№ 4358
гр. С., 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20211110151658 по описа за 2021 година
Производството е образувано по исковата молба на С.К. чрез нейната
майка Н.К., представлявана от адв. В. против „ФИРМА ЕИК: ********
АДРЕС, . (столица), представлявано от управителя и прокуриста.
Ищцата твърди, че е имала сключен договор за въздушен превоз за
полет с № ***** с ответната авикомпания за датата 02.06.2018г. с дестинация
от летище М., В. до летище Б. с час на кацане 14.00 часа. Излага се, че
ищцата се е явила в деня на полета навреме за всички регистрации, но
полетът е бил изпълнен със закъснение от превозвача с повече от три часа –
кацнал е едва в 06.37 часа на 03.06.2018г.
Твърди се още, че ответната авиокомпания е признала вземането на
ищцата за обезщетение за забавен полет като в разговор от 21.04.2021г. е
изразила съгласие за сключване на споразумение като за всички останали
пътници от конкретния полет не е оспорила списъка с правоимщите лица,
което ерго включва и самата ищца.
Излага се още, че за част от пътниците са постъпили плащания на
претенциите им като след пореден опит за доброволно плащане на
претендираното и от С. като пасежер за същия полет обезщетение с писмо от
14.05.2021г. ответникът е прекратил комуникации с ищеца. В подкрепа на
1
горното и като се позовава на наличието на предпоставките на чл.7, параграф
1, буква б от Регламент ЕС 261/ 2004г. във вр. с чл.5, б.в и се претендира
заплащане на обезщетение от авиокомпанията в размер на 400 евро като
обезщетение за забавен полет с повече от три часа, както и сумата от 219.93
лева, която се търси като обезщетение за забава за периода от 24.07.2018г. до
30.04.2021г., за които суми се излага, че е издадена заповед по чл.410 от ГПК
от 03.06.2021г. по ч/гр.дело с № 28726/ 2021г., оспорена в законния срок.
Претендира се установяване на тези вземания като се ангажират
доказателства и се претендират разноски.
От ответника е постъпил отговор, с който исковете се оспорват.
Навежда се, че са недопустими – ненадлежна представителна власт на
пълномощника като се оспорва подписа по представеното пълномощно. И се
оспорват като неоснователни като се излага, че е налице давност, изтекла в
полза на ответника – двугодишен период от датата на осъществяване на
полета. Отделно се навежда и забавено явяване на гише за регистрация и най-
сетне се сочи, че не е налице извънсъдебно признание на претенцията.
Ангажират се доказателства и се претендират разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва:
Искът е с правно основание по чл.7, т.1 б.а във вр. с чл.6, ал.1, б.а от
Регламент 261/ 2004. на ЕС във вр.с чл.422, ал.1 от ГПК и чл. 79, ал.1 от ЗЗД
и чл.86 от ЗЗД.
На база на събраните по делото доказателства и от правна страна съдът
намира за установено следното:
Страните нямат спор и това се установява от заповед по чл.410 от ГПК
от 03.06.2021г. по ч.гр.дело с № 28726/ 2021г., че в полза на ищцата е била
издадена и оспорена заповед по чл.410 от ГПК за исковите суми.
Възражението за липсата на надлежно учредена представителна власт
от ищцата и недопустимост на исковата претенция съдът намира за
неоснователно. Съгласно дадените в ТР 5/2014г. по ТД 5/2014г. на ОСГТК на
ВКС разяснения, в т II от него, право да се оспорва представителната власт
между представител и представляван имат само страните по
упълномощаването тъй като дали е действителна или не учредената
представителна власт е въпрос, който касае само страните по
2
упълномощаването. В конкретния случай е представено пълномощно на л.62,
от което се установява, че ищцата К. е упълномощила чрез дружеството
ФИРМА вкл. и адв. В., да я представляват в извънсъдебни и съдебни
производства по претенция, породена от полет *****/02.06.2018г., което дава
основание на съда да приеме, че е надлежно сезиран.
Не се спори и това се установява от electronic ticket itinerary receipt или
разписка за ел. билет, както и от чекинг разписка за багаж, че ищцата е била
със закупен и чекиран билет за полет с № ****** на ФИРМА и датата на
заминаване от 11.30 часа на 02.06.2018г. с посока М. до Б. и кацане на летище
Б. в 14.00 часа на същата дата.
Не се спори и това се установява от неоспорена справка за полетна
информация на трето по делото лице – ФИРМА – л.8, че полет с № ***** и
дата 02.06.2018г. с дестинация М. – Б. е бил с планиран час за кацане на
летище в крайната дестинация в 14.00 часа, по летищна програма в 05.00 часа
и в действителност кацането се е осъществило в 06.37 часа.
При горните факти и като съобрази приложимите за спора правни
норми, съдът намира искът за доказан и основателен при следните мотиви:
Правилата на Регламент (ЕО) № 261/2004 на ЕП и на Съвета са
предвидени, за да се гарантират минимални права за пътниците, когато им е
отказан достъп на борда против тяхната воля ; или техният полет е
отменен; или техният полет е закъснял – чл. 1 от Регламента. Неговите
норми са приложими - чл.3 - за пътници, заминаващи от летище, намиращо се
на територията на държава-членка, към която Договорът се прилага; или за
пътници, заминаващи от летище, намиращо се в трета страна, до летище,
разположено на територията на държава-членка, за която Договорът се
прилага, освен ако те не са получили облаги или обезщетение и не им е
предоставена помощ в тази трета страна, ако опериращият въздушен
превозвач на съответния полет е превозвач от Общността и при условие, че
пътниците имат потвърдена резервация за съответния полет и, освен в случая
с отмяната, посочен в член 5, се представят на гишето за регистрация, както е
предвидено и в час, посочен предварително и в писмен вид (включително по
електронен път) от въздушния превозвач, туроператора или упълномощен
пътнически агент, или, ако не е посочен час, не по-късно от 45 минути преди
обявения час на излитане; както и за пътници, които са прехвърлени от
3
въздушния превозвач или туроператор от полета, за който са имали
резервация, на друг полет, независимо от причината.
Според чл. 6 закъснение е налице, когато опериращ въздушен превозвач
очаква по разумни причини даден полет да закъснее повече от времето за
излитане по разписание: като закъснение за полети до 1 500 км е, когато
полетът се забави два или повече часа; при полети в Общността над 1 500 км
закъснение има за забава за три или повече часа и при всички други полети
между 1 500 и 3 500 километра; или закъснение от четири или повече часа
при всички полети, непопадащи под букви a) или б).
Съгласно чл.7 се признава право на обезщетение при закъснение на
пътниците, възлизащо на 250 EUR за всички полети до 1 500 километра; в
размер на 400 EUR за всички полети на територията на Общността над 1 500
километра и за всички други полети между 1 500 и 3 500 километра; както и
600 EUR за всички полети, непопадащи под букви а) или б).
Или процесният полет попада в хипотезата на чл.7, ал. 2 от Регламента
– разстояние над 1500 км. тъй като разстоянието от М. до Б. е около 1 648,55
км. (виж
https://www.google.com/maps/dir/%D0%9C%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B2%D0%B0,+%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F/%D0%91%D1%83%D1%80%D0%B3%D0%B0%D1%81/@48.0811124,31.6283394,5.58z/data=!4m14!4m13!1m5!1m1!1s0x46b54afc73d4b0c9:0x3d44d6cc5757cf4c!2m2!1d37.6172999!2d55.755826!1m5!1m1!1s0x40a69266f9fc9d91:0x400a01269bf4df0!2m2!1d27.4626361!2d42.5047926!3e4
), забавата на полета е с повече от три часа – общо закъснение от около 16
часа, което дава право на ищцата на обезщетение в размер на 400 евро.
Само в пълнота съдът намира, че ищцата е пътник, който отговоря на
изискванията на чл. 5 от регламента въпреки стореното от ответника
възражение, а именно доказа, че с потвърдена резервация за полета – виж л.7,
притежава бордна карта за съответния полет, което се установява от
разписката за чекиран багаж, а обстоятелството, че все пак е осъществила
полета си до Б. макар и със забава, удостоверява, че тя е изпълнила и другото
свое задължение, а именно да бъде на изхода за полета в указаното от
превозвача време.
Досежно възражението за давност, а именно изтекла двугодишна такава
за предявяване на иска от датата на полета до датата на подаване на иска до
съда съдът намира следното:
В Решение по дело С-139/2011 Съдът на ЕС е постановил, че при
определяне сроковете за предявяване на исковете за обезщетение по
Регламент (ЕО) 261/2004 г. се прилагат правилата на всяка държава-членка
4
относно погасяване правото на иск. Отговорността за присъждане на
обезщетение от превозвача на потребителя – пътник е договорна такава и
следва да се приложат общите правила на ЗЗД – чл. 111, б. "б" от ЗЗД.
Вземането за обезщетение на ищеца е следвало да бъде предявено в рамките
на три години, считано от 03.06.2018 г. – датата, на която полетът е изпълнен
и при липсата на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давностния срок, вземането за обезщетение на ищеца е следвало да бъде
предявено по съдебен ред до 03.06.2021 г., вкл. Съдът е сезиран със заявление
по чл. 410 от ГПК на 21.05.2021г., по което заявление е издадена и оспорената
заповед по чл.410 от 03.06.2021г., а съгласно чл. 422, ал.1 от ГПК искът за
съществуването на вземането се смята за предявен от момента на подаване на
заявлението или от 03.06.2021г. т.е съдът приема, че искът е заявен в
тригодишния срок по чл. 111, б. б от ЗЗД и не е покрит с давност.
При основателност на иска за главница следва да се уважи и искът за
обезщетение за забава. Тази претенция не се оспорва по основание и период и
същата следва да се присъди за сумата от 219.93 лева на основание чл 162 от
ГПК и справка в https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.htm., както следва
да се присъди и законовата лихва от датата на сезиране на съда – 21.05.2021г.
до окончателното плащане.
При този изход на спора ответното дружество следва да плати на
ищцата на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноските по делото за платена
държавна такса от 75 лева по исковото дело, както и разноски в заповедното
дело на основание ТР 4/2014 по тълк.дело с № 4/2013г. ОСГКТ, т.11, които са
в размер на 25 лева за държавна такса и 300 лева за възнаграждение на
адвокат.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение от
страна на ответника като неоснователно следва да бъде оставено без
уважение.
При гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК във вр. с
5
чл.7, т.1 б.б от Регламент 261/ 2004г. на ЕС във вр.с 1 вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД
и чл.86 от ЗЗД съществуването на вземане в полза на С.К., родена на
05.01.2008г. чрез нейната майка Н.К., представлявана от адв. В. със съдебен
адрес АДРЕС, , спрямо „ФИРМА ЕИК: ******** АДРЕС, . (столица),
представлявано от управителя и прокуриста за сумата от 400 евро като
обезщетение за забавен полет с № ***** за датата 02.06.2018г. с дестинация
от летище М., В. до летище Б. с повече от три часа, както и за сумата от
219.93 лева - обезщетение за забава върху главницата за периода от
24.07.2018г. до 30.04.2021г., за които суми е издадена заповед по чл.410 от
ГПК от 03.06.2021г. по ч.гр.дело с № 28726/ 2021г. по описа на СРС, 144
състав и
ОСЪЖДА „ФИРМА ЕИК: ******** АДРЕС, общ.С., обл.С. (столица),
представлявано от управителя и прокуриста да заплати на С.К., родена на
05.01.2008г. чрез нейната майка Н.К., представлявана от адв.В. със съдебен
адрес АДРЕС, , съдебни разноски от 25 лева за държавна такса в ч.гр.дело с
№ 287263/2021г. и 75 лева за държавна такса по гр.дело с № 51658/2021г.,
както и 300 лева за възнаграждение за адвокат по гр.дело с № 28763/ 2021г.
по описа на СРС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6