Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София, … март
2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на седемнадесети декември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№1692 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът К. на В.С., с адрес гр.Варна, ул.“********,
излага следните твърдения в исковата си молба:
В изпълнение на проведена обществена поръчка /ОП/
между него, като възложител и „П.С.“ ЕООД, като изпълнител, е бил сключен договор
№7940/22.11.2013 година с предмет – „Ремонт на покрив на дърводелски цех на
военно формирование 24830- Бургас“, в съответствие с дейностите, посочени в КСС
– приложение №1 към договора. След изпълнение на възложената работа страните са
подписали протокол, образец 15, на 11.12.2013 година, представляващ
приемно-предавателен протокол.
Съгласно ч.5.7 от договора изпълнителят е поел
задължение в рамките на гаранционния срок, да отстранява за своя сметка в
7-дневен срок, след писмена покана от възложителя, всички проявили се дефекти и
недостатъци на изпълнението от него СМР. Уговорените с т.6 на договора
гаранционни срокове са до 11.12.2018 година.
Ищецът твърди, че до момента на подаване на
исковата молба в съда, няколко пъти, през м. май 2015 г. и през м.юни 2017,
изпълнителят поправял за своя сметка
появили се дефекти и недостатъци на извършената от него работа. В подписания на
08.06.2017г. пореден приемно-предавателен протокол, Комисията е приела
извършения ремонт, с конкретни забележки.
На 20.11.2017 година след назначена от възложителя
комисия, за пореден път са констатирани забележки относно проявили се дефекти и
недостатъци на изпълнени СМР по договора, както следва: компрометирана
хидроизолация с общ площ от 10 кв.м по бордовете под ламарината; 12 кв.м
накъсана хидроизолация; около 100 кв.м отлепена хидроизолация, неконтактуваща с
повърхността на покривните плочи на дърводелския цех, вследствие на които
водата преминава по цялата площ и по фугите на покривните панели.
Ищецът твърди, че от течовете се създават сериозни
предпоставки за аварии с машините в самия дърводелски цех и се застрашават
безопасните условия на труд.
Ищецът твърди, че поради това е отправил до
изпълнителя покана да поправи за своя сметка появилите се дефекти и недостатъци,
като на 01.12.2017 година е изпратил по пощата препоръчано писмо с обратна
разписка, с което е връчил покана на изпълнителя. Пратката се е върнала като
неполучена от последния. На 16.01.2018 година е изпратил идентична покана по
електронната поща и до настоящия момент изпълнителят не се отзовал да извърши
поправката.
Необходимостта от извършване на ремонт, а също и
поради това, че отремонтираното помещение ще доведе до промяна във фактическото
състояние, ищецът е отправил молба по чл.207 ГПК за обезпечаване на
доказателствата по бъдещите му претенции. В проведеното по обезпечение на
доказателствата по иска производство е изслушано вещо лице, което е дало свое
заключение относно характера на вредите и причините за тяхното появяване. В
това обезпечително производство размерът на сумата за отстраняване на вредите е
остойностен от вещо лице в размер на 26 830лв.
Ищецът моли съда, след като се убеди в
основателността на твърдяното, да постанови решение, с което осъди ответника да
му заплати сума от 26 830лв, необходими разноски за поправка на покрива. Претендира
и разноски по делото.
В срока за отговор ответникът „П.С.“ ЕООД оспорва
основанието и размера на предявената осъдителна претенция.
Ответникът оспорва да дължи претендираната сума. В
тази връзка твърди, че тази сума е за разходи, за което не се установява да са
направени. Оспорва верността на изводите на вещото лице, чието заключение е
било прието в производството по чл.207 ГПК, като излага твърдения, че
неправилно вещото лице не е изчислило само стойността на материали и труд, а са
включени и други видове и обеми ремонтни дейности.
Твърди, че проявилите се дефекти и недостатъци са
в резултат на действия и бездействия на ищеца, посочени от него в отговора на
исковата молба, а именно: отказа на ищеца да спре изпълнението на ремонта и да
удължи срока на договора, поради настъпили изключително неблагоприятни
метеорологични условия в периода 23.11.2013 – 11.12.2013 година (обилни валежи
от дъжд и сняг и силно застудяване, при което минималните температури са около
0 градуса Целзий) и неполагане на дължимата грижа за опазване на покрива на
цеха от съприкосновение с клоните на околните дървета, които при силен вятър и
бури механично увреждат хидроизолацията. Твърди, че в периода от
23.11-28.11.2013 година ремонт не е извършван поради лошите климатични условия
и е поискал съставяне на протокол за спиране на изпълнението, както и на
удължаване на срока. Съгласно действащата към този момент нормативна база
хидроизолация и хидроизолационни системи на сгради и съоръжения хидроизолацията
на база огъваеми битумни мушами се полага при определени атмосферни условия. Твърди,
че изпълнението на циментова замазка е недопустимо при валежи от дъжд и сняг,
при роса и слана.
Поради нарушаване на тези нормативни изисквания и
извършването на ремонта в неподходящи атмосферни условия, изпълнената от
ответника циментова замазка е довела до компрометирането на положения битумен
грунд и връзката на хидроизолацията с покривната площ, което е довело до
по-бързото и износване, разлепване и напукване, които с времето са способствали
за констатираните течове. За този резултат са способствали и ударите на клоните
на дърветата в покрива на цеха.
За тези обстоятелства ответникът не носи
отговорност, защото поради бездействието на ищеца е предприел, след 28.11.2013
година изпълнение на възложените ремонтни дейности, с цел спазване на срока –
независимо от неподходящите условия за това.
Ответникът твърди, че след приемане на работата от
възложителя с протокол от 11.12.2013 година без забележки, изпълнителят на няколко
пъти е предупреждавал представители на ищеца, че е необходимо подкастряне на
клоните, но такива действия не са предприети.
Ответникът твърди, че появилите се на по-късен
етап недостатъци в работата на изпълнителя, изразяващи се в компрометиране на
част от положената циментова замазка и битумна хидроизолация на покрива на
цеха, резултат от които са констатираните течове, се дължат на обективни
причини – лоши метеорологични условия, при които е изпълняван ремонта и неполагане
на достатъчно грижи за опазването на покрива от клоните на околните дървета. Следователно,
твърди страната, не е налице виновно поведение на изпълнителя, което пряко да е
обусловила констатираните недостатъци, поради което е налице хипотеза по чл.81 ЗЗД и не следва да се ангажира отговорността му.
Ответникът твърди, че гаранционната отговорност е
поета при условие, че не е налице неправилна експлоатация на сградите – т.5.9
от договора.
Възразява срещу твърдението на ищеца, че на
01.12.2017 година е изпратил покана да ответника, както и такава, която е
изпратена по електронната му поща.Твърди, че ответникът не е получавал такава
покана и за него не е възникнало задължение да отстрани твърдените дефекти,
доколкото това му задължение възникнало след получаване на поканата, по
аргумент от т.5.7 от договора.
При условие на евентуалност, ако съдът приеме иска
за основателен, ответникът твърди, че действителният обем на вредите е значително
по-малък от претендирания да е настъпил за отстраняване на който вещото лице е
дало сумата от 26 830лв.
Моли съда да отхвърли иска, а при условие н
евентуалност, ако го приеме за основателен, да намали претендираната сума с
оглед съпричиняване на вредата. Претендира разноските по делото.
В допълнителната искова молба ищецът К. на В.С., с
адрес гр.Варна, пояснява, че констатираните от вещото лице СМР са в гаранционен
срок, експертизата е констатирала и описала некачествено извършените СМР и е
посочила общата стойност на ремонта на покрива на дърводелския цех. Страните по
договор – т.6 – са уговорили срок на гаранцията от 5 години. Твърди, че към
този момент е закупил строителни материали за ремонт на покрива на цеха на
стойност 20 447,18лв, а количествено-стойностната сметка за вложения труд ще
приложи на по-късен етап от делото. Пояснява какво е вложено в понятието
гаранционна отговорност и отново моли съда да му присъди заявената сума, ведно
със законната лихва и разноските по делото.
В допълнителния отговор ответникът „П.С.“ ЕООД поддържа
заявената теза и твърди, че ищецът претендира обезщетение за неизпълнение на
поето с договора задължение. Сочи елементите от състава на тази осъдителна
претенция. В отговора си страната оспорва заключението от СТЕ по
обезпечителното дело, относимост на представените с допълнителната искова молба
фактури.
Страните са направили своите доказателствени
искания.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
От фактическа страна.
Не се спори между страните, а това е установява и
от представените писмени доказателства, че на 22.11.2013 година страните по
настоящето дело са сключили договор №7940, за ремонт на покрив на дърводелски
цех на в.ф. 24830-Бургас, след проведена процедура по обществена поръчка. По силата
на постигнатото между страните съгласие, ищецът, К. на В.С., в качество на
възложител, е възложил на ответника „П.С.“ ЕООД, в качество на изпълнител, да
извърши ремонтни строително-монтажни работи за изпълнение на обществена поръчка
„Ремонт на покрив на дърводелски цех на в.ф. 24830-Бурга“, в съответствие с
дейностите, посочени в КСС, която е приложение
№1 към договора. Уговорената между страните възнаграждение, което
възложителят е приел да плати на изпълнителя е сумата от 22 502,99лв с
ДДС, в която стойност са включени стойността на материалите, транспортните
разходи, разходите за труд и др. разходи по изпълнение на дейността(чл.3 от
договора).
Страните са уговорили, че срокът на действие на
договора е до 12.12.2013 година (чл.2.1 от договора).
Страните са уговорили, при които обстоятелства
изпълнението на строителството ще се спре с акт обр.10 от Наредба №3/2003г. на
МРРБ, като са приели, че при спиране на изпълнението крайният срок на договора
ще се увеличи със срока на спирането ( чл.2.2-2.3 от договора).
С разпоредбата на чл.6 са уговорили гаранционните
срокове, които започват да текат от датата на подписване на приемо-предавателните
протоколи за обекта и са за срок от 5 години (за хидро- и топло- и звукоизолацинните и антикорозионни работи
на сгради и съоръжения в неагресивна среда), както за всички видове строителни,
монтажни и довършителни работи, а за неупоменатите работи – минималните
гаранционни срокове, определени с Наредба №2 от 31.07.2003г. на МРБР.
С разпоредбата на чл.8 от договора са дифинирали
какво представлява непреодолима сила и задължението за съобщение.
Посочили са основанията за прекратяване на
договора и последиците от евентуално неизпълнение- чрез института на
неустойката.
Към представения договор е приложена и
количествено-стойностната сметка, представляваща Приложение №1, неразделна част
от договора, в която са посочени видове, единични цени, количества, мерки и
обща цена на уговорените СМР.
Представен е приемо-предавтелен протокол от
11.12.2013 година, носещ подписите на страните по договора, съгласно който работата,
осъществена от изпълнителя е приета.
По делото е представено докладна записка от
капитан трети ранг К.Г., рег.№1074/24.11.2017 година, с която се докладва на
контраадмирал М.П., като командир на В.С. на РБ, че на 20.11.2017 година е
получен доклад от отговорника на дърводелски цех за новопоявили се течове след
силен дъжд на 20.11.2017 година и за извършен оглед на 21.11.2017 година на
покривната конструкция на цеха. Констатирано е следното: компрометирана
хидроизолация с обща площ от 10 кв.м по бордовете под ламарината; 12 кв.м
хидроизолация е накъсана и около 100 кв.м хидроизолация е отлепена и не контактува
с повърхността напокривните плочи, вследствие на което водата преминава по
цялата площ и по фугите между покривните панели, поради което се прави
предложение да се отправи покана до изпълнителя ( настоящ ответник) за
отстраняване на появилите се дефекти в извършените от него СМР. Верността на
този свидетелствуващ в частта си касателно недостатъците на изработката
документ не е оспорена от ответника.
От приложеното като доказателство
ч.гр.д.№1594/2018г. по описа на РС – Бургас, приобщено като доказателство в
това производство, се установява, че на01.12.2017 година е изпратено писмо от
ищеца да ответника, с което възложителят уведомява изпълнителя по договора за
изработка, че в резултат на некачествено изпълнение на строителните дейности по
договора са констатирани следните дефекти: хидроизолация с обща площ от 10 кв.м
е компрометирана по бордовете на ламарината; 12 км.м от хидроизолацията е
накъсана и около 100 кв.м от хидроизолацията е отлепена и не контактува с
повърхността на покривните плочи, вследствие на което водата преминава по
цялата площ и по фугите между покривните панели. В делото на РС – Бургас е
приложена обратна разписка – известие за доставяне, на която не е отбелязано,
че документът е връчен на ответника. В производството по обезпечаване на
доказателства са изслушани две експертиза – единична, първоначално и повторна с
допълнителни въпроси, от тези доказателствени средства са установява, че
първоначалната експертиза сочи, че е констатирала следните увред5- отлепена
хидроизолация, отнесена от вятъра върху терена около цеха – югозападния ъгъл –
50 кв.м; северозападна част – 40 кв.( напукана и накъсана в източната част
около бордовете и на отделни места по покрива изолация; в останалата част
хидроизолацията е отлепена от основата и грунда, държи влага и води между
основата и хидроизолацията; има отбепени участъци от поцинковатата ламарина по
бордовете и два участъка по източната и южната фасада, които са паднали на
терена; вследствие на дефектите и повредите на покривната изолация в цеха има течове
по тавана: по цялата дължина на фугите и между панелите и надлъжна на сградата;
по стените около бордовете и улука. Посочени са причините за получените дефекти
– некачествена изравнителна замазка поради неподходяща температура на въздуха,
недостатъчна якост от некачествени материали и неспазена пропорция; положен
студен грунд върху влажна повърхност и неспазена дебелина; отделните листове от
рулонна хидроизолация са на газопламъчно заваряване, но при връзките не е
спазено застъпването между пластовете – 10 см по дължина на пласта и 15 см в
напречна посока, а в случая застъпването е 4 – 5 см.
Вещото лице по първата единична експертиза е дало
заключение, че извършването на частични ремонтно-строителни работи е
нецелесъобразно. Хидроизолацията е липсваща на места, напукана, разлепена,
подкожушена, затворена е влага между основата и рулонната изолация. Необходим е
цялостен ремонт, чиято стойност е сумата от 26 830лв, съобразно
приложената стойностна сметка от вещото лице.
В повторната експертиза е посочено отново, че при
огледа са констатирани следните дефекти: покривната изолация е с множество
кръпки, участъци с липсваща хидроизолация и видима циментова замазка, разлепени
парчета, участък с видима стара хидроизолация и стара замазка, по таванната
повърхност на цеха се наблюдават течове по фугите на покривните панели.
Вещото лице е дало отговор, че при извършения
технически оглед е констатирало, че при изпълнение на ремонтните дейности през
2013 година има участък от покривната площ, в който предвидената в КСС
изравнителна циментова замазка не е изпълнена и хидроизолацията в този участък
е била положена върху старата хидроизолация. При полагане на хидроизолацията са
спазени изискванията за застъпване ( припокриване) в надлъжна посока от 10 см.
Това е установено от изследване на разлепени парчета изолация и измерване на
застъпването. Следва да се има предвид, че при рулонната хироизолация с посипка
ивица от 10 см по дължината на платното е без посивка, което налага застъпване
от 10 см, заложено при производството. В напречна посока не е открито
разлепване, годно да измерване и снимане.
Вещото лице е посочило, че времетраенето за
съхнене на циментова замазка зависи от дебелината на замазката, състава на
материалите, температурата на въздуха и съгласно чл.14, ал.3, т.2 и 3 от
Наредба №2/06.10.2008 година основата трябва да е с якост не по-малка от 10
МРа, влажност не повече от 5% като влажността се установява с влагомер.
Практическото правило, което е ориентир е- 7 дни на всеки 1 см дебелина на
замазката при сухо и топло време.Недопустима е изпълнение на циментова замазка
при валежи от дъжд и сняг, при роса и слана(чл.15, ал.3 от Правила за приемане
на подови настилки). При влажно време циментовата замазка поглъща от въздушната
влага вместо да съхне, при валеж от дъжд и сняг се нарушава целия цикъл от
полагане на настилката до намиране на проектна якост и влажност. Недостатъчната
изсъхналата циментова замазка компрометира положения битумен грунд и връзка на
хидроизолацията с покривната площ. Допустимата влажност следва да е по-малко от
5% по старата наредба и не по-малко от 4% по действащата наредба. Малко
вероятно е увреждането на покривната повърхност да е от паднали и забити клони,
предвид местоположението на сградата- в близост до морето и зависи от физико-механичните
свойства на използвания материал.
В проведеното исково производство по настоящето
дело съдът е допуснал изслушване на съдебно-метеорологична експертиза, която
дава заключение, че през процесния период от време, през който ответникът е извършвал
СМР на обект на ищеца, температурният ход, обобщен във фиг.3, отбелязва
съществени понижения на температурите около 27-27 ноември , на 2-3 декември и
на 10-12 декември 2018 година, които общо съвпадат с по-съществените валежи
през изследвания период. Вещото лице е установило, че в дните 23 и 26 ноември,
както и 1 и 12 декември средната дневна температура е по-ниска от среднонощната
и причина за това е, че през тези дни нахлуването на сравнително по-студен
въздух се е случило през светлата част от денонощието. В таблица 1 към
заключението са посочени дните, през които е паднал дъжд, както и вида на
валежа, следователно през процесния период от време е имало дни със слаб до
умерен дъжд и два дни през които е паднал сняг. Заключението на вещото лице е
прието от съда като годно доказателствено средство, дадено компетентно и
незаинтересовано.
По делото е допусната и СТЕ, която въз основа на
данните, обективирани в метеорологичната експертиза, да даде отговор дали е
допустимо и възможно да се изпълнят възложените работи с договора и какви ще са
последиците, ако смр са извършени при неподходящо за тяхното извършване време.
Вещото лице инж. Д.М. прави следните констатации и
изводи: изискванията при проектирането, изпълнението, контрола и приемането на
хидроизолации и хидроизолационни системи на сгради и строителни съоръжения са
нормативно уредени в Наредба №2 от 06.10.2008 година, която е била действаща по
време на сключване на процесния договор. Съгласно чл.48 от тази наредба за
постигане на съответствие с изискванията на наредбата при изпълнението на хидроизолация и
хидроизолационни системи се извършва контрол, който включва контрол на
условията, при които започва изпълнението на хидроизолацията; проверка на
продуктите, предвидени за изпълнение на хидроизолацията и на хидроизолационната
система и контрол по време на изпълнението. Съгласно чл.14, ал.5 от наредбата
хидроизолационната система на база огъваеми битумни мушами се полага при
следните атмосферни условия: температура на въздуха не по- ниска от плюс 5
градуса по Целзий и липса на валежи(роса, дъжд, сняг) и вятър.
Не се допуска изпълнение на хидроизолации от
битумни мушами, каквато е договорената между страните по делото, при ниски
температури, както и при наличие на важи от роса, дъжд и сняг, както и при
вятър.
При анализа на атмосферната обстановка през
периода от 22 ноември до 15 декември 2013 година, установено с приетата по
делото експертиза, вещото лице счита, че през дните, в които не са установени
валежи в район на процесния обект, е било възможно следното по отношение на
договорените видове работи, а именно единствено и само през дните 24 ноември и
25 ноември би могло да се пристъпи към изпълнение на циментовата замазка по
покрива на сградата, но само при условие, че бъде установено, че през тези дни
влажността на покривната повърхност е не по- голяма от 5%, съгласно
изискванията на чл.14, ал.3 от Наредба №2 от 06.10.2008 година ( Наредба №2 от
06.10.2008 година за проектиране, изпълнение, контрол и приемане на
хидроизолация и хидроизолационни системи на сгради и съоръжения-отм. ). В
останалите дни изпълнение на СМР не е било допустимо, по конкретни причини,
посочени от вещото лице. Вещото лице инж. М. дава категоричен отговор, че при
установените от метеорологичната експертиза атмосферни условия, направата на
циментова замазка на покрива на процесния обект би довело до невъзможност за
съхнене и за цялостно изсъхване на циментовата замазка, което от своя страна
води до невъзможност за достигане на необходимата якост на същата. При
установени ниски температури през периода, поетата от замазката влага би довела
до замръзване на положената замазка и впоследствие до поява на пукнатини и
ронене, отлепване на същата. Отделно от това, наличието на повишена влажност в
замазката и последващо напукване на същата, би довело до компрометиране на
положения грунд върху замазката, което от своя страна би довело до отлепяне на
положената рулонна изолация, до поява на усилия в същата, които биха могли да
доведат до отслабване якостта на същата и да разкъсването и.
По делото са изслушани и свидетелски показания от
които се установява следното: посочените от ищеца недостатъци на
хидроизолацията на покрива на обекта, извършените преди това СМР от ответника;
приемане на работата. Свидетелите на ответника Л.И.и Ц.С.твърдят, че ищецът е
уведомен за необходимостта от спиране на работата с писмо, изпратено по факс,
поради лошите атмосферни условия. Последната свидетелка твърди, че са
изпълнявали възложените СМР, въпреки неподходящите условия, тъй като са се
опасявали от това, че следва да плащат неустойки.
При така установената фактическа обстановка съдът
достига до следните изводи:
По правната квалификация на предявения от ищеца
иск.
Съдът е посочил, че искането е за обезвреда,
поради претърпени от ищеца вреди в резултат на неточно изпълнение на договорно
задължение.
Всъщност основанието на предявения осъдителен иск,
който отново включва отговорност на
изпълнителя за неизпълнение в
различните му форми на сключен договор за изработка - строителство е в
разпоредбите на чл.265 ЗЗД. В разпоредбите на чл. 265, ал.1, т.2 ЗЗД е предвидена
възможност възложителят да претендира заплащане на разходи, необходими за поправка, когято при езвършване на възложената
работа изпълнителят се отклонило от поръчката или изпълнената работа има
недостатъци.
Съдът, с оглед на това, че
ищецът е индивидуалиризал сключения договор за строителство по време, място на
сключване, срок и характерни за него предстации, като е посочил отделните
недостатъци на възложената работа, приема, че претенцията има своето основание
в нормата на чл.265, ал.1,т.2 ЗЗД, макар че в доклада по чл.140, ал.3 ЗЗДвъв
връзка с чл.146 ГПК, е дал квалификация по чл.79, ал.1, във вр.с чл.82 ЗЗД. Но
в хода на производството са събрани доказателства за релевантните за спора
факти.
Договорът за изработка по чл. 258 ЗЗД е неформален договор, с който
изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на
другата страна, а тя - да заплати възнаграждение. Ако при извършване на
работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има
недостатъци, поръчващият може да иска на основание чл.265, ал.1 ЗЗД поправяне на
работата в даден от него подходящ срок, заплащане на разходите, необходими за поправка или съответно
намаление на възнаграждението. Наличието на недостатъци на престирания
резултат, предмет на изработката, не погасява задължението на възложителя да
заплати уговореното възнаграждение, а поражда правата по чл.265, ал.1 ТЗ.
Наличието на посочените от ищеца
недостатъци не е спорен момент в производството. Спорна е причината за появата
на тези недостатъци.
Ответникът основава възражението си за
неоснователност на предявения осъдителен иск с това, че не носи вина за
неточното изпълнение и това е така, тъй като е налице основание за
освобождаване от отговорност, съобразно нормата на чл.81, ал.1 ЗЗД. Ответникът противопоставя на твърденията на ищеца
възражение за това, че причини за липсата на точно изпълнение на неговото
задължение, произтичащо от процесния договор, не е негово поведение ( действие
или бездействия), а обективна причина, която не може да му се вмени във вина –
непреодолима сила, респективно случайно събитие- позовава се на нормите на
чл.306 ТЗ и на чл.81, ал.1 ЗЗД .
По възражението на ответника.
Разпоредбата на чл.306 ТЗ сочи, че длъжникът по търговска сделка ( по делото няма спор, че процесния договор попада в обхвата на нормата на
чл.286, ал.1 ТЗ) не отговаря за
неизпълнението, причинено от непреодолима сила. Ако длъжникът е бил в забава,
той не може да се позовава на непреодолима сила. Непреодолима сила е
непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало
след сключването на договора.
Разпоредбата на чл.81, ал.1 ЗЗД има следното
съдържание - длъжникът не отговаря, ако невъзможността за
изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина.
Отделно от това с постигане на съгласието
относно своято договорна обвързаност, с разпоредбата на чл.2.2.2 от действащия
между страните договор съдоговорителите са се съгласили, че ако е налице
неизпълнение, поради непреодолима сила, то това обстоятелства освобождава
длъжника от отговорност, като неизчерпателно са посочили хипотези на
непреодолима сила.
При наличие на непреодолима сила
длъжникът се освобождава от отговорност, тъй като е налице невиновна
невъзможност за изпълнение на поетото с договора задължение.
В гражданското право има обща норма, която
покрива идеята за непреодолима сила и това е разпоредбата на чл.81, ал.1 ЗЗД.
Следователно, разпоредбата на чл.306 ТЗ
се явява специална спрямо нея и това отговоря на теоретичните постановки, че
между случайното събитие и непреодолимата сила не може да се сложи знак за
равенство или по- точно тези понятия не могат да се идентифицират. В теорията е
прието, че непреодолимата сила представлява
вид случайно събитие, когато е непреодолимо за даденото равнище на развитие на
обществото. Ако случайното събитие може да се предвиди достатъчно конкретно,
срещу неговото въздействие могат да се вземат ефективни мерки.
Непредотвратимостта на случайното събитие е функция на неговата непредвидимост.
За разлика от случайното събитие, непреодолимата сила е непредотвратима, дори
да е предвидима. Непредотвратимостта на непреодолимата сила е самостоятелна
характеристика по отношение на предвидимостта. Непреодолимостта обаче не е абсолютна.
Както непреодолимостта, така и невъзможността имат относителен характер и се
изменят с развитието на науката, техниката и обществените отношения.
Непреодолимата сила е такова случайно събитие, в чието съдържание не са
включени рискови фактори на упражняваната от отговорното лице дейност. В този
смисъл непреодолимата сила е квалифициран случай на случайното събитие. За
наличие на непреодолима сила е без значение не дали длъжникът е знаел за
невъзможността, а дали тя обективно е настъпила след възникване на
задължението(така проф. А.К.). Според
проф.Г.и според проф. К., начинът на формулиране на предпоставките на закона,
за да се достигне до извод, че е налице непреодолима сила са некоректни и това
е така, тъй като изискването за
непредвидимост на събитието, което е възникнало след сключване на
договор замъглява разликата между случайното събитие и непреодолимата сила. И
двамата приемат, че основен признак на непреодолимата си не е непредвидимостта
на събитието, а неговата непредотвратимост, а непредвидимостта идва да
подчертае случайния му характер.
За да се приеме, че е
налице непреодолима сила следва да се установи от ответника, че непреодолимото
обстоятелство е възникнало след сключване на договора. Процесният договор е
сключен на 22.11.2013година. В резултат
на сключване на тази сделка за страните са се породили определени права и
задължения. Тезата на ответника е, че при изпълнение на възложената работа са
настъпили промени във времето, които са причинили недостатъците на вещта.
По отношение на това дали събитието е
непредвидимо или непредотвратимо.
Настоящият състав намира, че
събитието (атмосферните условия) не може да се квалифицира като непредвидимо,
тъй като през този период на годината, определен като есенно-зимен сезон
падането на температурите, наличие на слана, валежи от дъжд и сняг не се явява
непредвидимо обстоятелства за ноември и декември месец. Напротив, близо до ума
е, че за този сезон е характерно студено време, с възможности за ниски
температури, както и е налице голяма вероятност от валежи. Едновременно с това
следва да се отбележи, че по отношение на атмосферните характеристики на
сезона, е налице непреодолимост и непредотвратимост на ниските температури,
както и на валежите. Липсата на непредвидимост на тези климатични условия
изключва възможност за приложение на разпоредбата на чл.306 ТЗ и чл.81 ЗЗД,
поради което съдът не споделя тезата на ответника, че е налице основание да се
изключи неговата договорна и имуществено отговорност.
Едновременно с това следва изрично
да бъде отбелязан и фактът, че сделката, която обвързва страните е търговска,
поради което и основните характеристики на търговската сделка, характерни за
нейното изпълнение са налице. Това означава, че при изпълнение на възложената
работа от страна на изпълнителя- търговец, същият дължи необходима грижа,
характерна за добрия търгове. Да изпълнява възложените по договора задължения с
грижа на добър търговец, което означава с необходимия професионализъм,
оперативност и интензитет. С нормата на чл.2.2 от договора страните са
уговорили възможност за спиране на изпълнението на договор – спиране на
строителството с акт №10, тогава, когато са налице изключително неблагоприятни
климатични условия. Както е посочило вещото лице инж. М., при климатични данни,
посочени в заключението по метеорологичната експертиза, е невъзможно да се
изпълнят качествено възложените СМР, тъй като е налице подзаконов нормативен
акт, който поставя изисквания за направа на изолационни покрития и системи,
като детайлно сочи необходимите климатично условия, при които извършване на
тези дейности са допустими. Неправдоподобни са показанията на свидетелката Ц.С.,
че ищецът е бил уведомен за неблагоприятните условия за строителство, но е
отказал да подпише акт №10 ( за спиране на строителство), поради което
ответникът извършил възложените му СМР, защото в противен случай щял да плати
неустойка.
Както е посочено и по- горе, в договора страните изрично са предвидили
възможност за спиране на строителството и подписване на акт №10 при наличие на
неблагоприятни климатични условия. Както е посочено вече ответникът, чийто
професионализъм не се поставя под съмнение от неговия съдоговорител, е следвало
да познава изискванията, поставени от законодателя в Наредба
№2 от 06.10.2008 година за проектиране, изпълнение, контрол и приемане на
хидроизолация и хидроизолационни системи на сгради и съоръжения-отм., действала
към него момент. Евентуалният отказ на възложителя да подпише акт №10 не е
основание изпълнителят да продължи възложената му работа при неподходящи за
строителството условия, тъй като това ще доведе да пораждане на недостатъци,
чиято причина и последователност са надлежно посочени от вещото лице инж.М. в
приетата по делото експертиза. При неподходящи условия за работа изпълнителят е
следвало временно да преустанови извършването на възложените СМР и това
преустановяване, което неминуемо ще доведе на удължаване на срока за изпълнение
на договора, да не е зачетено като виновно неизпълнение, а оттам и основание за
ангажиране на отговорността му, тъй като страните са уговорили последици при
подобна ситуация- удължаване на срока на договора. Извършвайки възложените СМР
в неподходящи климатични условия ответникът е предпоставил възникване на
недостатъци, по причини, които могат да му се вменят във вина, а именно –
неспазване на законовите изисквания, заложени с Наредба №2 от 06.10.2008 година
за проектиране, изпълнение, контрол и приемане на хидроизолация и
хидроизолационни системи на сгради и съоръжения-отм.
Ето защо е налице основание за ангажиране на неговата отговорност да
заплати на възложителя необходимите разходи за отстраняване на възникналите от
работата му недостатъци. Твърдението му, че тези недостатъци са в резултат от
съпричиняване от ищеца не се потвърждават от доказателствата по делото. По
делото не се установява принос на ищеца в настъпване на недостатъците на
престирания резултат. Дори и да се приеме за основателна тезата на ответника,
че ищецът не се е съгласил да подпише акт за спиране на строителството, то това
негово бездействие не е допринесло за настъпване на установените недостатъци,
тъй като тези недостатъци са в резултат на активните действия на ответника,
осъществени по време, в което той е следвало да преустанови възложената работа,
поради неподходящи климатични условия. Ето защо съдът не споделя тезата му за
наличие на съпричиняване и оттам за намаляване на размера на предявената
осъдителна претенция. Поради това съдът намира, че предявеният осъдителен иск
се явява основателен и липсата на доказателства, че тези претендирани за
заплащане от ищеца разходи не са извършени от него, не е основание да не се
уважи иска. Това е така, тъй като не може възложителят да се постави в неблагоприятното
положение първо да направи разходи за отстраняване на недостатъците и едва след
това да ги претендира от своя неизправен съдоговорител (Решение № 55 от 22.04.2010 г. по т.д. № 817/2009 г., Т. К., І Т. О.на ВКС). Ето защо и това
възражение не се явява основателна.
Относно
размера на иска.
Съдът
приема, че искът следва да бъде уважен в предявения размер като в тази връзка
кредитира първоначалното заключение, прието в процедурата по чл.207 ГПК, тъй
като в това заключение вещото лице е отчело причините за недостатъците и
необходимостта от по- глобално решаване на проблема, чрез извършване на
необходими СМР, които да отстранят съществуващите недостатъци, не просто чрез
частични ремонтни дейности, а чрез дейности, които биха възпрепятствали отново
възникване на недостатъци от некачествено изпълнение. Тази сума би послужила и
за отстраняване на старата изолация, която ответникът при полагане на новата не
е отстранил напълно. Следва да бъде отбелязан и факта, че заключението по
първата единична експертиза, събрано по реда на чл.207 ГПК се намира в
логическа връзка и със заключението на вещото лице инж. М., събрано в това
исковата производство. И двете заключения сочат липсата на точно изпълнение
(изпълнение в неподходящи условия) като източник на фундаментални недостатъци,
които могат да възникнат. Поради това съдът приема за обоснована необходимостта
от цялостен ремонт на покрива на процесния цех.
При
така изложеното съставът на съда приема за основателен и доказан по размера
предявения иск, който следва да се уважи, така както е предявен.
По
разноските.
Същите
следва да се определят на основание чл.78 ГПК, като при наличие на извод за
основателност на предявения иск ответникът следва да заплати на ищеца сторените
в хода на това производство разходи. Ищецът не е представил списък по чл.80 ГПК, поради което съдът ще определи размера на разноските, съобразно
доказателствата по делото.
Ищецът
е заплатил държавна такса в размер на 1 073,20лв, които ответникът следва
да му заплати.
При
изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА,
на основание чл.265, ал.1, т.2 ЗЗД, „ П.С.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, офис 3, чрез адв.А.С., да
заплати на К. на В.С. на Република България, с адрес гр.Варна, ул.“********,
сумата от 26 830лева(двадесет и шест хиляди осемстотин и тридесет лева),
представляваща разходите,
необходими за поправката на хидроизолацията на
покрива на обект- покрив на дърводелски цех на военно формирование 24830 –
Бургас, ведно със законната лихва, начиная от03.08.2018 година до окончателното
и заплащане и разноски по делото в размер на 1 073,20лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: