№ 5299
гр. София, 02.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110138635 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „..“ ЕООД, чрез адв. Н.,
срещу „..“ ЕООД.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл.
131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания, на основание
чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
Изготвя следния проект за доклад по делото:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение относно
сключен с ответника договор по повод подадена от „..“ ЕООД заявка за извършване на
транспорт от „..“ ЕООД. Сочи, че ответното дружество е изпратило фитнес оборудване
до гр. Римини, Италия, което било обратно върнато в България. При курса на отиване
оборудването било прието без забележки от получателя, а при връщането му в
България, в товарителницата било вписано от превозвача, че същото е без опаковка,
като при приемането на товара били констатирани щети. Поддържа, че превозвачът
бил освободен от отговорност на основание чл. 17, §4, б.“б“ от Конвенцията за
договора за международен автомобилен превоз на стоки (СМР). За цената на
извършените транспортни услуги ищецът издал фактура № ../09.06.2022 г., с настъпил
падеж на 09.07.2022 г. Твърди, че въпреки отправени покани до ответника за
заплащане на дължимото възнаграждение, вземането му не било погасено. Излага
доводи, че ответникът му дължи заплащането на мораторна лихва за периода
10.07.2022 г. – 24.04.2023 г., на стойност 3170,13 лева, на основание т. 45 от общите
условия на „..“ ЕООД. Твърди, че за изискуемите вземания разполагал с издадена в
негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 21130/2023 г. по описа
на СРС, 169 с-в, срещу която ответникът възразил. В тази връзка, моли съда да признае
за установено, че ответното дружество му дължи сума в общ размер на 15 724,87 лева –
главница по фактура № ../09.06.2022 г., ведно със законната лихва за забава от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.04.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и 3170,13 лева – мораторна лихва за периода 10.07.2022
1
г. – 24.04.2023 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „..“ ЕООД, с
предходно наименование „..“ ЕООД. Взема становище за неоснователност на
предявените искове. Потвърждава наличието на облигационно правоотношение с
ищеца, като сочи че не е обвързан от общите условия на дружеството. Твърди, че
товарът е бил надлежно опакован и в двете посоки. Поддържа, че повреди по товара са
били установени при провеждането и на двата заявени за превоз маршрути. Сочи, че за
повредите по товара по време на превоза от България до Италия е заявил претенция
пред дружеството по електронен път. Твърди, че товарът по превоза от Италия за
България също бил доставен със значителни повреди и една установена липса, за което
било сигнализирано пред ищеца. Поддържа, че е подал рекламации до превозвача в
срок, по които не е постъпил отговор от ищеца. Потвърждава, че към настоящия
момент не е заплатил навлото за превоза, като отбелязва, че представената от ищеца
фактура не му е била предявена за плащане. Оспорва размера на претендираното
възнаграждение. Релевира възражение по чл. 90, ал. 1 ЗЗД. При условията на
евентуалност прави възражение за прихващане на вземанията на ищеца със сумата от
7300 лева, без ДДС, дължима от „..“ ЕООД във връзка с нанесени щети по превозвания
товар, до размера на по – малкото от двете насрещни вземания. Оспорва претенциите
на ищеца за заплащане на мораторно обезщетение. Моли съда да отхвърли
предявените искове като неоснователни, евентуално да уважи направеното възражение
за прихващане. Претендира разноски.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
вр. чл. 372 ТЗ вр. чл. 367 ТЗ, вр. чл. 1, §1 от Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки /CMR/ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
III. Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните
следва да бъде отделено обстоятелството, че между страните е налице облигационно
правоотношение по договор за международен автомобилен превоз на товари по
направление гр. Банско /България/ - гр. Римини /Италия/ и гр. Римини /Италия/ - гр.
Банско /България/, изпълнен от ищеца по възлагане от ответното дружество срещу
заплащане на уговореното възнаграждение.
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото
пълно и главно наличието на валидно облигационно отношение с ответника по
договор за международен превоз на товари, по силата на който е престирал надлежно
дължимото съобразно уговореното, а за ответника е възникнало задължение за
плащане на уговореното възнаграждение в претендирания размер, чийто падеж е
настъпил.
УКАЗВА на ищеца, че по иска с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 92,
ал. 1 ЗЗД в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно
наличието на валидна неустоечна клауза за забава, обвързваща товародателя,
съответното изпадането му в забава за плащане на дължимото възнаграждение за
превоза и размера на претендираното акцесорно вземане. УКАЗВА на
ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже положителните факти, на
които основава своите възражения, както и факта, че товарът е увреден по време на
превоза.
По отношение на направеното от ответника възражение за прихващане в негова
2
тежест е да установи по делото пълно и главно наличието на насрещно вземане в
размер на 7300 лв. без ДДС, представляващо обезщетение за повреда на товара,
транспортиран от гр. Римини /Италия/ до гр. Банско /България/, с дата на товарене –
06.06.2022 г., като УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за размера на
твърдяното насрещно вземане.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 21130/2023 г. по описа на СРС, 169
с-в.
ДОПУСКА изслушването на съдебно – счетоводна експертиза по делото,
вещото лице по която да даде отговор на задачите, формулирани в исковата молба, при
депозит в размер на 250 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на
настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И. Н. Г., която да се призове след внасяне на
определения депозит.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 183 ГПК ищеца в срок до насроченото открито
съдебно заседание да представи в оригинал приложения препис от международна
товарителница CMR, издадена на 06.06.2022 г. /л. 9 по делото/, като ПРИ
НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията това писмено доказателство ще бъде изключено от
доказателствената съвкупност.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото,
като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в
първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.04.2024
г. от 10.40 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе
преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3