№ 647
гр. София, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Златка Чолева
ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Въззивно
гражданско дело № 20211100508470 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 20118825 от 18.05.2021 г. по гр.д. № 33790/2020 г. на СРС, ГО,
42 състав е признато за установено по предявените от „Т.Б.“ ЕАД срещу Г. Н. Б.
искове, че Г. Н. Б. дължи на „Т.Б.“ ЕАД, на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата от 912, 90 лв., представляваща сбор на суми по договори за
мобилни услуги и договори за лизинг, за които са издадени фактури на 20.12.2016 г.,
20.01.2017 г., 20.02.2017 г., 20.03.2017 г., 20.03.2017 г. и 20.04.2017 г., ведно със
законната лихва от предявяване на иска – 08.03.2019 г. до изплащане на сумата, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 13795/2019 г.
на СРС, ГО, 42 състав.
Ответницата е осъдена да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата от 385 лв. разноски по делото.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответницата Г. Н. Б. чрез
назначение особен представител адв. М.П.. В жалбата са изложени съображения, че
решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон,
съдопроизводствените правила и необосновано. Навежда се оплакване, че правата на
ответницата са нарушени, тъй като заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47,
ал.5 ГПК, но няма данни да е било изпълнено изискването на закона за три посещения
през една седмица, поне едно от които да е в неприсъствен ден, последвани от
залепване на уведомление, че длъжникът може да получи книжата в двуседмичен срок.
Навежда се и оплакване, че не е било обсъдено възражението му, че исковата молба е
било подадена от лице без представителна власт, тъй като не е било представено
пълномощно за адв. Ш.. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение.
1
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ищеца „Т.Б.“ ЕАД, в който се излагат съображения за неоснователност на заявените с
въззивната жалба оплаквания. Отправя се искане за потвърждаване на обжалваното
решение. Претендират се разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира
следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1
ГПК вр. ал.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, в рамките на установения в чл.415 ГПК срок. Целта
на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410
ГПК.
На 08.03.2019 г. „Т.Б.“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Г. Н. Б. за сумата от 912, 90 лв.,
представляваща сбор на суми по договори за мобилни услуги и договори за лизинг, за
които са издадени фактури на 20.12.2016 г., 20.01.2017 г., 20.02.2017 г., 20.03.2017 г.,
20.03.2017 г. и 20.04.2017 г.
С разпореждане от 18.03.2019 г. по ч. гр. д. № 13795/2019 г. на СРС, 42 състав
съдът е издал исканата заповед за изпълнение.
Заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК
В срока по чл.415 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред.
Изложените с въззивната жалба доводи във връзка с реда по чл.47, ал.5 ГПК
не са относими към предмета на спора. Те биха имали значение за защитата по реда на
чл.423 ГПК при липса на развито исково производство. Оплакването, че твърдяното
неспазване на реда по чл.47 ГПК е довело до неправилност на първоинстанционното
решение, е неоснователно. Не може да бъде споделен доводът на особения
представител, че е налице хипотеза на ограничаване правата на ответницата, доколкото
същият е назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК при спазване процесуалния закон
именно, за да се гарантира тяхното охраняване в исковото производство.
Неоснователно е оплакването, че исковата молба е подадена от лице без
представителна власт. Същата е подадена от ищцовото дружество чрез адв. Н.Ш.,
преупълномощен от Й.В.И. – Директор дирекция „Правни отношения и корпоративно
управление“, юрисконсулт на дружеството и пълномощник на законните
представители на ищцовото дружество, като по делото са представи както пълномощно
в нейна полза, включващо правото да преупълномощава с правото да се извършват
2
всички действия по юридическо обслужване на дружеството (чл.43), така и
пълномощно в полза на адв. Ш. (л.46).
С оглед изложеното и предвид изчерпване предмета на въззивна проверка,
обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба жалбоподателката няма
право на разноски.
На ответника по жалбата следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
сумата от 450 лв. разноски по делото – 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и
150 лв. депозит за особен представител на ответницата.
Съдът намира за неоснователно възражението по чл.78, ал.5 ГПК за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото същото е в
минималния размер по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20118825 от 18.05.2021 г. по гр.д. №
33790/2020 г. на СРС, ГО, 42 състав.
ОСЪЖДА Г. Н. Б., ЕГН ********** да заплати на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 450 лв. разноски по делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3,
т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3