№ 6105
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241110140067 по описа за 2024 година
РЕШЕНИЕ
07.04.2025 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр.
дело № 40067/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу Г. Л. АЛ, в която се твърди, че
ответника била потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.
************************, аб. 153543, като била доставена топлинна енергия, по договор
за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил
топлинна енергия на стойност 1180,50 лева за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., но
ответника не я бил заплатил, поради което изпаднал в забава и дължал и обезщетение за
забава върху главница за топлинна енергия в размер на 228,03 лева за периода от 15.09.2021
г. до 07.12.2023 г. Излага съображения, че е предоставил и услугата дялово разпределение,
поради което ответникът му дължал сумата от 22,68 лева, представляващи припадаща се
част от цената на услугата дялово разпределение за периода 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г.,
както и сумата от 5,47 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
1
периода 15.01.2021 г. до 07.12.2023 г. Твърди, че е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, която била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което имал
правен интерес от предявените искове. Иска да бъде признато за установено, че ответника
дължи претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, чрез
особения представител, като е направен отвод за нередовност и недопустимост на исковата
молба, като обосновава, че не са спазени изискванията досежно обстоятелствената част на
претенция по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. Поддържа, че предявените искове са неоснователни по
основание и размер, като ищецът не бил доказал, че е доставил топлинна енергия за битови
нужди, съответно в какъв размер. Твърди, че няма качеството на потребител на топлинна
енергия. Навежда доводи, че не е доказано, че основанието за доставка на топлинна енергия,
като освен това обвързването му с общите условия противоречали на свободата на
договарянето и КРБ, както и основни принципи на правото. Развива съображения от правна
страна, че разпоредбите на ЗЕ били в противоречие с правото на СЕС и КЗПЧОС, за което
прави подробна аргументация. Поддържа, че общите условия не го обвързвали, тъй като не
били влезли в сила. Твърди, че били налице неравноправни клаузи, доколкото потребителят
не можел да се откаже от договора, което правело изобщо общите условия недействителни,
като излага подробна обосновка от правна страна. Сочи, че правилото на чл. 153 ЗЕ не
забранявало индивидуалният отказ от договора и предлаганите услуги. Инвокира доводи, че
неравноправните клаузи правели незаконно и дяловото разпрделение, което неправомерно се
отчитало и фактурирало на потребител, за което сочи съображения от правна страна от ПЕС.
Твърди, че освен това неравноправното положение на потребителя произтичало и от самите
дефиниции на понятията, които се вземали предвид при формирането на вземането за
сградна инсталация, като националната правна уредба не била изобщо хармонизирана с
правото на ПЕС. Поддържа, че договора и общите условия били нищожни, съобразно
действащото българско право, което аргументира от правна страна. Навежда доводи, че
топлинната енергия, ако да е била доставена е в противоречие с нормативините изисквания.
Иска отхвърляне на исковете, като претендира разноски, като прави искане за авансово
плащане на адвокатско възнаграждение.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени
средства, като е изразило становище за доказаност и основателност на предявените искове.
С Определение от 27.12.2024 г., съдът на основание чл. 247 ГПК е допуснал поправка
на очевидна фактическа грешка в Заповед за изпълнение на парично задължени по чл. 410
ГПК от 08.01.2024 г. по ч. гр. д. № 70579/2023 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав, като
по отношение периода на главницата за топлинна енергия, вместо неправилно изписаното
„вземането за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за сумата от 229,03
лева“, да се чете правилно: „вземането за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за сумата от 228,03 лева“.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
2
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
По делото е представен Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
НИМ от 30.04.1981 г., като се установява, че ДАГ е станала собственик на недвижим имот,
находящ се в гр. ************************.
3
В о. с. з. от 04.02.2025 г., процесуалният представител на ищеца заявил, че с оглед
докладваното писмо с постъпилия договор не поддържа доказателственото си искане в
молба от 04.02.2025 г.
Съдът констатира, че по делото не са представени никакви доказателства от ищеца, че
ответникът е собственик или вещен ползвател на имота, за което на ищеца е разпределена и
указана доказателствената тежест, като съдът отчита и факта, че в случая ответника изрично
е оспорил тези обстоятелства, респ. наличието на облигационна връзка. В случая са уважени
доказателствени искания на ищеца за изискване на информация от различни структури на
Столична община, като писмата са докладвани в о. с. з. от 13.03.2025 г., като по делото се
установява, че трето лице за настоящият правен спор е собственик на имота. Липсват
доказателства и в противна насока, доколкото и от представените от третото лице-помагач
писмени доказателствени средства се установява, че имота и партидата са на трето лице за
правния спор.
Следователно, предвид неблагоприятните последици на доказателствената тежест,
съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната
действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
На следващо място трябва да се спомене, че съдът не е уважил искането по чл. 186
ГПК във връзка с удостоверение за наследници на ДАГ, поради съображения, че от една
страна ищецът има трайно поведение, установено и от настоящият съдебен състав чрез
общият исков процес да „събира“ доказателства по отношение установяването на лица
свързани с топлоснабдените имоти, което е в противоречие с чл. 3 ГПК. В тази насока,
трябва да се спомене, че настоящото производство е образувано при условията на чл. 422
ГПК, като наличието на твърдяно наследствено правоприемство е нов факт, който е трябвало
да се спомене от ищеца още в заявлението по чл. 410 ГПК, във връзка с което му е издадена
и заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Тоест, добавянето на новия факт, касаещ
установяването на облигационна връзка практически изменя основанието на претенцията, а
съобразно т. 11б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК „В производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.
1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК - за
изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което
произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на
размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането,
различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се
заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата
между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния
размер на вземането, при условията на чл. 210, ал. 1 ГПК може да се предяви осъдителен
иск в това производство.“.
Следователно, тъй като не е налице първата материална предпоставка –
установяването пълно и главно наличието на облигационно отношение между страните, то
това е достатъчно основание за отхвърляне на претенциите за главницата, респ. не следва да
се обсъждат останалите събрани по делото доказателства за наличието на останалите
материални предпоставки.
Претенциите за мораторни лихви са акцесорни – с оглед исковете за главниците –
поради което са и обусловени от тях. След като обуславяващата претенция е недействителна,
то такава се явява и обусловената претенцията, поради което последните също следва да
бъдат отхвърлени.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира деловодни
разноски разполага само ответника. Последният не е поискал присъждането на деловодни
разноски и не е доказал, че действително е сторил такива, поради което такива не следва му
се присъждат на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
4
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. ********************Б срещу Г. Л. АЛ, ЕГН: **********, с адрес:
гр. ************************, за признаване за установено на основание чл. 422, ал. 1
ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Г. Л. АЛ, ЕГН: ********** дължи на „ТС“ ЕАД, ЕИК: *********,
сумата от 1180,50 лева – незаплатена цена на доставена топлинна енергия по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за периода от м.05.2020 г. до
м.04.2022 г. за имот, находящ се на адрес: гр. *****************, аб.№ 153543, както и
сумата от 228,03 лева – мораторна лихва върху вземането за топлинна енергия за периода
от 15.09.2021 г. до 07.12.2023 г., както и сумата от 22,68 лева – цена на услугата дялово
разпределение за периода от м.11.2020 г. до м.04.2022 г., както и сумата от 5,47 лева –
мораторна лихва върху вземането за дяловото разпределение за периода от 15.01.2021 г. до
07.12.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 08.01.2024 г.
по ч. гр. д. № 70579/2023 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „ТС“ ЕООД на
страна на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5