МОТИВИ към Присъда №
24, постановена по НОХД № 3288/2018 година по описа на БРС
Съдебното производство
по делото е образувано по повод внесен в Районен съд-Бургас обвинителен акт от Районна
прокуратура-Бургас, с който е повдигнато на И.С.Д. с ЕГН ********** ***
обвинение по чл. 343б ал.1 от НК за това, че:
На 16.07.2017 г., в град
Б., управлявал моторно превозно средство лек автомобил „Тойота“. модел „РАВ 4“
с рег.№ ..., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно
1,54 промили, установено по надлежния ред с химическа експертиза за определяне
на концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 456/17.07.2017
г. на БНТЛ при ОД МВР-Бургас.
Подсъдимият редовно призован се явява в съдебните
заседания. Дава обяснение по повдигнатото му обвинение, разбира в какво е обвинен
и не се признава за виновен. Твърди, че на посочената в обвинителния акт дата
не е управлявал лек автомобил. В последната си дума моли съдът за
справедливост, като счита че държавното обвинение е тълкувало превратно
събраните по делото материали. Защитата сочи, че са накърнени правата на
подсъдимия досежно искането му за повторно химическо изследване на кръвната
проба. Навеждат се доводи, че при предявяване на обвинението подсъдимият се е
явил без защитник и този факт е оказал решаващо значение за изхода на делото.
Сочи, че до изтичане на тримесечния срок определен в Наредба № 30/27.06.2001 г.
защитата е поискала повторно извършване на химически анализ на кръвната проба и
такъв е разрешен едва десет дни преди изтичането на този срок. Повторната
химическа експертиза е дала резултат под 1,2 промили и вместо БРП да прекрати наказателното
производство и да изпрати на административнонаказващия орган делото е назначил
тройна съдебно-химическа (токсикологична) експертиза, в заключенията на която
защитата се съмнява. Навеждат се и доводи относно достоверността на показанията
на разпитаните полицаи като се акцентира, че не могат да си спомнят мястото
където е бил спрян подсъдимият.
Прокурорът поддържа от правна и от фактическа
страна повдигнатото обвинение. Предлага на съда да постанови присъда, с която
да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказания една година и шест
месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК
да бъде отложено за срок от три години, както и глоба в размер на 500 лева.
Предлага да бъде наложено и кумулативното наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 година и осем месеца, като бъде приспаднато времето,
през което подсъдимия е бил лишен от това право по административен ред считано
от 16.07.2017 г до 16.01.2018 г.
След съвкупна преценка на
доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, събрани в
производството, съдът намира за установена следната:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият И.С.Д. с ЕГН ********** *** е български
гражданин, женен, с висше образование, неосъждан, работи като вещо лице към
БОС, правоспособен водач на МПС и притежава СУМПС № *********, валидно до
01.12.2020 г. (листи 31 и 32 от ДП).
На 15.07.2017 г свидетелите Г.Д.,
Г.П. и С.Ж. и тримата полицейски служители във ІІ-ро РУ при ОД МВР-Бургас за времето
от 19,00 часа до 07,00 часа на 16.07.2017 г. изпълнявали служебните си задължения
по охрана на обществения ред и контрол на пътното движение на територията
обслужвана от ІІ-ро РУ-Бургас с патрулен автомобил марка „Опел“, модел „Астра“
с рег. № ... Около 01,20 часа на 16.07.2017г в близост до блок № ..., в ж.к.“С.“,
в гр.Б. посочените по-горе полицейски служители след подаден звуков и светлинен
сигнал спрели за проверка два автомобила. Причината за това била, че и двата
автомобила се движели несигурно, като единият криволичел по пътното платно, а
другият бил в лентата за насрещно движение. В хода на проверката служителите на
полицията установили, че лекият автомобил марка „Тойота“ модел „РАВ 4“ с рег. №
... бил управляван от подсъдимия И.С.Д. (собствеността на сина му С. И.Д. ЕГН **********
–лист 30 от ДП), а другият автомобил марка „БМВ“ модел „525“ от свидетеля В.К.
Подсъдимият Д. пътувал сам в лекия автомобил. На свидетелите им направило
впечатление движенията на водачите извън автомобилите и силната миризма на
алкохол идваща от тях, усъмнили се, че са употребили алкохол и поискали
съдействие от колегите си от сектор „Пътна полиция“–Бургас. Свидетелите М. и А.
били дежурни по КАТ. Обадил им се дежурният и ги изпратил за съдействие на
колегите им от ІІ-ро РУ - Бургас. Пристигайки на място в ж.к.“С.“ свидетелят М.
изпробвал водачите Д. и К. с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер „ARBB 0076“ и при двамата отчело показатели над 1,2 промили, като за подсъдимия Д.
отчело 1,27 промили. Техническото средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен
номер „ARBB 0076“ било
преминало лабораторна проверка на 22.05.2017 г (лист 25 от ДП). С оглед
констатираното нарушение на ЗДвП на подсъдимия И.Д. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение серия Г и бланков №781303 от
16.07.2017 г (лист 21 от ДП), който бил подписан от нарушителя без възражения.
Връчен му бил екземпляр. Наред с това и съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредба № 30/27.06.2001
г. (отм.) за реда за установяване на употребата на алкохол или друго упойващо
вещество от водачите на моторни превозни средства, свидетелят М. попълнил и
връчил на водача Д. талон за медицинско изследване № 0017716 (лист 22 от
делото). Служителите на ІІ-ро РУ-Бургас отвели с два служебни автомобила
водачите Д. и К. в сградата на ІІ-ро РУ, където им били издадени Заповеди за задържане
за срок до 24 часа на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР. Заповедта за Д. била
изготвена в 01,20 часа (лист 26 от ДП), по същото време бил съставен и протокол
за обиск (лист 27 от ДП), като подсъдимият попълнил декларация, че желае да
ползва адвокатска защита по негов избор и за негова сметка (лист 29 от ДП).
След като бил задържан, подсъдимият Д. ***, където да му бъде взета кръв за
химически анализ. Изготвен бил протокол за медицинско изследване №420/16.07.2017г
(лист 23 и 24 от ДП), където Д. отрекъл пред лекаря употреба на алкохол. С
протокол за химическа експертиза № 456/17.07.2017 г. (лист 14 от ДП) вещото лице
Л.–Б. на длъжност експерт–химик в специализираната химическа лаборатория към
сектор БНТЛ при ОД на МВР-Бургас извършила химическо изследване за алкохол в кръвната
проба взета от И.Д. и в нея се доказало наличие на етилов алкохол в количество
от 1,54 промили. На 17.07.2017 г. било образувано БП №434 ЗМ-624/2017 г по
описа на Второ РУ - Бургас. На 21.07.2017 г. с постановление разследващият
полицай привлякъл Д. в качеството на обвиняем по чл.343б ал.1 от НК и му взел
мярка за неотклонение „Подписка“ (лист 5 от ДП). На привличането Д. се явил без
упълномощен адвокат. В същия ден (поради техническа грешка била изписана датата
22.07.2017 г. видно от лист 72,73,74 от
ДП) бил разпитан и в качеството на обвиняем. Изрично посочил, че е запознат с
правото си на адвокатска защита и към този момент не е пожелал да се възползва от
такава. Показан му бил протокола за химическа експертиза и заключението на
вещото лице. По искане на разследващия и с постановление на наблюдаващия прокурор
Бързото производство било преобразувано като разследването е постановено да
бъде извършено по общия ред (лист 38 от ДП).
На 01.08.2017 г. подсъдимият Д.
се явил с упълномощен адвокат (договор за правна защита и съдействие на лист 4
от ДП) и е поискал да даде обяснения в негово присъствие (лист 39 от ДП). При
това следствено действие подсъдимият представил пред разследващия саморъчно
изготвена схема на района където бил проверен с посочване на изложените от него
обстоятелства при обясненията, представил копие от рецептурна книжка, с която
доказал, че има диабет и изследване от лаборатория „Лина“ с посочване стойностите
на захарта (лист 43-50 от ДП). В същият ден на 01.08.2017 г. (погрешно посочена
2016 г видно от лист 75,76,77 от ДП) с протокол разследващият е предявил
разследването на подсъдимия Д. и неговия упълномощен защитник (лист 41 от
делото). При предявяването на разследвано адвокатът е направил доказателствени
искания, едно от които е било, че се оспорва резултата в протокола за химическа
експертиза и на основание на Наредба № 30/2001 г. (отм.) е поискано да бъде
извършена повторна експертиза, която освен това да не бъде извършвана в БНТЛ
при ОД на МВР-Бургас, а в медицинско заведение съгласно Наредбата. В случая
направеното искане не е било по реда на чл.20 ал.3 от Наредба № 30/2001 г.
(отм.)
С постановление от 11.08.2017
г. наблюдаващият прокурор не е уважил искането на адвоката за назначаване на
повторна химическа експертиза (съгласно Наредбата, тъй като на 01.08.2017 г. са
минали повече от седем дни от предявяване на обвинението на Д. от 21.07.2017 г.
съгласно чл.20 ал.3 от Наредбата). Останалите доказателствени искания
прокурорът уважил. Проведени били очни ставки между разпитаните по ДП свидетели.
Представени били копие от лабораторен дневник (учетна форма №48) съгласно Наредба
№ 30/2001 г. (отм.), както и електронна информация за изработените кръвни проби
на И.Д. записан в лабораторния дневник под № 456 (лист 80-82 от делото).
С постановление от 19.09.2017 г.
водещият разследването назначил
съдебномедицинска експертиза, която да отговори на въпросите зададени от
подсъдимия с нарочна молба (лист 88 от ДП). В същата молба от 18.09.2017 г.
подсъдимият отново иска на основание чл.20 ал.3 от Наредбата да му бъде извършен
химически анализ на кръвта като се вземе предвид, че страда от диабет. Поискал
е да бъде извършен ДНК анализ на кръвната проба взета от него на 16.07.2017 г.
(очевидно подсъдимият се е съмнявал, че резултатът от химическия анализ за
химическа експертиза № 456/17.07.2017 г., извършено от вещото лице Л.–Б. на
длъжност експерт–химик в специализираната химическа лаборатория към сектор БНТЛ
при ОД на МВР-Бургас е бил на нечия друга проба, а не неговата). С тази молба
подсъдимият е поискал да бъдете предоставени записите от видео-заснемането
поставени в служебните автомобили на полицаите от ІІ-ро РУ участвали в
проверката на 16.07.2017 г. както и да бъдат предоставени Джи Пи Ес координатите
на маршрутите, скоростите на движение за времето на от 01,00 до 3,00 часа на
16.07.2017 г. на служебните автомобил на ІІ-ро РУ-Бургас. Със заявление от
05.10.2017 г. защитникът на подсъдимия е изискали вещото лице да отговори дали е била спазена
процедурата по вземане на кръвна проба съобразно чл.12,13,16 и 17 и особено чл.
18 от Наредба №30/2001 г на МЗ, МВР и МП, както и компетентно да бъде извършен
нов химически анализ на кръвта, но в друга лаборатория, а не тази на БНТЛ в ОД
МВР-Бургас.
С постановление от 10.10.2017
г. наблюдаващият прокурор е допуснал да бъдат извършени направените доказателствени
искания на подсъдимия и на неговия защитник (включително и разпита на свидетеля
К.) и не е уважил искането за следствен експеримент и да изиска записите от
видеокамерите от служебните автомобили, както и джи пи ес данни относно
маршрута им.
Отново с постановление от
11.101.2017 г водещият разследването назначил на основание чл.144-154 НПК, която
да бъде извършено от друго лице от БНТЛ различно от вещото лице Л.-Б., което да
отговори на поставените въпроси от подсъдимия, неговия защитник и отново да
отговори дали в кръвната проба на подсъдимия се съдържат летливи вещества като
алкохол и ако се установят да се определи тяхното съдържание.
С протокол №ОХ-17-119 от
13.10.2017 г (лист 100 и 101 от ДП) вещото лице В.Б., на длъжност химик в БНТЛ
при ОД на МВР-Бургас дал заключения (изготвени изцяло по писмени данни), от които
е видно, че пробата кръв от И.Д. е била приета в химическата лаборатория при
сектор БНТЛ на 17.07.2017 г в 09,25 часа и при огледа същата отговаряла на
изискванията на Наредба № 30/2001 г. (отм.) Изследването било извършено на
17.07.2017 г в 14,054 часа с газов хематограф и е била определена концентрация
на алкохол в размери от 1,54 промили, за което бил изготвен Протокол № 456/17.07.2017
г. След изследването на кръвта същата е била оставена на съхранение в
лабораторията в хладилник при температура от +4 градуса по Целзий съгласно
Наредба № 30/2001 г. (отм.). Експертът Б. не могъл да отговори дали процедурата
по вземането на пробата е съответствала на изискванията на чл.12 и чл.13 ал.1
от Наредба № 30/2001 г. (отм.) в частта относно дизенфекцията при вземане на
пробата, дали шишето е било измито и подсушено и дали в него е имало 0,5 грама
суха субстанция натриев флуорид за всеки 10 куб.см от обема. Според вещото
лице изследването извършено по
газхроматографския метод, анализът е бил извършено двукратно под ръководството
на химик и резултатите са вписани в лабораторна книга (учетна форма № 48 на
МЗ). Вещото лице Б. не бил компетентен и не е дал отговор на въпроса дали
заболявания като хепатит и диабет и приеманите за тях лекарства са могли да окажат
влияние или да се отразят на възможностите на организма да преработва алкохолни
продукти и в каква степен биха се проявили, тъй като това било от компетенцията
на вещи лица с квалификация „съдебна медицина“.
На 12.10.2017 г. пробата била
изследвана повторно и е бил изготвен Протокол за химическа експертиза № 753/12.10.2017
г. (лист 103 от ДП) отново чрез газхроматографския метод и в кръвта на Д. се
доказало наличие на алкохол в количеството от 0,85 промили.
На 16.10.2017 г. с постановление
на водещия разследването била назначена тройна съдебно-химическа (токсикологична)
експертиза, която следвало да отговори на поставените три въпроса, един от
които да се определи съдържането на летливи редуциращи вещества в предоставена
кръвна проба иззета от подсъдимия Д. на 16.07.2017 г. и ако се установи наличие
на такива, да се опреди тяхното съдържание в цифрово изражение и промили. Кръвната
проба била приета с протокол (лист 119 от ДП). В заключение по изготвената
тройна съдебно-химическа експертиза вещите лица А., Г. и М. (лист 120-133 от
ДП) са отговорили, че предоставената проба от кръв взета от И.Д. на 16.07.2017
г в ЦСМП в УМБАЛ – Бургас при приемането й не са установени обективни причини
за невъзможност за провеждане на изследване, същата е била доставена в
парафирано стъклено шише в съответствие с Наредба № 0/2001 г. (отм.) без
признаци от разложителен процес и такива, които да компроментират изследването.
Не са били констатирани признаци за манипулиране на пробата. От извършеното
изследване е било установено наличие на
алкохол (етанол) в кръвта с концентрация от 1,07 промили. На въпроса дали е оказало
влияние периода от време на вземането на кръвта до извършването на настоящото
изследване и ако да какви са били причините вещите лица са отговорили, че това
е било в резултат на редица фактори, чието влияние е комплексно. Изтъкват, че една
от вероятните причини за намаляването на етанола в кръвната проба би могло да бъде
липсата на антикоагулант в пробата. Отсъствието му е довело да куагулиране
(съсирване) на пробата и нейното разслояване. Поради разпределението на
водоразтворимите алкохоли, следващо това на водата, съдържанието им в серумната
фракция щяла да бъде по-голямо спрямо съдържанието им в пълна (несъсирена
кръв). Проблемът, който възниквал след неколкократно анализиране (дву- или
трикратно) на серумната фракция от кръвта е нейното относително намаляване
спрямо цялата кръвна матрица. От това според вещите лица следвало, че
последващото анализиране на кръвта можело да доведе до общо понижаване на
действителната концентрация на етанола.
В заключение вещите лица като съобразили данните и резултатите, стигнали до
извода, че при проверката на 16.07.2017 г в 01,20 часа И.Д. ЕГН ********** е управлявал
МПС с концентрация на алкохол в кръвта си 1,30 промили, което се потвърждавало
и от данните на техническото средство.
С протокол от 01.02.2018 г бил
иззет биологичен материал от подсъдимия за ДНК изследване (лист 170 от ДП). С
Протокол за извършена експертиза №18/ДНК-110 (лист 220-222 от ДП) изготвена в
НИКК–МВР-София било доказано, че течната кръв в парафирано стъклено шише, върху
което е бил залепен лейкопласт с надпис „№420/16.07.2017г-02,50 часа И.С.Д. **********
*** АД“ и предоставения тампон с иззет биологичен материал на подсъдимия Д. съвпадал
с ДНК профилът с този на подсъдимия. Течната кръв в шишето произхождала от И.С.Д.
ЕГН **********.
Горната
фактическа обстановка се установява изцяло, по безспорен и категоричен начин
от събраните в хода на досъдебното производство доказателства: показанията на
разпитаните по делото свидетели, в това число и прочетените
показания по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т. 2 предложение второ на свидетелите
Ж., М., Д.; заключенията
на вещите лица и изготвените от тях експертизи, проведените очни ставки в хода
на съдебното следствие, писмените доказателства: договор за правна защита и съдействие, справката
съдимост на подсъдимия Д., АУАН от 16.07.2017 г (лист 21 от ДП), талона за
медицинско изследване №0017716 (лист 22 от ДП), протокол за медицинско изследване
(лист 23 и 24 от ДП), лабораторна проверка на техническото средство Дрегер 7510
ARBB 0076 от 31.05.2017 г (лист 25 от ДП),
заповед за задържане на лице от 16.07.2017 г (лист 26 от ДП), протокол за обиск
на лице (лист 27 от ДП), декларации за адвокатска защита (лист 28 и 29 от ДП),
справка за собственост на МПС (лист 30 от ДП), справка за нарушител (лист 31-32
от ДП), книга за пропускателния режим на ІІ-ро РУ за периода от 04.07.2017 до 08.09.2017
г (лист 73-74 от ДП), учетна форма №48
съгласно Наредба №30/2001 г (отм.)–лабораторен дневник (лист 80 от ДП),
електронна информация за изработени кръвни проби на И.Д. (лист 81 и 82 от ДП),
молби и изявления от подсъдимия и неговия защитник (лист 88-89 от ДП),
протоколи за химическа експертиза №456/17.07.2017 г и Протокол №753/12.10.2017 г.,
тройна съдебно-химическа (токсикологична) експертиза (лист 120-1333 от ДП),
протокол за вземане на образци за сравнително изследване с разрешение на съдия
при отказ на лицето (лист 170 и 171 от ДП), приемо-предавателен протокол (лист
172 от ДП) , протокол за извършена ДНК експертиза (лист 220-222 от ДП).
Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода
на съдебното следствие свидетели Г.Д., Г.П., С.Ж., С.М., С.Я., Х.М., О.А. като
ги намира за безпристрастни, последователни и логични. Съдът не кредитира
показанията на свидетеля К., тъй като в тях личи стремеж за подкрепа защитната
версия на подсъдимия. Съдът кредитира и показанията на вещите лица по
изготвените от тях експертизи.
С оглед направените по–горе
констатации съдът достигна до следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Детайлният анализ
на доказателства не оставя съмнение, че подсъдимият И.С.Д. ЕГН ********** е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343б,
ал. 1 НК, за това, че на 16.07.2017г,
в град Бургас, управлявал моторно превозно средство лек автомобил „Тойота“
модел „РАВ 4“ с рег. № ..., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда, а именно 1,54 промили, установено по надлежния ред с химическа
експертиза за определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо
вещество в кръвта № 456/17.07.2017 г. на БНТЛ при ОД МВР - Бургас.
От субективна страна деянието е извършено
виновно при форма на вината евентуален умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е допуснал настъпването им.
Защитата
счита, че е било накърнено правото на защита на подсъдимия като не е бил
оспорен резултатът от химическата експертиза с Протокол за химическа експертиза
№ 456/17.07.2017 г. на БНТЛ
при ОД МВР-Бургас по чл.20 ал.3 от Наредба № 30/2001 г. (отм.) и не било
поискано да бъде извършено повторно изследване. Съдът не счита, че е накърнено
правото на защита на подсъдимия и възражението на защитата е неоснователно. Водачът
на МПС при предявено обвинение за управление след употреба на алкохол има право
да оспори резултата от химическия анализ и да поиска за своя сметка повторното
му извършване, но това право не е неограничено във времето. То съгласно чл. 20,
ал. 3 от Наредба № 30/2001 г. (отм.) може да бъде упражнено в 7 дневен срок от
предявяване на обвинението. Данните от досъдебно производство сочат, че
обвинението е предявено на 21.07.2017 г., когато подсъдимият Д. се е запознал
със събраните доказателствени материали, в това число и с резултата от
химическото изследване, а молбата за повторно изследване е депозирана едва на
01.08.2017 г. Освен това на подсъдимия му е била дадена възможност да попълни
декларация, в която да заяви писмено дали желае служебен защитник. В нея изрично
е вписал, че ще си упълномощи защитник. При тези данни неоснователно се
поддържа, че в срок е упражнил правото си повторно да поиска да бъде извършен
химически анализ и като е отказано уважаването му съществено е било ограничено правото
му на защита. Искането е било обективирано в протокола за предявяване на
разследването (лист 41 от ДП) за
извършването на повторна химическа експертиза, която обаче да не бъде извършена
в БНТЛ в ОДМВР-Бургас, а в медицинско заведение съгласно изискването на Наредба
№ 30/2001 г. Видно от това изявление не се оспорва реда очертан в Наредбата
относно издаването на талон за медицинско изследване, вземането на кръвната
проба, нейното съхранение, своевременното изследване в съответната
специализирана лаборатория. Лицето, което е извършило първоначалния химически
анализ-химикът Б. е констатирало, че опаковката на пробата отговаря на
изискванията на Наредбата. Щом този ред е спазен, видно от заключението на вещото
лице Б. (лист 50 от делото) съмнение в правилността на крайния извод на
химическото изследване на кръвната проба
и констатираното алкохолно съдържание в нея, така като е посочено в Протокол № 456/17.07.2017
г. не може да има. По делото до този момент са били приложени резултатите и от техническо
средство и лабораторното изследване. Следователно са налични и двата метода,
при които е получен еднозначен резултат, а именно наличие на алкохол в кръвта
на водача Д. достатъчен за съставомерност на деянието като престъпление по
предявеното му обвинение. Различният резултат получен при тях не внася съмнение
относно действителното алкохолно съдържание установено по делото, а употребата
на лекарства за диабет преди извършването на пробата с техническо средство не
може да доведе до наличие на алкохол в издишвания въздух.
Опорочаването
на надлежния ред за установяване наличието на алкохол в кръвта на подсъдимия не
може да се приеме, тъй като прокурорът е разрешил и повторно изследване на кръвната
проба, като отново са поставени въпроси
свързани с изпълнението на императивните норми на Наредба № 30/2001 г. (отм.)
Повторното изследване е инициирано от подсъдимия, като е счел че кръвната проба
е подменена и не е негова, както и че при изследването й са допуснати нарушения
на процедурата описана в Наредба №30/2001 г. (отм.). Повторното изследване е
допуснато от прокурора по реда на чл.144 ал.1 НПК и то при действието на новата
Наредба № 1/19.07.2017 г. и е приключило с Протокол № 753/12.10.2017 г., където
е установено наличие на етилов алкохол в кръвта в количество от 0,85 промили. Заради
констатираното различие в последващата експертиза е била назначена и извършена
тройна съдебно-химическа експертиза, която дава заключение, че на 16.07.2017 г.,
към 01,20 часа, подсъдимият И.С.Д. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в
кръвта от 1,3 промили, което се потвърждавало и от техническото средство. В
тази експертиза вещите лица дават отговор
на въпросите и в хода на съдебното следствие, от които е видно, че разликите
между изследването на кръвта с Протокол №456/17.07.2017 г. и тази с Протокол
№753/12.10.2017 г. и двете изготвени от химици в БНТЛ при ОД на МВР-Бургас е заради
отсъствието на антикоагулант в кръвната проба, което е довело до разслояване на
същата в две фракции с различно съдържание на етанол. В серумната фракция
количеството етанол било по-голямо и така би могло до бъде обяснена по-високата
концентрация на алкохол при първото изследване. Другата причина вероятно се
дължала на липсата на добавен стабилизатор какъвто е натриевия флуорид. Вещите
лица са категорични обаче, че елиминирането на алкохола от човешкия организъм,
за разлика от наркотичните вещества, се извършва със сравнително постоянна
скорост във времето и не зависи от ръста, теглото или други антропометрични
данни. Заболяванията от диабет не оказват влияние върху процесите на усвояване
и елиминиране на алкохола от организма, а наличието на същото би имало
отношение към образуване на други летливи вещества в организма, които да бъдат
измерени като етилов алкохол. Но доколкото изследването е извършено по газхороматографския
метод, а не по метода Видмарк, който отчита всички летливи вещества в кръвта и
ги представя като алкохол тази възможност практически е елиминирана и
отчетената концентрация се дължи само и единствено на наличието на алкохол в
кръвната проба. По несъмнен начин се доказа и че кръвната проба е от подсъдимия
И.С.Д. според извършената ДНК експертиза.
Отговорността на подсъдимия Д. като водач на МПС е обоснована с резултата
от химическата експертиза Протокол №456/17.07.2017 г на БНТЛ при ОДМВР-Бургас, както и с останалите по делото
доказателства. Доказано по несъмнен начин е, че именно подсъдимият Д. на
16.07.2017 г е управлявал лек автомобил марка Тойота модел РАВ 4 с рег. № ... Този извод съдът изведе от показанията на разпитаните
по делото свидетели очевидци на извършената проверка и констатираното нарушение.
Престъплението
по чл.343б ал.1 НК е на формално извършване. За съставомерността на деянието е
достатъчно обективното наличие на алкохол в кръвта на водача над изискуемия от
закона минимум, установено по надлежния ред. Конкретната стойност на
алкохолното съдържание е в рамките на изискуемите от закона и тя е установено
по надлежния ред.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА
НАКАЗАНИЕТО:
За осъщественото от подсъдимия И.С.Д. с ЕГН **********
престъпление по чл.
343б ал.1 от НК към момента на извършване на
деянието - 17.07.2017 г. законът е предвиждал
наказание лишаване от свобода от една до три години
и глоба от 200 до 1000 лева
до (ДВ бр. 74 в сила от 26.09.2015г).
Обществото е особено чувствително към този
вид престъпления. Именно за това е настъпила промяна в наказателната
отговорност за този вид престъпления през есента на 2015г. Извършеното от
подсъдимия престъпление не се очертава с по-висока тежест от обичайните за този
вид престъпления. Степента на обществената му опасност е ниска с оглед чистото му съдебно минало. Подсъдимият Д. е знаел,
че е под въздействието на алкохол и въпреки това е
управлявал лек автомобил в тъмната част от
денонощието, в
часовия диапазан, в който се е надявал да не му бъде извършена проверка. Подсъдимият, видно от справката за водач в
региона е правоспособен и не е бил наказван за нарушаване на правилата за движение по пътищата и
правилника за приложението му.
Въпреки, че е
допускал настъпването на общественоопасните последици той се е примирил с
това.
Съдът като взе предвид горните факти и обстоятелства, счита, че
размерът на наказанието следва да бъде определен при превес на смекчаващи
вината обстоятелства, но не в смисъла на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, тъй като те не
са нито многобройни, нито пък е налице едно изключително такова. Съдът определи
наказанието лишаване от свобода към минимално предвиденото в закона наказание в
размер на 1 (една) година и глоба в минималния размер от 200 (двеста) лева. Наказанието
лишаване от свобода от една година следва да бъде отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за
срок от три години, тъй като съдът счита, че с оглед постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на дееца същият не е длъжен да го
изтърпи ефективно. Съдът наложи и кумулативно предвиденото в чл.343 г вр.чл.343б вр.
чл.37 ал.1 т.7 от НК наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година. На основание чл.59 ал.4 от НК приспадна времето, през
което подсъдимият е бил лишен от това си право по административен ред, считано от
16.067.2017 г. до 16.01.2018 г.
Вещественото доказателство по делото - 1 брой проба
от кръв и изсушена марля оставени на съхранение във Военномедицинска академия
–София Токсикологическа лаборатория следва да бъдат унищожени.
ОТНОСНО НАПРАВЕНИТЕ ПО ДЕЛОТО
РАЗНОСКИ:
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди
подсъдимия И.С.Д. ЕГН ********** *** да заплати в полза бюджета на ОД МВР-Бургас направените
в хода на досъдебното производство разноски в размер на 699,02 лева за
изготвените експертизи.
Осъди на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия И.С.Д. ЕГН **********
*** да заплати в полза бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд-Бургас направените по делото в хода н
съдебното производство разноски в размер на 210,00 лева представляващи
възнаграждения на вещите лица, както и 10,00 (десет) лева представляващи
държавна такса за служебно издавена на изпълнителни листи.
Мотивиран от горното съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.