Мотиви по анд
№ 53/18 г. по описа на Военен съд – Пловдив
Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.
С постановление
от 15.05.2018 г. ВОП – Пловдив е направила предложение обвиняемата да бъде
освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
за извършено престъпление по
чл. 182, ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа предложението.
Обвиняемата се признава за виновна и
моли за минимално наказание, респективно се прави алтернативно искане за
прилагане на чл.9, ал.2 НК.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Обвиняемата *** А.Т.П. от военно формирование *** - с.
постъпила на военна служба в БА на 01.02.2006 г. Последователно служила в различни военни
формирования. На последно заеманата длъжност „***” в „Отделение за радиационно
и химическо разузнаване“ във военно формирование *** - *** била назначена,
считано от 01.02.2015 г.
По време на
службата си изпълнявала съвестно функционалните си задължения и допълнително
възлаганите й задачи. Личната и дисциплина била на добро ниво. Не влизала в
пререкания с равни и по-старши. Била честна, колегиална и етична във
взаимоотношенията с колегите си. Била поощрявана един път с „***” и един път с „***“. Не й били налагани
дисциплинарни наказания.
До момента обвиняемата не е осъждана.
През 2006г. обвиняемата П. се запознала със свидетеля М.М.К..
Малко по-късно двамата заживели заедно и през 2007 г. им се родил син – М.М.К.,
ЕГН **********, което е видно и от Акт за раждане № 2415/26.10.2007 г. на
Община – Сливен. С биологичния баща на
детето *** П. се разделила, когато детето било на 8-месечна възраст. След
раздялата грижи за детето полагала само обвиняемата, а бащата бил осъден да
плаща издръжка от 130 лв. месечно. При отглеждане на детето П. нямала близки,
на които да разчита, затова сама се грижела за него. Тъй като работата й била
отговорна и често се налагало да отсъства, обвиняемата използвала свои съседи,
които да се грижат за детето в такива моменти. Такива били свидетелите И.И.М. и
С.В.В., които до края на месец август 2015 г. живеели на адрес в ***, обитаван
от П. и сина й. Те помагали на обвиняемата П., като полагали грижи за сина й в
нейно отсъствие, срещу съответно заплащане.
В същото това време П. заживяла с лицето П.А..
Отношенията им били като на съпрузи, но по сведение на съседите им, от 2014 г.
започнали случаи, в които майката и лицето П.А. малтретирали заедно и поотделно
детето, както и множество случаи, в които майката оставяла сина си (малолетен
към онзи момент и понастоящем) сам и заключен в апартамента за продължително
време. Докато било заключено и само, детето с часове викало, пищяло, ревяло, удряло
по вратата, искало някой да му отвори. Съседите
чували всичко това, но нямали ключ за апартамента. От терасата М. К. хвърлял
запалени хартийки върху колите с цел да привлече вниманието на околните към
себе си. Плачът на детето се чувал надалеч из квартала.
През учебната 2015/2016 г. М. К. бил
ученик във *** клас на СОУ „Христо Ботев“ – С.З.. Той често отсъствал от
училище, като причината за това била, че майка му не го водела в училището.
Така, видно и от училищния дневник, на
дати 16.09.2015г., 25.09.2015г., 12.10.2015г., 15.10.2015г., 16.10.2015г.,
19.10.2015г., 21.10.2015г., 23.10.2015г.,
20.11.2015г. и 23.02.2016г. М. К. отсъствал от училище. На тези дати, за
времето от 07.30 ч. до 17.30 ч., обвиняемата П. оставяла малолетното си дете
само и заключено в жилището в *** С.З.. На същите дати и за същото време обвиняемата
*** П. била на работа във военно формирование *** - ***. През това време никой
не се грижел за малкия М..
В
периода от 2014 г. до месец април 2016 г. обвиняемата П. съжителствала с лицето
П.А., който до месец януари 2016 г. бил военнослужещ във военно формирование ***
- ***. Същият не живеел постоянно при нея. Той злоупотребявал с алкохола,
проявявал се и като домашен насилник както по отношение на детето, така и по
отношение на самата обвиняема.
На 09.03.2016 г. обвиняемата П. била служебно
ангажирана, като участвала в ротно тактическо учение в района на военно
формирование *** - с. за времето от 08.30 ч. на 09.03.2016 г. до 16.00 ч. на
10.03.2016 г., като за това време поверила грижите на детето си М., тогава на 9
г., на П.А.. На 09.03.2016 г. около 11.10 ч. на тел. 112 свидетелят Ж. И.
подала сигнал за домашно насилие на адреса на обвиняемата, като съобщила, че от
жилището се чуват викове и крясъци. Преди обаждането свидетелят И. разпознала
гласа на П.А., който псувал, а детето плачело в продължение на повече от час.
След обаждането на място пристигнали двама полицейски служители свидетеля Т. и
Д., които отвели А. и малолетния М. с полицейски автомобил. Пред полицаите детето
съобщило, че му е нанесен побой от П.А.. Детето било предадено на служители от
детска педагогическа стая при 01 РУ на МВР – Стара Загора, които провели беседа с него.
На малолетния М. К. била предоставена полицейска закрила
със заповед № 19593-61/09.03.2016 г. на началника на 01 РУ – Стара Загора. След
това спрямо детето била предприета и мярка за закрила – настаняване в
специализирана институция, като то било настанено в Дом за деца лишени от
родителска грижа (ДДЛРГ) „Теофано Попова” – *** С.З.. Детето било прието от свидетеля
Р.И. – директор на ДДЛРГ „Теофано Попова” – *** С.З.. С решение №
796/04.08.2016 г. по гражданско дело № 1814/2016 г. на Районен съд – С.З.малолетния
М. К. бил настанен за отглеждане в специализирана институция Дом за деца лишени
от родителска грижа (ДДЛРГ) „Теофано Попова” – *** С.З. за срок от девет
месеца.
Впоследствие, с решение от 04.12.2017 г. РС – Казанлък
е настанил детето в професионално приемно семейство за срок от три години или
до промяна на обстоятелствата.
Предвид горното, становището на прокуратурата е, че от
обективна и субективна страна обвиняемата П. е осъществила състава на престъплението по чл. 182, ал. 1, вр. чл. 26, ал.1
от НК.
Този извод на прокуратурата се подкрепя
от събраните по делото гласни и писмени доказателства и се споделя от настоящия
съдебен състав.
Показанията на всички разпитани
свидетели, всеки от тях със своите особености и различни възприятия на различни
времеви периоди и различни събития от инкриминираната фактическа обстановка,
взаимно се допълват и подкрепят тезата на държавното обвинение. В показанията
на разпитаните свидетели не се наблюдава изопачаване на фактите, показанията на
свидетелите се доплават взаимно, отличават се със своята правдивост и следва да
им бъде дадена вяра. Впрочем, в обясненията на самата обвиняема също се прокрадва
разкаяние и тя самата изразява не само съжаление за стореното, но и осъзнава,
че с поведението си не се е представила като добра майка. Показанията на
разпитаните по делото свидетели намират своята опора и в многобройните
приложени по делото писмени доказателства, както и в изготвените поделото
експертизи.
От изготвената по делата тройна
комплексна СППЕ /т.2 ДП, стр.2-20/ по отношение на детето М. е видно, че то
страда от синдром на малтретиране в резултат от поведението на майка си. По
този начин му е била причинена сериозна емоционална травма. Телесните наказания,
налагани от майка му и непостоянните грижи от нейна страна са се отразили на
детето, което несъзнателно е повтаряло модела на поведение на майка си. Често е
изпадало в състояние на фрустрация. Било е нарушено нормалното му развитие и
психична структура, като се наблюдава и регрес в неговото поведение. Налице са
когнитивни и емоционални увреждания на детето – липса на интерес, проблем с
вниманието и концентрацията, повишена тревожност и депресивност, чувство за
вина, страхове, мисли за самоубийство. Противоречията, които се наблюдават в
показанията на детето, експертите обясняват с неговата емоционална привързаност
към майка си и даването на негативна информация за нея води до вътрешен
конфликт. Преживяното от детето насилие може сериозно да увреди психичното му
здраве и/или социалното развитие.
От изготвената психологическа
експертиза /т.4 стр.43-49 ДП/ се
установява, че семейната обстановка е повлияла негативно на емоционалното
състояние и психическо развитие на детето М.. Липсата на контрол и ненавременни
грижи са довели до многократното излагане на детето на риск за неговото
физическо и психическо здраве и се касае до дете в риск. Била е създадена
опасност за физическото, душевното и морално развитие и психическо здраве на
детето.
Съдът намира, че експертните заключения
са депозирани добросъвестно, с необходимите задълбочени познания и опит в
съответната област на науката, в заключенията на експертите се наблюдава
прецизност и аналитичност, като експертните заключения не бяха поставени под съмнение
от нито една от страните в процеса.
Престъплението по чл. 182, ал.1 НК се
осъществява чрез бездействие на родителя, като то намира израз в неполагането
на достатъчно грижи и неупражняването на надзор, като с това се създава
опасност за неговото физическо, морално и душевно развитие. Не е необходимо
тази опасност да се е реализирала и да е установено наличието на реално
причинено увреждане. В настоящия казус обвиняемата, като родител на детето М.,
не е успяла да намери баланса между своята работа и полагането на достатъчна
грижа за детето и упражняването на надзор върху него. Отдала е предпочитанията
си на работата, вместо на детето си и по този начин се е стигнало до
създаването на опасността за неговото развитие, което много ясно е посочено в заключенията
на изготвените по делото експертизи. Обвиняемата може и да се представя като
добър военнослужещ, но се разкрива като един изключително лош родител, който е
рискувал бъдещото развитие на детето си, без за това да има достатъчно разумни /доколкото
това изобщо е в принципен план възможно/ основания. В резултат на нейното
бездействие при детето се наблюдават описаните от вещите лица отклонения.
Всъщност, това нейно бездействие, имащо значение за състава на престъплението,
в което е обвинена, е имало своето логическо развитие и в активни действия от
нейна страна, насочени към нанасянето, по сведение на свидетелите по делото, на
телесни увреждания и наказания на детето, което пък от своя страна я е
провокирало в стремежа си да получи майчината ласка и грижа. Обвиняемата е
съзнавала, че с поведението си създава опасност за развитието на детето си. Тя
е била тази, която го е заключвала само в къщи, която не го е водела редовно на
училище, която го е наказвала, която не е полагала достатъчно грижи за него, която
го е оставяла за дълги периоди без надзор на пълнолетен, само и заключено в обитаваното
от тях жилище.
От субективна страна престъплението е
било извършено от обвиняемата при пряк умисъл – тя е съзнавала
общественоопасния характер на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни
последици и е искала тяхното настъпване. Обвиняемата е била наясно с това какви
травми причинява на сина си, като не се грижи в достатъчна степен за него и
като не упражнява надзор над неговото развитие, но това не е могло да я
мотивира в достатъчна степен да бъде добър родител. Виждала е, че нейното
поведение спрямо детето не му се отразява добре нито на душевното, нито на
психическото или моралното му развитие, виждала е, че детето й страда и иска да
привлече вниманието й, но тя е игнорирала това и е следвала свои съвсем
различни приоритети.
Защитникът на обвиняемата безмотивно
претендира за приложението на чл.9, ал.2 НК. Това негово искане следва да бъде
отклонено. Видно от събраните по делото доказателства и най-вече от дадените заключения
на експертите, детето М. е дете в риск по смисъла на пар. 1, т.11, б. „б“ и б.
„в“ от Закона за закрила на детето. Той е бил жертва на физическо насилие,
упражнено спрямо него от лицето П.А., с когото майката е живяла заедно, за
което този свидетел е и осъден с влязла в сила присъда, приложена по делото.
Това престъпление по отношение на детето е било извършено по време, когато
майката го е била оставила за гледане именно от въпросния свидетел А.. При детето
се наблюдава синдром на малтретиране, чийто резултат е една много сериозна
емоционална травма. Само това е достатъчно, за да се приеме, че искането се явява
неоснователно. Допълнително е необходимо да се има предвид казаното от
експертите, че преживяното насилие, при това нееднократно, може да остави
белези у детето за цял живот. При отглеждането на детето си обвиняемата е
допуснала грешки, които са дали трайно отражение върху детето й. Тя не се е
грижела за него като добър родител, не е полагала за него достатъчно грижи, не
е упражнявала надзор, в резултат на което се е създала една много сериозна
опасност за неговото физическо, душевно и морално развитие. За да намери
приложение чл.9, ал.2 НК се изисква извършеното деяние да не е престъпно поради
липсата на елемента обществена опасност или поради това, че неговата обществена
опасност е явно незначителна. С поставянето на бъдещото развитие на н.детето
под такава голяма угроза, когато се говори за едно малолетно дете, имащо до
себе си само своята майка, когато тази угроза идва от самата майка, не може да
се говори за липсата на елемента обществена опасност или пък че тази обществена
опасност е явно незначителна. В лицето на децата всеки родител в частност и
обществото в цялост вижда своето бъдеще, което следва да бъде осигурено при
спазване на стандартите, утвърдени в законодателството за нормалното
психофизическо развитие на всяко дете и от там до формирането му като един
стойностен и пълноценен член та обществото, което именно обвиняемата е
пропуснала да направи.
При така
посочената правна квалификация, съдът намери, че са налице условията по чл. 78а НК. За извършеното от обвиняемата престъпление по чл.182,
ал.1, вр. чл. 26 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до три години,
както и обществено порицание, обвиняемата
до момента не е осъждана за престъпление от общ характер и не е освобождавана
от наказателна отговорност по реда на р.ІV от НК, от деянието имуществени вреди
няма причинени. С оглед на това съдът намира, че обвиняемата следва да бъде
освободена от наказателна отговорност и следва да й бъде наложено
административно наказание ГЛОБА в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на ВС – Пловдив, в размер на 2000 лв. за извършено от нея престъпление
по чл.182, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК. Определеният размер на глобата е
съобразен със семейното й положение – неомъжена, с дете, с ниски доходи –
получава по около 850 лв. месечно, живее в собствено жилище, с добри
характеристични данни от работата й, но с лоши характеристични данни от нейните
съседи, които я намират за лоша майка, която не се грижи за детето си, отнася
се с пренебрежение към околните, има многобройни и безразборни връзки, пречещи
й допълнително да се грижи за детето си. Предвид данните за личността на
обвиняемата, съдът счита, че степента на обществена опасност на дееца е относително
ниска с оглед характеристичните данни, посочени по-горе, обстоятелството, че тя
признава и съзнава вината си. След съвкупна преценка на тези обстоятелства
съдът счита, че по този начин ще бъде постигнат максимален
поправително-възпитателен и предупредително-възпиращ ефект върху обвиняемата.
Обвиняемата следва да бъде осъдена да заплати и сумата
от 920,46 лв. направени разноски по делото от РС „Военна полиция“ – Пловдив.
По изложените съображения съдът постанови решението
си.
19.06.2018г. Военен
съдия: