РЕШЕНИЕ
№ …………/…………….
…………………………….., Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на трети юни
две хиляди и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
При секретар Румела
Михайлова, изслуша докладваното от съдията административно дело № 2461/2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215, ал. 1
от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалбите
на М.И.Н., И.И.Н. чрез пълномощника им И.Н.И. и на И.Н.И. общо чрез адв. М. П.
срещу заповед №КС-ЗП-01/31.07.2019г. на кмета на район „Аспарухово“ – гр. Варна,
с която на основание чл.178, ал.6 във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗУТ е забранено ползването и достъпа до строеж: „Гараж №2“ ползван като жилище, находящ се на партерен етаж
в сграда с административен адрес: гр.
Варна, кв. „Аспарухово“, ул.„М.“ №*. Със същата заповед (т. 3) е разпоредено на
„Електроразпределение Север“ АД и на „ВиК“ ООД – Варна да преустановят
подаването на електроенергия и вода до строежа.
С Определение № 2275 от 03.09.2019 г. на V
състав при Административен съд – Варна към настоящото дело е присъединено
Административно дело № 2529 по описа на съда за 2019 г., образувано по жалба на
И.Н.И. ***, като пълномощник на М.И.Н. и И.И.Н., против Заповед №
КС-ЗП-01/31.07.2019г на кмета на район „Аспарухово“ при Община Варна.
Заповедта се атакува
като незаконосъобразна – постановена при не достатъчно изяснени факти и при
неправилно приложение на материалния закон.
Не оспорват обстоятелството, че процесният обект е отразен в КК и КР на
гр. Варна като гараж, но се ползва за жилищни нужди. Твърдят, че същият не е
бил преустройван от тях, а е закупен в този вид от предходния собственик. Подробно са изложени фактите по закупуване на
обекта през 2018 година. Твърди се, че тази сделка е извършена предвид
влошеното здравословно състояние на жалбоподателя И. Н. И. - баща на другите
две жалбоподателки, и намалената му двигателна способност. Последното наложило
да се търси жилище с такова местоположение, което да позволява директен достъп
отвън, без да е необходимо изкачване или слизане по стълби. Твърди се също, че през
м. март 2019 г. е инициирана процедура по промяна предназначението на гаража в
жилище, във връзка с което има издадена скица-виза за проектиране, съгласувана
с доставчиците на вода и електроенергия, както и със служба „Подземен кадастър“
при Община Варна. Това административно производство не е финализирано до
издаване на оспорваната заповед. На изложените основания е формиран петитум с
искане за отмяна на заповед №КС-ЗП-01/31.07.2019г. на кмета на район
„Аспарухово“ – гр. Варна като незаконосъобразна.
В съдебно заседание
жалбоподателките М.И.Н. и И.И.Н. не се явяват в съдебно заседание. Жалбоподателят
И.Н.И. се явява лично. И тримата жалбоподатели се представляват в от общ
процесуален представител - адв. А. П.. Последната поддържа жалбата на
изложените в нея основания. Претендира присъждане на сторените по делото
разноски. Подробно становище по съществото на повдигнатия правен спор представя
във вид на писмени бележки.
Ответникът – Кметът на
Район „Аспарухово“, Община Врана, се представлява от ст. юрисконсулт М. Д.. Последната
оспорва жалбата като неоснователна. Иска от съда да я отхвърли като такава и да
присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника.
По допустимостта на
жалбата:
За издаване на
процесната заповед жалбоподателят И. Н. И., а чрез него и останалите две
жалбоподателки, са уведомени с писмо рег. № РД19014518АС от 06.08.2019 г.
Писмото е получено от адресата на 09.08.2019 г., видно от представената на лист
13 от административната преписка, приложена към присъединеното адм. дело № 2529/
2019 г. също по описа на Варненския административен съд. Към жалбата, с която е
сезиран съдът, е приложено пълномощно от жалбоподателките М.И.Н. и И.И.Н., с
което същите са упълномощили баща си – И. Н. И. да ги представлява пред
органите на местната власт, пред нотариусите, а така също и пред съдилищата в Република
България по повод на всякакви административни и съдебни производства във връзка
със самостоятелен обект с кадастрален идентификатор 10135.5506.282.1.12,
представляващ Гараж №2, находящ се в жилищна сграда в гр. Варна, кв.
„Аспарухово“, ул.„М.“ №*. Жалбата не е депозирана пред ответника, а е изпратена
по пощата на 23.08.2019 г., видно от приложения на лист 38 от делото фискален
бон. С оглед изложеното съдът намира, че
жалбата е подадена в законоустановения срок, пред надлежен съд.
Пред съда оспорващите М.И.Н.
и И.И.Н. се легитимират като собственици на самостоятелен обект с идентификатор
10135.5506.282.1.12, представляващ по схема „Гараж №2“ с площ от 67,80 кв.м.,
както и 8,30 кв.м. ид. части от общите части на сградата и 50 кв.м. ид.части от
правото на собственост върху ПИ с идентификатор 10135.5506.282, въз основа на
НА № 135, Том ІХ, рег. № 12584, дело № 1327 от 02.11.2018 г., приложен на лист 5
от делото. Изложеното навежда на единствения възможен извод за допустимост на
жалбата по отношение на двете жалбоподателки като собственици на обекта,
достъпът до който е забранен с процесната заповед.
Жалбата на И.Н.И. е
недопустима. Правният интерес от оспорване не е неограничен и за да е налице е
необходимо засягане на права, свободи или на законни интереси. В съдебните
производства по обжалване на заповеди по чл.178, ал.6 от ЗУТ, каквато е
процесната, законът признава това право само на възложителите на строежа по
смисъла на чл.161, ал.1 от ЗУТ , които са собственикът на имота, лицето, на
което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да
строи в чужд имот по силата на закон, лицето, на което е учредено право на ползване
или друго ограничено вещно право. Сред доказателствата по делото липсват
такива, които да доказват наличието на вещни права на жалбоподателя И. Н. И. –
пълни или ограничени, върху процесния недвижим имот, които за да са валидно
възникнали трябва да са в нотариална форма. Обстоятелството, че процесният
гараж се ползва като жилище именно от този жалбоподател и съпругата му не е
достатъчно да преодолее липсата на признато от закона право на жалба. Този
извод на съда не се повлиява от представеното копие на предварителен договор за
покупко-продажба от 17.10.2018 г./л. 18 и 19 от делото/. За признаване правото
на жалба са релевантни само правата, произтичащи от представения титул за
собственост, който по отношение на правото на собственост и останалите вещни
права върху недвижими имоти трябва да бъде във формата на нотариален акт или
предварителен договор с нотариална заверка на подписите, който признат от съда
за окончателен. Следователно, за да е допустима жалбата на И.И. срещу
процесната заповед трябва същия не само фактически /физически/ да ползва имота
и да живее в него, но и да има учредено право на ползване, вписано в нотариален
акт или самия той да е собственик на обекта.
Предвид изложеното,
жалбата на И.Н.И. се явява процесуално
недопустима на основание чл. 159, т.4 от АПК и като такава следва да се остави
без разглеждане и производството да се прекрати по отношение на него.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за
изяснено от фактическа страна следното:
Административното
производство е започнало пред органа по повод на жалба на етажен съсобственик,
постъпила в район „Аспарухово“ на
25.03.2019 г. /л. 79 от адм. преписка/ и във връзка с писмо вх. № РД19005565_005АС/30.05.2019 г. на РО
„НСК“ - Варна. На 17.06.2019 г. служители на районното кметство извършили
проверка на посочения в жалбата адрес, при което установили, че самостоятелен
обект с идентификатор 10135.5506.282.1.12, представляващ Гараж №2 в жилищна
сграда, находяща се в гр. Варна, кв. „Аспарухово“, ул.„М.“ №*, се ползва като
жилище, а не по предназначението, с което е нанесен в КК и КР на гр. Варна. Констатирано
е, че обектът е собственост на М.И.Н. и И.И.Н. съгласно представения документ
за собственост - нотариален акт. Направено е заключение, че в гаража е извършен
строеж: „Преустройство и промяна на предназначение на гараж №2 в „жилище““,
който строеж е напълно завършен и се ползва в нарушение на чл.178, ал.1 от ЗУТ
– без да е надлежно въведен в експлоатация. Преустройството се състои в
обособяване посредством гипсокартон на самостоятелни помещения – дневна, спалня
и санитарен възел. Обектът е захранен с вода и електричество и е обзаведен за
жилище. Изпълнена е външна и вътрешна мазилка, поставени са подови настилки –
теракот и паркет. Строежът е определен като такъв от ІV категория, съгласно
чл.137, ал.1, т.4, буква „д“ от ЗУТ и Наредба № 1/30.07.2003 г. на МРРБ за
номенклатурата на видовете строежи.
Резултатите от проверката са обективирани
в констативен акт /КА/№ 4/ 17.06.2019 година. В него изрично е указана възможността да се
оспорят констатациите от проверката в 7-дневен срок, считано от 15.07.2019 г. Видно
от констативен протокол от 17.06.2019 г., направен е опит актът да бъде връчен
лично на собствениците, но поради отсъствието им на място това не е сторено. КА
е изпратен до собствениците и по пощата, но пратките са се върнали като
непотърсени, видно от приложените към административната преписка обратни разписки.
За съставяне на акта собствениците са уведомени на 12.07.2019 г. по реда на §4,
ал.1 от ДР на ЗУТ – чрез залепване на съобщение /л. 44 от адм. преписка/ на
строежа и на таблото за съобщения в Район „Аспарухово“.
На 22.07.2019 г. в деловодството на ответника
е входирано възражение вх. № РД19013516АС /л. 28 от адм. преписка/ срещу КА
№4/17.06.2019 г. Същото изхожда от И.Н.И., в качеството му на пълномощник на М.
И. Н. и И. И. Н. – негови дъщери. Във възражението се изтъква, че имотът е
закупен от предходния собственик във вида, в който се намира и към момента на
проверката, и не е преустройван след промяна на собствеността през м. ноември
2018 г. Посочено е, че към датата на съставяне на КА е стартирано
административно производство за промяна на предназначението на описания в КА
обект – „Гараж №2“, което производство към датата на съставяне на КА нито е
спряно, нито е прекратено.
На 31.07.2019 г., след като се запознал с цялата
административна преписка, в това число и с направеното възражение от 22.07.2019
г., кметът на Район „Аспарухово“ при Община Варна издал оспорената заповед
№КС-ЗП-01/31.07.2019г., с която на основание чл.178, ал.6 във връзка с чл.223,
ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗУТ забранил
ползването и достъпа до строеж: „Гараж №2“, ползван като жилище, находящ се на партерен етаж
в сграда с административен адрес: гр.
Варна, кв. „Аспарухово“, ул.„М.“ №*.
От доказателствата по делото се
установява, че сградата, в която се намира забранения за ползване обект – Гараж
№2, е построена законно въз основа на разрешение за строеж №5/ 10.01.2008 г.
/л. 14 от адм. преписка/. Жилищната сградата е въведена в експлоатация на
09.05.2012 г., което се установява от приложеното към административната
преписка Удостоверение № 11 за въвеждане в експлоатация /строежът е от ІV
категория/. От удостоверението, както и от Представеното копие от нотариално заверен
договор за доброволна делба от 20.11.2008 г., строежът представлява жилищна
сграда с 8 апартамента, 2 склада, 2 гаража общо за 6 автомобила и 4 паркоместа
във вътрешния двор.
На 29.05.2012 г. инвеститорът „АРТСТРОЙ“
ООД е продал на Д. П. М. самостоятелен
обект с идентификатор 10135.5506.282.1.12, представляващ Гараж №2 с площ от
67,80 кв.м. в жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, кв.
„Аспарухово“, ул.„М.“ №*, както и 8,30 кв.м. ид. части от общите части на
сградата и 50 кв.м. ид.части от правото на собственост върху ПИ с идентификатор
10135.5506.282.
На 17.10.2018 г. е сключен предварителен
договор между Д. П. М. от една страна и И.Н.И. от друга за продажба на описания
по-горе недвижим имот. Сделката по покупко-продажбата на имота е финализирана
на 02.11.2018 г., което се установява от приложения към доказателствата НА № ***, Том ІХ, рег. № 12584, дело № 1327 от **.**.20** г. За разлика от предварителния договор, в НА като купувачи на имота са
посочени дъщерите на И. Н. И. - М. И. Н. и И. И. Н..
По искане на оспорващите и за изясняване
на обстоятелствата, релевантни за изхода на спора, съдът е допуснал по делото
да се изготви съдебно-техническа експертиза. В съдебно заседание вещото лице
поддържа заключението си. Констатациите на експертизата не са оспорени от
страните и се кредитират от съда като дадени компетентно и безпристрастно. Заключението
на експерта е, че процесния самостоятелен обект
„гараж“ с идентификатор 10135.5506.282.1.12 отговаря на
санитарно-хигиенните изисквания за жилище с изключение на показателя за светла
височина на помещенията, съгласно чл.72, ал.3 от Наредба № 7/ 22.12.2003 г. за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони. По т. 2 е установено, че при извършване на преустройството от гараж за
жилищни нужди не са засегнати конструктивни елементи на сградата. Отворът,
който е направен за вход към жилището, засяга зид, който не е част от носещата
конструкция на сградата. Направено е
заключение, че преустройството на гаража за жилищни нужди не води до промяна в
конструкцията на сградата и до увеличаване на натоварванията в нея. Описани са
конкретните СМР по преустройство на гаража: посредством гипсокартон са оформени
самостоятелни помещения – коридор, спалня, санитарно помещение – баня с тоалет,
тераса и дневна с кухненски тракт; настилките в помещенията са от теракот и
паркет; вътрешните стени са боядисани с латекс; изпълнени са ВиК и
ел-инсталациите; помещенията са снабдени с климатична инсталация; предвидената
по проект гаражна врата е премахната и отворът е зазидан; вход към жилището е отворен
откъм стълбищната клетка на жилищната сграда; предвиденият по проект прозорец
на южната фасада с размери 150/80 см. с подпрозоречен зид от 125 см. е уширен и
на негово място е изпълнен вратопрозорец, откъдето се излиза на двора; мястото
е преградено с PVC-дограма и е обособено като стъклена тераса към жилището. Входът към
жилището е откъм стълбищната клетка на жилищната сграда и е разположен
непосредствено до входната врата към нея.
По искане на оспорващите пред съда са
разпитани свидетелите С. Г. Б.и Д. И. Р.. От гласните показания на свидетелите
става ясно, че от много години познават бащата на жалбоподателките - И. Н. И.,
т.е. от времето преди той да се нанесе да живее в гаража на ул.„М.“ №*. И
двамата сочат като причина за закупуване на гаража/жилище влошеното
здравословно състояние на И. И., което не му позволявало да се придвижва до 3
–я етаж, където се намирало старото му жилище /на друг адрес/. По тази причина
се наложило да продадат стария си апартамент и да потърсят друго жилище, което
да има директен достъп отвън, без необходимост да се преодоляват стълби или да се
ползва асансьор. С. Р. заявява, че е
участвал при преместването на багажа на семейството на И. И.. И двамата
свидетели са посещавали новото жилище още в началото, както и в по-късни
периоди. Заявяват пред съда, че помещенията не са променяни в конструктивно
отношение и изглеждат към настоящия момент по начина, по който са изглеждали и
към момента на настаняването на семейството на И..
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на съдебен контрол за
законосъобразност в настоящото съдебно производство е годен за обжалване
индивидуален административен акт - заповед №КС-ЗП-01/31.07.2019г. на кмета на
район „Аспарухово“ – гр. Варна, с която на основание чл.178, ал.6 във връзка с
чл. 223, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗУТ е забранено ползването и достъпа до строеж:
„Гараж №2“ ползван като жилище, находящ
се на партерен етаж в сграда с административен
адрес: гр. Варна, кв. „Аспарухово“, ул.„М.“ №*.
При преценка на законосъобразността на
атакувания административен акт на основание чл. 168 от АПК съдът е длъжен да
осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуалноправните и материално-правните предпоставки за
издаването му и съобразен ли е с целта на закона.
Съгласно чл. 178, ал. 6 от ЗУТ /в сила от
26.11.2012 г. /, при нарушения на ал. 1 и 4 на строежи от четвърта и пета категория
кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице въз основа на
съставен констативен акт забранява с мотивирана заповед ползването на строежите
и разпорежда тяхното освобождаване, прекъсване на захранването им с
електрическа и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и други. Разпореждането е
задължително за доставчиците и се изпълнява незабавно. Страните по делото не
спорят досежно обстоятелството, че строежът, до който е забранен достъпа и
ползването му, е от ІV категория. По делото е представена заповед №
4794/26.11.2015 г. с която кметът на община Варна на осн. чл. 44, ал.1 и 2 от ЗМСМА, §1, ал.3 от ДР на ЗУТ, вр. чл. 57 а, чл. 178, ал.6 и чл. 195, ал.5, чл.
224 а и чл. 225а от ЗУТ, е предоставил свои функции по ЗУТ на кметовете по
райони вкл. и издаването на заповеди от рода на процесната – т. 3 от
заповедта. Това налага извод, че
процесната заповед №КС-ЗП-01/31.07.2019г. е издадена от материално и
териториално компетентен орган във връзка с изрична делегация, предвидена в
специалния закон - ЗУТ.
В заповедта са изложени както
фактическите, така и правните основания за нейното издаване. то същите
кореспондират помежду си. Не са налице основания за отмяна на заповедта по
смисъла на чл.146, т.2 от АПК.
В хода на служебното проверка за законосъобразност
на обжалвания административен акт не се установиха допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила, налагащи отмяната му на
това основание. Процесната заповед е издадена въз основа на констативен акт № 4/17.06.2019
г., съставен в резултат на извършена проверка от страна на служителите по чл.
223, ал. 2 от ЗУТ на Район „Аспарухово“, Община Варна. Установено е, след
извършен оглед на място, че е извършено вътрешно преустройство с промяна на
предназначението на „Гараж №2“, находящ се на партерен етаж в сграда с административен адрес: гр. Варна,
кв. „Аспарухово“, ул.„М.“ №*. Същият се ползва като жилище от родителите на
двете жалбоподателки и това не е спорно между страните в производството.
Описаните СМР в заповедта и в КА № 4, въз основа на който е издадена, се
потвърждават от изготвената по делото експертиза. За извършеното преустройство
не са представени строителни книжа, респективно - не са представени и документи
за въвеждането му в експлоатация.
Анализът на чл.178, ал.6, изречение І-во
от ЗУТ сочи, че в тези производства органът действа в условията на обвързана
компетентност. Тоест, не му е дадена възможност да преценява в условия на
оперативна самостоятелност дали да издаде или да не издаде заповед от рода на
процесната, а винаги когато се установи неправомерно ползване на строеж в нарушение
на посочената норма, той е длъжен да издаде такава заповед.
Обстоятелството, че процесното преустройство
не е извършено от настоящите собственици се подкрепя от събраните по делото
доказателства, но това не рефлектира върху изводите за законосъобразност на
заповедта. Предмет на производството по чл.178 от ЗУТ е самият обект /строеж/,
който се ползва не по предназначение и без да е въведен в експлоатация по
надлежен ред без значение към кой момент и от кой е било извършено
преустройството, които факти щяха да имат значение ако заповедта беше за
премахване на незаконен строеж. Възникналото по силата на заповедта ограничение
за ползването му и достъпа до него не зависи от възможните във времето промени
на собствеността и винаги го следват до отпадане на основанията за налагане на
забраната – аргумент по чл.178, ал.8 от ЗУТ.
Приложените доказателства за открита
процедура по промяна предназначението на процесния гараж – скица – виза за
проектиране, също не повлияват на изводите на съда за законосъобразност на
заповедта. От жалбоподателите не бяха представени доказателства за приключване
на това производство, както в хода на административното производство по чл.178
от ЗУТ, така и до приключване на устните състезания по настоящото съдебно
производство.
Горното навежда на извод, че не са налице
предпоставки за отмяна на заповедта по смисъла на чл.146, т. 3 и т.4 от АПК. Последното
недвусмислено сочи, че заповедта съответства и на целта на закона.
За пълнота на изложението съдът намира за
необходимо да отбележи, че защитата на жалбоподателките в настоящото
производство изцяло е изградена върху доводи за влошеното здравословно
състояние на техния баща – И.Н.И. и необходимостта на същия да се осигури
жилище с директен достъп отвън. На това основание се твърди, че с оспорената
заповед се накърняват правата на техния баща да обитава жилище според
потребностите си. Позитивното право обаче, както и съдебната практика в
Република България са константни в това отношение и не допускат защита на
собствени права с аргументи за защита на нарушени чужди такива. По делото са
представени доказателства, а и не е спорно между страните, че оспорващите М.И.Н.
и И.И.Н. разполагат със собствени жилища в гр. Варна, т.е. процесният гараж не
е преустроен като жилище за задоволяване на тяхна неотложна лична необходимост
от такова. В случай, че жалбоподателките М. и И. Н. нямаха други собствени жилища или ако И.И.
имаше учредено право на ползване върху процесното жилище, тогава всеки един от
тях можеше да се позове на защитата за неприкосновеност на единственото жилище по
чл.8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и на чл.33 от Конституцията
на Република България.
По тези съображения, заповед №КС-ЗП-01/31.07.2019г.
на кмета на район „Аспарухово“ – гр. Варна, като издадена от компетентен орган,
в предвидената от закона форма, при липса на допуснати нарушения на
административно-производствените правила, при правилно приложение на
материалния закон и в съответствие с целта на закона, е законосъобразна, а
жалбата на М.И.Н. и И.И.Н., като неоснователна, следва да се отхвърли.
При този изход на спора и предвид своевременно
направеното искане и на основание на чл. 143, ал. 4 от АПК в полза на община Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение,
солидарно дължимо от жалбоподателите на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл.
78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, в размер на по 200 /двеста/ лева съобразно
чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал.
2 АПК, Административен съд - Варна, ХІХ състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.Н.И. с ЕГН **********,***
против Заповед № КС-ЗП-01/31.07.2019г на кмета на район „Аспарухово“ при Община
Варна и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО в
тази част.
ОХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на М.И.Н., И.И.Н.
чрез пълномощника им И.Н.И. чрез адв. М. П. срещу заповед
№КС-ЗП-01/31.07.2019г. на кмета на район „Аспарухово“ – гр. Варна, с която на
основание чл.178, ал.6 във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗУТ е
забранено ползването и достъпа до строеж: „Гараж №2“ ползван като жилище, находящ се на партерен етаж
в сграда с административен адрес: гр.
Варна, кв. „Аспарухово“, ул.„М.“ №* и е наредено на дружествата-доставчици на
ел. енергия и вода да прекъснат захранването на обекта.
ОСЪЖДА М.И.Н. с ЕГН **********, И.И.Н. с ЕГН ********** и И.Н.И. с ЕГН **********
да заплатят солидарно на община Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева.
Решението в частта, имаща характер на
определение, подлежи на обжалване в 7-дневен срок с частна жалба пред Върховния
административен съд на Република България.
В останалата част решението може да се
обжалва, в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му, пред Върховен административен
съд на Република България.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :