Определение по дело №1280/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1103
Дата: 24 ноември 2022 г. (в сила от 24 ноември 2022 г.)
Съдия: Магдалена Лазарова
Дело: 20221000601280
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 21 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1103
гр. София, 23.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Веселина Вълева
Членове:Красимира Костова

Магдалена Лазарова
като разгледа докладваното от Магдалена Лазарова Въззивно частно
наказателно дело № 20221000601280 по описа за 2022 година

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.446 ал.2 НПК.
Образувано е по повод постъпили частни жалби от лишения от свобода
И. Г. В. и неговия служебен защитник адв.Н. Н. срещу определение № 369 от
20.10.2022г. по ЧНД № 546/2022г., с което сезиран по предложение на
началника на Затвора – гр.Бобов дол, Окръжен съд –Кюстендил на основание
чл.446 ал.2 НПК вр. чл.68 ал.1 ЗИНЗС е определил „специален режим“ на
изтърпяване на определеното му при условията на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 и
24 НК общо наказание лишаване от свобода в размер на 2 години и 6 месеца с
определение № 692 от 15.06.2022г. по чнд № 468/2022г. по описа на Районен
съд –Дупница, изтърпявано при първоначален „строг“ режим.
В жалбата на л.с.В. се твърди, че направеното предложение по реда на
чл.68 ал.1 ЗИНЗС е провокирано от заведеното от него наказателно дело
срещу началника на затвора в Районна прокуратура –Дупница.Подчертава се,
че няма наложени нито едно наказание за „сбИ.е или масови скандали,
алкохол и наркотици“, поради което не може да се счита, че представлява
опасност за останалите лишени от свобода. Отправя се молба за отмяна на
обжалвания съдебен акт като неправилен и незаконосъобразен.
1
В жалбата на служебния защитник се отправя същото искане, като се
акцентира на здравословното състояние на В. с твърдения, че с промяна на
режима в „специален“ се поставя в риск живота и здравето му, в нарушение
на разпоредбите на чл.31 ал.5, чл.28 и чл.29 ал.1 от Конституцията на Р
България и практиката на ЕСПЧ. Прави се искане за назначаване на СМЕ,
която да даде заключение „дали специалният режим, при който осъденият ще
продължи да изтърпява наказанието си ще повлияе неблагоприятно върху
здравословното му състояние, в контекста на неговото заболяване“.
Срещу подадените частни жалби не е постъпило писмено становище от
Окръжна прокуратура –Кюстендил и от началника на Затвора – гр. Бобов дол.
САС след като се запозна с материалите по делото намира същите за
процесуално допустими, но разгледани по същество за неоснователни по
следните съображения:
В атакуваното определение окръжният съд е изложил детайлни
съображения отоносно наличието на всички кумулативно изискуеми
предпоставки по чл.68 ал.1 ЗИНЗС, задълбочено обсъждайки представените
по делото писмени доказателства, съдържащи се в затворническото досие на
лишения от свобода, които е намерил за убедителни, обективни и
подкрепящи заявената претенция за утежняване на режима на изтърпяване на
наложеното наказание. Касае се за многократно осъждано лице, с утвърден
поведенчески модел на криминогенно мислене и асоциално поведение, с
продължителен престой в местата за лишаване от свобода и бързо завръщане
след освобождаване, в случая – след месец и половина, като при извършената
първоначална оценка рискът от рецидив е определен като висок - 100 точки, с
множество дефицитни зони – 7 на брой.
Настоящият въззивен състав се съгласява, че демонстрираното до
момента поведение от В. при условията на „строг“ режим на изтърпяване на
наложеното му наказание лишаване от свобода не може да аргументира
извод за настъпила промяна в положителен аспект и желание за съобразяване
с установените в затвора правила. Напротив от хронологично изредените в
обжалвания съдебен акт общо десет дисциплинарни наказания, наложени на
жалбоподателя в рамките на осем месеца, за разнообразни по вид нарушения
на въведения вътрешен ред (повреждане на имущество на затвора; обидно
отношение към служители на НОС; неспазване и неизпълнение на
2
задължение за участие в задължително мероприятие; притежание на
неразрешени вещи и предмети- самоделно изработен нож/острие/ от лъжица;
притежание на заготовка за алкохол; участие в игри, нарушаващи вътрешния
ред, правата на другите лишени от свобода и добрите нрави; неправомерно
преместване и ползване на вещ, предназначена за общо ползване от лишените
от свобода; притежаване на вещи извън регламентираните в чл.96 ал.4
ППЗИНС по време на изтърпяване на наложени дисциплинарни наказания
„изолиране в наказателна килия“), с основание може да се заключи, че
същите не са дали желания резултат, като дори е налице ескалация на
наблюдаваната негативна тенденция в поведението му – пет от наказанията
са наложени със заповеди на ръководството на затвора от м.септември 2022г.,
като две от тях са за нарушения от един и същи вид, извършени по време на
изпълнение на други наложени му дисциплинарни наказания „изолиране в
наказателна килия“.
Провежданата до момента с него корекционно - възпитателна работа не е
постигнала значими резултати в посока поправянето му и не е довела до
позитивна личностна и поведенческа промяна. По време на престоя в
затвора В. не е награждаван. При извършване на ревизии на оценката на риска
от рецидив се наблюдава актуално завишение с 2 точки, в границите на
високия риск - 102 точки, рискът от агресивно поведение е умерено висок,
като общата оценка на криминогенните потребности също е висока. От
материалите, съдържащи се в затворническото досие се установява, че
престоят му до момента в пенитенциарно заведение е белязан от затруднения
в адаптацията, проблемна комуникация и конфликти с затворническата
администрация и други лишени от свобода, което е довело до преместването
му в друго спално помещение.
В този смисъл на вниманието на съда са били представени достатъчно и
категорични доказателства, че л.с. В. не зачита установения вътрешен
правопорядък, системно и грубо нарушава същия, като въпреки налаганите
му дисциплинарни санкции не показва желание за превъзпитаване и
коригиране на поведенческите си нагласи, с които влияе отрицателно и върху
другите лишени от свобода, застрашавайки тяхната сигурност. Именно
липсата на лична мотивация и стремеж за преосмисляне на досегашните
прояви и съобразяването им в бъдеще с реда и правилата в условията на
социална изолация, отсъствието на желание за извличане на поуки от
3
допуснатите отклонения, несъмнено налага необходимост от предприемане
на други възможни мерки за ограничаване на възможността за извършване на
дисциплинарни нарушения и за негативно влияние върху останалите лица,
изтърпяващи наказание.
В контекста на гореизложеното, предвид липсата на настъпила
положителна промяна в поведенческия модел на лишения от свобода,
въпреки наложените множество дисциплинарни наказания за сравнително
кратък период от време, отчитайки броя, вида и тежестта на извършените
нарушения, детайлно описани в контролирания съдебен акт, САС споделя
изцяло мнението на първостепенния съд за наличието на кумулативно
изискуемите от закона предпоставки по чл.68 ал.1 ЗИНЗС за промяна на
режима на изтърпяване на наказанието в следващия по тежест, именно като
наложителна мярка за корекционно въздействие спрямо него.
По отношение на доводите на защитата, че не е изследван въпросът за
съвместимост на здравословното състояние на лишения от свобода с
определения по-тежък режим, следва да се отбележи, както правилно е приел
окръжният съд, че липсват данни за актуално обостряне на заболяването,
което е хронично и лекувано медокаментозно от 2018г., като при евентуално
влошаване на здравословния статус на В., съществува законова възможност за
свовременна намеса и предприемане на мерки от затворническите власти по
реда на чл 68 ал.3 вр. чл.198 ал.4 ЗИНЗС. В този смисъл въззивната инстанция
също не намира необходимост от назначаването на исканата от защитата
СМЕ.
В заключение следва да се посочи, че макар и несъвсем прецизен като
изказ, диспозитивът на проверявания съдебен акт не се нуждае от корекция,
доколкото от същия става ясна волята на съда, че се касае за замяна на
първоначално определения „строг“ режим на изтърпяване на наказанието със
„специален“.
Водим от горното, САС

ОПРЕДЕЛИ:

4
ПОТВЪРЖДАВА определение № 369 от 20.10.2022г. по ЧНД №
546/2022г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, с което е заменен
първоначално определения „строг“ режим на изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода на л.св. И. Г. В., наложено с определение № 692 от
15.06.2022г. по чнд № 468/2022г. по описа на Районен съд –Дупница, със
„специален“ режим.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5