№ 2305
гр. София, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20231110127250 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба от “Т П” АД срещу М. П. С. , с която са
предявени по реда на чл.
415 вр. с чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание по чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД,вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за признаване на установено по отношение на ищеца, че ответникът му
дължи следните суми по издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 3550/2022г. на РС-П , а
именно: сумата в размер на 506,90 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. адрес , ведно със законна лихва
от 20.06.2022 г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер
на 100,40 лв. за периода от 09.07.2020 г. до 26.05.2022 г.
Ищецът твърди да е доставил топлинна енергия за периода от 01.05.2020
г. до 30.04.2021г. включително, за топлофициран имот, находящ се гр. адрес ,
за която ответникът не му заплатил дължимата се от него цена .
Твърди, че между страните е възникнало облигационно правоотношение
от закона със съдържанието по приложените към исковата молба общи
условия. Моли съда да установи вземането така,както е предявено в
заповедното производство. Претендира разноски.
С отговори на исковата молба, депозирани в срока по чл. 131 ГПК, искът
се оспорва от ответника чрез назначения му от съда особен представител по
1
чл. 47, ал.6 ГПК като неоснователен основно с възражението, че между
страните не е налице твърдяното облигационно правоотношение.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 и чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, в
качеството му на потребител на енергия за битови нужди, по силата на което е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника да е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
По иска с правно основание чл. 415 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на
дълга на падежа.
По допустимостта:
От приложеното ч.гр.д. № 3550/2022 г. на РС, П се установява, че
ищецът „Т П“ АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу ответника М. П. С. и лицето С П. С. за посочени в
заповедта суми. Съдът е уважил изцяло заявлението като е издал Заповед за
изпълнение от 20.06.2022 г. Доколкото от длъжника С П. С. по заповедното
производство не е депозирано възражение срещу издадената заповед за
изпълнение , съдът е издал изпълнителен лист срещу този длъжник. По
отнтошение на ответника М. П. С. е приложен чл. 47, ал.5 ГПК , като е било
установено, че не живее на адреса по справка, поради което съдът е дал
указания на заявителя , че може да предяви иск за установяване на вземанията
си по отношение на длъжника М. П. С.. В законоустановения срок за това
заявителят и ищец в производството е предявил процесните установителни
искове за вземанията, предмет на заповедта за изпълнение срещу М. С. ,
поради което съдът достига до извод за процесуалната им допустимост.
По основателността:
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска по
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ за неоснователен.
Отношенията между доставчика и потребителите на топлинна енергия за
исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че
за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с
топлопреносното предприятия при публично известни общи условия, следва
да бъде установено, че същото има качеството на потребител на топлинна
2
енергия за битови нужди. Понятието „потребител”, от своя страна, има
легално определение в закона. В § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция в
периода м. 11.2011 г. – 17.07.2012 г.) е посочено, че потребител е физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството
си. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Следователно, за
да бъде едно лице потребител на топлинна енергия за битови нужди, следва да
бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно
право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение. Въз основа на наличните по делото
доказателства не се установява да е налице облигационно правоотношение
по договор за продажба на топлинна енергия между страните, доколкото
липсват доказателства, въз основа на които да се направи извод, че през
процесния период ответникът именно е имал качеството на „потребител“ по
отношение на имота, за който се твърди да е доставяна топлинна енергия.
От представеното от самия ищец извлечение по сметка за неплатени в
срок задължения , произтичащи от доставка на топлинна енергия е видно, че
абонат по посочения абонатен номер за процесния имот и процесния период е
С П. С. , спрямо когото в заповедното производство съдът е издал
изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК , доколкото от последния не е подадено
възражение в срока по чл. 415 ГПК.
Други доказателства по делото са ангажирани от ищеца, с оглед така
разпределената му доказателствена тежест да установи при условията на
пълно и главно доказване, че ответникът М. П. С. има качеството на
„потребител“ на топлинна енергия за процесния период , по отношение на
процесния имот
Ето защо, според настоящия състав ответникът не се явява пасивно
легитимирана страна да отговаря по предявения иск, поради което същиият
следва да бъде отхвърлен спрямо него.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава.
Доколкото съдът не достигна до извод за наличие на главен дълг, то
акцесорната претенция за лихва се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има
право на разноски, но тъй като няма данни такива да са направени, то не
3
следва да бъдат и присъждани. Ищецът няма право на разноски за настоящото
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 415 вр. с чл. 422 ГПК от „Т П”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П, кв. „М”,ТЕЦ
“Р”, срещу М. П. С. с ЕГН ********** искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ вр. чл. 150 ЗЕ, и чл. 86 ЗЗД за признаване на
установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи следните суми
по издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 3550/2022г. на РС-П , а именно: сумата в размер на
506,90 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. П, ул. АДРЕС , ведно със законна лихва от 20.06.2022
г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 100,40 лв.
за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните
.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4