Р Е Ш Е Н И Е
№………./25.01.2024г
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ:
СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря Павлинка Славова, разгледа
докладваното от съдията т.д. №333 по
описа за 2021 г, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на „П.Е.А.“ ЕООД, с която се иска да бъде осъден ответника „В.“ ЕООД да
заплати, както следва: на основание чл. 266 ЗЗД сумата от 25 135,07 лева –
остатък от възнаграждение по договор за СМР от 04.07.2018 г и фактура
№334/23.12.2020 г., ведно със законната лихва считано от 19.02.2021 г до
окончателното й изплащане, а на основание чл. 92, л.1 ЗЗД сумата от 1256,75
лева – неустойка по чл. 21 от договора за СМР от 04.07.2018 г.
В исковата молба се твърди, че с договор за
СМР от 04.07.2018 г ответникът възлага на ищеца извършване на СМР на обект
Православен храм: Св.Николай Чудотворец, град Берковица, обл.
Монтана, с финансовата подкрепа на ДФЗ-РА, съгласно договор за безвъзмездна
финансова помощ по мярка 7.6.ПРСР-2014-2020 срещу заплащане на възнаграждение в
размер на 75 135,07 лева. Последното е дължимо в срок от 1 работен ден от
подписване на приемо-предавателен протокол и издаване
на фактура. При забава в плащането съгласно чл.1 от договора е уговорено
заплащане на неустойка в размер на 0,5% от забавената сума, но не повече от 5%.
За възложените СМР е извършено авансово плащане в размер на 50 000,00 лева
по фактура №222/08.08.2018 г. За изпълнените от ищеца
точно и в срок СМР между страните е подписан констативен протокол от 12.06.2019
г, с който работата е приета. За остатъка от дължимото се възнаграждение е издадена
фактура №334/23.12.2020 г., което не е платено. Такова плащане не е извършено и
след изпратената нотариална покана от 20.11.2019 г. (получена от ответника на
29.11.2019 г.) и електронно съобщение до имейла на ответника от 30.12.2019г. За
забавеното плащане на възнаграждението ищецът счита, че е кредитор и по вземане
за заплащане на неустойка за забава по чл. 21 от договора в размер на 1 256,75
лева. По изложените съображения се иска осъждането на ответника да заплати претендираните суми ведно с разноските за производството и
такива за обезпечителното производство.
Ответникът оспорва допустимостта на
исковете без да излага конкретни доводи. Оспорва исковете и по основателност.
Твърди, че Договора за СМР от 04.07.2018г е прекратен на 19.02.2020г, поради неизпълнението
му в срок от изпълнителя, на проведена двустранна среща между страните. Срокът
за изпълнение е бил до 04.07.2020г, до когато няма никакви изпълнени СМР от
ищеца. Извършените на обекта СМР са изпълнени единствено и само от възложителя.
Няма съставен протокол образец 19 от дата 12.06.2019 г., той не е подписван от
управителя на ответното дружество, не е упълномощавал лице за подписването му,
лицето, което до е подписало не е негов служител и оспорва приемането му по чл.
301 ТЗ. При същите възражения оспорва и фактура №334/23.12.2020 г. За
съставянето на двата документа се твърди, че управителя на ответното дружество
узнава едва с връчване на преписа от исковата молба. За изпълнението на възложените
СМР оспорва да е получил плащане и от православния храм. Счита договора от
04.07.2018 г за прекратен, а задържането от ищеца на платения аванс – да е без
основание.
Ищецът, с допълнителната искова молба,
оспорва твърденията на ответника, че договорът не е изпълнен от него във
възложените части. Представя писмени доказателства и заявява доказателствени искания за установяване на факта на
изпълнението. Не оспорва, че на 19.02.2020 г има проведена среща между
страните, но оспорва на нея да е постигнато съгласие за прекратяван договора,
още повече, че към тази дата, СМР са изпълнени, приети и обектът е бил въведен
в експлоатация. За съставянето на констативния протокол от 12.06.2019г твърди,
че ответникът е уведомен още с нотариалната покана от 20.11.2019г връчена му на
29.11.2019г, поради което и противопоставянето на действията без представителна
власт едва с отговора не изключва приложението на чл. 301 ТЗ. Отделно от това
се твърди и че лицата В.П.и А.Й.са пълномощници на
ответната страна по договора от 04.07.2018 г и са негови служители, поради
което действията им не са без представителна власт.
Приет за съвместно разглеждане е и насрещен иск от „В.“ ЕООД срещу „П.Е.А.“
ЕООД с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 3 ЗЗД за сумата от 50 000,00
лева – връщане на дадени по договора от 04.07.2018 аванс, а на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 6138,00 лева - лихва за забава връщане на аванса за периода от
19.02.2020 г. до 05.05.2021 г.
Ищецът по насрещния иск „В.“ ЕООД твърди,
че с ответника „П.Е.А.“ ЕООД сключват Договор за СМР от 04.07.2018 г. за обект
Православен храм „Св. Николай Чудотворец“, гр.Берковица и по който е платен
аванс за възложените СМР в размер на сумата от 50 000,00 лева. Договорът е
прекратен на проведена двустранна среща между страните на 19.02.2020 г., поради
неизпълнението му в срок от изпълнителя, тъй като срокът за изпълнение е бил до
04.07.2020 г., докогато се твърди да няма изпълнени никакви СМР от ищеца.
Твърди и че след сключване на договора многократно са търсени представители на
ответника за уточняване на видовете СМР и съставяне на КСС към договора, но
контакт не е осъществен, нито на посочените телефони в договора, нито на
посочения в ТР адрес на дружеството. Извършените на обекта СМР са изпълнени
единствено и само от възложителя. За платения по договора аванс от 50000,00
лева не са представени документи за закупени материали, не са изпълнени и
приети СМР, за да бъде приспаднат. На срещата на 19.02.20 г. е уговорено
връщането на аванса. Оспорва се да е съставен протокол образец 19 от дата
12.06.2019 г., както и същия да е подписан от управителя на ответното
дружество, или той да е упълномощавал лице за подписването му. С оглед
изложеното и поради отпадане на основанието за получаване на аванса се иска
осъждането на ответника да възстанови сумата от 50 000,00 лева. Претендира се и
лихва за забава за периода от 19.02.2020 г. до 05.05.2021
г. в размер на 6 138 лева (вж. заявлението, л. 629).
Ответникът по насрещния иск „П.Е.А.“ ЕООД
твърди, че подписът, положен за управителя Г. М.в Анекс от 19.02.2020 г. не е
изпълнен от него. Оспорва твърдението, че на проведената среща на 19.02.20 г, е
постигнато съгласие за прекратяване на договора, както и че ищецът е правил
опити да търси ответника на посочените в договора телефони или адрес за
кореспонденция. Оспорва и твърдяното неизпълнение като счита, че възложените с
договора СМР са изпълнени и приети с КП от 12.06.2019 г, а обектът е въведен в
експлоатация на 12.11.2019 г.
С допълнителната искова молба ищецът по
насрещния иск „В.“ ЕООД твърди, че договорът
за СМР от 04.07.2018 г. не е подписан от управителя на ответното дружество Г. М.,
а от Б.К., който е подписал за него и КП от 12.06.2019 г. Поддържат се
твърденията, че не е осъществена кореспонденция между страните на посочените телефони
и адрес. Оспорва се твърдението, че с нотариалната покана е връчен препис от КП
от 12.06.2019 г. или че са представени фактури за закупените материали.
С отговора на допълнителната искова молба
се поддържат възраженията. Ответникът по насрещния иск счита, че ищецът не може
да прави възражения за неавтентичност на документ, който не носи неговия
подпис.
Съдът като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства приема
следното:
Видно от приетите
писмени доказателства (л. 729 и следващите, том 2), между Църква „Цвети Николай“, гр. Берковица и „В.“ ЕООД е сключен договор
за СМР от 16.05.2016 г., с който на последния в качеството на изпълнител е
възложено извършването на дейности на обект: Православен храм: Св.Николай Чудотворец,
град Берковица, обл. Монтана, с финансовата подкрепа
на ДФЗ-РА, съгласно договор за безвъзмездна финансова помощ по мярка
7.6.ПРСР-2014-2020, описани в Количествено-стойността сметка (КСС),
представляваща приложение № 1 към договора, на обща стойност от 253 532,97
лева без ДДС (приложението, л. 735-739, том 2).
На 21.03.2017 г. между
Църквата и ДФЗ е сключен договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ
(договора, л. 772-789, том 2). Към договора в приложение № 1 са посочени
дейностите, които следва да се извършват, тяхната стойност, а като изпълнител е
посочен „В.“ ЕООД. В приложение № 5 към
договора (л. 795-797, том 2) са посочени и конкретните СМР, които следва да се
извършат във връзка с възстановяването и ремонта на храма, като първоначалната
им стойност е в размер на 243 155,36 лева с ДДС, или 202 629,47 лева без
ДДС. Поради това на 22.03.2017 г. е изменен сключения между Църквата и „В.“ ЕООД договор (ДС № 1, л.
740 и КСС, л. 741-743), като стойността на възложените СМР, които изпълнителят
следва да извърши е намалена на 202 629,47 лева без ДДС, или 243 155,36 лева с
ДДС.
В периода
м.02-м.03.2018 г. договорите за отпускане на финансова помощ и договора между
Църквата и „В.“ ЕООД са изменяни още няколко пъти като в крайна сметка
възложените за изпълнение СМР са определени в размер на 195 607,31 лева без ДДС
(вж. ДС, л. 744-748, том 2 и анекса, л. 798-803, том 2).
Между страните не се
спори, а и от приетите по делото писмени доказателства, се установи, че на 04.07.2018
година между ответника „В.“ ЕООД, в
качеството му на ВЪЗЛОЖИТЕЛ, и ищеца „П.Е.А.“ ЕООД, в качеството му на
ИЗПЪЛНИТЕЛ, е подписан Договор за строително-монтажни
работи (л. 7-8). С него ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ възлага на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ, да
извърши СМР на обект православен храм
„Свети Николай Чудотворец“, гр. Берковица. В договора е посочена стойност на
СМР от 202 629,47 лева без ДДС, или 243 155,36 лева с ДДС,
платима след подписване на приемо-предавателен
протокол за извършените СМР и издаване на фактура в срок от 1 работен
ден от постъпване на плащане от Инвеститора – Църковно настоятелство на Църква
„Свети Николай“, гр. Берковица, по банковата сметка на Възложителя (чл. 2 и чл.
4 от договора). Не са посочени конкретни СМР, които изпълнителят е следвало да
извърши. Срокът за извършване на договорените СМР е 24 месеца от датата на
сключване на договора (чл. 5 от договора). Страните са уговорили и неустойка
при забавено плащане от страна на възложителя в размер на 0,5 % на ден, но не
повече от 5 % от забавеното плащане (чл. 21 от договора).
Видно от извлечението от сметка (л. 30) и заключението на вещото лице (л.
687-688), на 22.08.2018 г. „В.“ ЕООД е платило на „П.Е.А.“ ЕООД 50 000
лева като аванс по договора за извършване на СМР от 04.07.2018 г.
В периода м. февруари – м. март 2019 г. на обекта православен храм „Свети
Николай Чудотворец“, гр. Берковица е било констатирано неспазване на трудовото
законодателство от „П.Е.А.“ ЕООД (протокола за извършена проверка и акта за
установяване на нарушение, л. 669-675, том 2). Затова е съставен акт от
Дирекция инспекция по труда – Монтана на Е.Б., който към този момент е бил
служител на „П.Е.А.“ ЕООД, видно от справката за сключени трудови договори (л.
672-гръб, том 2).
На 06.02.2019 г. отново е изменено Приложение № 5 към договора за
отпускане на финансова помощ между Църквата и ДФЗ (анекса, л. 804, том 2).
Определените дейности за извършване, посочени в приложението (л. 807-809, том
2) са в размер на 166 391,96 лева без ДДС.
На 12.06.2019 г. е съставен констативен протокол (л. 12-19). В него са
посочени същите СМР, които са част от приложението към договора за финансова
помощ на обща стойност от 166 391,96 лева без ДДС. При подписването му „В.“
ЕООД е представлявано от В.П.и А.Й., а „П.Е.А.“ ЕООД е представлявано от Б.К. и
Е.Б.. Съгласно справка на НАП (л. 690-693, том 2), показанията на свидетеля Й.
(протокола от осз от 20.12.2022 г., л. 444-446, том 2
) и от заповедта (л. 755, том 2), двамата подписали протокола за „В.“ ЕООД са
служители на дружеството. А съгласно данните на НАП за действащите трудови
договори в периода на подписване на протокола (таблицата към ССчЕ, л. 838, том 2), Б.К. и Е.Б. са служители на „П.Е.А.“
ЕООД като последният е заемал длъжност „изпълнителен директор“ до 01.10.2019 г.
В протокола от 12.06.2019г е посочено, че след внимателен оглед на
изпълнени видове СМР и сравнението им с одобрената КСС, представляваща
Приложение № 5 към договора между Църквата и ДФЗ на обща стойност 166 391,96
лева без ДДС, от „П.Е.А.“ ЕООД реално са извършени такива на стойност 62 612,56
лева без ДДС, а СМР за 52 187,57 лева без ДДС въобще не са извършени.
Освен това е констатирано, че от „В.“ ЕООД са извършени СМР за 50 750,54
лева без ДДС, които е следвало да бъдат извършени от „П.Е.А.“ ЕООД (вж.
забележките в края на протокола, л. 18, том 1).
Това, че дружеството „П.Е.А.“ ЕООД е извършвало СМР на обекта се потвърждава и от показанията на
свидетеля С.Т.(осз, л. 443-444, том 2) и от приетото
по делото заключение на в.л. М. Златева (л. 833-843, том 2). От последното е
видно, че част от описаните в констативния протокол СМР отговарят на закупени в
този период строителни материали (л. 838-841, том 2). От самите фактури се установи,
че част от тях са от доставчици от гр. Берковица (вж. фактурите на л. 170-171,
л. 173-174, л. 185, л. 188, л. 190).
Видно от фактурата, платежните нареждания и извлечението от сметка (л.
821-831, том 2), на 01.10.2019 г. „В.“ ЕООД е получил сумата от 119 670,35
лева, представляваща остатъка от дължимото по договора с Църквата.
На същата дата между Църквата, „В.“ ЕООД и строителния надзор е съставен
протокол за приемане на извършени СМР. В него е посочено, че всички СМР са
извършени към посочения момент. При съпоставка на този протокол и констативния
от 12.06.2019 г. се установява, че описаните в двата протокола СМР са
идентични.
На 29.11.2019 г. на „В.“ ЕООД е връчена нотариална покана от „П.Е.А.“
ЕООД (л. 20-22). С нея „П.Е.А.“ ЕООД кани „В.“ ЕООД да му заплати сумата от
25 135,07 лева, колкото е разликата между платения аванс по договора от
50 000 лева и стойността на извършените от ищеца по главния иск СМР (62
612,56 лева без ДДС, или 75 135,072 лева с ДДС), които представителите на
двете страни са установили и са констатирали за изпълнени и приети в протокола
от 12.06.2019 г. С поканата е даден 3 дневен срок за плащане. От показанията на
свидетеля Я.С.се установява, че той е изготвил поканата, както и, че към нея не
е бил приложен посочения констативен протокол.
С покана за плащане изпратена на В. ЕООД по електронна поща на 30.12.2020
(том1, лист 23), П.Е.А.“ ЕООД отново кани ответното дружество в три дневен срок
от получаване на поканата да заплати сумите по фактура №334/23.12.2010,
съгласно констативния протокол от 12.06.2019г. фактурата и протокола са
приложени към поканата, а получаването й не се оспорва от ответното дружество.
По делото е представен Анекс към договора за СМР от 04.07.2018 г., в
който е посочено, че е сключен на 19.02.2020 г. от управителите на дружествата
„В.“ ЕООД и „П.Е.А.“ ЕООД (л. 618). В анекса е посочено, че „П.Е.А.“ ЕООД не
може да изпълни договора в срок, както и, че всички СМР на обекта в гр.
Берковица са извършени от възложителя „В.“ ЕООД. С анекса страните се
съгласяват да прекратят договора за СМР от 04.07.2018, а изпълнителят „П.Е.А.“
ЕООД да възстанови получения аванс от 50 000 лева до 01.03.2020 г.
Анексът е своевременно оспорен от ответника по насрещния иск с твърдения
за неговата неавтентичност, тъй като подписът за Г. М., представляващ „П.Е.А.“
ЕООД, не е положен от него, и за което оспорване е открито производство по чл.
193 ГПК, във връзка с което са приети и две заключения на съдебно-графически
експертизи (СГЕ) и са изслушани показания на свидетели.
За изготвяне на първото заключение от в.л. Г.М. са снети образци от
подписа на Г. М.(л. 858, том 2). Вещото лице по първоначалната експертиза (л.
854-857, том 2) открива съвпадения в общите и частните признаци на изследвания
подпис с част от образците. Последните се характеризират с буквена
транскрипция, състояща се от буква „Г“ с наличие или отсъствие на точка и буква
„М“. Видно от тези образци е, че наличието на „точка“ е правило, а отсъствието ѝ – изключение. От заключението се установява и че в преобладаващия брой случаи
е налице частично съвпадение между признаците на изследвания подпис и на
приетите по делото образци като най-често между един и три от признаците на
изследвания подпис (общо 9 признака) се откриват в един от образците (л. 857,
том 2).
В приетото заключение на тричленната експертиза, мнозинството отново
посочва, че са налице сходства в изследвания подпис и образците (л. 452-458,
том 2). За да достигне до това заключение мнозинството експерти сравнява
подписа в оспорения документ основно с два образеца, които действително
разкриват сходства с изследвания подпис. Въпреки това при съпоставка с
първоначалното заключение, че в повечето случаи няма такава концентрация на
сходства между признаците в изследвания подпис и образците, а в преобладаващия брой
случаи сходствата касаят до 3 от признаците, се налага извода че наличието на
толкова много сходства при подбраните 2 образеца е по-скоро изключение, а не
правило (л. 457, том 2).
Същевременно третото вещо лице от състава на експертизата – Д.В. депозира
особено мнение (л. 459-466, том 2). Той посочва, че от образците по делото се
установява, че подписът на Г. М.има вариации, като едната група се характеризира
с опростена конфигурация, лесна за възпроизвеждане. Този опростен вариант се
състои от буквена транскрипция, състояща се от много голям по вертикала „Г“ или
„Б“-образен елемент, минус „М“-образен нечетлив елемент, завършващ с голям по
вертикала „У“ – образен параф или с разположена по диагонала голяма по
вертикала права или леко дъгова парафна линия. При
изследвания подпис има сходна транскрипция, но са откриват и различия. Те са в
това, че първият елемент на подписа е рефлекторно продължен от много
праволинеен безбуквен елемент, какъвто при образците
не се среща. В образците между двата основни елемента има поставена точка и тя
е под мястото, където завършва първия елемент, а не е негово рефлекторно
продължение. Освен това вторият основен елемент от изследвания подпис не е
„М“-образен, а по-скоро трионообразен, с висока точка
за начало и с посока от горе надолу на листа, докато в образците, освен, че
този елемент е „М“-образен, той в преобладаващата част от случаите е разтеглен
по хоризонтала, макар и с лек наклон отгоре надолу. Вещото лице Д.В. е откроил
и няколко различия, между „Г“-образния елемент в изследвания подпис и същия в
образците и е направен извод, че този елемент наподобява буквата „Г“ като
собственото име на подписващия се, докато в изследвания образец това не е така
изразено. Освен това този елемент в преобладаващата част от образците е
разтеглен по вертикала, а в изследвания подпис е много разтеглен по хоризонтала
и дъгата, която именно го характеризира като „Г“-образен, също не е така добре
изразена. Всички тези различия мотивират вещото лице Д.В. да заключи, че
подписът не е изпълнен от Г. М..
Във връзка с оспорването на подписа са изслушани и показанията на
свидетелите Я.С.и А.Й..
От показанията на свидетеля С.се установява, че към датата, на която би
следвало да е съставен оспорения документ, той е бил адвокат ангажиран от „П.Е.А.“
ЕООД, включително и във връзка със спора на дружеството с „В.“ ООД за процесните СМР. В кантората на този свидетел в средата на
м.февруари 2020 г. е проведена срещата между представителите на страните, на
която среща не е разменян текст на споразумение като оспореното. Такъв не е
разменян и по-рано. Страните са били в спор за изпълнените СМР, който не са
успели да разрешат. По отношение на доказателствената
стойност на тези показания следва да се отбележи, че същите са особено
детайлни, което е основание съдът да им даде вяра. Освен това свидетелят, макар
и свързан с „П.Е.А.“ ЕООД към онзи момент, вече не е ангажиран с дружеството,
поради което няма основание показанията му да се поставят под съмнение, а и не
се установява свидетеля да е повлиян от отношенията си с ищцовото
дружество при излагането на показанията.
От друга страна са показанията на свидетеля Й., който е служител на „В.“
ООД и брат на управителя на дружеството. В своите показания той заявява, че не
е присъствал на срещата между представителите на двете дружества, а е запознат
впоследствие за постигнатите уговорки. Ето защо той не е възприел
непосредствено факти от предмета на доказване. Показанията му освен това са и
нелогични в частта, в която заявява, че Б.К. е донесъл подписан анекса същия
ден, след срещата. Към този момент посоченото лице не е било служител на „П.Е.А.“
ЕООД. Предвид изложеното показанията на свидетеля Й. в тази им част че не
следва да кредитира, тъй като не са обективни и логични.
По този начин събраните свидетелски показания подкрепят извода, че
оспорения подпис не е на управителя на „П.Е.А.“ ЕООД. В този смисъл е и
особеното мнение на в.л. Д.В.. Последното съдът намира за по-подробно
мотивирано в сравнение с мнението на мнозинството от вещите лица, работили по
заключението. С оглед на всичко това съдът кредитира именно заключението на
в.л. Д.В., което заедно със свидетелските показания на Я.С.налагат извода, че подписът
в оспорения документ не е положен от Г. М.. Така анексът следва да се изключи
от доказателствената съвкупност и решението не следва
да се основава на него, тъй като същото е неистински документ.
При разпита на свидетелите Я.С.и А.Й.се установява още, че на проведената
в средата на м.февруари 2020 г. среща между представители на страните е
следвало да бъде уточнено какви СМР са извършени от „П.Е.А.“ ЕООД и от „В.“
ЕООД на обекта в гр. Берковица. В показанията си свидетелят С.заявява
категорично, че констативния протокол от 12.06.2019 г. е разглеждан на срещата
и по него са правени коментари. Установява се, че на срещата представителите на
„В.“ ЕООД са възразили, че този протокол е подписан за дружеството от лица,
които нямат представителна власт.
На следващо място по делото се установи, че на 23.12.2020 г. е издадена
фактура от „П.Е.А.“ ЕООД за сумата от 25 135,07 лева за извършени СМР по
договора от 04.07.2018 г. (фактура, л. 11). Фактурата е осчетоводена от „П.Е.А.“
ЕООД, но не и от получателя „В.“ ЕООД (заключението на вещото лице, л. 688-689).
Не се спори, че сумата не е платена, което се установи и от заключението на
вещото лице (отговора на 2-ра и 3-та задача, л. 689). За претендирания
период от 03.01.2021 г. до 18.02.2021 г. неустойката по чл. 21 от договора за
СМР възлиза на 1 256,75 лева (отговора на 4-та задача, л. 689).
На 30.12.2020 г. „П.Е.А.“ ЕООД отново е изпратило покана до „В.“ ЕООД за
плащане на сумата от 25 135,07 лева, за която страните се били съгласили с
констативния протокол от 12.06.2019 г., че е извършена от ищеца по главния иск.
С поканата отново е даден 3-дневен срок за изпълнение. (поканата, л. 23-25).
С оглед изложеното съдът прави следните правни изводи:
По иска по чл. 266,
ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 266, ал. 1 ЗЗД, поръчващият трябва да заплати
възнаграждението за приетата работа. Ако възнаграждението е уговорено по
единични цени, размерът му се установява при приемането на работата. Затова в
тежест на ищеца е да докаже: 1) сключване на договор за СМР; 2) пълно и точно
изпълнение на възложените СМР, чиято стойност се претендира; 3) приемане на
работата от ответника като възложител съобразно уговорките в договора, вкл. и
наличието на условията по чл. 301 от ТЗ; и 4) размера на дължимото
възнаграждение за приетата работа и настъпването на падежа за изплащането му.
Не се спори, че страните са сключили договор за СМР от 04.07.2018 г.,
поради което първата предпоставка за уважаване на иска е налице. В договора не
са посочени конкретни СМР, които ищецът следва да извърши. От съпоставката на
стойностите, посочени в договора за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ, с тези посочени в договорите за СМР от една страна между Църквата и „В.“
ЕООД и от друга – между „В.“ ЕООД и „П.Е.А.“ЕООД, се установи, че на последното
са превъзложени СМР на същата стойност, на която е
било възложено извършването им и от Църквата на „В.“ ЕООД. Освен това в
Констативния протокол от 12.06.2019 г. изрично е препратено към КСС,
представляваща приложение № 5, актуализирана с последния анекс между Църквата и
ДФЗ, която е на стойност 166 391,96 лева без ДДС и са описани същите СМР.
Налице е идентичност между описаните СМР в Приложението към договора за
финансова помощ, в договора между Църквата и „В.“ ЕООД и в констативния
протокол от 12.06.2019 г. Затова съдът приема, че всички посочени в цитираното
Приложение към договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ са превъзложени от „В.“ ЕООД за извършването им от „П.Е.А.“
ЕООД.
Ищецът претендира заплащане на само част от тези СМР, посочени в
констативния протокол от 12.06.2019 г. на обща стойност от 62 612,56 лева без
ДДС, или 75 135,072 лева с ДДС. Спорно по делото е дали тези СМР действително
са извършени. По делото са приети свидетелски показания, от които се
установява, че „П.Е.А.“ ЕООД е извършвало дейност на обекта. Това се установява
и от съставения от Инспекция по труда акт и протокол за проверка. На следващо
място индикация за извършването на посочените в констативния протокол дейности
е закупуването на материали от гр.Берковица, където се намира и църквата, върху
възстановяването на която е следвало да работи ищецът. Също така, от заключението
на ССчЕ се установява, че тези и други фактури за
закупени материали отговарят на част от дейностите, посочени в констативния
протокол. Последният се оспорва да е подписан от представители на ответното
дружество и да го обвързва с констатациите в него. Това оспорване е
неоснователно.
Съгласно чл. 301 ТЗ, счита се, че
търговецът потвърждава действията на лице действало от негово име без
представителна власт, ако не се противопостави веднага след узнаването им.
Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС (виж решение № 30/08.04.11 г. по
т. д. № 416/10 г. на ВКС, І т.о., решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. №
546/08 г. на ВКС, ІІ т.о., решение 44 от 31.03.2009 г. по т. д. 447/08 г. на
ВКС, ІІ т.о., решение № 202 от 06.02.2012 г. по т. д. № 87/2011 г. на ВКС, ІІ
т.о., решение № 18 от 04.04.2014 г. по т. д. №
24/2013 г., Т. К., І Т. О. и други), че разпоредбата на чл. 301 ТЗ установява
презумпция за мълчаливо съгласие за действието без представителна власт, ако
търговецът не се противопостави веднага след узнаването му. По делото е приета
покана от 20.11.2019 г и втора от 30.12.2019г. В първата покана констативния
протокол само се споменава, докато във втората, връчена на ответника на
електронен адрес, протоколът е описан като приложен файл. Получаването на поканите
не се оспорва от ответното дружество, в частност не оспорва, че към поканата,
връчена по имейл е приложен файл, съдържащ екземпляр на оспорвания констативен
протокол. Следователно то е запознато с неговото съдържание и извършените действия от представящите се за
негови представители лица още преди срещата от 19.02.2020г. От момента на
получаване на поканата, ответното дружество е длъжно да се запознае със
съдържанието и да ги оспори веднага, като уведоми за това насрещната страна.
Твърдения за такова противопоставяне, преди срещата от 19.02.2020 г няма.
Времето от получаване на поканата (29.11.2019г, респ. 30.12.2019г) до провеждане
на срещата от 19.02.2020г излиза извън нормално необходимия срок за
противопоставяне, тъй като обхваща период от приблизително четири месеца за първата
покана и два месеца от втората, като по делото няма данни за други отношения
между ищеца и ответника, които да налагат толкова продължителен период за
обоснована преценка от страна на ответника, дали действията извършени от мнимия
представил са в интерес на дружеството или не, и дали следва изрично да бъдат
оспорени. Нито се твърдят или доказва обективни пречки за изпращане, респ.
връчване на отговор, който съдържа противопоставянето. Периодът според
настоящия състав излизат и извън нормално необходимото време оспорването да
достигне до ищцовото дружество. Следователно
констатираните с протокола от 12.06.2019
г. СМР на обща стойност 62 612,56 лева без ДДС, или 75 135,072 лева с ДДС са
извършени от „П.Е.А.“ ЕООД и са предадени на ответното дружество.
Съгласно чл. 264, ал. 1 ЗЗД поръчващият следва да прегледа предложената
работа и да направи всички възражения, които има по изпълнението, а ако не
направи това, работата се счита приета, рискът преминава върху поръчващия и за
него възниква задължението да плати на изпълнителя уговореното възнаграждение
(чл. 264, ал. 3 и чл. 266, ал. 1 ЗЗД). По делото не се установи от страна на „В.“
ЕООД да са направени конкретни възражения във връзка с изпълнението на приетите
с констативния протокол СМР. Възраженията на „В.“ ЕООД, поддържани в настоящото
производство са, че „П.Е.А.“ ЕООД не е извършило нищо от възложеното.
Твърдяното пълно неизпълнение не се установява, а частичното, ако е полезно за
възложителя, не дава основание да се откаже заплащане на възнаграждение за него
(арг. от чл. 267, ал.1, изр. 2 ЗЗД). След като по
делото се установява, че изпълнителят е извършил посочените в констативния
протокол СМР, а възложителя не оспорва качеството на изпълненото (не се твърди
изпълнените СМР да са били некачествени до степен наложила повторното им
извършване от възложителя) и изпълненото е било полезно за него, то за приетата
работата се дължи уговореното възнаграждение. По отношение на размера му се
установи, че изпълнителят е получил 50 000 лева аванс, а е извършил СМР за
75 135,072 лева с ДДС. Разликата е следвало да му се плати в срок от 1 ден
от получаване на плащането от страна на Църквата, което е станало на 01.10.2019
г. Затова искът за заплащане на 25 135,07 лева е изцяло основателен. Предвид
основателността на главния иск, основателна е и акцесорната
претенция за лихва за забава, считано от 19.02.2021 г до окончателното й
изплащане.
По иска по чл. 92 ЗЗД:
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. Следователно, за да възникне вземането е необходимо да
са осъществени предпоставките: наличие на валидно главно задължение, договорено
акцесорно задължение за неустойка, което е
действително и неизпълнение на главното задължение.
Предвид основателността на иска по чл. 266 ЗЗД, съдът приема, че първата
предпоставка е налице. Освен това се установи, че в чл. 21 от договора за СМР
между страните е уговорена неустойка в случай на забава в плащането в размер на
0,5% от забавената сума, но не повече от 5%. Установи се, че плащането е
дължимо след получаване на сумите по договора между инвеститора – църковното
настоятелство и „В.“ ЕООД, което е станало на 01.10.2019 г. На следващо място
се установи и размерът на дължимата неустойка
- 1 256,75 лева, колкото е и претендирана за
периода 03.01.2021 г. до 18.02.2021 г. Затова искът е изцяло основателен и
съдът го уважава.
По насрещния иск по
чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД:
Исковата претенция произтича от твърдения на ищеца, че между страните е
сключен договор за изработка и поради невъзможността за изпълнение в срок на
задълженията на ответника като изпълнител, страните са "прекратили"
договора с Анекс, поради което и следва да му бъде възстановен платения аванс,
тъй като е отпаднало основанието за даването му.
По делото се установи, че Анексът, на който се позовава ищеца по
насрещния иск, е неавтентичен документ, поради което същият не създава
задължение за „П.Е.А.“ ЕООД за връщане на получения аванс.
Предвид позоваването от страна на ищеца като възложител на неизпълнение
на задълженията на изпълнителя по договора за СМР, касаещо
сериозна забава, съдът приема, че същият с исковата си молба е упражнил потестативното си право на едностранно разваляне на
договора, предвидено в закона - чл. 262 от ЗЗД, след като претендира
последиците от развалянето. Затова претенцията е за връщане на даденото по
развален договор. По този иск в тежест на ищеца е да установи даване на нещо, а
в тежест на ответника е да докаже наличието на основание за получаване на
даденото и задържане на същото. В случай, че ответникът докаже основанието, на
което е получил даденото, то ищецът следва да докаже, че това основание е
отпаднало с обратна сила.
По делото се установи, че „В.“ ЕООД е платило 50 000 лева на „П.Е.А.“
ЕООД. Доказано е и соченото от ответника по насрещния иск основание за
плащането – договора за СМР от 04.07.2018 г. Ето защо следва да се обсъди дали
това основание е отпаднало.
Ищецът с исковата молба претендира последиците от развалянето на
договора, поради което в същата имплицитно се съдържа волеизявление за
разваляне на договора поради неизпълнение на задължения на другата страна
(Решение № 178 от 12.11.2010 г. по т. д. № 60/2010 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС).
С оглед на това следва да се прецени дали са налице предпоставките на закона за
развалянето на договора.
Съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор
не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът
може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален.
Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в
писмена форма.
Кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде
срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради
забава на длъжника то е станало безполезно или ако задължението е трябвало да
се изпълни непременно в уговореното време (чл. 87, ал. 2 ЗЗД).
Разваляне на договора не се допуска, когато неизпълнената част от
задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора (чл. 87, ал. 4 ЗЗД).
По отношение на развалянето на договор за изработка ВКС приема в
практиката си, че съдът следва да съобразява дали неизпълнената част от
поръчката може са бъде полезна на поръчващия, както и това дали съответната
част е била приета от последния, който факт подлежи на доказване, ако е спорен.
Приема се, че право на частично възнаграждение изпълнителят ще има дори когато
в последствие договорът е развален поради негово неизпълнение, щом възложителят
е приел една част от изработеното и тази част отговаря на условието да му бъде
полезна, като липсата на възражения при фактическото приемане се приравнява на
одобрение - признание, че изработеното съответства на договора - чл. 264, ал. 3 ЗЗД. В същата хипотеза и полезността на работата за възложителя по чл. 267, ал.
1, изр.2 ЗЗД, е основание за ангажиране на отговорността му за заплащане на
обезщетение (решение от 26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г., ІV г.о.). Приема
се също така, че недостатъците на престирания
резултат – предмет на изработката не погасяват задължението за заплащане на
уговореното възнаграждение, а пораждат права на възложителя, които следва да
бъдат упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД и ако бъдат упражнени, могат да доведат
или до намаляване размера на възнаграждението или до отлагане изискуемостта на
задължението за възнаграждение, а разваляне на договора е допустимо, ако недостатъците
са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или
обикновено предназначение (така: Решение № 306 от 14.10.2015 г. по гр. д. №
60/2015 г., г. к., ІV г. о. на ВКС).
По делото се установи, че ответникът по насрещния иск е изпълнил част от
възложените му СМР. Съдът прие, че тази част, която е извършена от „П.Е.А.“
ЕООД е била приета от „В.“ ЕООД. Не са наведени конкретни възражения по
отношение на качеството на извършените СМР, затова за тях се дължи
възнаграждение на изпълнилото ги дружество. Тези СМР са на стойност 75 135,072
лева с ДДС, т.е. повече от платения аванс в размер на 50 000 лева. Ето защо
сумите, платени от възложителя на дружеството, не са дадени на отпаднало
основание. По тези съображения настоящият състав намира, че предявеният иск с
правно основание чл. 55 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските.
С оглед изхода от спора право на разноски има единствено ищецът по
първоначалния иск. Съгласно предоставения списък той претендира такива за
6 955,83 лева, които съдът установи да са действително извършени. Ето защо
съдът осъжда „В.“ ЕООД да заплати на „П.Е.А.“ ЕООД 6 955,83 лева разноски за
производството.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „В.“
ЕООД, ЕИК ******, да заплати на „П.Е.А.“
ЕООД, ЕИК ******“, както следва: на основание чл. 266 ЗЗД сумата
от 25 135,07 лева – остатък от възнаграждение по договор за
СМР от 04.07.2018 г и фактура №334/23.12.2020 г., ведно със законната лихва
считано от 19.02.2021 г до окончателното й изплащане, а на основание чл. 92,
ал.1 ЗЗД сумата от 1 256,75 лева – неустойка по чл. 21 от договора
за СМР от 04.07.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ иска на „В.“ ЕООД, ЕИК ******,
срещу „П.Е.А.“ ЕООД, ЕИК ******, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за осъждането
на ответника да заплати сумата от 50 000,00
лв., представляваща получен аванс по договор за СМР от 04.07.2018 г.
ОСЪЖДА „В.“ ЕООД, ЕИК ****** да заплати
на „П.Е.А.“ ЕООД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 6 955,83 лева – разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: