Решение по дело №53/2024 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1921
Дата: 26 февруари 2024 г. (в сила от 26 февруари 2024 г.)
Съдия: Даниела Станева
Дело: 20247050700053
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

1921

Варна, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - II тричленен състав, в съдебно заседание на осми февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Председател: КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
Членове: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ДИМИТЪР МИХОВ

При секретар ВЕСЕЛКА КРУМОВА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТАНЕВА кнахд № 20247050700053 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на “БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – [населено място] срещу Решение № 1647/22.11.2023г. на Варненския районен съд, постановено по НАХД № 3427/2023г., с което е потвърдено Наказателното постановление № В-001897/22.06.2023г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към КЗП, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв., на основание чл.200 от ЗЗП, за нарушение на чл.23 от с.з. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно и необосновано, постановено в нарушение на закона, по съображения подробно изложени в жалбата; твърди, че дружеството не е нарушило нормата на чл.23 от ЗЗП; счита, че в случая следва да намери приложение нормата на чл.28 от ЗАНН. Моли съда да отмени обжалваното решение и потвърденото с него НП. В съдебно заседание и по съществото на спора, касаторът редовно призован, не се явява, не се представлява. В депозирана по делото молба, чрез процесуален представител поддържа жалбата.Претендира присъждане на разноски по делото.

Ответната страна, редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание.В депозирано по делото писмено становище оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на ю.к. възнаграждение, съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Представителят на ВОП изразява становище, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Варненският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство е постъпила от легитимирано лице, в законния срок поради което е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.1 от ЗАНН първоинстанционното решение подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК, като в чл.348 ал.1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е закона, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл.218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. От тук по аргумент на противното следва, че за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд и за явна несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни основания.

Настоящата инстанция намира подадената касационна жалба за неоснователна.

С обжалваното Решение № 1647/22.11.2023г., постановено по НАХД № 3427/2023г. по описа на ВРС е потвърдено НП № В-001897/22.06.2023г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към КЗП, с което на ”Билла България“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв., на основание чл.200 от ЗЗП, за нарушение на чл.23 от с.з.

Санкцията е наложена за това, че дружеството не е изпълнило административното си задължение съгласно изискванията на чл.23 от ЗЗП, а именно стоки, които се продават в насипно състояние да обозначи само цената за единица мярка.

Разпоредбата на чл.23 от ЗЗП е с императивен характер и изисква посочване на една единствена цена за мярка, а съгласно §13, т.9 от ДР на ЗЗП, за стоки, търгувани според теглото им, това следва да бъде само цена за 1 килограм. Безспорно грамът е дробна част от единицата за маса килограм, съгласно чл. 9, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредбата за единиците за измерване, разрешени за използване в Република България, но това не променя императивното изискване цената на стоките в насипно състояние, търгувани според теглото им, да се представя в килограми. Законът - § 13, т. 9, изр. второ от ДР на ЗЗП, не предвижда възможност единицата мярка за тегло на стоките да бъде представяна по друг начин, и по-конкретно - чрез нейните дробни части. Употребеното в чл. 23 от ЗЗП наречие "само" изключва възможността за определяне на цената на насипните стоки, както в различни по вид мерни единици за тегло /паунд, унция/, така и в дробни части (грамове) от единицата мярка за тегло по § 13, т. 9 от ДР на ЗЗП - килограм.

За да постанови оспореното решение въззивният съд е приел, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на производствените правила. Прието е също така за безспорно установено, че търговецът е осъществил състава на визираното административно нарушение и размера на определената санкция се явява адекватна на извършеното нарушение. При постановяване на решението Варненският районен съд не е допуснал нарушение на закона.Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, като е събрал необходимите за правилното решаване на спора доказателства в пълен обем. Изложил е мотиви относно неприложимостта на чл.28 от ЗАНН.

Настоящият касационен състав не намира основания да приеме, че са налице сочените от касатора касационни основания за незаконосъобразност на въззивното решение.

Предвид гореизложеното не се установяват основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК за отмяна на решението на ВРС, наведени от представителя на касатора.

Предвид крайния изход на спора, своевременно заявеното искане и на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80лв., определено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и фактическата и правната сложност на делото.

Водим от горното, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ в сила Решение № 1647/22.11.2023г., постановено по НАХД № 3427/2023г. по описа на Варненски районен съд.

ОСЪЖДА „ Билла България“ ЕООД, [ЕИК] [населено място], бул.“*“ № ** да заплати на Комисия за защита на потребителите сумата от 80лв. / осемдесет/, представляваща ю.к. възнаграждение.

 

Решението е окончателно.

 

Председател:  
Членове: