Р Е Ш Е Н
И Е
гр.
Пазарджик, 15.07.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, XX състав в публично заседание на двадесет
и трети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Десислава Буюклиева,
като разгледа докладваното от съдия Лесенски НАХД № 298 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № 364097-F398836
от 12.10.2018 г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ при ТД на НАП Пловдив на основание чл.185,
ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 600
лева на
„** БГ“ ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: село Ивайло, обл.
Пазарджик, ул. „**“ № 5, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Срещу
НП е подадена в срок жалба от „** БГ“, в която се излагат доводи за незаконосъобразност
и необоснованост на постановлението, както и издаването му в нарушение на процесуалните
правила и материалния закон. Моли се да бъде отменено или санкцията да бъде
намалена до законовия минимум.
В съдебно заседание процесуалния
представител на дружеството-жалбоподател, поддържа жалбата. Ангажира
доказателства и излага допълнителни доводи за отмяна на атакуваното
постановление, включително и в писмена защита.
Ответникът по жалбата чрез
процесуалния си представител застъпва становище, с което се иска потвърждаване
на постановлението.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа
страна:
При извършена проверка от инспектори по приходите,
между които и свидетелката Е.Г., на 25.07.2018 г. около 13:15 ч. в търговски
обект – туристически офис, находящ се в гр. Пазарджик, ул. "**" № 2,
стопанисван от „** БГ“ ООД, е установено, че към момента на проверката дневният
оборот от монтирания в обекта ЕКАФП DAISY EXPERT SX - KL с ИН на ФУ DY384251 и
ИН на ФП 36517039, съгласно междинен отчет № 000923/25.07.2018 г. от ФП е в
размер на 15,00 лв. Проверяващите се обърнали към присъстващата служителка на „**
БГ“ ООД – свидетелката К.Б. да изброи наличните пари в касата за целта на
проверка. Б. преброила сумата от 545 лв. Така проверяващите приели, че фактическата
наличност в касата на обекта е в размер на 545 лв., съгласно изготвен опис на
паричните средства. Фискалното устройство притежавало функциите „служебно
въведени" и „служебно извадени" суми. Установената промяна в касовата
наличност била в размер на 530 лв. и представлявала въвеждане на пари в касата,
която не е отразена на фискалното устройство в момента на извършването и с
точност до минута. В дадени писмени обяснения Б. посочила, че: „Разликата в
касата е поради неотчетени пари към управителя, понеже е в отпуск“. Така
проверяващите приели, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението
си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касова наличност
/начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ чрез
операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. За резултатите от
проверката бил съставен на основание чл.110, ал.4, вр. чл.50, ал.1 от ДОПК
Протокол за извършена проверка /Кд78/ cep. АА № 0223653/ 25.07.2018 г. За
установено нарушение свидетелката Г. съставила АУАН на дружеството-жалбоподател.
Актът е надлежно предявен на управителя, възражения не са постъпили в срок и
въз основа на него е издадено атакуваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на всички събрани в хода му доказателства - гласни - показанията
актосъставителя Е.Г. и свидетелката К.Б., проведената очна ставка между двете и
писмените доказателства приложени по делото. Показанията на свидетеля Г. съдът
кредитира като ясни, категорични и безпротиворечиви, както вътрешно, така и по
отношение на останалите доказателства по делото. Съдът не кредитира показания
на Б. в частта, в която твърди, че тези пари не са били в касата на офиса, тъй
като противоречат не само на останалите събрани доказателства, но и на дадените
от нея писмени обяснения още на 25.07.2018 г., в които собственоръчно е
записала, че: „Разликата в касата е поради неотчетени пари към управителя,
понеже е в отпуск“. Видно е, че самата Б. в момента на проверката въобще не е
отрекла, че посочената сума пари е част от касата на дружеството.
С оглед така установеното от фактическа страна,
съдът достигна до следните правни изводи:
Категорично се установи, че дружеството-жалбоподател е
извършило вмененото му нарушение. В тази насока са всички събрани по делото
доказателства – и гласни и писмени. Следва да се отбележи и, че в така
подадената жалба изрично не се оспорва обстоятелство, че в офиса е била налични
сумата от 545 лв. към момента на проверката. Съгласно разпоредбите на чл.33,
ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на
МФ: „Извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална
сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във
ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно
изведени" суми. По време на проверката е установена положителна разлика от
530 лв. между изброената фактическа наличност в размер на 545 лв. и разчетената
касова наличност от ЕКАФП в размер на 15 лв. Установената касова разлика не е
отразена във фискалното устройство, което притежавало функциите „служебно
въведени“ и „служебно извадени“ суми. При тези данни от правна страна съдът
приема, че нарушението е несъмнено установено и въз основа на събраните в хода
на съдебното следствие доказателства. При това положение следва да се приеме от
правна страна, че установеното деяние изпълва признаците на нарушението по чл.33,
ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, при което правилно е била
ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател.
Няма спор, че налагането на административни наказания следва да бъде уредено
само със закон, което очевидно е мотивирало и наказващият орган да включи
връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, която сочи, че министърът на финансите издава наредба, с
която се определят изискванията за издаване на фискални касови бележки от
фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да
съдържат, макар в конкретния случай това
въобще не е било необходимо, тъй като наказващият орган в НП е посочил, че
налага наказанието на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС, а съгласно
посочената ал.2 се налага наказание извън случаите по ал.1 на лице, което
извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118
или на нормативен акт по неговото прилагане. Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на
МФ е именно нормативен акт по прилагането на чл.118 ЗДДС, така че в случая
наредбата се явява напълно законен източник за създаване на задължения и
налагане на административни наказания.
Настоящият съдебен състав намира, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, които да са основание
за отмяна на атакуваното НП. АУАН и НП са издадени от надлежните органи в
рамките на тяхната компетентност. Подробно са описани обстоятелствата по
нарушението. Правилно е приложен материалния закон, както по отношение на
дееца, по отношение на нарушените разпоредби, по отношение на санкционната
разпоредба и по отношение на вида на санкцията. Неправилно се явява
възражението на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател, че
административно-наказващият орган не е изследвал дали тази сума въобще е част
от търговския оборот, дали тези средства не са отчетени в „предишни дни в
касовия апарат“ или дали не се дължи разликата на грешка на служителя на
дружеството-жалбоподател. В случая доказателствената тежест е обърната –
контролните органи са установили наличието на сумата от 545 лв., като е без
значение дали тя е била поставена в чекмедже, плик или обособена каса, тъй като
самата служителка на дружеството-жалбоподател - свидетелката Б. е изброила
парите и предоставила информация за размера на сумата на контролните органи,
поради което е в тежест на данъчния субект да ангажира годни доказателства, ако
счита че деянието не е осъществено в противоречие с изискванията на материалния
закон. В тази насока е налице и съдебна практика – например Решение № 751 от 7.12.2018 г. на АдмС -
Пазарджик по к. а. н. д. № 896/2018 г. В случая като доказателства за тези
твърдения от страна на дружеството-жалбоподател бяха ангажирани само
показанията на Б., като съдът по-горе изложи мотиви защо не ги кредитира в тази
им част.
По делото не се установиха и обстоятелства, които да
обуславят приложението на чл.28 ЗАНН. Нарушението не се отличава с обществена
опасност, която да е незначителна сравнена с други нарушения от подобен тип. Всъщност
всяко отклонение от изпълнение на вменените от закона (в случая Наредба № Н-18/
13.12.2006 г. на МФ) задължения води до
негативни последици – ангажиране на служители на приходната администрация с
проверка, изпращане и връчване на покани, съставяне на АУАН и започването на
административнонаказателно производство, завършващо с издаването в случая на
атакуваното НП. Всички тези действия са в отклонение от нормално предвиденото
от законодателя развитие на обществените отношения в тази област, водещи до
ангажирането на служители на приходната администрация с извършването им. Дори
само това е достатъчно, за да се приеме, че са налице вредни последици от
деянието. Без значение в случая е, че нарушението не води до неотразяване на
приходи и оттам до липса на вреди за фиска. Точно заради това и законодателят е
предвидил в изр. второ от чл.185, ал.2 от ЗДДС, че когато нарушението не води
до неотразяване на приходи се налагат по- ниските санкции по ал.1, а не въобще
до отпадане на отговорността.
При определяне на наказанието административнонаказващият
орган обаче не се е съобразил с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, поради което
наложеното наказание се явява неоснователно завишено. За неизпълнение на горепосочените
разпоредби на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ санкционната разпоредба на чл.185, ал.2,
изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС предвижда имуществена санкция за едноличните
търговци и юридическите лица в размер от 500 до 2000 лева. Съдът намира, че по
отношение на това деяние административнонаказващият орган правилно е издирил
приложимия материален закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е
санкционирал съобразно санкционната норма на чл.185, ал.2,
изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС. В същото време обаче липсват каквито и да е
мотиви от страна на АНО по отношение на определения размер на санкцията от 600
лева, поради което съдът може само да
гадае защо е наложен подобен размер на санкцията. В НП е посочено, че
установеното административно нарушение е за първи път, при което може да се заключи,
че нарушителят не е системен такъв. Не са посочени каквито и да е други
отежняващи отговорността обстоятелства, които да обуславят определяне размера
на санкцията над минималния такъв. С оглед на това съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление следва да бъде изменено, като размерът на
имуществената санкция следва да бъде намален до минималния предвиден в закона,
а именно от 500 (петстотин) лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН
Районен съд Пазарджик
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 364097-F398836 от 12.10.2018 г.
на Началник
отдел „Оперативни дейности“ при ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл.185,
ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на
600 лева на „** БГ“ ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: село
Ивайло, обл. Пазарджик, ул. „**“ № 5, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, като
НАМАЛЯВА размера на наложена имуществена санкция в размер
от 600 (шестстотин) лв. на 500 (петстотин) лв.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: