МОТИВИ: към нчхд 1124/2018г. по описа на ПлРС.
Наказателното
производство от частен характер производство е образувано по тъжба на Т.К.Б., против
Х.Т.Б., с ЕГН **********, с която против подсъдимата е повдигнато обвинение в извършване на
престъпление по чл.130 ал.1 вр.с чл.20 ал.2 от НК, за това, че на 12.03.2018г.
около 03.45 – 03.50 часа в гр. *** на ул. „***, в общите части на блока, същата
чрез употреба на физическа сила, изразяваща
се в бутане, блъскане и напръскване със сълзотворен спрей, причинила на
тъжителя Т.К. Б. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето,
неопасно за живота извън случаите на чл. 128 и 129 от НК.
В
съдебно заседание тъжбата, без гражданският иск, се поддържат изцяло от
тъжителят и неговият повереник- адв. Т.Г. от АК- ***. Пледира се постановяване
на осъдителна присъда по отношение на подсъдимата Х.Б..Излага доводи за доказаност на повдигнатото с тъжбата обвинение.
Подсъдимата
Х.Б., редовно и своевременно призована се явява лично и с упълномощен защитник-
адв. М.И. ***. Защитникът в пледоарията си изтъква, че от събраните гласни и
писмени доказателства става ясно, че
описаното в тъжбата не отговаря на действителното положение на нещата,
както и обстоятелствата около инцидента случил се на тази дата, поради което
иска от съда да формира фактическите си констатации по начин, изключващ
установеността на вмененото деяние. Пледира се постановяване на оправдателна
присъда по отношение на подсъдимата, поради недоказаност на обвинението, сочи
се, че в случая е налице хипотезата на чл.12, ал.1 от НК. Претендират се
направените от подсъдимата разноски по делото. При последната си дума
подсъдимата заявява, че е невинна и пледира оправдателна присъда.
Съдът,
като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, преценен поотделно
и в съвкупност и съобразно вътрешното си убеждение, ръководейки се от закона
намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата
Х.Т.Б. е родена на ***г. По произход е *** и български гражданин. Семейното и
състояние е неомъжена. Не е осъждана. Има образователна степен висше
образование. Понастоящем живее на адрес в гр. ***, , ул."***. Има ЕГН **********.
Частният
тъжител Т.К.Б., е с постоянен адрес ***, българин, български гражданин,
неосъждан, с висше образование.
Подсъдимата
Х.Т.Б. и тъжителят Т.К.Б. към инкриминираната дата ( 12.03.2018г.) били съседи ,
живеещи на различни етажи в жилищен блок, находящ се в град ***, ул. „***, като
Б. живеел на втори етаж, а Б. на първи етаж, точно под апартамента на Б..
Св. Н. и Г.Д. живеят в жилище на втория етаж, точно над жилището, собственост
на подсъдимата на първия етаж. Установи се, че страните се познават от преди
около 20 години, като през този период от време, по делото има данни, а и страните не спорят за
наличието на влошени междуличностни отношения не само между подсъдимата и
частния тъжител, но най-вече между подсъдимата Б. и св. Н. и Г.Д. и то от
десетилетия. Години наред частния тъжител и св. Н. и Г.Д. от етажната сграда били
притеснявани от музика, звучаща от апартамента на подсъдимата до късно през
нощта. Многократно били правени опити за комуникация с подсъдимата, с цел
преустановяване на неправомерното й поведение, както и многократно били
сигнализирани компетентните органи за нарушаване на обществения ред. До
съглашение между страните не се стигнало. В отговор на действията на подсъдимата, Б. и св. Н. и Г.Д. получили
достъп до помещение, находящо се в близост до имота на подсъдимата и започнали
да пускат силна музика непрестанно, с цел да притесняват Б.. Настанала перманентна
враждебност в контактите им и двете страни започнали изнасянето на всякакви
обвинения към другите пред различни институции. Пълната непоносимост между
съседите често се изявявала и в действия, пряко насочени към създаване на
неудобства в живота на другата страна. На 12.03. 18г. година, в 03.50 часа,
тъжителят Т.Б. бил събуден, чрез позвъняване на вратата на жилището му, от
своите съседи К.И.М., Н.М.Д. и *** Д., които го уведомили, че, подразнени от
силната музика, идваща от долния етаж, конкретизирайки шума, като чуващ се от
апартамента на подсъдимата Х.Б., са сигнализирали надлежните органи за високата
музика, чрез позвъняване на телефон 112. Сигналът бил приет в II РУ на МВР, гр. ***,
като оперативния дежурен изпратил на адреса дежурния в момента автопатрул в състав - свидетелите Н.Д. и Х.Х.. От показанията на разпитаните пред ПРС свидетели Н.Д. и Х.Х. се установява, че във връзка с така отправения сигнал
същите са били изпратени в качеството им на служители на Второ РУ на МВР гр. ***
за проверка на адреса, като са установили, че от апартамента, обитаван от
подсъдимата, действително се чува музика. При позвъняване на входната врата на
жилището, вратата на апартамента не била
отворена от никого. Служителите изготвили докладна записка до началника си и си
тръгнали. Междувременно тъжителят Т.Б., заедно със свидетеля Г.Д., останали до
входната врата на апартамента на 1 етаж на подсъдимата, върху която имало
разлепени писмени материали (документи), съдържащи личните данни на свидетеля Н.Д..
Същите били залепени с еластичен слепващ материал – найлоново фолио. Двамата, започнали
да премахват залепените по - горе посочени документи, като за целта използвали
кухненски нож. След отстраняването им, свидетелите Г.Д. и Н.Д. си тръгнали,
насочвайки се към личното си жилище. В това време електрозахранването към
партерното жилище на Б. било прекъснато и същата излязла да провери на какво се
дължи това и да проследи действията на сем. Д. и Т. Б., които действия дотогава
тя наблюдавала чрез монтирана на апартамента й на 1 етаж камера. Непосредствено
след тръгването на двамата свидетели, тъжителят останал сам пред жилището на
подсъдимата, като продължил да отстранява находящото се тиксо, с което били
залепени, „чегъртайки“ с кухненски нож върху входната врата на апартамента. След
кратък интервал от време, до него достигнал шум, непосредствено чуващ се от
сутерена на жилищната сграда. Отправяйки поглед по посока на шума, тъжителят
забелязал подсъдимата Б. да го наблюдава, държейки мобилен телефон , чиято
камера била насочена към него. В реакция на действията на тъжителя Б.,
изразяващи се в „обезобразяване“ на входната врата на апартамента на подсъдимата
Б., последната заявила, че е записала действията му и „...Всичко е на запис.“. Възприемайки
чутото, тъжителят Б. се ядосал и започнал да ръкомаха с ножа
в ръка и да крещи срещу подсъдимата „ Ела тук ....“ , „Не снимай...“, „Недей да
се криеш..“, да заплашва, че ще повика
полиция. Това поведение на тъжителя, ситуирано като закана за саморазправа, още
повече, че подсъдимият държал в ръката си нож, изплашило подсъдимата Б., която се
насочила обратно към жилището си в сутерена, с намерение да избегне назряващият
конфликт. Б. предал ножа на св. Д. и се втурнал след нея с цел да я задържи с
оглед повторно сигнализиране на органите на реда, като за целта я дърпал за
ръката. Наближавайки входната врата на жилището си, която била оставила
отворена, подсъдимата била последвана от тъжителя Б., който влязъл след нея в
жилището й, продължавайки да я принуди да не се прибира в жилището, а да излезе
навън. Б. оставила на диван, находящ се
в помещението мобилния си телефон. Б. взел телефона без съгласието на Б.. В
същия момент Х.Б. се пресегнала и успяла да вземе намиращият се върху
микровълновата печка защитен спрей, протегнала ръката си и напръскала тъжителя
в областта на лицето. Последният отскубнал спрея от ръката на Б. и започнал да
вика от болка. Газът от спрея причинил силна болка в областта на очите и
увредил временно зрението на тъжителя Б., който
усетил парене и сълзотечение в очите и парене по кожата на лицето и
затруднено дишане. Настъпилата суматоха била чута от свидетелите Н.Д. и Г.Д.,
които сигнализирали за инцидента на телефон 112. На мястото пристигнали полицейски
служители на ВТОРО РУ – *** и съставили протокол за предупреждение на
подсъдимата Б.. След инцидента тъжителят посетил кабинет на Съдебна медицина
при МУ-***, където било констатирано следното травматично увреждане: леко
зачервяване върху кожата на върха на носа, червеникави драскотини с дължина
0,5-0,6 см., върху четвърти и пети пръст на лявата ръка, както червеникаво
кръвонасядане по кожата на гърдите в областта на гръдната кост на площ 4/3 см.
Съгласно заключението по изготвената съдебно-медицинско удостоверение на
тъжителят Б. е било причинено временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, т.е. разстройство на здравето извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК.
По
случая е била образувана преписка № ***година по описа на РП – *** (рег. ***.
по описа на Второ РУ - ***), по която с постановление от 27.03.2018 година наблюдаващият
прокурор отказал да образува досъдебно
производство мотивирайки отказът си с доводите , че престъплението по чл.130,
ал.1 от НК е от частен характер и се възбужда по тъжба на пострадалия пред
съответния първоинстанционен съд. Не
е обсъждано наличие на извършени други престъпления от някои от участниците от
страна на прокурора.
Така
изложената и възприета от съда фактическа обстановка се подкрепя изцяло от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът възприема и кредитира
изцяло показанията на свидетелите К.И.М., И.Е.С., А.С.Д., Х.В.Х., Н. *** и М.П..
Тези показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и
логическа изложеност, взаимна кореспондентност
и съответствие с приложените по делото гласни и писмени доказателства, както и
поради липсата на всякакво съмнение в тяхната безпристрастност и обективност. Следва
да се посочи факта, че що се отнася до показанията на свидетеля М., то същата е
присъствала само в началото на главния факт по делото и след него. М. описва състоянието на Б. след инцидента - бил „сълзящ“, със скъсани
дрехи. В точност, подробности за това какво се е случило между Б. и подсъдимата
Б., М. научила от семейство Д.. В хода
на съдебното следствие, същата, категорично заявява, че по време на инцидента,
се е намирала в жилището си, което е напуснала едва след като дочула виковете
за помощ на тъжителя. Следва да бъде отбелязано, че в своите показания М.,
признава за наличието на конфликтни отношения между нея и подсъдимата Б.. Съдът
счита, че това е изключително
показателно досежно мотивацията на свидетеля
в разглежданите събития. Предвид изложеното досежно показанията на
свидетеля К.М., съдът счита, че следва да ги кредитира, доколкото същите
представляват косвени доказателствени източници, формирани на база на
преценката на техния източник - разказаното от свидетелите очевидци Н.Д. и Г.Д., на фона на тяхната субективна преценка
доколко могат и желаят да и разкажат, поради което съдът счита същите за
обективни единствено по отношение началото на ситуацията, преди появата на Б. и
относно описанието на тъжителя накрая на инцидента. Все пак съдът не остана с
впечатление за желание на св. М. да се опитва да изкривява обективната истина,
в полза на която и да е от страните и нейните преки впечатления, предадени в
съдебно заседание, съдът приема за обективни и незаинтересовани.
Съдът
счита, че не следва да се кредитират изцяло показанията на св. Н.М.Д. и Г.Й.Д.,
по-точно що се отнася до действията на двете страни в конфликта. Посочването
единствено и само на действията на подсъдимата като нападателни и
противозаконни, а на Б. единствено и само като защитни и правомерни, от страна
на свидетелите - преки очевидци на инцидента, съдът отдава на трайно близките им
отношения с тъжителя Б. и в изключително влошените десетилетни такива с
подсъдимата. Описаните от тях действия на двете страни при физическият им
контакт изглеждат абсурдни и налудничави, не кореспондират нито със събрания
останал доказателствен материал, нито с елементарната човешка логика – Б.,
възрастна жена, пенсионер, да „примами“ Б. към нея, за да може впоследствие да
го бута и блъска към жилището си, да го
вкара вътре и да го пръска със спрей, а той – здрав прав млад мъж - през
цялото време да се държи като беззащитна
жертва и малко дете, молещо
за помощ. Следва
да се посочи и факта, че на стр. 114 от
делото св. Н.Д. твърди, че не е видял Б. да принуждава Б. да слиза надолу,
както и не може да каже кой кого е блъскал…
Горната
фактическа обстановка съдът приема за безспорно и категорично установена и от
приетите по делото писмени доказателства, а именно: Съдебно-медицинско
удостоверение № ***. на Т.К.Б., лист за преглед на пациент в спешно
отделение от дата 12.03.2018г,
Постановление на РП - *** по досъдебно производство № ***., Постановление на РП
- *** по преписка № ***, преписка № ***. на РП- ***, писмо с рег. № ***., ,
писмо № ***. писмо № ***. , преписка по
НП № ***. и разписка, справка за съдимост на подсъдимата. Като обективно и
неоспорено от страните съдът прие и представеното СМУ на освидетелствуваният
частен тъжител, тъй като същото е изготвено от лице - съдебен лекар във връзка
с изпълнение на неговите служебни задължения, при което е отразено обективно
установените при прегледа телесни увреждания. Относно механизма на причиняване
на самите телесни увреждания по тъжителя Т.Б., посоченото в приетото и
неоспорено от страните по делото медицинско удостоверение, издадено на тъжителя,
кореспондира с начина, посочен в тъжбата
относно причиняването на констатираните телесни увреждания като зачервявания от
химическо изгаряне.
Относно
гласните доказателства събрани в хода на съдебното следствие, съдът не
констатира такава неоспореност от страните. В доказателствената съвкупност по
делото са налице множество ясно изразени и съществени противоречия, които се налага
да бъдат обсъдени съобразно чл.305 ал.3 изр.2 НПК. Нужно е да се отчете, че
събраните в производството доказателства могат да бъдат условно рзделени на три
групи такива, като това разграничение е на изцяло формална основа и следва да
онагледи начинът, по който беше извършена оценъчната дейност по анализ на
доказателствените източници, по начин, олицетворяващ формираната фактология по
делото и способстващ за изграждане на параметрите на произнасяне.
На
първо място при анализа на гласните доказателствени
средства от настоящата съдебна инстанция, съдът констатира наличието на три
групи свидетелски показания, а именно от
една страна свидетелите разпитани по искане на частния тъжител – Н.Д. и Г.Д., чиито
показания са с преимуществено обвинителен характер, от друга страна обясненията
на подсъдимата Х.Б., които могат да се определят като защитна теза,
инкорпорираща оправдателен характер и показанията на свидетелите разпитани по
искане на подсъдимата – И.С. и М.П., които могат да се определят като
неутрални, въпреки че в действителност косвено потвърждават част от защитната
теза на подсъдимата. Останалите събрани доказателства от разпита на свидетели
не се оспорват от страните по делото и е лесно да се приемат от съда, друг
въпрос е доколко спомагат за разкриване на главния факт по делото.
Показанията
на по-горе посочените групи свидетели /първа и втора/ се намират в тежки
противоречия, що се отнася до физическите действия на двете страни една спрямо
друга, които противоречия на практика са
до степен на взаимно изключване и не бяха отстранени и при провеждането на очни
ставки в хода на съдебното следствие. Необходимо е да бъде отбелязано, че така
формираните условно групи свидетели са
ангажирани с две противоположни позиции,
възпроизвеждащи факти от обективната действителност по начин, който да ползва някоя
от двете страни.
От
една страна, показанията на тъжителят Б.
и на свидетелите Н.Д. и Г.Д., сочат активност в предизвикването на скандал и
физически сблъсък от страна на
подсъдимата Х.Б., насочени към тъжителя Б., като се отрича инициатива
като нападателни действия от страна на самия тъжител спрямо подсъдимата Б..
Както бе посочено по-горе, описаните от тях действия на двете страни при
физическият им контакт изглеждат абсурдни и налудничави, не кореспондират нито
със събрания останал доказателствен материал, нито с
елементарната човешка логика – Б., възрастна жена, пенсионер, да „примами“ Б.
към нея, за да може впоследствие да го бута и блъска към жилището си, да го вкара вътре и да го
пръска със спрей, а той – здрав прав млад мъж - през цялото време да се държи като беззащитна жертва и
малко дете, молейки за помощ. Следва да се посочи и факта, че на стр. 114 от делото св. Н.Д. твърди, че не е
видял Б. да принуждава Б. да слиза надолу, както и не може да каже кой кого е
блъскал, което е многозначително при определяне на обективната истина по делото
от съда.
От
друга страна са обясненията на подсъдимата Б., които пък обрисуват нападателни
действия от страна на тъжителя Б. и отричат каквито и да било действия на
посягане или удряне от нейна страна спрямо тъжителя Б., както и показанията на
по - горе посочените свидетели И.С. и особено на М.П., които частично
потвърждават версията на подсъдимата и най-вече свидетелстват абсолютно
обективно, тъй като, в случая на св. П., има признание за действията от страна
на самия Б., които разкриват на съда истинския извършител на противозаконни
действия в този казус. Първата група доказателствени
средства е изпълнена от показанията на свидетелите Н.Д. и Г.Д.. Съдът отчете
обстоятелството, че тези двама свидетели са в близки отношения с тъжителя и в
лоши с подсъдимата. Нужно е изведеното от свидетелите да се анализира
самостоятелно и в съпоставка с цялостния облик на доказателстевната маса, за да
се прецени дали разказното отразява достоверно възприятията на свидетелите или
е пречупено през призмата на субективната им преценка за допустимост на
изведеното, концентрирано до желан от тях разказан миминимум от факти. Така е
важно да се посочи, че в повествователното съдржание на показанията им се
отчита едновременно ясно съхранен спомен за случилото се и категорчина
заявеност на свидетелите да са наблюдавали непосредстевно случващото се и да
възприемат нападението от страна на Б. спрямо тъжителя. Досежно физическата
разправа и двамата свидетели са категорични да ся я възприели, като сочат
инициативата за същата, да е била на подсъдимата Б.. По - насетне в изложението
си свидетелите Н.Д. и Г.Д. описват фактическата си възможност да възприемат
ситуацията, като не дават точни и ясни сведения относно инцидента с
напръскването със спрей от страна на подсъдимата спрямо Б.. Нещо повече, в хода
на съдебното следствие и двамата свидетели от страна на частното обвинение,
категорично заявяват, че за „около 10 секунди“ са загубили от визуален конткакт подсъдимата Б. и тъжителя Б. и не могат с ясна категоричност да потвърдят, че именно
подсъдимата е нападнала Б., напръсквайки го със спрей. Тази щрихованост
на разказа е важна, защото всъщност способства да се очертае яснота в
преценката, касаеща доказателстевното средство. Фактът, че свидетелите твърдят
да са очевидци на случилото се и същевременно да не дават ясни и точни
показания досежно хронологичната последователност на събитийната подреденост, а
схематични въвеждащи обстоятелства, като позиционирането на двете лица и
словесен конфликт, респективно последващо възприемане на случилото се от друг
свидетел по делото, олицетворява невъзможността изначално съдът да приеме, че
щом свидетелите твърдят да са били на мястото, то значи те са видяли всичко и
разказва всичко в непосредствена сюжетна подреденост. Имплицитно въведената в
техните показания избирателност на разказа и ясно очертаното от него
обстоятелство, за конкретни факти да не са обръщали внимание на случващото се,
сочат, че макар и преки, показанията са щрихованата и лаконична повествователна
насоченост на субективните им възприятия, без в пълнота и логическа цялост да
разкриват същността на инцидента. Показанията на свидетелите Н.Д. и Г.Д. не
изясняват предмета на доказване, така както е очертан в разпоредбата на чл. 102 НПК. Съдът е на становище, че същите не следва да се ценят в частта им в която
твърдят ,че са възприели възникналия инцидент, по начина, както се твърди в
първоначалната тъжба, доколкото същите се опровергават от кредитираните от съда
други гласни доказателства. Сериозен аргумент съдът да не даде вяра на
показанията на тези свидетели и да ги приеме за недостоверни е и заявеното от
свидетелите при проведения разпит, относно тяхната „ограничена видимост“. Съдът
намира, че показанията им в тази им част са поставени в услуга на тезата на
частния тъжител. Имайки предвид тези обстоятелства както и твърдението на
свидетелите М.П. и И.С.,че в отношенията между семейство Д. и подсъдимата Б. от
години се е настанила перманентна вразждебност ,съдът намира, че тези свидетели
не споделят обективно случилото се на инкриминираната дата и показанията им в
тази част не следва да се кредитират. Така или иначе, тези двама свидетели с
показанията си внасят конкретика, по начин, удобен за
тях – с цел вреда на подсъдимата - за това как се е развил конфликта между
подсъдимата и частния тъжител, кой кого е провокирал, имало ли е нападение и от
кого.
С
тези съображения по оценъчна дейност на анализа на гласните доказателствени
средства, съдът прие, че показанията на тази група свидетели (свидетели от страна на тъжителя - Н.Д., Г.Д.)
са оскъдни, същите не отразяват обективно обстоятелствата, предмет на
изясняване по делото, поради което същите не следва да бъдат кредитирани, и
изложената от тях фактология не бе възприета от съда като достоверна. Както
беше отбелязано, отличават се и с недостоверност и необясними логично моменти,
като наред с това не се потвърждават от други доказателства и доказателствени
средства, събрани по делото, напротив, опровергават се от обясненията на
подсъдимата и показанията на св. П., които са решаващи, според съда, по
изброени по-горе причини, показанията на тези свидетели не следва да бъдат
кредитирани в частта относно факта кой
кого е нападал, бутал, блъскал, дърпал и т.н. Избирателната памет на
свидетелите, преки очевидци на инцидента, съдът отдава на близките йм отношения
с тъжителя Б..
В
този аспект неимоверно следва да се преценят и изследват показанията на
свидетелите М.П. и И.С. - другата група свидетелски показания. Изначално и
строго формално те съставляват косвено доказателствено средство, досежно
съдържанието на инцидента, обрисуван от разказаното им от тъжителя, което
опонира, поради своята съдържателна насоченост на показанията на свидетелите – Н.Д.
и Г.Д., определящи се като очевидци на случилото се. Тук следва да се отчете,
че именно тъжителят Б. е разказал
на свидетеля М.П. за състоялият се инцидент /за това свидетелят П. е
категорична/. Така всъщност изначално определените като косвени доказателствени
средства показанията на свидетеля М.П., са на еднолинейна плоскост с
показанията на свидетелите Н.Д. и Г.Д., принципно възприети за преки
доказателстевни средства, досежно значимите за предмета на производството
обстоятелства – нападнат ли е тъжителя, на мястото и по време на инцидента,
къде е нападнат, напръскан ли е със спрей, какво увреждане е настъпило от него,
респективно какъв е бил поводът за конфликта. Тук показанията на свидетелката М.П.,
за разлика от тези на другите двама свидетели Д. и Д., са последователни,
хронологични и вътрешно единни. Те възпроизвеждат само онова, което на
свидетелката е разказал частния тъжител и това прави тези показания особено ценни, тъй като те
съдържат данни, уличаващи самият тъжител в извършване на противозаконни
действия спрямо Б., съобщени от самият тъжител. В хода на съдебното следствие, П.
е категорична, че на сутринта няколко часа след инцидента, тъжителят Б. сам
отишъл при нея и й разказал за процесните събития, предмет на тъжбата, излагайки
случката пред нея по различен от твърдяния в тъжбата
начин. Тъжителят заявил на свидетеля П., че се „опитал да задържи Б.“ , но тя
го напръскала със спрей. На въпроса зададен от П., „къде го е напръскала“, тъжителят
отговорил „ В нейния апартамент в сутерена“. Съдът счита, че последните два
цитата са изключително показателни досежно поведението на тъжителя в
разглежданите събития. Едва ли би могло да се приеме, че тъжителят е бил
безконфликтно настроен, както и едва ли би могло да се поддържа обосновано, че
при разглежданите събития Б. е бил в позицията на беззащитна жертва - теза,
която самият той очевидно се опитва да поднесе чрез тъжбата си. Последната, на
свой ред, е безспорно алогична и твърде недостоверна, като ясно проличава
желанието на тъжителя да обоснове собственото си противоправно поведение за
сметка на чуждото поведение - това на подсъдимата. Вярно е, че показанията на
свидетелят П., са косвени по своят характер доказателствени средства, но те, в
своята съдържателна част, носят информация и за това значимо за делото
обстоятелство. Съдът не намира основание да се съмнява в показанията на
свидетеля П., още повече, че по делото се събраха доказателства за близки
приятелски отношения между същата и тъжителя Б..
Такава
е и семантичната насоченост на показанията на свидетелят И.С., който не е пряк
очевидец на инцидента. Съществено е противоречието между изложеното в
обстоятелствената част на тъжбата и показанията му - досежно физическото и здравословно
състояние на тъжителя Б.. В своите показания, дадени в хода на съдебното
следствие С., заявява, че не е присъствал на инкриминираното деяние, а е научил
за него от подсъдимата Б., която му е разказала за процесните събития. Противно
на изложеното в обстоятелствената част на тъжбата, в своето изложение свидетелят посочва, че още
на същият ден, т.е. няколко часа след инкриминираното деяние, е видял тъжителят
и не е забелязал увреждания по него /отоци и синини, зачервяване, задух и т.н./.
Напротив свидетелят е категоричен , че тъжителят е изглеждал „съвсем нормално“.
В този смисъл, ако показанията му, преразказващи казаното от подсъдимата Б.,
са косвени доказателстевни
средства, съдържащи пълни данни за случилото се, пречупени през призмата на
данни от подсъдимата, то телесното увреждане по тъжителя / или липсата на
такова/, видяно от свидетеля С., непосредствено няколко часа след развилия се конфликт, се явява пряко
доказателствено средство. Съдът кредитира показанията на свидетел С. като
обективни, логични и последователни. Не се установиха обстоятелства, сочещи
предубедеността им, както и не се намериха и други основания за критика на тези
показания, поради което и ползва при излагане като установена на фактическата
обстановка. Показанията на този свидетел са изключително ценни и с
осветляването на един безспорен факт – наличие на „група за натиск“ върху Б. от
страна частния тъжител и св. Н. и Г.Д., които сами решават какви действия да се
предприемат срещу подсъдимата и ги осъществяват от името на всички живущи, без
да е налице такова съгласие в оценката на всички други съседи към поведението
на Б., а и на самите частен тъжител и св. Н. и Г.Д..
В
настоящия случай съдът даде вяра на обясненията на подсъдимата Х.Б., дадени в
хода на съдебното следствие по настоящото дело, като отчита обстоятелството, че
тя е подсъдимо лице. Нейните обяснения, освен средство за защита, са и
доказателство в процеса, като съдът намира, че обясненията и са логични,
последователни и кореспондират както помежду си, така и с другите събрани по
делото доказателства. В своите обяснения подсъдимата Б., проследява подробно
протеклите събития, като същата не отрича, че действително е напръскала със
спрей тъжителя Б., обяснявайки, че е била предизвикана от поведението му, като
е действала единствено, за да защити себе си и да преустанови по-нататъшна
физическа разправа от страна на Б. към нея. Възприетото от съда се подкрепя и
от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели – М.П. и И.С.,
както и от приобщените по делото писмени доказателства - съдебно-медицинско
удостоверение на тъжителя съдебно-медицинско удостоверение на тъжителя ,
материалите по ДП № ***.г. по описа на Второ РУ ***, Постановление на РП - ***
по досъдебно производство № ***., свидетелства за съдимост. Съдът счита
посочените гласни доказателства за логични, последователни, вътрешно
непротиворечиви, в синхрон помежду си, отговарящи на приобщените по делото
писмени доказателства. В така цитираните гласни доказателства се констатира
почти пълно припокриване относно обстоятелствата, предхождащи и непосредствено
последвали самия инцидент. На практика в целия приобщен доказателствен
материал, а и между страните по делото, не съществува спор или несъответствие
върху част от основните факти, подлежащи на доказване по делото и конкретните
събития, протекли преди и след деянието, вменено във вина на подсъдимата. Кредитирайки
втората група гласни доказателства, стъпвайки на показанията на третата група
свидетели, на медицинската документация и на останалите писмени доказателства,
съдът прие за доказано, че на процесната дата и на процесното място тъжителят
действително е получил телесни увреждания, отговарящи на критериите на лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. Безспорно е също така, че тези
увреждания са нанесени именно при инцидента с подсъдимата, като същата сама признава, че е напръскала тъжителя със
спрей за да избегне нападението от страна
на последния. Безспорно е и че е имало продължителен физически контакт между
двамата, породен от желанието на тъжителя противозаконно, против волята на Б.,
да я задържи.
Съгласно
чл. 303 ал.II от НПК съдът признава подсъдимият за виновен, когато обвинението
е доказано по несъмнен начин. Тази разпоредба предполага наличието на събрани
както преки, така и косвени доказателства, които да обусловят квалифицирането
на даденият субект на наказателна отговорност като извършител на конкретно
санкционирано от закона противоправно деяние, тогава когато са осъществени
всички признаци от състава на престъпление по смисъла на чл. 9 ал.I от НК. Съставът
на престъплението по чл. 131, ал.I, т.2, вр. чл.130, ал.I от НК предполага
установяването по несъмнен начин на всички признаци, както от обективната му,
така и от субективната му страна. Липсата на който и да е от тях, обуславя
несъставомерност на извършеното деяние, което изключва и санкционирането му
посредством наказателна репресия. В хода на настоящото производство не се
събраха каквито и да е доказателства, които да индицират
за наличие на осъществен от страна на обвиняемата Х.Т.Б. състав на
престъплението по чл. 131, ал.I, т.2, вр. чл.130, ал.I от НК. Съгласно
разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от НК „не е общественоопасно деянието, което е
извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено
противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата
на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките
на необходимите предели". От обективна страна безспорно не са налице всички
признаци на посоченият престъпен състав, а именно - липсва обществената
опасност на деянието. Доказателствата по делото не подкрепят обвинителната теза,
поддържана с тъжбата, подсъдимата Б. да е причинила умишлено на частния тъжител
цитираните по-горе увреждани. Напротив,
преценката на всички доказателства по делото, води до извода за осъществени
неправомерни, провокативни и престъпни по своя характер действия, явяващи се
противоправно поведение от страна на тъжителя. Съдът със съжаление констатира нежеланието на
РП-*** да забележи доказаните извършени престъпни действия на Б. и то от
различни глави на НК във въпросната нощ. Тези действия са обективен факт и
именно те са причина за извършване на самозащитните
действия от страна на Б.. Същата дори не е успяла да разбере веднага и за
извършеното противозаконно отнемане на мобилния й телефон, който е отнет
абсолютно умишлено, както твърди и самият тъжител. Без значение е последвалото
му доброволно предаване на служителите на полицията. Съдът счита, че
причинените на частния тъжител Т.Б. увреждания са в резултат на действията на Х.Т.,
които са били провокирани от прякото и непосредствено нападение на частния
тъжител, което последният не е преустановявал, въпреки предприетата от
подсъдимата позиция на оттегляне и отстъпване. В конкретния случай подсъдимата
е възприела действията на частния тъжител като нападение, пряко застрашаващо
здравето и и с напръскването със спрей на частния тъжител подсъдимата Б. е
отговорила на атакуващите я действия на частния тъжител, с цел да се защити. Поради
изложеното съдът счита, че така извършените действия от страна на подсъдимата Б.
представляват безспорен и класически случай на неизбежна отбрана. Нанесените на
частния тъжител наранявания са причинени от подсъдимата в рамките на вече
започнало и не преустановено противоправно поведение против самата нея. С цел отблъскване
на тази атака и обезвреждане на нападателя, подсъдимата е напръскала със спрей
в областта на лицето частния тъжител, това поведение на подсъдимата, съобразно
разпоредбата на чл.12 ал.1 от НК, не е обществено опасно и не представлява
престъпление, напротив, същото е било единственото възможно действия с оглед
преустановяване на незаконните действия на тъжителя. Съобразно константната
практика на ВС и ВКС /Постановление №12 от 29.11.1973г по н.д.№11/73г на
Пленума на ВС, Решение №1094 от 16.02.2007г на ВКС по н.д.№600/2006г, Решение
№285 от 18.01.2006г на ВТАС по ВНОХД№323/2005г и др./ действията на подсъдимата
Б. следва да се квалифицират като законосъобразно упражняване право на защита,
при което на извършителя на противоправно поведение /в случая на частния
тъжител/ се причиняват вреди в необходимите за това предели. Тези
неблагоприятни последици се явяват следствие на личното незаконосъобразно
поведение на нападнатия /частния тъжител/ и за тях подсъдимият не следва да
носи наказателна отговорност. Причинените от
подсъдимата вреди на тъжителя, описани в тъжбата, безспорно са в рамките на
необходимите предели, според изискванията на закона. Това повреждане е било
необходимо, за да може подсъдимата да защити себе си. Според съда, именно заради случаи като този, законодателната оценка,
визирана в чл. 12 от НК, намира причиняването на известни вреди при наличието
на определени обстоятелства за обществено оправдано и неопасно, а в
постановление на Пленума на В.С. № 12 от 1973г. този вид деяние се определя
като “правомерно, общественополезно и необходимо”. Законът предоставя право на
отблъскване на това нападение не само на нападнатия, но и но всеки гражданин,
без да е необходимо да се търси намесата на специализираните държавни и
обществени органи.”(същото постановление на Пл. на В.С.).
С
оглед на всичко изложеното по- горе, съдът прие, че установеното по делото
поведение на подсъдимата Х.Т.Б. в инкриминирания случай се субсумира напълно и
изцяло в диспозицията на чл.12, ал.1 от НК. Деянието, извършено при условията
на чл.12, ал.1 от НК не е общественоопасно, т.е. не е престъпление, поради
което съдът призна подсъдимата Х.Т.Б. за невиннна в
това, че на 12.03.2018 година около 03.50 часа в гр.***, чрез напръскване със
спрей причинила на Т.К.Б. лека телесна повреда – химическо изгаряне на кожата
на лицето включително ушите, врата отпрад и отзад с порязване и по кожата на
главата, одраскване на два от пръстите на ръката, приченено било и червеникаво
кръвонасядане в областта на гръдната кост - престъпление по чл.130, ал.1, вр.
ал.1 от НК, като на основание чл.304 от НПК и чл.12, ал.1 от НК я оправдава по
повдигнатото с тъжбата обвинение.
На
основание чл.190, ал.1 от НПК съдът е възложил направените от страна на
подсъдимата Х.Б. по делото деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 500 лева на частният тъжител
Т.Б..
С
оглед изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: