№ 18451
гр. София, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20231110162594 по описа за 2023 година
Производството е образувано по подадена от Т. Е. К., искова молба против З. Т.
Г., с която е предявен иск с правно основание чл. 42, б. „б“ вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН с
искане да се прогласи нищожността на саморъчно завещание на А.Е.П., ЕГН
********** в полза на З. Т. Г., обявено с протокол за обявяване на саморъчно
завещание от 17.08.2023 г. на нотариус С.Т., рег. № 065 в НК по и.д. 32 „з“/2023,
вписано като акт № 201, том 14, рег. № 69810/05.10.2023 г. в Служба по вписванията –
София.
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че е единствен
наследник по закон на брат си – А.Е.П., починал на 02.04.2023 г. Твърди, че е
установила от справка в имотния регистър, че на 05.10.2023 г. е вписано обявено
завещание относно поземлен имот и сграда. Сочи, че завещанието е саморъчно, както
и че видно от съдържанието му, брат й е завещал на ответницата сградата на пощата в
с. В. и имота, прилежащ на сградата. Излага, че завещанието е било пазено в дома на
покойника. Молител в производството по обявяване на завещанието била ответницата.
Оспорва завещанието като нищожно поради неспазени правила във връзка със
съставянето му и по-конкретно сочи, че датата е изписана след подписа. Моли съда да
прогласи нищожността на завещанието.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответницата развива съображения в
насока, че завещанието е съставено в предвидената от закона форма и съдържа
необходимите реквизити. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Съдът като съобрази събраните по делото материали, становищата на
страните и закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 42, б. „б“ вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН.
В тежест на ищеца е докаже по делото пълно и главно твърдените пороци в
завещанието, които водят до нищожност.
В тежест на ответника е да докаже, че саморъчното завещание е изцяло
1
написано ръкописно от самия завещател, че съдържа означение на датата, когато е
съставено и е подписано от него, както и че подписът е поставен след завещателните
разпореждания.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че ищцата е
единствен наследник по закон на А.Е.П.; че А.Е.П. със саморъчно завещание е завещал
на ответницата сградата на пощата в с. В. и имота, прилежащ на сградата; че
завещанието е обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание от 17.08.2023
г. на нотариус С.Т., рег. № 065 в НК по и.д. 32 „з“/2023, вписано като акт № 201, том
14, рег. № 69810 в Служба по вписванията – София.
Основният довод на ищеца е, че процесното саморъчно завещание е нищожно,
доколкото датата е изписана след подписа.
Саморъчното завещание е строго формален акт и за действителността му е
необходимо да се спазят всички реквизити, систематизирани в материалноправната
разпоредба на чл. 25 ЗН - да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да
съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него, като
подписът се поставя след завещателните разпореждания / Решение № 50061 от
27.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2875/2022 г., II г. о., ГК /.
Законът не разрешава изрично въпроса, къде е мястото на датата, но от
определеното място на подписа, който трябва да е последната дума на завещанието,
трябва да се заключи, че датата не може да бъде след подписа, защото подписът е
който дава санкция на цялото завещание, а датата се нуждае най-много от подобна
санкция. Щом датата не може да бъде след подписа, тя може да бъде на всяко място
преди подписа /Решение № 65 от 5.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 906/2012 г., II г. о.,
ГК/
Поставените след подписа разпореждания са вън от завещанието и не могат да
проявят правно действие. Същото се отнася и до датата, която следва подписа. Без
значение е обстоятелството дали изписването на датата след подписа е умишлено или
се дължи на грешка или пропуск / Решение № 343 от 1.11.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1147/2010 г., I г. о., ГК/.
За да бъде редовен реквизит на завещанието, датата на изготвяне следва да е
обозначена при съставянето му, т.е следва да бъде елемент от текстовото съдържание,
преди подписа. Изискването на закона по отношение на трите елемента - дата,
съдържание и подпис, е равностойно за формалната действителност на завещанието
като едностранната разпоредителна сделка и в нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗН е
дефинирана поредност, която да не даде възможност датата да бъде добавяна в
последствие, включително от самия завещател /Решение № 1097 от 11.12.2008 г. на
ВКС по гр. д. № 4961/2007 г./
В процесния случай, видно от приложеното на л. 5 по делото копие, датата на
изготвяне на завещанието е поставена след подписа на завещателя А.П., като същата
не е инкорпорирана в съдържанието на завещанието, доколкото в титулната му част са
посочени датата на раждане на Пандов и датата, на която е издадена личната му карта,
но не и датата, на която е съставено завещанието.
Щом очевидно е поставена след подписа, датата не е елемент от съдържанието
на изявлението в изискуемия по чл. 25, ал. 1 от ЗН смисъл, респективно процесното
завещателно разпореждане е нищожно /Решение № 1097 от 11.12.2008 г. на ВКС по гр.
д. № 4961/2007 г., V г. о. /
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да
заплати на ищеца сторените по делото разноски в общ размер на 2494.50лв.,
2
включващи такси, разноски и адвокатско възнаграждение, като в проведеното открито
съдебно заседание процесуалния представител на ответника не формулира възражение
за прекомерност, респективно в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за
адвокат в размер на 2180.00лв., какъвто е уговореният размер /договор л. 56/, което
възнаграждение, видно от приложеното платежно нареждане е преведено по банков
пък от ищеца на процесуалния му представител.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО, по иска предявен от Т. Е. К., ЕГН
********** срещу З. Т. Г., ЕГН **********, на основание чл. 42, б. „б“ вр. с чл. 25,
ал. 1 ЗН, саморъчно завещание с дата след подписа 06.04.2020год. на А.Е.П., ЕГН
**********, в полза на З. Т. Г., обявено с протокол за обявяване на саморъчно
завещание от 17.08.2023 г. на нотариус С.Т., рег. № 065 в НК по и.д. 32 „з“/2023 и
вписано - акт № 201, том 14, рег. № 69810/05.10.2023 в Служба по вписванията –
София.
ОСЪЖДА З. Т. Г., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати
на Т. Е. К., ЕГН **********, сумата от 2494.50лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3