Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./……………2020 г.
Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесети
юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
при секретар Ц. Цветанова,
като разгледа докладваното от съдия Светла Пенева
въззивно гражданско дело № 698 по
описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по въззивна жалба на Д.С.Г. против решение № 73 от 07.01.2020 г., постановено по гражданско
дело № 7665 по описа за
2019 г. на седми състав на
Районен съд – Варна, в частта, с която е изменен режима на лични отношения на
бащата К.Ц.Б. с детето Ц К Б, определен с решение № 86 от 19.04.2016 г.,
постановено по гр.д. № 218/2016 г. на РС - Ч.б., с което е одобрено постигнато
между страните споразумение по член 51 от СК и е определен режим на личен
контакт на бащата К.Ц.Б. с детето Ц К Б, като бащата ще има право да вижда
детето, както следва: първите десет месеца от влизане в сила на решението всяка
първа и трета събота от месеца за времето от 10 часа до 12 часа, като срещите
се осъществяват в сградата на ДСП - Варна, отдел „Закрила на детето“ по
местоживеенето на детето и в присъствието на психолог, а след изтичане на този
период и в продължение на шест месеца - всяка първа и трета събота от месеца за
времето от 10 часа до 16 часа, като бащата взема детето от дома на майката със
задължение да го връща обратно там, а след изтичане на този период - всяка
първа и трета седмица от месеца за времето от 10 часа на съботния ден до 18
часа на неделния ден с преспиване, като бащата се задължава да взема и връща
детето от и до дома на майката, както и две седмици през лятото, когато майката
не е в платен годишен отпуск; в частта, с която е отхвърлен иска на Д.С.Г. в
качеството й на майка и законен представител на детето Ц К Б срещу К.Ц.Б. за
изменение размера на месечната издръжка, която бащата е осъден да заплаща в
полза на детето с решение № 86 от 19.04.2016 г., постановено по гр.д. №
218/2016 г. на РС - Ч.б., за разликата над 180 лева месечно до 200 лева,
считано от влизане в сила на решението, с падеж от първо число на месеца, за
който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъснителна вноска до
настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, на основание
член 150 от СК.
Във въззивната жалба се излага, че така постановеното решение е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като се излага, че не е
установено колко пъти бащата се е възползвал от правото си да вижда детето за
периода, в който не е бил лишен от свобода по влязла в сила присъда и по
отношение на него не е действала заповед за защита по ЗЗДН. Набляга се върху
липсата на родителски качества у бащата с твърдения за множество присъди, прием
на наркотици. Сочи се, че съдът е обсъдил заключението на
съдебнопсихиатрично-психологичната експертиза, но изводите му не кореспондират
с установеното от нея. Твърди се, че не е налице промяна на обстоятелствата,
което да доведе до определяне на по-разширен режим на лични отношения между
бащата и детето. Излагат се пространни съображения досежно необходимостта от
уважаване на иска за увеличение на месечната издръжка в претендирания размер.
Иска се отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново, с
което да бъде отхвърлен иска за изменение режима на лични отношения и уважаване
на предявения иск за увеличение на месечната издръжка в размер на 200 лева.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба, с който същата се оспорва и се желае потвърждаване на
атакуваното решение. След дадена възможност на ищеца К.Б. да отстрани
нередовностите по исковата молба, с молба от 18.05.2020 г. същият е уточнил, че
първоначално определеният режим на лични отношения на бащата с детето е
постановен, когато последното е било на 5 месеца и не е съобразен с бъдещото
израстване на детето; че от този момент са изминали четири години и Ц.вече е
порастнала, което налага и изменение на режима на лични отношения на ищеца с
неговата дъщеря с оглед пълноценното им общуване.
Настоящият състав на Варненски
окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно
убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството е образувано по искова молба на К.Ц.Б. с правно основание член 127, алинея 2 във връзка с член 59, алинея 9 от СК за изменение режима лични отношения на бащата с детето Ц К Б, определен с решение № 86 от 19.04.2016 г., постановено по гр.д.№ 218/2016 г. на Районен съд - Ч.б., като същият бъде разширен, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 08 часа в събота до 18 часа в неделя с преспиване, всяка четна година на Коледните празници и всяка нечетна година на Новогодишните празници, всяка четна година на рождения ден на детето и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Исковата молба се основава на следните фактически твърдения изложени в нея: с решение по гр.д.№ 218/2016 г. на РС - Ч.б. е бил прекратен сключеният между страните граждански брак и е одобрено постигнато между тях споразумение по член 51 от СК, по силата на което родителските права по отношение на роденото от брака дете Ц.е предоставено на майката, при която е определено и местоживеенето му, на бащата е определен режим на лични отношения и същият е осъден да плаща издръжка; излага се, че така определеният режим на лични отношения с дъщеря му Ц.е ограничен и не е съобразен с практиката на съдилищата и закона; сочи, че майката препятства възможността му да вижда детето, дори и в така определения със съдебното решение режим, като счита, че с тези действия тя цели отчуждаване на детето от него; опитите му да види детето станали повод за образуване на множество дела и издаване на ограничителни заповеди срещу него; плащал редовно издръжка на детето, но не можел да го види; излага, че е здрав и не страда от заболявания, които да пречат на възможността му да вижда детето си.
В срока по член 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата
молба, с който исковата претенция се оспорва като неоснователна. Също така се оспорва
майката да е препятствала контактите на бащата с детето, а напротив - причина
за неосъществяването им е собственото желание на бащата. Посочва, че в рамките
на две години бащата не е проявил инициатива да се види с детето си, дори не се
обаждал и за рождения му ден. Дължимата издръжка започнал да плаща, след като
било образувано изпълнително дело. Посочва, че бащата е осъждан над 17 пъти за
различни по вид и тежест престъпления, в това число хулиганство, неспазване
заповед за защита, телесна повреда, управление на МПС след употреба на
наркотици. Сочи, че в годините на съвместното съжителство, а и след
прекратяване на брака, е била подложена на постоянни заплахи от страна на
ответника, свидетел на което е ставала и дъщеря им, което я е провокирало и да
промени местоживеенето си в друг град. Цялостното поведение на бащата, включително
проявеното към нея, се сочи да представлява реална заплаха за живота и здравето
на детето, което дискредитира и родителския капацитет на бащата. Дори и след
като през месец май 2018 г. бил освободен от затвора, същият не пожелал да види
Ц.. Притеснение за майката относно преспиване на детето в дома на бащата буди и
обстоятелството, че той живеел в жилище с още 7 души и брат си, който също бил
многократно осъждан, а и изобщо не бил виждал Ц.. Нямало яснота и дали за
детето има подходящите условия за отглеждането му в дома на бащата. Твърди се,
че детето не познава баща си, защото той не я е виждал. Искането е за
отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
Ответницата Д.С.Г. е предявила срещу К.Ц.Б. насрещни искове с правно основание член 59, алинея 9 във връзка с член 150 от СК, както следва: за изменение режима лични отношения на бащата с детето Ц К Б, определен с решение № 86 от 19.04.2016 г., постановено по гр.д.№ 218/2016 г. на Районен съд - Ч.б., като същият бъде ограничен, както следва: всяка първа и трета неделя от месеца за времето от 10 часа до 12 часа в град Варна в присъствието на майката и социален работник, при нужда в присъствието на детски клиничен психолог, и за изменение размера на месечната издръжка от 150 лева, която ответникът е осъден да заплаща в полза на детето Ц.с посоченото решение, като същата бъде увеличена на 200 лева, считано от влизане в сила на решението, с падеж от първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъснителна вноска до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.
Насрещната исковата молба се основава на следните фактически твърдения изложени в нея: липса на нужния родителски капацитет у бащата и отношението му в годините по повод контактите с дъщеря им; детето не познава баща си, поради което е добре да има определен адаптивен период, в който да го опознае; от определяне на размера на издръжката с бракоразводното решение е изминал значителен период, в който нуждите на детето са се увеличили, бащата е в трудоспособна възраст и в неговите възможности да плаща по-голяма издръжка.
В срока по член 131 от ГПК е депозиран писмен отговор по насрещните искове от ответника, с който същите се оспорват. Възразява против размера на издръжката, като несъответен на неговите възможности и нуждите на детето, защото е безработен, детето е малко, а има и друго малолетно дете на една година и половина. Посочва, че от 16.02.2016 г. с ищцата били в постоянни дела - по ЗЗДН и наказателни за неизпълнение на заповеди за защита. Когато искал да види детето си, веднага била викана полиция или на другия ден майката подавала жалба в полицията. Родителите му направили опит на рождения ден на детето да го посетят, но не били допуснати от майката. Едва, когато преустановил всякакви контактите си с майката, тя престанала да подава жалби срещу него. Затова и твърди, че обективно е бил в невъзможност да осъществява лични контакти с детето си. Заявява, че не употребява наркотици.
Дирекция „Социално подпомагане” – Варна не изразява конкретно становище относно предявените искове.
Безспорните обстоятелства по делото са: че страните са родители на детето Ц., родено на *** г.; че понастоящем майката и детето живеят в град В., а бащата – в град К.; че от три години и половина не е виждал детето.
Предмет на
спора са изменението на вече постановените режим на лични отношения на бащата с
детето и месечната издръжка за детето, която следва да бъде заплащана от бащата.
Въззивният съд намира, че не
следва да преповтаря установената пред първата инстанция фактическа обстановка,
доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради
което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно
фактическата обстановка. Единствено следва да бъдат съобразени приетите пред
въззивната инстанция писмени доказателства, както и изслушването на родителите
пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание, проведено
на 20.07.2020 г., на основание член 59, алинея 6 от СК са изслушани и двамата
родители на детето.
К.Б. обяснява, че не вижда смисъл да плаща издръжка на дете, което не виждал повече от три години вече; че пред първата инстанция е казал, че ако започне работа на постоянен трудов договор, със сигурност Д. щяла да иска да му вдигне издръжката; съгласен е да дава 200 лева издръжка на детето, но да има контакт с нея; не я вижда, а плаща по 180 лева всеки месец. Също така разказва, че е безработен е от две-три години; работи, където го извикат, като общ работник за по 20-30-40-50 лева; по принцип работи при баща си, който се занимава със земеделие. Грижи се за майка си, която има поликистоза на бъбреците и ходи на хемодиализа в Плевен, поради което 3-4 дни в седмицата е ангажиран с нея, а наскоро преживяла и инсулт. Има още едно дете – момиче -, от друга жена, с които живее заедно в град К.. Бил осъждан за управление на МПС след употреба на наркотици, но не помни и за какво друго е осъждан, но били много пъти. Управлявал е лек автомобил без СУМПС, защото от петнадесетгодишен имал кола, закупена с негови пари, и от тогава все я карал. Имал СУМПС от осемнадесетгодишен, като в по-голямата част му било отнето заради нарушения. В момента било отнето, след четири месеца следвало да го получи. Отнемали му книжката, но въпреки това продължавал да кара автомобил, защото бил свикнал да кара кола. През годините десетина пъти съм опитвал да видя детето на адреса на майката в Ч.б., но нейните родители почвали да се карат с него, обиждали го, псували го, предизвиквали го да направи беля, поради което и спрял да контактува с тях. По отношение на делата за домашно насилие обяснява, че това се случвало в Ч.б., а там всичко е корумпирано. Признава вината си за нарушаване на заповедта, доближавал ги, но отрича за боя и преследването. Прибрал се от затвора преди две години и два-три месеца, като последното му осъждане било за управление на МПС след употреба на наркотици /марихуана/. В момента не употребявал наркотици, последно вземал преди две години и три-четири месеца. Употребявал марихуана, по-силни наркотици не. Ако имал възможност за контакт с детето в бъдеще, първоначално щял да му даде време да го опознае, защото не го е виждало и сигурно щяло да е уплашено и да е настроено срещу него. Като си вземел книжката след два-три месеца, щял да дойде до В., за да вижда детето си. Нямало значение как ще се осъществява режимът на лични отношения – в присъствието на социален работник, съдия, адвокат. Не можел да коментира как вижда собственото си бъдеще, защото колелото се въртяло, но нямало да има повече наркотици. Мислел да се занимава с това, с което се занимават родителите му – земеделие, тъй като бизнесът е вървежен. Намира, че в момента тези 180-200 лева са напълно достатъчни за детето Ц.. Месечните разходи за другото му дете били към 300-400 лева, в които се включвали двама работещи родители. Тези 300 лева включвали всичко, което е необходимо на детето, за да преживее, но в тази сума не включвал сумите за ток и вода, защото ги плащат родителите му, както и разходите за храна, защото се хранят при родителите му. Издръжката на Ц.в момента я плащал баща му по банкова сметка *** Д. или на детето.
Д.С.Г. споделя, че след като забременяла, се преместила да живее в град К.при К. и семейството му, но малко преди да се роди Ц., се върнала при родителите ми, тъй като започнали скандалите и проблемите помежду им. Когато К. не употребявал наркотици, е човекът, който се вижда в съдебната зала. След употребата на наркотици обаче ставал коренно различен – агресивен, не се прибирал нощем. Твърди, че не употребява алкохол. Завела първото дело за домашно насилие в Ч.б., но той не спрял да я търси и да създава проблеми. След като се родила Ц., К. живеел при родителите си, тя - при своите, където гледала детето. Той твърдял, че ходи на работа и нямал време да идва при тях. Последният път, когато видял Ц., тя я завела в К.и му се обадила, за да я види, а това било, когато детето било на годинка – през 2016 г. Това бил последният път, когато видял на детето, и се случило след второто домашно насилие. От тогава не се бил обаждал, не ги е търсил, не бил идвал. Г. *** през месец февруари 2018 г., където живее в собствено жилище с детето. Във В. живее нейна братовчедка, както и най-добрата й приятелка, които й помагат, например - да вземат детето от детска градина. От 2016 г. била получавала издръжка само, ако заведяла дело, че не е плащал. Не можели да се разберат за режима на лични отношения, защото ние нямат никаква комуникация помежду си. Твърди, че се страхува от него, защото поведението му към нея било агресивно и физически, и психически. Детето познавало баща си по снимки. Имало период, когато живеела все още при родителите си, в който Ц. започнала да нарича дядо си по майчина линия „тати“. Когато станала по-голяма, и́ обяснила, че това не е нейния баща. Ц. знаела и за другото му дете. От 2016 г. К. не би идвал на адреса й в Ч.б. да търси Ц., не е сменяла и номера на телефона си, детето гостувало на баба си и дядо си в Ч.б..
К.Б.
обуславя искането си за промяна на определения режим на лични отношения на детето
Ц.с него с обстоятелствата, че първоначално
определеният режим на лични отношения е постановен, когато последното е било на
5 месеца и не е съобразен с бъдещото израстване на детето; че от този момент са
изминали четири години и Ц.вече е порастнала, което налага и изменение на
режима на лични отношения на ищеца с неговата дъщеря с оглед пълноценното им
общуване.
Съобразно
разпоредбата на член 154, алинея 1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи, че
изменението на обстоятелствата, които засягат интереса на детето, е такова, че
води до нуждата от промяна на определения режим на лични отношения с родителя,
комуто не е предоставено титулярството при упражняване на родителските права. В
съдебната практика се приема, че изменението може да представлява настъпила
промяна във възможностите на родителите, здравословното им състояние или това
на децата, в отношенията между родителите и децата, материалните условия,
социалната среда, обкръжаващите лица. Основно изискване при преценката, която
съдът следва да направи, е дали промяната в който и да е от факторите е трайно,
а не с временен характер или инцидентна проява. Освен това е необходимо да
бъдат съобразени всички обстоятелства с оглед интереса на детето като
възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение
към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите,
пола и възрастта им, възможността за помощ от трети лица - близки на
родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. Тези
обстоятелства, взети в съвкупност, формират комплексният критерий, въз основа
на който се извършва преценката, не само при кого от родителите да живее детето
и кой да упражнява родителските права, а и какъв да бъде режима на лични
отношения на децата с родителя, комуто не са предоставени родителските права.
Под "интереси на децата", както е разяснено в ППВС № 1/1974 г., чиито
указания са запазили силата си и при действащия СК, следва да се разбират
всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане, възпитание и развитие,
създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за обществено полезен труд
и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. Изброяването на
обстоятелствата в член 59,
алинея 4 от СК, както и в цитиранато ППВС, е примерно, а не
изчерпателно. Това е минимумът, който трябва да бъде взет предвид при
изследване на най-добрия интерес на децата по смисъла на § 1, точка 5
от ДР на ЗЗДт.
Не
се спори по делото, а и се установява от събраните гласни доказателства, че и след
постановяване на решението на РС – Ч.б. през 2016 г. Ц.живее при майка си, която
полага грижи за нея, като междувременно майката се е преместила да живее в град
В. Също така е безспорно установено, че от около 4 години бащата не е виждал
детето, не е контактувал по никакъв начин с него, нито е правил опити за
осъществяване на връзка. Видно е от изслушването на бащата от настоящия
въззивен състав, че същият не осъзнава значението на връзката „баща-дете“,
както и на необходимостта за детето то да контактува с баща си. Твърдените от
ищеца изменения на обстоятелствата са доказани в хода на процеса посредством
събраните доказателства. Но с оглед интересите на детето съдът следва да
съобрази и изброените по-горе други обстоятелства, а най-вече фактът, че
детето, което е почти на пет години, не е имало никакъв личен и непосредствен
контакт със своя баща през последните четири години, тоест, същото не го
познава. Определено бащата неглижира отношението към Ц., въпреки
демонстрираната пред състава обич и загриженост за нея. Не без значение е, че
въпреки дадените от съда разяснения, Б. продължава да поставя в зависимост
изплащането на издръжка за дъщеря си от възможността да вижда детето /не я вижда,
а плаща по 180 лева всеки месец/, без в същото време да е направил каквито и да
е минимални постъпки да се срещне с детето или да получи сведения от майката за
него /родителите на майката живеят на адреса, където е живяло и детето преди
преместването му във В., майката не е сменяла номера на телефона си, детето
често гостува на своите баба и дядо по майчина линия в Ч.б./. Определено бащата
показва наличие на дефицит в родителския си капацитет – устойчиво е нежеланието
му да плаща издръжка /ако започна работа, тя ще ми вдигне издръжката/; разчита
на средства, дадени му от неговите родители, които се занимават със земеделие;
не се замисля за заплащане на режийни разноски /електроенергия, вода и други
подобни/ и храна, тъй като заедно с новото си семейство живее в дома на своите
родители и те поемат тези разходи; смята, че издръжката на едно дете е само за
неговите консумативи. Б. има трайно противоправно поведение - осъждан е над 15
пъти за различни престъпления, като една голяма част от присъдите са за
управление на МПС без свидетелство за правоуправление и в срока на наказанието
му по административен ред. От изявленията му пред настоящия състав става ясно,
че той изобщо не си дава сметка за извършените престъпления, нито за неговото
отношение към тях и последиците, което поведение съдът намира за абсолютно
недопустимо и укоримо. Доколкото Б. няма никаква връзка с Ц.в последните три
години и половина, то е очевидно, че не е запознат с предпочитанията и
интересите на детето за разлика от майката. След осъщественото от него домашно
насилие бащата е прекъснал всякакви контакти с детето, като обяснява това с отношението
на майката и нейните родители, което води до извод за липса на правилна оценка
на създалото се положение и за безотговорност на бащата като родител, като вместо
да намери начин за преодоляване на възникналата криза, задълбочила се с
годините, е предпочел да прекъсне връзката с детето си, при това прехвърляйки
вината върху майката и нейното обкръжение.
Семейният кодекс не разписва правила по отношение на това какъв да бъде интензитета на личния контакт с детето на родителя, комуто не са предоставени родителските права, като дава свобода на съда да преценява конкретните обстоятелства с оглед интереса на детето. Поддържането на лични отношения между бащата и детето е жизнено необходимо за тях с оглед създаване на възможност чрез общуване то да развива чувства на обич, привързаност и доверие, което ще съдейства за правилното му развитие, спокойствие и самочувствие. Безспорна е нуждата на всяко дете от системен контакт с двамата му родители и в частност с този, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. В съгласие с член 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и на неговото тълкуване в практиката, уважението към семейния живот изисква, когато семейният живот, дори и във формата на съжителство без брак е приключил, контактът между детето и отсъстващия родител да продължи. Известно е становището на Съда по правата на човека в Страсбург, че взаимната полза, която родителят и детето черпят от отношенията помежду си, е основен елемент от семейния живот. Следователно Европейската конвенция по правата на човека и органите, призвани да я прилагат и следят за нейното правилно приложение, признават “право на контакт” като фундаментално човешко право по смисъла на член 8. То принадлежи еднакво, както на всеки от родителите, така и на детето. Стремежът е да се постигне подходящ баланс между правата, като основен критерий за това са интересите на детето от контакта. За тази цел семейният живот следва да бъде разглеждан като двустранен и съдът да се намесва чрез принудителни мерки само, ако ненамесата би причинила вреда на детето. В тази връзка следва да се отбележи, че за родителя, комуто са предоставени родителските права възникват допълнителни задължения – да спазва коректно поведение спрямо другия, да не настройва децата срещу него и да не накърнява авторитета му.
Режимът на лични отношения се определя въз основа на обстоятелствата, установени във всеки конкретен случай, като основен критерий, както бе отбелязано по-горе, е най-добрият интерес на детето. Тъй като мерките във всички случаи се отнасят за бъдещ /след влизането в сила на решението/ период, ограничен по силата на закона само до навършването на пълнолетие, те може да бъдат определени и по конкретни периоди, съобразени с опитните правила, с възрастта и със свързаните с нея обективни изменения в психо-емоционалните способности и потребности на детето. При неефективност на така определените мерки законът дава възможност на всеки родител да иска изменението им или определянето на нови.
При личното изслушване на родителите пред въззивната инстанция съдът констатира, че майката не проявява признаци на отчуждаващ родител – не настройва детето против бащата, не губи контрол над чувствата си, единствено иска в създалата се ситуация да бъде защитена от бъдещи неприятности и скандали с Б.. Именно изхождайки от „най-добрия интерес на детето“ и вземайки предвид спецификите на настоящия случай, в частност обстоятелството, че майката и детето живеят във В., а бащата в К., както и, че на практика детето не познава баща си и не е общувало с него, съдът счита, че режимът на лични отношения между нея и децата следва да бъде определен по начин, който способства да бъде установена връзка между бащата и детето, която да бъде развита и запазена в бъдеще.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че първоинстанционният съд е определил адекватен режим на лични отношения, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към мотивите в тази им част.
По отношение на дължимата издръжка
Според
постановките в ППВС № 5 от 16.11.1970 г., доразвити с ППВС № 5 от 30.11.1981 г.,
нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят от обикновените
условия на техния живот. Вземат се предвид възрастта, образованието и всички
обстоятелства, които са от значение за случая, като нуждите са винаги
конкретни. Възможностите на лицето, което дължи издръжката са основание за
даването й и показател за нейния размер. Те също винаги са обективни и
конкретни. Определят се от доходите, имуществото, квалификацията на задълженото
лице. За да бъдат приложени правилно тези разяснения, следва да се имат предвид
условията, при които са живели децата в семейството. Издръжката трябва да е в такъв
размер, че да способства за правилното и хармонично изграждане на издържания и
за подготовката му за пълноценна изява в обществото. При определяне размера на
издръжката следва да се определи общата сума за издръжка на детето, която да се
разпредели съобразно възможностите на родителите. За размера е от значение и
при кого от родителите детето е предоставено за отглеждане, като усилията,
които се полагат и ангажираносттта на родителя във връзка с отглеждане на
детето следва да се вземат под внимание при определяне на издръжката, която той
дължи.
Ц.е почти на пет години, посещава детско заведение, не страда от хронични или тежки здравословни проблеми, няма и данни за други извънредни нужди. С оглед на това и поради възрастта им и обществено–икономическата обстановка в страната, както и предвид презумптивното бъдещо увеличение на нуждите с всяка изминала година, съдът намира за адекватен за нуждите на Ц.да определи общ размер на издръжката от 300 лева. В конкретния случай съдът намира, че не следва да дава вяра на твърденията на бащата, че от 3-4 години е безработен. Същият заявява, че работи, когато намери работа, както и, че помага на своите родители, които се занимават със земеделие, а бизнесът е „вървежен“. Освен това открито заявава, че не започва работа, за да не му „вдигне“ майката издръжката. Същевременно обаче обяснява, че другото му дете има двама работещи родители. Майката е претендирала заплащане на издръжка от страна на бащата в размер на 200 лева месечно, като настоящият състав на съда намира, че с оглед нуждите на детето, съобразени с неговата възраст, както и възможностите на бащата, същият следва да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 180 лева, а останалата част от 120 лева да бъде поета от майката, която полага непосредствените грижи за детето.
С оглед изложените мотиви в обжалваните си части
първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание член 271,
алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 73 от 07.01.2020 г., постановено по гражданско дело № 7665 по описа за 2019 г. на седми състав на Районен съд – Варна.
Решението в частта му досежно издръжката не
подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 3, точка 2 от Гражданския
процесуален кодекс, а в останалата част може да бъде обжалвано в едномесечен
срок от връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна
пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от Гражданския
процесуален кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.