МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 1357 ПО ОПИСА ЗА ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД ЗА 2014 ГОДИНА
На 31.10.2014 год. Варненският окръжен прокурор
е внесъл във ВОС обвинителен акт по ПД № 102, по който е образувано
производство пред първа инстанция срещу подсъдимия С.В.С., за извършено от него
престъпление от общ характер, наказуемо по чл.252, ал.2, вр.ал.1
НК за това, че в периода от неустановена дата на месец април 2007 год. до
25.05. 2010 год. в гр. Девня, обл. Варненска, без
съответното разрешение- лиценз, извършвал по занятие банкови сделки,
регламентирани в чл.2, ал.1 от ЗКИ- „Банка /кредитна институция/ е юридическо
лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими
средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на
собствен риск", а именно: предоставяне на кредити с лихва, за която
дейност се изисква такова разрешение- лиценз, съобразно разпоредбата на чл. 13,
ал.1 от ЗКИ- „За извършването на банкова дейност се изисква лиценз, издаден от
БНБ", като е предоставил кредити на лицата Д.С.С.,
В.Д.Г., Л.Р.Г., Т.К.Т., Д.З.С., А.С.А., И.Д.С., Т.В.Н., К.К.Н.
и Р. М.С., в общ размер за всички тях- 54500 лева, срещу задължението на същите
да му върнат заетите суми, ведно с договорените върху тези суми лихви, и по
този начин е получил значителни неправомерни доходи в размер на 142 216.50
лева.
В с.з. представителят на прокуратурата поддържа
обвиненията и предлага да се определи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА към
минималния размер, което да изтърпи при първоначален общ режим, ведно с
комулативното наказание Глоба и наказание Конфискация на имуществото.
Подсъдимият не се признава за виновен, както на
досъдебното производство, така и в с.з. Моли съда да бъде оправдан по
възведеното обвинение. Защитникът му излага становище, че не е осъществено
престъплението, което е вменено на подзащитния му.
От фактическа
страна съдът приема за установени следните обстоятелства:
Подс.С. *** града бил известен с прякора
"Попа". Той работил като продавач- консултант в заложна къща в
гр.Девня. От 10.01.2005 до 01.11.2005 год. заложната къща била собственост на
фирма Рамзез ІV , а от 15.11.2005 до 01.09.2009 год.
се стопанисвала от Газ Трейдинг ООД, където С. продължил да изпълнява същите
трудови задължения. С тази дейност той се занимавал до края на лятото на 2010
год.
Видно от представените справки осигурителния
доход на С. за 2007 год. бил по 102.50 лв. месечно, от 01.01.2008 год. до
30.09.2008 год.- по 600лв. месечно; от 01.10.2008 год. до 31.08.2009 год.- по
607.20 лева. За месец 09.2009 год. доходът му бил 298.78 лв.; за м.10.2009
год.- съответно 313.72 лв.; за месец ноември и декември 2009 год.- по 315.58
лв. месечно; за месеците януари, февруари, март, април и май 2010 год.- по
320.67в. месечно; за м. юни 2010 год.- 650 лв.; от м.юли- до м.ноември 2010
год.- 661.70 лв. на месец и м. декември 2010 год.- 662.07 лв. Същите трудови
правоотношения имала и съпругата на подсъдимия, която обаче работила в друга
заложна къща в гр.Девня. Имало случаи, в които С. замествал съпругата си на
нейното работно място.
През същият период от време, докато работил в
заложната къща, подсъдимият започнал да предоставя заеми на физически лица
срещу задължение да му бъдат заплащани месечни лихви върху предоставените суми,
като тези лихви били определяни от самия подсъдим за всеки конкретен случай. За
тази негова дейност знаели доста хора от гр.Девня, които при нужда от парични
средства се обръщали към него. Съобщение за тази извършвана от него дейност
имало и на вратата на заложната къща, в която работил.
Такава нужда от пари изпитал Д.С.. През 2006-
2007 год. извършвал строителни дейности на сграда, за завършването на ремонта
на която му били необходими парични средства в размер на 8000 лева. На
неустановена дата през есента на 2006 год. С. се срещнал със С., за когото
знаел, че предоставя парични заеми срещу заплащането на лихва. Двамата се
договорили подсъдимият да му предостави сумата от 8 000 лв. за срок от 3 месеца, като следвало
да му бъде заплатена лихва в размер на 20 процента върху сумата за всеки
изтекъл месец. С. трябвало да предостави и нотариален акт за недвижим имот ,
който да може да послужи при събирането на дадената в заем сума. Д.С. не
притежавал имот, поради което разговарял с родителите си - св. Д.С. и Г.С. за
затруднението си. Те решили да му помогнат като вземат заема на свое име при
вече договорените условия с подсъдимия. Като обезпечение решили да предоставят
собствения си имот, находящ се в гр. Девня, ул. „Мусала", № 7, съставляващ
УПИ № VII-226, в кв. 35, по плана на гр. Девня, кв. „Повеляново", заедно с
построената в него масивна жилищна постройка с площ от 64 кв.м., маза с площ от
12 кв.м., стопанска постройка с площ от 36 кв.м. и всички подобрения. Когато се
срещнали със С., Г.С. по грешка му дала нотариалния акт за недвижим имот,
находящ се също в гр. Девня, ул. „Н.Вапцаров", № 4, от който св.Д.С.
притежавал право на собственост само на 1/6 идеални части. Известно време след
тази среща С. отново отишъл в дома на семейство Станеви, върнал нотариалния акт
за имота на,,Вапцаров", № 4 и взел документа за собственост за имота,
находящ се на ул. „Мусала", № 7. Няколко дни след второто посещение, Д.С.,
Г.С., Д.С. и С. отишли при нотариус в гр. Девня, пред когото св. Д.С. подписал
неустановен към момента документ. През месец април 2007 год
С. дал сумата от 8 000 лв. на Д.С., както била направена уговорката със св.Д.С..
Семейство Станеви нямали възможност да върнат
заема и лихвите, поради което получили предупреждение от подсъдимия, че ако не
са изрядни, ще загубят имота си. Това принудило Д.С. да разговаря с друго лице
от гр.Девня, което също предоставяло заеми срещу лихви - Х.Г.. Двамата се
договорили Г. да изкупи дълга му от С., като заплати дължимата сума от 8 000
лв. и лихвите в размер на 4 800 лв. След като сторил това Г. върнал нотариалния
акт за имота на Д. и Г.С.. Впоследствие последните двама изтеглили ипотечен
кредит от „Пиреус банк"
в размер на 30000 евро и дали сумата на сина си, като с част от нея той
изплатил дълга си към Г.. В полза на банката-кредитор бил ипотекиран същия
имот, собственост на сем. Станеви - дворно място, съставляващо УПИ № VII-226, в
кв. 35, по плана на гр. Девня, кв. „Повеляново", заедно с построената в
него масивна жилищна постройка с площ от 64 кв.м., маза с площ от 12 кв.м.,
стопанска постройка с площ от 36 кв.м. и всички подобрения.
От предоставената сума от 8 000 лв. на Д.С., подс.С. реализирал неправомерен доход в размер на 4 800 лв.
През 2009 год. върху трудовото възнаграждение на
св.Д.С. бил наложен запор. Той се срещнал със С., от когото разбрал, че е завел
изпълнително дело за събиране на дълга в размер на 8000 лв. заедно с лихвите.
Свидетелят С. разговарял със съдебния изпълнител в гр.Девня и от него разбрал,
че има образувано изпълнително дело с взискател подсъдимия, по което било
наложено обезпечение върху идеалните му части от имота, находящ се в гр.Девня
на ул. „Н. Вапцаров", № 4, както и наложен запор върху трудовото му
възнаграждение. В хода на разследването е установено, че това изпълнително
производство № 13/2009 год. по описа на СИС-Девня е образувано на 11.03.2009
год. за събиране на вземане по запис на заповед, по искане на подсъдимия.
Същото е било изпратено по подсъдност от СИС-Варна, пред която е било заведено
на 08.12.2008 год. и водено под № 104/08г. по описа на СИС при PC Варна. За
времето от 08.12.2008г. до 11.03.2009г. СИС при PC Варна е превела по банковата
сметка на взискателя, удържани от трудовото възнаграждение на св.С. по
наложения запор суми както следва: 110лв., 225лв. и 750 лева.
При производството пред СИС-Девня била насрочена
публична продан на имота в гр.Девня, ул.Н.Вапцаров №4. Тъй като на няколко
поредни насрочвания на публична продан на възбранения имот не се явил купувач,
св. С., чрез снаха си Стоянка Станчева, която реално участвала в публичната
продан, изкупил дела си от имота за сумата от 1 641.50 лева, която въз основа
на протокол от 25.05.2010 год. по разпореждане на съдебния изпълнител била
преведена по сметката на взискателя.
С тези си действия подс.С.
е получил неправомерен доход в размер на 1085 лв. /от проведените му удръжки от
трудовото възнаграждение на С./ и 1641.50 лв. от извършената публична продан.
Общия размер на реализиран неправомерен доход от
страна на С. от дадената в заем сума на св.Д.С. възлиза на 7526.50 лв.
В края на лятото на
2007 год. св. В.Г. имала спешна нужда от парични средства. От свои познати
узнала, че неин съсед- С.С., когото знаела и по
прякор като „Попа" давал заеми срещу ипотека на апартаменти. Св.Г. се
срещнала с подсъдимия и го помолила да й даде в заем сумата от 1 500 лева.
Двамата се уговорили да й бъде предоставена исканата сума, като в залог С.
получи нотариален акт на недвижим имот. След няколко дни С. дошъл в дома на
свидетелката, взел я с автомобила си и я отвел до нотариус в гр. Девня, където
подписала някакви документи, но тъй като била неграмотна, не може да каже точно
какви.
През месец ноември 2007 год. св.Г. отново
потърсила С. с молба да й предостави сума от 4 000 лв., които й били нужни за
заплащане на битови сметки. Уговорили се да получи тази сума, но задължението
да му заплати по този заем и по предния, който била взела, лихва в общ размер 2
780 лв., както и да му учреди договорна ипотека върху апартамента си. Заемите и
дължимата по тях лихва свидетелката трябвало да върне веднага след като зет й изтегли
заем от банка.
На 20.11.2007 год. пред нотариус Велин
Майсторов, вписан в Нотариалната камара с № 465, с район на действие - района
на PC-Девня, била учредена на договорна ипотека с нотариален акт № 39, том.
VIII, per. № 6423, дело № 1315/20.11.2007год., в
който било вписано, че С. В.С. предоставял в заем на св. В.Д.Г. сумата от
8280лв. /т.е. не реално дадената сума в общ размер на 5500лева., а сумата,
която той искал да му бъде върната, ведно с лихвите до м. 08.2008 год./ със
срок за изплащане- до 20.09.2008год. За обезпечаване на дадената сума, В.Д.Г.
учредила в полза на заемодателя договорна ипотека върху собствения си имот-
апартамент № 3, находящ се в гр. Девня, ул. „Капитан Петко" № 19, вх.А, ет.1,
със застроена площ от 83.44кв.м. и избено помещение с площ от 6.47кв.м., както
и 2.6592 процента ид.ч. от общите части на сградата и
от правото на строеж върху общинско дворно място-УПИ I в кв. 167 по плана на
кв. Девня, гр. Девня. След учредяване на ипотеката, С. й предоставил сумата от
4000 лв., но нотариалният акт за собственост на апартамента й го задържал при
себе си.
През месец август 2008 год. зетят на св.В.Г.- Б.Д.Н
изтеглил заем от ОББ в размер на 25 000 лева. С част от тази сума бил изплатен
дълга на Г. към С., който й върнал нотариалния акт за собственост на
апартамента. Ипотеката върху имота й била заличена по молба от С. вх. № 2 от
11.08.2008 год.
През м.10.2008 год. св.Л.Г. имала нужда от
парични средства в размер на 3 500 лв. За целта посетила заложна къща
"Габъра", където знаела,че предоставят парични заеми, но получила
отказ от там. След това от свои познати разбрала, че със същата дейност се
занимава и подс.С.. Свидетелката се срещнала с него
като се договорили да й даде сумата от 3500 лева за срок от шест месеца, като
за това време лихвата й била в размер на 2100 лв. За обезпечаване на общата
сума от 5600 лв. С. поискал свидетелката да учреди в негова полза договорна
ипотека върху апартамента си. Г. се съгласила в условията и на 08.10.2008 год. пред нотариус Велин
Майсторов било извършено учредяване на договорна ипотека с нотариален акт № 34,
том. VI, per. № 6686, дело № 788/08.10.2008 год., в
който било вписано, че С. В.С. предоставял в заем на св. Л.Р.Г. сумата от
5600лв. /т.е. не реално дадената сума от 3500лв., а сумата, която следвало да
му бъде върната, ведно с лихвите за шест месеца- 5600лв./ и срок за изплащане
08.04.2009 год. За обезпечаване на дадената сума Л.Г. учредила в полза на
заемодателя договорна ипотека върху собствения си имот- апартамент № 2, находящ
се в гр. Девня, ул. „Капитан Петко" № 19, вх.А, ет.1, със застроена площ
от 45.93кв.м. и избено помещение с площ от 7.92кв.м., както и 1.6069 процента ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху общинско дворно място- УПИ I в кв. 167 по плана на кв. Девня, гр. Девня.
Петнадесет дни по-късно, дъщерята на св.Г.- Е. В.
успяла да изтегли потребителски кредит от банка ДСК в размер на 8000 лв. Св. Г.
се срещнала с подсъдимия и му обяснила, че може да му върне заема, като той
изчислил лихвата за изтеклия срок, която възлизала на 250 лв. След като си
получил парите, С. заличил договорната ипотека с молба с вх. № 5 от 23.10.2008 год.
В този случай подсъдимият С. получил
неправомерен доход в размера на получената лихва от 250 лв.
Свидетелят Т.Т. ***
год. заедно със свой приятел решил да закупи къща в гр. Девня, да я ремонтират,
след което да я продадат на по- висока цена. За целта му били необходими пари,
с каквито той не разполагал. Той знаел, че подс.С.
отпускал заеми срещу лихва и решил да се срещне с него и да договори заем.
Отишъл при него и договорил да получи заем в размер на 2000 лева. Договорили се
да изплати заема за 2 месеца при лихва от 10% месечно. Като обезпечение на
заема свидетелят подписал запис на заповед и предоставил на С. нотариалния акт
на имота си. След два месеца, свидетелят Т. изплатил на подсъдимия главницата
от 2000 лева плюс лихва от по 10 процента върху сумата за всеки от двата месеца
- общо 2400 лева. След като получил сумата подсъдимият му върнал документа за
собственост на имота, но записа на заповед не била унищожена или върната за св.
Т..
През месец септември 2007 год. Т. отново се
договорил със С. да му даде заем в размер на 7000 лева за срок от 2 месеца,
като лихвата за този период била в размер на 1400 лева. Тъй като тези пари не
стигнали на св. Т. и още същия месец, той за трети път потърсил С., като му
поискал още 5000 лв. Последния се съгласил да му даде и тази сума, но само ако
изплати сумата от дължимите лихви по предния заем в размер на 1400 лева, както
и да учреди в негова полза ипотека върху имота си. Св.Т. се съгласил на
поставените условия. Срока за връщане на заема била за 6 месеца. Уговорена била
и лихва за този период в размер на 10 процента, а именно- 1200 лева. За
обезпечение на заема била учредена договорна ипотека, обективирана
с НА № 123, том VI, per. № 4956, дело № 1102 от
21.09.2007 год., в който в който било вписано, че С. В.С. предоставял в заем на
св. Т.К.Т. сумата от 13200лв. /т.е. не реално дадената сума от 12000лв., а
сумата, която той искал да му бъде върната, ведно с лихва от 1200 лева за един
месец/ и срок за изплащане бил вписан- до 22.10.2007 год. За обезпечаване на
дадената сума Т.К.Т. учредявал в полза на заемодателя С. договорна ипотека
върху собствения си имот- дворно място, находящо се в гр. Девня, кв.
„Повеляново", ул. „Старият бряст", № 7, съставляващо УПИ XIII, кв.З
по плана на гр. Девня, кв. „Повеляново", с площ от 500 кв.м., с всички
подобрения, трайни насаждения и приращения.
Първият месец, след учредяване на ипотеката, св.
Т. успял да плати на обвиняемия лихвата, но следващите не могъл да я плати.
През месец април 2008 год. Т. поискал от С. да му върне документа за
собственост на имота му, за да изтегли кредит от банка, но той му поискал
сумата от 5000лв. за да стори това и тъй като свидетелят не разполагал с тази
сума потърсил помощ от Х.Г., който се съгласил да изкупи дълга на св. Т. към подс.С.. Г. го уведомил, че ще изкупи дълга му за сумата от
60 000 лева, но при уговорката след това св. Т. да плаща на него лихва в размер
на 6000 лева месечно. Двамата се
договорили договорната ипотека, която ще бъде учредена да се впише в полза
на Г.Д.В., тъй като не искал да се водят
на негово име много имоти, с цел да не бъде разкрита дейността му.
В изпълнение на договорката между Г. и Т., на
17.04.2008 год. между С.С. и Г.В. бил сключен договор
за продажба на вземане, с който. С. прехвърля на св. В. вземане в размер на
13200 лева, обезпечено с първа по ред ипотека върху имот, собственост на
длъжника, а именно: дворно място, находящо се в гр. Девня, кв.
„Повеляново", ул. „Старият бряст", № 7, съставляващо УПИ XIII, кв.З
по плана на гр. Девня, кв. „Повеляново", с площ от 500 кв.м., с всички
подобрения, трайни насаждения и приращения. На 18.04. 2008 год., е била входирана молба от С. и Г.В. до Агенция по вписванията, PC
Девня за извършване на отбелязване на промяна на кредитора към обезпечението на
вземането, извършено на 24.09.2007 год. с НА № 123, том VI, per.
№ 4956, дело № 1102 от 21.09.2007 год.
На 23.05.2008 год., поради невъзможност да
изплати дълга си вече към Г., св. Т. прехвърлил имота си на Г.Д.В., като това
било оформено като покупко-продажба. На същата дата, с молба от Г.В. до
Агенция по вписванията, PC Девня, била заличена ипотеката върху имота.
Прехвърляйки имота си, св.Т. решил, че си
оправил взаимоотношенията с Г. и със. С., но по -късно разбрал, че С. е завел
изпълнително дело въз основа на записа на заповед, подписан като обезпечение на
първия заем, който Т. получил от него и който бил изцяло изплатен. Сумата по
записа на заповед в размер на 3360 лева била удържана на части от заплатата на
св. Т. и преведена по сметката на взискателя С..
От този случай подсъдимият получил неправомерен
доход от лихви в размер на 400 лв. от първия заем, 1400 лв. от втория заем,
1200 лв. -от третия заем, 1200 лв. от договора за цесия и 3360 лв. по
изпълнителното дело или общия размер на дохода възлиза на 7560 лв.
В началото на месец август 2007 год. на
свидетелят Д.С. имал нужда от парични средства. Той се сетил, че на вратата на
заложната къща, в която работил С.С., познат му с
прякора „Попа" имало поставена бележка, че давал заеми срещу ипотеки върху
имоти. Двамата се срещнали и се договорили да му даде сумата от 1000 лева за
срок от 3 месеца при лихва от 20% месечно или общо 600 лв. Договорили се да
бъде учредена договорна ипотека върху имота на С., обективирана
на 18.08.2007 год. с НА № 154, том V, per. № 4150,
дело 949, където била вписана сума за връщане за същия период-2600лв.
Ипотекиран бил имота на св. С.,***, представляващ дворно място, представляващо
УПИ XVIII-261, кв.41, по плана на гр. Девня, кв. Девня, с площ от 440 кв.м., с
всички подобрения и трайни насаждения. След сключване на договорната ипотека С.
му дал сумата от 1000 лева. До началото на м.02.2008 год., св. С. успял да си
изплати дълга- главница и лихва- общо 1600 лева и по молба на С. от 12.02.2008
год. ипотеката върху имота била заличена.
Известно време след изплащане на заема, св. С.
отново потърсил обвиняемия с искане за отпускане на заем на нови 1000 лева. С.
се съгласил да му даде исканата сума при същите условия, като при първия заем.
Така на 14.03.2008 год. с НА № 28, том II, per. №
1587, дело 169 била учредена договорна ипотека върху същия имот на св. С., за
обезпечаване на заем вписан отново за сумата от 2600лева / при фактически
дадени 1000лв. и уговорена лихва 20 процента или общо 600 лева/ със срок за
изплащане - отново три месеца- до 13.06.2008 год. Тази ипотеката не е заличена
въпреки, че дължимите суми по този заем били изплатени в уговорените срокове,
тъй като С. претендирал незаплатени суми за лихви по други залози, направени от
свидетеля.
От тези два предоставени заеми подсъдимият
получил неправомерен доход от лихви от по 600 лв. за всеки от тях, или общ
размер от 1200 лв.
През лятото на 2008 год. С. отишъл до дома на
св.А.А. и го уведомил, че синът му дължал пари- около
3000 лева. След като обсъдил този въпрос със съпругата си, св. А. решил.да
вземе заем от обвиняемия в същия размер, да върне парите, който дължи синът му,
а той и съпругата му да изплатят така заетата сума.
В началото на месец август св. А. отишъл до
заложната къща при С.. Двамата се договорили да му отпусне заем от 3000 лв. за
срок от 3 месеца при лихва от 20% месечно. На 12.08.2008 год. била учредена
договорна ипотека върху имота на свидетеля, находящ се гр. Девня, ул.
„Украйна", № 5, вх.А, ет.1, ап.3, обективирана в
НА 189, том IV, per. № 5228, дело 607, в който била
вписана сумата 3900лв. До началото на месец септември 2008 год., св. А. успял
да изплати на С. сумата от 3 600 лева, поради което с молба от 04.09.2008 год.
на С. ипотеката била заличена.
В този случай подсъдимият е получил неправомерен
доход от уговорените лихви върху предоставения заем в размер на 600 лв.
През лятото на 2008 год., семейството на св.И.С.
изпаднало в затруднено финансово положение и не били в състояние да изплащат
заема, който били изтеглили от банка. В средата на месец август св.С. се
договорила с подс.С. да й предостави в заем сумата от
2500 лева, със срок за изплащане -6 месеца и лихва за целия период- 300 лева.
За обезпечение на вземането С. искал да му бъде учредена ипотека върху имота
им. На 22.08.2008 год. била учредена ипотека с НА № 29, том V, per. № 5576, дело 637 върху апартамент № 45, находящ се гр.
Девня, ул. „Припек", № 8, вх.В, ет.5 в полза на подс.С.
за обезпечаване на заема, като вместо реално дадената сума 2500лв. била вписана
сумата от 4000лв. Срок за изплащане- до 22.02.2009 год. До средата на месец февруари 2009 год.
свидетелката изплатила на подсъдимия сумата от 2800 лева, поради което с молба
от 16.02.2009 год. ипотеката била
заличена.
В този случай неправомерно получения доход от
лихви от подсъдимия възлиза на 300 лв.
В края на месец октомври 2007 год. св.Т.Н. имала
спешна нужда от парична сума в размер на 6 000 лева. Свидетелката познавала
добре подсъдимия, като го знаела и по прякор „Попа". Двамата се договорили
да и предостави сумата от 6 000 лева срещу лихва в размер на 10 процента
месечно, т.е. 600 лева на месец. Срокът за издължаване бил до месец април 2008
год. За обезпечение на сумата трябвало да бъде учредена договорна ипотека, като
за това послужил имота на сестра й Г.П.,***/ сега с ново наименование- ул.
„Припек"/, бл.7, вх. Б, ет.2, ап.5. Г. В.П. от дълги години живеела и
работила в Р.Гърция. В разговор с нея Т.Н. й обяснила, че за лечение на мъжа си
имала нужда от горепосочената сума, както и какви са условията, при които С.
можел да й даде сумата като заем, в това число и настояването му за ипотека
върху имота на св. П.. Св. П. се съгласила и изготвила пълномощно на сестра си.
На 07.11.2007 год.С. и Н. отишли при нотариус
Велин Майсторов, където бил сключен договор за ипотека в полза на С. с НА №
178, том VII, per. № 6176 от 07.11.2007год., с който с
налагане на ипотека върху имот- апартамент № 5, находящ се в гр. Девня, кв.
„Повеляново", ул. „Украйна"/ сега с ново наименование- ул.
„Припек"/, бл.7, вх. Б, ет.2 , собственост на Г. В.П. се обезпечавал заем,
вписан в размер на 9000лв./ а не на реално договорените със св. Н. 6 000 лева/,
със срок за изплащане до 07.04.2008г. Вписано е било още, че заемът се отпускал
на св.Г. П. чрез пълномощника й Т.Н., като реално заемополучател
била св. Н..След сключване на ипотеката Н. получила сумата по заема, като
първоначално започнала да плаща на С. само лихвите по заема- месечно по 600
лева. Плащала тази сума в продължение на 7 поредни месеца, след което
преустановила плащанията. С. я предупредил, че ще продаде ипотекирания имот на
сестра й. Тогава св.Н. в първите дни на месец юни 2008 год. отишла при друг
лихвар- Х.Г. и го помолила да „прехвърлят" заема й към С. при него. Г. се
съгласил, но й казал, че той ще изплати на С. сумата по заема с лихвите, т.е.
колкото е вписан в договорната ипотека- 9000 лв. и тя ще му връща на него тази
сума- 9000 лв., но ще му плаща и лихва в размер на 10 процента месечно върху
тази сума. Поставил и още едно условия- формално, прехвърлянето на заема да се
извършило не на негово име, а на името на негов приятел- Й.Д.В.. На 06.06.2008
год. бил сключен договор за продажба на вземане, с който С. прехвърлил на св.Й.В.
вземането си в размер на 9000 лева, което вземане било обезпечено с ипотека
върху апартамент № 5, находящ се в гр. Девня, кв. „Повеляново", ул.
„Украйна", бл.7, вх. Б, ет.2. След подписване на договора, Г. дал на С.
сумата от 9000 лева. Св. Н. започнала да плаща на Х.Г. всеки месец по 900 лева
лихви върху сумата, но през есента на 2008 год. отново изпаднала в невъзможност
да продължи с плащанията.
В началото на месец януари 2009 год. Г. й казал,
че имал намерение да настани наематели в ипотекирания апартамент, с което тя не
била съгласна. Уведомила за това и сестра си, като последната провела телефонен
разговор с Г., в хода на който също изразила несъгласието си да се настаняват
чужди хора в имота й. Около началото на месец януари 2009 год., Г. казал на св.
Н., че трябвало да отидат отново при нотариуса, тъй като не била плащала дълга
си, което станало на 12.01.2009 год. Св. Н. не прочела съдържанието на
документите, които подписала, като решила, че те са свързани с отдаването под
наем на апартамента на сестра й, за което предните дни й говорил Г.. В същност
при това посещение при нотариуса св.Н. подписала пълномощно, с което преупълномощавала лице на име Н. Савов Нойков
с права да продава имота на сестра й. Видно от приложения по делото нотариален
акт № 62, том II, per. № 2162, дело 177 от 15.04.2009
год. Н. С. Нойков се е възползвал от преупълномощаването и е продал пред същия нотариус-
Майсторов за сумата от 15000 лева имота на сестра й на лице на име П. Г. М., а
последният по- късно на 29.05.2009 год. е продал на М.В.К. и М. В.Д.. Св.Н.
узнала, че апартамента на сестра й бил продаден на неизвестни хора и за да се
увери отишла до жилището. Там установила, че действително имота е бил купен от
непознати хора и те живеели в апартамента. Веднага отишла до Х.Г. и го попитала
как и защо е продал имота на сестра й, но той не й дал никакви обяснения, нито
й казал на каква цена е продал имота, както не й бил дал никакви пари от
продажната цена.
Видно от приложената по дело молба вх. №1, от
14.05.2009г., Й.Д.В. е поискал заличаване на ипотеката върху имота на св. П.,
което станало на същата дата.
С тези си действия подсъдимият С. получил
неправомерен доход от лихви в размер на 7 200 лв, в
която сума са включени лихвите върху заема, които са му заплащани от св.Н. и
3000 лв. от договора за цесия.
Свидетелката К.К.Н. ***
и работила в Соловей Соди. От дружеството й било
предоставено под наем жилище, находящо се в гр.Девня на ул. „Украйна"
/ново наименование „Припек"/, в бл. 4, вх.А, ет.4, ап.41. Жилището
преминало в патримониума на Община Девня. На
13.03.2007г., св.Н. закупила апартамента от Общината, за което ползвала на заем
от лице с прякор „Калмука", който бил
работодател на мъжа, с който тя живеела на съпружески начала- Д.И.Т.. Била й
предоставена сумата от 5 000 лв. за срок един месец. Св.Н. не успяла да върне
сумата в уговорения срок се обърнала за друг заем към подс.С.,
с когото се познавала от ученическите години и при когото залагала различни
вещи и преди това. Двамата се договорили, че той ще й даде сумата от 7 000 лева
срещу задължението да учреди договорна ипотека върху описания по-горе имот.
Уговорили също така ежемесечна лихва върху тази сума в размер на 10 процента,
т.е. по 700 лева на месец.
На 10.04.2007 год., с НА №30, том III, per. № 1586 била учредена ипотеката върху апартамента на
свидетелката за обезпечаване на вземането му по заем в размер на 11680 лева,
със срок за изплащане- до 10.10.2007 год. Вписан бил размер на заема като освен
главница били включени и лихвите. Едва след подписване на договорната ипотека С.
дал на св.Н. сумата от 7000 лв.
Тъй като не можела да плаща ежемесечните си
вноски, С. потърсил св.Н. и поискал от нея да прехвърли собствеността върху
апартамента на лицето, което работило при него на име В., като разходите по
прехвърлянето щели отново да бъдат за нейна сметка. Свидетелката нямала избор и
на 18.07.2007 год., с НА № 73, том V, per. № 3529,
дело № 869 прехвърлила собствеността върху апартамента си чрез договор за
покупко-продажба на св. В.Е.В.. Ипотеката върху имота била заличена на следващия
ден по молба на подсъдимия. Сделката била изповядана на цена от 5000 лв.
по молба на Н. с оглед таксите, които трябвала да плати.
Известно време след това Д.Т., с който св. Н.
живеела изтеглил ипотечен кредит в размер на 20 000 лева от банка „ДСК" и
цялата сума била преведена по сметка на св.В.. Това станало в деня на сделката,
с която бил изкупен обратно имота от св. В.. Малка след това С. върнал на Н.
сумата от 2 000 лева с мотива, че след тогасяване на
задълженията тази сума оставала. Имотът бил прехвърлен отново на Т., който бил
титуляр на кредита към банката.
В този случай неправомерно получената сума от С.
възлиза на 8000 лв., която представлявала заплатените лихви от свидетелката за
времето на изплащане в пълен размер на получения от нея заем.
Свидетелят Р. С. живеел в гр. Девня. През 2008
год. брат му се разболял тежко, поради което имал спешна нужда от парични
средства. Свидетелят се срещнал с подс.С. от когато
поискал в заем сума от 1000 лв. Уговори се да получи сумата срещу съответна
лихва и учредявайки му ипотека върху имота си.,Св.С. се съгласил и на
11.09.2008 год. с НА № 117, том V, per. № 5962, дело
691 учредил, заедно със съпругата си в полза на С. договорна ипотека върху
апартамента им, като била вписана сумата 6 600 лв., включваща и уговорените
лихви, а не само главниците. Срока за връщане бил 01.09.2009 год. Тъй като
закъснявал със вноските, С. искал от свидетеля все по- големи суми за лихви.
Минала около 1 година и той все оставал длъжник на подсъдимия. Тогава,
свидетелят С. се принудил да продаде апартамента си, за да може да изплати
задълженията си към него. В края на месец ноември 2009 год. продал апартамента
си, като от продажната цена, платил на обвиняемия сумата от 5 500лева, с което
изплатил дълга си. Ипотеката била заличена по молба на С. на 30.11.2009 год.
Сделката за продажбата на апартамента на св. С. била осъществена на 11.12.2009
год.
От тази конкретна договорка подсъдимият получил
неправомерен доход в размер на 4 500 лв., като какви лихви са му били заплащане
в продължение на 1 година преди продажбата на апартамента му по делото остава
неизяснено, тъй като свидетелят не може да посочи сумите, поради което съдът
приема само тази последна сума.
Изложените обстоятелства съдът счита за
установени въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите И.Б.,
Д.С., В.Г., Л.Г., Т.Т., Д.С., А. А., И.С., Г. П., Т.Н.,
Й.В., К.Н., Р. С., В. В., Х.Г., Н.Г., както и всички писмени доказателства по
делото, които са взаимно допълващи се.
След като прецени всички доказателства,
релевантни за делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът постанови
присъдата си като взе предвид следните правни
съображения:
Подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състав на престъпление по чл.252, ал.2, вр.ал.1
НК за това, че от неустановена дата на месец април 2007 год. до 25.05.2010 год.
в гр. Девня, обл. Варненска, без съответното
разрешение- лиценз, извършвал по занятие банкови сделки, регламентирани в чл.2,
ал.1 от ЗКИ, като предоставял кредити с лихва, за която дейност се изисква
токова разрешение- лиценз, съобразно разпоредбата на чл. 13, ал.1 от ЗКИ, на
лицата Д.С.С., В.Д.Г., Л.Р.Г., Т.К.Т., Д.З.С., А.С.А.,
И.Д.С., Т.В.Н., К.К.Н. и Р. М. С., в общ размер за
всички тях- 54500 лева, срещу задължението на същите да му върнат заетите суми,
ведно с договорените върху тези суми лихви, и по този начин е получил
значителни неправомерни доходи в размер на 39 916.50 лева
Този свой извод съдът направи поради следните
обстоятелства:
От показанията на свидетелите Д.С., В.Г., Л.Г., Т.Т., Д.С., А.А., И.С., Т.Н., К.Н.
и Р.С., депозирани в хода на досъдебното производство се установява, че и
десетимата са взимали пари на заем от подсъдимия. С него те са договорили
съответния срок на заема, както и дължимите лихви за този период, като били
учредяване договорни ипотеки върху техни имоти. При неизпълнение в срок С. е
определял наказателни лихви в много голям размер, които хората изплащали с
месеци, а на някои от тях е взел имотите, върху които е била учредена договорна
ипотека. За да даде вяра именно на тази техни показания съдът ги съобрази ведно
с всички събрани по делото доказателства, идентичността в начина на действие на
подсъдимия във всеки отделен случай, както и нелогичността на обясненията на С.,
които съдът приема за защитна теза. Отделно ще бъдат изложени съображения за
всеки от свидетелите поотделно.
Св.Д.С. договорил с подс.С.
паричен заем от 8 000 лв. за срок от 3 месеца, за които трябвало да заплати
лихва от 4 800 лв. Като обезпечение на сумата направили договорна ипотека върху
собствения му имот, находящ се в гр.Девня, ул.Мусала №7. Парите били необходими
на неговия син, но тъй като последния не притежавал недвижим имот, като
кредитополучател в договорните отношения бил вписан неговият баща-Д.С.. Била
подписана и запис на заповед за същата сума.
Св.С. не можел да заплаща договорените суми,
поради което се наложило да договори заем с друго лице от града – Г. с прякор
Габъра, които изкупил дълга му от С., като му заплатил дължимата сума от 8000
лв., както и лихвата върху нея в размер на 4800 лв. От този момент С. дължал
пари на Г., с когото също договорил лихва върху дължимата сума. За да може да
се разплати с него се наложила да изтегли заем от банка, пред която бил заложен
описания по-горе имот, върху който С. бил вдигнал тежестите от договорната
ипотека.
Макар, че С. се бил издължил към С., последния
образувал изпълнително дело по подписаната запис на заповед. От заплатата на С.
била събрана сумата общо от 1085 лв. на три вноски и бил изнесен на публична
продан имот, от който притежавал 1/6 част, находящ се в гр.Девня, ул.Н.Вапцаров
№4. Частта на С. била закупена от негов близък за сумата от 1641.50 лв., която
сума също била преведена по сметка на взискателя.
Чрез предприетите от него действия в този случай
подс.С. реализирал неправомерен доход от 7 526.50
лв., от които 4800 лв. е заплатената сума за лихви при изкупуване на дълга от Г.,
1085 лв. са удържани от заплатата на С. по образуваното изпълнително дело по
записа на заповед, обезпечаващ същата заета сума и 1641.50 лв. е сумата от
извършената публична продан също по изпълнителното дело.
В с.з. същия свидетел заявява, че е взел заем от
подсъдимия, но без задължението да изплаща някаква лихва, като заявява, че не
си спомня как е бил обезпечен този заем, нито дали е прехвърлян след това на Г.,
нито дали е правена договорна ипотека. Съдът не кредитира тези показания на
свидетеля, тъй като те са нелогични, непоследователни и вътрешно
непротиворечиви.
Съдът кредитира показанията на св.С., депозирани
на досъдебното производство, поради няколко съображения:
На първо място те са депозирани в един много
по-близък до събитията момент и е нормално спомена при тях да е много по-ясен.
На второ място описват много подробно и
последователно случилото се, още повече, че съдържат такива подробности, които
няма как да са отразени в показанията, ако не са изречени от свидетеля, тъй
като разследващия няма откъде да ги знае.
На следващо място те са подписани и прочетени от
свидетеля в деня на депозирането им.
На последно място няма как да е логично
обяснението на С. по време на съдебното следствие, когато бяха констатирани
противоречия в показанията му в с.з. и от ДП, а именно че вероятно е бил
изнервен, ядосан и поради тази причина е дал показанията си, депозирани пред
разследващия орган. Самият свидетел не посочва какво е това обстоятелство,
което да го е ядосало или изнервило, за да депозира показанията си от ДП, и то
да са такива, че да приписват извършването на престъпление на подсъдимия.
Именно поради изложените до момента съображения
съдът кредитира показанията на св.С. от ДП, приобщени по съответния ред, а не
тези от с.з., още повече, че те косвено се потвърждават от събраните писмени
доказателства, каквито са НА за учредяване на договорна ипотека, приобщените
изпълнителни производства, доказателства за изтеглен впоследствие банков кредит
от свидетеля.
Св.В.Г. ***. Тя познавала подсъдимия с прякор
Попа. От свои познати разбрала, че от него може да вземе заем срещу договорна
ипотека и през лятото на 2007 год. го потърсила и договорила с него да и
предостави сума от 1 500 лв. През м.ноември му поискала още 4 000 лв. като за
общата сума от 5 500 лв. Двамата договорили да му заплати лихва от 2 780 лв. за
целия срок на заема, който бил договорен до м. Септември 2008 год. Като
обезпечение на предоставената сума била сключена договорна ипотека върху имота
на свидетелката, находящ се в гр.Девня, ул.Кап.Петко №19. През 2008 год. зетят
на свидетелката изтеглил кредит от банка, от който върнали на подсъдимия
дължимата сума с лихвите, а той от своя страна заличил тежестите върху имота.
В с.з. св.Г. дава много объркани и противоречиви
показания, които съдът не кредитира. Така например тя в свободния си разказ
заявява, че е взела еднократно заем от подсъдимия в размер на 800 лв., за който
не е заплащала никакви лихви, но за този сума е била направена договорна
ипотека. След като страните започнаха да й задават въпроси тази сума нарасна на
8200 лв., а също така заявява, че не знае каква сума е вписана в договорната ипотека, тъй като е
неграмотна. След това заявява, че сумата от 8200 лв. е заела от подсъдимия на
два пъти. При констатиране на противоречия в показанията Г. заявява, че всичко
е така както й е прочетено от показанията от ДП, но лихви не е заплащала и през
цялото време повтаря, че колкото пари и взела в заем, толкова е върнала.
При преценка на тези показания от с.з. ясно си
проличава тяхното вътрешно противоречие и обстоятелството, че в рамките само на
няколко минути, през които тече нейния разпит, Г. променя няколко пъти
твърдените от нея обстоятелства.
Съдът намира, че трябва да даде вяра на показанията
на тази свидетелка от ДП, тъй като те са депозирани по време по-близко до
събитията, последователни са и съдържат обстоятелства, които ако не са казани
от Г., няма откъде да бъдат изведени от разследващият като например за какво
точно са й били парите, на колко пъти ги е взела от подсъдимия,
обстоятелството, че за издължаване на сумата е било необходимо нейния зет да
изтегли кредит от банка, за което по делото се събраха и писмени доказателства.
Именно съобразявайки изложеното съдът намира, че
следва да кредитира показанията на свидетелката от ДП, а не тези от фазата на
съдебното следствие.
В този случай подс.С.
е реализирал неправомерен доход от лихви в размер на 2 780 лв.
Св.Л.Г. ***.2008 год. тя имала нужда от парични
средства в размер на 3 500 лв. Знаела, че Г. предоставя парични заеми срещу
лихва и го потърсила, но двамата не могли да се споразумеят помежду си.
Разбрала, че подсъдимият извършва същата дейност като Г. и отишла при него с
искане за отпускане на заем. Договорили се да получи сумата от 3 500 лв. за
срок от 6 месеца срещу лихва от 2 100 лв. за целия период. Подписали договорна
ипотека за обезпечение на вземането й върху собствения й имот, находящ се в
гр.Девня, ул. Кап.Петко №19. Петнадесет дни след това дъщерята на свидетелката
успяла да изтегли кредит от банка и Г. върнала заетата сума на подсъдимият,
като той й изчислил лихва за това време в размер на 250 лв., които свидетелката
също заплатила.
В този случай С. получил неправомерен доход от
лихви в размер на 250 лв.
По време на съдебното следствие св.Г. депозира
показания, в които твърди че не заплащала лихви на подсъдимия за заетата сума.
За констатираните противоречия в показанията й с тези от ДП не дава логично
обяснение.
Съставът на съда намира, че следва да даде вяра
на показанията на тази свидетелка от ДП, като за нея са валидни същите
съображения както и за останалите свидетели до момента. Г. заявява, че подписа
на свидетелските показания от ДП е нейн, но
първоначално заявява че е чела този протокол, и при повторен въпрос в този
насока от защитата заявява, че не помни да е чела протокола преди да го
подпише. Нейните показания пред съда са вътрешно противоречиви, свидетелката ги
променя така, че те да са в удобен за защитата вид във всеки един момент, в
който разбира, че би уличила подсъдимия в извършване на престъпление.
За сметка на това показанията от ДП са подробни,
последователни и съдържат в себе си такива подробности, които няма как да бъдат
записани от разследващия в случай, че не са изречени от свидетелката. Именно
поради изложеното съдът намира, че следва да кредитира именно казаното от нея
на ДП, а не показанията от с.з.
Св.Т.Т. решил да
развива свой бизнес като купува къщи, които да ремонтира и след това да продава
на по-висока цена. За целта обаче през 2007 год. изпитал недостиг на парични
средства. Трябвала му сумата от 2 000 лв., която решил да заеме от подсъдимия,
за когото знаел, че предоставя средства срещу съответна лихва. Договори се
неговата лихва да е 10% и за срок от 2 месеца трябвало да върне 400 лв. За
обезпечение на вземането подписал запис на заповед и предоставил оригинала на
НА на свой имот. В уговорения срок Т. заплатил сумата заедно с лихвите.
През м.09 същата година му потрябвали нови 7 000
лв., които също заел от подсъдимия. Двамата се договорили отново за лихва от
10% като срокът за издължаване бил 2 месеца. Още същият месец обаче Т. решил,
че му трябват още 5 000 лв. и се договорили с подсъдимия да получи тези пари
след като изплати лихвата от 1400 лв. по предходния заем и от този момент да
заплаща лихва по общия дълг от 1200 лв.месечно, като срокът за издължаване бил
6 месеца. За обезпечаване на вземането била подписана договорна ипотека върху
имот, собственост на свидетеля. Т. успял да заплати лихвата за един месец от
1200 лв., след което изпаднал в невъзможност да се издължава. През м.04.2008
год. Т. се срещнал с Г., с когото се договорил последният да изкупи дълга му и
след това да започне да заплаща лихва на него от 10 %. Това станало през същия
месец като била направена цесия за вземането на свидетеля, от която подсъдимият
получил 13 200 лв. , от които 12 000 било задължението на Т. и 1 200 лв.
месечна лихва върху тази сума. В тази насока съдът не кредитира показанията на
св.Т. в частта, в която заявява, че дългът му е изкупен от Г. за сумата от 60
000 лв., тъй като на първо място това противоречи на останалите подобни случаи,
а и е нелогично да става въпрос за толкова голяма сума, на второ място самият
свидетел не е присъствал на договорките между подсъдимия и св.Г. и на последно
място има писмен документ за сумата от 13200лв.
В крайна сметка Т. не успял да изплати дълга си
към Г., поради което бил принуден да прехвърли имота си на посочено от
последния лице.
В същото време подсъдимият използвал подписаната
от Т. запис на заповед за обезпечение на първия заем и завел изпълнително дело
срещу него, като от заплатата му принудително била събрана сумата от 3 360 лв.,
която била преведена по сметка на взискателя.
От този случай подсъдимият получил неправомерен
доход от лихви в размер на 400 лв. от първия заем, 1400 лв. от втория заем,
1200 лв. -от третия заем, 1200 лв. от договора за цесия и 3360 лв. по
изпълнителното дело или общия размер на дохода възлиза на 7560 лв.
При свидетелят Т. също се наблюдава противоречие
в показанията депозирани по време на ДП и в с.з., като съдът намира, че следва
да даде вяра на показанията му от ДП по вече изложените съображения за
останалите свидетели, като при Т. е резонно всичко, което вече беше изложено,
поради което съображенията няма да бъдат преповтаряни отново.
Св.Д.С. ***. През август 2007 год. Той имал нужда
от пари и се сетил, че може да вземе заем от подс.С..
Двамата се договорили да получи самата от 1 000 лв. за срок от 3 месеца срещу
лихва от 20% месечно. Била учредена договорна ипотека върху имота на свидетеля,
находящ се в гр.Девня, ул.Морава №9. С. заплатил дължимата сума, както и лихва
от 600 лв., след което били вдигнати тежестите върху имота му. През март 2008
год. отново имал нужда от 1000 лв., за които се споразумяли
с подсъдимия при същите условия, като отново била вписана договорна ипотека.
Свидетелят изплатил и този сума в уговорения срок, както и дължимата лихва от
600 лв. При тези два случая подсъдимият
получил от С. неправомерен доход от 1200 лв. общо.
Този свидетел също заявява в с.з., че срещу
получените в заем парични суми не е заплащал лихви на подсъдимия, като не дава
някакви смислени обяснения за констатираните противоречия в тези му показания с
показанията му от ДП. Съдът намира, че следва да даде вяра на показанията от ДП
по изложените вече съображения като при другите свидетели до момента.
През лятото на 2008 год. св.А.А. разбрал от подсъдимият, че синът му дължи сума от 3 000
лв. Със съпругата си решили те да изплатят неговия дълг. За целта се разбрали с
подсъдимият той да вземе от него сума от 3000 лв., с която да изплати дълга на
сина си, а той да я върне в рамките на 3 месеца с лихва от 20 % месечно, като
учреди ипотека на собствения си имот като обезпечение за дължимата сума. Това
станало през м.август 2008 год. В началото на м. Септември същата година А.
успял да върне на С. сумата от 3 600 лв., с което изплатил дълга изцяло и
лихвата за един месец. От тази
договореност подсъдимият реализирал неправомерен доход от получена лихва в
размер на 600 лв.
Този свидетел също твърди по време на съдебното следствие,
че не заплащал лихва за получения заем от подсъдимия. По отношение на него
съдът също счита, че следва да кредитира депозираните показания по време на ДП,
а не тези от с.з. поради вече изложените съображения. По отношение на този
свидетел също се наблюдава противоречия в показанията му от с.з. при които
заявява, че когато е подписал договорната ипотека пред нотариуса е бил запознат
със съдържанието на акта, чрез прочитането му от нотариуса и само няколко
минути по-късно при отговорите на въпроси на защитата заявява, че този акт не
му е бил четен. Факт е, че показанията от ДП съдържат такива подробности, които
би могъл да съобщи единствено свидетелят, именно поради което съдът намира, че
следва да им даде вяра и да ги съобрази при формиране на крайния си извод
относно виновността на подсъдимия.
През 2008 год. св.И.С. поискала от подсъдимият
сумата от 2500 лв. за срок от 6 месеца, като се договорили да му заплати лихва
за целия срок от 300 лв. През м.08. същата година бил подписана договорна
ипотека между двамата, като през м.02.2009 год. свидетелката изплатила на
подсъдимия сумата от 2 800 лв., с което отношенията между двамата били уредени.
Тази свидетелка също заявява в с.з., че не е
заплащала лихва за заетата сума от подсъдимия, като не дава никакви обяснения
относно констатираните противоречия с показанията й от ДП, но по отношение и на
нея съдът намира, че следва да даде вяра на показанията й пред разследващите
органи по вече изложените съображения, както и при другите свидетели.
Свидетелките Г. П. и Т. Н. са сестри, те живеели
в гр.Девня, но дълги години преди инкриминирания период П. работила в Гърция.
През м.10.2007 год. Т.Н. се срещнала с
подсъдимия, тъй като имала нужда от 6 000 лв. Разбрали се той да й заеме тази
сума срещу 10% месечна лихва, като трябвало да бъде направена договорна ипотека
върху имота на сестра й, находящ се в гр.Девня, ул.Припек. Св.П. се съгласила,
тъй като се чувствала задължена към сестра си, която я отгледала и изготвила
необходимото пълномощно в консулството в Гърция. Договорната ипотека била
сключена през м.11.2007 год., след което Н. получила договорената сума от 6 000
лв. В продължение на 7 месеца тя заплащала на подсъдимия лихва от 600 лв. на
месец, като през м.юни 2008 год. вече не можела да покрива задълженията си. Н.
се срещнала с Г., с когото се уговорила да изкупи дълга й за сумата от 9 000
лв., която сума била вписана в договора за ипотека, като от своя страна
следвало да заплаща по 10% лихва върху тази сума на Г.. Договорът за цесия бил
подписан през м.06.2008 год., а имота на П. бил ипотекиран в полза на трето
лице, което било посочено от Г.. Тъй като не можела да заплаща задълженията си
към него, апартамента бил продаден от него на друго лице.
С тези си действия подсъдимият С. получил
неправомерен доход от лихви в размер на 7 200 лв, в
която сума са включени лихвите върху заема, които са му заплащани от св.Н. и
3000 лв. от договора за цесия, което е сумата над дължимата от свидетелката.
В с.з. и тази свидетелка се отрича от
показанията си от ДП, като твърди, че не е заплащала лихви на подсъдимия, а е
следвало да му върне сума, каквато е заела от него.
По отношение на св.Н. съдът намира, че са налице
същите съображения както и за останалите свидетели за да приеме, че следва да
кредитира показанията й от ДП, поради което и няма да бъдат преповтаряни
отново. Освен тези съображения са налице показания на св.Г. П., която
чистосърдечно разказва за случая това, което й е известно от думите на сестра й
и от проведените разговори с Г. и със свои познати. Вярно е, че тя не може да
заяви какви са били договорените лихви по размер и колко време те са били
плащани, тъй като се е намирала извън страната, но тя знае, че са договаряни
месечни лихви и също така знае, че именно невъзможността да бъдат погасявани е
довела до направената цесия с Г., а след това – и до отчуждаването на нейния
имот.
В подкрепа на приетото от съда е и приложеното
споразумение между Г. и ВОП по НОХД № 148/2014 год. по описа на ВОС, с което
той се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл.252, ал.2, вр.ал.1 НК, като от приложения обвинителен акт по това дело
се установява, че един от случаите, които са в предмета на обвинението и за
които Г. се е споразумял е именно този случай, като по този начин косвено се
потвърждават показанията на св.П. и на Н. от ДП.
Св.К.Н. /с настоящо име И./ също живеела в
гр.Девня. Тя била заела сума от 5 000 лв. от лице с прякор Калмука
и тъй като не можела да плаща месечните вноски потърсила подсъдимия, с когото
се договорила да й даде сума от 7 000 лв. за срок от 6 месеца, при лихва от 10
% месечно, като през м.04.2007 год. направили и договорна ипотека върху имота
й, находящ се в гр.Девня, ул.Припек. Свидетелката не можела и в този случай да
заплаща дължимите вноски на подсъдимия, поради което се наложило да прехвърли
на посочено от него лице собствеността на имота си. Мъжът, с който свидетелката
живеела, успял да изтегли банков кредит от 20 000 лв., които превел по сметка
на новия собственик на имота, след което собствеността на жилището отново била
прехвърлена на семейството. Подсъдимият изчислил лихвите, които му дължали за
изминалия период и върнал на свидетелката сума от 2 000 лв. По този начин С.
реализирал неправомерен доход от лихви в размер на 8000 лв.
Тази свидетелка също депозира показания в с.з.,
в които заявява, че не е заплащала лихва на подсъдимия за получената в заем сума,
но както и при предходните свидетели съдът не дава вяра на тези показания, а
кредитира показанията на свидетелката от ДП, по изложените вече и за останалите
свидетели съображения.
Св.Р. С. също живеел в гр.Девня и знаел какво е
заниманието на С.. През м.09.2008 год. Той се договорил с него да получи заем
от 1 000 лв. за срок от 1 година, като направят договорна ипотека върху имота
му и договорили съответна лихва.
Свидетелят не си спомня каква е лихвата, която е
изплащал в продължение на година, но тъй като изпаднал в невъзможност да плаща
се принудил да продаде апартамента си през м.11.2009 год., от продажната цена
на който заплатил на подсъдимия сумата от 5 500 лв., с което изцяло покрил
задължението. В този случай неправомерно получения доход от подсъдимия възлиза
на 4 500 лв., като останалите получени от него суми през този период не са
установени и съответно не са отчетени от съда.
По отношение на този свидетел съдът също намира,
че следва да кредитира показанията му от ДП, поради изложените до момента
съображения, които и при този свидетел не се отличават.
От всички тези показания по безспорен начин се
установява обстоятелството, че подс.С. през един
дълъг период от време се е занимавал с предоставяне на парични суми на различни
лица, като е договарял с тях лихва върху сумата за периода на заема. За това
обстоятелство се знаело в целия град и хора, които имали нужда от пари знаели
къде да го потърсят и какво могат да очакват като условия. Съобщение за това
имало и на врата на заложната къща, в която работил. Тази негови сделки
представляват банкова дейност по смисъла на чл.1, ал.2, т.12 от ЗБ, тъй като С.
е отпускал кредити срещу заплащане на лихва през договорения период. В
разпоредбата на чл.11 от същия закон изрично е посочено, че банковата дейност
има разрешителен режим, каквото разрешение подсъдимия не притежава.
За да е налице обективна съставомерност
на деянието следва де се установи, че подсъдимия е получил значителни
неправомерни доходи в резултат на извършваната от него дейност.
В настоящият случай по безспорен начин от
показанията на свидетелите се установява, че основната дейност на подсъдимия е
да предоставя заеми срещу връщането им с опредЕ. от
него лихва. В диспозитива на обвинителния акт са посочени няколко тези случая,
при които са пострадали свидетелите С., В.Г., Л.Г., Т., С., А., С., Н., Н. и С.. При всички тях може да се каже, че случаите са
особено драстични. Някой от тях се плащали лихви в продължение на много месеци
и в крайна сметка се оказвало, че задълженията им си стоят непроменени. Много
от свидетелите са изгубили и имотите си в крайна сметка, а при свидетелите С. и
Т., дори след като са били напълно разплатени задълженията са били образувани
изпълнителни производства, при които също са събирани суми. Това само по себе
си представлява значително придобит от С. неправомерен доход, който в крайния
си размер възлиза на 39 916.50 лв.
Обстоятелството, че посочената сума представлява
значителен неправомерен доход се доказва от факта, че сумата надвишава с 1/5 седемдесеткратния размер на минималната работна заплата към
края на инкриминирания период.
Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо, осъждано
физическо лице.
Деянието от субективна страна е извършено
виновно, при форма на вината пряк умисъл - подсъдимия е предвиждал настъпването
на обществено опасните последици и ги е желаел.
Всичко изложено до момента мотивира съда да
приема, че е налице извършено престъпление по чл.252,, ал.2, вр.ал.1 НК и неговият извършител е именно подсъдимия.
Съдът намира, че подсъдимият следва да бъде
оправдан за разликата в сумите от 39 916.50 лв. до възведеното обвинение от 142
216.50 лв., тъй като доказателства за такъв неправомерно получен доход не беше
събран в хода на досъдебното производство.
От страна на подсъдимия е направено възражение,
че не е налице извършено престъпление, тъй като е координирал действията си със
съвети от страна на нотариуси и адвокати, което съдът намира за неоснователно.
Обстоятелството, че Стоянов е взел съвет от правно образовани хора по никакъв
начин не го освобождава от отговорността за действията си. Няма нищо лошо в
съветите, които са му дали попитаните хора за това да обезпечи вземанията си
чрез учредяване на договорна ипотека върху имотите, чрез което безспорно не се
извършва престъпление. В същото време обаче не става ясно, че са му дали съвет,
че може да определя лихва за дадените от него в суми в размер на по 10 или 20%
месечно. Няма как да са му казали и че няма да носи отговорност за такава своя
дейност.
От страна на защитникът на подс.С.
е изразено становище, че обвинението е обективно несъставомерно, тъй като няма
доказателства за получени неправомерни доходи от лихви, като в тази насока
следва да се кредитират показанията на свидетелите, депозирани непосредствено
пред съда.
Съдът намира това възражение за неоснователно.
По-горе в мотивите беше подробно отразено какви суми съдът приема, че са
получени от подсъдимия като неправомерен доход от лихви. Вярно е, че
свидетелите с изключение на Г. П., в с.з. са обяснили, че не са плащали лихви
на подсъдимия, а са върнали толкова пари, колкото са взели от него, но съдът
изложи подробни доводи защо счита, че следва да даде вяра не на тези им
показания, а на показанията им от ДП. Освен вече изложените аргументи, съдът
намира за несъстоятелни подобни твърдения. Няма никаква логика в твърденията,
че свидетелите са получили заеми, за които не са заплащали лихви. На първо
място става въпрос за не малки парични суми, които е предоставил подсъдимия,
които няма защо да ги е предоставял на непознати или малко познати лица. От
показанията на св.Т. се установява, че той е разбрал за дейността на С. от свой
съученик. Каква би могла да е тази дейност, за която е разбрал ако не е
свързана с лихварство. Няма никаква логика някой да го изпрати при С. да получи
паричен заем и последният да предостави толкова голяма сума пари, ако не би
получил някаква облага от това. Няма логика на вратата на заложната къща, в
която работи да е поставено съобщение, че предоставя заеми срещу ипотеки, в
случай, че няма да има никаква облага от това. За подсъдимият не са събрани
доказателства, че той разполага с парични средства в толкова голям размер, че
чисто алтруистично да ги дава за различни периоди от време на различни
непознати или малко познати хора от града, където работи.
Изложеното до момента и обстоятелството, че към
постановяване на присъда и св.Г. и признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.252, ал.2 НК, а неговата дейност е пряко свързана с
дейността на повс.С., тъй като едни и същи хора първо
са взимали кредит от единия и след като не са можели да погасяват вноските си,
са се обръщали за кредит от другия, мотивира съда да приеме, че по настоящото
дело се съдържат достатъчно доказателства, от които да направи извода за
виновността на подсъдимия по повдигнатото му обвинение, а направените
възражения от страна на защитника на подсъдимия приема за защитна тези, целяща
да го оневини.
За да определи наказанието за това престъпление
на подсъдимия, съдът прецени степента на обществена опасност на конкретното
деяние и данните за личността на извършителя, подбудите за извършване на
деянието и като взе предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства от значение за отговорността на подс.Костов,
констатира следното:
- смекчаващи- добросъвестно поведение по време
на досъдебното производство и пред съда, изминал дълъг период от време от
извършване на деянието до постановяване на присъдата;
- отегчаващи – предходни осъждания, невлияещи на
квалификацията.
Изложените съображения мотивираха съда да наложи
наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради
което съдът намира, че следва да бъде наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
към минималния размер, предвиден в закона, а именно ПЕТ ГОДИНИ. Предвид високия
минимален размер на наказанието, предвидено в закона съдът намира, че макар и
наложено в посочения размер, то би било достатъчно за да изпълни целите на
специалната превенция. Съдът прецени обстоятелството, че С. за първи път ще
бъде търпи наказание "лишаване от свобода", поради което трябва да
търпи наказанието си при общ режим в затворническо общежитие от открит тип. По
отношение на комулативно предвиденото наказание ГЛОБА
съдът прецени, че следва също да е в размер към минималния, а именно 5 000
лв.
От страна на прокуратурата е направено искане и
за налагане на наказание "Конфискация на имуществото на подсъдимия".
Съдът намира, че това наказание не следва да бъде налагано, предвид на големите
минимални размери на останалите два наказания, предвидени в разпоредбата на
закона.
Съдът намира, че определени в посочения размер
наказанията биха осъществили целите на индивидуалната и генералната превенция.
Съдът възложи на подсъдимия направените по
делото разноски с оглед разпоредбата на чл.189, ал.3 НПК.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :