№ 176
гр. Бургас , 12.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100500393 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Еликон” ООД, ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление в гр.София, 1421, ул.”Цветна градина” № 15, ет.3, представлявано от
управителя КМ чрез адвокат Борислав Златев от САК против определение №
262289/12.11.2020г., постановено от Районен съд – Бургас по гр.д. № 5694/2019г., с което е
прекратено производството по делото.
Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено е при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и при
неправилна преценка на събраните по делото доказателства. „Еликон” ООД въвежда
оплакване, че съдът е приложил неправилно нормата на чл.496, ал.3 от ГПК и подчертава, че
в конкретния случай са налице и двете предпоставки на цитираната разпоредба, а именно: 1.
лицето, което е обявено за купувач с постановлението за възлагане, не е имало право да
участва в публичната продан, тъй като не е внесло задатък и вземането му е било погасено
към момента на публичната продан и 2. не е платило продажната цена, защото не е имало
вземания по изпълнителното дело, които да приспадне от продажната цена. Жалбоподателят
възразява, че определението за прекратяване е постановено в противоречие с Тълкувателно
решение № 4/11.03.2019г. по тълк. дело № 4/2017г. на ОСГТК, според което
недействителността на публичната продан по чл.496, ал.3 от ГПК може да се релевира както
чрез самостоятелен установителен иск, така и чрез позоваване от ищеца и възражение на
ответника в други производства. Жалбоподателят иска от съда да отмени определението за
прекратяване и да върне делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Ответната страна – „ЕФГ Билд груп” ЕООД не представя писмен отговор.
Ответната страна – „Таурус 2001” ЕООД също не представя писмен отговор.
Ответната страна – „Дом билдинг” ООД представя писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност на частната жалба. Според въззиваемото дружество,
определението е правилно, тъй като ищецът няма правен интерес от търсената защита.
Основният въпрос, на който трябва да се отговори в конкретния случай, е „кои материални
1
права на ищеца са засегнати от принудителния характер на публичната продан”. В тази
връзка дружеството подчертава, че частният жалбоподател – ищец в първоинстанционното
производство не е лице, чиито права са засегнати от принудителния характер на публичната
продан, нито е трето лице със самостоятелни права върху имота, нито е присъединен
взискател. Напротив, жалбоподателят е наддавач, който не е обявен за купувач, не е оспорил
постановлението за възлагане и е поискал възстановяване на депозита си. Поради това,
ответникът счита, че „Еликон” ООД няма правен интерес от предявените искове и
производството е прекратено правилно. „Дом билдинг” ООД иска от съда да потвърди
обжалваното определение.
Третото лице – помагач „Банка ДСК” ЕАД не представя писмен отговор.
Като взе предвид твърденията на страните и представените по делото доказателства,
съдът приема следното:
ФАКТИ:
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на
„Еликон” ООД против “ЕФГ Билд груп” ЕООД, „Таурус 2001” ЕООД и „Дом билдинг”
ООД. Предявени са искове с правно основание чл.496, ал.3 от ГПК, чл.124, ал.1 от ГПК и
чл.26 от ЗЗД. В исковата молба ищецът твърди, че е участвал като наддавач в публична
продан на 51,70/517 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор 07079.618.66 с
площ от 523 кв.м., находящ се в гр.Бургас, ул.”Славянска” № 7, собственост на длъжника
„ЕФГ Билд груп” ЕООД. Според ищеца публичната продажба е проведена в нарушение на
ГПК и имотът е възложен на привиден кредитор - „Таурус 2001” ЕООД, който не е внесъл
задатък, няма качеството на взискател и не е платил продажната цена. Това му дава
основание да иска отмяна на постановлението за възлагане на основание чл.496, ал.3 от
ГПК. Ищецът излага твърдения за множество нарушения при образуване на изпълнително
дело № 553/2015г. на ЧСИ Янко Бъчваров - липса на изпълняемо право, присъединяване на
заложен кредитор, издаване на постановление за възлагане след отмяна на предходно такова
и без да е проведена нова публична продан, неизпълнение на задължението да бъде
уведомен за постановлението за възлагане. Ищецът твърди още, че след възлагането на
имота същият е продаден на „Дом билдинг” ООД. Всички тези действия, според ищеца
увреждат неговите интереси – да участва като наддавач в редовно проведена публична
продан и да закупи имота.
С разпореждане № 14968/18.07.2019г. исковата молба е оставена без движение и на
ищеца е указано да уточни кои са лицата по чл.490 от ГПК, които са участвали
неправомерно в публичната продан и кой не е платил продажната цена; да посочи правния
си интерес от иска за недействителност на постановлението за възлагане и правния си
интерес от предявяването на чужди материални права за защита пред съда по чл.124 от ГПК.
В нарочна молба, „Еликон” ЕООД подчертава, че правният му интерес от предявяване на
иска по чл.496, ал.3 от ГПК произтича от факта, че е лишен от правото да закупи имота и от
правото да обжалва постановлението за възлагане, тъй като последното не му е съобщено.
Правният си интерес от предявяване на иска по чл.124 от ГПК ищецът обосновава с
възможността имотът да бъде изнесен отново на публична продан, съответно да го
придобие.
В отговор по чл.131 от ГПК, „Таурус 2001” ЕООД твърди, че ищецът не е носител на
материално право върху имота, което да е засегнато от принудителния характер на
публичната продан, поради което няма правен интерес да търси защита. Поради това, иска
прекратяване на производството. Алтернативно, прави искане за отхвърляне на исковете.
В писмен отговор „Дом билдинг” ООД изразява становище за недопустимост на
исковете. Дружеството подчертава, че ищецът не е от кръга на лицата, чиито материални
права са засегнати от публичната продан – длъжник, трето лице със самостоятелни права
2
върху имота, присъединен взискател по изпълнителното дело, поради което не е
легитимиран да иска отмяна на постановлението за възлагане.
Третото лице - помагач „Банка ДСК“ ЕАД изразява становище за основателност на
исковете.
В хода на първоинстанционното съдебно производство са приети като доказателства по
делото изпълнително дело № 20157090400553 по описа на ЧСИ Янко Бъчваров с рег.№ 709
в КЧСИ и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което установява вземането на
„Таурус 2001” ЕООД към длъжника „ЕФГ Билд груп” ЕООД. Въз основа на тези
доказателства, районният съд приема, че исковете са недопустими. Мотивите на съда за това
са следните: Искът по чл.496, ал.3 от ГПК може да бъде оспорван по исков ред само при
нарушаване на чл.490 от ГПК и при невнасяне на цената, а извън тези случаи, искът е
недопустим, тъй като процесуалният закон не е предвидил възможност по исков ред да се
обявява нищожност на изпълнителни действия на основания, извън посочените в нормата на
чл.496, ал.3 от ГПК. На недействителност може да се позовава само лице, чиито материални
права са засегнати от принудителния характер на публичната продан, а в конкретния случай
ищецът не заявява такива. Искът по чл.124 от ГПК е недопустим, поради липсата на правен
интерес за ищеца, тъй като с отричането на правото на собственост на „Дом билдинг” ООД
ищецът не би получил защита на свои права, включително и основание за извършване на
нова продан.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която
обжалваното определение поражда неблагоприятни правни последици. Поради това,
жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Този извод се налага по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.496, ал.3 от ГПК ако възлагането на имота не бъде
обжалвано, действителността на продажбата може да бъде оспорвана по исков ред само при
нарушаване на чл.490 от ГПК и при невнасяне на цената. В чл.490, ал.1 от ГПК са посочени
лицата, които нямат право да наддават. Това са длъжникът, неговият законен представител,
длъжностните лица от канцеларията на районния съд, служителите на съдебния изпълнител
и лицата по чл.185 от ЗЗД, които по закон или по назначение от властта управляват или
пазят чужди имущества – относно същите тия имущества, както и длъжностните лица
относно имотите, на които по служба им е възложено да продават; съдиите, прокурорите,
държавните и частните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и адвокатите –
относно спорните права, които са подсъдни на съда, към който се числят или във
ведомството на който действат, освен ако купувачът е съсобственик на спорното право.
Последиците от нарушаването на чл.490, ал.1 от ГПК са разписани в ал.2 –
недействителност на проданта и нова продан по искане на взискателите. В мотивите по т.3
на ТР № 4/11.03.2019г. се казва, че способът за защита срещу влязло в сила постановление за
възлагане е исковият ред без ограничение във формата на защита. В случаите по чл.496, ал.3
от ГПК, когато имотът е възложен на лице, което не е имало право да наддава, или когато не
е внесена продажната цена, публичната продан е недействителна и тази недействителност
може да се релевира на общо основание чрез предявяване на установителен иск, в
производство по предявен иск за собственост върху имота или чрез възражение от
ответника. В ТР № 4/11.03.2019г. изрично е посочено, че позоваваното на
недействителността по принцип се извършва от лице, чиито материални права са засегнати
от принудителния характер на публичната продан.
В конкретния случай „Еликон” ЕООД е предявило установителен иск за прогласяване
на недействителността на публичната продан, поради което носи тежестта да установи
3
абсолютната процесуална предпоставка за допустимост на иска, а именно - правния си
интерес от търсената защита. От твърденията на дружеството и от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че „Еликон” ЕООД няма качеството на
лице, чиито материални права са засегнати от принудителния характер на публичната
продан. Дружеството не е длъжник, не е трето лице със самостоятелни права върху имота и
не е присъединен взискател. „Еликон” ЕООД е участвало единствено като наддавач в
публичната продан, не е обжалвало постановлението за възлагане и си е възстановило
внесения депозит. При това положение, изводът на районният съд, че ищецът няма правен
интерес да иска обявяване на публичната продан за недействителна, е правилен и обоснован.
Твърденията на дружеството, че е нарушено правото му да участва в надлежно проведена
публична продан и да купи имота, не обосноват наличие на правен интерес, тъй като тези
твърдения не се свързани със самостоятелно материално право, което е застрашено и което
може да бъде възстановено след евентуалната отмяна на постановлението за възлагане.
Искът на „Еликон“ ЕООД за обявяване на недействителност на постановлението за
възлагане, основан на твърдението, че „Таурус 2001“ ЕООД е привиден кредитор и липсва
изпълняемо право, също е недопустим. Действително, според т.1 от ТР № 4/11.03.2019г.,
публичната продан може да се оспори в случаите, когато имотът е възложен на привиден
взискател, но инцидентно, в спор за собственост между длъжника и привидния взискател, а
не в самостоятелно исково производство. Поради това, изводът на районният съд е правилен
и обоснован.
Недопустим е искът с правно основание чл.124 от ГПК да се признае за установено
по отношение на „ЕФГ Билд груп“ ЕООД, че „Дом билдинг“ ООД не е собственик на
възложените 51,70/517 кв.м. идеални части от поземления имот. В конкретния случай
липсва правен интерес от подобно установяване, тъй не са засегнати правата на „Еликон“
ЕООД, който се легитимира единствено като наддавач в публичната продан. По изложените
съображения, изводът на районния съд за недопустимост на иска, е правилен и обоснован.
Аргументи в подкрепа на изложените доводи се съдържат в определение №
313/23.06.2017г. на ВКС по ч.гр.д. № 1748/2017г., IV ГО, определение № 28/23.01.2012г. на
ВКС по ч.гр.д. № 497/2011г., I ГО, определение № 471/2012г. по ч.гр.д. № 142/2012г. на
ВКС. В този смисъл е и определение № 420/24.06.2020г., постановено от Апелативен съд –
Бургас по ч.гр.д. № 153/2020г. по идентичен казус.
Предвид гореизложеното, определението за прекратяване се явява правилно и трябва
да се потвърди.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от ответната
страна „Дом Билдинг“ ООД.
Като се съобрази с разпоредбата на чл.78, вр. с чл.81 от ГПК и с изхода на спора пред
настоящата инстанция, съдът намира, че следва да присъди на ответната страна извършените
от нея разноски за водене на делото пред Окръжен съд – Бургас в размер на 500 лева,
представляващи възнаграждение по договор за правна помощ.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, шести въззивен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 262289/12.11.2020г., постановено от Районен съд –
Бургас по гр.д. № 5694/2019г.
ОСЪЖДА „Еликон“ ЕООД ЕИК: ********* със седалике и адрес на управление в
гр.София, 1421, ул.”Цветна градина” № 15, ет.3, представлявано от управителя КМ да
4
заплати на „Дом Билдинг“, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в
гр.Бургас, ул.“Фердинандова“ № 2а, ет.4, представляваното от управителите К С П и И К Г
съдебни разноски в размер на 500 лева.
Определението подлежи на обжалване пред Върховен Касационен Съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5