Решение по дело №688/2017 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 8
Дата: 5 януари 2018 г. (в сила от 7 януари 2019 г.)
Съдия: Валентина Драгиева Иванова
Дело: 20175210100688
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 май 2017 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № . . . .

гр. Велинград, 05.01.2018 година

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на седми декември през две хиляди и седемнадесета година в следния състав:

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

Секретар: Ц. Коцева

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 688 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Искове по чл.124 от ГПК– отрицателен установителен иск за собственост и по чл.537, ал.2, пр.второ ГПК.

 

Производството е образувано по искова молба на ищците В.Ц.Г., ЕГН ********** *** и И.Ц.Г., ЕГН ********** ***, срещу  Е.В.Г., ЕГН ********** ***.

 

Предявен е отрицателен установителен иск за собственост - да се признае за установено по отношение на ответника, че не е собственик на имотите описани в констативен нот.акт №47 том 1, рег.617, нот.дело №46/07.03.2017г., с по обстоятелствена проверка е признат за собственик на втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда –западен калкан на ЗП от 80 кв.м. с адм.адрес гр.Велинград, ул.“***“ №2а, ведно с гараж на ЗП от 20 кв.м., построени в УПИ 3521 от кв.185 по плана на гр.Велинград, както и да бъде отменен този нотариален акт.

В искова молба ищците твърдят, че е представеното от ответника Е.В.Г. по гр.дело № 968/2017г. новооткрито доказателство - нотариален акт за собственост, което пораждало за тях правен интерес предявяване на установителен иск. Твърдят, че с представения нотариален акт по обстоятелствена проверка - н.акт № 47,том 1,рег.617,дело 46 от 07.03.1017 г. с който Нотариус с рег. № 650 на Нотариалната камара- М.Р.е признала ответника Е.В.Г. за собственик на процесния имот. Твърдят, че всъщност двамата ищци са собственици на процесния имот , тъй като са представили по делото нот.акт за собственост на етажа, дарен им от баща им Ц.Г.И.през 1975г. А гаража са го придобили по наследство от  техния  баща Ц.Г., тъй като са наследили и земята върху която е построен гаража, а той се явявал подобрение върху парцела и на принципа на приращението и ищците са собственици и на гаража.  Доказателства в тази насока са предоставени в гражданското дело- нотариален акт за собственост на парцела под № 331 от 14.12.1968 г. и строителни документи на името на Ц.Г.И.за гараж. Твърдят още, че ответника Е.В.Г. живее в  тяхна  собственост, защото  ищците са  предоставили имота той да живее в него, да го ползва, но не са  му прехвърляли собственоста. Настоява се на това, че в резултата на това провоотношение ответникът не е придобил правата които претендира с нот. акт н.акт № 47,том 1,рег.617,дело 46 от 07.03.1017 г. с който Нотариус с рег. № 650 на Нотариалната камара- Мария Рангелова, с който е признат ответника Е.В.Г. за собственик на процесния имот. Това било така, тъй като Е.В.Г. владеел имота на основание ,негодно да го направи собственик, знаейки че праводателите на имота са собственици. Той се явявал и недобросъвесен владелец, тъй като не владеел имота необезпокоявано. В тази връзка сочат, че ищците са го поканили през месец април 2016г. с две нотариални покани, предоставени в гр.дело №968/2016 г. да им заплаща наем или да освободи имота. Шест месеца по-късно  завели  и гражданското дело с № 968 /2016 г. с иск по чл.108 от ЗС . Ето защо считат, че ответникът Е.Г. е недобросъвестен владелец. И като такъв не е придобил правата, които претендира в НА по обстоятелствена проверка. Нотариуса го бил обявил за собственик само и единствено въз основа на свидетелски показания. А не били предоставени и оригинерни основания, годни да го направят собственик, защото такива нямало.

Въз основа на така очертаната обстановка се иска съдът да постанови решение, с което със силата на присъдено нещо да установи, че Е.В.Г. не е собственик на имотите ,описани в нот.акт№ 47,том 1,рег.617,дело 46 от 07.03.1017 г. с който Нотариус с рег. № 650 на Нотариалната камара- М.Р.го е признала за собственик на втори жилищен етаж от дветажна жилищна сграда- западен калкан с административен адрес:гр.Велинград,ул. ***” № 2а на застроена площ от 80.00- осемдесет кв.метра ,ведно с гараж със застроена площ от 20.00кв.метра построени в УПИ-3521 в кв.185 по плана на гр. Велинград и на основание чл.537,ал.2 от ГПК и  да  се отмени нотариалния акт по обстоятелствена проверка.

 

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника в която намира, иска за неоснователен по следните съображения:  Твърди, че  е собственик на втори жилищен етаж находящ се в западната половина на къща - двойник/калкан/, със застроена площ на етажа от 80кв.м., както и на гараж със застроена площ от 20кв.м., който гараж е разположен в източната част на построената в режим на сключено застрояване сграда, състояща се общо от три гаражни клетки- източна на 20кв.м., средна от 20кв.м. и западна от 31кв.м., които самостоятелни обекти са построени в парцел V-3521, в кв. 185 по плана на Велинград, и са с административен адрес: Велинград, ул.“***“ № 2А. Собствеността върху горните обекти бил придобил по давност с непрекъснато владение, по следния начин: Етажа владеел непрекъснато от м.септември 1992г., а гаража от м.април 1997г., при което давностния срок за него изтекъл за етажа през м.09.2002г., а за гаража през м.04.2007г.

Оспорва като невярно твърдението на ищците, че тези имоти му били предоставени да ги ползва и да живее в тях.  В тази връзка твърдо следното: През 1992г. неговите баба и дядо – родители на ищците, разпоредили неговите родители – ищеца В.Г. и майка му Ц. Г., да освободят втория жилищен етаж и да се преместят да живеят в приземния етаж на същата жилищна сграда. А ответника, съпругата и новороденото им дете да останат самостоятелно в този етаж. Към този момент ответника И.Г. вече не живеел в имота, тъй като го бил напуснал преди няколко години. Освен това ищеца И.Г. и никога не бил живял на втория етаж на къщата, а преди да напусне имот ползвал част от първия етаж. Така от м.09.1992г.  родителите на ответника – В. и Ц. Г. заживели в приземния етажа, като на първия етаж живеели техните родители – баба и дядо на ответника, а ответника и неговото семейство се установили да живеят на втория жилищен етаж. Настоява се на това, че думата на бабата и дядото били закон за всички тях, за които ответника не е имал съмнение да са собственици на цялата жилищна сграда, а именно те му предоставили владението на втория жилищен етаж. Това предоставяне на владението било с условие да го държи от тяхно име и да го владее като собственик, тъй като тяхното желание било този етаж да бъде за него. Установявайки се еднолично в етажа, ответника нямал съмнения, че той е негов. А никой не му се месил и не бил предявявал каквито и да било претенции за етажа. Твърди също, че във времето е правил ремонти и преустройства и е обзавеждал и стопанисвал този имот, като собствен. През 1997г. починал дядо му, а през 2003г. починала и баба му, като след тяхната смърт нещата останали непромени.

И тъй като от м.09.1997г. до момента ответника владеел този етаж непрекъснато, предвид обстоятелството през 2000г. да се развел със съпругата си, то и придобил по давност процесния втори етаж от къщата еднолично, тъй като придобивната давността е изтекла през 2002г. и след развода му.

По отношение на източната гаражна клетка, обстоятелствата били различни. Твърди тази гаражна клетка да е владял еднолично без прекъсване от м.04.1997г. По волята на дядо му този гараж останал за него след смъртта му. Още приживе дядо му фактически му бил представил гаража, тъй като възрастта му не позволявала да управлява автомобил, и единствено ответника имал ключове и достъп до гаража и автомобила. Ежедневно се налагало през последните месеци от живота на дядото, да ходи да пазарува и поне 2 пъти в месеца да го води в болница. Настоява се на това, че владението на гаража му било предоставено от дядо му с ясното съзнание и желание, че той след неговата смърт ще остане за ответника, както и автомобила. Твърди след смъртта на дядо си и до настоящия момент да владее гаража без прекъсване. Сочи освен това и да ползва също и съседния гараж, в който оставял някой ненужни ежедневно вещи, а за средния гараж никога не е имал претенции. При което и придобил по давност собствеността върху гаража, тъй като го е владял в продължение на 10 години през м.04.2007г.

Едва през м.05.2016г. получил покана от чичо си – И.Г. да освободи ½ ид част от втория етаж на къщата и източната гаражна клетка на ЗП от 19 кв.м. А в края на 2016г. ищците завели и дело за предаване държането на етажа, гаража и дворното място, а именно гр.д.№968/2016г. по описа на ВлРС.

Оспорва и съображенията на ищците, че е недобросъвестен владелец, тъй като счита да не такъв. Но дори да е така, то това не било пречка да придобие по давност имотите, тъй като ги е владял в предвидения за това срок по чл.79 от ЗС.

По тези съображения, основавайки се на изтекла в негова полза 10 годишна придобивна давност, се иска отхвърляне на предявените искове като неоснователни.

 

В о.с.з. ищците лично и чрез пълномощника си адв.Ив.Х., подържа исковете си и искат уважаването им, с подробни съображения в писмена защита. Не претендират разноски.

В о.с.з. ответника лично и чрез пълномощника си адв.К., оспорва иска, подържа възраженията си, с подробни съображения в писмена защита. Не претендира разноски.

Съдът като взе предвид твърденията и възраженията на страните и събраните доказателства, установи следното:

Страните не спорят по обстоятелството, че ответника Е.В.Г. се снабдил с констативен нот.акт №47 том 1, рег.617, нот.дело №46/07.03.2017г., с по обстоятелствена проверка, поправен с НА №53/10.03.2017г. за поправка, на нотариус Мария Рангелово, е признат за собственик на втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда –западен калкан на ЗП от 80 кв.м. с адм.адрес гр.Велинград, ул.“***“ №2а, ведно с източен гараж на ЗП от 20 кв.м. от трите гаражни клетки, построени в УПИ 3521 от кв.185 по плана на гр.Велинград, както и това да е направено по време, когато между същите страни има висящо друго дело, а именно гр.д.№968/2016г. по описа на ВлРС с предмет иск по чл.108 от ЗС. Както и този нот.акт да е представен от ответника с отговора му по това дело.

Спорно е дали в полза на ответника е изтекла предвидената в чл.79 СК придобивна давност, както и дали са били налице обстоятелствата визирани в хипотезата на тази правна норма за придобиване по давност на процесните имоти предмет на констативния НА.

 

Видно от представения от ищците, в съответствие с техните твърдения, по силата на НА 331/14.12.1968г. за покупко-продажба на недвижим имот Ц.И. Г. /техен баща/ е станал собственик на Дворно място с площ от 640 кв.м., представляващо им. пл.№ 1751, за който е отреден УПИ V-1751 от кв.185 по плана на Велинград, като е закупил този имот.

По силата на НА №136/10.05.1969г. собственика Ц.И. Г. е продал на А.В.У. собствените си ½ ид. части от това дворно място.

 Не се спори в това дворно място собствениците му да са построили 2 ет. жилищна сграда – близнак на калкан, състояща се от два редовни жилищни етажа и избен етаж, а и същото се установява от представените – одобрен проекта за строителство от 1970г./оригинал/ и скица № 286/13.03.201г., като западната половина е на била на Ц.И. Г., а източната на съсобствениците У.. Не спори и собственика на дворното място Ц.И. Г. въз основа на Разрешение за строеж № 164/1975г. и след скица и дадена строителна линия на 07.08.1975г. /л.22, 23 и 24/ да е построил в дворното място  УПИ V-1751 две гаражни клетки, отстоящи на 5м от дъното на парцела всеки със ЗП от 20 кв.м. /според скицата/. Видно от скицата в дворното място е построен и трети гараж на калкан с тези два и достигащ до регулация към дъно на парцел.

От представеното удостоверение за наследници на Ц.И. Г., починал на 23.04.1997г. , е видна след смъртта си да е оставил за свои наследници съпруга – М.Г.И. /починала след него на 08.01.2003г./ и двамата си сина – ищците В. и И. Г..

Още приживе с дарение извършено с НА № 285 /20.02.1975г. собственика Ц.И. Г. е подарил на синовете си В. Цв.Г. и И. Цв.Г. Втори етаж от собствената си къща цялата построена върху 80 кв.м., без мястото застроено върху парцел  пл.№ 1751, за който е отреден УПИ V-1751 от кв.185 по плана на Велинград.

 Видно от удостоверение № 170/24.03.2017г. издадено от Общ.Велинград е, че УПИ V-3521 от кв.185 по действащия план на Велинград, който към момента е с площ от 623кв.м. е идентичен с част от УПИ V-1751 от кв.185 по обезсиления план на Велинград от 1966г.

По делото няма данни за това, а не се и твърди да са извършени възмездни сделки по придобиване собствеността върху дворното място извън разпоредителната сделка извършена с НА №136/10.05.1969г. в полза на трето лице.

От представения от ответника НА за дарение № 198/13.05.2016г. се установява с него майка му Ц.И. Г. да дарила на Е.В.Г. собствената си 1/3 ид. част от Първи жилищен етаж на ЗП от 80 кв.м. от построената в УПИ V-3521 от кв.185 по действащия план на Велинград двуетажна жилищна сграда, представляваща западна половина от къща двойник.

Видно от него при съставянето му е бил представен НА №248/18.07.2000г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, решение за развод и акт за смърт на М.Г.И.. Предвид дата на сключване на алеаторната сделка обективирана в посочения нот.акт, то прехвърлител по нея очевидно е майката на ищците – М.И., а приобретатели са децата й И. и В.Г. и като съпруга на последния дарителката  Ц.И. Г.. Което следва от факта, че последната е прехвърлила само 1/3 ид. част от първия етаж на сина си – ответника Е.Г., независимо в тази насока по делото няма представени доказателства.

Ето защо и съдът намира за установено по делото, че по силата на дарението направено с НА № 285 /20.02.1975г. ищците са станали собственици на Втори жилищен етаж със ЗП от 80 кв.м. от западната поливана на построената 2 ет. жилищна сграда – близнак на калкан в УПИ V-3521 от кв.185 по действащия план на Велинград.

А след смъртта на своите родители, са придобили по наследство при равни права за всеки от тях от по ½ ид част и  собствеността върху останалата тяхна собственост, тоест върху ½ ид част от дворното място, както от съответните припадащи се части по смисъла на чл.38 от ЗС от избения етаж на построената в същия имот жилищна сграда – западен калкан, до колкото втория етаж е бил вече подарен на ищците. А и от построените в имота два гаража, на които родителите им са били собственици, които като допълващо застрояване и построени в дворното място на което са станали собственици, явяващи се приращение към имота – дворно място - земя.  

По делото няма данни за това кога точно Ц.И. Г. е встъпил в брак със съпругата си М.Г.И., но до колкото не се спори тя да е майка на ищците, следва да се приеме предвид тяхното ЕГН това да станало преди 1947г. До колкото съпругата на Ц.Г. е починала след него, то като негов наследник тя също е придобила собственост от процесните имоти, в съсобственост с ищците, техни деца. А едва след нейната смърт настъпила на 08.01.2003г. ищците са станали собственици по наследство на по ½ ид част от посочените по горе имоти .

Представени са и 2 бр. удостоверения за данъчни оценки на имотите от м.05.2017г. - първи и втори жилищен етаж и гараж на 38 кв.м., построени в УПИ V-3521 от кв.185, видно от които собственици на тези имоти са ищците И. и В. Г., които нямат непогасени задължения. Което от своя страна е индиция за това именно те да са подали декларации за облагане с данък на собствените им имоти. Представени са от ищците и квитанции за плащани от тях дължим данък сгради и земя за периода от 1998г. до 2017г. вкл., които всички плащания са направени през 2016 и 2017г. До колкото тези квитанции за заплащани данъци са представени от ищците, а ответника не представил такива, то неоснователно съдът намира твърдението на ответника, че той е заплащал данъци за имота. А следва да се приеме това да правено от ищците и в качеството и м на собственици подали декларация за собственост, със съответните придружаващи документи за собственост, съобразно законовите изисквания.

По делото са представени от ответника и Удостоверение за описание на сграда, построена в процесния имот, удостоверение за вписване на издадения му констативен НА от 2017г., както Удостоверение за наличие на партида открита на името на ответника при ЕВН през м. 01.2006г. /л.65-67/

От последното може да се направи единствено извода, че ответника е открил на свое име партида за заплащане на ел.енергия използвана от него за процесния втори жилищен етаж едва през 2006г.

Не спорно между страните, че на ответника е връчена на 26.04.2016г. нотариална покана /л.36/ от ищеца И.Г. с искане да за освобождаване на ползвания  имот – втори етаж, гараж и дворно място в 30 дневен срок.

От показанията на свидетелите Д.М., М.П. и Б.Н. – без родство със страните, които съдът кредитира като дадени от лица незаинтересовани от изхода на спора и лично възприели фактите, при съвпадение на същите се установява следното: На втория етаж на къщата живеело семейството на В.Г., а заедно с тях от раждането си и до монета живеел сина им – ответника Е.Г.. До 1993-1994г. на втория жилищен етаж от къщата са живели семействата на В.Г. и на ответника – сина му Е.Г.. Тъй като на ответника се родила дъщеря, неговите родители се преместили да живеят в приземния етаж, за до може младото семейство да живее самостоятелно. Това станало със съгласието на ищеца И.Г., който бил съсобственик на този етаж. Отишли да живеят в призема, след като направили там ремонт, тъй като на първия жилищен етаж живеели техните родители – баба и дядо на ответника. Така от 1994г. ответника и неговото семейство останали да живеят на втория етаж от къщата, който им бил отстъпен от собствениците за да живеят в него, като оставили и обзавеждането, с уговорка да подържат етажа и да плащат без да плащат  данъците за него, както и другите консумативи – ток и вода. Св.М. като съпруга на ответника по това време и до 2004г. до когато е живяла там заплащала консумативите, а и правила козметични ремонти – лепене на тапети и миене и мазане на стени и тавани. Св.П. твърди, че в последствие ответника направил ремонт на втория етаж, като сложил плочки в бани и тоалетни и сменил обзавеждането с ново. Не било имало спорове за това кой е собственик на втория етаж. След смъртта на бабата и дядото В. живеел на първия етаж, а брат му И. през цялото време живеел в друг град изобщо не посещавал имота си, а при редките си идвания оставал при своите родители. Имало обаче спорове за това дали ответника да продължи да живее на този втори етаж, след развода си, които датирали от преди повече от 10-13 години. През това време ищеца В.Г. се карал със сина си многократно и гонел от етажа, като му викал, че ще го изгони, но така и не успял да го изгони. Основно причината била, че не харесвал новата жена на сина си, но освен това от около девет години и искали със брат си да продадат етажа и да си разделят парите, за да имат средства за старини. Според показанията на св.Н., ответника бил казвал, че .етажа си е него наследствен. Свидетелят обаче не дава данни от кога датират тези изказвания на ответника. Същия едновременно твърди, че В. постоянно гонел сина си.

По отношение на гаража свидетелите сочат, че той е бил на дядото – Ц.Г.. Там той държал колата си Жигули, а втория гараж се ползвал съвместно от ответника и баща му В., които си държали там дърва, въглища и други вещи. Ответника ползвал колата на дядо си и гаража, след като се разболял и още докато той бил жив, а след смъртта му продължил да ползва колата докато се счупила, съответно и гаража, в който я държал. В последствие си купил и нова кола, за която също ползвал същия гараж.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът формира и правните си изводи:

Безспорно се установи по делото, че по силата на дарение от собственика – техен баща, ищците са станали собственици на процесния втори етаж от жилищната сграда през 1975г. Още от преди това и в последствие в този етаж е живяло семейството на ищеца В.Г., което продължило някъде до началото на 1994г. Тогава В.Г. и съпругата му се преместили в призема, за да може ответника и семейството му да живее самостоятелно, което станало със знанието и съгласието на другия съсобственик – И.Г.. Предоставянето ползването на едно жилище на близки роднини, при това с уговорки да го стопанисват и заплащат консумативите за него, е вид договор за заем за послужване по смисъла на чл.243 от ЗЗД, който е неформален и в този смисъл е възможно и да е устен. По делото няма данни за това въпросния втори етаж от къщата, обитаван от ответника да му е даден в собственост и на основание годно да го направи собственик. При което дори и да е владял този имот от 1994г. до момента, той го е владял за другиго и по точно от името на неговите собственици – ищците В. и И. Г., които са му предоставили ползването на собствения си втори етаж от жилищната сграда.  Поради обстоятелството, че в договора за заем за послужване между страните не е уговорен срок за ползването на веща, ответникът дължи връщането й след поискването от ищците, като заемодатели (чл. 249, ал. 2 ЗЗД). Това е направено с посочената по-горе нотариална покана, връчена на ответника на 26.04.2016г.

На основание  чл. 79, ал.1 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години - при недобросъвестно владение, и в продължение на 5 години - при добросъвестно. Владението се характеризира с два основни признака: обективен - осъществяване на фактическа власт /corpus/ и субективен - намерението да се държи вещта като своя /animus/.

В Случая ответника се позовава на изтекла в негова полза 10 годишна придобивна давност текла в периода м.09.1992г.-м.09.2002г. От показанията на св.М. обаче се установява, че ответника е останал да ползва втория етаж някъде 1993г.-1994г., а не както той твърди през м.09.1992г. При което 10 годишната придобивна давност би изтекла най-късно някъде в началото на 2004г. Същевременно от показанията на свидетелите се установява, че за период от повече от 12-13г. назад считано от 2017г., тоест от преди 2004г. са съществували спорове между ответника Е.Г. и неговия баща ищеца В.Г., при които последния многократно го е гонил от имота – втори жилищен етаж. При което не е налице осъществено непрекъснато и необезпокоявано владение в период от 10 години на този имот, тъй като то е било смущавано от единия от собствениците. На следващо място не се установява в периода 1994-2004г. ответника да е демонстрирал по някакъв начин намерение за своене. Обстоятелството, че е правил ремонти на жилището –поставяне на плочки в санитарни възли и е закупувано някакво обзавеждане /неясно какво и кога е правено/, в предоставено му да го ползва със семейството си, сами по себе си не представляват демонстрация на намерение за своене.  Ответника не е ангажирал доказателства за това, а негова е доказателствената тежест при пълно и главно доказване да докаже, че е демонстрирал намерение да владее имота, като собственик. Вместо това от писмените доказателства се установява, че данъчни декларации са подадени от ищците, които са плащали и данъци за имотите си – втори жилищен етаж и два гаража от придобиване на собствеността върху тях и до края на 2016г.

Обстоятелството, че ответника е открил на свое име партида в ЕВН за заплащане на ел. енергия едва през м.01.2006г. не само е станало след изтичане на давностния срок на който ответника се позовава, но и само по себе си представлява индиция за това, че едва от 2006г. ако изобщо се е считал ответника за собственик е започнал да проявява някакви такива намерения.

Ето защо и съдът намира, че неприложима е в случая разпоредбата на чл.79 от ЗС по отношение на процесния имот - втория жилищен етаж от къща близнака построена в УПИ V-3521 от кв.185 по действащия план на Велинград, като не се установява наличие на непрекъснато и необезпокоявано владение на този имот от ответника в продължение на 10 години.

Що се отнася до имота – източен гараж на ЗП от 20 кв.м. съдът намира следното: Гаража е допълващо застрояване в един поземлен имот, чието предназначение да се ползва от собственика на жилище за да прибира колата си. Установи се по делото, че в дворното място УПИ V-3521 има построени две къщи-близнак, всяка от тях с по два редовни жилищни етажа. Установи се също, че в процесната къща – западен калкан съсобственици на първия етаж са ищците и ответника с по 1/3 ид част, а на втория само ищците с по ½ ид.част. При което единия от гаражите е предназначен за ползване от собствениците на първия етаж, а другия за собствениците на втория етаж. Ответника сам твърди, а и от  показанията на свидетелите  се установява, че процесната гражна клетка – източен гараж е била предназначена да се ползва от собствениците на първия жилищен етаж, и като такава е ползвана от дядото на ответника Ц.Г. до смъртта му настъпила на 23.04.1997г. Обстоятелството, че след неговата смърт ответника е продължил да ползва притежавания от Ц.Г. автомобил и респективно гаража в който е бил държан този автомобил, не е в състояние да го направи собственик на този гараж. В случай, че действително наследодателя на ищците и дядо на ответника Ц.Г. е имал намерение гаража и автомобила след смъртта му да останат в собственост на ответника, то е имал възможност да уреди това, по предвидения ред – чрез дарение или завет, но не го е направил. Така собствеността върху гаража след неговата смърт е придобита от наследниците му по закон – преживяла съпруга и двама сина – ищците И. и В. Г.. По делото няма данни за това и съсобственика М.Г.И.– преживяла съпруга, също да се разпоредила с този гараж. В Резултата с лед нейната смърт на 08.01.2003г. и нейната идеална част от собствеността върху гаража е преминала по наследство към ищците.

Така дори и ответника да е ползвал гаража преди след смъртта на неговия дядо и в периода от м.04.1997г. и до 08.01.2003г. до когато М.Г.И. е била жива, то той го е владял от името на неговите собственици. А от тогава и до м.04.2007г. не е изтекъл предвидената 10 годишна придобен срок. На следващо място  ответника не е ангажирал каквито и да било доказателства за това, че е демонстрирал намерение да владее имота -източен гараж, като собственик, като по делото има данни единствено за това да ползвал гаража, но не и да демонстрирал по някакъв начин намерение за своенето му.

Ето защо и като не се установява наличие на непрекъснато и необезпокоявано владение на този имот от ответника в продължение на 10 години с намерение за своене, то не е налице втория елемент от хипотезата на чл.79 ЗЗД, а именно субективния такъв - намерението да се държи вещта като своя, то и няма как да се приеме ответника да е станал собственик на оригинерно основание – изтекла в негова полза придобивна давност  по отношение  и на имота – „източен гараж“.

Въз основа на така установеното от фактическа страна и по изложените съображения, до колкото се установи, че ищците са собственици на процесните имоти, а респективно ответника да не ги е придобил по давност, и да не е собственик на имотите втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда –западен калкан на ЗП от 80 кв.м. с адм.адрес гр.Велинград, ул.“***“ №2а, ведно с гараж на ЗП от 20 кв.м., построени в УПИ 3521 от кв.185 по плана на гр.Велинград, то и предявения отрицателен установителен иск е основателен и като такъв ще се уважи.

 

По иска по чл.537, ал.2 ГПК от искова молба:

Видно от констативен нот.акт №47 том 1, рег.617, нот.дело №46/07.03.2017г., с по обстоятелствена проверка, поправен с НА №53/10.03.2017г. за поправка, на нотариус Мария Рангелово, е признат за собственик на втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда –западен калкан на ЗП от 80 кв.м. с адм.адрес гр.Велинград, ул.“***“ №2а, ведно с източен гараж на ЗП от 20 кв.м. от трите гаражни клетки, построени в УПИ 3521 от кв.185 по плана на гр.Велинград.

До колкото се установи по делото, че ответника не могъл да придобие собствеността върху тези имоти, тъй като спрямо него е била неприложима разпоредбата на чл.79 от ЗС, то и следва да се отмени констативен НА №47 том 1, рег.617, нот.дело №46/07.03.2017г., съставен по обстоятелствена проверка, ведно с поправен с НА №53/10.03.2017г. за поправка, на нотариус Мария Рангелово, с който–ответник е признат за собственик на описаните имоти.

По разноските: С оглед изхода на спора по предявените с искова молба искове, и на осн. чл.78, ал.1 ГПК ищците имат право на разноски, но тъй като изрично са заявили да не претендира тразноски, то и такива не следва да им се присъждат.

Мотивиран от горното на осн. 124, ал.1 ГПК и чл.537, ал.2 ГПК съдът,

Р     Е     Ш     И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между В.Ц.Г., ЕГН ********** *** и И.Ц.Г., ЕГН ********** *** от една страна и Е.В.Г., ЕГН ********** *** от друга, че Е.В.Г., ЕГН ********** *** не е собственик на имотите описани в констативен НА №47 том 1, рег.617, нот.дело №46/07.03.2017г., с по обстоятелствена проверка, а именно: Втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда –западен калкан на ЗП от 80 кв.м. с адм.адрес гр.Велинград, ул.“***“ №2а, ведно с гараж на ЗП от 20 кв.м., построени в УПИ 3521 от кв.185 по плана на гр.Велинград.

ОТМЕНЯ, на  осн. чл.537, ал.2 ГПК, констативен НА №47 том 1, рег.617, нот.дело №46/07.03.2017г., съставен по обстоятелствена проверка, ведно с поправен с НА №53/10.03.2017г. за поправка, на нотариус Мария Рангелово, с който Е.В.Г., ЕГН ********** ***  е признат за собственик на Втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда –западен калкан на ЗП от 80 кв.м. с адм.адрес гр.Велинград, ул.“***“ №2а, ведно с гараж на ЗП от 20 кв.м., построени в УПИ 3521 от кв.185 по плана на гр.Велинград.  

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. 

                                                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................