№ 33
гр. Ловеч, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесети март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Търговско дело №
20244300900008 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл. 432, ал.1 КЗ.
Производството по делото е образувано по искова молба вх.№
1032/09.02.2024 г. от П. П. П. от гр.Априлци, чрез адв. Н. Д. срещу ЗД „Бул
Инс“ АД с ЕИК: *********, с посочено правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ,
вр. чл. 42, ал. 3 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и цена на иска 105
300.00 лв., представляващи обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди.
В исковата молба се твърди, че на 30.07.2023 г. около 19:00 ч. на
третокласен път № 607 при км.58-450 в землището на гр. Априлци, при ул.
„Цанко Дюстабанов“, водачът И. Й. И., при управление на собствения си лек
автомобил марка „Ауди А4“ с рег. № ********, с непредпазливото си и
неправомерно поведение, неправилна преценка на пътната обстановка,
виновно допуска настъпването на ПТП с ППС марка „Дукати“, при което е
пострадал тежко П. П.. Изтъква, че за пътния инцидент е съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 34 по описа на ОД на
МВР - Ловеч, сектор „Пътна полиция“ и е образувано ДП № 257 по описа на
РУ Троян, пр.пр. № 5565/2023 г. по описа на РП Троян.
1
Счита, че причина за настъпването на пътния инцидент са действията на
водача на МПС с марка „Ауди А4“ И. И., който е нарушил правилата за
движение по пътищата, визирани в чл. 16, ал. 1 от 3ДвП. Последният е
предприел маневра изпреварване на движещото се пред него МПС, като в този
момент вече е била предприета маневра изпреварване на движещия се
непосредствено зад него мотор марка „Дукати“, управляван от П. П., т.е.
лентата за насрещно движение е била заета и е имало отлична видимост назад.
Твърди, че лекият автомобил не е трябвало да навлиза в нея, а е следвало да
пропусне мотоциклета и тогава да започне изпреварването. Посочено е, че в
резултат на неправомерното поведение на водача на л.а. „Ауди А4“ е
настъпило ПТП и траекторията на двете ППС-та се е пресякла, като в резултат
на това ППС с марка „Дукати“ се е отклонило и се е преобърнало в насрещния
банкет.
Изтъква, че към датата на събитието по отношение на МПС с ДКН
******** е било налице валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със
ЗД „Бул Инс“ АД. Излага, че на основание чл. 380, ал. 1 от КЗ е депозирал
писмена претенция до ЗД „Бул Инс“ АД, във връзка с което е образувана щета
№ ********** при ответното дружество. В отговор е получено писмо с изх. №
8300/12.12.2023 г., с което бил уведомен, че следва да представи
допълнително множество документи по образуваното ДП. Прави извод, че
ответникът в разрез с приложимия закон отказва да разгледа претенциите по
същество и да определи застрахователни обезщетения на пострадалото лице,
поради което дължи законна лихва на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ върху
дължимите обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от датата на
депозиране на извънсъдебната претенция - 23.11.2023 г. до окончателното й
изплащане.
Подробно описва причинените му телесни увреждания, проведено
лечение в МБАЛ „Д-р Георги Странски“ЕАД - Плевен, претърпените
оперативни интервенции, във връзка с които е търпял, търпи и ще продължава
да търпи болки и страдания за един неопределен период от време. Изтъква, че
от посочените увреди и операции ще останат големи белези по тялото му със
загрозяващ характер, че продължава да изпитва затруднения и неудобства
предвид претърпените множество и тежки увреждания, а възстановителният
период не е приключил и ще продължи своето лечение и в бъдеще. Излага, че
2
преди инцидента е бил физически здрав, изключително жизнен,
добронамерен, отзивчив, инициативен, изпълнен с желание да живее, ценен от
всички - близки, семейство и приятели, а към момента предстои да му бъдат
извършвани още прегледи, физиотерапия, прием на медикаменти с цел
подобряване на здравословното му състояние. Твърди, че при мисълта за
случилото се изтръпва, изпитва силен страх и негативни емоции. Има
сериозни проблеми със съня - сънува кошмари, буди се често, изпитва
страхове относно бъдещето - не знае дали ще може да възстанови предишното
си здравословно състояние и отново да води нормален начин на живот. В
заключение счита, че така претърпените увреждания ще оставят силен
негативен отпечатък върху бъдещия му живот.
На следващо място твърди, че във връзка с проведеното лечение на
получените при ПТП на 30.07.2023 г. увреждания, е направил разходи в размер
на 5 300.00 лв., включващи медицински консумативи, стабилизации, прегледи
и др.
Във връзка с твърдяното съпричиняване от негова страна излага, че
според константната и задължителна практика на ВКС, за да е налице
съпричиняване като основание за намаляване на дължимото от застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ обезщетение, е
необходимо пострадалият обективно да е допринесъл с поведението си за
вредоносния резултат, а не с условното и предполагаемото си поведение.
Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да заплати на
ищеца П. П. П. сумата в размер на сумата 100 000.00 лв., представляващи
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
на ПТП от 30.07.2023 г., ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от 23.11.2023 г. – датата на уведомяване на ответника с
извънсъдебната претенция до окончателното й изплащане и сумата от 5
300.00 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от 23.11.2023 г. – датата на
уведомяване на ответника с извъ съдебната претенция до окончателното й
изплащане.
В срока по чл. 367 от ГПК е постъпил отговор на искова молба от ЗД
„Бул Инс“ АД, ЕИК: *********, чрез пълномощника адв. А. И.,
преупълномощен от адв. М. Г., в който изразява становище за неоснователност
3
на предявените искове по основание и размер. Оспорва причинен деликт от
страна на водача на л.а. „Ауди“ с peг. № ********, последният да е действал
противоправно и виновно, както и наличието на причинна връзка между
поведението му и настъпилото ПТП. Счита, че събитието е случайно (чл. 15
НК) за водача на л.а. „Ауди“ с peг. № *******, като за него е липсвала
обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите.
Оспорва изложения в обстоятелствената част на исковата молба конкретен
механизъм на ПТП като произволен и неподкрепен от доказателства.
Акцентира, че образуваното наказателно производство не е приключило и не е
повдигнато обвинение срещу конкретно лице, което поставя под съмнение
презумпцията за вина. Сочи, че протоколът за ПТП е официален документ, но
не представлява категорично доказателство за причините за инцидента,
доколкото в него не се съдържат конкретни факти, които да установяват
вината на И. или причинно-следствената връзка между неговите действия и
настъпилите вреди. Прави възражение за съпричиняване на вредата от страна
на ищеца П. П., който извършва неправилна маневра изпреварване, като
управлява мотоциклета с превишена скорост. Счита, че степента на принос на
пострадалия за пътния инцидент е поне равна с приноса на водача на лекия
автомобил в създалата се пътна ситуация. Отбелязва, че съпричиняващото
деяние за разлика от деликта не е нужно да е противоправно или да се
изразява в нарушение на императивна законова разпоредба, като се позовава
на ППВС № 17/63 година на ВС.
Твърди, че претенцията за лихва от датата на уведомяване на
застрахователя противоречи на разпоредбата на чл. 380 КЗ във връзка с чл.
497 КЗ. Застрахователят отговаря за лихва след изтичане на тримесечния срок
от уведомяване за инцидента, ако е поискал допълнителни документи за
уточняване на претенцията. Изтъква, че в случая с предявената претенция не е
представено доказателство за механизма на ПТП, като КП не е такова,
доколкото в него не се сочи нищо по този въпрос.
В съдебно заседание ищецът чрез упълномощения адв. П.Д. моли съда
да уважи предявените искове, като му присъди направените разноски съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът редовно призован за съдебните заседания не се
представлява. В представената по делото молба вх. № 2026/19.03.2025 г. от
4
упълномощения процесуален представител адв. Ал. И. моли съда да
постанови, с което отхвърли предявените искове като неоснователни, тъй като
причина за ПТП е изцяло неправомерното поведение на ищеца, който е
нарушил правилата за движение и изгубил контрол върху превозното
средство. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си и
прави искане за присъждане на направените по делото разноски и евентуално
възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
писмени доказателства, показанията на св.И. И., В. П., А. А. и Т. Н.,
заключенията на съдебно-автотехническата, съдебно-медицинска и съдебно-
психиатрична експертизи, преценени поотделно и тяхната съвкупности и
взаимна връзка и обусловеност, приема за установено следното от фактическа
страна:
От представения по делото Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 34/15.08.2023 г. на ОД на МВР – гр.Ловеч е видно, че на
30.07.2023 г. около 19:00 ч. е настъпило ПТП между ППС марка „Дукати“,
управлявано от ищеца и л.а. марка „Ауди А4" с peг. № ********, управляван
от И. Й. И., при което е пострадал П. П.. Посочено е, че е образувано ДП №
257 по описа на РУ - Троян.
По делото са представени доказателства за подадена от ищеца П. П.,
чрез пълномощника адв.Н. Д. до ЗД "БУЛ ИНС" АД застрахователна
претенция по чл.380 КЗ от 23.11.2023 г. за изплащане на застрахователно
обезщетение в размер на 250 000 лв. за претърпени неимуществени вреди -
болки и страдания, вследствие на настъпилото на 30.07.2023 г. ПТП и 5 300.00
лв. застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди. В
подкрепа на претенцията към молбата за приложени писмени доказателства.
С писмо изх.№ 8300/12.12.2023 г. ответното дружество е уведомило
ищеца, че за компетентното произнасяне по заведената щета № ********** е
необходимо да представи влязъл в сила акт – присъда, решение или
споразумение по наказателно дело, или Постановление за прекратяване на
наказателното производство; АТЕ и СМЕ, протокол за оглед на
местопроизшествието, фотоалбум и скица към него, медицински документи,
удостоверяващи получените увреждания – рентгенови снимки;и резултати от
5
алкохолна проба, тъй като са необходими за определяне на основанието и
размера на обезщетението.
По делото не е спорно съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между ответното дружество и собственика на л.а. „Ауди
А4“ с peг. № ******** към датата на настъпване на ПТП - 30.07.2023 г., който
факт се установява от приложената справка от база данни на
Информационния център към Гаранционен фонд.
От ищеца по делото е представена и медицинска документация във
връзка с проведеното лечение.
От приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-
автотехническата експертиза се установява, че на 30.07.2023 г. по път 607 на
км 58+450 при ул. „Цанко Дюстабанов" се е движил неизвестен лек
автомобил в посока център на кв. Острец, община Априлци. След него се е
движил лек автомобил „Ауди"А4 с peг. № ********, управляван от И. Й. И..
Едновременно в същата посока е пътувал и мотоциклет „Дукати" с водач
ищеца П. П., който се е движил със скорост над 110 км/ч. В определен момент
И. предприема маневра „изпреварване" на преднодвижещия се автомобил,
като се изнася в ляво в насрещната пътна лента. Ищецът, движейки се с висока
скорост е изнесъл мотоциклета си в лявата /насрещна лента/ с намерение да
изпревари движещия се пред него автомобил с водач И. И.. Лекият автомобил
„Ауди"А4 и мотоциклет „Дукати" се намират в една лента и коридорите им на
движение се пресичат. Поради разликата в скоростите на двете ППС,
мотоциклетът извършва относително движение спрямо лекия автомобил, като
с дясната страна на мотоциклета осъществява притриващ удар в лявата страна
на лекия автомобил. Контактът започва от задна броня/лява част/, заден ляв
калник, леви врати, откъртва вероятно с кормилото си лявото странично
огледало на лекия автомобил, а с дясна стъпенка разкъсва предната лява гума.
От удара мотоциклетистът, поради инерционните сили и ударният импулс от
контакта, продължава напред и наляво, като се отделя от мотоциклета и пада в
храсталака отстрани на пътя, а мотоциклетът продължава движението си
извън пътя в гористата част, където се установява.
При извършения оглед експертът е констатирал, че платното е
двулентово за двупосочно движение с хоризонтална маркировка – прекъсната
6
единична линия тип М1. Ширината на платното е 6.30 – 7-.00 м., като от двете
страни има затревени банкети и вляво гора след банкета. Пътната настилка е
сух износен асфалт без неравности, като участъкът е прав с видимост над 120
м.
Според вещото лице инж.Н. К. скоростта на мотоциклета е била 110,4
км/ч при максимално разрешената в пътния участък от 50 км/ч в населено
място, а на лекия автомобил – 51,4 км/ч. Опасните зони за двете ППС са
съответно 32.00 м. за лекия автомобил и 115.2 м. за мотоциклета. След
направени изчисления вещото лице дава заключение, че необходимото
разстояние за намаляване на скоростта на мотоциклета до тази на лекия
автомобил „Ауди“ е 74.7 м. В съдебно заседания пояснява, че когато се
отклонява в лявата лента до мястото на удара, мотоциклетистът е бил на 47.5
м. от лекия автомобил. Според експерта при движение със скорост по - ниска
от 64 км/ч, мотоциклетистът би могъл да спре преди достигане на мястото на
удара и да избегне настъпването на ПТП, а при движение с разрешената
скорост от 50 км/ч, ПТП не би настъпило. Експертът е категоричен, че при
избраната скорост на движение от ищеца и създалата се пътна ситуация, ПТП
не би могло да се избегне чрез аварийно спиране и от двамата водачи.
Съгласно заключението на САТЕ ударът е настъпил в лявата пътна лента на
1.20-1.40 м от ляв край на платното за движение.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че поглеждайки
първоначално в огледалото, когато лекият автомобил е бил успоредно на
осевата линия, водачът И. И. не е възприел мотоциклета. Когато започва да
изпреварва предно движещия се лек автомобил и застане под ъгъл, също не
може да види моториста в огледалото, тъй като се променя ъгъла. Това се
отнася както за огледалото за обратно виждане в автомобила, така и за
външното ляво огледало за шофьора. Според експерта огледалата за обратно
виждане позволяват да се види на разстояние 200 м. назад дори при светнати
фарове, ако няма заслепяване. Но това зависи от обема на приближаващото
отзад превозно средство, дали пътят е обрасъл с растителност и други
фактори. Вещото лице твърди категорично, че избраната от мотоциклетиста
скорост е неподходяща предвид пътната ситуация, тъй като е виждал
движещите се пред него превозни средства.
От приетото като доказателство заключение на съдебно - медицинската
7
експертиза се установява, че в резултат на настъпилото на 30.07.2023 г. ПТП,
ищецът е получил следните травматични увреждания: политравма на тялото,
включваща фрактура на ляво и дясно бедро; фрактура на първи лумбален
прешлен; фрактура на трансверзалните израстъци на първи, втори, трети и
четвърти прешлени в ляво; фрактура на трансверзален израстък на
дванадесети торакален прешлен в дясно; контузия на бял дроб двустранно,
изразена повече в дясно и изразен пневмоторакс в ляво; счупване на четвърто,
пето, шесто, седмо, осмо и девето ребра в ляво и на шесто, седмо, осмо,
девето десето, единадесето ребра в дясно; подкожен емфизем в ляво.
Продължителността на лечението в болница е била от 31.07.2023 г. до
13.08.2023 г. Според експерта направените операции на двете бедра поетапно
са били с голям обем и сложност на долните крайници, а тяхната
продължителност е била един час и четиридесет минути за едната и един час и
петдесет минути за другата. Вещото лице д-р Й. твърди, че болките, които е
търпял ищецът в началото и постоперативно са били изключително силни,
като в рамките на около месец значително са намалели. При провеждане на
рехабилитации временно са се засилвали, а към момента се появяват само след
претоварване, продължително ходене и при разваляне на времето, а клякането
е затруднено поради ограничени движения в двете коленни стави. По време на
престоя в болницата на ищеца е провеждано медикаментозно лечение против
болките, реанимация след общите анестезии, а за в къщи са изписани
противосъсирващи препарати за около месец. В самото начало при ищеца е
имало придружител от семейството, тъй като са били нужни грижите след
проведените оперативни лечения. Впоследствие в продължение на месец и
половина-два също е имал нужда от чужда помощ, защото се е наложило
отбременяване на двата долни крайници с помощни средства. Постепенно
след третия месец е могъл вече да ходи сам с помощни средства и да се
обслужва. Вещото лице е категорично, че възстановителният процес при
ищеца не е приключил, тъй като е необходимо поетапно извършване на други
операции за демонтаж на остиосинтезния материал на двете бедра. След
извършен на ищеца преглед пояснява, че в момента П. П. не е възстановен,
предстоят му още две операции, поредица от рехабилитационни процедури,
балнеолечение и ЛФК. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че след
махане на пироните отново ще има възстановителен период, който няма да е
толкова тежък, но отново ще изпитва болки и страдания. Има белези по
8
тялото, които са заздравели оперативни цикатрикси на дясно и ляво бедро с
променен цвят и проминиращи над кожата.
По отношение на претенцията за имуществени вреди и след
запознаване с приложените по делото доказателства, вещото лице прави
заключение, че направените от ищеца разходи в размер на 5 300.00 лв. са
свързани с лечението, тъй като НЗОК не поема разходите за остеосинтезния
материал при проведените оперативни интервенции и пациентите сами си го
заплащат.
В съдебно заседание експертът уточнява, че по отношение на другите
травми – счупване на гръден кош, тежка гръдна травма с поява на хемоторакс
е предприето само консервативно лечение и въпреки множеството фрактури
на ребрата, те не са разместени и не се оперират. Счупването на прешлена се
лекува само с покой и това вероятно е причината за оплакванията на ищеца в
гръбнака при въртене и движение.
От прието и неоспорено от страни заключение на съдебно-
психиатричната експертиза се установява, че в резултат на ПТП ищецът е
отключил разстройства в адаптацията с преобладаващо нарушение на други
емоции. Това представлява състояние на субективен дистрес и емоционално
разстройство, обикновено нарушаващи социалното функциониране, които
възникват в периода на адаптация към значими жизнени промени и
обстоятелства. Симптомите са проява на тревожност, депресия, безпокойство,
напрежение и гняв. Към момента сънят се е подобрил и разстройството е
овладяно в посочения в МКБ срок. Ищецът П. П. не е посещавал лекар, не е
имал поставена диагноза и не са му изписвани медикаменти, като описаното
разстройство е лекувал с билкови медикаменти и мелатонин. Според вещото
лице д-р М. описаното психично състояние е преодоляно към момента и не е
необходимо провеждане на медикаментозно лечение. Ищецът се е адаптирал
към предишния си начин на живот, започнал е работа и очаква второ дете.
По искане на ответника по делото е разпитан като свидетел другият
участник в ПТП И. Й. И.. В показанията си същият излага, че ПТП е станало
на 30.07.2023 г. около 18:30-18:40 часа и времето било слънчево. Започнал да
изпреварва намираща се пред него кола и когато подал мигач, погледнал в
назад в огледалото, но не видял мотор. Преди да изпревари колата, отзад го
връхлетял мотор. Свидетелят твърди, че карал с 50 км/ч и видял мотора след
9
като се ударил в него. Чул стържене по колата, а лявото му огледало паднало.
Моторът влязъл зад мантинелата в бурена и паднал на 2-3 метра до дерето.
Когато спрял, моторът бил от лявата страна извън пътното платно в гората.
Водачът бил в тръните, но не видял къде е моторът. Когато си свалил каската,
видял ищеца, когото познавал по физиономия. Жена му се обадила на 112,
дали да му да пие вода, а той викал, че много лошо си счупил краката.
Свидетелят твърди, че мотоциклетът бил червен, пистов, а водачът с каска.
За установяване на претърпените от П. болки и страдания, по делото
са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите В. П. – съпруга
на ищеца, Т. Н. П. – тъст на ищеца и А. И. А..
В показанията си св.В. П. излага, че след катастрофата откарали
съпруга й с линейка в гр.Ловеч, а след това в гр.Плевен в Окръжна болница.
Там му направили скенер, снимали гръдния кош и крайниците, правили
изследвания за вътрешен кръвоизлив, тъй като би подут. Установили, че има
счупени две бедрени кости и счупени ребра, от които бил наранен белия дроб.
В болницата в Плевен стоял в реанимация около две седмици, като на 1 и 3
август му направили операции на бедрата, като му поставили желязо от
стомана. Операцията на лявото бедро била по-лека, но на дясното била
сложна, защото средната част на костта била раздробена на парчета. Другите
травми изисквали почивка и неподвижност. След реанимацията го преместили
в ортопедията за 3-4 дни, през което време тя се грижила за него. Къпела го в
леглото с пяна, хранела го, сменяла памперсите. Когато се прибрали в къщи,
тя продължила да се грижи за него. От дома за стари хора в гр.Априлци взели
болнично легло и установили, че му е счупена и ключицата, която вече
калцира. От стоенето в болницата и обездвижването бил отслабнал много и
нямал никаква сила. Близо два месеца бил на легло, като се нуждаел
непрекъснато от грижи. В края на втория месец започнал да става по половин
час на ден, но го премествали в инвалидна количка, а след това около два
месеца ходил с патерици. Свидетелката твърди, че все още има неправилна
походка, не може да стои дълго време прав или седнал и все още има болки.
Ищецът започнал да работи, защото има фирма с багери, но за много по-
кратко време. През цялото време, докато бил в болницата, всичко го боляло.
След като се прибрали в къщи бил ядосан на живота, че му се случва всичко
това, притеснявал се, че го обслужва и как това ще повлияе на личните им
взаимоотношения, че не може да се грижи за семейството си. Счита, че все
10
още не е възстановен психически, не смее да се качва на мотор, а само на кола
и продължава да взема обезболяващи. За катастрофата й споделил, че
започнал да изпреварва, но първата кола в неговата колона също започнала да
изпреварва и го изблъскала от пътя.
Показанията на св.П. се подкрепят и от тези на св.Т. Н., с когото
живеят в едно жилище. Когато отишъл на мястото на катастрофата, П. в
храстите по гръб, а краката му в неестествено положение, дишал трудно.
Направили му операции двете бедрени кости, като преди да го изпишат от
болницата в Плевен, дъщеря му била при него, за да го обслужва. След като се
прибрал в къщи, около 50 дена бил на легло, като за него се грижела жена му,
защото не можел нищо сам. След това започнали да го прехвърлят в
инвалидна количка около месец, а след това около два месеца се придвижвал с
патерици и започнал сам да се обслужва. През този период му било много
тежко, защото не можел да играе с дъщеря си и все още не може да бъде
пълноценен за нея, защото се пази. Свидетелят излага в показанията си, че 5
месеца след травмата ищецът хвърлил патериците, но и в момента болежките
не са отшумели. През пролетта на 2024 г. започнал да работи по 2-3часа на
ден, но не може да работи на пълен работен ден. В момента се притеснява, че
след операцията за махане на пироните, отново трябва да се пази 3 месеца. И
сега продължава да пие лекарства, защото има проблеми със съня.
В показанията си разпитаният по делото св.А. А. също твърди, че
ищецът бил в болницата в Плевен около 20 дена, където му правили операции.
Когато го докарали в къщи, свалили П. с чаршаф, но гледката била страшна.
През това време съпругата му се грижела за него, но дишането му било
затруднено, защото белите му дробове били засегнати от ребрата. Около три
месеца след инцидента започнал да се изправя, като с две патерици изминавал
няколко метра и сядал в инвалидната количка. В момента още го боли и не
може да стои седнал и прав. Започнал да кара багера по няколко часа, след
което се прибира да си почива. Свидетеля забелязал промяна в ищеца, който
не спял и по всяко време на денонощието бил на линия, бил притеснен как ще
изхранва семейството си и е друг човек след катастрофата. Бил изключително
добър човек, искал да бъде със семейството си, но в момента не може да прави
нормално нещата, които е правил преди. Споделял му, че в някакъв момент
трябва да му правят операции, за да му махнат железата.
11
При така приетите за установени факти, съдът намира следното от
правна страна:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 от
КЗ, съгласно който „Увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетение пряко от застрахователя”. За да се породи това
право, следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл.380 от КЗ, а
именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска „ГО” и
изтичане на срока за окончателно произнасяне на застрахователя, визиран в
разпоредбата на чл.496, ал.1 КЗ – 3 месеца, считано от датата на предявяване
на претенцията пред него. В настоящето производство са ангажирани
доказателства за заявена от ищеца писмена претенция пред застрахователното
дружество - ответник на 23.11.2023 г. Към датата на подаване на исковата
молба в съда срокът по чл.496, ал.1 от ЗК е изтекъл и застрахователят не е
изплатил на ищеца застрахователно обезщетение, т.е. заявеният иск е
допустим.
Ангажирането на отговорността на застрахователя по "Гражданската
отговорност" на причинителя на вредата /деликвент/ по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
функционално обусловено от правото на деликтно обезщетение от деликвента,
като фактите, въз основа на които се поражда претендираното материално
право са: 1. валидно възникнало правоотношение по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите между деликвента
и ответното застрахователно дружество към датата на настъпване на
застрахователното събитие; 2. настъпване на застрахователно събитие – ПТП;
3. претърпени вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие, за
които се претендира застрахователно обезщетение; 4. предпоставките по чл.
45 от ЗЗД - противоправно деяние; вина; вреди и причинно-следствена връзка
между поведението на застрахованото лице /дееца/ и причинените вреди.
По делото е установено съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по отношение собствеността и ползването на л.а. „Ауди А4"
с peг. № ******** по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с ответното дружество към момента на настъпване на ПТП.
В процесния случай не е спорно настъпването на ПТП на 30.07.2023
г., участниците в него и настъпилите в резултат на ПТП увреждания на ищеца.
Основният спорен въпрос по делото е относно наличието на
12
противоправно поведение на водача на лекия автомобил „Ауди А4" с peг. №
******** И. И..
При установения от заключението на приетата и неоспорена от
страните САТЕ механизъм на настъпване на процесното ПТП, съгласно който
водачът на мотоциклет „Дукати“ е предприел маневра „изпреварване“ и
навлязъл в насрещното платно за движение, удряйки се в предприелия също
маневра „изпреварване“ лек автомобил „Ауди А4“, съдът приема за
недоказано наличието на противоправно поведение на водача на лекия
автомобил, за който се твърди от ищеца, че е виновен за ПТП. От
констатациите на вещото лице и доказателства по делото настоящата
инстанция приема, че водачът на лекия автомобил „Ауди А4“, при спазване
изискванията на ЗДвП, е предприел маневра „изпреварване“ на движещия се
преди него автомобил. Същият се е движил в рамките на разрешената за
участъка скорост и е извършил маневрата на разрешен участък с оглед
данните за хоризонталната маркировка. Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1
от ЗДвП, водачът на ППС, който ще предприеме каквато и да е маневра, е
длъжен преди да я започне да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
край него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение. При извършване на маневра, която е свързана с
навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да
пропусне ППС, които се движат по нея. Нормата на чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП
задължава водачът, който ще предприеме изпреварване да подаде сигнал, да се
убеди, че не го изпреварва друго ППС и че движещото се след него ППС или
това, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката на
движение наляво.
В случая в проведеното на 20.03.2025 г. съдебно заседание експертът
категорично заявява, че преди извършване на маневрата, водачът на лекия
автомобил не е могъл да възприеме мотоциклета, управляван от ищеца. В
момента, в който И. И. е започнал да навлиза в лентата за насрещно движение
поради промяна на ъгъла, също не е имал възможност да възприеме
намиращия се зад него в лентата за насрещно движение мотоциклетист.
Промяната на ъгъла се отнася както за огледалото за обратно виждане в
автомобила, така и външно ляво огледало за шофьора. В тази връзка следва да
13
се отбележи, че началният момент, от който възниква задължението на водача
да предприеме мерки за безопасност, е този, в който той обективно е имал
възможност да възприеме опасността за движение.
От заключението на САТЕ се установява, че водачът на лекия
автомобил не е имал никаква техническа възможност да предотврати
произшествието, в т. ч. и чрез аварийно спиране. Според вещото лице инж. Н.
К. произшествието е било предотвратимо, ако водачът на мотоциклета се е
движил в рамките на допустимата скорост от 50 км/ч за населено място, а при
движение със скорост по-ниска от 64 км/ч П. би могъл да спре преди мястото
на удара и да избегне настъпването на ПТП.
Събраните по делото доказателства дават основание съдът да приеме,
че настъпването на процесното ПТП се дължи единствено и само на
противоправното поведение на пострадалия, който в нарушение правилата на
ЗДвП се е движил със скорост над 110 км/ч при максимално разрешена 50 км/ч
за населено място /нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП/, предприел е маневра
изпреварване, без да се съобрази с конкретните условия на видимост и
създалата се пътна ситуация /нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл.42, ал.1,
т.2 от ЗДвП/ и че няма да създаде опасност и пречки за останалите участници в
движението /нарушение на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП/, навлязъл е в насрещното
платно за движение при предприета маневра изпреварване от движещия се
преди него лек автомобил „Ауди А4“, в резултат от което задната дясна част на
мотора се удря в лявата част на лекия автомобил /нарушение на чл.42, ал.1, т.2
от ЗДвП/ .
Доколкото противоправността в поведението на деликвента е
съществен елемент от състава на непозволеното увреждане, респ. е
предпоставка за ангажиране на отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност", липсата му е пречка за уважаване на
иска по чл. 432, ал. 1 КЗ. Поради липсата на една от предпоставките за
ангажиране отговорността на ответника, предявените искове като
неоснователни следва да бъдат отхвърлени, без да се разглеждат останалите
елементи от фактическия състав и без да се обсъждат останалите доводи на
ответника относно неоснователността на претенциите.
Неоснователността на главните искове предпоставя и
неоснователност на акцесорните - за присъждане на законна лихва върху
14
претендираните главници, считано от датата на уведомяване на ответното
дружество с извънсъдебната претенция – 23.11.2023 г.
При този изход на делото разноски на ищците не се дължат, а същият
е освободен от заплащането на ДТ и разноски по делото на основание чл.83,
ал.2 от ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат
възложени сторените от ответника разноски, като се съобрази и направеното
възражение по чл.78, ал.5 ГПК, което съдебният състав намира за
основателно. Съгласно представения списък по чл.80 от ГПК, от ответното
застрахователно дружество се претендират разноски за депозит за вещо лице в
размер на 600.00 лв. и 30.00 лв. депозит за призоваване на свидетел, както и
11 520.00 лв. с ДДС разноски за адвокатско възнаграждение. В решение на
СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 е дадено тълкуване, че посочените в
Наредбата№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения размери на адвокатските възнаграждения могат да служат
единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но
без да са обвързващи съда и оттам размерите подлежат на преценка от съда с
оглед вида на спора, фактическата и правна сложност на делото, обема на
извършената работа, но при зачитане на принципа за достойно заплащане на
труда. Настоящият съдебен състав счита, че в случая размера на
претендираното от пълномощника на ответната страна адвокатско
възнаграждение следва да бъде редуциран с оглед неговата процесуална
активност и количество на извършена работа. Адвокат М. Г. е изготвил
отговор на исковата молба, в която са направени бланкетни възражения и
отговор на допълнителната искова молба. Процесуалният представител на
ответника не се е явил в нито едно от насрочените открити съдебни заседания,
в които са събирани доказателства чрез разпит на свидетели и приемане
заключения по допуснатите три съдебни експертизи, въпреки фактическата и
правна сложност на делото. За последното по делото заседание е депозирана
молба, в която са развити доводи относно основателността на исковата
претенция. В този смисъл съдът намира, че са налице основания за
определяне на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
ответника в размер по-нисък от претендирания, а именно 3600.00 лв. с ДДС.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
15
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан, предявеният от П. П. П.,
ЕГН **********, с адрес: от ***, чрез адв. Н. Н. Д., със съдебен адрес: *** с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***, иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за
изплащане на обезщетения за неимуществени вреди в размер на 100 000.00 лв.
в резултат на ПТП от 30.07.2023 година, ведно със законната лихва от датата
на уведомяване на ответника – 23.11.2023 година до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан, предявеният от П. П. П.,
ЕГН **********, с адрес: от ***, чрез адв. Н. Н. Д., със съдебен адрес: *** с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***, иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за
изплащане на обезщетения за имуществени вреди в размер на 5 300.00 лв. в
резултат на ПТП от 30.07.2023 година, ведно със законната лихва от датата на
уведомяване на ответника – 23.11.2023 година до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА П. П. П., ЕГН **********, с адрес: от ***, чрез адв. Н. Н. Д.,
със съдебен адрес: ***, да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: *** на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 4
230.00 разноски по делото, от които 630.00 лв. депозити за вещо лице и
призоваване на свидетел и 3600.00 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. Н. Н. Д. по чл. 38, ал. 2 от
ЗА, за присъждане на разноски по делото.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
16
17