Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Стара Загора, 24.03.2021
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на десети февруари през две хиляди и двадесет
и първа година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря: Ива Атанасова
и с участието на
прокурора: Маргарита Димитрова
като разгледа докладваното от съдия
Манолов КАН дело № 444 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба
на Областна дирекция на МВР – Стара Загора против Решение № 260156/05.11.2020г.,
постановено по АНД № 2384/2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е отменено като
незаконосъобразно Наказателно постановление
№20-1228-002690/25.08.2020г., издадено от Началник група към ОД на МВР Стара
Загора, сектор „Пътна полиция“ - Стара
Загора. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението,
като постановено при неправилно приложение на материалния закон – касационни
основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Оспорва се изводът на съда, че в наказателното
постановление не са посочени основни съставомерни факти от значение за нарушената
норма. Касаторът счита, че в наказателното постановление правилно е описано, че
мястото на нарушението въобще не е определено за паркиране, т.е. е извън
разрешените за паркиране места. По изложените съображения е направено искане за
отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се потвърди издаденото
наказателно постановление. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се
прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възражение на
ответника.
Ответникът
по касация Р.Д.Р., редовно и своевременно призован за съдебно заседание, явява
се лично и заявява, че оспорва касационната жалба. Моли решението на районния
съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Представителят
на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага
решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Касационният
състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените
основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна
проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество жалбата се явява неоснователна.
Производството
пред Районен съд Стара Загора се е развило по жалба на Р.Д.Р. ***, против наказателно
постановление №20-1228-002690/25.08.2020г., издадено от Началник група към ОД
на МВР Стара Загора, сектор „Пътна Полиция“ - Стара Загора, с което въз основа
на АУАН серия „АА“, №20-2690/28.07.2020г., на Р. е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 50 лв. на основание чл.178е от ЗДвП. От
фактическа страна административното обвинение се основава на това, че Р. на 15.07.2020г.,
около 18:40 часа, в гр.Стара Загора, кв.Самара 3, до бл.№6, срещу магазин
„Класик“, като водач на МПС е паркирал собствения си л.а. „Ситроен Саксо“, с
рег.***, в населено място, върху тротоарите извън разрешените за това места, определени
от администрацията или собственика на пътя. С посоченото деяние се сочи за
нарушена разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДвП. Съставен е АУАН по преписка
вх.№1228-17844/2020г. Нарушителят е установен на 28.07.2020г. Попълнена е
декларация по чл.188 от ЗДвП. Жалбоподателят е подал възражение срещу
издаденото наказателно. Възражението е разгледано, като е прието, че същото е
неоснователно. Изготвена е ДЗ рег.№3629/2020г.
С обжалваното
съдебно решение Районен съд Стара Загора е отменил изцяло посоченото наказателно
постановление. Прието е, че при издаването на санкционния акт и
реализацията на АНО са допуснати съществени процесуални нарушения. Констатирано
е, че в обстоятелствената част на наказателното постановление не са посочени
основни факти и обстоятелства, релевантни за състава на административното
нарушение. Обосновано е, че именно неотразените факти и обстоятелства са от
съществено значение за преценка на това осъществени ли са от страна на
нарушителя обективните и субективните признаци на състава на претендираното
административно нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП. Посочено е, че пропуските във
фактическата обстановка на наказателното постановление от една страна
ограничават правото на защита на жалбоподателя, а от друга – опорочават формата
на наказателното постановление, поради което последното не отговаря на
императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Въз основа на тези
процесуални нарушения, които съдът е окачествил като съществени и неотстраними
в съдебната фаза, атакуваното наказателно постановление е отменено на
процесуално основание, без да се разглежда спора по същество.
Решението
на Районен съд Стара Загора е правилно.
Административнонаказателната отговорност на Р.Р.
е ангажирана на основание чл.178е от ЗДвП, съгласно която разпоредба се наказва
с глоба от 50 до 200 лв. лице, което паркира пътно превозно средство в паркове,
градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари
в населените места извън разрешените за това места. От правна страна
обвинението е обосновано с допуснато нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП, която
норма регламентира, че за престой и паркиране в населените места пътните
превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по
посока на движението и успоредно на оста на пътя, като се допуска престой и
паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона
върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или
администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на
сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. От
фактическа страна извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение
се основава на това, че на 15.07.2020г. около 18:40 часа в гр.Стара Загора, кв.Самара
до бл.№6, срещу магазин „Класик“ като водач на МПС Р. е паркирал собствения си
л.а. „Ситроен Саксо“, с рег.***, в населено място, върху тротоарите извън
разрешените за това места, определени от администрацията или собственика на
пътя.
В случая в съдържанието на съставения АУАН и
на издаденото въз основа на него наказателното постановление, по никакъв начин
не е обосновано защо е прието, че на посочените дата, час и място
санкционираното лице е паркирало неправилно, в нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП.
След като законът принципно допуска паркирането на тротоарите при спазване на
съответните правила, за да се счита изпълнено императивното изискване на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН за описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, в съдържанието на наказателното постановление е следвало да бъде
посочено и фактически обосновано кое точно от нормативно регламентираните в
чл.94, ал.3 от ЗДвП условия за допустимост на паркирането на тротоар не е било
изпълнено, за квалифицирането на осъщественото паркиране на МПС като неправилно
и нарушаващо изискванията на този текст. В констативния и санкционния акт не е
отразено, нито е доказано, че за преминаване на пешеходците по тротоара, върху
който е паркирал автомобила си Р.Р., е останало по-малко от 2 м разстояние, или
нещо друго препятства ползването му по предназначение. С това не са спазени
изискванията за съдържание на АУАН и
наказателното постановление, посочени по чл.42 и чл.57 от ЗАНН и е нарушено
правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност
лице, което е абсолютно основание за отмяна на санкционния акт. Като го е
констатирал районният съд правилно е отменил наказателното постановление,
поради процесуалната му незаконосъобразност, без да разглежда спора по
същество.
В жалбата не са изложени конкретни оплаквания
за твърдяното от касатора процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.1, т.2
от НПК като основание за отмяна на съдебния акт, поради което касационната инстанция
не следва да го подлага на проверка.
С оглед на изложените съображения
съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което
обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при
правилно приложение на закона и при спазване на процесуалните правила, следва
да бъде оставено в сила.
Ответникът по касация не
претендира разноски по делото, поради което такива не следва да бъдат
присъждани.
Водим
от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260156/05.11.2020г.,
постановено по АНД №2384/2020г. по
описа на Районен съд Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.