин, със съ­дър­жание на активно действащ компонент диацетилморфин в гра­ниците от 0,1 до 0,5 тегловни процента, на стой­ност 2015640 лв., като наркотич­но­то веще­ство е в особено големи размери - престъпление по чл.354„а” ал.2 изр.2 пр.4, вр. ал.1 изр.1 пр.4, вр. чл.20 ал.2 от НК.

В същия обвинителен акт Окръжна прокуратура - Р. е об­ви­нила още и под­съ­ди­мия Й.А.Й., ЕГН **********, ро­­ден на ***. в гр.С.З., с постоянен адрес ***, понастоящем в Затвора гр.Б., не­осъж­дан, неженен, с основно образование, безработен, в това, че:

1. на 21.01.2017 г. в Р., на ГКПП „Дунавмост” трасе - изход, в съ­­извършителство със С.К. от с.О., на­пра­вил опит без надлежно разрешително, с л.а., марка „Ф.Ф.“ с рег. № ***, да пренесе през границата на страната, високориско­во нар­котично вещество - 50,391 кг. хероин, със съдържание на активно дей­­стващ компонент диацетилморфин в границите от 0,1 до 0,5 тегловни процента, на стойност 2015640 лв., като предметът на контрабандата е в особено големи размери, случаят е особено тежък и деянието остана­ло недовършено по независещи от волята му причини - престъпление по чл.242 ал.4 пр.1, вр. ал.2 пр.1, вр. чл.18 ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК, как­то и в това, че

2. на 21.01.2017г. от с.О. до ГКПП „Дунавмост” трасе - из­ход в Р., в съизвършителство със С.К. от с.О., без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество - 50,391 кг. хероин, със съдържание на активно действащ компонент диацетилморфин в границите от 0,1 до 0,5 тегловни процента, на стойност 2015640 лв., като наркотичното вещество е в особено големи размери - престъпление по чл.354„а” ал.2 изр.2 пр.4, вр. ал.1 изр.1 пр.4, вр. чл.20 ал.2 от НК.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Р., поддържа всички обвинения, за кои­­то твърди, че са доказани по несъмнен начин. Предлага подсъдимите да бъ­­дат признати за ви­нов­­ни и по двете обвинения, като за вся­ко им се определи наказание при условията на чл.54 от НК. Конкретно, на подсъдимия С.К. пред­­лага за престъп­лението по чл.242 ал.4 пр.1, вр. ал.2 пр.1, вр. чл.18 ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК, да се определи наказание лишаване от свобо­да за осемнадесет години и глоба в размер двеста и петдесет хиляди лв. Наказанието конфискация предлага да не прилага. За престъпление­то по чл.354„а” ал.2 изр.2 пр.4, вр. ал.1 изр.1 пр.4, вр. чл.20 ал.2 от НК пред­лага да му бъде определено наказание лишаване от свобода за се­дем години и половина и глоба в размер петдесет хиляди лв. Като общо на­казание предлага на този подсъдим да се определи най-тежкото наказание лишаване от свобода, като по отношение необходимостта от приложение на чл.24 от НК и присъединяването на наказанията глоба, не взема становище. На подсъдимия Й.Й. предлага за престъплението по чл. 242 ал.4 пр.1, вр. ал.2 пр.1, вр. чл.18 ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК, да се опре­дели наказание лишаване от свобода за петнадесет години и глоба в размер двеста хиляди лв. Не взема становище за ал­­тер­нативното нака­зание конфискация. За престъплението по чл. 354„а” ал.2 изр.2 пр.4, вр. ал.1 изр.1 пр.4, вр. чл.20 ал.2 от НК, счита, че след­ва да му се наложи наказание лишаване от свобода за пет години и глоба в размер дваде­сет хиляди лв. Не взема становище по групирането на тези наказания.

Предлага още да се отнемат в полза на държавата, предметът на престъплението, л.а., марка „Ф.Ф.“ с рег.№ *** и всички други веществени доказателства.

Подсъдимият С.К. не се признава за виновен. В обя­сненията си, дадени на досъдебното производство заявява, че пътувал за чужбина, с цел да си купи кола. Твърди, че не знаел за наркотиците в колата. Предполага, че хероинът е поставен от предишния собственик или в ав­тосервиз, където оставил автомобила преди пътуването. В съдебно заседание отказва да дава обяснения. В последната си дума за­явява, че е невинен.

Адв.М.Г. ***, упълномощен за­­щитник на подсъдимия С.К. счита, че обвинението не е до­ка­­зано по несъмнен начин и моли да бъде постановена присъда, с която да бъде оправдан изцяло. Алтернативно предлага обвиненията да бъдат преквалифицирани по основните състави и на подсъдимия да се на­ло­жат минимални наказания.

Подсъдимият Й.Й. също не се признава за ви­но­вен. В обясненията си, дадени на досъдебното производство твърди, че бил нает от съпроцесника си, за да му докара кола, която щял да купи в чужбина. Съгласил се, защото нямал работа, но не знаел нищо за наркотиците в колата. В съдебно заседание отказва да дава обяснения. В по­следната си дума твърди, че е невинен.

Адв.В.В. ***, служебен защитник на подсъдимия Й.Й. счита, че обвинението не е доказано до­сежно и двете престъпления. Липсвали доказателства за вината му, поради което предлага да бъде оправдан изцяло.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и прецени съ­­­б­ра­ни­те доказателства, при условията на чл.16 и 17 от НПК, при­е­ма за ус­та­­­­но­ве­но от фак­ти­чес­ка стра­на следното:

Подсъдимият С.К.К. е роден на *** ***- Б.. Завършил е средно образование в С. със специалност шофьор-монтьор. Отбил е редовна военна служ­­ба през 1989г. Има постоянен адрес ***- С.З.. Разведен е от февруари 2007г. От брака си има родени две дъще­ри, които в момента са пълнолетни. Собственик и у. е на тър­говско дружество „А.” ЕООД, с което стопанисва заведение в с.О.. Осъждан е шест пъти с влезли в сила присъди и споразуме­ния за прекратяване на наказателното производство, за извършени пре­­стъпления по транспорта, кражба и др. Последното наказание му е на­­ло­же­но със споразумение по НОХД № 2312/2011г. на Районен съд - С.З. за държане на акцизни стоки без бандерол. Изпълнението на всич­ки наказания от вида лишаване от свобода е отлагано по реда на чл.66 от НК и до момента не е изтърпявал ефективно наказание лишаване от свобода.

Подсъдимият С.К. притежава седем леки автомобила, както следва: „А.Р.“156 с рег.№ СТ **** АР, „Ф.К.“ с рег.№ СТ **** АТ, „А.Р.“146, „Т.Л.К.“ с рег.№ СТ **** КК, „Ф.Д.“ с рег.№ СТ **** ВВ, „А.“ с рег.№ СТ **** ВН и процесния „Ф.Ф.“ с рег.№ ***.

Подсъдимият Й.Й. е роден на ***г. в С.З.. Отбил е военната си служба през 2001г. Не е женен. От съ­­жителството си с Ваня Атанасова И. има родени три деца, които към момента не са навършили пълнолетие. Завършил е основно образование. Ня­ма придобита квалификация или професия. Работи без трудов договор при случайни работодатели, основно в строителството. Има постоянен адрес ***, където фактически живее. Осъждан е два пъти за умишлено причиняване на средна телесна повреда и квалифицирана кражба. Последна била постановена присъдата по НОХД № 62/2008г. на Районен съд - С.З., влязла в сила на 05.03.2008г. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода за девет месеца било отложено по реда на чл.66 от НК. Също не е изтърпявал ефективно наказание лишаване от свобода.

Подсъдимият С.К. най-малко два пъти се оказал съ­причастен към установени случаи на пренасяне на наркотични вещества през границите на Република България. На 30.03.2012г. на ГКПП„Ле­со­во“ при про­верка на лек автомобил „А.Р.“ с рег.№ СТ **** КК, били открити две специално изградени укрития в кухината на цялата газова бутилка и задната броня. Собственик на този автомобилът бил под­съдимият С.К., който и го управлявал по време на проверката. В друг случай, при извършена проверка на лек автомобил „Ситроен Пикасо“ с рег.№ СН **** АМ, на 20.11.2016г. на МП „Калотина“ били намерени четиридесет и три пакета хероин с общо тегло 21,552 кг. За во­­дачът, който го управлявал, се установило, че има множество предиш­ни пътувания през границата, включително с моторно превозно сред­ство, притежавано от „Смарт Мъни“ ЕООД, чиито последен собственик е подсъдимият С. К..

В началото на 2017г., подсъдимият С.К. решил да транспортира до неустановена страна от Европейския съюз голямо количество хероин. Въпреки, че притежавал седем леки автомобила, на 17.01.2017г. спе­­циално закупил от свид.С.П. още един, марка „Ф.Ф.“ с рег.№ ***. Тъй като срокът за валидност на свидетелството му за правоуправление изтекъл, решил да привлече като водач на автомобила подсъдимия Й.Й.. Той също живеел в с.О. и двамата се познавали добре. Отношенията им били близ­ки, виждали се често и контактували по телефона. Подсъдимият С.К. му помагал много, включително финансово, а в миналото той докарвал и други закупени в чужбина, негови автомобили. Двамата се срещ­нали в заведението на подсъдимия С.К., който му обяснил какво тряб­ва да направи. Обещал му възнаграждение в размер €350-400. Под­съ­димият Й.Й. се съгласил, още повече по това време нямал работа и доходи.

На 19.01.2017г., закупени­ят автомобил бил регистриран в Стара Загора, на името на подсъдимия С.К.. Сключен бил и до­говор за задължителната застраховка „Граж­данска отговорност”. Меж­ду­временно от неустановени лица, притежаващи техниче­ски умения, в купето на автомобила били обособени три тайника. Първият бил създаден в пода на автомобила, под задната седалка. Представлявал кухина, получена чрез заваряване на допълнителна ламарина отдолу на купето. Вто­рият бил в предната част, под арматурното табло. Той представля­вал кухина, получена след премахване на пластмасови усилващи реб­ра и въздухопроводи към предното стъкло. Третият тайник бил пригоден, в про­странството зад вещевата кутия, вдясно на арматурното табло, чиято дълбочина за целта била силно скъсена.

Двамата подсъдими решили да изпробват така променената конструкция на ав­томобила в реални пътни условия и на 20.01.2017г., пропътували разстоянието от с.О. до Р.. Колата управлявал подсъдимият Й.Й.. По пътя ус­тановили, че конструктивните промени в задната част на автомобила сни­жават неговата проходимост и на места където имало снегонавявания или издатини по пътя, се чувало необичайно стържене отдолу. Притеснени, двамата дори спрели да огледат колата отзад и отдолу, но като видели, че ре­зер­воарът няма да по­страда, се успокоили и продължили пътя си. Като пристигнали в Р. на­пазарували храна в магазин Метро и отишли до ГКПП „Дунавмост”. По­стояли известно време в района, като подсъдимият С.К. про­вел разговори по телефона и разпоредил на съпроцесника си да ка­ра обратно. Около 00:30 часа на 21.01.2017г. се прибрали в с.О.. Спрели пред до­ма на подсъдимия Й. Й., който се прибрал, а подсъдимият С.К. се при­брал управлявайки колата сам.

Междувременно по неустановен в хода на разследването на­чин и от неустановени лица, в описаните по-горе тайници на автомоби­­ла „Ф.Ф.“ с рег.№ ***, били поставени сто пакета с нар­­ко­тично вещество - хероин, с общо тегло 53,734 кг. Пакетите имали не­пра­вилна правоъгълна форма и били об­­ви­ти с жълто тиксо. Десет от тях били поставени в тайника под арматурното табло, двадесет зад веще­вата кутия, а останалите седемдесет - в тайника под пода на автомоби­ла.

Около 9:30 часа на 21.01.2017г. подсъдимият С.К. отново се оба­дил на съпроцесника си и му казал, че този ден ще пътуват за А.. Скоро след това докарал колата пред дома му и около 10:30 - 11 часа, двамата потеглили по маршрута с.О. – Н.З.- Проход на Републиката - В.Т.- Р.. Автомобилът бил управляван от подсъдимия Й.Й., а подсъдимия С. К. се возел като пътник. Когато пристигнали в Р., отново първо посетили мага­зин Метро, откъ­дето купили крушка за подмяна на изгоряла по пътя стоп-свет­ли­на. След като под­съдимият С. К. ***, откъдето ис­кал да си купи маратонки. Разхождали се из магазина, но купили само цигари. Едва към 18:00 часа, се явили с автомобила на трасе „изход” на ГКПП „Дунавмост”, с намерение да напуснат страната в посока Румъния. При паспорт­ната проверка, след като установили самоличността на подсъдимия С.К., служителите раз­поредили на подсъдимия Й.Й. да откара ав­­томобила в хале за щателна митническа про­вер­ка. Там, след като би­ла премахната задната седалка, митническите служители открили тайника с намиращите се в него пакети. Като отворили един от тях, установили, че съдържа бежово прахооб­разно вещество. Изследвано с полеви тестове „NIK” и „Detect 4 Drugs”, то реагирало положително за хероин. Ме­стопрестъплението било запазено и за случая бил уведомен разслед­ващ митнически инспектор от Мит­ница - Р.. При последвалия оглед на ме­­сто­произшествие, претърсване и изземване били открити и иззети всич­ките сто пакета, укрити в трите отделни тайника. При извършения впо­следствие оглед на веществени доказателства се оказало, че всички па­ке­ти съдържат еднакво на цвят бежово прахообразно вещество, от ко­е­то били взети представителни проби.

Докато чакали пристигането на разследващия митнически инс­­пектор двамата подсъдими били видимо притеснени. В беседа със свид.А.Б.,***, подсъдимият С.К. раз­­казал, че пътува за А.с цел да си купи автомобил, но имал и уго­ворка с лице на име С., да му докара такъв върху платформа. Пред сви­детеля той провел разговор с него по телефона, в който събеседникът попитал: „…ти в полицията ли си?”, „…хванаха ли те?”, „…про­­ве­ря­ват ли те?”, „…можеш ли да говориш?” и накрая прекъснал раз­­говора. Запитан след приключване на разговора, подсъдимият С.К. се опитал да омаловажи тези реплики, без да предложи смислено обяснение.

Впоследствие, на досъдебното производство била назначе­на физико-химична експертиза, според заключението на която бежовото пра­­хообразно вещество представлява хероин с общо нето тегло 50,391 кг. В различните пакети съдържанието на активния наркотично действащ компонент диацетилморфин варирало в границите от 0,1 до 0,5 те­глов­ни процента.

Стойността на цялото съдържащо диацетилморфин прахооб­раз­но вещество, с тегло 50,391 кг., съгласно ПМС № 23/29.01.1998г. „За определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдо­про­изводството” (ДВ, бр.15 от 6.02.1998г.), в сила от 6.02.1998г., възлиза на 2015640 лв.

След извършване на експертизата, цялото останало количество хероин, както и представителните проби, на основание чл.91 от ЗКНВП, било изпратено с приемо-предавателни протоколи №№ 46725 от 17.03.2017г. и 46726 от 17.03.2017г., в Централно митническо упра­вле­ние, Отдел „МРР-НОП, където се съхранява и до момента.

На л.165 т.2 от досъдебното производство е приложена на­зна­­­чената съдебна ценова-икономическа и авто-техническа експертиза. От заключението на вещото лице Ж.Г. се установява, че към 21.01.2017г. средната пазарна стойност на лек автомобил „Ф.Ф.” с рег.№ ***, възлиза на 4000 лв. към 21.01.2017г. Според ве­щите лица изработването на трите тайника е извършено от лице (лица), при­тежаващи технически умения. За тайника под задната седалка екс­пер­­тите съобщават, че от липсата на корозия по заваръчните ше­во­ве, предвид експлоатацията на автомобила при зимни условия, може да се заключи, че е направен най-много седем дни преди огледа.

На досъдебното производство е изготвена също и техниче­ска експертиза на три мобилни телефона, използвани от подсъдимите, в която са изследвани наличните записи на входящи, изходящи и неприети повиквания, както и текстовите съобщения в паметта им.

Изпълнени са още и технически експертизи анализиращи данните от камерите на Агенция пътна инфраструктура, клетки на мобилни оператори и навигационната система GARMIN, открита в лекия автомобил.

Тези фактически положения съдът приема за установени спо­­ред обясненията (отчасти) на подсъдимите С.К. и Й.Й., прочетени по реда на чл.279 ал.2, вр. ал.1 т.4 от НПК, показа­ни­ята на сви­детелите: П.В., П.Т., В. А., Ангел Б., С.П., К.Б., включително даде­ните на досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281 от НПК, както и от приложените по делото свидетелство за съдимост, автобиографии, декларации за семейно и материално положение и имотно състояние, протоколи за личен обиск, разписка за върнати пари и вещи на задържано лице, протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за претърсване и изземване, протокол за оглед на веществени до­казателства и фотоалбуми към тях, протоколи за доброволно предава­не, протоколи за вземане на представителни проби, съдебна физико-хи­мична експертиза, авто-техническа експертиза, съдебна технико-ико­но­мическа експретиза, съдебно-техническа експертиза, материали от из­вършена щателна митническа проверка, справки за пътувания на лица, протоколи за предоставяне на веществени доказателства на отговор­но пазене в склад на Митница - Р., опис на общо състояние на ав­то­мобила, експертни справки, приемо-предавателни протоколи, справка за предишни нарушения на подсъдимия С.К.., както и от веществените до­казателства по делото - наркотично вещество, хероин, лек автомобил с рег. № ***, оставен на съхранение в склад на Митница - Р. и решение по гр.д.№ 1227/2006г. на Районен съд – С. З., навигационна система „Garmin“, ведно с два броя зарядни за нея, мобилен телефон „Lenovo“, ведно със зарядно, мобилен телефон „САТ“ ведно със зарядно, празни опаковки от наркотично вещество по протокол за оглед на веществени доказателства и вземане на представителни проби от 31.01.2017г., пет банкови карти, USB флашпамет „Kingston“ 8GB и мобилен телефон „Telenor“, модел „М100“.

Тази фактическа обстановка няма принципни различия с опи­саното в обстоятел­ствената част на обвинителния акт и съдът я прие­ма за доказана спо­ред посочените в предходния абзац доказателства. Раз­ликите, докол­кото ги има, се от­на­сят само до несъставомерни детай­ли. Обективните признаци на съставите по чл.242 ал.4 пр.1, вр. ал.2 пр.1, вр. чл.18 ал.1, вр. чл.20 ал.2 и по чл. 354„а” ал.2 изр.2 пр.4, вр. ал.1 изр.1 пр.4, вр. чл.20 ал.2 от НК не изискват извършването на никакви дей­ствия по набавяне и укриване на нарко­тичните вещества от извършителя - лицето, което ги държи, респ. пре­на­ся през границата. Следователно твърденията, че в началото на месец януари 2017г., на неустановена дата, неустановено лице предложило на подсъдимия С.К. срещу заплащане да транспортира голямо ко­ли­чество наркотично вещество или, че двамата подсъдими лично предо­ставили автомобила на неустановени монтьори, притежаващи специални технически познания за изработване на тайници, са неотносими към предмета на делото и обсъждането им в мотивите не е необходимо.

Приетите за доказани от съда фактически положения в своята цялост не противоречат също и на обясненията, дадени от подсъдимите и тезите на техните защитници. Фактите, описани в обстоятел­стве­ната част да установени изключително с обективни доказателствени средства, вследствие от което доводите на защитата имат предимно пра­вен характер - спор по квалификацията на деянията и наличието на су­бективните признаци на престъпните състави.

Анализирайки установените фактически положения, Окръж­ни­ят съд преценява, че от обективна страна подсъдимите С.К. и Й. Й. са осъществили признаците на състава по чл. 242 ал.2 пр.1, вр. чл.20 ал.2, вр. чл.18 ал.1 от НК, тъй като на 21.01.2017 год., в Р., на ГКПП „Дунавмост”, трасе - изход, в съизвършителство по­между си, направили опит без надлежно разрешение, да пренесат през границата на страната, високорисково наркотично вещество - 50,391 кг. хероин, със съдържание на активно действащ компонент диацетилморфин в границите от 0,1 до 0,5 тегловни процента, на стойност 2015640 лв., като деянието останало недовършено по независещи от во­ля­та им причини.

Въпреки, че не го посочва изрично в защитната си реч, адв. М.Г., защитник на подсъдимия С.К. постави в хода на съ­дебното следствие под съмнение качеството на предмета на престъп­ле­нието, като високорисково наркотично вещество. Оспорването се мотивира с изключително ниската концентрация на активно действащ компонент диацетилморфин.

Според заключението на съдебно-химическата експертиза бежовото на цвят прахообразно вещество, открито в колата на подсъдимия С.К. според заключението на съдебно-химическата екс­пертиза, съдържа ацетилкодеин, моноацетилморфин, кодеин, морфин и други вещества, наречени „разредители”, но определящо за квалификацията му като хероин и като високорисково наркотично вещество въ­о­бще е на­личието на диацетилморфин. Това вещество няма легална употреба и пазар, тъй като е включено изрично в ограничителния Списък I към Един­ната конвенция по упойващите ве­ще­ства от 1961г. и в Приложение № 1 към чл.3 ал.2 от Закона за контрол вър­ху наркотичните вещества и пре­курсорите. Самото наличие на този активен наркотично дей­стващ ком­­понент, без значение в какво съотношение с разредителите, опре­деля цялата смес като високорисково наркотично вещество (хероин). Следователно, концентрацията на диацетилморфин, дори когато действително е ниска, не може по никакъв начин да повлияе на оценката за качеството на веществото - предмет на престъплението.

При тези данни, Окръжният съд приема за доказано твърде­нието в обвинителния акт, че пра­­хообразното вещество, съдържащо се в сто пакета с неправилна правоъгълна форма, обвити с жълто тиксо, с общо тегло 53,734 кг., намерено в три тайника в лек автомобил „Ф.Ф.“ с рег.№ ***, е хероин. Той е високорисково наркотично вещество, без легална употреба и пазар, а приложе­ни­е­то му в ху­­ман­на­та и ветери­нар­на­та ме­ди­ци­на е забранено поради вред­ния за здра­вето ефект при злоупотре­ба с не­го. Поставен е под контрол, съгласно Списък I на Единната конвенция по упойващите ве­ще­ства от 1961г. и Глава I, във връзка с Приложение № 1 на Закона за контрол вър­ху наркотичните вещества и прекурсорите.

При разглеждане на делото не се установи (липсват и такива твър­­­­­дения) подсъдимите С.К. и Й.Й. да прите­жават, както и въобще да са притежавали, лиценз за придобиване, пре­­­ра­­бот­­ване, съхраняване и употреба на наркотични вещества, издаден при ре­да и условията на чл.32 и чл.35 от ЗКНВП от органите по чл.16 и чл.18 от съ­щия закон. Следователно действията им насочени към упражня­ва­не на фак­тическа власт (държане) и пренасяне през грани­цата на страната, са не­за­кон­ни, из­вършени без над­леж­но разрешение и в нарушение на уста­но­ве­ния за то­ва правов ред.

Равностойността на предмета на престъплението възлиза на 2015640 лв., определена според Приложение № 1 към Постановление на МС № 23 от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството. Тази стойност надвишава че­тири хиляди триста осемдесет и един пъти минималната работна заплата, определена на 460 лв. за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г., с ПМС № 141/13.07.2017г. Следователно е на­ли­це квалифициращият приз­нак „особено големи размери”, установен в ТР № 1/30.10.1998г. по­ста­новено по Тълк.Д № 1/1998г. на ОСНК на ВКС.

Обвинението против двамата подсъдими е поставено във връзка с чл.242 ал.4, пр.1 от НК, предвиждащ по-тежко наказание при наличие на квалифициращите признаци „особено тежък случай” и предмет в „особено големи размери”. В обвинителния акт това обвинение е мо­тивирано с едно единствено изречение в което прокурорът се позовал на вида наркотично вещество, високата равностойност, начина и условията, при които е извършено престъплението.

Законовата дефиниция на квалификацията „особено тежък слу­чай” в чл.93 т.8 от НК, предполага изключително висока степен на об­ще­ствена опасност на деянието и дееца. Преценявайки събраните доказателства, съдът приема, че данни за завишена степен на личната обществена опасност на дееца, са събрани само за подсъдимия С.К.. Макар и реабилитиран към момента на деянието, той е осъждан многократно и има доказателства, за негова съпричастност към предходни подобни деяния. Този подсъдим е собственик на превозното сред­ство, което закупил специално за целта и най-малкото е поръчал пре­устройството му с оглед укриване на наркотичното вещество. Той е ор­ганизирал престъпната дейност и лично привлякъл съпроцесника си Й.Й.. Той е планирал и организирал извършването на пре­стъп­лението и собственият му каузален принос в съвместната престъпна дейност е много по-голям. Следователно, по отношение подсъдимия С.К. може да се приеме, за доказана сравнително висока степен на лична обществена опасност.

За подсъдимия Й.Й. тази характеристика липсва. Той е реабилитиран, като миналите му осъждания за престъпления съвършено различни от процесното обвинение, извършени отдавна. Според събраните доказателства ролята му в съвместната престъпна дейност е незначителна.

Преценявайки степента на обществена опасност на деяние­то, съдът приема, че същата не е изключително висока, както изисква чл.93 т.8 от НК. Напротив, въпреки високата равностойност на предмета на престъплението, обществената опасност на конкретното деяние е значително по-ниска от обичайната за този вид престъпления. Липсата на легален пазар за високорисковите наркотични вещества, налага нормативна регулация на оценката им. В случая тя е регламентирана в Постановление на МС № 23 от 29.01.1998г. за определяне цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството. В неговото приложение № 1, цените на наркотичните вещества по трафика, за нуждите на съдопроизводството са определени в зависимост от концентрацията, в четири стъпки както следва: един грам хероин със съдържание на диацетилморфин от 0 до 15 тегловни процента е оценен на 40000 лв., от 16 до 60 тегловни процента на 50000 лв. и т.н. В случая, подсъдимите са пренасяли хероин с концентрация от 0,1 до 0,5 тегловни процента, което пред­ставлява между 53,734 грама и 268,68 грама чисто съдържание на ди­ацетилморфин. Това конкретно количество (50,391 кг.) според методи­ката на ПМС № 23 от 29.01.1998г. се оценява на 2015640 лв. Обаче съща­та стойност процесният хероин би имал и при концентрация от 15 те­гловни процента, т.е, ако съдържа повече от 8 кг. диацетилморфин. По-нис­ката концентрация на активния наркотично действащ компонент не се отразява върху качествата на наркотичното вещество. Приемайки по-го­лямо количество употребяващите без затруднения ще постигнат тър­сения опияняващ ефект. По този начин, макар и голямо като количество, про­цесното наркотично вещество (хероин) е в състояние да причи­ни мно­гократно, десетки пъти по-малко от обичайното вредно въздей­ствие върху здравето и психиката на лицата, които го употребяват. Тази чувствителна разлика, налага извод, че обществената опасност на деянието не е изключително висока, същото не представлява „особено тежък случай” и отсъстват признаците на квалификацията по чл.242 ал.4, пр.1 от НК за двамата подсъдими.

Престъплението по чл.242 ал.2 пр.1, вр. чл.20 ал.2, вр. чл.18 ал.1 от НК, е извършено от подсъдимите С.К. и Й.Й. чрез действие. „Пренасянето” на наркотичното вещество през гра­ницата на страната е извършено с физическото му превозване като ба­гаж, укрит в специално изработени тайници на л.а.Ф.Ф.“ с рег. № ***. Конкретното участие на подсъдимия Й.Й. се изразява във физическото управление на колата, при преминаването през ГКПП „Дунавмост”. Каузалният принос на подсъдимия С.К. е изразен в осигуряване на превозното средство, оборудвано за пре­воз на контрабандни стоки, привличането на съпроцесника му и цяло­стното ръководство на съвместната им престъпна дейност. Деянието им останало, недовършено единствено поради своевременната намеса на граничните служители, т.е. по независещи от волята на подсъдимите причини.

Анализът на приетите от съда фактически положения, налагат извод, че подсъдимите С.К. и Й.Й. са осъ­ще­ствили още и признаците на състава по чл.354„а” ал.2 изр.2 пр.4, вр. ал.1 изр.1 пр.4, вр. чл.20 ал.2 от НК, тъй като на 21.01.2017г. от с.О., Област – С. З. до ГКПП „Дунавмост”, трасе - изход в Р., в съизвършителство помежду си, без надлежно разрешение държали с цел разпространение, високорисково наркотично вещество - 50,391 кг. хе­роин, със съдържание на активно действащ компонент диацетилморфин в границите от 0,1 до 0,5 тегловни процента, на стойност 2015640 лв., като наркотичното вещество е в особено големи размери.

От заключението на авто-техническата експертиза се установява, че общото време за изработка на тайниците, открити в авто­мо­би­ла е не по-малко от 290 минути, а за натоварване на всичките сто паке­та с хероин са необходими още 30 минути. В същото време, в обяснени­ята си подсъдимите съобщават, че са оставяли автомобила без надзор само докато пазаруват в магазин „Метро” и МОЛ - Р., т.е. за много по-кратки периоди от време. Следователно, откритото на ГКПП „Дунавмост” в Р., наркотично вещество е било поставено в автомобила още пре­ди тръгването им от с.О. То е било в тяхно фактическо владе­ние във всеки един момент по време на пътуването им. Подсъдимите са го съхранявали, превозвали и разполагали с възможност във всеки мо­мент да се разпоредят с него по какъвто и да било начин. По времето на пътуването и престоите, в автомобила не са влизали други лица и под­съдимите не е прекъсвали контрола си върху превозното средство и ве­щите в него. По тези съображения, съдът преценява за доказано „дър­жа­нето”, като изпълнително деяние по чл.354„а” от НК.

Не може да се приеме възражението на защитата на подсъ­ди­мия С.К., в смисъл, че има поглъщане на състава от престъп­лението по чл.242 ал.2 пр.1, вр. чл.20 ал.2, вр. чл.18 ал.1 от НК. Този довод и съдебната практика на която се позовават, са относими само в хипотезата, когато двете престъпления са извършени в идеална съвкупност. Това е безспорен факт, досежно времето, през което те се опитали да преминат границата. Обвинението обаче визира само предходния период. Следователно, в случая е налице реална съвкупност, тъй като двете престъпления са извършени с различни действия и последовател­но във времето. Според повдигнатото обвинение изпълнителното деяние на престъплението по чл.354„а” ал.2 изр.2 пр.4, вр. ал.1 изр.1 пр.4, вр. чл.20 ал.2 от НК е стартирало в с.О.и продължило до присти­гането им на ГКПП „Дунавмост” - Р., където е довършено. В този мо­мент подсъдимите започнали осъществяването на престъплението по чл.242 ал.2 пр.1, вр. чл.20 ал.2, вр. чл.18 ал.1 от НК, което приключило във фазата на опита. Следователно, извършени са две самостоятелни престъпления и обвинението е конструирано законосъобразно.

Предметът на престъплението по чл.354„а” ал.2 изр.2 пр.4, вр. ал.1 изр.1 пр.4, вр. чл.20 ал.2 от НК е хероин с нето тегло 50,391 кг. Той е идентичен по количество и качество с описания по-горе. Представлява високорисково наркотично вещество, без приложе­ние в ху­­ман­на­та и ветери­нар­на­та ме­ди­ци­на поради вред­ния за здра­вето ефект при злоупотре­ба с не­го. Поставен е под контрол, съгласно Списък I на Единната конвенция по упойващите ве­ще­ства от 1961г. и Глава I. във връзка с Приложение № 1 на Закона за контрол вър­ху наркотичните вещества и прекурсорите.

Равностойността му възлиза на 2015640 лв., определена съ­гласно ПМС № 23/29.01.1998г. „За определяне на цени на наркотични­те вещества за нуждите на съдопроизводството” (ДВ, бр.15/06.02.1998 год.). и надвишава четири хиляди триста осемдесет и един пъти минимал­­ната работна заплата, определена на 460 лв. за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г., с ПМС № 141/13.07.2017г. Следователно е доказано на­личие на квалифициращия признак „особено големи размери”, установен в ТР № 1/30.10.1998г. по­ста­новено по ТД № 1/1998г. на ОСНК на ВКС.

Основен момент в защитата на двамата подсъдими е присъ­ствието на субективните признаци. На досъдебното производство те за­явили, че пътуват за А., с цел да докарат лек автомобил и не знаят за наркотичното вещество, теза, която се поддържа и от защитата им в съдебната фаза. Подсъдимият С.К. дори предположил, че хероинът може би е бил поставен още когато свид.С.П. му продал л.а. Форд Фо­кус” с рег.№ ***.

Окръжният съд преценява, че в хода на делото са събрани достатъчно доказателства, обосноваващи твърденията на прокурора до­сеж­но вината. Подсъдимият С.К. е бил собственик на седем ав­томобила и няма никаква логика в това, да закупува осми, само за да пъ­тува с него до А., откъдето да купи девети. Показателно е, че за­купеният л.а.Форд Фо­кус” с рег.№ *** е евтин автомобил, втора употреба, с далеч по-скромни възможности от притежаваните. Разполагайки са л.а.А. и Тойота ланд круизър, подсъдимият С.К. го закупил специално за далечно пътуване в най-неподходящия зимен сезон. Много по-логично обяснение за това поведение е стремеж за ограничаване на вредите, ако деянието бъде разкрито, което означава знание за пренасяното наркотично вещество. В делото има и много по-преки улики в тази насока. Според заключението на авто-тех­ни­чес­ка­та експертиза, заваръчните шевове, изпълнени при изработката на тайника под задната седалка не са корозирали (ръждясали). В същото време автомобилът е предприел две пътувания през зимата на значителни раз­стояния, при които заварките са били изложени на сняг, влага и особено препарати против замръзване, със силно корозион­но действие. Ка­то съобразяват тези обстоятелства, експертите приемат, че заварките са изпълнени в предходните няколко дни, най-много преди седмица. Екс­пертите са огледали автомобила на 24.01.2017г., което означава, че за­варъчните шевове, с които е направен тайникът в задната част, са из­пъл­нени не по-рано от 17.01.2017г. - датата, на която свид.С. П. предоставил на подсъдимия С.К., владението върху лекия автомобил. Следователно, преустройствата са извършени след придобиването му и във време, когато той е упражнявал фактическата власт върху колата.

В обясненията си, дадени на досъдебното производство под­съдимият С.К. заявил, че оставял за кратко колата в сервиз, но не е в състояние дори да го посочи. В тази насока е и предположе­нието, изказано от него, че наркотичното вещество е поставено в колата от трето, неустановено лице, без негово знание. Тези твърдения са лишени от собствена логика и съдът ги разглежда единствено като форма на защита. В делото няма данни, подсъдимите да са съобщавали в сер­виза и въобще на някого, за намерението си да пътуват зад граница. От действята им се установява, че до последния момент те не са имали конкретна цел - град в А., където евентуално се намирал автомобилът, който искат да купуват. При това положение, хипотетичното лице, поставило хероин за милиони в кола, която струва едва четири хиляди лв., няма как да знае, къде ще бъде откаран, респ. откъде ще си го вземе, след като подсъдимите „неволно” му го превозят. За наличието на субективните признаци по отношение подсъдимия С.К. съдът от­чита също съдържанието на водените от него телефонни разговори, въз­произведени от свид.В.А. и сериозните улики, свързващи го с други подобни деяния.

Макар и по-ограничени, в хода на наказателното производство са събрани категорични данни, от които може да се заключи, че и под­съдимият Й.Й. е знаел за целта на пътуването и превозвания товар. На него му били известни притежаваните от подсъдимия С.К. автомобили и нелогичното закупуване на още един (осми по ред) автомобил, с който само да отидат и да закупят още един. От собствените обяснения на този подсъдим се установяват напълно лишените от логика действия на подсъдимия С.К. преди извършване на деянието. Въпреки очевидния стремеж на двамата да убедят в обратното, от обърканите им обяснения, дори не може да се реконструират напълно действията им на 20.01.2017г. Двамата тръгнали за А., за да купят автомобил, но за конкретната цел (град) на пътуването подсъдимият С.К. очаквал указания в движение по телефона. В същото време автомобилът, който никой не е в състояние да индивидуализира дори като марка, пътувал с платформа към България. Върнали се обратно в с.О., защото чак в Р., подсъдимият С.К. разбрал, че платформата е влязла в страната, предполагаемо през Сърбия. Показателно е, че според неговите обяснения, настигнали автовоза в гр.Н.З., но не харесал колата и затова на следващия ден тръгнал отново за А.. Този опит да внесе логика в обърканите си твърдения явно не е съгласуван достатъчно с подсъдимия Й.Й., който в иначе подробните си обяснения напълно е пропуснал тази среща. Без разумно обяснение е и поведението на под­съдимия С.К. на следващия ден. Двамата тръгнали сравнително рано и въпреки, че ги чакал дълъг път в тежки зимни условия, вместо да преминат границата веднага, без причина се разхождали из Р. докато се стъмнило.

Събрани са и по-конкретни доказателства, установяващи знанието на подсъдимия Й.Й.. Тайникът под задната седалка, намалявал значително пътния просвет на автомобила, който според собствените му обяснения, на места стържел в настилката. Логично това го притеснило като водач и дори спрял да огледат колата. В същото време не е в състояние да обясни защо без да предприеме нищо се успокоил. В същото време, вещите лица са категорични, че при поглед отдолу тайникът е лесно забележим, поради видимите промени в конструкцията. Не са останали скрити за подсъдимия Й.Й. и про­ме­ните в предната част на колата. За осигуряване пространство при из­ра­ботване тайника под арматурното табло, са прекъснати част от въздухо­проводите, обдухващи предното стъкло. Според експертите, остатъчната проходимост е достатъчна, за да се преодолее запотяването му, но в този случай вен­тилаторът трябва постоянно да работи на максимална мощност. В зимния сезон, когато запотяването на стъклата е даденост, тази промяна не може да остане скрита от водача. От липсата на реакция следва, че подсъдимият е бил наясно с причините за намаления приток на въздух към обзорното предно стъкло.

Предвид изложеното, съдът преценява, че подсъдимите С.К. и Й.Й. са извършили престъпленията при усло­вията на пряк умисъл. При осъществяването им били пълнолетни и вме­няеми. Двамата можели да разбират свой­­ството и значението на из­вър­шеното, както и да ръ­ководят постъпките си. Те съзнавали наличието на всички признаци на съставите по чл.242 ал.2 пр.1, вр. чл.20 ал.2, вр. чл.18 ал.1 от НК и по чл.354„а” ал.2 изр.2 пр.4, вр. с ал.1 от НК, включи­телно квалифициращия признак „особено големи размери”, като представите за тях фор­мирали ин­те­лектуалния момент на умисъла им. Нали­чен е също и волевия момент, тъй като, подсъдимите желаели настъпва­нето на обществено опасните последици, които предвиждали. Голямото количество наркотично вещество, предмет на престъпленията, мно­гократно надхвърлящо доживотната консумация на индивидуален по­требител, сочи за съзнание, че е предназначено за разпространение, по­ради което е налице и специалната цел по чл.354„а” ал.2 изр.2 пр.4, вр. с ал.1 от НК.

Предвид изложеното, съдът призна подсъдимия С. К. за ви­но­вен в из­­вършването на престъпление по чл.242 ал.2 пр.1, вр. чл.20 ал.2, вр. чл.18 ал.1 от НК.

При индивидуализацията на наказанието, което следва да му се наложи за това престъпление, Окръжният съд отчете като смекчаващо вината обстоятелство липсата на минали осъждания. Против него са постановени шест присъди, като първата е за престъпление, извършено като непълнолетен. Изпълнението на наказанията лишаване от свобода, наложени по част от останалите, включително последното, е отложено по реда на чл.66 от НК. Въпреки забраната за повторна реабилитация по право в чл.86 ал.2 от НК, изтекла е давността по чл.82 ал.1 от НК, поради което съдът счита, този подсъдим за неосъждан. Дру­ги смекчаващи отговорността обстоятелства са ниската концентрация на ак­тивно действащият компонент в предмета на престъплението, влошеното здравословно състояние и приключването на престъпната дейност във фазата на опита.

Като отегчаващи вината обстоятелства съдът обсъди значи­телната равностойност на предмета на престъплението, високата сте­пен на организираност и предварителното му планиране, също така по-го­лемият ка­узален принос на този подсъдим, който е инициатор и координатор на съвместната престъпна дейност, склонил своя съучастник, и лошите характеристични данни, предвид миналите осъждания, въпреки настъпилата реабилитация, както и данните за участие в други подобни деяния.

За престъплението по чл.242 ал.2 пр.1, вр. чл.20 ал.2, вр. чл.18 ал.1 от НК, се предвижда наказание лишаване от свобода от десет до петнадесет години и глоба в размер от сто до двеста хиляди лв. При незначителен превес на отегчаващите вината обстоятелства, съдът отмери наказание лишаване от свобода за тринадесет години и глоба в раз­мер сто и петдесет хиляди лв.

С оглед изложеното по-горе, съдът призна подсъдимия С.К. за ви­но­вен и в из­­вършването на престъпление по чл.354„а” ал.2 изр.2 пр.4, вр. ал.1 изр.1 пр.4, вр. чл.20 ал.2 от НК.

При индивидуализацията на наказанието, което трябва да му се наложи, съдът отчете като смекчаващи вината чистото съдебно минало, ниската концентрация на активно действащият компонент диацетилморфин в хероина, пред­мет на престъплението и влошеното здравословно състояние на подсъдимия.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът взе пред­вид значителната равностойност на предмета на престъплението, над­хвърляща многократно квалификацията „особено големи размери”, ви­соката степен на организираност и предварителното му планиране, по-големият каузален принос на този подсъдим, който е организатор на съвместната престъпна дейност, привлякъл в извършването й своя съучастник и лошите характеристични данни, предвид миналите осъждания, въпреки настъпилата реабилитация,а също така и данните за участие в други подобни деяния.

За престъплението по чл.354„а” ал.2 изр.2 пр.4, вр. ал.1 изр.1 пр.4, вр. чл.20 ал.2 от НК, се предвижда наказание лишаване от сво­бода от пет до петнадесет години и глоба от 20 000 лв. до 100 000лв. При баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, съ­дът преценява, че справедливо наказание за извършеното от подсъдимия С.К. деяние е лишаване от свобода за десет години и гло­ба в размер шестдесет хиляди лв.

Така определените наказания лишаване от свобода, следва да се групират на основание чл.23 ал.1 от НК, като на подсъдимия С.К. се наложи като общо, най-тежкото наказание лишаване от свобода за тринадесет години. Към него, на основание чл.23 ал.3 от НК, трябва да се присъедини наказанието глоба в размер сто и петдесет хиляди лв.

Предвид срока на общото наказание лишаване от свобода, не са налице предпоставките за условно отлагане изтърпяването му по ре­да на чл.66 от НК. На основание чл.57 ал.1 т.2 б.„а” от ЗИНЗС, то тряб­ва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

При изпълнението му трябва да се приспадне на основание чл.59 ал.1 от НК, времето след 21.01.2017г., когато подсъдимият С.К., е бил за­дър­жан на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР.

Предвид липсата на доказателства относно квалифициращия признак „особено тежък случай”, за първоначално повдигнатото об­ви­нение по чл.242 ал.4 пр.1, вр. ал.2 пр.1, вр. чл.18 ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК, подсъдимият С.К. трябва да бъде оправдан.

С оглед изложеното по-горе, Окръжният съд призна за виновен и подсъдимия Й.Й. в из­­вършването на престъпление по чл.242 ал.2 пр.1, вр. чл.20 ал.2, вр. чл.18 ал.1 от НК.

При индивидуализацията на наказанието, което следва да му се наложи, съдът взе предвид като смекчаващо вината обстоятелство липсата на минали осъждания. Против него са постановени две присъди. За кражба през 2008г., когато му е наложено наказание лишаване от свобода за девет месеца, изтърпяването на което е отложено по реда на чл.66 от НК и за умишлено причиняване на средна телесна повреда. За второто, с влязла в сила на 01.03.2012г. му е наложено наказание про­бация със срок една година и осем месеца. Прокурорът не е предста­вил данни за изпълнението, респ. неизпълнението на това наказание. Пред­вид изтичането на абсолютната давност в чл.82 ал.1 т.5 от НК, съдът приема и този подсъдим като неосъждан. Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат също ниската концентрация на активния наркотично действащ компонент в предмета на престъплението, значително по-ниския каузален принос на този подсъдим, приклю­ч­ването на престъпната дейност във фазата на опита и дадените обяснения, с които е оказал известно съдействие на разследването и наличието на задължения за издръжка на три ненавършили пълнолетие деца.

Като отегчаващи вината обстоятелства съдът обсъди значителната равностойност на предмета на престъплението, високата степен на организираност и предварителното му планиране, лошите характеристични данни, предвид миналите осъждания, въпреки настъпилата реабилитация.

За престъплението по чл.242 ал.2 пр.1, вр. чл.20 ал.2, вр. чл.18 ал.1 от НК, се предвижда наказание лишаване от свобода от десет до петнадесет години и глоба в размер от сто до двеста хиляди лв. При превес на смекчаващите вината обстоятелства, съдът отмери наказание лишаване от свобода за десет години и глоба в размер сто хиляди лв.

С оглед достигнатите по-горе правни изводи, Окръжният съд призна подсъдимия Й.Й. за ви­но­вен и в из­­вършването на престъпление по чл.354„а” ал.2 изр.2 пр.4, вр. ал.1 изр.1 пр.4, вр. чл.20 ал.2 от НК.

При индивидуализацията на наказанието, което следва да му се наложи, съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства липсата на минали осъждания, ниската концентрация на активно действащият компонент в предмета на престъплението, значително по-ниския каузален принос на този подсъдим, дадените обяснения, с които е оказал известно съдействие на разследването и задължението да издържа три ненавършили пълнолетие деца.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът взе предвид значителната равностойност на предмета на престъплението, над­хвърляща многократно квалификацията „особено големи размери”, ви­соката степен на организираност и предварителното му планиране и л­ошите характеристични данни, предвид миналите осъждания.

За престъплението по чл.354„а” ал.2 изр.2 пр.4, вр. ал.1 изр.1 пр.4, вр. чл.20 ал.2 от НК, се предвижда наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от 20 000 лв. до 100 000лв.

При значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства, съдът отмери за подсъдимия С.К. наказание лишаване от свобода за осем години и глоба в размер тридесет хиляди лв.

Така определените наказания лишаване от свобода, следва да се групират на основание чл.23 ал.1 от НК и на подсъдимия Й. Й. се наложи като общо, най-тежкото наказание лишаване от свобода за десет години. Към него, на основание чл.23 ал.3 от НК, трябва да се присъедини наказанието глоба в размер сто хиляди лв.

Предвид срока на определено като общо наказание лишаване от свобода, не са налице предпоставките за условно отлагане изтърпяването му по реда на чл.66 от НК. На основание чл.57 ал.1 т.2 б.„а” от ЗИНЗС, то трябва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

При изпълнението му трябва да се приспадне на основание чл.59 ал.1 от НК, времето след 21.01.2017г., когато подсъдимият Й. Й., е бил за­дър­жан под стража на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР.

За първоначално повдигнатото обвинение по чл.242 ал.4 пр.1, вр. ал.2 пр.1, вр. чл.18 ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК, подсъдимият Й. Й.ов следва да бъде оправдан, поради недоказаност на квалифициращия признак „особено тежък случай”.

Предметът на престъплението 50,391 кг. хероин (559,33 гр. представителни проби и 49 831,67 гр. остатък) е собственост на подсъдимия С.К.. Същият не разполага с надлежно разрешение за притежаването му, поради което и на основание чл.354„а” ал.6 и чл.242 ал.7, както и чл.53 ал.2 б.„а” от НК, следва да се отнеме в полза на държавата.

На основание чл.242 ал.8 и чл.53 ал.1 б.„а” от НК, следва да се отнеме в полза на държавата и превозното средство, послужило за пренасяне предмета на престъплението, а именно „Ф. Ф.“ с рег.№ ***, ведно с контактен ключ и документи на автомобила - 2 бр. свидетелство за регистрация (част1 и част 2). Този автомобил е соб­ственост на подсъдимия С.К., а стойността му не е несъот­ветна по см. на чл.242 ал.8 in fine, на тежестта на извършеното престъпление.

В полза на държавата, на ос­но­ва­ние чл.354„а” ал.6, вр. чл. 53 ал.1, б.„а” и ал.2 б. „б” от НК, следва да се отнемат следните вещи, при­надлежащи на подсъдимия С.К., които са послужили за извършване на престъпленията: навигационна система „GАRMIN“, ведно с два броя зарядни за нея, мобилен телефон „Lenovo“, ведно със зарядно и мобилен телефон „САТ“ ведно със зарядно, които са послужили за извършване на престъплението. Конкретно навигационната система е използвана за пътуването, а чрез мобилните телефони, подсъдимият е осъ­ществявал контакт с неустановените в хода на разследването лица, във връзка с транспортирането на наркотичното вещество към Западна Европа. Неоснователно е възражението на подсъдимия С.К. в сми­съл, че навигационната система не била негова, а я намерил в закупения автомобил. Законът за собствеността не предвижда особена фор­ма за придобиване и доказване собствеността върху такава движима вещ. Дори владението върху нея действително да му е предоставено ведно с лекия автомобил, след покупката му, той е станал собственик на цялото оборудване, поради което е придобил въпросната вещ. Важно значение в случая има обстоятелството, че според заключението на техническата експертиза тя действително е използвана за планиране и запаметяване на маршрута, по който са се движили подсъдимите между с.О.и Р., което обуславя и необходимостта от отнемането й.

Следните веществени доказателства: черен полиетиленов чу­вал, запечатан с лепенка с подписи на поемни лица, разследващ митни­чески инспектор, присъстващи и печат на Митница - Р., съдържащ праз­ни опаковки от наркотично вещество по протокол за оглед на веще­стве­ни доказателства и вземане на представителни проби от 31.01.2017 год., нямат стойност, поради което след влизане на присъдата в сила трябва да се унищожат.

Останалите веществени доказателства, за които не е доказано използване във връзка с извършване на престъпленията, не са нали­це предпоставки за отнемане и трябва да се върнат на лицата, от които са иззети. Това са пет банкови карти, запечатани със слепка на Митница - Р. и USB флашпамет „Kingston“ 8GB, запечатана със слепка на БНТЛ при ОД МВР - Р. с надпис „Изследвано ВД“ и печат на ОД на МВР - Р., собственост и иззети от подсъдимия С.К. и мо­би­лен телефон „Telenor“, модел „М100“, запечатан със слепка на БНТЛ при ОД на МВР - Русе с надпис „Изследвано ВД“ и печат на ОД на МВР - Ру­се - на подсъдимия Й. Й.ов.

Подсъдимите тряб­ва да зап­ла­тят нап­ра­ве­ни­те съ­деб­ни раз­­но­с­­­­ки.

Причина за извършване на престъплението е стремеж за ма­териално облагодетелстване по неправомерен начин и неспазване на уста­новения в страната правен ред.

Мотивиран та­ка съ­дът пос­та­но­ви при­съ­да­та си.

Председател:

Член съдия: