Решение по дело №44778/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 532
Дата: 27 януари 2022 г.
Съдия: Цветомир Милчев Минчев
Дело: 20211110144778
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 532
гр. София, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цв. М. М.
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от Цв. М. М. Гражданско дело №
20211110144778 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него
и ответника П. Д. Б. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ..., като
той не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана
на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за
дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума
за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите
просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 10.02.2014
г., в сила от 12.03.2014 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 30-
дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на ищеца, а
съгласно тези от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., в 45-дневен срок от датата на
публикуване на фактурата на интернет страницата му, като публикуването се удостоверява в
присъствието на нотариус и се съставят констативни протоколи. Допълва, че ответникът се
явява неизправна страна, поради което претендира заплащане на сумите, както следва:
850,02 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2019 г.; 190,72 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.10.2018 г. до 09.07.2021 г.; 10,78 лв., представляваща
цена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2019 г., както и
2,95 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 30.07.2018 г. до 09.07.2021 г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на исковата молба – 29.07.2021 г. до окончателното
плащане. Претендира и разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника П.
Д. Б..
В о. с. з. на 27.01.2022 г. процесуалните представители на ищеца – юрк. Желязкова и
юрк. Савова са заявили, че на 12.10.2021 г. от страна на ответника е постъпило плащане в
общ размер на 1 182,40 лв., което е послужило за цялостно погасяване на процесните
вземания, като неплатено е останало единствено юрисконсултското възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца
е да установи наличието на облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка)
на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и
потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си
да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за
купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена.
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
наличието на главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за
забава.
В случая, с оглед плащането на процесните задължения (което представлява
конклудентно признание относно наличието на дълг на посоченото основание) съдът счита
за безспорно установени всички елементи от фактическите състави на процесните вземания
за главница и лихва (включително и качеството на ответника П. Д. Б. на потребител на
топлинна енергия за битови нужди през процесния период по отношение на топлоснабден
имот, находящ се на адрес: ...).
По делото е безспорно, че ответникът П. Д. Б. е заплатил процесните вземания в хода
на процеса – на 12.10.2021 г., като това обстоятелство следва и от представения касов бон, а
освен това изрично се признава от ищеца в открито съдебно заседание на 27.01.2022 г., в
което процесуалните му представители са заявили, че всички задължения са били погасени,
като неплатено е останало единствено юрисконсултското възнаграждение в исковото
производство.
Предвид изложеното, съдът намира, че исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло
поради погасяването им чрез плащане в хода на процеса.
По отговорността за разноските.
Към момента на завеждане на делото – 29.07.2021 г. ответникът е бил в забава на
плащането, доколкото не оспорва по основание и размер вземанията на ищеца, включително
и тези за обезщетение за забава. Установява се, че вземанията са погасени в хода на процеса
– едва на 12.10.2021 г., поради което с поведението си той е станал повод за завеждане на
делото срещу него и на ищеца се дължи своевременно поисканото от него юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство, което единствено е останало незаплатено, а
именно: сумата от 100 лв., определена в минимален размер, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
(изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалния му представител, пасивното процесуално поведение на ответника, както и
липсата на фактическа и правна сложност на делото. При това положение, в полза на
ответника не се следват претендираните от него разноски за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
2
ОТХВЪРЛЯ предявените от ... със седалище и адрес на управление: ..., срещу П. Д. Б.,
ЕГН **********, с адрес: ..., осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 850,02 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. по
отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: ...; 190,72 лв., представляваща лихва
за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.10.2018 г. до
09.07.2021 г.; 10,78 лв., представляваща цена услуга за дялово разпределение за периода от
01.06.2018 г. до 30.04.2019 г., както и 2,95 лв., представляваща лихва за забава върху
задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 30.07.2018 г. до
09.07.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
исковата молба – 29.07.2021 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА П. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: ... да заплати на ... със седалище и адрес
на управление: ..., сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3