№116
Силистра,
21.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Силистренският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на първи октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА
ДОБРИНКА СТОЕВА
при секретаря Галя Иванова и в присъствието на прокурора …………. като разгледа докладваното от съдия Стоева гр. д. № 235 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 191/06.06.2019г., постановено по гр.д. № 176/2019г., СРС е
разрешил издаването на паспорт на детето О. О.Ф. единствено със съгласието на
неговата майка С.Ф. И. и без съгласието на неговия баща О.Ф.Я.. Разрешел е на детето
О. О.Ф. да напуска пределите на Република България единствено със съгласието на
неговата майка С.Ф. И. и без съгласието на неговия баща О.Ф.Я. с туристическа
цел и за гостуване в страни от Европа в продължение на 90 дни за една
календарна година, които могат да бъдат разположени и последователно във
времето и които не следва да обхващат един месец през летния сезон, когато
бащата осъществява личните си отношения с детето по силата на съдебна спогодба,
одобрена с определение № 496 от 13.12.2018 г. по гр.д. № 1147 по описа на СРС
за 2018 г. Допуснал е предварително изпълнение на постановеното съдебно решение
за издаване паспорт на детето и за пътуването му извън страната. Осъдил е О.Ф.Я.
да заплати на С.Ф. Исмаил направените по делото разноски в размер на 25 лв. за
държавна такса и 600 лв. за адвокатски хонорар
Недоволен от постановеното решение, е останал О.Ф.Я., който го обжалва в
законоустановения срок. Счита, че същото е неправилно, поради което моли съда
да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което да се отхвърли изцяло
искането на майката или в условията на евентуалност – да бъде позволено на
детето да напуска пределите на България, но в рамките на две седмици, както и
да извършва посещения на различни държави от Европейския съюз с туристическа
цел за по-малък период, не и за три месеца.
Ответната страна по жалбата С.Ф. Исмаил изразява становище, че жалбата е
неоснователна и моли съда решението на СРС да бъде потвърдено.
СОС като съобрази становищата на страните и данните по делото, прие за
установено следното:
Жалбата е неоснователна.
Предявен е иск с правно основание чл. 127а СК.
Не се спори по делото, а и от представеното удостоверение за раждане на
детето О. О.Ф. е видно, че С.Ф. И. и О.Ф.Я. са негови родители. Чрез спогодба
между страните, одобрена с определение № 496 от 13.12.2018 г. по гр.д. № 1147/18г.
по описа на СРС родителските права по отношение на детето са предоставени на
майката, при която е определено неговото местоживеене, като в полза на бащата е
определен режим на лични отношения всяка първа и трета седмица от месеца от 17
ч. в петък до 16 ч. в неделя, с преспиване през зимните месеци (от месец
ноември до месец февруари), а през останалите месеци до 17 часа. -всяка четна
година – от 10 ч. на 24 декември до 17 ч. на 29 декември с преспиване, а всяка
нечетна година – от 17 ч. на 29 декември до 17 ч. на 4 януари, с преспиване в
дома на бащата; -всяка четна година – петък и събота на великденските празници,
а всяка нечетна година – неделя и понеделник, с преспиване в дома на бащата;
-първата половина от пролетната ваканция, определена от Министерството на образованието,
през всяка четна година и втората половина – през всяка нечетна година, с
преспиване в дома на бащата; - 30 дни през лятото, които могат да бъдат
ползвани на два пъти по 15 дни, като времето ще се определи чрез уговорка между
родителите и не следва да съвпада с платения годишен отпуск на майката.
От изготвения по делото социален доклад /стр. 28 от делото/ се
установява, че след раждането на детето и двамата родители се установили във Великобритания,
където намерили трудова реализация, а синът О. им бил оставен на грижите на
неговите баба и дядо по бащина линия, които живеят в с. Коларци, общ. Тервел. След
известно време ищцата се завръща в страната и поема грижите по отглеждането на
сина си, като първоначално заживява в дома на родителите си в с. Алеково,
община Алфатар, а впоследствие си закупува собствено жилище в същото населено
място. Година след раздялата си с ответника С. заживява на съпружески начала с
нов партньор, от връзката с когото се ражда второто й дете Емре.
При разговор на социалните работници с настоящия партньор на майката се установява,
че той е трайно устроен във Великобритания, където упражнява трудова дейност
като общ работник в хранителен магазин и живее в жилище под наем. Същевременно
пред социалните работници майката споделя намеренията си също да потърси
трудова реализация в тази държава и да установи местоживеенето при партньора си,
с когото да отглежда в семейна среда двете си деца.
В с.з. ответникът потвърждава твърденията на насрещната страна, че самият
той също пребивава във Великобритания, в близост до местопребиваването на новия
съжител на бившата му партньорка, но същевременно заяви, че не желае нито
местоживеенето на сина му, нито временното му местопребиваване да се премести в
тази държава, опасявайки се от невъзможността да реализира режима си на лични
отношения с него. Същият обяснява в с.з., че се връща в страната през месец,
два или три, като престоят му продължава около седмица, както и че вижда сина
си 4 – 5 пъти в годината.
Ищцата сочи, че последната среща между бащата и детето се е провела в
средата на 2018 г., като този факт се потвърждава и от него в с. з. на 10.04.2019
г., когато той заявява, че до този момент през настоящата календарна година не
се е виждал със сина си съобразно определения му режим на лични контакти.
От показанията на св. Ф. А. и Л. А. - родители на ответника, стана ясно,
че те самите са изградили силна емоционална връзка със своя внук, поддържат
редовни отношения с него, като го вземат в режима, определен за лични контакти
с бащата, и при нужда подпомагат майката в грижите за него, а докато е в дома
им, детето поддържа връзка с баща си чрез средства за комуникация по интернет.
От социалния доклад се установява, че ищцата полага адекватни и
качествени грижи за своите деца, осигурила им е
подходящи жилищни и битови условия за отглеждането, поддържа много добра
хигиена в дома си и е създала безопасна и защитена среда, в която те да растат.
От показанията на разпитаната свидетелка Н.Г. – съседка на ищцата, става
ясно, че майката задоволява пълноценно потребностите на сина си О., създала е
много добри условия за отглеждането му и полага всеотдайни грижи за осигуряване
на неговото благополучие.
Първоинстанционният съд, съобразявайки така изяснената фактическа
обстановка, правилно е приел, че предявеният иск е основателен и като такъв
следва да се уважи.
Настоящата инстанция напълно се солидарзира с извода му, че събраните по
делото доказателства представят ищцата като отговорен и разумен родител, който
е силно привързан към децата си, проявява всеотдайност при тяхното обгрижване и
стремеж да задоволи всестранно техните нужди. При това положение се явява
безпочвена и неоправдана несигурността на ответника по отношение на условията,
които тя ще предложи на сина си при престоя им в друга държава и в частност –
във Великобритания.
Качеството на осъществяваните до момента грижи за детето формира
достоверна представа за родителските способности на майката, за собствените
ѝ изисквания относно условията, които следва да предложи на децата си и
за нейния стремеж да ги закриля, да се грижи за тях и да обезпечи техните
нужди. Намеренията ѝ да потърси евентуално трудова реализация във Великобритания,
които неизменно имат отношение към стремежа ѝ да осигури благополучието
на своето семейство, не следва да препятстват възможностите ѝ да
упражнява своите родителски права и задължения, нито да станат причина за
прекъсване на връзката със сина ѝ и съответно прехвърляне на
ангажиментите ѝ към него на трети лица. Интересът на детето изисква
родителите му да изпълняват първостепенна роля в процеса по неговото отглеждане
и възпитание и предполага реалното им присъствие в живота му, вместо дистанционното
изпълнение на техните задължения, равнозначно на фактическото осъществяване на
родителската функция от други лица. От друга страна предоставянето на нея на
родителските права по отношение на сина О., само по себе си на практика не би
следвало да се явява пречка за майката да взема свободно решения за своя живот,
свързани със смяна на местожителство, месторабота и т.н.
Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя, свързани с липсата на
международен социален доклад, както и неизследване от СРС на конкретните мотиви
на майката да пътува зад граница. Напротив, съдът подробно е анализирал всички
нейни мотиви и ги е съобразил при постановяване на решението.
Необяснимо обаче остава поведението на бащата, който живее и работи във
Великобритания, а се противопоставя да даде съгласието си детето му да посещава
тази държава, мотивирайки се с довод, че ще е затруднен да изпълнява режима на
лични отношения със сина си. От данните по делото става ясно, че към момента на
разглеждането му ответникът и детето не са се виждали почти една година /от средата
на 2018 г. до с. з. на 10.04.2019 г./.
Що се касае до възражението за липса на международен социален доклад, то
следва да се има предвид, че такъв социален доклад е изискуем в производствата,
свързани с упражняване на родителски права, но е и в производствата по чл. 127а СК, чиято цел е съвсем различна. Абсурдно е да се приеме, че при всяко
разрешение на дете да напуска пределите на страната, следва да бъдат ангажирани
международните социални служби от страната, която то ще посети, да обследват
къде ще отсяда със съответния родител и какви конкретно условия ще му се
предоставят в посещаваната държава. Родителят, упражняващ родителските права, е
отговорен за това да осигури на детето най-добрите условия за отглеждане и
възпитание според възможностите си, включително и при съвместните им пътувания.
Съответно това задължение има и другият родител, когато е с детето.
Съобразявайки всичко изложено до тук, настоящата инстанция счита, че СРС
правилно е приел за уместно да даде разрешение както за издаване на паспорт на
детето на страните, така и за пребиваването му извън страната за период от три
месеца, който по своята продължителност е достатъчен, за да може ищцата да
направи преценка дали да промени трайно своето местоживеене съобразно нуждите
на трудовата си заетост или да продължи пребиваването си в страната. СОС се
солидаризира с довода на съда, че неоснователни се явяват опасенията на
ответника, че във Великобритания не би могъл да се ползва от режима на лични
отношения със сина си, тъй като до момента той не е срещнал спънки при неговото
осъществяване и на родителите му е била осигурена безпрепятствена възможност да
общуват с внука си, което не предполага вероятност за бъдещи ограничения, още
повече че пространствената близост единствено би спомогнала за по – ефективното
и облекчено изпълнение на този режим. Същевременно съдът е съобразил и гарантирането
на режима на лични отношения на бащата с детето през лятото, когато той ще се
завръща в България, сочейки че следва трите месеца, през които детето ще
пребивава извън страната, да бъдат разположени във времето така, че да не
засягат едномесечния период за лични контакти между него и бащата през летния
сезон.
Изискването за съществуването на конкретно защитен интерес на детето при
пътуването му извън страната налага разрешението за това да бъде дадено за
определен период от време или за неограничен брой пътувания през определен
период от време. В случая в решението на СРС и това изискване е изпълнено.
Разрешението е дадено за прeз цялата година, с изключение на едномесечния
период за лични контакти между детето и бащата през летния сезон, съгласно
утвърдената съдебна спогодба. Касае до навършване на пълнолетие на детето или
до други обстоятелства, водещи до промяна в така даденото заместващо съгласие,
като например промяна в режима на лични отношения между бащата и детето.
Няма пречка съдът отново да бъде сезиран с искане по чл. 127а от СК, за
да се извърши нова преценка на релевантните за разрешаването на пътуванията
обстоятелства с оглед интересите на детето.
Предвид всичко изложено до тук, обжалваното решение следва да се
потвърди, като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от изложеното, СОС,
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 191/06.06.2019г., постановено по гр.д. № 176/2019г
по описа на СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС, при условията на
чл.280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: