№ 5294
гр. София, 27.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ШОПНИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20221110210931 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 20-4332-
023467 от 22.01.2021 г. издадено Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, упълномощен със заповед № 8121з – 515/14.05.2018 г., с което на
основание чл. 53 от ЗАНН на Д. Р. И. , ЕГН:********** й е наложено
административно наказание парична „глоба“ в размер на 200.00 лева за
административно нарушение по чл.145, ал.2 от ЗДвП вр. чл.177, ал.6, пр.2 от
ЗДвП.
В жалбата на жалбоподателя срещу процесното НП се излагат подробни
съображения против атакувания санкционен акт. Твърди се, че обжалваното
наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като
постановено при съществени процесуални нарушения. Релевират се подробни
доводи и съображения за липсата на административно нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично и
заявява, че поддържа жалбата си. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Не се
релевират доказателствени искания. Не се претендират разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с
обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН –
1
наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово,
местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН,
като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по
закон реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
Жалбоподателят Д. Р. И. има нарушен слухов апарат. С едно ухо не чува
85 %, а с другото 95 %. Тази й нарушена слухова функция я поставят в
положение трудно да възприема факти от обективната действителност. На
17.11.2020 г., около 14.38 часа бил съставен АУАН № АА 770012/17.11.2020
г. от Е. З. П. на длъжност мл.автоконтрольор в СДВР-ОПП. Служителят П.
написал ръкописно посоченият АУАН срещу жалбоподателя И.. Ръкописният
текст, обаче, бил тотално нерезчетим, дори и от съда, дори и със съдействието
на свидетеля С. А. Д.. В АУАН не бил отразен факта, че жалбоподателя И.
има сериозен здравословен проблем със слуховия си апарат. Не се установява
дали АУАН й е бил прочетен в присъствие на свидетел. Срещу
жалбоподателя И. било постановено НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 20-4332-023467 от 22.01.2021 г. издадено
Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, упълномощен със
заповед № 8121з – 515/14.05.2018 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН на
Д. Р. И. , ЕГН:********** й е наложено административно наказание парична
„глоба“ в размер на 200.00 лева за административно нарушение по чл.145,
ал.2 от ЗДвП вр. чл.177, ал.6, пр.2 от ЗДвП. В НП били отразени констатации,
че същата в качеството си на собственик на лек автомобил марка
„ХХХХХХХХХ“ с рег. ХХХХХХХХ не е го пререгистрирала в срока на
договора за покупко-продажба на МПС пред нотариус в СДВР ОПП. От
месец март 2022 г. служителят Е. З. П. е бил с прекратени служебни
правоотношения със СДВР-ОПП. Свидетелят по АУАН в лицето на С. А. Д.
не излага възприятия за случая, тъй като не си спомня събитието, нито можел
да прочете написаното в акта.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че оспорваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган.
Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административно-
наказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, накърняващи правото на защита на жалбоподателя, довели до
ограничаване възможността му да разбере фактическите параметри на
предявената му отговорност.
Абсолютно задължително е както в акта за установяване на
административно нарушение, така и в наказателното постановление,
2
административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за
което той е санкциониран да бъде описано точно, подробно и разбираемо,
както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената,
като нарушена правна норма. Освен това следва да е налице съответствие
между фактическото описание на нарушението и неговата цифрова правна
квалификация. В АУАН и НП е неясна обвинителната теза.
АУАН е съставен при съществени процесуални нарушения. Същият е
неразбираем и нечетим, което води до накърняване на правото на защита на
жалбоподателя И. да разбере срещу какво административно-наказателно
обвинение следва да се защитава. Правото й на защита се нарушава и от
факта, че жалбоподателя И. има сериозен здравословен проблем със слуховия
си апарат. Тя напрактика почти не чува. Не се установява дали АУАН й е бил
прочетен в присъствие на свидетел.
Административно-наказващият орган не доказва въобще обвинителната
си теза от АУАН и НП. Свидетелят Д. не излага никакви възприятия за факти.
Той посочва, че няма изначален спомен за събитието, описано в АУАН.
Липсват по делото други доказателства и доказателствени средства, които да
потвърждават изцяло фактическите обстоятелства от АУАН и НП.
Административно-наказващият орган не ангажира други доказателства и
доказателствени средства, с оглед тежестта на доказване (“onus probandi”),
лежаща изцяло единствено и само върху него. В НПК и ЗАНН са дефинирани
от законодателя в полза на съда изрично вменени служебни правомощия за
установяване на обективната истина по делото, като бъдат събрани по негова
инициатива всички допустими, необходими и относими доказателствени
средства. Този съдебен състав е в невъзможност да събере доказателства и
доказателствени средства, тъй като такива липсват. В показанията на
свидетеля Д. не се съдържат възприятия за факти, които могат да бъде
установени с каквито и да е било други доказателства в процеса.
Административно-наказващият орган следва да съобрази, че не само писмени
доказателства следва да представя на съда във връзка с една обвинителна
административно-наказателна теза. Важно условие за потвърждаване на
административно-наказателното обвинение е да се установи годен гласен
доказателствен източник. По делото такъв липсва. Разпитан останалият
възможем свидетел (втори свидетел по АУАН), който би имал отношение към
случая, а той самият не посочва на съда никакви запомнени факти – нито
преки, нито косвени и не излага никаква друга възможна информация, въз
основа на която съдът да може да събере друг доказателствен източник.
Съдът е в невъзможност да се позове на показанията на свидетеля Д. и да
изведе необходимостта за търсенето на обективната истина чрез събиране на
други възможни доказателства, които да са евентуално посочени от
свидетеля. Свидетелят Д. не описва никакви факти и възприятия, които да са
свързани с предмета на доказване в административно-наказателното
производство на основание чл.102 от НПК. Съставените АУАН и НП не се
ползват с презумптивна доказателствена сила. Те не са доказателство сами по
себе си, че е извършено административно нарушение. Отразените в тях
фактически и правни обстоятелства, очертаващи на възведения
3
административно наказателен състав по 145, ал.2 от ЗДвП вр. чл. 177, ал.6,
пр.2 от ЗДвП не доказват сами по себе си, че описаното административно
нарушение е осъществено от дееца от обективна и субективна страна.
На следващо място, съобразно посочената като нарушена разпоредба
на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, датата на осъществяване на нарушението е винаги
първия ден, следващ изтичането на едномесечния срок, в който
приобретателят е следвало да представи за регистрация в службата за
регистрация придобитото ППС. Последното означава изричното посочване в
АУАН и НП не само на датата на придобиване на МПС-то, но и на датата, в
който е изтекъл законоустановения едномесечен срок по чл. 145, ал. 2 от
ЗДвП. Подобни обстоятелства не се споменават в АУАН и НП, което е в
нарушение на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Посочена е единствено
дата 06.11.2019 г., на която е представен автомобила в службата за
регистрация и очевидно това е датата на установяване на нарушението, която
обаче не може да се отъждестви с датата на осъществяване на самото
нарушение. Последната остава не само неизвестна, но и невъзможна за
установяване дори откъм предположения.
Горепосочените множество съществени процесуални нарушения,
допуснати при издаване на АУАН и НП, самостоятелно и в тяхната
съвкупност, са достатъчно основание за отмяна на НП, обезсмислящо
обсъждането на правилното приложение на материалния закон. Касае се за
процесуална неиздържаност на АУАН, доколкото не става ясно кой въобще
го е съставил. Отделно от това, АУАН и НП са изписани по такъв начин, от
който не може да се разбере датата на осъществяване на твърдяното
нарушение и защо е ангажирана административно-наказателната отговорност
именно на жалбоподателя И.. Последната реално е била лишен от всякаква
възможност да реализира адекватно правото си на защита.
По тези съображения НП следва да бъде отменено от съда изцяло като
неправилно и незаконосъобразно.
Съдът не дължи произнасяне по разноските, с оглед липсата на тяхната
дължимост в полза на страните.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът,
РЕШИ:
OТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 20-4332-023467 от
22.01.2021 г. издадено Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна Полиция“,
упълномощен със заповед № 8121з – 515/14.05.2018 г., с което на основание
чл. 53 от ЗАНН на Д. Р. И. , ЕГН:********** й е наложено административно
наказание парична „глоба“ в размер на 200.00 лева за административно
нарушение по чл.145, ал.2 от ЗДвП вр. чл.177, ал.6, пр.2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
4
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението до
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5