РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Бургас, 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско
дело № 20242000500028 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 261 от 21.11.2023 г., постановено по гр. д. № 256/2023 г.
по описа на Окръжен съд – Сливен, е осъдено ЗД “Б.” АД да заплати на Т. Г.
В. сумата 50 000 лв., като част от общо вземане в размер на 150 000 лв.,
представляващо обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка
и страдание от непозволено увреждане вследствие настъпилата смърт на
нейния брат В.Г.В. при ПТП на 19.03.2022 г., заедно със законната лихва от
05.04.2023 г. до пълното изплащане. Присъдени са разноски.
Постъпила е въззивна жалба против решението от ответника ЗД “Б.”
АД. Въззивникът поддържа, че обжалваното решение е необосновано и
незаконосъобразно.
Оспорва се изводът на съда за изключителност на връзката между
ищцата и загиналия брат. В тази връзка не бил направен критичен анализ на
свидетелските показания, по отношение на които следвало да се приложи чл.
172 ГПК. Не били налице предпоставките за присъждане на обезщетение на
сестрата на починалия, както са разяснени в ТР 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.
Не били установени факти, които да определят близостта между ищцата и
брат като особена, много силна, надхвърляща обичайната традиционно
съществуваща между брат и сестра.
1
Определеният от съда размер на обезщетението не бил обоснован.
Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на
предявения иск като неоснователен с присъждане на разноски за двете
инстанции в полза на ответника. Не се правят доказателствени искания.
В срока по чл. 263 ГПК ищцата Т. Г. В. не е представила писмен
отговор на жалбата на ответника. В с.з. процесуалният представител на
въззиваемата оспорва жалбата и иска потвърждаване на решението.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените
съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в определения от закона срок; от
легитимирана да обжалва решението страна; срещу акт, подлежащ на
обжалване, и отговаря на изискванията на закона за редовност, поради което с
определение от 29.01.2024 г. на осн. чл. 267 ГПК е приета за разглеждане по
същество.
Окръжен съд – Сливен окръжен съд е бил сезиран с пряк иск на осн. чл.
432 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди заедно със законна лихва,
като е претендирана част от сочената за дължима сума.
Ищцата Т. Г. В. изложила в исковата си молба твърдения, че в резултат
на ПТП, станало на 19.03.2022 г., починал брат В.Г.В.. Виновен за
произшествието бил водачът на л.а. М. с рег. № *** Т.Г.Г., който с влязла в
сила присъда по нохд № 360/2022 г. по описа на СлОС бил признат за виновен
в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. “б”,
предл. 1, вр. чл. 343, ал. 1, б. “в” вр. чл. 342, ал. 1 НК. За автомобила е била
сключена застраховка “гражданска отговорност” с ответника-застраховател.
От смъртта на брат си, с когото имали особена близост, ищцата претърпяла
неимуществени вреди – психически болки и страдания, обезщетение за които
определя на 150 000 лв. Ищцата отправила до застрахователя искане за
обезщетение, но такова не било определено и изплатено. Поради това ищцата
поискала от съда да бъде осъден ответникът-застраховател да заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., представляващо
част от общо дължимото обезщетение в размер на 150 000 лв., заедно със
законната лихва, считано от датата на деликта 05.04.2023 г. до пълното
изплащане.
Ответникът-застраховател с отговора на исковата молба оспорил иска.
Възразил срещу правото на ищцата на обезщетение за неимуществени вреди
поради липса на предпоставките, разяснени с ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на
ВКС. Оспорил претендирания размер на обезщетението.
С обжалваното решение първоинстанционният съд приел, че са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя и присъдил
претендираната част от обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50
000 лв. заедно със законната лихва от 05.04.2023 г. до пълното изплащане.
2
Извършвайки служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК, съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество:
Фактите с правно значение, свързани с пътнотранспортното
произшествие, виновността на дееца, уврежданията и смъртта на брата на
ищцата и наличието на застрахователно правоотношение са установени от
първоинстанционния съд правилно въз основа на събраните доказателства.
По тази фактическа обстановка страните не спорят.
Във въззивното производство се поддържа спор за наличието на
предпоставките за обезщетение за неимуществени вреди на ищцата от
смъртта на брат ѝ и за размера на това обезщетение.
Както разяснява ТР № 1/2016 г. от 21. 06. 2018 г. на ОСНГТК на ВКС,
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/1961 г.
и ППВС № 5/1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
неимуществени вреди. В мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че
особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови
братя и сестри, баби/дядовци и внуци; че в традиционните за българското
общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците
и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг; че връзките
помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост; че когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик; че в тези
случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, че в случай на смърт право на обезщетение
имат само най-близките на починалия.
При тези задължителни разяснения и в съответствие с последвалата
тълкувателното решение практика на ВКС, например решение № 50037 от
14.08.2023 г. по т.д. № 42/2022 г., ТК, Второ ТО, се приема, че обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън
кръга на лицата, очертан в двете ППВС, се присъжда само по изключение и
при наличието на две предпоставки: (1) създадена особено близка връзка
между починалия и претендиращия обезщетението и (2) действително
3
претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и
времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Особено
близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и
претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т.е. такава,
каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките
му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени
вреди съгласно ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. При преценката за
наличието на първата предпоставка следва да се отчита, че традиционно за
българския бит отношенията между посочените роднини се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, поради
което, за да се приеме, че между изброените роднини е налице особено
близка връзка, е необходимо освен формалното родство с произтичащата от
него близост между лицата, също така и да са се проявили конкретни
житейски обстоятелства, обусловили създаването на близост, по-голяма от
считаната за нормална за съответната родствена връзка. За връзката между
брат и сестра се приема в практика, че такова житейско обстоятелство е
например израстването им сами като деца поради продължително отсъствие
на родителите за работа в чужбина.
По настоящото дело не се установява наличие на конкретни житейски
обстоятелства, които да са обусловили създаването на особена близост между
ищцата и брат ; близост, която да се определи като по-голяма или
значителна от типичната и обикновено срещаната между брат и сестра. В тази
връзка при изрично дадени от първоинстанционния съд указания относно
фактите с правно значение и доказателствената тежест ищцата е ангажирала
единствено гласни доказателства. Като свидетели са разпитани Станчо
Иванов С., живеещ на семейни начала с ищцата, и Доброслав Иванов Иванов,
близък приятел на починалия В. Велев.
От показанията на тези свидетели се установява, че между ищцата и
брат са съществували топли, близки и сърдечни отношения. Те са живеели в
гр. С., в отделни жилища, находящи се на близко разстояние. В. нямал
собствено семейство, а ищцата живее на съпружески начала със свидетеля С.
и общото им дете. Ищцата и брат посрещали заедно празници, помагали си
при нужда, разчитали един на друг. И двамата свидетели обясняват пред съда,
че отношенията им били близки, а връзката им много силна. Извън общите
формулировки обаче не се установяват конкретни факти, от които да се
направи извод за изключителна близост, излизаща извън рамките на
обичайното и типичното за връзката между брат и сестра. Установените със
свидетелските показания обстоятелства, още повече че информацията за тях
идва от лица, които са близки на ищцата, не могат да бъдат счетени за
изключителни и необичайни.
Сочените от свидетелите факти и обстоятелства, свързани с начина, по
който ищцата преживява загубата на брат си, не дават пряка информация за
отношенията им преди инцидента, т.е. за първата предпоставка за правото на
4
обезщетение. Ищцата не провежда успешно пряко доказване на първата
предпоставка, която е необходима, за да се приеме, че в случая по
изключение трябва да се признае право да получи обезщетение за
неимуществени вреди, въпреки че не е сред кръга на лицата, очертан в двете
ППВС. Поради това исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.
При тези констатации и изводи първоинстанционното решение следва да се
отмени и вместо него да се постанови ново решение, с което претенциите на
ищцата да се отхвърлят.
С оглед изхода на делото застрахователят има право на разноски за
двете съдебни инстанции.
Пред първата инстанция той е представил списък по чл. 80 ГПК и
доказателства за сторени разходи в размер на 12 840 лв. – платен адвокатски
хонорар с вкл. ДДС. Ищцата е повдигнала възражение за прекомерност на
възнаграждението.
Пред въззивната инстанция е представен списък по чл. 80 ГПК и
доказателства за сторени разходи: 1000 лв. – държавна такса за обжалването и
5640 лв. с вкл. ДДС – адвокатски хонорар. Възражение за прекомерност не е
направено.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение в
първата инстанция е основателно. Съобразявайки характера на спора, обема
на извършената работа по защитата на ответника, ниската фактическа и
правна сложност на делото, размерите по Наредба № 1 на ВАдвС, служещи за
необвързващ съда ориентир, както и платения от ответника адвокатски
хонорар за въззивната инстанция, чийто размер не се оспорва от ищцата,
съдът намира, че адвокатското възнаграждение на пълномощника на
застрахователя за първата инстанция следва да се намали до 5640 лв. с вкл.
ДДС.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261 от 21.11.2023 г. по гр.д. № 256/2023 г. на
Окръжен съд – Сливен, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Т. Г. В., ЕГН **********, от гр. С., кв. Б. бл. ,
вх. , ап. със съдебен адрес: гр. С., ул. Г.С.и № , ет. , чрез адв. Н. К., против ЗД
“Б.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: грС. бул. Д.Б. № , със
съдебен адрес: гр. Я. ул. Б. № , ет. , офис , чрез адв. Г. Д., за сумата 50 000 лв.,
представляваща част от обезщетение за неимуществени вреди в общ размер
от 150 000 лв. в резултат на смъртта на брат В.Г.В. вследствие ПТП от
19.03.2022 г., причинено виновно от Т.Г.Г., заедно със законната лихва от
05.04.2023 г. до пълното изплащане.
ОСЪЖДА Т. Г. В. , ЕГН **********, от гр. Сливен, кв. Б. бл. , вх. ап. ,
5
със съдебен адрес: гр. С., ул. Г.С.и № , ет. , чрез адв. Н. К., да заплати на ЗД
“Б.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: грС. бул. Д.Б. № , със
съдебен адрес: гр. Я. ул. Б. № , ет. , офис , чрез адв. Г. Д., сумата 5640 лв. –
разноски за първоинстанционното производство и сумата 6640 лв. – разноски
за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6