Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 24.04.2020
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Светослав Спасенов
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 16553 по описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 23.07.2018 г., постановено по гр.д.№ 47252/ 2017 г. на Софийски
районен съд, І ГО, 25 състав, М.У.- СОФИЯ /БУЛСТАТ ********/- със седалище и
адрес на управление в гр. София, е осъден да заплати на Е.К.Б.- П. /ЕГН **********/
на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.24, ал.4 от Наредба № 34 от 29.12.2006 г.
за придобиване на специалност в системата на здраве-опазването /отм./ сумата 13
400 лв., представляваща възнаграждение за извършена лечебно-диагностична
дейност и/или медицински и здравни грижи през периода м.06.2014 г.- м.12.2015
г., ведно със законната лихва от 13.07.2017 г. до погасяване на вземането,
както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 816.58 лева- разноски по делото.
Със същото решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от Е.К.Б.- П.
срещу М.У.- София акцесорен иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата
3 091.91 лева- обезщетение за забава върху главницата за периода
13.07.2014 г.- 12.07.2017 г. На основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК ищцата Е.Б.-
П. е осъдена да заплати на ответника М.У.- София сумата 18.75 лева- разноски по
делото. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът МУ- София е осъден да заплати
по сметка на СРС сумата 536 лева- държавна такса.
Постъпила
е въззивна жалба от Е.К.Б.- П. /ищца
по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение в частта му, в която е отхвърлен искът й по чл.86,
ал.1 ЗЗД и в частта относно разноските, с искане да бъде постановена отмяната
му и да бъде постановено решение за присъждане на претендираното обезщетение за
забава, ведно с разноски по делото.
Подадена
е въззивна жалба срещу постановеното
от СРС решение и от ответника М.У.- СОФИЯ, който моли същото да бъде отменено в
осъдителната му част и да бъде постановено решение за отхвърляне на иска по
чл.79, ал.1 ЗЗД като неоснователен, с присъждане на разноски по делото.
Насрещните
страни взаимно оспорват подадените по делото въззивни жалби.
Предявени са искове с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.24, ал.4 от Наредба № 34 от 29.12.2006
г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването /отм./ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Жалбите, с които е сезиран настоящият съд, са
подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са процесуално допустими.
Разгледана по същество, жалбата на ищцата Е.Б.-
П. е неоснователна, а жалбата на
ответника М.У.- София е частично
основателна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По
същество постановеното от СРС решение е частично неправилно и следва да бъде
отменено в частта, в която на Е.Б.- П. е присъдено възнаграждение по чл.79,
ал.1 ЗЗД над сумата 11 960 лв., като за горницата над тази сума до пълния
предявен размер от 13 400 лв. искът
й като неоснователен следва да бъде отхвърлен. В останалата част обжалваното решение
е правилно, като въззивният съд споделя изложените в мотивите му съображения,
обосноваващи окончателен извод за уважаване на иска по чл.79, ал.1 ЗЗД за
сумата 11 960 лв. като основателен и за отхвърляне на иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 3 091.91 лв. като неоснователен- чл.272 ГПК.
Не
е спорно по делото, а се установява и от събраните писмени доказателства, че
между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, възникнало въз
основа на сключен на 9.04.2012 г. на основание Наредба № 34/ 29.12.2006 г. за придобиване на специалност в
системата на здравеопазването /отм./ Договор за обучение за придобиване на
специалност на място № 392/ 21.06.2012 г., по силата на който М.У.- София- ФДМ
се задължил да организира, регистрира, проведе и контролира обучението за
специалност на специализанта Е.К.Б.- П. за придобиване на специалност
"детска дентална медицина", за срок от три години, считано от 1.05.2012
г. до 1.05.2015 г. /крайният срок е променен в резултат на разрешено по
надлежния ред прекъсване на обучението/, а специализантът се задължил да спазва
условията за провеждане на специализацията. Задължение за плащането на възнаграждение на специализанта за лечебно- диагностичната дейност и/или за медицинските и
здравни грижи, които са му възложени от МУ- София, в
така сключения
договор за придобиване на специалност /платено обучение/, не е изрично предвидено.
Л.2
на Реш. по гр.д.№ 16553/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
С
декларация от 18.06.2011 г. Е.Б.- П. е декларирала, че към момента на
подписване на договора по чл.24 от Наредба № 34/ 2006 г. /отм./ има сключен
договор за финансиране на обучението й по смисъла на чл.24, ал.5, т.3 от същата
наредба, а с Договор за финансиране на обучение за придобиване на специалност
по Проект BG051P0001-6.2.18-0001 „нови възможности за лекарите в
България", сключен на 30.12.2013 г. между Министерство на здравеопазването
и Е.Б.- П., е уредено финансирането на теоретичното и практическото обучение за
придобиване на специалност „детска дентална медицина“ и предоставянето на
стипендия на специализанта Е.Б.- П. /чл.1 от същия/.
Не
е спорно между страните и че ищцата е изпълнявала задълженията си по договора
/липсват възражения в тази насока/, а също и че през периода на действието му не
й е заплащано възнаграждение от ответника.
Спорно
по делото е дължи ли се възнаграждение на ищцата по сключения с ответника
договор за придобиване на специалност в системата на здраве-опазването.
Ответникът
възразява, че е налице пречката по чл.24, ал.5, т.3 от Наредба № 34 от
29.12.2006 г. /отм./, тъй като бил налице сключен договор между ищцата-
специализант и трето лице, задължило се да финансира обучението й и да й заплаща възнаграждение. Това възражение, по
преценка на въззивния съд, е неоснователно
по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.24, ал.3, т.3 от
приложимата Наредба № 34 от 29.12.2006 г. за придобиване на специалност в
системата на здравеопазването /отм., но действала през исковия период/, в
сключения след спечелен конкурс договор за обучение за придобиване на
специалност се посочват стойността на обучението по съответната специалност на
лицата, които са спечелили конкурс на място срещу заплащане, и размера на
получаваното възнаграждение за извършена лечебно- диагностична дейност и/или
медицински и здравни грижи, като според ал.4
на същата норма размерът на възнаграждението по ал.3, т.2 и т.3 не може да бъде
по- малък от 2 минимални работни заплати за страната, като конкретният му размер
се определя в зависимост от професионалния опит на кандидата. Съгласно чл.24, ал.5 от наредбата, възнагражденията
по ал.3, т.2 и 3 не се изплащат на специализант, който: 1. работи въз основа на
сключен трудов договор или по служебно правоотношение с някоя от страните по
договора по ал.1 и 2 по същата специалност или в структура, осъществяваща
дейност по същата специалност за времето, през което специализантът провежда
обучение в структурата, в която работи; 2. провежда практическото си обучение
по реда на чл.17 или чрез
самоподготовка, когато е предвидена в учебната програма; 3. има сключен договор по чл.234
или чл.235 от Кодекса на труда или друг
договор с висше училище, лечебно или здравно заведение, което е различно от
институцията, провеждаща практическото обучение, както и договор с друго
физическо или юридическо лице, в който е уговорено, че то се задължава да финансира
обучението и да заплаща възнаграждението по ал.3, т.3; 4. /нова- ДВ, бр.50/
3.07.2012 г./ получава стипендия от средства по европейски проекти и програми,
по които бенефициент е Министерството на здравеопазването.
В
случая въз основа на събраните по делото доказателства не се установява да е
налице пречката по чл.24, ал.5, т.3 от Наредба № 34/ 2006 г. /отм./ за
плащането на възнаграждение, на която ответникът се позовава. Цитираната
декларация на ищцата от 18.06.2011 г. не представлява доказателство /нито
пряко, нито косвено/ за сключен между нея и трето лице /висше училище, лечебно
или здравно заведение, различно от институцията, провеждаща практическото
обучение, друго физическо или юридическо лице/ договор по чл.234 или чл.235
КТ, в който е уговорено, че това трето лице се задължава да заплаща
възнаграждението по ал.3, т.3 на цитираната норма. Според текстовото й
съдържание ищцата е декарирала, че има сключен договор за спонсорство
/финансиране на обучението й- платена форма/, а не, че има сключен договор с
трето лице, от което ще получава възнаграждение. Ответникът нито твърди, нито установява
с допустими по ГПК доказателствени средства да е бил сключен такъв договор
между ищцата и посоченото трето лице, а доколкото писмената форма е форма за
действителност, а не форма за доказване на трудовите договори /чл.62, ал.1 КТ/,
то липсата на доказателства за сключването на писмен договор по чл.234 или чл.235
КТ, обосновава извод за неоснователност на заявеното от ответника в горепосочения
смисъл възражение.
Не
представлява такъв договор и приложеният по делото Договор за финансиране на
обучение за придобиване на специалност от 30.12.2013 г., сключен между ищцата и
Министерство на здравеопазването, имащ за предмет финансиране обучението на
специализанта, без да предвижда заплащането и на възнаграждение за извършената
от него лечебно- диагностична дейност и/или медицински и здравни грижи. В тази
връзка е представено и издадено на 20.04.2018 г. от МЗ удостоверение, в което е
посочено, че д-р Е.Б.- П. не е получавала стипендии по чл.3, ал.1, т.4 от
цитирания договор за финансиране на обучение от 30.12.2013 г. за срока за
финансиране по договора, като не е заявила желание за финансиране с ежемесечна
стипандия в размер на две минимални работни заплати за страната и не е
предоставила Приложение № 1- декларация от договора.
Същевременно
според приложения препис- извлечение от трудова книжка /л.27 от делото на СРС/,
издаден на 16.09.2016 г., считано от 1.05.2005 г. ищцата работи като лекар по
дентална медицина в „ГППДП ЕО Д. 2“ ООД- гр. Перник, където е работила по
трудово правоотношение и през периода на провежданото в МУ- София- ФДМ обучение
за придобиване на специалност, по което право-отношение е получавала трудово
възнаграждение от 650 лв. месечно, считано от 1.09.2011 г., видно от
приложените копия от страници на трудовата й книжка /л.28 от делото на СРС/, но
няма данни да е сключила и договор по чл.234 КТ с посочения работодател, по
който да е получавала съответно възнаграждение.
При
тези данни и доказателства се налага извод, че искът по чл.79, ал.1 ЗЗД е
доказан по основание и на ищцата се дължи възнаграждение за
Л.3 на Реш. по гр.д.№
16553/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
извършената по време на обучението за придобиване
на специалност "детска дентална медицина" в МУ- София- ФДМ лечебно-
диагностична дейност и/или медицински и здравни грижи.
Според
чл.24, ал.4 от Наредба № 34/ 29.12.2006 г. /отм./, размерът на възнаграждението
не може да бъде по- малък от две минимални работни заплати за страната. Процесният
период е от м. юни 2014 г. до м. декември 2015 г., когато съгласно ПМС № 249/
31.10.2013 г. и ПМС № 419/ 17.12.2014 г. минималната работна заплата за
страната е определена на 340 лв. месечно- за 2014 г., и на 360 лв. месечно- за
2015 г. При това положение дължимото на ищцата сумарно възнаграждение за
периода м.06.2014 г.- м.12.2015 г. възлиза на 11 960 лв. /7 м. х 680 лв. + 12
м. х 720 лв. = 11 960 лв./, а не на 13 400 лева, както неправилно е приел
първоинстанционният съд. Сумата 11 960 лв. правилно е присъдена на ищцата
на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното й изплащане, а за горницата до размер на
сумата 13 400 лв. осъдителното решение на СРС е неправилно и следва да
бъде отменено, като вместо това бъде постановено решение за отхвърляне на иска
в тази част.
Правилно
е постановеното от СРС решение и в отхвърлителната му част за сумата 3 091.91
лв., претендирана като лихви за забава при плащане на главницата.
Съгласно
чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора. Претендираното от ищцата
възнаграждение не произтича от трудово право-отношение, поради което и нормите
на КТ, уреждащи срока за изпълнение на такова задължение от работодател и
съответно- изпадането му в забава, в случая са неприложими. Ищцата не твърди да
е отправила покана за плащане на възнаграждението, нито представя доказателства
в тази насока, поради което и искът й по чл.86, ал.1 ЗЗД правилно е отхвърлен
като неоснователен.
При
тези съображения, поради частично несъвпадане изводите на двете съдебни
инстанции по съществото на спора обжалваното решение следва да бъде отменено като
неправилно в частта, в която на Е.Б.- П. е присъдено възнаграждение над сумата
11 960 лв., и вместо това да бъде постановено решение за отхвърляне на
иска по чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 1 440 лв.- горница над сумата 11 960 лв.
до пълния предявен размер от 13 400 лв., като неоснователен. Решението
следва да бъде отменено и в частта за разноските: относно присъдените на ищцата
разноски по чл.78, ал.1 ГПК над сумата 728.83 лв. и относно присъдената по
сметка на СРС държавна такса над сумата 478.40 лв. В останалата част, в която:
на ищцата е присъдено възнаграждение от 11 960 лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане;
искът на Е.Б.- П. по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 3 091.91 лв. е отхвърлен;
на ищцата са присъдени разноски по чл.78, ал.1 ГПК до размер на сумата 728.83
лв.; и по сметка на СРС е присъдена държавна
такса от 478.40 лв., решението като правилно следва да бъде потвърдено. При
този изход на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да бъдат
присъдени допълнително разноски за първоинстанционното производство в размер на
32.24 лв.
Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение от
23.07.2018 г., постановено по гр.д.№ 47252/ 2017 г. на Софийски районен съд, І
ГО, 25 състав, в частта, в която М.У.-
СОФИЯ /БУЛСТАТ ********/- със седалище и адрес на управление в гр. София, е
осъден да заплати на Е.К.Б.- П. /ЕГН **********/ на основание чл.79, ал.1 ЗЗД
вр. чл.24, ал.4 от Наредба № 34 от 29.12.2006 г. за придобиване на специалност
в системата на здравеопазването /отм./ сумата 1 440 лв.- горница над сумата
11 960 лв. до пълния предявен размер от 13 400 лв., претендирана като
възнаграждение за извършена лечебно- диагностична дейност и/или медицински и
здравни грижи през периода м.06.2014 г.- м.12.2015 г., ведно със законната
лихва от 13.07.2017 г. до погасяване на вземането, в частта, в която на Е.К.Б.- П. /ЕГН **********/ са присъдени
разноски по чл.78, ал.1 ГПК над
сумата 728.83 лв., и в частта
относно присъдената на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметка на СРС държавна
такса над сумата 478.40 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.К.Б.-
П. /ЕГН **********/ срещу М.У.- СОФИЯ /БУЛСТАТ ********/- със седалище и адрес
на управление в гр. София, иск с правно основание
чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.24, ал.4 от Наредба № 34 от 29.12.2006 г. за
придобиване на специалност в системата на здравеопазването /отм./ за присъждане
на сумата 1 440 лева /хиляда
четиристотин и четиридесет лева/- горница над сумата 11 960 лв. до пълния
предявен размер от 13 400 лв., претендирана като възнаграждение за
извършена по време на обучението й за придобиване на специалност през периода
м.06.2014 г.- м.12.2015 г. лечебно- диагностична дейност и/или медицински и
здравни грижи, ведно със законната лихва от 13.07.2017 г. до погасяване на
вземането, като неоснователен.
ОСЪЖДА Е.К.Б.- П. /ЕГН **********/
да заплати на М.У.- София /БУЛСТАТ ********/
сумата 32.24 лв. /тридесет и два лева и 24 ст./- разноски за първоинстанционното производство /допълнително/, на
основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
23.07.2018 г., постановено по гр.д.№ 47252/ 2017 г. на Софийски районен съд, І
ГО, 25 състав, в останалата част, а
именно:
Л.4
на Реш. по гр.д.№ 16553/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
-
в частта, в която М.У.- СОФИЯ
/БУЛСТАТ ********/- със седалище и адрес на управление в гр. София, е осъден да
заплати на Е.К.Б.- П. /ЕГН **********/ на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.24,
ал.4 от Наредба № 34 от 29.12.2006 г. за придобиване на специалност в системата
на здравеопазването /отм./ сумата
11 960 лв. /единадесет хиляди деветстотин и шестдесет лева/,
представляваща възнаграждение за извършена по време на обучението й за
придобиване на специалност през периода м.06.2014 г.- м.12.2015 г. лечебно- диагностична
дейност и/или медицински и здравни грижи, ведно със законната лихва от
13.07.2017 г. до погасяване на вземането, а също и на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата 728.83 лв.- разноски по
делото;
-
в частта, в която предявеният от Е.К.Б.-
П. срещу М.У.- София иск с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата 3 091.91 лева, претендирана като обезщетение за забава при
плащане на главницата от 13 400 лв. за периода 13.07.2014 г.- 12.07.2017
г., е отхвърлен като неоснователен;
-
в частта, в която Е.Б.- П. е осъдена
да заплати на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК на М.У.- София сумата 18.75 лева- разноски по делото; и
-
в частта, в която на основание
чл.78, ал.6 ГПК М.У.- София е осъден да заплати по сметка на СРС сумата 478.40 лева- държавна такса.
Решението
може да се обжалва при условията на чл.280, ал.1 ГПК с касационна жалба в 1-
месечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.