№ 260013
град Шумен,
20.04.2022г.
Шуменският
окръжен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и осми септември,
през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
Окръжен съдия: Зара Иванова
при
секретаря Т.Кавърджикова, като разгледа
докладваното от окръжния съдия т.д. №85 по описа за 2019 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Подадена е искова
молба от А.С.Я., ЕГН **********, адрес: *** М.С.Я., ЕГН **********, адрес: ***,
Й.Я.К., ЕГН **********, адрес: *** и С.Г.К., ЕГН **********, адрес: ***,
съдебен адрес *** срещу „Бул Инс“ ЕИК **********, седалище и адрес на
управление: гр.София , бул.“Джеймс Баучер“ №87, представлявано от С.П.с която
са предявени кумулативно съединени искове с правно основание чл.
226, ал. 1 от КЗ (отм.) във връзка с § 22 от
ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г. във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищците твърдят, че
на 15.08.2014 г. на път ІІ-73
/Шумен-Карнобат/, км 4+582, е
настъпило ПТП с участието на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № .... управляван от
Г.Г.М.. и пешеходката, в резултат на което по непредпазливост била причинена
смъртта на последната. Сочи се, че водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ....-
Г.М.., е нарушил правилата за движение по пътищата и въпреки предприемането на
аварийно спиране реализирал ПТП с М.К.и по непредпазливост причинил смъртта й.
Твърдят също, че във връзка с настъпилото събитие е образувано ДП № 87/2014 г.
по описа на ОД на МВР – Шумен, пр. пр. № 1796/2014 г. по описа на ОП – Шумен,
което било прекратено с Постановление за прекратяване на наказателно
производство. Излагат също, че внезапната загуба е довела до множество
страдания и огромни затруднения в осиротялото семейство на М.К.. Твърдят, че А.Я.,
М.Я. и Й.К. са внуци на починалата и към момента на нейната смърт те почти
ежедневно са поддържали изключително близки и топли отношения с нея, както и че
изживяват изключително тежко внезапната смърт на своята баба и до момента не
могат да приемат загубата й. Сочи се също, че С.К. е сестра на починалата, като
до момента на смъртта на М.К.те са поддържали изключително близки и топли
отношения, живели са в обич, разбирателство и подкрепа. Предвид на това, че в
българското общество семейните отношения са традиционно близки и обичайно
децата се отглеждат от бабите и дядовците си, а батковците и каките помагат на
по-малките си братя и сестри, помежду им се пораждала духовна взаимност и
емоционална привързаност. Твърди се, че когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, какъвто е и настоящия
случай, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, е справедливо да се присъди обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тази връзка ищците сочат в
исковата си молба многобройна съдебна практика и считат, че са налице всички
необходими предвидени предпоставки за възникване и ангажиране отговорността на
застрахователя ЗД „БУЛ ИНС“ АД за заплащане на обезщетение за претърпените от
ищците неимуществени вреди в пълния им претендиран размер, без да се прилага
ограничаването на отговорността на застрахователя до сумата в размер на
5 000 лв. за всяко увредено лице. Поради това и с оглед характера на
вредите, предявяват срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, със седалище и адрес на управление
гр. София, иск за всеки един от ищците поотделно, а именно: А.С.Я., М.С.Я., Й.Я.К.
и С.Г.К., за сумата от по 70 000 лв. (в общ размер на 280 000 лв.),
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена
последица от загубата на праводателката им М.Г.К., като претенцията е формирана
след отчитане на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на М.Г.К. в
размер на 30%, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
смъртта – 15.08.2014 г., до окончателното й изплащане. Претендират направените
по делото съдебни и деловодни разноски, включително и адвокатско възнаграждение
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
С
молба вх. № 260949/26.10.2020 г. на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК ищците
изменят размера на предявените искове, като намаляват претенцията от по
70 000 лева на по 20 000 лева
за всеки .
В
срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК, ответникът представя писмен отговор, с който
оспорва иска по основание и размер. Предвид обстоятелството, че ищците са внуци
и сестра на покойната М.К., ответникът сочи, че съгласно приетото в т. 1 от ТР
№ 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък
са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от
24.09.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени, и обезщетение се присъжда при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени
вреди. Ответникът сочи, че ищците нямат право на обезщетение, защото житейски е
невъзможно да се изгради такава връзка като описаната в практиката на ВКС по
отношение на всички ищци, които са и от разнороден кръг. Твърди също, че на
преките наследници е присъдено и изплатено обезщетение във връзка с воденото от
тях гр. д. № 5548/2017 г. на СГС І-6 състав и в.гр.д. № 363/2019 г. на
САС.Ответникът твърди, че пострадалата М.К.е страдала от психическо заболяване
и за нея не са полагани никакви грижи от нейните роднини, в т.ч. ищците, като
най-вероятно ПТП е резултат от суицид. Прави се евентуално възражение за
съпричиняване на вредата от страна на пострадалата, която не е пресичала на
пешеходна пътека, не се е съобразила с посоката и скоростта на движение на
приближаващия към нея автомобил, като се е поставила в превишен риск. Твърди
се, че пострадалата е можела да се предпази и да избегне удара, но не е
предприела нищо, а напротив, вървяла е към правомерно движещия се автомобил.
Според ответника посочената в исковата молба степен на принос - 30% от страна
на пострадалата, е нереално занижен. Според него, ако водачът на лекия
автомобил има някакъв принос за ПТП, то не е повече от 1%. Ответникът прави
възражение за изтекла погасителна давност на предявените искове за главница и
лихви.
В
срока по чл. 372 от ГПК в допълнителна искова молба ищците сочат, че поддържат
предявените искове и направените доказателствени искания с исковата молба.
Твърдят, че попадат в кръга на правоимащите на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, вследствие смъртта на праводателя им – М.К.. Намират, че
цитираното от ответника гражданско дело е неотносимо към настоящия спор,
предвид залегналия в ГПК принцип за непосредственост. Твърдят, че процесното
ПТП е настъпило така, както е описано в исковата молба, и вината за настъпване
на ПТП принадлежи на водача на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № .... застрахован
в ЗД „БУЛ ИНС“ АД. Също твърдят, че смъртта на М.Г.К. се намира в
причинно-следствена връзка с получените от процесното ПТП телесни увреждания,
като в тази връзка са ангажирани писмени доказателства и е направено искане за
назначаване на СМЕ.
Касателно
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
починалата считат, че следва да се вземе предвид обстоятелството, че размерът
на исковите претенции, представляващи застрахователни обезщетения за
претърпените от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
получени като пряка непосредствена последица от загубата на праводателката им М.К.,
е формиран след отчитане на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на М.К.В
срока по чл. 373 от ГПК от ответника е постъпил отговор на допълнителната
искова молба, с който оспорва иска по основание и размер и поддържа отговора на
исковата молба изцяло. Оспорва да е налице „особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди“ по смисъла на ТР № 1/2018 г. на
ОСНГТК на ВКС. Счита, че в конкретния случай към датата на ПТП е действало ППВС
№ 2/1981 г., следователно ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС не се прилага за ПТП,
настъпили преди датата на постановяването му и отмяна на действащото до преди
това.
Съдът въз основа
на събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На
първо място следва да бъде даден отговор на възражението на ответника, че
доколкото процесното ПТП е настъпило преди издаването на ТР № 1/21.06.2018 г.
на ВКС по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК, а ищците се явяват лица, които са извън
кръга роднини посочени в постановлението и като такива не притежават право
да търсят обезщетение за вреди от
починалия им роднина. Не могат да бъдат споделени доводите на ответника относно приложението и действието на
тълкувателно Решение № 1/21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК.
Настъпването на застрахователното събитие преди приемане на тълкувателното
решение не изключва приложението му. По аргумент на разпоредбите на чл. 46 от
ЗНА, предмет на тълкуване е правната разпоредба. Тълкувателните решения не
са нормативни актове, а теорията ги възприема като източник на правото,
доколкото тълкувателните решения косвено са задължителни за всички правни
субекти. Тълкувателните решения служат за уеднаквяване на съдебната практика, с
оглед гарантирането на правилното и еднакво приложение на законите спрямо
всички. Съществено е в случая, че с ТР №
1/21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК не се изоставя даденото
тълкуване с Постановление № 4/1961 г., № 5/1969 г. и № 2/1984 г., а се
разширява даденото с посочените тълкувателни актове, тълкуване. Това е в
синхрон и с процеса на създаването и изграждането на правната система на
правото на Европейския съюз и водещата роля на Съда на ЕС в този процес, който
чрез своите съдебни актове на тълкуване извежда водещите принципи на
приложението на правото на ЕС, като по този начин съдебните решения на СЕС
самоизграждат правната система, което е наложило осъвременяване на съдебната
практика, а не цялостното изоставяне на установената такава.
Между страните не е спорно, че към датата на
ПТП , гражданската отговорност на лицето сочено като деликвент- Г.М.. е
застрахована при ответника, относно управляваното от него МПС - л.а Фолксваген
Голф с per № .....
От протокол за ПТП № 1480934, протокол за
оглед на местопроизшествие от 15.08.2014 г., от показанията на свидетеля Г.М..,
както и от заключението на приетата по делото САТЕ, съдът приема за доказано,
че ПТП е настъпило при следния
механизъм : На 15.08.2014г., управляваният
от Г.Г.М.. л.а Фолксваген Голф с per
№ ...., се движел по път П-73
/Шумен-Карнобат/ в посока от гр. Шумен за гр. Карнобат, през светлата част на
денонощието. Платното за движение е било с двупосочно движение, с по една пътна
лента за движение на превозни средства в съответната посока, разделени с пътна
маркировка бяла прекъсната линия. Пътната настилка е била от асфалтобетон и е
била суха. Скоростта на движение на автомобила е била в рамките на около 86,9
км/ч, и след преминаването му покрай разклона за с. Дибич, в района на км
4+583, пешеходеца М.Г.К. предприема пресичането
на платното за движение, като навлиза от района на лявата граница на пътното
платно и бягайки се движи в посока отляво надясно спрямо посоката на движение
на автомобила и косо спрямо оста на платното за движение. Водачът на автомобила
възприема пешеходеца като опасност за движението си и предприема спиране на
управляваното от него превозно средство, но не успява да спре и настъпва удар с
намиращия се в коридора му за движение пешеходец, когато пешеходеца се намира в
район който отстои на около 0,85 метра вляво от дясната граница на платното за
движение. След удара л.а Фолксваген изминава път с дължина от около 22 метра,
до момента на окончателното му установяване в покой в район в лявата пътна
лента, като под автомобила се образува тъмно петно вследствие възникнал теч на
течност от предната част на превозното средство. След удара тялото на
пешеходеца е "носено" и отхвърлено напред и пада пред предната част
на установилия се в покой автомобил, като същото се установява в покой в района
на дясната пътна лента. Вследствие настъпилото произшествие пешеходеца М.Г.К. е получила телесни наранявания които са
несъвместими с живота и същата умира на мястото на ПТП. По л.а Фолксваген са
причинени повреди по предната част на автомобила.
Първото и основно
възражение на ответника е, че застрахованият не е извършил противоправно
действие, т.к. ПТП покрива хипотезата на случайно деяние. Според чл.15 от НК не е виновно извършено деянието, когато
деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасните последици (случайно деяние).
Съдът не възприема
за основателно възражението на ответника, като този извод се формира от
приетата и неоспорена от страните САТЕ. В експертизата са предложени два
варианта на възможността водачът на МПС да предотврати ПТП. В първия случай,
вещото лице приема хипотетично, че ако опасността за движението за водачът на
л.а Фолксваген Голф възникнала към момента на стъпване на стъпване на
пешеходеца на платното за движение, то водачът на превозното средство е имал
техническата възможност да предотврати настъпването на произшествието чрез
предприемане на спиране на управлявания от него автомобил, защото разстоянието,
което му е било необходимо да спре, от момента на възприемане на опасността, до
момента на окончателното си спиране, така наречената „опасна зона при спиране“,
при скоростта на движение която е имал, е било в рамките на около 77,3 метра, а
към момента на стъпване на пешеходеца на платното за движение, автомобилът е
отстоял на около 107,2 метра от мястото на ПТП.
Вторият вариант
предложен от ВЛ е даден при условие, че водачът
на л.а Фолксваген Голф е възприел пешеходката в момента на навлизането и
в пътната лента в която се е движел. В този
случай, се приема, че водачът на
превозното средство не е имал техническата възможност да предотврати
настъпването на произшествието, чрез предприемане на спиране на управлявания от
него автомобил, защото разстоянието, което му е било необходимо да спре, от
момента на възприемане на опасността, до момента на окончателното си спиране,
така наречената „опасна зона при спиране“, при скоростта на движение която е
имал, е било в рамките на около 77,3 метра, а към момента на навлизане на
пешеходеца в района на пътната лента в която той се е движил, управлявания от
него автомобил е отстоял от мястото на ПТП на разстояние от около 43,32 метра.
По делото е
разпитан като свидетел Г.М.. - водач на посоченото МПС, който твърди, че
пешеходката е „изскочила“ от храстите, т.е. той я е възприел като опасност за
движението още към момента, в който е стъпила на пътното платно, ето защо съдът
приема за меродавно заключението в първия вариант, според който водачът на МПС
е имал възможност да предотврати удара, но поради закъснялата му реакция е
настъпил, с което е нарушил задължението си по чл.
20, ал. 2 от ЗДвП, а именно да намали скоростта и в случай на необходимост
да спре, когато възникне опасност за движението.
Въпреки горното, а
именно наличие на осъществен деликт от застрахования, съдът намира, че
ответникът не дължи заплащане на обезщетение на ищците, т.к. същите не са
материално легитимирани да получат такова. Те са извън кръга роднини изрично
посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., следователно е необходимо да бъде извършена
преценка за наличието на предпоставките уредени от т. 1 от ТР № 1/21.06.2018 г.
на ВКС по тълк. дело № 1/2016 г., ОСНГТК. В този текст е предвидено право на
обезщетение за неимуществени вреди могат за всеки, който е имал трайна и дълбока емоционална връзка с
пострадалия. Съгласно цитираното ТР, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г. и по изключение
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания.
Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в двете постановления,
следва да се допусне като изключение – само за случаите, когато житейски
обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се
породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително
претърпени неимуществени вреди. Разяснено е, че особено близка привързаност
може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби, дядовци и
внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и
сестрите, съответно бабите, дядовците и внуците, са част от най-близкия
родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия
от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи
по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е
достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие
смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961 г. и № 5/1969 г.
Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да
се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело
пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като
интензитет и продължителност) морални болки и страдания.
В разглежданата
хипотеза, според съда не е налице
основание да се приеме, че между починалата и внуците и А.С.Я., М.С.Я. и Й.Я.К.
и сестра и С.Г.К., са били създадени и съществували такива изключителни по своя
характер и естество връзки, които да обосноват изключение от разрешението
залегнало в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г. За установяване на претърпените от тях болки
и страдания са разпитани св.С.Й.Я.. и Я.Й.К.които са синове на починалата, т.е.
са в близка родствена връзка с ищците. Първият твърди, че при настъпване на ПТП
му се обадил синът му М. . Заявява, че децата му А.С.Я., М.С.Я. изключително много уважавали о
обичали починалата си баба . Когато били малки деца, били оставяни на нейните
грижи. Когато баща му – съпруг на М.Г.К. починал през 2009г., контактите с
внуците и зачестили, започнали да я
посещават ежедневно, били водени от родителите си когато били по-малки и така било
постоянно . Заявявали, че много я обичат
и уважават, били много привързани . Когато настъпило ПТП, синът му М. бил много
разстроен , наложило се да го водят на консултации при психолог. Не само, че я
обичали, но получавали и помощ от баба си. Много тежко преживяли загубата и .
Месеци наред не можели да се възстановят. Той твърди, че ищцата – сестра на
починалата също тежко преживяла смъртта и защото били много близки Ходели си
често на гости. Следващият свидетел заявява, че синът му Й.Я.К. бил в много
добри взаимоотношения с баба си. След като починал баща му, всеки ден , след
работа я посещавал . Твърди, че ищцата е отгледала починалата си сестра, защото
майка им е починала много рано. Синът му и леля му много тежко преживели смъртта
и, винаги изниквали спомени за нея.
Въпреки, че
свидетелите са лица от категорията по чл.172 от ГПК, възприема показанията им,
в цитираната по-горе част, за достоверни, т.к. са логични, последователни,
непротиворечиви и житейски обосновани. От тях се доказва, че ищците са обичали
и уважавали починалата. Внуците и контактували често с нея, когато били малки,
тя помагала в отглеждането им. Сестра и
също била много привързана към нея, често си гостували за продължителни периоди
от време. Като не отрича факта, че преживе между починалата и ищците е
съществувала привързаност, уважение, обич и взаимна грижа, както и, че смъртта
и причинила душевни страдания, счита, че те не се отличават с изключителност,
не може да се приеме, че са по-дълбоки, по-силни или по-необичайни от тези
характерни за българския бит и семейни връзки.
Поради посоченото,
съдът намира, че исковете се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени
изцяло.
На основание
чл.78,ал.3 от ГПК ищците дължат на ответника деловодни разноски в размер на
8 740 лева- адвокатско възнаграждение, вкл. ДДС и възнаграждение по САТЕ.
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.С.Я., ЕГН **********, адрес: *** М.С.Я.,
ЕГН **********, адрес: ***, Й.Я.К., ЕГН **********, адрес: *** и С.Г.К., ЕГН **********,
адрес: ***, съдебен адрес *** срещу „Бул
Инс“ ЕИК **********, седалище и адрес на управление: гр.София , бул.“Джеймс
Баучер“ №87, представлявано от Стоян Проданов, искове по чл.
226, ал. 1 от КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
в размер на по 20 000 лева, за всеки от ищците, вследствие от смъртта на М.Г.К.,
починала при ПТП, настъпило на 15.08.2014г., , като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА А.С.Я., ЕГН **********, М.С.Я., ЕГН **********, Й.Я.К.,
ЕГН **********, и С.Г.К., ЕГН ********** ***“ ЕИК ********** сумата 8 640
(осем хиляди седемстотин и четиридесет) лева- адвокатски хонорар с вкл.ДДС и
възнаграждение по САТЕ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: