№ 130
гр. Севлиево, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на петнадесети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело №
20224230100108 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл.
439 ГПК.
Постъпила е искова молба от А.А.Ю.., с ЕГН **********, от с.
********************* срещу „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление област София, община Столична, населено
място гр. София, п.к. 1336, р-н Люлин, бул. „Панчо Владигеров" № 21, Бизнес център
„Люлин 6", ет. 2, представлявано от Т.Я., Б.А.Р. и З.Н.Д.. Ищцата твърди, че в края на месец
декември на 2020 г. получила покана за доброволно изпълнение, издадена от Частен
Съдебен Изпълнител И.И. с peг. № 735 с район на действие Габровски Окръжен Съд, по
изпълнително дело № 20207350400910 на 23.11.2020 г. с изходящ №9177/23.11.2020 г.. С
поканата ЧСИ я уведомил, че въз основа на изпълнителен лист издаден на 30.05.2013 г. от
Софийски градски съд на основание съдебно решение по търговско дело № 2816 от 2013 г.
на Софийски градски съд, е осъдена да заплати следните суми: сумата от 23 024,08 лв., от
които главница в размер на 11 019,95 лв., законна лихва в размер на 9 072,31 лв. за периода
30.10.2012 г. -07.12.2020 г., 805,40 лв. присъдени разноски, 150,00 лв. разноски по
изпълнителното дело, 1976,42 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 07.12.2020 г..
Като взискател, в чиято полза са вземанията в поканата било посочено дружеството -
ответник „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД. С поканата бил връчен на ищцата
и описаният в нея изпълнителен лист, а именно изпълнителен лист издаден на 30.05.2013 г.
от Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-20 състав, по търговско дело №
2816/2013 г., на основание чл. 404, т. 1 от ГПК и чл. 51, ал. 1 от ЗМТА. С изпълнителният
лист заедно с А.Р.К. били осъдени солидарно да заплатят на „ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД сумата от 11019,95 лв., заедно със законната лихва от 30.10.2012 г. - датата на
постановяване на арбитражното решение до окончателното погасяване на задължението,
сумата от 670,40 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение и сумата от 85 лв.
разноски по арбитражното производство, както и сумата от 50 лева, представляваща
заплатената от молителя държавна такса в производството по издаване на изпълнителен
лист. Взискателят по изпълнителен лист и този по изпълнителното дело били различни
юридически лица, което вероятно станало в резултат на цесия, за която ищцата не била
1
уведомявана. До получаване на поканата за доброволно изпълнение ищцата не била търсена
нито от взискателя, нито от други лица, включително други ЧСИ, да извърши плащане на
задълженията по гореописания изпълнителен лист. От датата на издаване на изпълнителния
лист - 30.05.2013 г. до датата на получаване на гореописаната покана за доброволно
изпълнение през месец декември на 2020 г., изтекъл период от време, надхвърлящ пет
години, а именно - седем години и половина. През този период взискателят не предприел
спрямо ищцата никакви действия, които да прекъсват, респективно спират теченето на
погасителната давност по смисъла на чл. 116 и чл. 115 от ЗЗД. Затова ищцата счита, че,
както кратката тригодишна, така и т. нар. обща петгодишна погасителна давност по смисъла
на чл. 110 ЗЗД, за задълженията, описани в изпълнителния лист, изтекла и задълженията
били погасени по давност. Ищцата не дължала нито сумите по изпълнителния лист, нито
останалите суми, описани в поканата за доброволно изпълнение - изтеклите лихви,
разноските по изпълнението и таксите по Тарифата към ЗЧСИ. Иска постановяване на
решение, с което да бъде установено със сила на пресъдено нещо по отношение на
дружеството „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ" ЕАД, че не дължи изпълнение, като
погасени по давност, на следните суми: сумата от 11 019,95 лв., заедно със законната лихва
от 30.10.2012 г. - датата на постановяване на арбитражното решение до окончателното
погасяване на задължението, сумата от 670,40 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение и сумата от 85 лв. разноски по арбитражното производство, както и сумата
от 50 лева, представляваща заплатената от молителя държавна такса в производството по
издаване на изпълнителен лист, за които суми бил издаден изпълнителен лист на 30.05.2013
г. от Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-20 състав, по търговско дело №
2816/2013 г., на основание чл. 404, т. 1 ГПК и чл. 51, ал. 1 ЗМТА, и които суми са предмет
на изпълнение по изпълнително дело № 20207350400910 по описа на ЧСИ И.И. с peг. №735
и с район на действие Габровски ОС. Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата,
ответника е подал писмен отговор. В отговора заявява, че със сключен на 08.08.2018 г.
договор за прехвърляне на вземания между „Профи Кредит България" ЕООД и „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, първото дружество цедирало вземането си спрямо длъжника
А.А. И., към момента с фамилно име Ю., произтичащо от договор за кредит № **********,
заедно с всички принадлежности към него, на второто дружество. Ответното дружество
било упълномощено да уведоми посочените в Приложение № 1А към Договора за цесия
длъжници за извършеното прехвърляне на вземания от името на цедента. По силата на това
упълномощаване ответника изпратил на предоставен от ищцата адрес: с.
*********************, уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД чрез препоръчана поща. Същото
не било получено на адреса от А.А.Ю.. и се върнало с отбелязване „сменен адрес", което
било удостоверено с обратна разписка, надлежно оформена от служител на национален
пощенски оператор „МиБМ Експрес" ООД. В случай на приемане, че А.А.Ю.. не е надлежно
уведомена за извършеното прехвърляне на вземания, представя с отговора уведомление за
извършено прехвърляне на вземания, с което ищцата да бъде уведомена за сключеният на
08.08.2018 г. договор за цесия. Въз основа на процесния изпълнителен лист, на 07.08.2013 г.
било образувано изпълнително дело № 8704/2013 г. по описа на ЧСИ Н.М., peг. № 841. С
депозирана на 07.08.2013 г. от Профи Кредит молба, на съдебния изпълнител били
възложени правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ, като било поискано и налагането на запор
върху банковите сметки на длъжниците, разкрити в Банка ДСК ЕАД. На тази дата била
прекъсната погасителната давност. На 30.08.2013 г. по делото били изпратени запорни
съобщения до множество банки, вкл. до Банка ДСК АД. Последвало вдигане на наложения
запор върху сметки в Банка ДСК АД, което било провокирано от постъпила от длъжника
молба в тази насока през септември 2013 г.. Във връзка с наложените запори, на 23.07.2014
г. по делото постъпила сума, удържана от банкова сметка в Алианц Банк България АД, като
това отново прекъснало погасителната давност и перемпционния срок. На 30.03.2015 г. били
2
изпратени нови запорни съобщения до редица банки, включително до Банка ДСК АД, където
по-рано бил вдигнат запорът. На 13.01.2016 г. предходния взискател депозирал молба с
искане за насрочване на опис на движими вещи, което отново прекъсвало погасителната
давност. На 11.04.2017 г. по делото бил насрочен опис на движими вещи, като била
изпратена призовка до длъжника. На 14.02.2019 г. била депозирана молба за конституиране
на нов взискател от ответника, което действие също прекъсвало течащата погасителна
давност, като с молбата на съдебния изпълнител били възложени правомощията по чл. 18
ЗЧСИ, като било направено и искане за насрочване на опис на движими вещи, собственост
на длъжника. След като изп. дело № 8704/2013 г. било прекратено, новият взискател
изтеглил изпълнителния лист и въз основа на него на 03.11.2020 г. било образувано ново
изпълнително производство по изп. дело № 910/2020 г. по описа на ЧСИ И.И.. С молбата си
за образуване, взискателят - ответник възложил правомощията по чл. 18 ЗЧСИ на съдебния
изпълнител, поискал извършване на справки за имущественото състояние на А.А.Ю..,
налагането на запори и насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника,
което, отново прекъсвало погасителната давност за вземането. На 23.11.2020 г. било
изпратено запорно съобщение до ОБЩИНСКА БАНКА АД. Предприемането на всяко едно
от горепосочените изпълнителни действия представлявало годно да прекъсне погасителната
давност основание, като погасителната давност е била прекъсвана многократно, в който
смисъл ответника сочи съдебна практика. Погасителната давност относно процесното
вземане не била изтекла. Ответника разграничава перемпционния и давностния срок,
съобразно възприетото в цитирана от същия съдебна практика. Обсъждайки съдебната
практика, ответника заявява, че от образуване на изпълнително дело № 8704/2013 г. по
описа на ЧСИ Н.М., на 07.08.2013 г. до 26.06.2015 г. намира приложение ППВС №
3/18.11.1980 г. и погасителна давност не тече, независимо дали има или няма извършени
изпълнителни действия, а началния момент от който започва да тече погасителна давност е
датата 26.06.2015 г. - постановяване на TP № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК, като и в
периода след 26.06.2015 г. по изп. дело № 8704/2013 г. по описа на ЧСИ Н.М.и и изп. дело
910/2020 г. по описа на ЧСИ И.И., имало извършени изпълнителни действия, които
прекъсват погасителния давностен срок. За процесното вземане не била изтекла
погасителната давност.
В съдебно заседание ищцата, чрез своя процесуален представител поддържа
предявените искове по заявените в исковата молба доводи.
В съдебно заседание ответника, поддържа отговора, по съображения изложени в
докладвана молба.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от изпълнително дело № 8704/2013 г. по описа на ЧСИ Н.М., peг. №
841 към КЧСИ, с район на действие СГС, че по молба от 07.08.2013 г. на „Профи Кредит
България" ЕООД и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 30.05.2013 г. от Софийски
градски съд, Търговско отделение, VI-20 състав, по търговско дело № 2816/2013 г., на
основание чл. 404, т. 1 ГПК и чл. 51, ал. 1 ЗМТА, за следните суми: сумата от 11 019,95 лева,
заедно със законната лихва от 30.10.2012 г. - датата на постановяване на арбитражното
решение до окончателното погасяване на задължението, сумата от 670,40 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение и сумата от 85,00 лв. разноски по
арбитражното производство, както и сумата от 50,00 лева, представляваща заплатената от
молителя държавна такса в производството по издаване на изпълнителен лист, е образувано
посоченото изпълнително дело, срещу длъжниците А.А. И., с ЕГН ********** и А.Р.К.,
солидарно. С молбата за образуване на изпълнителното дело на 07.08.2013 г. взискателят
Профи Кредит България" ЕООД е възложил правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ на ЧСИ, като
е поискал и налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците, разкрити в Банка
3
ДСК ЕАД. На 30.08.2013 г. по делото били изпратени запорни съобщения до множество
банки, вкл. до Банка ДСК АД. Запора наложен от ЧСИ върху сметка на ищцата в Банка ДСК
АД бил вдигнат, вследствие постъпила от длъжницата молба на 23.09.2013 г., в която се
заявява, че по сметката постъпва сума от инвалидна пенсия, като в молбата длъжницата
излага готовност да плаща вземането раазсрочено. На 30.03.2015 г. били изпратени нови
запорни съобщения до множество банки, включително до Банка ДСК АД, където по-рано
бил вдигнат запорът. На 13.01.2016 г. взискателя депозирал молба с искане за насрочване на
опис на движими вещи. На 14.02.2019 г. била депозирана молба за конституиране на нов
взискател от ответника - „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, като с молбата на съдебния
изпълнител били възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ и било направено и искане за
насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника. На 15.03.2019 г.,
производството по изпълнителното дело е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т 8 ГПК.
Установява се от изпълнително дело № 910/2020 г. по описа на ЧСИ И.И., peг. № 735,
с район на действие Окръжен съд - Габрово, че същото първоначално е образувано като
изпълнително дело № 8704/2013 г. по описа на ЧСИ Н.М., peг. № 841 към КЧСИ, с район на
действие СГС, като двете дела са образувани въз основа на един и същ изпълнителен лист.
Изпълнително дело № 910/2020 г. по описа на ЧСИ И.И., е образувано по молба от
28.10.2020 г., като с молбата си за образуване, взискателят - „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" ЕАД възложил правомощията по чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител и поискал
извършване на опис на движими вещи, собственост на длъжника. На 23.11.2020 г. е било
изпратено запорно съобщение до „Общинска банка“ АД.
Установява се от договор за револвиращ заем № **********, договор за прехвърляне
на вземания от 08.08.2018 г. от 08.08.2018 г., сключен между „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, приложение № 1А към него,
потвърждение от цедента „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД за извършена цесия,
пълномощно от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД в полза на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД, уведомление за цесия и обратна разписка, че са извършени
посочените по - горе, твърдяни от ответника и описани в отговора на исковата молба
действия по извършване на цесия.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Уважаването на предявените обективно съединени отрицателни установителни
искове, с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 ГПК, предполага установяването от
ищеца на изгодните за него твърдени в исковата молба положителни факти, на които
основава доводите си, включително, че в описаният в исковата молба период е изтекъл
предвиденият в закона срок и вземането е погасено по давност.
С т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК
на ВКС, което е задължително за съдилищата, ВКС прие, че давността се прекъсва по
смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД с предприемането на изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ, между които са: насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Със същото тълкувателно решение,
ВКС прие, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
4
влязлото в сила разпределение и др.. Прие се със същото тълкувателно решение, че в
изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да
действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не
действа (да не иска нови изпълнителни способи), поради което бе прогласено, че
Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980 г. следва да се счита за изгубило
сила.
Установи се от изпълнително дело № 8704/2013 г. по описа на ЧСИ Н.М., peг. № 841
към КЧСИ, с район на действие СГС, че същото е образувано по молба от 07.08.2013 г. на
„Профи Кредит България" ЕООД и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 30.05.2013
г. от Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-20 състав, по търговско дело №
2816/2013 г., на основание чл. 404, т. 1 ГПК и чл. 51, ал. 1 ЗМТА, за следните суми: сумата
от 11 019,95 лева, заедно със законната лихва от 30.10.2012 г. - датата на постановяване на
арбитражното решение до окончателното погасяване на задължението, сумата от 670,40 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение и сумата от 85,00 лв. разноски по
арбитражното производство, както и сумата от 50,00 лева, представляваща заплатената от
молителя държавна такса в производството по издаване на изпълнителен лист, срещу
длъжниците А.А. И., с ЕГН ********** – ищца по настоящото дело и А.Р.К., солидарно. С
молбата за образуване на изпълнителното дело на 07.08.2013 г. взискателят Профи Кредит
България" ЕООД е възложил правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ на ЧСИ, като е поискал и
налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците, разкрити в Банка ДСК ЕАД. На
30.08.2013 г. по делото били изпратени запорни съобщения до множество банки, вкл. до
Банка ДСК АД. Запора наложен от ЧСИ върху сметка на ищцата в Банка ДСК АД бил
вдигнат, вследствие постъпила от длъжницата молба на 23.09.2013 г., в която се заявява, че
по сметката постъпва сума от инвалидна пенсия, като в молбата длъжницата излага
готовност да плаща вземането разсрочено. На 30.03.2015 г. били изпратени нови запорни
съобщения до множество банки, включително до Банка ДСК АД, където по -рано бил
вдигнат запорът. На 13.01.2016 г. взискателя депозирал молба с искане за насрочване на
опис на движими вещи. На 14.02.2019 г. била депозирана молба за конституиране на нов
взискател от ответника - „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, като с молбата на съдебния
изпълнител били възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ и било направено и искане за
насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника. На 15.03.2019 г.,
производството по изпълнителното дело е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т 8 ГПК.
Установи се от изпълнително дело № 910/2020 г. по описа на ЧСИ И.И., peг. № 735, с
район на действие Окръжен съд - Габрово, че същото както и първоначално образуваното
изпълнително дело № 8704/2013 г. по описа на ЧСИ Н.М., peг. № 841 към КЧСИ, с район на
действие СГС, е образувано въз основа на същия изпълнителен лист, издаден на 30.05.2013
г. от Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-20 състав, по търговско дело №
2816/2013 г.. Изпълнително дело № 910/2020 г. по описа на ЧСИ И.И., е образувано по
молба от 28.10.2020 г., като с молбата си за образуване, взискателят - „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД е възложил правомощията по чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител и
е поискал извършване на опис на движими вещи, собственост на длъжника. На 23.11.2020 г.
е било изпратено запорно съобщение до „Общинска банка“ АД.
Процесните вземания са установени със съдебно арбитражно решение и следователно
на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД давността за тях е петгодишна. Не бе установено по делото,
при доказателствена тежест за това на ответника, същият след депозирането на молбата от
07.08.2013 г., от праводателя му Профи Кредит България" ЕООД, по която е образувано
изпълнително дело № 8704/2013 г. по описа на ЧСИ Н.М., peг. № 841 към КЧСИ, да са
предприемани такива изпълнителни действия, които да обосновават извод за прекъсване на
погасителната давност, през необходимия за да бъде отхвърлен иска посочен по - горе
времеви период. Съгласно актуалната практика на ВКС - решение № 37 от 24.02.2021 г. по
гр. д. № 1747/2020 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, ако искането от
5
кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от
надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от
волята на кредитора; давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно,
ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното
производство. Прекъсването настъпва с предприемането на действието, но се счита да е
настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. В цитираното решение
състава на ВКС приема, че подадена в конкретния случай молба на 14.11.2018 г. за
образуване ново изпълнително дело, макар да съдържа искане за извършването на опис на
движимите вещи в дома на длъжника и насрочването на искания опис, не прекъсват
давността, тъй като описа не е осъществен поради невнасянето на дължимата авансова такса
от взискателя. Съобразно пък решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722 / 2021 г. на
Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, прекъсването на давността настъпва от датата,
на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, а такова
действие е предприетото от съдебния изпълнител по редовна молба за изпълнение. Редовна е
молбата за изпълнение, в която взискателят е посочил изпълнителен способ за осребряване
на имуществото на длъжника, включително молбата при възлагане по чл. 18 ЗЧСИ.
Действието за принудително изпълнение, предприето въз основа на редовната молба, е
валидно и прекъсва погасителната давност за паричното притезание, съгласно чл. 116, б. „в“
ЗЗД. Основанието по чл. 116, б. „в“ ЗЗД не изисква изпълнителните действия да са част от
изпълнителен способ, приключил с осребряване на имуществото на длъжника. С оглед
възприетото тълкувание в горецитираните решения на ВКС, с които настоящият състав се
солидаризира, се налага изводът, че давността се прекъсва по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД
с предприемането на изпълнително действие, съгласно т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по
ТД № 2/2013 г., на ОСГТК на ВКС, като това прекъсване настъпва от датата, на която е
поискано от взискателя или е предприето от съдебния изпълнител последното изпълнително
действие, но само доколкото е предприето такова действие.
В конкретния случай още с молбата за образуване на изпълнителното дело на
07.08.2013 г. взискателят „Профи Кредит България" ЕООД е възложил правомощията по чл.
18 от ЗЧСИ на ЧСИ и е поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците.
На 30.08.2013 г. по делото са изпратени запорни съобщения до множество банки, вкл. до
Банка ДСК АД. На 30.03.2015 г. отново са изпратени нови запорни съобщения до множество
банки. На 13.01.2016 г. взискателя е депозирал молба с искане за насрочване на опис на
движими вещи. На 14.02.2019 г. е депозирана молба, с която отново са възложени
правомощията по чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител и е било направено искане за
насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника. С молба от 28.10.2020 г.,
взискателят отново е възложил правомощията по чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител и е
поискал извършване на опис на движими вещи, собственост на длъжника. На 23.11.2020 г. е
било изпратено запорно съобщение до „Общинска банка“ АД. Измежду описаните по – горе
действия, за които ответника твърди, че са прекъснали давността, такива, които биха могли
да постигнат този ефект, съобразно постановките в т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по ТД №
2/2013 г., на ОСГТК на ВКС, доразвити в цитираните по - горе решения на ВКС по чл. 290
ГПК, са налагането на запор върху банкови сметки на ищцата, описа на движимите вещи
и възлагането на правомощия по чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител, но само доколкото
същите са осъществени като предприето изпълнително действие по смисъла на
горецитираното тълкувателно решение. В процесния случай в периода между 30.03.2015 г.,
когато са изпратени запорни съобщения до множество банки и 23.11.2020 г., когато е
изпратено запорно съобщение до „Общинска банка“ АД, няма предприето нито едно
действие от съдебния изпълнител. В този период взискателя е искал на 13.01.2016 г.
насрочване на опис на движими вещи, на 14.02.2019 г., отново е възложил правомощията по
чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител, с ново искане за насрочване на опис на движими
вещи, на 28.10.2020 г., отново е възложил правомощия по чл. 18 ЗЧСИ на съдебния
6
изпълнител и е искал извършване на опис на движими вещи, собственост на длъжника, но
по нито едно от тези искания съдебния изпълнител не е предприел друго действие, до
изпращането на запорното съобщение до „Общинска банка“ АД на 23.11.2020 г., над
половин година след изтичане на предвидената в чл. 117, ал. 2 ЗЗД петгодишна давност. По
нито едно от исканията за опис на движими вещи взискателя не е внесъл дължимата от него
авансово такса, и описа логично не е осъществен /така и в решение № 37 от 24.02.2021 г. по
гр. д. № 1747/2020 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение/, а само по себе си
възлагането на правомощия по чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител, без въз основа на
същото да е предприето изпълнително действие, не е може да постигне целения от
взискателя ефект на прекъсване на погасителната давност. Отделно взискателя – ответник е
искал извършване на опис на движими вещи на адреса на длъжницата – ищца в Община
Севлиево, от съдебен изпълнител с район на действие СГС, който не е разполагал с
необходимата местна компетентност да извърши такъв опис, съобразно правилата на чл. 427
ГПК, конкретно ал. 1, т. 5 и ал. 2 от същата разпоредба. Доколкото движимите вещи не се
сочат с техни индивидуализиращи белези, запор със съобщение върху същите не би могъл
да бъде наложен по изпълнително дело № 8704/2013 г. по описа на ЧСИ Н.М., peг. № 841
към КЧСИ, с район на действие СГС, преди изтичане на петгодишен погасителен давностен
срок, считано от 30.03.2015 г., поради което не би могло да се приеме, че отправеното
искане за опис до некомпетентен изпълнителен орган е годно въобще да породи прекъсване
на погасителната давност.
Установи се по делото, че ответника - взискател не е поискал извършване на
изпълнителни действия, които да са извършени след 30.03.2015 г. в продължение на период
надхвърлящ пет години, като с изтичането на петгодишния срок на 30.03.2020 г. и предвид
липсата на основания за прекъсване или спиране на давността, погасителната давност по чл.
117, ал. 2 ЗЗД е изтекла, като са се погасили процесните вземания.
Предвид всичко изложено се налага извод, че вземанията по изпълнителен лист,
издаден на 30.05.2013 г. от Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-20 състав, по
търговско дело № 2816/2013 г., са погасени по давност, поради което процесните парични
суми са недължими, а предявените искове, с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 ГПК
са основателни и следва да се уважат.
С оглед изхода на делото и направеното от ищеца искане в този смисъл, ответника
следва да бъде осъден да му заплати, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, направени съдебни
разноски за заплатена държавна такса, в размер на 473,01 лева и за заплатено адвокатско
възнаграждение, в размер на 980,00 лева, или общо разноски в размер на сумата 1453,01
лева. Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на разноските за
заплатено адвокатско възнаграждение от ищцата е неоснователно, предвид, че същото е в
размер незначително по – висок от нормативноустановения минимум, при съобразяване на
фактическата и правна сложност на делото и на извършените по делото процесуални
действия от пълномощника на ищцата.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените от А.А.Ю.., с ЕГН **********, от с.
********************* срещу „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление област София, община Столична, населено
място гр. София, п.к. 1336, р-н Люлин, бул. „Панчо Владигеров" № 21, Бизнес център
„Люлин 6", ет. 2, представлявано от Т.Я., Б.А.Р. и З.Н.Д., искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 вр. чл. 439 ГПК, че А.А.Ю.., с ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД, с ЕИК *********, следните суми: сумата от 11 019,95 лева,
7
заедно със законната лихва от 30.10.2012 г. - датата на постановяване на арбитражното
решение до окончателното погасяване на задължението, сумата от 670,40 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение и сумата от 85,00 лева разноски по
арбитражното производство, както и сумата от 50,00 лева, представляваща заплатената от
молителя държавна такса в производството по издаване на изпълнителен лист, за които е
издаден изпълнителен лист на 30.05.2013 г. от Софийски градски съд, Търговско отделение,
VI-20 състав, по търговско дело № 2816/2013 г., въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 20207350400910 по описа на ЧСИ И.И. с peг. № 735.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление област София, община
Столична, населено място гр. София, п.к. 1336, р-н Люлин, бул. „Панчо Владигеров" № 21,
Бизнес център „Люлин 6", ет. 2, представлявано от Т.Я., Б.А.Р. и З.Н.Д., да заплати на
А.А.Ю.., с ЕГН **********, от с. *********************, разноски в размер на сумата
1453,01 лева, за заплатена държавна такса и за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Габровския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
8