Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр.
София, 27.04.2021 г.
В И М Е ТО
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на седми април две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря Й. П., като разгледа т.д. № 2746/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ вр. чл. 8, ал. 1
Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредба № 4/2004 г.).
Ищецът „В.и к.“ ЕООД твърди, че ответникът „С.Д.л -1“ ЕООД е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги съгласно договор № 14/2017 г., сключен за обект „Хотелски комплекс от категория 4* със СПА-център и център за балнеология в УПИ І-056017, м. „Бански път, землище на с. Баня, общ. Разлог. Сочи, че договорът предвиждал и задължение на оператора да отвежда отпадъчни води от обекта, както и че правоотношението било регулирано от общи условия, приети съобразно изискването на Наредба № 4/2004 г. и одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. Според ищеца част от отпадъчните води били от използван от потребителя допълнителен местен водоизточник въз основа на Разрешително за водовземане от минерална вода № МВ-062013-ГБ/12.06.2013 г. Тъй като потребителят не монтирал измервателен уред за измерване на количеството отпадъчни води от този водоизточник, същото съгласно общите условия следвало да се определи според експлоатационния дебит по разрешителното за водоползване и количеството потребена вода съобразно показанията на входното измервателно устройство. Въз основа на така изчисленото количество ищецът счита, че за периода 31.01.2018 г. – 22.10.2019 г. ответникът следвало да заплати възнаграждение за отвеждане на отпадъчни води в размер от 56 603,02 лв. Моли съда да го осъди да заплати тази сума, ведно със законна лихва и разноски. Възразява за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.
Ответникът „С.Д.“ ЕООД оспорва иска, като твърди, че в процесния договор не било предвидено да се оказва услуга „отвеждане на отпадъчни води“ или „канал за минералната вода“. Поддържа, че не е титуляр на разрешителното за водовземане, не е ползвал процесния допълнителен местен водоизточник, както и че няма данни да е оказвана процесната услуга по отвеждане на води. На негово име не били издавани фактури за процесната сума, като напротив – същото вземане за периода 02.01.2018 г. – 30.04.2018 г. било претендирано от третото за процеса лице „Х.С.Б.ЕООД, титуляр на разрешителното за водовземане, на основание „канал за минерална вода“. Ответникът сочи, че част от канализационния клон с дължина от 237,50 м. била изградена именно от това трето лице и ищецът не би могъл да претендира заплащане на възнаграждение за осъществяване на услугата чрез използване на тази част от мрежата, тъй като тя не му била предадена по предвидения в закона ред. Оспорва да е налице равенство между постъпващото в обекта количество минерална вода, и водата, излизаща от канала, тъй като били налице интензивни изпарения от откритите басейни, голяма част от отработената вода се използвала за поливане на градините, а също така клиентите на хотела пиели минералната вода. Въз основа на всичко изложено ответникът моли съда да отхвърли иска и да му присъди разноски. Възразява за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, като съобрази събраните доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявеният иск е за заплащане на възнаграждение за осъществяване на услугата „отвеждане на отпадъчни води“ (в частност – от минерален източник) по силата на договор. За основателността му в тежест на ищеца е да установи, че между него и ответника е сключен договор, по силата на който е изпълнявал процесната услуга съобразно договореното или обичайното й качество, както и какъв е размерът на дължимото за нея възнаграждение за процесния период.
1. Относно наличието на договор за осъществяване на услугата „отвеждане на отпадъчни води“.
От събраните писмени доказателства се установява, че ответникът е собственик на недвижим имот, представляващ УПИ І-056017 и находящ се в м. „Бански път“, землището на с. Баня, община Разлог, в който е изграден хотелски комплекс със СПА център и център за балнеология. От справката относно вписванията в имотния регистър е видно, че имотът е придобит от него с договор за продажба, сключен през 2016 г. с продавача „Х.С.Б.ЕООД.
За нуждите на центъра по балноеология в обекта се ползва минерална вода, добита въз основа на Разрешително за водовземане, чийто титуляр към процесния период е „Х.С.Б.ЕООД.
След придобиване на имота и в качеството си на собственик ответникът е сключил с ищеца договор от 21.02.2017 г. за предоставяне на ВиК услуги – в.и к. Договорът е сключен при общи условия съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. Възражението на ответника, че в предмета на договора не се включва услугата „отвеждане на отпадъчни води“ е неоснователно. На първо място, страните изрично са изключили от предмета му единствено отвеждането на дъждовни и дренажни води, а не отвеждането по принцип (чл. 1.3). Това личи и от изразената от страните в следващите разпоредби на договора воля – така например в чл. 1.4 страните са уговорили начин за „измерване на изразходваната вода и отведените отпадъчни води“; в чл. 2.2.3 е предвидено, че операторът има право да спира доставянето на вода и/или отвеждането на отпадъчни води при определени в общите условия предпоставки; отвеждането на отпадъчни води е намерило уредба и в общите условия към договора. На следващо място, подобна услуга не би и могла да е изключена от предмета на договора, тъй като, както разяснява вещото лице М. при разпита й в о.с.з. на 28.10.2020 г., „технически не е възможно да има отчетено постъпление на вода и то да не се отвежда или да се отвежда от друг оператор, различен от ищеца“, тъй като по силата на сключен по реда на чл. 198о, ал. 4 вр. ал. 3 ЗВ договор с Асоциацията по ВиК именно ищецът е придобил правото да е изключителен оператор на обособената територия, върху която е и процесният обект (стр. 8 от първоначалната СТЕ). Че отвеждането на отпадъчни води от обекта ще се извършва от ищеца, е посочено и в становището на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, издадено по повод инвестиционното намерение във връзка с водовземането на минерална вода от процесното находище и захранването на балнеоложкия център с нея (л. 70).
За възникване на облигационното отношение е достатъчно постигането на съгласие чрез сключване на договор съгласно чл. 8, ал. 5 от Наредба № 4/2004 г. с лице, имащо качеството на потребител по чл. 3, ал. 1 от Наредба 4/2004 г. (какъвто е и ответникът като собственик на обслужвания обект). Ирелевантно е дали процесният обект се използва фактически от собственика или от друго лице, комуто той е предоставил ползването на облигационно основание (арг. и от чл. 8, ал. 9 от Наредба 4/2004 г., съгласно който при наемно правоотношение задълженията за услугата са в тежест на наемодателя). Няма значение и на кого е издадено разрешението за водовземане на минералната вода, за чието отвеждане е предоставяна услугата, тъй като този административен акт не е годен да създаде облигационни отношения по осъществяване на ВиК услуги. Ето защо съдът не обсъжда доказателствата, свързани с правото на водовземане, принадлежащо на свързаното с ответника дружество „Х.С.Б.ЕООД, и тези за фактическото стопанисване на хотелския комплекс от същото трето лице.
Както беше посочено, източник на облигационното отношение за осъществяване на ВиК услуги е писменият договор, като разкриването на абонатен номер на потребителя има само спомагателен (счетоводен, технически) характер. Единствената хипотеза, в която наличието на разкрит абонатен номер може да е основание за плащане, е тази по чл. 9а от Наредба № 4/2004 г. – когато въпреки промяната на титуляря на вещното право върху обслужвания имот не бъде променена партидата на потребителя, като в този случай задължено ще остане лицето, на което е открита партида. Когато обаче е сключен договор между собственика и оператора, няма правно значение обаче дали ще бъде открита партида на възложителя, тъй като сключването на договора е приоритетно за възникване на правните последици да договарянето.
В настоящия случай се установява, че по заявление за присъединяване № ТО-26-107/18.07.2014 г. при оператора е открита партида с титуляр „Хот Спринг-Баня“ ЕООД за процесния обект, като няма спор, че фактури за процесните задължения са издавани по тази партида, както и че след прехвърляне на имота през 2016 г. партида на ответника не е откривана. По изложените по-горе правни аргументи обаче това обстоятелство не е годно да освободи ответника, тъй като с него е сключен впоследствие договор и той като страна по договора дължи да заплаща възнаграждението.
Въз основа на изложеното съдът приема, че между страните е сключен валиден договор за осъществяване на ВиК услуги, включващ и задължението на оператора да отвежда отпадъчни води, вкл. добити от минерален водоизточник.
2.
Относно изпълнението на услугата „отвеждане
на отпадъчни води“ за процесния период.
На 01.06.2020 г. при условията на чл. 43 от Наредба № 4/2014 г. е извършена проверка в процесния обект, като за резултатите е съставен Констативен протокол № 00657/01.06.2020 г. Документът е подписан освен от представител на ищеца, също и от трето лице – главен експерт при РИОСВ-Благоевград. В протокола е удостоверено, че „всички отпадъчни води от имота се заустват в канализационната мрежа на с. Баня, която се експлоатира от „В.и к.“ ЕООД – Благоевград“, а „количеството отпадъчни води от имота се формира от битови и производствени отпадъчни води от дейността на изградения в имота обект, от дъждовни води и от минерални води“. Въз основа на данните от тази проверка, както и на информацията от писмо изх. № РД-11-216(1)/31.03.2020 г., че за хотелския комплекс няма издадено разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, вещото лице по първоначалната СТЕ е направило извод, че „всички отпадъчни води от имота на потребителя, вкл. тези от ползването на минерална вода, се отвеждат от СКО, описано в договора и чрез новоизградения канализационен клон се включват в съществуващата РШ на уличната канализационна система на с. Баня“. Изводът е потвърден и от повторната СТЕ, която също заключава, че отвеждането на отпадъчните води от процесния имот се извършва от ищеца.
Неоснователно е възражението на ответника, че ищецът не би могъл да предоставя услугата чрез използване на изградения от „Х.С.Б.ЕООД канализационен клон, свързващ хотелския комплекс с уличната канализационна мрежа, и да претендира заплащане в своя полза на възнаграждение за това. Както е разяснено в първоначалната СТЕ, този канализационен клон е публичен актив и подлежи на предаване на съответната община и съответно на предоставяне на оператора (ищеца) за стопанисване и експлоатация. Инвестирането на средства в изграждане на клона може да създаде облигационни отношения между инвеститора и трето лице, но не лишава оператора от правото да използва и това канализационно отклонение. Наред с това, налице е неоказано от третото лице съдействие да предаде спорния канализационен клон на общината, което е видно от писмо изх. № 7000-1520(1)/19.10.2018 г. на кмета на Община Разлог, а това противоправно поведение не може да доведе до неблагоприятни последици в тежест на ищеца, който добросъвестно е предоставял услугата в качеството си на лицензиран оператор.
3. Относно
размера на дължимото възнаграждение.
Както беше посочено, доказва се, че в процесния комплекс освен вода за питейно-битови нужди се ползва и вода от друг водоизточник – за минерална вода. Налице е монтиран измервателен уред за измерване на количеството постъпваща минерална вода съгласно горепосоченото разрешително за водовземане. Няма обаче монтирано измервателно устройство за измерване на количеството отпадъчни води съгласно предвидената в чл. 36, ал. 2 от Наредба № 4/2004 г. възможност. Ето защо на основание чл. 36, ал. 1 от Наредбата „количеството отведени отпадъчни води в канализационната система се приема равно на количеството изразходвана от потребителя питейна вода, като към това количество се прибавя и количеството изразходвана вода от други водоизточници съгласно договора между оператора и потребителя.“ Впрочем хипотезата на немонтирано измервателно устройство за измерване на количеството отпадъчни води е предмет на сходна уредба и в общите условия, при които е сключен процесният договор – вж. чл. 13, ал. 2 и чл. 27. Възражението на ответника, че следва да бъде приспаднато количеството изпарена вода, която не е подлежала на отвеждане от ищеца, е правно неоснователно. Нормативната уредба е изрична и не позволява приложението на неразписани в нея правила за определяне на количеството отведени води – когато няма монтиран изходен водомер, потребителят, чиято е тежестта за монтирането му, носи риска да заплати за по-голямо количество отведена вода от действително отведената без да може да релевира възражения за нейното потребление преди отвеждането й.
Изчислено по предвидения в чл. 36, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. начин, количеството отпадъчни води за процесния период възлиза на 263261 куб.м., а дължимото за отвеждането им възнаграждение съгласно одобрените цени е в размер от 54 384,06 лв. съгласно първоначалното заключение на СТЕ. До тази сума следва да бъде уважен искът.
По
разноските:
Съобразно изхода от делото ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 4 769,51 лв. - държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска. Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер от 2 400 лв. е неоснователно, тъй като същото е напълно съобразено с минималния размер, определен в Наредба № 1/2004 г.
Ищецът следва да заплати на ответника разноски за вещи лица и за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете. Последното е уговорено в размер от 8 200 лв., като съдът намира за основателно възражението за прекомерността му – действително, по делото са проведени три заседания и са изслушани две експертизи, което сочи на фактическа сложност, но не и такава, която да обоснове повече от три пъти надвишение над минималния размер, определен по реда на Наредба № 1/2004 г., възлизащ на сумата от 2 328,09 лв. с включена добавка за повече от две заседания съгласно чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/2004 г. Ето защо възнаграждението за адвокат следва да бъде намалено до сумата от 4500 лв. Общо дължимите на ответника разноски възлизат на сумата от 211,69 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „С.Д.“ ЕООД, ЕИК********, да заплати на „В.и к.“ ЕООД, ЕИК *******, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ вр. чл. 8, ал. 1 Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи сумата от 54 384,06 лв., представляваща възнаграждение за отвеждане на отпадъчни води от минерален източник, осъществявано в периода 31.01.2018 г. – 22.10.2019 г. по силата на договор от 21.02.2017 г., ведно със законната лихва от 18.12.2019 г. до погасяването, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 4 769,51 лв. разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 56 603,02 лв.
ОСЪЖДА „В.и к.“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати на „С.Д.“ ЕООД, ЕИК********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 211,69 лв. разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: