Р Е Ш Е Н И Е
№ 33
гр. Перник, 04.02.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, първи
въззивен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети януари през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ
КОВАЧКА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРИСТИАН
ПЕТРОВ
2. мл.с. КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Златка Стоянова, като разгледа докладваното от мл.съдия
К. Костадинова в.гр.д. № 511 по
описа на съда за 2018 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С решение №
565 от 07.06.2018 г., постановено по гр.д. № 8588 по описа на Районен съд – гр.
Перник за 2017 г., първоинстанционният съд е признал за установено по
отношение на Д.С.Е., ЕГН: **********, че дължи
на „Топлофикация
Перник“ АД, ЕИК: *********: 1) сумата от 746.23 лева (главница), представляваща
стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот,
находящ се в ***, за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г., 2) лихва за
забава на месечните плащания в размер на 127.19 лева за периода от 09.07.2015
г. до 29.06.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано от
датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 6863/2017 г. на РС-гр. Перник – 12.10.2017 г. до окончателното й
изплащане.
Със същото
решение Д.С.Е. е осъден да
заплати на „Топлофикация Перник“ АД, сумата от 190 лева, представляваща
разноски по гр.д. № 8558/2017 г. (исково производство) по описа на ПРС,
както и сумата от 75 лева, представляваща разноски по ч.гр.д. № 6863/2017 г. (заповедно
производство) по описа на ПРС.
Срещу
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Д.С.Е., с която
същото се оспорва като недопустимо, неправилно, незаконосъобразно
и необосновано. Твърди се, че решението на първоинстанционния съд е
недопустимо, доколкото предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр.
с чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД в уважената им част се явяват
процесуално недопустими поради липса на правен интерес. В тази връзка се
посочва, че с нарочна молба с вх. № 18587/11.07.2018 г. жалбоподателят е
оттеглил възражение с вх. № 24921/06.11.2017 г., депозирано от него по ч.гр.д.
№ 6863/2017 г., срещу дължимостта на сумата от 746.23 лева (главница) –
стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2015
г. до 30.04.2016 г. и на сумата от 127.19 лева – лихва за забава на месечните
плащания за периода от 09.07.2015 г. до 29.06.2017 г., и
е поискал прекратяване на делото. Акцентира се върху обстоятелството, че това
оттегляне е извършено преди влизане в сила на първоинстанционното решение. С
тези съображения се иска последното да бъде обезсилено в частта, с която
исковете са уважени – за сумите и периодите, по отношение на които с молба с
вх. № 18587/11.07.2018 г. възражението по ч.гр.д. № 6863/2017 г. е оттеглено,
като производството по делото бъде прекратено. Прави се възражение за
прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на насрещната страна,
претендирано в заповедното производството, в исковото производство пред първата
инстанция и в настоящото производство. Не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства. Претендират се разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация-Перник“ АД не е
подала отговор на жалбата. От същата е постъпила молба с вх. № 5862/22.11.2018
г. по повод откритото съдебно заседание за разглеждане на молба на
жалбоподателя за възстановяване на срок, проведено на 22.11.2018 г. В
депозираната молба се изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба. Претендират се разноски пред въззивния съд. Не се правят доказателствени
искания.
В съдебно
заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят Е. не се явява. Вместо него
се явява адв. В., който поддържа жалбата и иска същата да бъде уважена. Счита
първоинстанционното решение за недопустимо. Претендира разноски, не прави
доказателствени искания. Прави възражение за прекомерност на разноските,
претендирани от въззиваемата страна.
Насрещната
страна „Топлофикация-Перник“ АД се представлява в съдебното заседание пред
въззивния съд от юрк. М.. Последната оспорва въззивната жалба, като иска
първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски, не прави доказателствени
искания.
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване, поради
което същата е допустима и редовна и следва да бъде разгледана по същество.
Пернишкият
окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
Производството
пред първата инстанция е образувано по повод на искова молба до Районен съд-гр.
Перник от 13.12.2017 г., подадена от „Топлофикация-Перник“ АД. Със същата са предявени
установителни искове съгласно чл. 422, вр. чл. 415 ГПК като се иска съдът да признае за установено, че Д.Е. дължи
на дружеството сумата от общо 873.42 лева, представляващи стойността на
доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот,
находящ се в ***, от която сума 746.23 лева представляват
главница за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г. вкл., а 127.19 лева
представляват лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2015 г.
до 26.09.2017 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (12.10.2017 г.)
до окончателното плащане.
Исковете
са с правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с
чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към
ответника за доставена топлинна енергия за посочения по-горе имот, за което е
издадена заповед № 5673 от 13.10.2017 г. по ч.гр.д. № 6863/2017 г. на ПРС за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Срещу издадената заповед за изпълнение, в законоустановения двуседмичен
срок, Д.Е. като
длъжник е подал възражение, с което е оспорил
претендираните от „Топлофикация-Перник“ АД суми по основание и размер, като
заедно с това е направил и възражение за погасяване на вземанията по давност. В
тази връзка и в нормативно установения срок кредиторът е предявил посочените
установителни искове като целта им е издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване
съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.
В исковата молба се твърди, че
съгласно действащите към процесния период общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация-Перник“ АД между ищеца и ответника е
налице облигационна връзка относно продажбата на топлинна енергия. Посочва се,
че доколкото ответната страна не е изразила несъгласието си с тези общи условия
по нормативно установения за това ред, тя е обвързана от тях и следва да се
счита за абонат на топлопреносното дружество. Уточнява се, че с оглед
действащата правна уредба на съществуващото между страните отношение не е
необходимо сключването на индивидуален договор. Твърди се, че през процесния
период ищецът е изпълнил нормативно установеното си задължение да доставя
топлинна енергия, но същата не е заплатена от ответника.
В постъпилия в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор ответникът
е оспорил предявените искове като е направил и възражение за погасяване по
давност на претендираните суми.
Като
доказателства в първоинстанционното производство са приети: извлечение от
сметка за абонат Д. С.Е., общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация-Перник“ ЕАД на потребители в гр. Перник, удостоверение
от Община Перник, дирекция „Местни приходи и такси“, декларация по чл. 14, чл.
27 и § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗМДТ, нотариален акт за
собственост по чл. 289, ал. 1 от ППЗТСУ и чл. 134, ал. 5 от ЗТСУ № 144, том IV, дело №
1341/1974 г. и удостоверение от Община Перник, отдел „Устройство на
територията“ за идентичност на имот.
Към гр.д. №
8588/2017 г. по описа на ПРС е приложено ч.гр.д. № 6863/2017 г. по описа на
ПРС.
Въз основа
на събраните доказателства и твърденията на страните първоинстанционният съд е уважил
предявените искове като е приел за установено, че ответникът Д. Е. дължи на
ищеца „Топлофикация-Перник“ ЕАД сумата от 746.23 лева (главница)
– стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. за посочения в исковата молба топлофициран имот,
и сумата от 127.19 лева – лихва за забава на месечните плащания за периода от
09.07.2015 г. до 29.06.2017 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.10.2017
г. до окончателното й изплащане, като районният съд е счел за
неоснователно възражението на ответника, че посочените вземания са погасени по
давност.
Първоинстанционното
решение е постановено на 07.06.2018 г. като с молба с вх.
№ 18587/11.07.2018 г. жалбоподателят е направил изявление, основано на чл. 416 от ГПК, за оттегляне
на възражението си срещу издадената Заповед за изпълнение в частта относно
дължимостта на сумата от 746.23 лева (главница) –
стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2015
г. до 30.04.2016 г. и на сумата от 127.19 лева – лихва за забава на месечните
плащания за периода от 09.07.2015 г. до 29.06.2017 г.
Съгласно чл.
269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваните части, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е постановено от съдия от РС-гр. Перник в
предвидената от закона форма и в кръга на неговата компетентност, поради което
същото е валидно.
По отношение
на допустимостта обаче настоящият състав на въззивния съд намира постановения
първоинстанционен акт за недопустим в обжалваните части като съображенията за
това са следните:
Възражението
по чл. 414 ГПК
е абсолютна процесуална предпоставка за наличието на правото на иск по чл. 415,
ал. 1, респ. чл. 422 ГПК. В съответствие
със задължителните разяснения в т. 5а от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т.д.№
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тази предпоставка съдът е длъжен да следи
служебно във всеки един момент от развитието на производството до приключване на делото във всички
инстанции. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 416 ГПК това
възражение е оттегляемо, като за настъпване на последиците от оттеглянето е без
правно значение кога същото е било предприето или дали е доведено до знанието
на заявителя-ищец, доколкото становището на последния относно оттеглянето е без
правно значение (в този смисъл е и трайната съдебна практика – напр.
Определение № 520/20.09.2011 г. по ч.гр.д.№ 468/2011 г. на ВКС, IV г. о,
Определение № 72 от 28.01.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 910/2012 г., II т. о.,
ТК; Определение № 52 от 21.01.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 967/2012 г., II т.
о., ТК; Определение № 733 от 21.09.2011 г. на ВКС по ч.т.д.№ 587/2010 г. II т.
о., ТК; Определение № 184 от 28.03.2014 г. на ВКС по т.д.№ 3284/2013 г. II т.
о., ТК и др.). В тази връзка е необходимо да се отбележи, че към момента
на постановяването му обжалваното съдебно решение е било допустимо, но на
основание чл. 235, ал. 3 от ГПК въззивният съд следва да вземе предвид
извършеното оттегляне, тъй като същото съставлява факт, настъпил след
предявяване на иска, който факт е от значение за спорното право. В настоящия
случай от подадена молба
с вх.
№ 18587/11.07.2018 г. безспорно се
установява, че ответникът е оттеглил възражението си в частта относно дължимостта на сумата
от 746.23 лева – главница за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. и на
сумата от 127.19 лева – лихва за забава на месечните плащания за периода от
09.07.2015 г. до 29.06.2017 г, както и
че това оттегляне е извършено след постановяване на първоинстанционното
решение, но преди изтичане срока за обжалването му съответно преди влизането му
в сила. В тази връзка въззивният съд дължи осъществяване на всички онези
процесуални действия, които са насочени към заличаване на последиците от
предявяване на възражението. По тези съображения обжалваното решение следва да
бъде обезсилено в частта, с която са уважени исковете по чл. 415 ГПК, доколкото
в тази му част същото е недопустимо поради отпаднал правен интерес от предявяване
на иска, като производството по делото
следва да бъде прекратено. В останалата му част първоинстанционното решение не
е обжалвано и е влязло в сила.
Посочената липса на правен интерес, настъпила в един
последващ момент, обаче не променя обстоятелството, че искът е бил предявен в
изпълнение на дадените указания по чл. 415, ал. 1 ГПК (при наличие на същинско
възражение от ответника – длъжник). В тази връзка не е налице хипотезата на чл.
415, ал. 2 ГПК и заповедта за изпълнение не подлежи на обезсилване, по аргумент
от т. 13 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК – при
прекратяване на производство по установителния иск, когато съдът прецени, че
заповедта за изпълнение е влязла в сила, последната не се обезсилва.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно
ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК,
първоинстанционният съд е разпределил отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
С обжалваното решение в полза на ищеца са присъдени
направените от него разноски по исковото производство – 190
лева и разноски в заповедното
производство – 75 лева.
Независимо от уважаването на въззивната жалба обаче, настоящият съдебен състав
счита, че с
оглед своето поведение ответникът е станал причина за завеждане на делото. В
тази връзка следва да се отбележи, че отпадането на правния интерес от
предявяване на иска по чл. 422 от ГПК в посочените части е настъпило в хода на
производството след завеждане на исковата претенция и след постановяване на
първоинстанционното решение. Освен това същото е настъпило като последица от оттегляне
на подаденото от Е. възражение по чл. 414 от ГПК. По тези съображения и по
аргумент на противното от чл. 78, ал. 2 от ГПК в тежест на последния следва да
се възложат направените от ищеца разноски, както в исковото, така и в
заповедното производство.
Относно наведените във въззивната
жалба възражения за прекомерност на претендираното юрисконсултско
възнаграждение, въззивният съд счита същите за неоснователни. При извършена
проверка настоящият съдебен състав намира, че разноските, определени в полза на
ищеца от първоинстанционния съд, са правилно изчислени и законосъобразно
присъдени с оглед уважената част от претенциите му. В тази връзка претендираното
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство възлиза на 50 лева,
което отговаря на минимално предвидения размер съгласно чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ
и не са налице основания за неговото намаляване. Относно претендираното юрисконсултско
възнаграждение в исковото производството – същото възлиза на 100 лева, като и
то е в минималния размер, предвиден в чл. 25 от същата наредба.
Предвид на горното,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, в частта му за разноските,
присъдени в тежест на ответника.
По отношение на разноските в
настоящото производство, въззивният съд счита, че такива се дължат само на
въззиваемата страна „Топлофикация-Перник“ ЕАД. Възражението за
прекомерност на същите обаче е основателно, доколкото дружеството претендира
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Действително посочената
сума е в рамките, предвидени в чл. 25 от Наредбата за заплащането на правна помощ, но
последната се явява прекомерна с оглед фактическата и правна сложност на
делото. В тази връзка следва да се отбележи, че пред въззивния съд са проведени
две съдебни заседания, но не са събирани доказателства и не са извършвани други
процесуални действия. По тези съображения и предвид правомощието си по чл. 78, ал.
8 от ГПК, която разпоредба възлага на съда да определи възнаграждението,
присъждано в полза на юридическо лице, каквото е „Топлофикация Перник“ АД,
когато същото е било защитавано от юрисконсулт, настоящият състав определя на
процесуалния представител на дружеството юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева.
На жалбоподателя
Е. разноски пред въззивната инстанция не следва да се присъждат, доколкото
макар жалбата му да е основателна, то производството пред въззивния съд, както
и изходът на същото, отново са обусловени от поведението на ответника,
изразяващо се в частично оттегляне на възражението му срещу заповедта за
изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК, което оттегляне е извършено
след постановяване на първоинстанционното решение.
Водим от
горното, Пернишкият окръжен съд:
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 565/07.06.2018
г., постановено по гр.д. № 8588 по описа на РС-гр. Перник за 2017 г., в частта, с която е признато за установено
по отношение на Д.С.Е., ЕГН: **********, че дължи на „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК:
*********: 1) сумата от 746.23 лева (главница), представляваща стойност на
доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в ***,
за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г., 2) лихва за забава на месечните
плащания в размер на 127.19 лева за периода от 09.07.2015 г. до 29.06.2017 г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 6863/2017 г.
на РС-гр. Перник – 12.10.2017 г. до окончателното й изплащане, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 565/07.06.2018
г., постановено по гр.д. № 8588 по описа на РС-гр. Перник за 2017 г., в останалата му част.
ОБЯВЯВА за частично
влязла в сила заповед № 5673 от 13.10.2017 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, издадена по ч.
гр. д. № 6863/2017 г. по описа на РС – гр. Перник, с която е
разпоредено Д.С.Е., ЕГН: **********,*** да заплати на „Топлофикация-Перник” АД, ЕИК *********, гр. Перник,
ж.к. Мошино, ТЕЦ Република, както следва: за сумата от 746.23 лева (главница),
представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
топлофициран имот, находящ се в ***, за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. и за сумата от 127.19 лева, представляваща лихва за забава на месечните
плащания за периода от 09.07.2015 г. до
29.06.2017 г., както и за законната лихва върху главницата, считано от
датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.10.2017 г. до
окончателното й изплащане и за сумата от
75 лева, представляваща разноски в производството по ч. гр. д. № 6863/2017
г. по описа на РС – гр. Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 1 вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ вр. с чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ Д.С.Е.,
ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация-Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление – гр. Перник, ж.к.
Мошино, ТЕЦ Република, сумата от 100 лева, представляваща разноски – юрисконсултско
възнаграждение във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание
чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.