РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 30.04.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ
състав, в
публично заседание на тридесети април през две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Д. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1524 по описа за 2018 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод на депозирана молба молба от А.П.Д.
с ЕГН **********,***, за постановяване на мерки за защита срещу В.М.Д. ЕГН **********,***
и адрес за кореспонденция ***.
Твърди се в
молбата, че с ответника са съпрузи. Излага, че на 19.02.2018 г. е станала
жертва на домашно насилие, като ответникът й е нанесъл побой, като й ударил с
ръка шамар по лицето е я е нарекъл „ изнудвачка, скубачка, ограбвачка, дъщеря
на дявола, сатанински демон, и др.“, тъй като от 30 години брак е присвоявала
многократно парите му. Сочи, че я е заплашил, че ще я ликвидира, ако в
едноседмичен срок от съобщението не му прехвърли при нотариус собствеността
върху притежавания от тях недвижим имот. Твърди, че още същия ден е изпратил по
ЕКОНТ покана до дъщеря й В.Т., като е дал срок на нея, на другата й дъщеря Г.М.
и на внуците й да му преведат по сметка на ДСК сума в размер на 70 000
лева. Излага, че в следствие на осъществения акт на домашно насилие се
почувствала зле. Твърди, че се страхува за живота си. Моли за защита по ЗЗДН.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на
ищеца моли съда да уважи предявения иск и да приложи мерките по чл.5 ал.1 т.2. т.3 и т.5. Твърди, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установило,
че на процесната дата ответникът е осъществил спрямо молителката акт на домашно
насилие, като подробно описва извършения според А.д. акт на домашно насилие.
Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да им присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
молителката сочи, че на 19.02.2018 г. около 19.00 часа
ответникът за пореден път е поискал от нея да му прехвърли апартамента, в който
живият и тъй като тя му отказала той както
си стоял на дивана посегнал и я ударил. Разказва, че след това се обадила на
дъщеря си, която пожелала да дойде от София. Разказва, че след като дъщеря й
получила „поканата“ от В. дошли на 22.02.2018 г., за да видят какво иска. Сочи,
че тогава е имало преракания, но отрича да е използвана сила срещу ответника.
Обяснява, че същия ден отишла с децата си в София и се върнала в неделя в гр.
Плевен и трудно отключили апартамента. Твърди, че на следващия ден В. сам напуснал
къщата. Подробно обяснява и изразите, с които я е наричал. Твърди, че след тази
случка я е страх от В. и, че не може да живее с него.
В проведеното по делото о.с.з.
назначеният по делото процесуален представител на ответника моли съда да
отхвърли депозираната молба. Твърди, че по делото не са налице доказателства за
осъществен акт на домашно насилие, както и, че няма очевидец на твърдяната
случка. Сочи, че ответника се намира във възраст, в която не е в състояние да
извърши акт на домашно насилие.
В проведеното по делото о.с.з.
ответникът по делото твърди, че на 19.02.2018 г. не е осъществил акт на домашно
насилие над ищцата. Твърди, че спрямо него е осъществен такъв акт на домашно
насилие на 25.02.2018 г. от ищцата и от нейните близки, за което обаче нямало
свидетели, защото бил заключен и като викал за помощ никой не се отзовал.
Отрича да я е карал да му прехвърли апартамента. Подробно описва своето виждане
за това как са живели през годините и как следва да живеят сега. Разказва, че
всеки от тях следва да внася по 300 лева във семейството, като за целта ищцата
трябва да продаде апартамента си в София. Твърди, че в апартамента, в който
живеят почти цялата покъщнина е негова.
В нарочни молби до съда ответникът
твърди, че спрямо него е осъществен акт на домашно насилие, като подробно
разказва за събитията, които според него са се случили на 25.02.2018 г.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е
приложена декларация /л.3/, в която молителката декларира, че на 19.02.2018 г.
около 19.00 часа съпругът й е осъществил акт на домашно насилие спрямо нея.
Видно е от
представеното по делото Удостоверение за гражданско брак е, че страните по
делото са сключили такъв на 15.02.1988 г.
Установява
се от приложения по делото нотариален акт
№190, том ХХІІ, дело 4247/ 11.04.1991 г. е, че в следствие на направена
замяна ищцата е станала собственик на недвижим имот, находящ се в ***.
Установява
се от приложената по делото „покана за доброволност, здрав разум, почтеност, за
спазване и изпълнение на закона, че ответникът по делото е отправил редица
искания до молителката и нейните дъщери. Установява се и, че в поканата ответникът
е използвал и редица нецензурни изрази по отношение на молителката.
Видно е от
служебно направената от съда справка, че в деловодната система на ПлРС няма
образувани други дела във връзка с производство по защита от домашно насилие
срещу ответника.
Установява
се от приложеното по делото свидетелство за съдимост, че ответника не е
осъждан.
От
приложената по делото справка от „УМБАЛ- Д-Р Георги Странски“ ЕАД, ОДНБПЗ се
установява, че ответникът не се води на диспансерно наблюдение към ОДНБПЗ –
Плевен, както и, че няма данни да е лекуван в психиатричните клиники на УМБАЛ-
Д-Р Георги Странски“ ЕАД.
По делото
са представени и: обяснения, които ответникът е дал по повод на случилото се на
25.02.2018 г.; доказателства в подкрепа на твърденията, че ищцата е работила по
време на брака; обява до вестник „трета възраст“ и направен от ответника списък
за пазаруване.
По делото
са събрани и гласни доказателствени средства посредством разпита на свидетелката
Г.А.М., дъщеря на молителката. Разказва, че на 19.02.2018 г. около 20.00 часа
майка й й се е обадила и била много разстроена. Твърди, че й е споделила, че В.
я е ударил и обиждал с грозни думи. Излага, че била готова да тръгне към гр.
Плевен, но поради късния час не потеглила. Разказва, че по принцип в
семейния живот на страните по делото майка й се е примирявала и изпълнявала
всичко, което иска ответника. Твърди, че от преди две години започнали
психически отклонения и о започнал да обвинява майка й, че не му е родила деца.
Излага, че започнал да издирва стари приятелки. Обяснява, че от 2014 г. със
сестра й изпращат средства на страните по делото, но от септември решили вместо да изпращат пари
да плащат сметките. Твърди, че оттогава нещата са излезли извън контрол и В.
започнал да обижда майка й, „че сме на колела, че тя с кървави сълзи ще реве и
всичките й деца ще загинат“. Твърди, че В. сам се е изнесъл на 26.02.2018 г.
Разказва, че на 20.02.2018 г. сестра й дошла и взела майка им, а тя се върнала
с нея на 25.02.2018 г. излага, че трудно влезли в къщата, защото ответникът бил
заключил. Твърди, че са изхвърлили стари вестници и писания на В.. Сочи, че
когато започнали да разчистват той крещял
-, „Това е архив, не ми пипайте архива, Вие сте престъпници, убийци, махайте се
от апартамента, Вие нямате право да сте тука“. Твърди, че преди тази случка ответникът не е
посягал на майка й, но че често я е гонил от къщата, която са й дарили.
Разказва, че когато се обадила по телефона майка й и споделила, че В. я е наричал „хермафродит“, „скубачка“,
„грубачка“, „безполово същество“, „дъщеря на дявола, обладана от демони“.
Разказва, че В. отричал да е удрял майка й. сочи, че майка няма приятелки в гр.
Плевен, с които да споделя.
По делото е
изслушана и СПЕ, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена и
неоспорена от страните. В заключението си вещото лице сочи, че ответникът е с
огнищен психоограничен синдром; че не са налице документи и анамнезни данни,
които да обуславят извод, че същият е бил с качествено нарушение на съзнанието;
че поведенческите му промени са специфични за напредналата му възраст и се
дължат на мозъчна артеросклероза; че въпреки социално и етично неприемливо
поведение на ответника в някои моменти, то не нарушава възможността му да
разбира за какво се води съдебния спор, както и, че настъпилата органична
промяна на личността му не нарушава психичната му годност да участва в съдения
спор.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка, съобразявайки становището на страните и приложимите материални норми, съдът
достигна до следните правни изводи:
Молбата изхожда
от и срещу легитимирано лица по смисъла на чл.3, т.1, доколкото страните по делото са съпрузи.
Същевременно,
сезиралата съда молба от 01.03.2018 г. е
основана на твърдение за осъществен по отношение на молителката акт на домашно насилие на 19.02.2018 г., поради което е
депозирана в предвидения в чл.10, ал.1 ЗЗДН
преклузивен срок.
Съобразно
легалната дефиниция на чл.2, ал.1 ЗЗДН, всеки акт на физическо, емоционално и
психическо насилие спрямо лицата по чл.3 ЗЗДН представлява такъв на домашно
насилие.
За уважаване на подадената молба, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, е необходимо молителят да установи в условията на пълно и главно доказване действителното
осъществяване на
твърдяната дата от посочения извършител на действие, квалифицирано като домашно насилие в присъствието на детето.
Съответно, за отхвърляне на молбата,
ответникът следва да ангажира доказателства, които да оборват изложеното от
молителката.
Видно
от гореустановената фактическа обстановка, молителката, е подала декларация по
чл.9, ал.3 ЗЗДН, в която е декларирала извършените от ответника действия,
подробно описани и съставляващи осъществено, емоционално, физическо и
психическо насилие по смисъла на закона.
Така
депозираната пред съда декларация по изричната разпоредба на чл.13 ЗЗДН,
регламентираща допустимите доказателства в производството, е доказателство за
изложените в нея обстоятелства и на основание чл.13, ал.3 ЗЗДН и съдът може да
издаде заповед за защита само въз основа на приложената декларация.
Анализирайки
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, настоящият съдебен
състав намира следното: Не е спорно по делото и се установява от
доказателствата, че отношенията между съпрузите са силно влошени. Естеството на
отношенията принципно предполага липса на преки впечатления от лица извън
семейството. Същевременно, съдържанието на представената от молителката
декларация досежно нанесени й удари от ответника се подкрепи напълно в процеса
от показанията на разпитания свидетел, които съдът кредитира изцяло.
Независимо, че свидетелят не е бил пряк свидетел на инцидента, като част от
тесния роднински кръг на страните, той има преки впечатления върху цялостното
поведение на ответника в един продължителен период от време и дава показания за
обстоятелствата, които са довели до ескалацията в отношенията между страните,
довели до извършване на акт на домашно насилие.
От
друга страна, ответникът, макар да оспори твърденията на молителката, не е
ангажирал доказателства, които да оборват събраните доказателства, подкрепящи
изложеното в молбата. Същият единствено
твърди, че спрямо него е осъществен акт на домашно насилие, за което обаче не е
инициирал производство.
Поради изложеното и с оглед на събраните по делото доказателства съдът намира, че
действията на ответника на 19.02.2018 г. следва да се квалифицират като домашно
насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН доколкото с установените действия В.Д. е
осъществил както физическо, така и психическо
и емоционално насилие спрямо съпругата си, отправяйки цитираните в декларацията
реплики и обиди, демонстрирайки агресия, удряйки я.
С
оглед на гореизложеното и доколкото декларацията по чл.9 от ЗЗДН е достатъчна
да се постанови мярка за защита, а и поради фактът, че ответника не успя да
докаже, че такова не е извършено съдът намира, че последният е осъществил
съответния акт, съставляващ домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН на
твърдяната дата и подадената молба е основателна, поради което следва да бъде
уважена и да се издаде заповед за защита в полза на ищцата
По
отношение на посочените мерки, съдът намира следното:
При
констатирано домашно насилие във всички случаи следва да бъде наложена мярката по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, като бъде задължен
извършителят да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя.
Съобразно
чл.5, ал.4 ЗЗДН, и при съобразяване интензитета на действията, съставляващи
домашно насилие, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати
глоба в размер от 200лв.
Съобразно
интензитета на действията, съставляващи домашно насилие съдът счита, че следва
да бъде наложена и мярката по чл.5, т.3
от ЗЗДН, като същият бъде задължен да не
приближава молителката на по – малко от 5 метра.
Съдът
счита, че не следва да налага мярката по чл.5. т.2, доколкото ответникът сам е
напуснал семейното жилище.
На
основание чл.11, ал.2 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Плевенски районен съд дължимата за производството държавна такса в размер
на 25лв.
На основание чл.15,
ал.2 ЗЗДН на молителката следва да бъде издадена заповед за защита за период от
шест месеца..
В тежест на ответника следва да бъдат поставени и сторените по делото
разноски от молителката за адвокастска защита в размер на 400 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ЗАДЪЛЖАВА на
основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН извършителят В.М.Д. ЕГН **********,***
и адрес за кореспонденция ***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване от домашно
насилие спрямо А.П.Д. с ЕГН **********,*** за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, като отхвърля
иска за горницата до претендираните ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.
ЗАДЪЛЖАВА на
основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, извършителя В.М.Д. ЕГН **********,***
и адрес за кореспонденция ***, да не приближава
на по-малко от
ПРЕДУПРЕЖДАВА на
осн.чл.21, ал3 от ЗЗДН извършителя В.М.Д. ЕГН **********,*** и адрес
за кореспонденция ***, че при неизпълнение на Заповедта на съда
полицейският орган констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно
уведомява органите на Прокуратурата.
На основание чл.16,
ал.3 от ЗЗДН копие от решението и заповедта да се връчи на ІІ-ро и І –во РУП към ОД на МВР – гр.Плевен.
Тази заповед се
издава на спрямо А.П.Д. с ЕГН **********,***.
На основание чл. 21 ал.1 от ЗЗДН заповедта ДА СЕ ИЗПЪЛНИ
от полицейските органи по местоживеене на ответника.
ОТХВЪРЛЯ
молбата на А.П.Д.
с ЕГН **********,***, с която се иска постановяване на мярка за
защита по чл.5, ал.1, т.5 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА
В.М.Д.
ЕГН **********,*** и адрес за кореспонденция ***, да заплати по сметка на ПлРС глоба
в размер на 200лв /двеста лева/, на осн. чл.5, ал.4 ЗЗДН.
ОСЪЖДА
В.М.Д.
ЕГН **********,*** и адрес за кореспонденция ***, да заплати по сметка на ПлРС
държавна такса в размер на 25лв /двадесет и пет лева/, на осн. чл.11, ал.2 ЗЗДН,
както и 5 лева /пет лева/ за издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА
В.М.Д.
ЕГН **********,*** и адрес за кореспонденция ***, да заплати на А.П.Д.
с ЕГН **********,***0 сумата от 400 лева /четиристотин лева/,
представляващи сторените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от
връчването му на страните пред ПЛОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: