РЕШЕНИЕ
Номер 26520.11.2020 г.Град ХАСКОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ХасковоIII-ТИ СЪСТАВ
На 21.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ТОШКА И. ТОТЕВА
Членове:АННА В. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
Секретар:В. И. К.
като разгледа докладваното от ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20205600500792 по описа за 2020 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 от ГПК.
Обжалва се от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,
ЕИК ********* гр.Пловдив решение №352/29.06.2020г. по .д.№1080/2019г.на
Районен съд Хасково ,с което е признато за установено,че длъжникът М. Х. В.
от *** не дължи вземанията 803,90лв. главница,121,48лв. обезщетение за
забава върху нея за времето от 08.02.2017г. до 05.05.2018г.,представляваща
допълнително начислена ел.енергия,ведно със законна лихва от датата на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.г.д. №2998/2018г. на
РС Хасково,произходящо от
В жалбата подадена от„ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД се твърди, че атакуваното решение е неправилно, необосновано и в
нарушение на материалния закон. Съдът необосновано е смесил уредбата на
договорната отговорност с въведената изрично безвиновна отговорност.
Навеждат се доводи, че извода на съда,че не може дружеството-доставчик на
ел.енергия едностранно да коригира неотчетено потребление на ел.енергия за
минал период е неправилен.Счита,че в тази насока съдът се позовава на
съдебна практика на ВКС, съгласно която липсва законово основание за
доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на
1
потребителите на ел. енергия за изминал период.Твърди,че тази практика не
следва да се приема като обвързваща, тъй като не отчита последващо
нормативно изменение на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от Закона за енергетиката, влязло
в сила от 17.07.2012 г. и допускащо извършване на такава корекция. Сочи, че
нормата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от Закона за енергетиката препраща към чл. 83,
ал. 1, т. 6 от ЗЕ, който урежда законова делегация за изработване на Правила
за измерване на количеството ел. енергия, като в чл. 48 от същите правила се
предписва, че при установяване на грешка над допустимата по
спецификацията на средството за търговско измерване, отчетеното
количество енергия да се определя съгласно процедура, предвидена в
договора за покупко-продажба на ел. енергия, като за такъв договор следва да
се приемат ОУ на ЕВН ЕР и ОУ на ЕВН ЕС, одобрени с решения на ДКЕВР .
Въззивникът излага доводи, че предприетите действия по коригирането на
сметките на доставена електрическа енергия за отминали периоди са в
синхрон с уредбата дадена в ЗЕ и ПИКЕЕ В тази насока счита, че разликата в
доставената и отчетена ел. енергия следвало да се поеме от потребителя без
да има същност на санкция. Поддържа, че от събраните по делото
доказателства и от изготвената експертиза безспорно се установява, че върху
средството за търговско измерване е извършена нерегламентирана външна
намеса, в следствие на която енергията се е отчитала частично и ищецът е
консумирал ел. енергия, която не е отчетена и заплатена от него.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от
особения представитеел на въззиваемата страна,в който се оспорва жалбата
като неоснователна.
Хасковският окръжен съд след преценка на твърденията в
жалбата и данните по делото ,приема за установено от фактическа страна:
Пред Районен съд са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД от „ЕВН Електроснабдяване." ЕАД против М. Х. В. от
***.Правният интерес от предявяването им е обусловен от развило се
производство по ч.г.д.№2998//2018г.по описа на Районен съд Хасково с
правно основание чл.410 от ГПК и издадена заповед за изпълнение на
парично задължение №1355/20.12.2018г. в полза на „ЕВН България
2
Електроснабдяване" ЕАД против длъжника М. Х. В. ,връчена при условията
на чл.47 ал.5 от ГПК,поради което с разпореждане №2440 от 19.04.2019г. е
указано на ищеца да предяви иск в едномесечен срок за установяване на
вземанията 803,90лв. главница за времето от 08.02.2017г. до
05.05.2017г.,121,48лв. обезщетение за забава върху нея за времето от
23.06..2017г. до 18.12.2018г.,ведно със законната лихва върху главницата
считано от 18.12.2018г. датата на подаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК.
Твърди се в исковата молба,че ответникът е потребител на
ел. енергия от ИТН 1512402 на когото е доставено и останало неразплатено
количество в посочения размер.
Ответникът чрез назначения особен представител оспорва
иска
Безспорно установено е, че В. е потребител с клиентски
номер *** и ИТН ***,на който е извършена проверка на 05.07.2017г.,при
която е установено неотчитане на ел.енергия,което се потвърждава и от
техническата експертиза. Това е дало основание за коригиране и
доначисляване,за което и изпратено писмо до клиента но
неполучено.Корекцията обхваща периода от 08.02.2017г. до 05.05.2017г.
Извършената техническа проверка на електромера е дала основание на
електроснабдителното дружество да извърши корекция за минал период на
потребеното количество ел.енергия в съответствие с разпоредбите на чл.98а
ал.2 т.6 и чл.104а ал.2 т.5,чл.83 ал.1т.6 от ЗЕ вр. чл.45 ал.1 вр. чл.51 ал.1 вр.
чл.48 ал.2 вр.ал.1 т2 б.”а” от ПИКЕЕ. Правилно съдът е отбелязал,че
проверката е следвала отмяната на ПИКЕЕ ,поради което е липсвало
приложими норми за коригиране на количесството ел. енергия.
Така извършената от електроснабдителното дружество едностранна
корекция на отчетени показатели на потребена ел. енергия от потребителя е
обусловила развилия се правен спор между страните в първоинстанционното
производство.Разрешението на спора е дадено от съда в обжалваното
решение,с което се приема,че начислената сума от 803,90лв. главница за
времето от 08.02.2017г. до 05.05.2017г., 121,48лв. обезщетение за забава
върху нея за времето от 23.06.2017г. до 18.12.2018г. не се дължи.
3
Основният извод на съда за липсата на регламентирана възможност
за корекции на количеството електрическа енергия едностранно е правилен и
законосъобразен.Предоставянето по силата на ПИКЕЕ възможности на
електроснабдителното дружество да извършва едностранна корекция не
променя характера на отговорността в обективна такава.Установената и
извършена процедура от представителите на електроснабдителното
предприятие по отношение на техническото средство за измерване, възложена
им по силата на нормите на ПИКЕЕ едностранно поставя доставчика в
привилегировано положение спрямо потребителя и не изключва тежестта от
установяването на действително потребеното количество енергия.Обратният
извод би довел до поставяне в неравноправно положение потребителите на
ел. енергия спрямо доставчика.- При така установената фактическа
обстановка,възприета правилно от районния съд и която фактическа
обстановка въззивната инстанция изцяло възприема,поради което не се
налага обосноваването на кои факти се приемат за доказани и кои
не,районният съд е достигнал до законосъобразен правен извод за
допустимост и основателност на предявения иск против ответника. Мотивите
на районния съд са обосновани и почиват на правните норми регламентиращи
материята относно облигационното отношение възникнало между страните
за продажба на ел.енергия в процесния обект.Подробното мотивиране на
решението и достигането на крайния извод,който извод съвпада и с извода на
въззивната инстанция не налага излагане отново на мотиви,поради което
съдът препраща изцяло на основание чл.272 от ГПК към мотивите на
първоинстанционния съд,което води до оставяне на въззивната жалба без
уважение и потвърждаване на първоинстанционното решение.
При така установената фактическа обстановка,възприета
правилно от районния съд и която фактическа обстановка въззивната
инстанция изцяло възприема,поради което не се налага обосноваването на
кои факти се приемат за доказани и кои не,районният съд е достигнал до
законосъобразен правен извод за допустимост и основателност на предявения
иск против ответника. Мотивите на районния съд са обосновани и почиват на
правните норми регламентиращи материята относно облигационното
отношение възникнало между страните за продажба на ел.енергия в
процесния обект.Подробното мотивиране на решението и достигането на
4
крайния извод,който извод съвпада и с извода на въззивната инстанция не
налага излагане отново на мотиви,поради което съдът препраща изцяло на
основание чл.272 от ГПК към мотивите на първоинстанционния съд,което
води до оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №352 от 29.06.2020г. по г.д.
1080/2019г. по описа на Районен съд Хасково.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5