№ 55
гр. Момчилград , 09.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II СЪСТАВ в публично заседание на
осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Хюсние Юс. Алиш
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно
наказателно дело № 20215150200178 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.72 ал.4 от Закона за министерството на
вътрешните работи /ЗМВР/, и образувано е по жалба на Н. АС. Х. с ЕГН-
**********, предявена чрез адв.М.Ч. от АК- Кърджали, срещу Заповед за
полицейско задържане на лице рег.№ 318 зз- 24 от 09.07.2021г. на полицейски
орган при РУ- Кирково към ОДМВР- Кърджали / ОРХ. Р. ЮС., младши
експерт при РУ- Кирково/, с която е наложена принудителна
административна мярка "задържане за срок от 24 часа". В жалбата, се излагат
доводи, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и необоснована,
издадена при съществени нарушения на процесуалните правила и
материално-правните норми, поради което се иска от съда да я отмени.
Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, не се явява лично, и се
предствлява от адв.М.Ч. от АК- Кърджали, поддържа жалбата по развитите в
нея и в с.з. подробни съображения в тази насока. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата- полицейският орган при РУ- Кирково към
ОДМВР- Кърджали, в с.з. лично и с ю.к.П., намира жалбата за неоснователна,
и иска оставянето й без уважение, респ. счита, че обжалваната заповед е
законосъобразна, и моли съда да потвърди същата- представя писмено
становище. Претендира ю.к. възнаграждение, респ.прави възражение за
1
прекомерност на адвокатството възнаграждение.
Контролиращата страна /РП- Кърджали, т.о. „Момчилград“/, не се
представлява и не изразява становище по жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и
поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от
фактическа страна следното:
С обжалваната Заповед за полицейско задържане на лице рег.№ 318
зз- 24 от 09.07.2021г. на полицейски орган при РУ- Кирково към ОДМВР-
Кърджали /ОРХ. Р. ЮС., младши експерт при РУ- Кирково/ жалбоподателят е
бил задържан за 24 часа. В заповедта е посочено, че лицето е задържано в
РУ-Кърджали /помещение №4/. Задържането е станало на 09.07.2021г. в
17,15 часа, а лицето е освободено на 10.07.2021г. в 16,00 часа.
В заповедта за задържане е посочено, че лицето е задържано на
основание чл.72 ал.1 от ЗМВР, във връзка с образуван ЗМ №64/ 08.07.2021г.
на РУ- Кирково за извършено престъпление по чл.167 ал.3 от НК.
Изготвени са декларация на лицето и протокол за обиск на същото,
като от него са иззети лични вещи, които по-късно са върнати на същият /като
в разписката е посочено, че връщането е станало в гр.Кърджали/. От
приложената преписка по издаването на процесната Заповед е видно,
задържаното лице е освидетелствано от лекар при задържането му в
помещенията на полицията /посочено е РУ- Кирково/, който е установил, че
същият няма здравословни проблеми, поради и което е бил годен за
задържане. За задържането на лицето е уведомена РП- Кърджали, т.о.
„Момчилград“ с нарочно писмо, в което се сочи, че това е станало на
основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР- в писмото е посочено, че лицето е
задържано в РУ- Кирково. По делото не се установи да са снети обяснения от
задържаното лице.
Към представената преписка не са приложени други писмени
доказателства, освен представено извлечение от книгата на задържаните лица
в РУ- Кирково- като в т.25 е посочено, че е задържано лицето Н. АС. Х..
При така установената фактическа обстановка, от правна страна
2
съдът намира следното: Жалбата е процесуално допустима, като е подадена в
срок от лице, което има правен интерес от оспорването. Разгледана по
същество, същата се явява и основателна, поради следните съображения:
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен
полицейски орган по смисъла на чл.57 ал.1 от ЗМВР и в кръга на
предоставените му от закона правомощия. В същото време, съдът констатира,
че при постановяването на заповедта са допуснати нарушения на
административно- производствените правила от гледна точка на процедурата
при издаване на акта, като не са спазени формалните законово установени
процесуални изисквания.
Към момента на задържането разпоредбата на чл.74 ал.2 т.2 от ЗМВР
изрично изисква като елемент от съдържанието на заповедта посочване на
фактическите и на правните основания за задържането.
При липса на мотиви, съдът не може да упражни контрол за
законосъобразност върху обжалвания акт и същият подлежи на отмяна като
незаконосъобразен по смисъла на чл.146 т.2 от АПК и издаден в нарушение
на чл.74 ал.2 т.2 от ЗМВР. Това е така, защото при осъществяване на
съдебният контрол за законосъобразност, преценката на решаващият съд е
свързана именно с изследване на въпроса, доколко са налице посочените в
оспорения административен акт фактически основания за издаване и доколко
те могат да се свържат с посочените от издателя правни норми.
Както и по-горе се посочи, на първо място формалните реквизити на
заповедта съгласно разпоредбата на чл.74 ал.2 от ЗМВР не са налице, като
оспорената заповед е постановена в нарушение на нормативните изисквания
за съдържанието на акта, тъй като не са посочени конкретни данни,
обосноваващи прилагането на принудителната административна мярка по
чл.72 ал.1 от ЗМВР, който текст е посочен като правно основание за
постановяване на задържането. Съгласно цитираната разпоредба,
полицейските органи могат да задържат лице, в случай, че към момента на
задържането са някое от основанията по чл.72 ал.1 т.1-7 от ЗМВР.
Видно от съдържанието на оспорената Заповед, липсва цифрово
посочване на основанието за задържането, а словесното изписване е бланково
3
и съдържа изписването на чл.72 ал.1 от ЗМВР /без посочване на конкретната
хипотеза от т.1 до т.7/ и само израза „във връзка с образувано ЗМ № 64/
09.07.2021г. за извършено престъпление по чл.167 ал.3 от НК“. Липсва
каквото и да е фактическо основание за задържане на лицето, защото не са
описани никакви обстоятелства, които да го налагат. Посочено е единствено,
че задържането е във връзка с посоченият ЗМ № 64/ 09.07.2021г. за
извършено престъпление по чл.167 ал.3 от НК, без обаче да се опишат
конкретни фактически обстоятелства, сочещи на обосновано предположение,
че лицето, спрямо което се постановява задържането, е съпричастно по
някакъв начин към въпросното деяние.
Освен изложеното следва да се упомене, че съгласно Процесната
заповед задържането на жалбоподателя е станало в помещения за временно
задържане на РУ-КЪРДЖАЛИ, а не в РУ- Кирково, а в същото време в
книгата на задържаните лице се сочи, че същият е задържан в РУ- Кирково.
Разминаването в посочването на мястото за задържане на лицето продължава
и в записаното в разписката за връщане на вещи от 10.07.2021г.- където е
посочено, че връщането на същите е станало в Кърджали.
Т.е., за съда остава неясно къде е било задържано лице- в РУ-
Кърджали или в РУ- Кирково, което още веднъж води до невъзможност да се
установи какви са били фактическите основания за задържането на лицето, в
помещение на което от упоменатите районните полицейски управление това
се е случило и т.н.
Както и по-горе се посочи, предмет на настоящото производство е
законосъобразността на акта, с което жалбоподателят е бил задържан за 24
часа в помещения за временно задържане. Предвид и на това съдът счита, че
в производството по издаване на един административен акт излагането на
мотиви в акта дава възможност на адресата му да узнае какви са фактите,
мотивирали административния орган да приложи една или друга правна
норма. Мотивите дават възможност и на горестоящият административен
орган и съда да извършат проверката за законосъобразност на акта. По
изложените причини липсата на мотиви във всички случаи е основание за
отмяната на издадения административен акт.
От друга страна, дори и да се приеме, че към момента на издаване на
4
заповедта е имало данни лицето да е било свързано с някакво престъпление, е
било необходимо да се мотивира в акта защо се налага неговото задържане,
за да се прецени именно съразмерността на мярката с ограничаването на
правата. Такава обосновка липсва, поради което съдът намира, че
задържането му не е било оправдано с оглед целта на закона.
Според принципа на законността, административните актове се
издават за целите, на основанията и по реда, установени от закона - чл.4 ал.2
от АПК, а съгласно принципа на съразмерността- чл.6 ал.2 от АПК,
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и
законни интереси в по-голяма степен от най- необходимото за целта, за която
актът се издава.
В случая оспорената мярка не се явява приложена по отношение на
жалбоподателя при спазване на принципа за съразмерност, защото
задържането не може да е самоцел, а следва да е съобразно с целта на
ограничението и да се явява пропорционално на засягането правото на
свобода в съответствие с чл.6 ал.1 АПК. Като не е спазено и това изискване,
задържането става акт на неоснователна принуда, който противоречи на
предназначението на съответната принудителна административна мярка и по
този начин заповедта се явява издадена в несъответствие с целта на закона.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че заповедта за
задържане е незаконосъобразна и неоснователна, поради което тя следва да
бъде отменена и без да е необходимо да се излагат повече допълнителни
съображения в тази насока, доколкото горното е напълно достатъчно, за да
формира категоричният извод на съда в този смисъл.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК вр. чл.143
ал.1 от АПК, съдът намира, че следва да присъди в полза на жалбоподателя
своевременно поисканите и доказани разноски. В конкретният случай по
делото има доказателства за сторени разноски за адвокатско възнаграждение
в общ размер на 650 лева, както и 10 лева за държавна такса за образуване на
делото. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, поради което съдът преценява, че производството по делото
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. чл.72 ал.4 от ЗМВР и е без определен
материален интерес, поради което при определяне размера на адвокатското
5
възнаграждение приложение следва да намери чл.8 ал.2 т.3 от Наредба № 1 от
9.07.2004г. /за минималните размери на адв.възнаграждения/, и се определя
във фиксиран размер от 400 лева. Предвид посоченото възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно и в полза на
жалбоподателя следва да се присъди сумата в размер на 410 лева в това число
400 лева възнаграждение за адвокат и 10 лева държавна такса. поради което и
същите следва да се възложат в тежест на ОДМВР- Кърджали.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
Отменя по жалба на Н. АС. Х. с ЕГН- **********, предявена чрез
адв.М.Ч. от АК- Кърджали, Заповед за полицейско задържане на лице рег.№
318 зз- 24 от 09.07.2021г. на полицейски орган при РУ- Кирково към ОДМВР-
Кърджали /ОРХ. Р. ЮС., младши експерт при РУ- Кирково/, с която е
наложена принудителна административна мярка "задържане за срок от 24
часа".
Осъжда Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи–
Кърджали, да заплати на Н. АС. Х. с ЕГН- **********, направените по делото
разноски в общ размер на 410 лева, от които 400 лева- адв.хонорар, и 10 лева-
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
Кърджали в 14- дневен срок, който тече от датата на получаване на
решението.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
6